вторник, 18 юли 2017 г.

КЪМ ПОТОМЦИТЕ НА ЛЕВСКИ


(В памет на 180 годишнината от рождението на Васил Левски)

Искрата се превръща във звезда.
Кога и как? В Апостола се взрете!
С един копнеж, наречен Свобода,
живейте... Но готови да умрете!

Олтар си осветете! За Завет!
В кандилото му нека лумне вяра!
И огън сейте сред народа клет,
та робски дух до пепел да догаря.

Смъмрете страх, апатия и срам,
и игото строшете на ярема!
На Господ Бог във праведния Храм
бъдете не въздишка, а поема!

И някъде, след прага на смъртта,
дошла с кама, куршум или бесило,
ще тресне гръм, и блесне в паметта
една искра, изгряла до светило...

Ясен Ведрин




понеделник, 17 юли 2017 г.

СТИХ НА ВЪЛНОЛОМА

Обичам вълните.
Напомнят ми дните,
когато сърцето е твърда скала.
Удържа стихия,
туптейки за тия,
които пред мрака не скланят чела.

Светът се вълнува.
Борбата си струва.
Въздига се бялото в сблъсък пенлив.
И в спомен след спомен
трептя вълноломен -
заливан, отмиван, но остър и жив.

Това е цената -
прегърнал вълната,
да бъдеш сам себе си в жребий суров.
И в изгрева - буден
да срещаш учуден,
лъчите на Свята Небесна Любов!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

РАЗГОВОР С МОРЕТО

Днес отново морето ме вика
да говоря със бриза му прям,
за да срещне у мене мъника,
който с вярата става голям.

Да ме види в седефена мида,
като бисер от притча за Рай...
Хей, море! При вълните ти ида!
Мъдростта си дълбока ми дай!

Разкажи ми защо си солено
и напомняш сълзи от очи.
Може би неизбежната тленност
постоянно в дъха ти горчи.

А във теб се оглежда душата -
бурна, тиха - с небе и звезди,
споделила до стих необята,
в който ангели сипят следи.

Идвам вече... И пак сме двамина.
А пък ти - говори, говори...
И на пясъка в къс раковина
миг от твоя копнеж ми дари.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

неделя, 9 юли 2017 г.

ПАЗИ НИ, БОЖЕ!

Пази ни, Боже! С Милост ни пази
в едната ни човешка изнемога.
Нечестието - гръм ще го срази
и сухите треви ще пламнат в огън.

Но ние да сме в Твоята ръка -
загърнати, без страх от бурен тътен,
не ще ни плаши придошла река,
ни тъмен смут от този свят безпътен.

Пази ни, Боже! Вярно ни пази!
Зеница да Ти бъдем на окото!
За Теб проляхме бисерни сълзи
и Ти ще ни избавиш от горкото.

Понесохме Завета Ти на гръб.
От Злото не потърсихме пощада.
Че по-добре - с привременната скръб,
отколкото с веселие до ада.

Пази ни Боже! Вечно ни пази,
защото Си ни Щит и Вяра Свята.
Под Теб змията смазана пълзи
и в дупките се крие на земята.

А ние в Теб сме явни всеки ден.
Един Христос духа ни осветява.
Пази ни Боже, Преблагословен!
За Почит, Преклонение и Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

неделя, 25 юни 2017 г.

СВЯТА КРИПТА

Ще оставя следите си скрито -
в паметта на добрите души.
Всичко тленно ще бъде изтрито
и в пръстта своя зов ще сниши.

Всеки край се обгръща в забрава.
Всяка загуба - скръбно гнети.
Най-красивият храст прецъфтява,
даже цветно край нас да цъфти.

Сам гранитът - и той се напуква
и пред времето скланя снага,
дълго носил изсечени букви,
като белег за древна тъга.

Но сърцето ми в тлен не унива,
щом от Вечния пази слова.
Паметта е стремително жива,
къс от Вечност, и лъч в синева.

Летописец в духа ни будува.
Всеки спомен записва с перо.
И разровим ли - в миг ще изплува
светла дума, усмивка, добро...

Свята крипта - за нова Вселена,
във която ще греят мечти,
и душата - с Любов окрилена -
на Твореца "Амин" ще шепти.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

петък, 23 юни 2017 г.

