вторник, 4 ноември 2014 г.

КЪДЕ СТЕ? КАЖЕТЕ МИ, КЪДЕ СТЕ?

Къде сте сега всички вие - коравосърдечни народни избраници, които с гордост се зовете "депутати"? Къде са вашите коментари и реакции по най-болните и страшни теми на българското общество? Къде е вашата загриженост за безпаричните българи или вашата солидарност с опустошените от вълчите нрави в многострадалното ни отечество? Как не се намери нито един от вас, който да призове хората да не се самозапалват като факли, но да им дари поне капчица надежда и оптимизъм? Как не се намери нито един, който от екрана на поне една медия да заклейми фекалните зловония на Вип Брадър и да смачка със справедлив гняв Съвета за електронни медии? Какви сърца имате, господа депутати? Сърца ли бият в гърдите ви или това вече са късове арктически лед? Как може за два дни двама българи да посегнат от отчаяние и депресия на живота си, а това изобщо да не смущава душите ви? Та нали вие сте народните представители? Нали отидохте в парламента, за да работите на "ползу роду"? Каква ще да е тази полза на българския род, който ще плаща през студената зима с десет процента по-скъп ток, когато доходите му дори не доближават вашите десетократно по-високи заплати? Трябва ли всеки ден България да плаща по един бензинов курбан на нов самоубиец, за да разберете, че има нещо гнило, сбъркано и опустошително проклето в отношенията между властимащи и власт-нямащи? Кой друг народ има Президенство с такава печална статистика от самозапалили се хора пред него? Невидими адски огньове ли бушуват под жълтите павета на държавните институции или докарахте душата българска до пълното отчаяние и безпътица? И нима мислите, че евтиният журналистически слугинаж, който замита раните български с безумни коментари, че става въпрос за психично болни самоубийци, ще успее да убеди в това обикновения страдалец, който търпи бичуването от мизерията и престъпността? 
Къде сте - Кънев, Кунева, и един куп други "реформатори", когато от хипнозата на кресла и министерства не ви остана нито време, нито очи, за да видите страшната болка българска? Не отидохте ли във властта само, за да реформирате личния си социален статус? Кой от вас изтри една истинска сълза, бликнала от мъката за нелепо отишли си животи? За последния месец, в който обикаляте коридорите на властта, стъпиха ли някога лъскавите ви обувки на нещо друго, освен мрамор, жълти павета и подове на лъскави лимузини? Изцапахте ли ги с калта и мръсотията от битието на тези, на които обещавахте реки от мед и масло, само и само да си получите заветните проценти?
Къде сте, коравосърдечни и безмилостни сенки? Как живеете, как спите, какво ядете или четете? Слагате ли бели кърпички пред ноздрите си, за да не ви дразни и достига смрадта и вонята на народното опустошение? Криете ли охранените си телеса в заведения за Елита, в които не пускат никой, който не спазва задължителния дрескод? Ще ви помогнат ли парфюмите, за да не усещате миризмата на изгорялата човешка плът? Или зловонието, идещо отвътре, е неизмеримо по-остро, та да ви държи като живи политически трупове?
Ще ми каже ли някой от вас - къде сте в крайна сметка, че ми се струва как между нас и вас отдавна е изкопана бездната на две различни Българии? Вашата България не е моята, и моята - не е вашата!

Стефан Главчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар