понеделник, 13 ноември 2017 г.

ПРИТЧА ЗА КЛЕТВАТА И СВЕТИЛНИКА

Един Мъдър и Свят Цар имал трима сина. Той определил Първородния Си да управлява Царството Му, а пред другите двама поставил Свещен Изпит, свързан с Клетва, като им казал:
„Ще ви изпратя далече по-долу от Моето Царство, в свят, който е подобен на тъмница. И още с пристигането в този свят вие ще бъдете поставени в затворнически килии. И въпреки, че мракът ще е едноличен господар на света, в който ви изпращам, Аз ще положа в сърцата ви Светилник, с който да разпръсквате Светлина от Моето Царство, а тъмнината ще бяга от вас. Единственото условие, което ви поставям, е да Ми се обещаете в Клетва, че няма да угасяте Светилника Ми по никакъв повод и при никакви обстоятелства. Удържите ли на Клетвата си в тъмницата – ще ви направя равни на Първородния Си Син, за да царувате всякога с Него. Но ако нарушите Клетвата си – ще ви низвергна и ще затворя Портите на Царството Си за вас!“ 
След тези думи на Мъдрия и Свят Цар двамата Му сина тържествено се обещали и положили Клетвата си пред Него. А той, като закрепил Клетвата с Печата Си върху самите запалени Светилници, положил ги в сърцата на синовете Си и ги отпратил към далечното и тъмно царство.
Още щом се намерили в териториите на мрака, двамата синове били хванати от стражи и хвърлени в обща килия. И понеже килията била твърде мрачна и ужасяваща, синовете докоснали с длани сърцата си, а меката Светлина от Светилниците им озарила злокобното място. Но точно тогава надзирателите надигнали страшен вой и докладвали на тъмничаря, че новодошлите пленници нарушават установения тъмничен ред, като светят. Това накарало господарят на тъмницата да изреве със страшен зверски глас и лично да посети килията на нарушителите. А когато влязъл при тях, извадил бич с оловни топчета в краищата му, като започнал да налага Царските синове, казвайки им:
„В моето царство Светлината е забранена! Тя е недопустима, дори до най-малката си искрица! За всяка секунда, в която светите, ще получавате по един удар от бича ми! Но ако угасите противните Светилници, които дразнят очите ми, мога да бъда не просто милостив, но благосклонен и щедър към живота ви. Тогава ще ви дам свободата да се разхождате навсякъде из царството ми и да споделяте всичкото възможно щастие с човеците, верни на каузата ми!“
Бичът на тъмничаря вече плющял по гърбовете на царските синове, когато единият от тях вдигнал ръка за милост, като извикал:
„Ах, спри се господарю! Уталожи гнева си! Аз не искам да нарушавам твоите порядки, но да живея в мир с тебе! Кажи ми какво да сторя и в тоз час ще изпълня волята ти!“
В отговор върху лицето на тъмничаря се появила ехидна усмивка, и той с мазен глас проговорил на уплашилия се Царски син, като му казал:
„Виждам пламнал Светилник в сърцето ти с Клетва, запечатана върху основата му! Той трябва да бъде угасен, а Клетвата сам ти да обявиш с устата си за нищожна!“
От страшните думи на тъмничаря сърцето на уплашения Царски син силно трепнало, и пламъкът се разлюлял встрани. А той едвам събрал дъх, та да попита:
„Ами ако не искам да обявя Клетвата за нищожна? Та аз съм я изговорил пред Баща ми в горното Му Царство, а Той ме е заклел да не угасям Светилника си!“
Думите му ядосали тъмничаря и той с ярост и злоба в гласа си изкрещял в лицето му думите:
„Ако държиш на Клетвата си – приготви се да бъдеш клетник! Не час или два, не ден или два, не месец или година, но цял живот! А искаш ли ти такава клета съдба? Ще приемеш ли страшното ми наказание, което съм приготвил за непокорните на волята ми!“
„О, не господарю! Аз не искам да бъда клет! Аз не искам гърбът ми да бъде разкъсван от оловните топчета на твоя бич, а главата ми да кърви потрошена!“
„Ами като не искаш да бъдеш клет – похули Клетвата! Направи я нищожна с думите на устата си, защото в езика ти са пълномощията за Светилника! Понеже какъв е смисъсъл да си клет поради Клетвата пред Баща си, когато аз ще ти дам една друга клетва, с която ще бъдеш развързан от предишната!“
Последните думи на тъмничаря накарали уплашения царски син да извика:
„Аз не искам да бъда клет и затова се отричам от Клетвата, дадена пред Баща ми! И като ти се покланям, господарю мой, моля те скоро да ме изведеш от тази килия, за да се радвам и веселя с хората, върху които ти имаш благоволение!“
В този миг Клетвата върху златния Светилник започнала да се напуква и ръждясва, а пламъкът на Светилника угаснал. Това накарало тъмничаря лукаво да се усмихне и да погали похулилия Клетвата на Баща си. А след това отново да изкряска към втория Царски син:
„Ще продължаваш ли да ми се противиш или ще постъпиш мъдро като брат си? Ще бъдеш ли дразнител на яростния ми гняв или ще го последваш на утешителната и изобилна трапеза, която ще му дам сред великите в царството ми? Ах, последвай брат си, най-сетне! Не ме изкарвай от кожата ми, че ще проклинаш деня, в който си се родил! Кой е тогава онзи горен Цар, който ще те опази от възмездието на бича ми?“
Въпреки страшната заплаха, вторият Царски син не се огънал, а по лицето му не трепвал дори един мускул. Тъкмо обратното – Светилникът блеснал в килията със силата на слънчев лъч, като опърлил зениците на тъмничаря и той с диви крясъци заключил килията му и побързал да избяга с брат му далеч от блясъка на Светилника. А вторият Царски син, като коленичил, призовал в сърцето си Баща си, като Му казвал:
„Татко мой! Избрах си съдба – да бъда клет поради Клетвата, с която искам да пазя запален Светилника Ти! Ти ми дай Сила да издържа месеците и годините на всичкия клет живот в тази тъмница! Защото по-добре да бъда клетник, който пази Клетвата си, отколкото да предам Завета Ти и угася Светилника Ти!“
Докато още Царският син се молел, в килията се отворил Небесен прозорец, откъдето пред молителя се явил пратеник на горното Царство. Той се усмихнал на Царския син, като му казал:
„Верни и правдиви думи възлязоха от сърцето ти и прославиха Светилника на Баща ти! Затова ги възвестявай на всички страдалци в тази тъмница, като им кажеш:
Тази е съдбата ви – да пазите Клетвата си пред Царя на горното Царство, и тази е цената – да бъдете клетници, докато отстоявате Клетвата си! И нека никога сърцата ви не се съблазнят, нито да се изкушат от предателството, което единият от синовете стори спрямо Баща си, като се отрече от Клетвата си и угаси Светилника си!
Защото е Истина, че който пази Клетвата си – всякога е клет! Но още по-вярна е Истината, че който наруши и отстъпи от Клетвата си, е проклет! А разликата между клетия и проклетия човек е тази, че сетнината на клетника е в блаженствата на Небето, а сетнината на проклетника – в дълбоките подземия на ада!“
Запомни тази притча, продиктувана ми отгоре, приятелю мой! Защото този свят вече е разделен на две половини – клетници и проклетници! Едните утвърждават и държат на Клетвата си, на която свидетелства съвестта им, а другите похулват Клетвата си и се отричат от нея, та да се осъдят с думите на устата си и с делата на ръцете си!
Искрено се надявам да получа в отговор „Амин“ от клетник, а не хула от проклетник!

Ясен Ведрин
(Стефан Главчев)

четвъртък, 9 ноември 2017 г.

НАЙ-МЪЧИТЕЛНАТА СКРЪБ

Душата ми от скръб прелива
за скитници, обвити в мрак.
Съдбата им към ров отива,
а нямат те крайпътен знак.

Повлекли тежките вериги
в безбожна лудост гинат там,
където дух лукав държи ги
без Вяра, Истина и Храм.

Какво за вас да сторя, клети?
Та скитник кой не би ридал,
когато види си нозете,
потънали в дълбока кал?

Да можех с Кръст да ви износя
дарил се бих до сетен дъх,
пред Свят Олтар лъчи да прося,
та сам да ви посоча връх...

Уви! В пръстта не блесва злато
и репеи не дават плод.
Смъртта е болката, с която
човек се ражда за Живот.

Плътта не иска да умира,
но вкопчена - в пръстта пълзи.
Сама окови си намира
и в тях ликува и сълзи.

На Святост - шумно се присмива.
На Правдата - обръща гръб.
Душата ми от скръб прелива.
От най-мъчителната скръб...

Скръбта за скитници, които
без път и вяра гинат в ров,
но пак отказват упорито
зова на Вечната Любов.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

неделя, 29 октомври 2017 г.

НЕ ИСКАМ ВСИ СВЕТИИ!

Не искам "вси светии" за надежда.
Христос ми е достатъчен - до гроб.
И нека в Него моят дух се вглежда,
а не във демоничния въртоп.

Сърцето ми вратата ще залости
за шоуто на хитрия пират,
и с веселите черепи и кости
не ще заситя тъмния му глад.

Изчадие е той. Не се насища
от сдъвкани в магията души.
Гори ли огън - ражда пепелища.
Пълзи ли червей - храмове троши.

А демонът - дори прикрит под маска,
остава хищник. С челюсти гризе.
И само луд, решил да ръкопляска,
превръща си душата на мезе.

Но моята с безумия не свиква.
Втвърдена - със Христос ще устои.
Проклета да е дупчената тиква,
че в нея само лепкав мрак струи...

Светиите са горе... В град от злато!
А в гробищата долу - бесове.
И този свят - тресавище и блато -
влечугите към тинята зове.

Христос ми е достатъчен! До века!
Не ща "светии" в гробищен парад.
Че смисълът се губи пред човека,
отгоре вдъхнат - да погине в ад...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

петък, 27 октомври 2017 г.

ЗА ДОН КИХОТ, САНЧО ПАНСА, ВАПЦАРОВ И БУРЕТО С БАРУТ!

Е, приятели мой! Това лято бях за една седмица в Барселона, но дори и тя ми беше достатъчна, за да видя ентусиазирани групи от каталунци по Рамбла пред говорители с мегафони, които със сигурност говореха не за нещо друго, но за жадуваната си независимост. Най-накрая дойде денят, когато Санчо Панса Каталунски си поиска независимостта и свободата от Дон Кихот Мадридски! Но пък този Дон Кихот няма нищо общо с онзи романтичен добряк и чаровник от романа на Мигел де Сервантес. Този Мадридски Дон си позволи да бие до кръв Санчо Панса и да го заплашва със затвор и много други неприятности. И ми се струва, че вместо пред вятърни мелници решенията и бъдещите действия на ядосания испански рицар ще го поставят пред буре с барут. Защото е лесно да се запушат устата на виновните лидери, които провъзгласиха независимостта на Каталуния, като бъдат обвинени в държавна измяна, но как ще спрат поривите за независимост на поне два милиона жители на Барселона? Ще ги бият?!!! Ще ги затворят?!!! Ще им забранят каталунското самосъзнание и усещане за различност ли? Или ще пуснат от далечното минало демоните на репресивната държавна машина от времето на генерал Франко? Ами нека си спомним как с демоните от онова минало се сражаваше и българският поет Вапцаров, като интербригадист. Не написа ли той стихът "Испания", чиито първи думи гласяха:

Какво бе ти за мене? – Нищо. –
Една загубена страна на рицари и на плата.
Какво бе ти за мен? – Огнище
на някаква любов жестока,
която диво се опива от кръв от блясък на ками,
от шлагери и от китари, от страст, от ревност и псалми.

Сега за мене ти си участ.
Сега за мене си съдба.
И аз участвам неотлъчно
в борбата ти за свобода..."

Н. Й. Вапцаров, Испания

А за тази същата Свята свобода добрият рицар Дон Кихот каза на оръженосеца си Санчо Панса:

"Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.
Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.
…Помни Санчо – ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта..."  

/Мигел де Сервантес, „Дон Кихот“/

Какъв прочит ще направи Мадридският Дон Кихот - предстои да разберем. Но ако реши отново с насилие да налага "ценности" и "принципи" - пукнатината между Каталуния и Мадрид ще продължи да се разраства, докато се отвори пропаст, върху която трудно ще бъдат построени каквито и да било мостове. Дай Боже, призракът на Франко да не се превъплъти в предстоящия политически сблъсък. Защото тогава бурето с барут наистина може да гръмне... 

Ясен Ведрин

вторник, 24 октомври 2017 г.

ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА

Не се страхувам, ако брули есен
мечтите ми, увяхнали без време.
Един олтар, във Святото принесен,
Небето се надявам да приеме.

В живота иждивих вода и огън.
Най-сладки плодове дарявах свише.
И в клюмналата младост още мога
да зеленея, щом перото пише.

А стане ли душата ми самотна -
ще я накича с листи пожълтели,
че в своята присъда доживотна
тя следва път в небесните предели.

До онзи миг, когато несъзрима,
подобно лъч ще светне над мъглата,
където късна есен с ранна зима
слана и скреж завихрят из билата.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

вторник, 17 октомври 2017 г.

ОЩЕ ДЕН, МОЙ ПРИЯТЕЛЮ!

Още ден за Христос преживей
без да мислиш за много години,
че светът е във плен на злодей
и плячкосват го черни гадини.

Още ден изпълни с доброта
и с усмивка докосвай бедняка.
Щом похлопа на твойта врата,
ти не давай на Бог да те чака...

Още ден нека с Правда трепти
всяко твое изречено слово,
че лъжата мнозина лъсти
и езика им пълни с олово.

Още ден нека светли сълзи
от тъгата ти в зов се пролеят.
Може би ангел с тях ще срази
и отблъсне далеко злодея.

Още ден в този свят възвести
Господ, Който в духа ти наднича!
Още ден само Той да блести!
Още ден само Той да обича!

Че с дарени в Завета Му дни -
даже век е нищожен и кратък,
а в Духа на Енох - висини
ще намериш, преминал оттатък. 

Още ден, мой приятелю! Ден!...
Светлината чрез теб да светлее!
Че човекът от Бог е роден
като лъч цял живот да живее.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

неделя, 8 октомври 2017 г.

ПАРАДЪТ НА МЪРТЪВЦИТЕ

Мъртъвците си спретват всемирен парад,
за да следват смъртта си богиня.
От душите им лъха гробовната смрад
с дъх на алчност и мирис на тиня.

Всички - пешки на Злия, хвалят своя палач
и се хилят с гримаси зловещи.
А в сърцата им, скрити в измамния здрач,
се оглеждат катранени пещи.

Във вселена от пепел те са тъмни звезди.
Всяка - с хитро лукавство възпята.
Но оставят в парада си гнусни следи
до отровния зъб на змията.

Поруганата правда се гърчи под тях,
без да проси за миг от пощада.
А пък те - предоволни в осъзнатия грях,
маршируват честити към ада.

От ръцете им скверни се разпалва война.
От очите им - Ирод наднича.
Те преследват Исус да Му търсят вина
и с олово оплитат си бича.

Те - отдавна проклети да не срещнат покой -
мъртъвците на дух богохулен,
днес превръщат света във потопен порой,
от лъжи и измами прибулен.

Потърсете с душите си верен пламък отвъд!
Вас парадът не ще да пребори.
Че Небето посочва точна дата за съд
и килии в железни затвори.

Иска времето лъвове! Не бъдете овци!
В Дух безстрашен явете Исуса!
И парадът на всичките зли мъртъвци
обречете на страх и покруса...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

СТАРАТА БИБЛИОТЕКА

Старата библиотека проговори с тъжен глас.
"Позабрави ме човека и съсипана съм аз.
Всички мои етажерки мухъл ги мори, и прах.
Като прелъстени щерки бъдещето им видях.

Пуста цифрова епоха ми докара този гнет.
Други времена дойдоха - на компютър и таблет.
В по-далечните години, (тъй щастливи бяха те)
жаден някой ще намине, и ще иска да чете.

В мен да си намери книга, както иманяр - сребро,
и духът му да въздига гениалното перо.
Уж на Библията Свята съм наречена, нали?
А защо от самотата толкоз много ме боли?"

Тъй дочух я да нарежда своя тъжен монолог,
книжна дама без надежда, но пък кръстена от Бог.
И духът ми я прегърна. В миг сълзите й изтрих.
А скръбта, що в мен посърна, се изплака с този стих...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

събота, 7 октомври 2017 г.

ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

Сега е време за раздяла...
И аз не страдам от това.
Душата - в болки оцеляла -
избра си път към синева.

С прегради, спънки и окови
не ща светът да ме държи.
С Любов над всичките любови
животът ми ще продължи.

В илюзиите твърде много
отдадох плам, прахосах блян.
Но идва час да кажа "сбогом"
на ада, приживе живян.

Не ща корона, чест и слава.
Духът ми нека да е здрав.
Че злият дявол заслужава
в лицето си юмрук корав.

Гърбът ми той не ще прегърби.
Светилникът ми ще гори.
Отхвърлям с вяра всички скърби
за власт, имоти и пари.