ПРИСЪДА

Заричам си една присъда,
докато имам дъх и път -
на гузна съвест трън да бъда
или във колелото прът.

И все едно дали от хула
или позор ще ме боли.
Въздига злият черна кула,
но Господ ще я строполи.

Да бъда камъче в обувка
или пък неудобен враг.
Едната Юдова целувка
да бих смутил. И пак, и пак...

Не би ме сплашила верига,
ни всяка долна клевета.
Това за цял живот ми стига.
Дори за Вечност със Христа...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

четвъртък, 22 юни 2017 г.

ХРИСТОС ИЛИ ХОЛИВУД?

Не вярвам на измислени герои
и комикси суетни не чета.
Потоп набира сила от порои.
Измамата - от змийските уста.

Не ми е нужен супермен в ракета.
Христос ми стига - в Прицел и Завет.
Светът се възхищава от ментета,
а аз съм влюбен в моя Господ Свет.

И няма с Холивуд да Го разлюбя,
и идол в мен не ще Го принизи.
Живота си - за Него ще изгубя,
преглътнал скръб, горчилка и сълзи.

Грехът не би сменил си режисьора,
но иска го - нечист, лукав, рогат.
Харесват го измамените хора
с героите - в плакат подир плакат.

Спасители - по-евтини от плява.
Дори от долнопробен наркотик.
Пред свършека светът се забавлява
в поклони пред върховния циник.

Но тръгне ли към Вечния сърцето -
не ще намери много богове,
и дъх не ще усети под небцето,
та Бога Милостив да призове.

Молитва... Екшън... Час и половина!
С Христос или със Холивуд? Реши!
На Хълма Елеонски бдят малцина,
а в ада няма кой да утеши.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 20 юни 2017 г.

ДВА ПЪТЯ

Богатият е беден, а бедният - богат,
дори до дъх последен на този тъжен свят.
Отколешна измама човеците мори -
това, което нямат, най-бързо ги гори.
Пръстта надолу дърпа. Фалшивото блести.
И мор, простряла сърпа, ожънва и мъсти.

Простира Господ шепи към паднали в несвяст,
но в погледите слепи - имот, пари и власт.
Вериги и въжета. Надежди в бесове.
И страст, която крета пирони да кове.
Отива си, наведен, измаменият свят.
Богатият е беден, а бедният - богат.

А бездна в миг разсича два пътя с огнен съд.
Сърце, що дух привлича, е негово отвъд...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

събота, 27 май 2017 г.

ЗОВЪТ НА ВЯРАТА

Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!

Кой ще стопли сиромаха
с риза, грош и къшей хляб,
и с едната обич плаха
Твой ще се нарича раб!

Гледай Съднико Пресвети
вълци как пасат стада,
и с нозе, от грях проклети,
мътят бистрата вода.

Алчният пред Теб се кръсти,
а в душата му - Мамон.
Как ли свива скверни пръсти
за лъжливия си стон?

Твоята вдовица бедна
с двете лепти - где е днес?
Не изчезна ли безследна
като сив подгонен пес?

Слез отгоре, Боже Вечни!
Правдата Си донеси!
Че в години безчовечни
зло душите покруси.

Скитница е добрината,
но не случва на врати.
За утехата Ти Свята
скръбна вяра зов шепти.

Чуй я, Боже Милостиви!
Нека върне се Христос!
И сърца, в Духа Ти живи,
да спаси от всяка злост.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

петък, 26 май 2017 г.

МОЛЯ ТЕ, ГОСПОДИ!

Освети ме с вярата на Яков!
Нека в Теб намери ме Мигът!
За да пия Святото Ти мляко
и летя по Млечния Ти Път!

В мен пребъдвай - Утринна Зорница!
Ще Те хваля аз во век веков!
Щом крилата в Теб разпери птица
в миг намира Космос от Любов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

СТРЪМЕН СМИСЪЛ

Не искам в търсене суетно
дъхът ми да напомня тлен.
Аз следвам поприще Заветно,
от стръмен Смисъл напоен.

Светът - от страсти ми додея.
Пръстта - на вярата тежи.
Дори сънувам, че се рея
в небе без мрак, и без лъжи.

