неделя, 27 юли 2014 г.

ТОСТ ОТ РОЖДЕННИКА!

Годините ми - седем на квадрат,
подобно светилата на Менора!
Живях, творих... И беше водопад
душата ми сред ангели и хора.

Годините ми - седем на квадрат.
В косите - бяло. И сънят ми - кратък.
Не гоня върховете в моя свят.
Докоснах ги на вяра. Без остатък.

Годините ми - седем на квадрат.
Обича ме до днес числото седем.
Дъгата ми е дала всеки цвят.
Богат съм! Нека мислят, че съм беден...

Годините ми - седем на квадрат.
След тях пристъпва тежко юбилеят.
Бъди ми, Боже, мир и благодат,
та неколцина с Тебе да ме сгреят.


Благодаря за почитта ви, приятели!

Стефан Главчев
(Ясен Ведрин)

събота, 19 юли 2014 г.

СТРАНАТА, В КОЯТО...

Страната, в която парата диктува
и светската власт е с цена.
Страната, в която Доброто не струва,
щом има за бог Сатана.

Страната, в която пращят силикони
и хора умират от студ.
Страната, в която престъпват закони,
а банки достигат банкрут.

Страната, в която виновници няма
и бясно препускат цени.
Страната, в която търговците в Храма
пред Бога извършват злини.

Страната, в която се "сеят картофи",
и "мажат филии със мас".
Страната, в която са празните строфи,
които се слушат в захлас.

Страната, в която страхът е юздата,
а в мрака диктува рушвет.
Страната, в която замитат следата,
и правят народа си клет.

Страната, в която царува прокоба,
когато на герба  е лъв.
Страната, която е грешка и проба,
а фактът мирише на блъф.

Страната, в която сме живи-умрели.
Немили, недраги дори.
Страната, в която избухват шрапнели
и влак като факла гори.

Страната, в която разкъсват те псета,
и с пачки бандитът върви.
Страната, в която гърми пистолетът,
а жертвата лошо кърви.

Страната, в която ограбват старица
и учен пребиват с тръба.
Страната, която ни беше светица,
сега ни е плач, и съдба...

(Възходът на падението)

четвъртък, 10 юли 2014 г.

ЖИВОТЕ!

Ще те имам ли още, Живот?
Колко бързо прибра си летата...
А пък аз, коленичил на под,
търся милост и зов за душата.

Още вяра. И още следи.
Още няколко светли причини.
Да ти кажа, Животе - бъди,
даже тленното в мен да погине!

Преболях те отдавна, до смърт!
Ти ми беше до болка челичен.
Но откривах по дългия път,
че от верни сърца съм обичан.

Те си струват, Животе, скръбта,
и среднощната тежка тревога.
В неживяните още лета
нека с моята лира те мога.

Жив да бъда! Не толкоз за мен!
Аз отдавна сковах си ковчега.
Ако краят е в залез червен -
значи Алфата стига Омега...

И не слава, и не бъднини -
не възторзи, венци и похвали...
Ти във мене, Живот, остани
за човеци, Христос не познали,

за онези, които в калта,
не намират ни вечност, ни смисъл,
и ги смазва до гроб печалта,
сякаш черен въртоп ги орисва...

Тях ми дай! Като рана и вик!
Като огъня страшен на Хуса!
Да остана докрай мъченик,
по пътеката следвал Исуса!

(Птицата в теб)