Светът върви към участ неизбежна.
Поет, препречил пътя му, е луд...
Къде съм тръгнал с кауза метежна -
подминат, непрочетен, недочут?
Рекламата е винаги по сметка,
а аз се подвизавах с блага вест.
Но в мрежата на праведната цедка
малцина виждат смисъла си днес.
Ръце протягах, от безумци плюти...
Сълзи пролях. Молитвен. В самота.
А грешните се радваха разплути
и весело прегръщаха смъртта.
Опитвах се скръбта си да преборя
с искри от вяра, с пламък от любов,
но виждах, че каквото и да сторя,
светът пропада в тъмния си ров.
От идоли - прогнил и невъзвратен,
в поклоните - прекършен като клон,
отдавна е изгубил път обратен
към вечния и мъдър небосклон.
Бях пътен знак. Похулен от мнозина.
А миг след катастрофите - желан.
Но там, оттатък - страшната картина
допълва само черният катран.
И ужасът, че следва безнадеждност
сред даже несънуван абсолют.
Светът върви към участ неизбежна,
а аз, препречил пътя му, съм луд...
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.