Кога щастлив ще се събудя
във свят без болка, в ден без скръб -
поне веднъж да видя чудо,
понесъл Кръст на своя гръб?

Защо светецът в зов безплътен
напомня замък в руини
и дълго чака порив смътен
зад онемелите стени?

Лъчите Святост изнамира
високо, в клетвен небосвод,
а долу клетникът умира
без чест, без име, без имот.

Преборил битието вяло
от чист Завет гори духът,
че в края ражда се начало,
а Смисълът е чак отвъд.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

четвъртък, 11 май 2017 г.

МЪДРОСТТА НА КОСТЕНУРКАТА

Все още имам истинска причина
за чудното понятие "живот".
И вярвам, че преди да си замина
ще намаля забързания ход.

Летата навъртях на прима виста,
към свършека навярно устремен.
Но моята душа, до болка чиста,
прошепна уморена думи в мен...

"Поспри за миг със този бяг, човеко!
Ще дойде краят, искаш или не!
И вместо да витаеш надалеко
поне веднъж бъди на колене.

Така ще видиш кълн на пъстро цвете
или лъчите в утринна роса,
а трепетни от мъдрост ветровете
ще шепнат зов от святи небеса.

Превръщай в час едничката минута.
Мига разтегляй до възторг от ден.
Дори едната дума недочута
щом чуеш - ще си в смисъл зареден..."

Душата млъкна. Мисълта отмина.
А после пак просветна в ален свод.
Все още имам истинска причина
за чудното понятие "живот"...

Не е ли то заветната къщурка,
с която преживяваш векове,
когато като мъдра костенурка
минутите превръщаш в часове?

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

вторник, 9 май 2017 г.

ДЕВЕТИ МАЙ

Европо на разплути бюрократи!
Не помниш ли пречупения кръст?
Презря ли милионите солдати
и костите им в кървавата пръст?

Забрави ли как в калните окопи
един народ от чума те спаси?
Или преяла - в страст се разевропи
и с пагубни звезди се украси?

Не ме затрогвай с пищния си блясък!
Безпаметна - какво ще ми дадеш?
Строила си дома си върху пясък
и ценното сменила си за леш.

Един сатрап насмалко да те смачка
и с огън да жигоса твоя лик.
Но ти, доволна, не направи крачка
за почитта пред руския войник.

Да бяха живи днес Юго и Гьоте -
перата щяха да обърнат в меч.
Европо на елитите! Горко ти!
Отиде ти в греха си надалеч!

Аз празника ти пищен не празнувам
със одата, уви, на радостта...
За жертви непочетени тъгувам
и спомням тях с въздишка на уста.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

понеделник, 8 май 2017 г.

СМИСЪЛЪТ

Няма куп светила от Небето
в моя тих и молитвен покой.
Но в духа ми е чудно и светло,
щом Звездата е винаги Той.

С Него вярата смисъл намира,
а надеждата вдига платна,
към Спасителя поглед да взира,
озарена от лъч Светлина.

Всеки кораб избира посока,
за да стигне Заветния бряг.
Аз си имам Зорница висока.
Светъл пример и бляскав маяк.

И ми стига, преборил морета,
да доплувам до пристана бял,
а в душата, от бурите клета,
Господ Бог да трепти просиял.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

понеделник, 1 май 2017 г.

ВДЪХНОВЕН ОТ ХРИСТОС

Той вървеше с нозе по морето.
Над света ти със вяра тръгни.
И ще имаш сърце, непревзето
от високи и страшни вълни.

С хляб и риба Той гладни насити.
Ти със къшей - един утеши.
И ще пратят към теб висините
Обич Свята за чисти души.

С Милост Той защити Магдалина.
Ти за грешните - дух иждиви.
И тогава чрез тебе мнозина
ще извикат към Него: Равви!

Той с Гласа Си смиряваше бури.
Ти с дъха си притопляй сърце.
И в искрата ти плам ще притури
Бог със Своите Святи ръце.

Той за Лазар във гроба заплака.
Ти за клетите - зов изплачи.
И ще бяга от взора ти мракът,
чак до бездната див ще търчи...

В двете лепти на бедна вдовица
Той видя най-богата в света.
Ти в ръката с нищожна парица
посвети я на Господ в жарта.

