неделя, 16 август 2015 г.

СТРАСТИТЕ БЪЛГАРСКИ

Нямам нужда от евтин кръстител.
Мен ми стига Пророкът Йоан,
който Божият Син е почитал
във водите на древен Йордан.

Божествата са бол. Като стока.
И поклонници - колкото щеш.
Всеки грабва заветния кокал,
щом плени осмърдяната леш.

О, омразно и сбъркано време!
Кой от Истина днес те лиши?
Сее дяволът скверното семе
в помрачени сърца и души.

И досущ като в Рим с Калигула -
златни идоли с лъскав мерак.
Бълват всякога хула след хула
над тълпите в зловонния мрак.

Да заплача - сълзите едва ли
биха трогнали пленници в плът.
Изтървали са те, изтървали
на Спасителя светлия Път.

И Йоан от тъмница зловеща
пак не ще ги окастри за грях,
че от Ироди - твърде гореща
адска дупка копнее за тях...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ПРИЯТЕЛЮ, СЛОЖИ СИ ОЧИЛА!

Приятелю! Сложи си очила!
Не пускай през очите мрак и злоба!
Че мъчи се душата с теглила,
нарочени от люлката до гроба.

В ефира днес вилнеят бесове.
Не ще ги надкрещи човешки ропот.
Невидим чук от бездните кове
и тъмни сенки по вратите хлопат.

От ангели не стига блага вест
до черните коптори на позора.
Излез от там, приятелю! Излез!
Без стойност е понятието "хора".

Нима са хора шумните тълпи,
от зрелища и хляб задоволени?
Кипи гневът ти... Зная, че кипи
и тръпнат уморените ти вени.

Заспи на най-високата скала,
или будувай в нощната омая...
Приятелю! Сложи си очила,
обърнати към портите на Рая...

Че този свят, безверно късоглед,
не ще открие смисъл и посока...
Но ти, дори от битието клет,
не хвърляй взор към ямата безока.

Щом днес слепецът трижди е щастлив
да ходи с Вяра, някъде далече...
И с Истина, от живите по-жив,
на Бог да каже:
Ето, виждам вече!

А тази Вяра всякак би могла
дори в Небето път да си проправи...
Приятелю! Сложи си очила!
Останалото... Господ ще прибави!

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

понеделник, 10 август 2015 г.

НЕИЗБЕЖНОСТ

Неизбежно е. Времето случва
непредвидени нощи и дни.
Най-успешното - често закучва,
преградено с високи стени.

И човекът с едната надежда
търси изход и гледа напред.
Всяка капка от разум изцежда.
Всяка брънка в смутения ред.

Неизбежно е. В твърд дуализъм
битието свой ребус реди.
Днес си скъсваш последната риза.
Утре - с вяра мечтаеш звезди.

Днес въздишаш в поредната драма.
Утре пееш в разцъфнал копнеж.
А в света - между "има и няма" -
този устрем не можеш да спреш.

Неизбежно е... Филмова лента
във която си главен актьор,
а играта ти следва момента -
мисъл, действие, удар, отпор...

Но накрая - живяното време,
като ценен в Живота урок,
Вечността ще превърне на семе,
приютено в тефтера на Бог.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

събота, 1 август 2015 г.

СЪБИРАЧЪТ НА СЕНКИ

Да благодариш на Светлината със 
сянката си - значи да напомниш на Бог, 
че си пръст от пръстта, а не дух от Духа!

Събирам сенки, братко мой!
Светът е сенчест по принуда.
Дали ще бъдат чужд и свой -
от всички следва мрачен удар.

Скръбта на светлите лъчи
е винаги една и съща -
Доброто лошо да горчи,
когато спре да се възвръща.

В следи без дъх и без душа
или пък знаци, уж модерни,
едва ли ще се утеша,
щом търся верни сред неверни.

Монетата със своя звън
ще стопли ли ръка на просяк?
Дали, угаснала навън,
свещта напомня само восък?

Събирам сенки цял живот
от безлюбовни силуети,
забравили, че има свод,
а слънцето му щедро свети.

От жестовете им боли
и никога не отболява,
а няма кой да изцели
сърцето от тъга такава.

Че "жест" напомня за "жесток"
и сянката - за зъл зачатък,
а Вяра, Истина и Бог
остават някъде оттатък...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)