С тотеми, идоли, заблуди
не ще ме съкруши злодей!
Събирай всичките си луди
лукавецо! И полудей!

Не искам в битие безцелно
излъган да кълва на стръв.
Сега е времето разделно,
когато меч боде до кръв.

И по-добре да съм посечен
с едно око, ръка и крак,
отколкото в дома ми вечен
стените да изпълва мрак.

Сега е време за раздяла.
Дори да стана сам самин.
Душата ми, от Кръста бяла,
в Христос обрича се...
Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 4 октомври 2017 г.

СЪДБОВНА ОДИСЕЯ

Един в душата е море,
а друг - двулитрова бутилка.
Къде ли ще се събере
на злото скръбната горчилка?

Дали светът е вълнолом
или е кръчма за разтуха?
И как се оцелява, щом
противен ураган задуха?

Морето с бурните вълни
не е създадено за радост,
а пък бутилката звъни
и който пие е на градус...

Така животът днес върти
души - в бутилки и морета.
Една над чашите шурти,
а другата се дави клета.

За вече уморен моряк
в съдбовната си одисея,
дано доплувам светъл бряг
и там стиха си да възлея...

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

събота, 30 септември 2017 г.

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА ПОЕЗИЯТА МИ!

Мили приятели! Студеното есенно време беше добра възможност да актуализирам поезията си, преработвайки всички мои стихосбирки, за да прибавя в тях написаните нови стихотворения през последната година. На долупосочения адрес в Интернет ще попаднете на поетичния ми сайт, откъдето можете да изтеглите даром петнадесет стихосбирки с цялата възможна тематичност на човешкия живот и битие. Без, разбира се, да имам никакви претенции за изчерпателност, аз ви подарявам поезията си с единственото пожелание да бъдете боголюбиви и човеколюбиви! 
С обич и искреност към всички вас, приятели!
Ето и адреса ми в Интернет, откъдето да си изтеглите моята поезия:

петък, 29 септември 2017 г.

ЕСЕН, ДОШЛА ДО СЪРЦЕТО

Пак валят дъждовете над мен
в тази есен, от облаци жива.
И от тихи мечти напоен
моят блян като стих ги излива.

Капкоструен - небесният свод
с мъдра песен трепти от простора,
че водата е светъл живот,
подаряван на сухите хора.

И когато, прогизнали в плач,
се обикнат в съдбовната киша,
ще усетят, лишени от здрач,
как след прошка най-леко се диша.

Пак валят дъждовете над мен
своя Свят тайнопис от Небето.
Мокър свят - от води покорен...
Като есен, дошла до сърцето...

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

вторник, 26 септември 2017 г.

КЪМ СЪВЕСТТА МИ!

Приятелко на моята душа!
Така съм благодарен, че те има!
Ти страдаш в мен, когато съгреша
и винаги си крехка и ранима.

Сълзите си горчиви не броих.
Възходите ми гаснеха в провали.
В скръбта ти се научих да съм тих
и с тебе исках Бог да ме пожали.

Сега те моля! В мене остани!
Бъди ми съдия! И лъч сред мрака!
Тъй много са човешките злини,
че Страшен Съд мнозина ще дочака.

Не ме пропускай в никоя вина!
Ридай у мен! И аз ще заридая!
А щом докосна мир и тишина,
готов ще бъда вдън да се покая.

Че някога, изтлял от пръст и плът,
едничка теб ще занеса оттатък.
И все едно дали съм имал път
безкрайно дълъг или твърде кратък.

У мене Съдията ще се взре
да види теб, небесно утешена,
че щом човекът в сетен час умре -
венец е горе... Или пък мишена!

Приятелко! Пронизвай ме сега!
Недей пести стрелите си в колчана!
И нека днес пред твоята тъга
душата ми горчи, докрай смълчана...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

събота, 23 септември 2017 г.

ЕДЕМ

Не те открих на този свят, Едем!
Далечен си. Мечта, от поглед скрита.
А би могъл да бъдеш звезден крем,
да ти се радвам дълго, до насита.

Не си медал във земните борби
или тръстика в блатото на скота.
Въздиша те душата, щом скърби,
а няма миг утеха за живота.

Да бих те в стих рисувал - без слова
перото би притихнало над листа.
А няма сътворени сетива
за Вечността ти Свята и пречиста.

Оставам сляп и ням. Но не съвсем...
До дъх и вяра зная, че те има.
Не те открих на този свят, Едем!
Но пак от тебе ме откриха Трима!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

четвъртък, 7 септември 2017 г.

СЛЕД УРАГАНА ИРМА

(които разруши купища луксозни
имоти на мултимилионери в "райските"
островчета на Карибския регион)

Ураганът вилня и отмина,
а след него едно проумях:
Няма никаква Райска градина
в този свят на развала и грях.

Ако алчният мисли, че Рая
е спечелил за много лета,
пак в руини ще гази накрая
и безумен ще плюе в калта.

За какво са му слава и блясък
над безброй сиромашки души,
щом дома си строил е на пясък,
който злата стихия троши?

Или как ще приключи с поклона
пред ковчежника зъл и лъстив,
щом изтръгне го с вихър Мамона,
та да види духа си ръждив?

Ураганът вилня и отмина.
Някой стресна, а друг разори.
Канарата намират малцина.
(И в очите им няма пари...)

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

вторник, 5 септември 2017 г.

РЕКВИЕМ ЗА СВЕТА

Светът се срутва. Спор да няма.
И адът е разтворил паст.
А в тази предузната драма
човекът си подбира власт.

Царе - с лопата да ги рине.
Заможни, хитри... Змийски род.
Но Истинският Цар един е
на Вечния Си небосвод.

Надежда вече не остава
в залог за пръст или за плът.
С природа гнусна и лукава
примамва грешните светът.

Тъй както малките карфици
магнитът властен ги държи,
така душите са под прицел
на най-изкусните лъжи.

Да би решил свидетел верен
да ги обърне в път назад,
дори от дявола по-черен
ще бъде примерът му Свят.

Ще бъде стъпкан с ярост дива
от побеснелите тълпи.
Кръвта си даже да пролива
и като дякон да заспи...

Светът се срутва. Зъл. Безбожен.
Увит в прегръдката на змей.
Приляга в брачното му ложе,
а Бога счита за злодей.

Потоп от гняв ехти, приижда.
Слепеят земните царе.
И само пришълецът вижда,
че всичко скверно ще измре.

В дълбоко изкопана яма
ще паднат злите в близък час.
Светът се срутва. Спор да няма.
И адът е разтворил паст.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

неделя, 3 септември 2017 г.

ПРЕДЧУВСТВЕНА ЕСЕН

Земята бавно пожълтява
от есенното злато.
Но още вътре в мен остава
усещане за лято.

И както чаша старо вино
омайва сетивата,
така и спомените в синьо
пленили са душата.

Безгрижни птици в гъсталака
допяват песни летни,
дори дъждът унил да трака
по клоните им цветни.

А вятърът да ги подканя
за полет най-далечен.
Пристигай, есен златоткана!
Мъдрувай в стих изречен!

Зова те в горската дъбрава,
изсъхнал след вълните.
Че в теб душата ми пресява
най-скъпото от дните...

Ясен Ведрин
(Отвара от въздишки)

четвъртък, 31 август 2017 г.

ОБИКНОВЕН СТИХ

Похлопай, и ще ти отворят!
Така е простичко това!
Намират се добрите хора
и се докосват със слова.

Здрависват се дори десници,
обречени в свещен обет,
а Правдата с извечен прицел
посочва Верния Завет.

Оставай глух за злостна клюка.
Не пускай зло да ти шуми.
Зад всяка блазнеща сполука
се крият дяволски тъми.

В една натрапчива реклама
ментето блазни куп очи.
И по-добре е да го нямаш,
а не лъжа да те вгорчи.

От стадни чувства не унивай,
дошли с прежаленото "бее"...
Сърцето си добрякът скрива,
щом има вяра и Небе.

Разумният скала възкачва,
та в нея да се съгради,
далеч от суетата мрачна
на бутафорните звезди.

Не бързай да отвърнеш взора
от този стих обикновен.
Похлопай, и ще ти отворя!
А в тебе ще изгрее Ден!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

понеделник, 28 август 2017 г.

ОБВЪРЗВАН СЪС ЗАВЕТ

Едно въже за цял живот ми стига.
Дори за Вечност, някъде отвъд.
Не ща съдба, подобна на верига,
която е обречена за съд.

Едно въже, изплетено от нишки,
които Любовта с лъчи тъче.
Заветът от молитви и въздишки
на вече побелялото момче.