Той е Смисълът ясен. Следата.
Ти - следовник по Вечния Път.
На Христос вдъхновен от делата -
ще Го срещнеш. Прославен. Отвъд.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

петък, 28 април 2017 г.

ВЯРАТА НА ЙОВ

Годините ми неосъществени
вещая си с последен благослов -
в реките на кръвта - горещи вени,
да тръпне нека вярата на Йов.

Да грее тази сила несломима
в туптежа на сърцето - нощ и ден.
И страдайки, все още да ме има -
обветрен, но в духа неповален.

Перото да потърси полет древен.
Тефтерът с бели листи - дървеса.
През лирата - от ангелски напеви -
да лазят мравки в моята коса.

И още стих! И още два-три реда...
В мастилото дъхът ми да бразди.
Все още ясен... И все още ведър
вестител на далечните звезди.

А щом светът низвергне в мен поета,
и пътят ми привърши в нощен зов -
подобно скитник, случил на несрета,
да бих си тръгнал с вярата на Йов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

понеделник, 24 април 2017 г.

1 КОРИНТЯНИ 9:24

Игрище е светът. И спор да няма -
на него всеки смъртен е бегач.
И тича за наградата голяма -
от ранното си утро чак до здрач.

Едни се взират в евтини медали
и блазни ги успеха величав.
Дори сърцата биха си продали
на дявола за личен автограф.

От жестовете щедри на Мамона
и блясъка на земния елит,
не виждат съблазнените наклона,
ни как достигат ада си прикрит.

И само двама-трима в стръмнината,
нагоре кретат с дух, едвам-едвам.
Тъй скъпа и висока е цената
пред тленните потомци на Адам.

А изпитът - свещен и неизменен -
от времето на Павел в зов гласи:
Света протичай за венец нетленен
и Господ Бог духа ти ще спаси!

Игрище е светът. И спор да няма -
бегачите намират своя край.
Дали ще е Небе или пък яма -
оттатък всеки смъртен ще узнай!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 18 април 2017 г.

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Светът под черен мрак се е покрил
в последната си бесовска арена.
Да идва с Меч Архангел Михаил
за битка най-велика и свещена.

В крилата му да вее ураган
и с него Господ Злото да прекърши,
а дяволът да вие поруган
сред ужаса на всичките си мърши.

Да рухнат всички кули в дим и прах -
свърталища на бухали и врани.
И Името на Бог да всее страх
в сърцата на безбожните тирани.

Гневът на Бога Свято да кипи
над люспите проклети на змията.
И възмездена - кротко да заспи
спасително пречистена земята.

Светът, какъвто някога е бил,
да бъде като Рая за мнозина.
И там сред тях - Архангел Михаил -
да свети с наметало от коприна.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 12 април 2017 г.

КОСМОПОЛИТНО

Приятели! Не ме вълнуват дати
и празници отдавна не живея!
Мечтите ми са толкова крилати,
че в този свят не искам да ги грея.

Денят е твърде кратък. Завъртулка
на мъничка сред космоса планета.
А аз самият сякаш съм на люлка,
опъната със слънчеви въжета.

От изгрева до залеза люлея
копнежа си, че следвам път всевечен.
И в тази моя светла одисея
годината е звук, едва изречен.

А вярата ме води в зов оттатък,
където векове запълват ера.
Какъв ти ден, от мълния по-кратък
или пък утре, стигнало до вчера...

Фотонът, който в точица блещука,
пронизал е вселенските пробойни.
Достигнал чак до мен в една пролука
на ирисите, нощно неспокойни.

И иска ми се в мен космополитът
във ден от век поне да се събуди.
А сутрин към Безкрая да политат
мечтите ми - космични пеперуди.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

събота, 1 април 2017 г.

ЗАВЕТНА УТЕХА

Къде скръбта си днес да утеша?
Светът се гърчи в мрачна анатема.
Не го приема моята душа
и как да би могла да го приема?

С любов се ражда всичкият живот,
а после се преследва от омраза.
Доброто среща своя антипод
и борят се във битката за аз-а.

От истина блести небесна твърд,
а долу от лъжи тъмнее векът.
Над земните съдби царува кърт
и в суха пръст превръща се човекът.

Духът е непрежалено горчив.
Сълзата от окото - дъх насища.
А правдата напомня огнен взрив,
след който тлее дим от пепелища.

