вторник, 28 февруари 2017 г.

КЪМ ЕДИН ПОЕТИЧЕН ИМПЕРАТОР!

Като тебе не мога, Нероне,
да измисля дори и куплет.
Стих един да изпееш – пирон е
и пронизва съперника клет.

Аз си нямам змия Агрипина
да разчиства с коварство пред мен.
И отровата в минус след минус
да дъхти на татул и бадем.

Ти си свикнал с честита арена
и патриции в празничен шум.
С тях дори съвестта прегорена
заприличва на клечка с локум.

Всички пишещи – ниско под теб са.
Долна паплач! Бездарна до шок!
Ти блестиш като слънце над плебса.
Ти, Нероне – същинският бог!

Аз, тварта от нищожните твари,
се смирявам сред пепел и дим,
че от твоята муза пожари,
са подпалили гордия Рим.

Даже той, като евтин амвон е,
недостоен за твоя летеж!
Ах, твори! Претворявай, Нероне!
И пиши, без да можеш да спреш!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Няма коментари:

Публикуване на коментар