Край мен светът от тъмен бяс се дави.
Потъва и не ще да се спаси.
Най-кривите - за себе си са прави
и дух лукав душите им мърси.

Каква ли болка още ще износя
не знам, не питам... Нека да боли!
С въже ме тегли Виа Долороса,
и врича ме на смърт, като че ли...

И без да съжалявам, че е клета
съдбата ми от заник до зори,
с най-светлото от всичките въжета,
дано се в мене Господ възцари...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

събота, 26 август 2017 г.

ПРОКУДЕН РАЗДАВАЧ

Понякога раздавам чудеса,
напред протегнал пълните си шепи -
Любов в небесни капчици роса
със звук за глухи и лъчи за слепи.

Прескръбен, Чудотворецът над мен
сълзи пролива в Святостта Си скрита.
Светът не е с вълшебства покорен,
но в дебрите на зъл магьосник скита.

А аз, дори и чудо не дарил,
виновен под Небето коленича.
Прости ми, Боже, че съм тъй немил
на хора, от които мрак наднича.

Свещеното е стъпкано със гняв.
Безценно - на сергиите не струва.
И свил сърцата до юмрук корав
омразен дух в неверните вихрува.

Как исках дар на Теб да принеса -
души, родени в трепет и почуда.
И с всичките Ти светли чудеса
света за ново утро да събудя.

Уви! Той спи мъртвешкия си сън
в най-хлъзгавия ров на битието.
А аз, ръце протегнал, съм отвън,
пред тъмни порти с надписа: Заето!

Прокуден от тълпите раздавач,
и странник, който приют не съзира.
Дано усетиш, Боже, Твоят Плач
как вечер от очите ми извира...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

вторник, 22 август 2017 г.

СМИСЪЛ И ЗОВ

(на жена ми Йовелина)

Нови изгреви в теб да усещам.
В нови залези ти да си с мен.
Да си бряг, който утрото среща.
Да си връх, от мечти свечерен.

Кръговрат от предчувствия нека
в обичта ми рисува бразди.
И да бъде дъхът ти пътека
от светулки и нощни звезди.

През очите ти цяла вселена
да ме гмурне в безброй чудеса...
И душата ми, в теб озарена,
да осъмне с небесна роса.

Най-желана, до тиха минута...
Изживяна - до свят стихослов.
Ще си винаги близо, на скута,
до сърцето ми - в смисъл и зов.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

МОЛИТВЕН СТИХ

(след терора в Барселона)

След всички вършени кланета
в триумф за черната злина,
живее ми се на планета,
но без злодея Сатана.

Където Господ Бог царува
във всяко тупкащо сърце,
и светла радостта ликува
в протегнати с копнеж ръце.

О, идвай, Боже Всемогъщи,
със Меч правдив на Съдия!
Ликът Ти нека се намръщи
против проклетата змия!

Когато Твоят Дух Го няма,
в сърцата Святост да твори,
светът потъва в тъмна яма
и зло човеците гори.

Ела, Любов от висината!
Възлей се, слънчев водопад!
И нека свети Светлината,
сразила огнения ад.

А в Тебе, с Милост опростени,
душите да творят Добро,
не в грешния Адам родени,
но от Христовото ребро...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОСЕНЯВАНЕ

Човек с една съдба се ражда
за щастие или беда.
Когато го измъчва жажда
да търси глътката вода.

Със къшей хлебец да залъже
стомаха, че е вече сит,
и даже да си ляга тъжен,
в съня поне да е честит.

Така е видимо и ясно
човешкото ни битие.
Да бъдеш жив си е прекрасно,
и просто като две и две.

Но някак губи се следата
в божествените висини,
че само с хляба и водата
човек не ще се осени.

Но трябва във живота кратък
за друго той да е готов -
да следва с Вяра, без остатък,
на Господ Вечната Любов.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ДА ТЕ ЖИВЕЯ, ВЯРО!

Да те изпея, Вяро, имам сила,
дори да би заглъхнал моят глас.
Ти други преди мене си спасила,
и била си им песен в скръбен час.

Да те опиша, Вяро, имам слово,
дори да би се скършило перо.
Че с думите - отново и отново
делата раждат своето добро.

Да те износя, Вяро, имам скърби,
дори до тръни в моята глава.
И даже тежестта да ме прегърби,
за друго Бог не ще да призова!

Да те живея, Вяро - смърт ми стига!
Смених пръстта за капка Свята Кръв!
И в ремъка на Божието иго,
оставам роб... И нека съм такъв!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ИСКРИ ОТ КРЪСТА

От зло пострадал, кръстно се смири!
Без бунт и гняв! Каквото и да става...
Едно дърво най-пламенно гори,
докосвайки огнищната жарава...

Димът не гали гневните очи,
но дразни в себеправедност лютива.
Разпънат ли те - просто премълчи,
че злото от мълчащите погива.

Тъй Верен е Христос! Голгота виж!
Любов, която в гвоздеите бликва.
Когато непростимото простиш,
тогава Бог в сърцето ти обиква.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

понеделник, 31 юли 2017 г.

ЗАЛЕЗЪТ В МЕН

Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!

С последните си топлещи лъчи
поетът в мене пак ще ви погали.
А моята душа ще премълчи
несбъднатото... За да го прежали!

Раздадох се до сетния си грош -
в печалбата, за други немислима.
След залеза ще дойде дълга нощ,
когато мене няма да ме има.

Но днес все още грея. И гори
в ръцете ми дареното до века.
Едно сърце поне да покори
или роди една усмивка мека.

Това ми стига. Котва към Едем
на кораб, който в залеза отплава.
Изгубва ме светът. Но не съвсем,
щом топлих го в лъчи от незабрава.

Живея в залез. Огнен благослов.
Кръвта кипи в последната ми песен.
А в изгрева оттатък ще съм зов,
с един живот, до сетен дъх принесен.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

четвъртък, 27 юли 2017 г.

БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ

"Доволно ми е, Господи" - извика
един пророк със сянка от печал.
"Живота ми вземи под тази смрика,
защото аз напразно съм живял!"

Всевишният зова му не послуша.
На думите му не отвърна с "Да!"
За Своя Верен в огнената суша
изпрати ангел с питка и вода.

Това ми дай на този ден, о Боже,
и всяка моя слабост примижи!
Та пътят ми, от болка невъзможен,
във Твоя Дух докрай да продължи!

Един Кармил да мога да прегърна,
заветен за елена бързоног.
А после у Дома да се завърна,
въздигнат в колесницата на Бог!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

сряда, 26 юли 2017 г.

ТИ ХЛОПАЙ ВМЕСТО МЕН!

Презирам земните корони
и всеки преходен престол.
Безумният успеха гони,
а сам не вижда, че е гол.

Превърнал съвестта си в плява,
душата - в касичка за бяс,
той своя жребий заслужава
дори до сетния си час.

Да бих решил да го обърна
за светъл път и Избор Свят,
духът ми мигом ще посърне
когато ме прогони с яд.

А после - с горд и евтин кикот
в измамата си продължи,
и дълго радва се циникът
на мрежата си от лъжи.

Какво да бих могъл да сторя
за оня, що е сляп и глух?
И сто години да се боря -
пръстта не се превръща в дух.

Да хлопам... Вътре е заето!
Леговище за враг жесток.
А в моя Господ на Небето
малцина припознават Бог.

Ти хлопай вместо мене, Боже!
Сърце кораво - Ти смекчи!
Че никой вместо Теб не може
да грейне в слепите очи.

И никой няма Глас гръмовен,
та Злото бързо да смути,
и клетникът - за грях виновен,
Кръвта Ти в миг да опрости.

А аз, слуга, с душа едничка,
отрекъл всяка земна лъст,
пред Теб смирен ще коленича,
със зов за Благодат и Кръст.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

вторник, 25 юли 2017 г.

ВЕРЕН

Бъди на Бога в мъничкото верен.
Две шепи напълни със доброта.
Върхът не е веднага покатерен,
но се изкачва в зими и лета.

Обричането не е ден до пладне.
Завет е то - до сетния ти час.
Не давай на сърцето да отпадне,
в жестока суша или леден мраз.

Помни, че с малки стъпки се постига
най-дългия, вървян в живота път.
И следвайки - човекът се въздига
високо над себичната си плът.

А щом в Дома Небесен се намери
това, което с вяра си събрал,
крила от тебе ангел ще разпери,
нагоре, към извечния си дял.

И в Святото, щом бъдеш изнамерен,
към теб Отецът думи ще възлей:
Ти в малкото Ми беше твърде верен!
От днес нататък - многото владей!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

неделя, 23 юли 2017 г.