Във вретище ще скрия моя плач.
Не искам изповедник на сергия.
Светът напомня самота и здрач
през тленните решетки на килия.

Но даже там, от звездните лъчи,
с един ще спя в утехата заветна:
Пръстта ми, Боже, с милост премълчи!
И виж духа ми, в който Ти просветна!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

понеделник, 27 март 2017 г.

ВЪПРЕКИ!

Живей, братле, на "въпреки", когато
светът от скръб и болка загорчи,
а оня, който би живял богато,
бедняк изглежда в твоите очи.

Че "въпреки" е дума с мощ и сила,
която се докосва с вечността.
Тя хора неведнъж е извисила
над слепите къртици и пръстта.

Един успява с подлост и измама,
а друг краде и граби като вълк,
но ти помни в житейската си драма,
че "въпреки" светлее като дълг.

Туй "въпреки" е святата ти клетва,
изречена не с думи, но в дела.
За всеки, който сее, идва жетва.
И твоята да дойде, би могла...

И "въпреки", че няма да е леко
да сложиш прът на злото колело,
с едната чест надмогвай го, Човеко!
С едното си повдигнато чело!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

събота, 25 март 2017 г.

ВЕЧЕН ИЗБОР

Измамливи са клетвите човешки
и преходни са думите от кал.
Не искам да повтарям стари грешки,
а после да въздишам от печал.

На никой властолюбец нямам вяра.
Не ме затрогва снимка от плакат.
По-скоро бих погалил помияра,
очи изцъклил от първичен глад.

Най-тъжно се вгорчава битието
от ловкия мошеник в скъп костюм.
Похлопаш ли, ще случиш на заето,
със не едно и две, но три наум.

Напусто е възторгът от обета,
щом сцената лукавият държи.
Властта му дава хиляди небета,
но всичките са тъмни от лъжи.

На вечен избор случих. И не жаля!
Почука в мен прободена ръка.
Помогна ми огнище да запаля
и с вяра светъл зов да изрека.

На вечен избор случих! И до века
не ще го разменя за земна лъст.
Че в Истина превръща се човекът,
когато прокърви в Завет до Кръст.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

събота, 18 март 2017 г.

ПОДСЛОНИ СЕ В МЕН, ИСУСЕ!

"Лисиците си имат леговища,
и небесните птици гнезда; а
Човешкият Син няма где
глава да подслони..." (Лука 9:58)

Когато над света се свечерява
и пак на запад слънцето клони,
за Теб приготвям, Господи, жарава -
ела в духа ми, и се подслони.

Дори до днес с тъга да Си се скитал,
от хората прогонен, Свят и Сам,
сърцето ми за Теб ще е обител,
в която Ти пристъпяш като Храм.

Тогава просто тих ще коленича,
като слуга пред Царя си Христос,
че всеки, който силно Те обича,
у своя дом превръща се на гост.

А Ти, Исусе, в мене виж отмора!
Тревогата Си дай ми за живец!
И аз заветно ще преспя на двора -
под звездното небе на Бог Отец!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

понеделник, 13 март 2017 г.

ПРОСЪНУВАНА МЕЧТА

Аз все още съм камък крайбрежен
и ме мият солени вълни.
А в съдбата ми - сън неизбежен,
преминават и нощи, и дни.

Шепне своята болка морето
и в черупки на мида бразди,
та отпосле - в стиха на поета
да мъждукат високи звезди.

Да прошепнат седефено в бриза,
че са мои желани лета,
а в лъчите им с трепет да слиза
просънувана с вяра мечта...

С безпределен копнеж да ме вае.
Да ме вдигне в среднощния свод.
За да зная насън, че това е
звездно чудо за моя живот.

Надживял всяка орис крайбрежна,
да съм амфора, вдъхната с блян,
а у мен да твори безметежна
своя космос Любов-Океан.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

неделя, 5 март 2017 г.

ДОПИШИ МЕ, ГОСПОДИ!

Потърси ме на светлата страница
в моя бурно изпъстрен роман.
Всички други - обръгнали в рани са.
Няма смисъл от четене там.

Аз Те искам в най-истинско случване,
като щедра към мен синева.
Глътка радост, отпита от ручея.
Крем сред нежно набола трева.

Думи, никога в зов неизричани.
Само Свята прободена длан.
И душата ми, скитала ничия,
в Теб да срещне съдбовния Храм.

Ще зачеркна години от писане.
Ще забравя героите в тях.
Че жадуват мечтите ми втрисани
в Теб да чуят най-топлия смях.

И намерил в копнежа си граница,
както рицар Светия Граал,
ще остана на светлата страница,
недописан и искрено бял.

Ти тогава, Небесен, с Перото Си
всички страници в мен допиши,
за да бъдат разцъфнали лотоси,
от които Любов ме теши...

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

сряда, 1 март 2017 г.

ЕДНО СЪРЦЕ

Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.

А то безмълвно вече претуптява
в живота всеки луд водовъртеж.
И няма миг от почит или слава
да спре отляво острия бодеж.

Не са му нужни гняв или вендета.
Не се лекува с хули и сплетни.
И само във тефтера на поета,
отеква то с присъди и вини.

Химерата стократно го прониза.
Утопията - лъга го до блян.
Съдбата му написа епикриза -
несбъднато в копнеж неизживян.

Едно сърце. Ръка със свити пръсти.
Дано да ги разтвори слънчев зов.
И щом небето свято ме прекръсти,
да бих си тръгнал с нечий благослов.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

вторник, 28 февруари 2017 г.

КЪМ ЕДИН ПОЕТИЧЕН ИМПЕРАТОР!

Като тебе не мога, Нероне,
да измисля дори и куплет.
Стих един да изпееш – пирон е
и пронизва съперника клет.

Аз си нямам змия Агрипина
да разчиства с коварство пред мен.
И отровата в минус след минус
да дъхти на татул и бадем.

Ти си свикнал с честита арена
и патриции в празничен шум.
С тях дори съвестта прегорена
заприличва на клечка с локум.

Всички пишещи – ниско под теб са.
Долна паплач! Бездарна до шок!
Ти блестиш като слънце над плебса.
Ти, Нероне – същинският бог!

Аз, тварта от нищожните твари,
се смирявам сред пепел и дим,
че от твоята муза пожари,
са подпалили гордия Рим.

Даже той, като евтин амвон е,
недостоен за твоя летеж!
Ах, твори! Претворявай, Нероне!
И пиши, без да можеш да спреш!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

неделя, 26 февруари 2017 г.

КЪМ МОЯТА ПРОШКА!

Моя прошко, от болки родена,
прокървила всред тъжния мрак.
Със захапка на дива хиена,
остри спомени ръфат те пак.

Две горчиви сълзи не дочака,
нито думи с призната вина.
С теб душата скръбта си изплака
и плати невъзможна цена.

Колко ножове, гърбом забити,
моя прошко до днес претърпя?
И повдигнала взор към звездите -
колко нощи тревожна не спа?

Знам какво си - отлитаща птица
над света, който тленно пълзи.
Щом те зърне - Небесна зеница
ще пролее за мене сълзи.

И прободена длан ще затвори
всяка рана, що в мене кърви.
Моя прошко, отлитай нагоре!
Грях и зло против мен забрави!

Както буря стъклата измива
а след нея светлеят лъчи,
тъй бъди ми всевластна и жива,
и, простила докрай, премълчи...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 22 февруари 2017 г.

КОННИК ОТ ТВОЯТА СВИТА

Ти ще дойдеш, Исусе, на кон
бял и силен, с могъщи копита.
Над притихнал от зов небосклон
Святостта Ти света ще изпита.

Подир Тебе, на бели коне,
ще Те следват Светиите Верни.
А врагът Ти, превил колене,
ще потъне до бездните черни.

Дай ми Твоята Вяра и Меч!
Да съм конник от Твоята свита!
И духът ми безкрайно далеч
ще успее със Теб да полита.

Чак до Трона Ти - горе, в Сион!
Чак до портите, бисерно-бели!
Аз ще дойда, Исусе, на кон
с нежна грива от Святи повели!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Теб)

сряда, 15 февруари 2017 г.

МАХАЙ СЕ, НЕПРАВДО!

Махай се, неправдо! Като мор проклета!
Кой на този свят те грозно възцари?
В битка за корони - евтини ментета -
грешен род те търси, за да прегори.