ТРИСТИШИЕ ЗА ВАПЦАРОВ

(75 години от убийството на поета)

Когато стъкне пролетта огнище
във светли и обветрени души,
дори куршумът в черното стрелбище,
не може любовта да потуши...

Един разстрел... Безсилие от мрака.
Един поет, докоснал Вечността.
Там бяла пролетта ще го дочака,
на птиците в безсмъртните ята.

И огненометежна - ще допише
в крилата им последните слова.
Човекът с вяра най-свободно диша
и няма по-прекрасно от това...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ГОСПОДЕН КРЪСТЕ!

Господен Кръсте! Чист ме приюти!
Обичай ме, тъй както аз те любя!
Светът отдавна скръбно ме гнети
и искам като сън да го изгубя.

И в утрото на ден от зов и плам,
в реалност нова с вяра да пристъпя.
На Господ Бог сърцето си да дам,
и в извор от любов да се окъпя.

Не искам друго, Кръсте! В мен бъди!
Заветно ме изпитай! В Дух, до йота!
Че само в теб са Святите следи
до бисерните порти на Живота.

Душата ми не иска мрак и пръст,
но теб да носи в дните си. До века!
Че ти си Кръстът! Истинският Кръст,
чрез който Бог се свърза със човека...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 18 юли 2017 г.

КЪМ ПОТОМЦИТЕ НА ЛЕВСКИ


(В памет на 180 годишнината от рождението на Васил Левски)

Искрата се превръща във звезда.
Кога и как? В Апостола се взрете!
С един копнеж, наречен Свобода,
живейте... Но готови да умрете!

Олтар си осветете! За Завет!
В кандилото му нека лумне вяра!
И огън сейте сред народа клет,
та робски дух до пепел да догаря.

Смъмрете страх, апатия и срам,
и игото строшете на ярема!
На Господ Бог във праведния Храм
бъдете не въздишка, а поема!

И някъде, след прага на смъртта,
дошла с кама, куршум или бесило,
ще тресне гръм, и блесне в паметта
една искра, изгряла до светило...

Ясен Ведрин




понеделник, 17 юли 2017 г.

СТИХ НА ВЪЛНОЛОМА

Обичам вълните.
Напомнят ми дните,
когато сърцето е твърда скала.
Удържа стихия,
туптейки за тия,
които пред мрака не скланят чела.

Светът се вълнува.
Борбата си струва.
Въздига се бялото в сблъсък пенлив.
И в спомен след спомен
трептя вълноломен -
заливан, отмиван, но остър и жив.

Това е цената -
прегърнал вълната,
да бъдеш сам себе си в жребий суров.
И в изгрева - буден
да срещаш учуден,
лъчите на Свята Небесна Любов!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

РАЗГОВОР С МОРЕТО

Днес отново морето ме вика
да говоря със бриза му прям,
за да срещне у мене мъника,
който с вярата става голям.

Да ме види в седефена мида,
като бисер от притча за Рай...
Хей, море! При вълните ти ида!
Мъдростта си дълбока ми дай!

Разкажи ми защо си солено
и напомняш сълзи от очи.
Може би неизбежната тленност
постоянно в дъха ти горчи.

А във теб се оглежда душата -
бурна, тиха - с небе и звезди,
споделила до стих необята,
в който ангели сипят следи.

Идвам вече... И пак сме двамина.
А пък ти - говори, говори...
И на пясъка в къс раковина
миг от твоя копнеж ми дари.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

неделя, 9 юли 2017 г.

ПАЗИ НИ, БОЖЕ!

Пази ни, Боже! С Милост ни пази
в едната ни човешка изнемога.
Нечестието - гръм ще го срази
и сухите треви ще пламнат в огън.

Но ние да сме в Твоята ръка -
загърнати, без страх от бурен тътен,
не ще ни плаши придошла река,
ни тъмен смут от този свят безпътен.

Пази ни, Боже! Вярно ни пази!
Зеница да Ти бъдем на окото!
За Теб проляхме бисерни сълзи
и Ти ще ни избавиш от горкото.

Понесохме Завета Ти на гръб.
От Злото не потърсихме пощада.
Че по-добре - с привременната скръб,
отколкото с веселие до ада.

Пази ни Боже! Вечно ни пази,
защото Си ни Щит и Вяра Свята.
Под Теб змията смазана пълзи
и в дупките се крие на земята.

А ние в Теб сме явни всеки ден.
Един Христос духа ни осветява.
Пази ни Боже, Преблагословен!
За Почит, Преклонение и Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

неделя, 25 юни 2017 г.

СВЯТА КРИПТА

Ще оставя следите си скрито -
в паметта на добрите души.
Всичко тленно ще бъде изтрито
и в пръстта своя зов ще сниши.

Всеки край се обгръща в забрава.
Всяка загуба - скръбно гнети.
Най-красивият храст прецъфтява,
даже цветно край нас да цъфти.

Сам гранитът - и той се напуква
и пред времето скланя снага,
дълго носил изсечени букви,
като белег за древна тъга.

Но сърцето ми в тлен не унива,
щом от Вечния пази слова.
Паметта е стремително жива,
къс от Вечност, и лъч в синева.

Летописец в духа ни будува.
Всеки спомен записва с перо.
И разровим ли - в миг ще изплува
светла дума, усмивка, добро...

Свята крипта - за нова Вселена,
във която ще греят мечти,
и душата - с Любов окрилена -
на Твореца "Амин" ще шепти.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

петък, 23 юни 2017 г.

ПРИСЪДА

Заричам си една присъда,
докато имам дъх и път -
на гузна съвест трън да бъда
или във колелото прът.

И все едно дали от хула
или позор ще ме боли.
Въздига злият черна кула,
но Господ ще я строполи.

Да бъда камъче в обувка
или пък неудобен враг.
Едната Юдова целувка
да бих смутил. И пак, и пак...

Не би ме сплашила верига,
ни всяка долна клевета.
Това за цял живот ми стига.
Дори за Вечност със Христа...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

четвъртък, 22 юни 2017 г.

ХРИСТОС ИЛИ ХОЛИВУД?

Не вярвам на измислени герои
и комикси суетни не чета.
Потоп набира сила от порои.
Измамата - от змийските уста.

Не ми е нужен супермен в ракета.
Христос ми стига - в Прицел и Завет.
Светът се възхищава от ментета,
а аз съм влюбен в моя Господ Свет.

И няма с Холивуд да Го разлюбя,
и идол в мен не ще Го принизи.
Живота си - за Него ще изгубя,
преглътнал скръб, горчилка и сълзи.

Грехът не би сменил си режисьора,
но иска го - нечист, лукав, рогат.
Харесват го измамените хора
с героите - в плакат подир плакат.

Спасители - по-евтини от плява.
Дори от долнопробен наркотик.
Пред свършека светът се забавлява
в поклони пред върховния циник.

Но тръгне ли към Вечния сърцето -
не ще намери много богове,
и дъх не ще усети под небцето,
та Бога Милостив да призове.

Молитва... Екшън... Час и половина!
С Христос или със Холивуд? Реши!
На Хълма Елеонски бдят малцина,
а в ада няма кой да утеши.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 20 юни 2017 г.

ДВА ПЪТЯ

Богатият е беден, а бедният - богат,
дори до дъх последен на този тъжен свят.
Отколешна измама човеците мори -
това, което нямат, най-бързо ги гори.
Пръстта надолу дърпа. Фалшивото блести.
И мор, простряла сърпа, ожънва и мъсти.

Простира Господ шепи към паднали в несвяст,
но в погледите слепи - имот, пари и власт.
Вериги и въжета. Надежди в бесове.
И страст, която крета пирони да кове.
Отива си, наведен, измаменият свят.
Богатият е беден, а бедният - богат.

А бездна в миг разсича два пътя с огнен съд.
Сърце, що дух привлича, е негово отвъд...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

събота, 27 май 2017 г.

ЗОВЪТ НА ВЯРАТА

Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!

Кой ще стопли сиромаха
с риза, грош и къшей хляб,
и с едната обич плаха
Твой ще се нарича раб!

Гледай Съднико Пресвети
вълци как пасат стада,
и с нозе, от грях проклети,
мътят бистрата вода.

Алчният пред Теб се кръсти,
а в душата му - Мамон.
Как ли свива скверни пръсти
за лъжливия си стон?

Твоята вдовица бедна
с двете лепти - где е днес?
Не изчезна ли безследна
като сив подгонен пес?

Слез отгоре, Боже Вечни!
Правдата Си донеси!
Че в години безчовечни
зло душите покруси.

Скитница е добрината,
но не случва на врати.
За утехата Ти Свята
скръбна вяра зов шепти.