Гнусна и неверна, зла и бездуховна,
водиш ти, неправдо, в тъмния вертеп.
Всякога честита, никога виновна,
пищно позлатяваш влюбените в теб.

Сутрин си Цирцея, муза на шопари.
Вечер си Горгона, с каменни царе...
С червеи са пълни твоите олтари,
но слепецът няма как да ги съзре.

Сцила и Харибда, челюсти на ада,
в страшен рев изригват, мъчени от глад.
И от теб, неправдо, чакат си обяда -
млада VIP персона, стар аристократ...

Махай се, неправдо! Стига ми досажда,
да не ти разпоря тлъстия корем...
Който теб намрази - в Истина се ражда
и пребъдва горе, в светлия Едем.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

събота, 11 февруари 2017 г.

КРАСИВОТО В ТЕБ!

На Йовелина!

Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен?

Не унивай в тревога излишна.
По-навътре сега потърси.
Да се видиш - все още предишна,
с нежни скули и дълги коси.

Да откриеш в очите си ласки
и в усмивката - лодка с весла.
С колко още пленяващи краски
да докосваш мечти би могла...

Красотата на влага прилича.
Тя потъва в сърцето дори.
А оттам - като изгрев наднича
и подобна на пламък гори...

Всеки миг да си моя си струва.
В този свят - до последния ден.
За да виждам в душата ти Лувър
от красивото в теб упоен.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

петък, 10 февруари 2017 г.

НЕ ЩА ВЪРХА ТИ, ДЯВОЛЕ!

В едно сърце не всичко се побира,
а само извисените неща.
Дори да искаш светлата ми лира,
не ща върха ти, дяволе... Не ща!

Корони, лаври, златни пантеони
за своите драскачи запази.
И скрий от тях ръждата как се рони,
щом червеят в перата им пълзи.

Превръщай имената им на стока.
Продавай ги. Клиентите са бол.
Че в своята обреченост жестока
творецът с етикет е бос и гол.

Звезда, която в пръст е приземила
на разума небесните лъчи.
Или пък съвест, като пот избила,
която вижда злото, а мълчи...

Не съм казан за подлост и поквара.
Залостих си вратата. Без печал.
Две шепи да напълня с глътки вяра,
ще знам, че ненапразно съм живял.

В сърцето ми не всичко се побира,
но ти за мен низвергнат остани...
Дори с една обезценена лира
ще славя Бог през земните си дни.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

сряда, 8 февруари 2017 г.

ЙОСИФ

Не питай Господ Бог защо си
от черна завист поруган.
Спомни си праведния Йосиф
и братята му - злобна сган.

Захвърлен в тягостната яма,
смирено той скръбта си пи,
и сам в човешката си драма
с едно Небе се укрепи.

Не пускай зло да те пребори,
дори в сърцето да боли.
Звездата винаги е горе,
а долу лаят псета зли.

Ще лаят... докато отминат,
а Йосиф ще царува. Бял.
Не става диамантът глина
дори под тонове от кал.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 7 февруари 2017 г.

НЕИЗБЕЖНО

Не искам повторения лъчисти.
Животът е роман. Неповторим.
Да връщам вече четените листи
е все едно да си наложа грим.

Не ще привикне старецът в момчето,
щом бръчките са станали реки
и бързат в циферблата неусетно
отдавна полуделите стрелки.

Но може би в съдбовната принуда
ще стана аз към времето добряк -
че то е като хищна баракуда,
захапала житейския ми бряг.

В една черупка тихо ще се сгърби
на паметта огромният багаж.
И всичките ми радости и скърби
ще се превърнат в споменен мираж.

Все пак ще остарея. Неизбежно.
На времето летежа див простил.
И някъде на сушата, крайбрежно,
духът ще се усмихне, че е бил.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

понеделник, 6 февруари 2017 г.

ПОД ИГОТО

Това е дяволското иго -
тълпата да крещи "Разпни Го!",
а римлянинът мракобесен
да има избор прост и лесен.

Това е страшната измама -
слепците да залитат в яма,
а съдник, щом Христос убие,
с вода ръцете си да мие.

Това е адът на земята -
да любят хората змията,
и без да виждат в грях окова,
да гълтат змийската отрова.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

петък, 3 февруари 2017 г.

МОЛИТВА КЪМ ГОСПОД

Преди да си отида у Дома -
за Теб бичуван, мразен, поруган,
не виждай в мене, Господи, Тома,
но Любовта дари ми на Йоан!

Преди да бих издъхнал, в скръбен миг,
от Раните Си прошка ми дари,
че с Тебе щом умира мъченик,
в Живота Ти отива да гори!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

понеделник, 30 януари 2017 г.

КОЛИЗЕУМ

Не съм поклонник на Веспасиан.
За зрелища и хляб не вадя Меча.
Обърнат палец, под творба заврян,
превръща гладиатора в Предтеча.

И Римската арена - взрив от страст,
без "Аве, Цезар" смятам да подмина.
Под слънцето смирен Еклесиаст
докоснал би душите на малцина.

Не значат нищо минус или плюс.
Не искам от тълпите вой и врява.
Защо ми е суетният им трус,
когато вехне лавровата слава?

Двубоят на поета е един -
със себе си, до гвоздея на Кръста.
А щом до Авел приближи Каин -
отгоре Господ ще им мери ръста.

И този Колизеум, вътре в мен,
е изпитът на светлата ми лира -
когато съм с омраза омерзен,
духът ми да откаже да презира...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

неделя, 29 януари 2017 г.

С ДУХА НА ДАВИД

Един Давид в духа ми Те обича.
Един елен в душата ми пъхти.
Небето дай му, Господи! Да тича!
Да бъде там, където Си и Ти!

Със арфа Любовта Ти да възнася!
И всяка струна - Теб да прозвъни!
Пътеката Ти Свята да оглася
по всичките била и планини.

Един Давид в сърцето ми Те хвали!
Един слуга, на който Ти Си Цар!
И сто живота вътре в мен едва ли
ще стигнат да възпеят Твоя Дар!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Теб)

сряда, 18 януари 2017 г.

НА ДАМЯН ДАМЯНОВ!

(По случай 82 години от рождението му)

Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.

В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?

Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката - катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката
едва ли простосмъртен ще узнай...

Ти бе надежда в чувствата притихнали.
Свещицата - за скитник без покров.
С крилата на тъй земните ти стихове -
неземна се въздигаше Любов.

С горчиво вино още пълня жлеба си,
и в него предусещам твоя стих.
Изгубил всичко - не изгубих себе си.
Сдобрих се със скръбта.
И й простих...

(Тленен остатък)
Ясен Ведрин

петък, 13 януари 2017 г.

ЖИВЕЯ С ВЯРА

Не искам като нерез да тлъстея
във кочина от мрамор и кристал.
Родих се със съдбата си. И в нея
бих всеки ден повторно изживял.

Със всичките си скърби и провали.
С неволите и грижите накуп.
Дори да имам избор друг... едва ли
ще стане той за шията ми клуп.

Светът не е Олимп за дух и вяра.
И аз не съм божествен Херкулес.
Витаят в него подлост и поквара.
Царуват само смъртните без чест.

Езикът на змията е отровен.
Ковчежникът й - грешният магнит.
И нека в този свят съм по-виновен,
отколкото почитан и честит.

Един тефтер с едно перо си кътам.
Живея с вяра - някъде отвъд.
И стига ми, ако намеря пътьом,
следовници за скръбния си път.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

петък, 6 януари 2017 г.

НАЙ-СТРАШНИЯТ СТУД

"Но понеже ще се умножи беззаконието,
любовта на мнозинството ще охладнее..."
(Матей 24:12)

Не това е най-страшният студ.
И не тази е лютата зима.
Щом добре си облечен, обут -
топлинката все още я има.

Но ледът, който вътре пълзи,
и сърцата до камък сковава,
не го трогват ни плач, ни сълзи,
нито в нечия скръб състрадава...

Зимни хора вихруват навред.
Хладен дух от студа ги изсича.
Няма огън да стъкнат от лед,
нито Господ чрез тях ще обича.

Всяка зима ще свърши до дни.
И снегът под пръстта ще изтлее.
Но студът, който дух вкамени,
даже в лятото зимен си вее.

Да напомня - до болка и смут,
как омразата става съзрима.
Че това е най-страшният студ
и, че тази е лютата зима...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)