Чуй я, Боже Милостиви!
Нека върне се Христос!
И сърца, в Духа Ти живи,
да спаси от всяка злост.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

петък, 26 май 2017 г.

МОЛЯ ТЕ, ГОСПОДИ!

Освети ме с вярата на Яков!
Нека в Теб намери ме Мигът!
За да пия Святото Ти мляко
и летя по Млечния Ти Път!

В мен пребъдвай - Утринна Зорница!
Ще Те хваля аз во век веков!
Щом крилата в Теб разпери птица
в миг намира Космос от Любов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

СТРЪМЕН СМИСЪЛ

Не искам в търсене суетно
дъхът ми да напомня тлен.
Аз следвам поприще Заветно,
от стръмен Смисъл напоен.

Светът - от страсти ми додея.
Пръстта - на вярата тежи.
Дори сънувам, че се рея
в небе без мрак, и без лъжи.

Кога щастлив ще се събудя
във свят без болка, в ден без скръб -
поне веднъж да видя чудо,
понесъл Кръст на своя гръб?

Защо светецът в зов безплътен
напомня замък в руини
и дълго чака порив смътен
зад онемелите стени?

Лъчите Святост изнамира
високо, в клетвен небосвод,
а долу клетникът умира
без чест, без име, без имот.

Преборил битието вяло
от чист Завет гори духът,
че в края ражда се начало,
а Смисълът е чак отвъд.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

четвъртък, 11 май 2017 г.

МЪДРОСТТА НА КОСТЕНУРКАТА

Все още имам истинска причина
за чудното понятие "живот".
И вярвам, че преди да си замина
ще намаля забързания ход.

Летата навъртях на прима виста,
към свършека навярно устремен.
Но моята душа, до болка чиста,
прошепна уморена думи в мен...

"Поспри за миг със този бяг, човеко!
Ще дойде краят, искаш или не!
И вместо да витаеш надалеко
поне веднъж бъди на колене.

Така ще видиш кълн на пъстро цвете
или лъчите в утринна роса,
а трепетни от мъдрост ветровете
ще шепнат зов от святи небеса.

Превръщай в час едничката минута.
Мига разтегляй до възторг от ден.
Дори едната дума недочута
щом чуеш - ще си в смисъл зареден..."

Душата млъкна. Мисълта отмина.
А после пак просветна в ален свод.
Все още имам истинска причина
за чудното понятие "живот"...

Не е ли то заветната къщурка,
с която преживяваш векове,
когато като мъдра костенурка
минутите превръщаш в часове?

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

вторник, 9 май 2017 г.

ДЕВЕТИ МАЙ

Европо на разплути бюрократи!
Не помниш ли пречупения кръст?
Презря ли милионите солдати
и костите им в кървавата пръст?

Забрави ли как в калните окопи
един народ от чума те спаси?
Или преяла - в страст се разевропи
и с пагубни звезди се украси?

Не ме затрогвай с пищния си блясък!
Безпаметна - какво ще ми дадеш?
Строила си дома си върху пясък
и ценното сменила си за леш.

Един сатрап насмалко да те смачка
и с огън да жигоса твоя лик.
Но ти, доволна, не направи крачка
за почитта пред руския войник.

Да бяха живи днес Юго и Гьоте -
перата щяха да обърнат в меч.
Европо на елитите! Горко ти!
Отиде ти в греха си надалеч!

Аз празника ти пищен не празнувам
със одата, уви, на радостта...
За жертви непочетени тъгувам
и спомням тях с въздишка на уста.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

понеделник, 8 май 2017 г.

СМИСЪЛЪТ

Няма куп светила от Небето
в моя тих и молитвен покой.
Но в духа ми е чудно и светло,
щом Звездата е винаги Той.

С Него вярата смисъл намира,
а надеждата вдига платна,
към Спасителя поглед да взира,
озарена от лъч Светлина.

Всеки кораб избира посока,
за да стигне Заветния бряг.
Аз си имам Зорница висока.
Светъл пример и бляскав маяк.

И ми стига, преборил морета,
да доплувам до пристана бял,
а в душата, от бурите клета,
Господ Бог да трепти просиял.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

понеделник, 1 май 2017 г.

ВДЪХНОВЕН ОТ ХРИСТОС

Той вървеше с нозе по морето.
Над света ти със вяра тръгни.
И ще имаш сърце, непревзето
от високи и страшни вълни.

С хляб и риба Той гладни насити.
Ти със къшей - един утеши.
И ще пратят към теб висините
Обич Свята за чисти души.

С Милост Той защити Магдалина.
Ти за грешните - дух иждиви.
И тогава чрез тебе мнозина
ще извикат към Него: Равви!

Той с Гласа Си смиряваше бури.
Ти с дъха си притопляй сърце.
И в искрата ти плам ще притури
Бог със Своите Святи ръце.

Той за Лазар във гроба заплака.
Ти за клетите - зов изплачи.
И ще бяга от взора ти мракът,
чак до бездната див ще търчи...

В двете лепти на бедна вдовица
Той видя най-богата в света.
Ти в ръката с нищожна парица
посвети я на Господ в жарта.

Той е Смисълът ясен. Следата.
Ти - следовник по Вечния Път.
На Христос вдъхновен от делата -
ще Го срещнеш. Прославен. Отвъд.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

петък, 28 април 2017 г.

ВЯРАТА НА ЙОВ

Годините ми неосъществени
вещая си с последен благослов -
в реките на кръвта - горещи вени,
да тръпне нека вярата на Йов.

Да грее тази сила несломима
в туптежа на сърцето - нощ и ден.
И страдайки, все още да ме има -
обветрен, но в духа неповален.

Перото да потърси полет древен.
Тефтерът с бели листи - дървеса.
През лирата - от ангелски напеви -
да лазят мравки в моята коса.

И още стих! И още два-три реда...
В мастилото дъхът ми да бразди.
Все още ясен... И все още ведър
вестител на далечните звезди.

А щом светът низвергне в мен поета,
и пътят ми привърши в нощен зов -
подобно скитник, случил на несрета,
да бих си тръгнал с вярата на Йов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

понеделник, 24 април 2017 г.

1 КОРИНТЯНИ 9:24

Игрище е светът. И спор да няма -
на него всеки смъртен е бегач.
И тича за наградата голяма -
от ранното си утро чак до здрач.

Едни се взират в евтини медали
и блазни ги успеха величав.
Дори сърцата биха си продали
на дявола за личен автограф.

От жестовете щедри на Мамона
и блясъка на земния елит,
не виждат съблазнените наклона,
ни как достигат ада си прикрит.

И само двама-трима в стръмнината,
нагоре кретат с дух, едвам-едвам.
Тъй скъпа и висока е цената
пред тленните потомци на Адам.

А изпитът - свещен и неизменен -
от времето на Павел в зов гласи:
Света протичай за венец нетленен
и Господ Бог духа ти ще спаси!

Игрище е светът. И спор да няма -
бегачите намират своя край.
Дали ще е Небе или пък яма -
оттатък всеки смъртен ще узнай!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 18 април 2017 г.

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Светът под черен мрак се е покрил
в последната си бесовска арена.
Да идва с Меч Архангел Михаил
за битка най-велика и свещена.

В крилата му да вее ураган
и с него Господ Злото да прекърши,
а дяволът да вие поруган
сред ужаса на всичките си мърши.

Да рухнат всички кули в дим и прах -
свърталища на бухали и врани.
И Името на Бог да всее страх
в сърцата на безбожните тирани.

Гневът на Бога Свято да кипи
над люспите проклети на змията.
И възмездена - кротко да заспи
спасително пречистена земята.

Светът, какъвто някога е бил,
да бъде като Рая за мнозина.
И там сред тях - Архангел Михаил -
да свети с наметало от коприна.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 12 април 2017 г.

КОСМОПОЛИТНО

Приятели! Не ме вълнуват дати
и празници отдавна не живея!
Мечтите ми са толкова крилати,
че в този свят не искам да ги грея.

Денят е твърде кратък. Завъртулка
на мъничка сред космоса планета.
А аз самият сякаш съм на люлка,
опъната със слънчеви въжета.

От изгрева до залеза люлея
копнежа си, че следвам път всевечен.
И в тази моя светла одисея
годината е звук, едва изречен.

А вярата ме води в зов оттатък,
където векове запълват ера.
Какъв ти ден, от мълния по-кратък
или пък утре, стигнало до вчера...

Фотонът, който в точица блещука,
пронизал е вселенските пробойни.
Достигнал чак до мен в една пролука
на ирисите, нощно неспокойни.

И иска ми се в мен космополитът
във ден от век поне да се събуди.
А сутрин към Безкрая да политат
мечтите ми - космични пеперуди.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

събота, 1 април 2017 г.

ЗАВЕТНА УТЕХА

Къде скръбта си днес да утеша?
Светът се гърчи в мрачна анатема.
Не го приема моята душа
и как да би могла да го приема?

С любов се ражда всичкият живот,
а после се преследва от омраза.
Доброто среща своя антипод
и борят се във битката за аз-а.

От истина блести небесна твърд,
а долу от лъжи тъмнее векът.
Над земните съдби царува кърт
и в суха пръст превръща се човекът.

Духът е непрежалено горчив.
Сълзата от окото - дъх насища.
А правдата напомня огнен взрив,
след който тлее дим от пепелища.

Във вретище ще скрия моя плач.
Не искам изповедник на сергия.
Светът напомня самота и здрач
през тленните решетки на килия.

Но даже там, от звездните лъчи,
с един ще спя в утехата заветна:
Пръстта ми, Боже, с милост премълчи!
И виж духа ми, в който Ти просветна!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

понеделник, 27 март 2017 г.

ВЪПРЕКИ!

Живей, братле, на "въпреки", когато
светът от скръб и болка загорчи,
а оня, който би живял богато,
бедняк изглежда в твоите очи.

Че "въпреки" е дума с мощ и сила,
която се докосва с вечността.
Тя хора неведнъж е извисила
над слепите къртици и пръстта.

Един успява с подлост и измама,
а друг краде и граби като вълк,
но ти помни в житейската си драма,
че "въпреки" светлее като дълг.

Туй "въпреки" е святата ти клетва,
изречена не с думи, но в дела.
За всеки, който сее, идва жетва.
И твоята да дойде, би могла...

И "въпреки", че няма да е леко
да сложиш прът на злото колело,
с едната чест надмогвай го, Човеко!
С едното си повдигнато чело!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

събота, 25 март 2017 г.

ВЕЧЕН ИЗБОР

Измамливи са клетвите човешки
и преходни са думите от кал.
Не искам да повтарям стари грешки,
а после да въздишам от печал.

На никой властолюбец нямам вяра.
Не ме затрогва снимка от плакат.
По-скоро бих погалил помияра,
очи изцъклил от първичен глад.

Най-тъжно се вгорчава битието
от ловкия мошеник в скъп костюм.
Похлопаш ли, ще случиш на заето,
със не едно и две, но три наум.

Напусто е възторгът от обета,
щом сцената лукавият държи.
Властта му дава хиляди небета,
но всичките са тъмни от лъжи.

На вечен избор случих. И не жаля!
Почука в мен прободена ръка.
Помогна ми огнище да запаля
и с вяра светъл зов да изрека.

На вечен избор случих! И до века
не ще го разменя за земна лъст.
Че в Истина превръща се човекът,
когато прокърви в Завет до Кръст.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

събота, 18 март 2017 г.

ПОДСЛОНИ СЕ В МЕН, ИСУСЕ!

"Лисиците си имат леговища,
и небесните птици гнезда; а
Човешкият Син няма где
глава да подслони..." (Лука 9:58)

Когато над света се свечерява
и пак на запад слънцето клони,
за Теб приготвям, Господи, жарава -
ела в духа ми, и се подслони.

Дори до днес с тъга да Си се скитал,
от хората прогонен, Свят и Сам,
сърцето ми за Теб ще е обител,
в която Ти пристъпяш като Храм.

Тогава просто тих ще коленича,
като слуга пред Царя си Христос,
че всеки, който силно Те обича,
у своя дом превръща се на гост.

А Ти, Исусе, в мене виж отмора!
Тревогата Си дай ми за живец!
И аз заветно ще преспя на двора -
под звездното небе на Бог Отец!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

понеделник, 13 март 2017 г.

ПРОСЪНУВАНА МЕЧТА

Аз все още съм камък крайбрежен
и ме мият солени вълни.
А в съдбата ми - сън неизбежен,
преминават и нощи, и дни.

Шепне своята болка морето
и в черупки на мида бразди,
та отпосле - в стиха на поета
да мъждукат високи звезди.

Да прошепнат седефено в бриза,
че са мои желани лета,
а в лъчите им с трепет да слиза
просънувана с вяра мечта...

С безпределен копнеж да ме вае.
Да ме вдигне в среднощния свод.
За да зная насън, че това е
звездно чудо за моя живот.

Надживял всяка орис крайбрежна,
да съм амфора, вдъхната с блян,
а у мен да твори безметежна
своя космос Любов-Океан.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

неделя, 5 март 2017 г.

ДОПИШИ МЕ, ГОСПОДИ!

Потърси ме на светлата страница
в моя бурно изпъстрен роман.
Всички други - обръгнали в рани са.
Няма смисъл от четене там.

Аз Те искам в най-истинско случване,
като щедра към мен синева.
Глътка радост, отпита от ручея.
Крем сред нежно набола трева.

Думи, никога в зов неизричани.
Само Свята прободена длан.
И душата ми, скитала ничия,
в Теб да срещне съдбовния Храм.

Ще зачеркна години от писане.
Ще забравя героите в тях.
Че жадуват мечтите ми втрисани
в Теб да чуят най-топлия смях.

И намерил в копнежа си граница,
както рицар Светия Граал,
ще остана на светлата страница,
недописан и искрено бял.

Ти тогава, Небесен, с Перото Си
всички страници в мен допиши,
за да бъдат разцъфнали лотоси,
от които Любов ме теши...

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

сряда, 1 март 2017 г.

ЕДНО СЪРЦЕ

Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.

А то безмълвно вече претуптява
в живота всеки луд водовъртеж.
И няма миг от почит или слава
да спре отляво острия бодеж.

Не са му нужни гняв или вендета.
Не се лекува с хули и сплетни.
И само във тефтера на поета,
отеква то с присъди и вини.

Химерата стократно го прониза.
Утопията - лъга го до блян.
Съдбата му написа епикриза -
несбъднато в копнеж неизживян.

Едно сърце. Ръка със свити пръсти.
Дано да ги разтвори слънчев зов.
И щом небето свято ме прекръсти,
да бих си тръгнал с нечий благослов.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

вторник, 28 февруари 2017 г.

КЪМ ЕДИН ПОЕТИЧЕН ИМПЕРАТОР!

Като тебе не мога, Нероне,
да измисля дори и куплет.
Стих един да изпееш – пирон е
и пронизва съперника клет.

Аз си нямам змия Агрипина
да разчиства с коварство пред мен.
И отровата в минус след минус
да дъхти на татул и бадем.

Ти си свикнал с честита арена
и патриции в празничен шум.
С тях дори съвестта прегорена
заприличва на клечка с локум.

Всички пишещи – ниско под теб са.
Долна паплач! Бездарна до шок!
Ти блестиш като слънце над плебса.
Ти, Нероне – същинският бог!

Аз, тварта от нищожните твари,
се смирявам сред пепел и дим,
че от твоята муза пожари,
са подпалили гордия Рим.

Даже той, като евтин амвон е,
недостоен за твоя летеж!
Ах, твори! Претворявай, Нероне!
И пиши, без да можеш да спреш!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

неделя, 26 февруари 2017 г.

КЪМ МОЯТА ПРОШКА!

Моя прошко, от болки родена,
прокървила всред тъжния мрак.
Със захапка на дива хиена,
остри спомени ръфат те пак.

Две горчиви сълзи не дочака,
нито думи с призната вина.
С теб душата скръбта си изплака
и плати невъзможна цена.

Колко ножове, гърбом забити,
моя прошко до днес претърпя?
И повдигнала взор към звездите -
колко нощи тревожна не спа?

Знам какво си - отлитаща птица
над света, който тленно пълзи.
Щом те зърне - Небесна зеница
ще пролее за мене сълзи.

И прободена длан ще затвори
всяка рана, що в мене кърви.
Моя прошко, отлитай нагоре!
Грях и зло против мен забрави!

Както буря стъклата измива
а след нея светлеят лъчи,
тъй бъди ми всевластна и жива,
и, простила докрай, премълчи...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 22 февруари 2017 г.

КОННИК ОТ ТВОЯТА СВИТА

Ти ще дойдеш, Исусе, на кон
бял и силен, с могъщи копита.
Над притихнал от зов небосклон
Святостта Ти света ще изпита.

Подир Тебе, на бели коне,
ще Те следват Светиите Верни.
А врагът Ти, превил колене,
ще потъне до бездните черни.

Дай ми Твоята Вяра и Меч!
Да съм конник от Твоята свита!
И духът ми безкрайно далеч
ще успее със Теб да полита.

Чак до Трона Ти - горе, в Сион!
Чак до портите, бисерно-бели!
Аз ще дойда, Исусе, на кон
с нежна грива от Святи повели!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Теб)

сряда, 15 февруари 2017 г.

МАХАЙ СЕ, НЕПРАВДО!

Махай се, неправдо! Като мор проклета!
Кой на този свят те грозно възцари?
В битка за корони - евтини ментета -
грешен род те търси, за да прегори.

Гнусна и неверна, зла и бездуховна,
водиш ти, неправдо, в тъмния вертеп.
Всякога честита, никога виновна,
пищно позлатяваш влюбените в теб.

Сутрин си Цирцея, муза на шопари.
Вечер си Горгона, с каменни царе...
С червеи са пълни твоите олтари,
но слепецът няма как да ги съзре.

Сцила и Харибда, челюсти на ада,
в страшен рев изригват, мъчени от глад.
И от теб, неправдо, чакат си обяда -
млада VIP персона, стар аристократ...

Махай се, неправдо! Стига ми досажда,
да не ти разпоря тлъстия корем...
Който теб намрази - в Истина се ражда
и пребъдва горе, в светлия Едем.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

събота, 11 февруари 2017 г.

КРАСИВОТО В ТЕБ!

На Йовелина!

Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен?

Не унивай в тревога излишна.
По-навътре сега потърси.
Да се видиш - все още предишна,
с нежни скули и дълги коси.

Да откриеш в очите си ласки
и в усмивката - лодка с весла.
С колко още пленяващи краски
да докосваш мечти би могла...

Красотата на влага прилича.
Тя потъва в сърцето дори.
А оттам - като изгрев наднича
и подобна на пламък гори...

Всеки миг да си моя си струва.
В този свят - до последния ден.
За да виждам в душата ти Лувър
от красивото в теб упоен.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

петък, 10 февруари 2017 г.

НЕ ЩА ВЪРХА ТИ, ДЯВОЛЕ!

В едно сърце не всичко се побира,
а само извисените неща.
Дори да искаш светлата ми лира,
не ща върха ти, дяволе... Не ща!

Корони, лаври, златни пантеони
за своите драскачи запази.
И скрий от тях ръждата как се рони,
щом червеят в перата им пълзи.

Превръщай имената им на стока.
Продавай ги. Клиентите са бол.
Че в своята обреченост жестока
творецът с етикет е бос и гол.

Звезда, която в пръст е приземила
на разума небесните лъчи.
Или пък съвест, като пот избила,
която вижда злото, а мълчи...

Не съм казан за подлост и поквара.
Залостих си вратата. Без печал.
Две шепи да напълня с глътки вяра,
ще знам, че ненапразно съм живял.

В сърцето ми не всичко се побира,
но ти за мен низвергнат остани...
Дори с една обезценена лира
ще славя Бог през земните си дни.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

сряда, 8 февруари 2017 г.

ЙОСИФ

Не питай Господ Бог защо си
от черна завист поруган.
Спомни си праведния Йосиф
и братята му - злобна сган.

Захвърлен в тягостната яма,
смирено той скръбта си пи,
и сам в човешката си драма
с едно Небе се укрепи.

Не пускай зло да те пребори,
дори в сърцето да боли.
Звездата винаги е горе,
а долу лаят псета зли.

Ще лаят... докато отминат,
а Йосиф ще царува. Бял.
Не става диамантът глина
дори под тонове от кал.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 7 февруари 2017 г.

НЕИЗБЕЖНО

Не искам повторения лъчисти.
Животът е роман. Неповторим.
Да връщам вече четените листи
е все едно да си наложа грим.

Не ще привикне старецът в момчето,
щом бръчките са станали реки
и бързат в циферблата неусетно
отдавна полуделите стрелки.

Но може би в съдбовната принуда
ще стана аз към времето добряк -
че то е като хищна баракуда,
захапала житейския ми бряг.

В една черупка тихо ще се сгърби
на паметта огромният багаж.
И всичките ми радости и скърби
ще се превърнат в споменен мираж.

Все пак ще остарея. Неизбежно.
На времето летежа див простил.
И някъде на сушата, крайбрежно,
духът ще се усмихне, че е бил.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

понеделник, 6 февруари 2017 г.

ПОД ИГОТО

Това е дяволското иго -
тълпата да крещи "Разпни Го!",
а римлянинът мракобесен
да има избор прост и лесен.

Това е страшната измама -
слепците да залитат в яма,
а съдник, щом Христос убие,
с вода ръцете си да мие.

Това е адът на земята -
да любят хората змията,
и без да виждат в грях окова,
да гълтат змийската отрова.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

петък, 3 февруари 2017 г.

МОЛИТВА КЪМ ГОСПОД

Преди да си отида у Дома -
за Теб бичуван, мразен, поруган,
не виждай в мене, Господи, Тома,
но Любовта дари ми на Йоан!

Преди да бих издъхнал, в скръбен миг,
от Раните Си прошка ми дари,
че с Тебе щом умира мъченик,
в Живота Ти отива да гори!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

понеделник, 30 януари 2017 г.

КОЛИЗЕУМ

Не съм поклонник на Веспасиан.
За зрелища и хляб не вадя Меча.
Обърнат палец, под творба заврян,
превръща гладиатора в Предтеча.

И Римската арена - взрив от страст,
без "Аве, Цезар" смятам да подмина.
Под слънцето смирен Еклесиаст
докоснал би душите на малцина.

Не значат нищо минус или плюс.
Не искам от тълпите вой и врява.
Защо ми е суетният им трус,
когато вехне лавровата слава?

Двубоят на поета е един -
със себе си, до гвоздея на Кръста.
А щом до Авел приближи Каин -
отгоре Господ ще им мери ръста.

И този Колизеум, вътре в мен,
е изпитът на светлата ми лира -
когато съм с омраза омерзен,
духът ми да откаже да презира...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

неделя, 29 януари 2017 г.

С ДУХА НА ДАВИД

Един Давид в духа ми Те обича.
Един елен в душата ми пъхти.
Небето дай му, Господи! Да тича!
Да бъде там, където Си и Ти!

Със арфа Любовта Ти да възнася!
И всяка струна - Теб да прозвъни!
Пътеката Ти Свята да оглася
по всичките била и планини.

Един Давид в сърцето ми Те хвали!
Един слуга, на който Ти Си Цар!
И сто живота вътре в мен едва ли
ще стигнат да възпеят Твоя Дар!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Теб)

сряда, 18 януари 2017 г.

НА ДАМЯН ДАМЯНОВ!

(По случай 82 години от рождението му)

Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.

В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?

Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката - катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката
едва ли простосмъртен ще узнай...

Ти бе надежда в чувствата притихнали.
Свещицата - за скитник без покров.
С крилата на тъй земните ти стихове -
неземна се въздигаше Любов.

С горчиво вино още пълня жлеба си,
и в него предусещам твоя стих.
Изгубил всичко - не изгубих себе си.
Сдобрих се със скръбта.
И й простих...

(Тленен остатък)
Ясен Ведрин

петък, 13 януари 2017 г.

ЖИВЕЯ С ВЯРА

Не искам като нерез да тлъстея
във кочина от мрамор и кристал.
Родих се със съдбата си. И в нея
бих всеки ден повторно изживял.

Със всичките си скърби и провали.
С неволите и грижите накуп.
Дори да имам избор друг... едва ли
ще стане той за шията ми клуп.

Светът не е Олимп за дух и вяра.
И аз не съм божествен Херкулес.
Витаят в него подлост и поквара.
Царуват само смъртните без чест.

Езикът на змията е отровен.
Ковчежникът й - грешният магнит.
И нека в този свят съм по-виновен,
отколкото почитан и честит.

Един тефтер с едно перо си кътам.
Живея с вяра - някъде отвъд.
И стига ми, ако намеря пътьом,
следовници за скръбния си път.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

петък, 6 януари 2017 г.

НАЙ-СТРАШНИЯТ СТУД

"Но понеже ще се умножи беззаконието,
любовта на мнозинството ще охладнее..."
(Матей 24:12)

Не това е най-страшният студ.
И не тази е лютата зима.
Щом добре си облечен, обут -
топлинката все още я има.

Но ледът, който вътре пълзи,
и сърцата до камък сковава,
не го трогват ни плач, ни сълзи,
нито в нечия скръб състрадава...

Зимни хора вихруват навред.
Хладен дух от студа ги изсича.
Няма огън да стъкнат от лед,
нито Господ чрез тях ще обича.

Всяка зима ще свърши до дни.
И снегът под пръстта ще изтлее.
Но студът, който дух вкамени,
даже в лятото зимен си вее.

Да напомня - до болка и смут,
как омразата става съзрима.
Че това е най-страшният студ
и, че тази е лютата зима...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)