АПОСТОЛЕ!

В памет на Васил Левски!

Апостоле! Къде е твоят гроб?
Къде народът твоят пример тачи?
И може ли едно сърце на роб
най-живите ти думи да изплаче?

Кой лобното ти място утаи
и скри от нас едната ти Голгота?
От смърт ли днес подлецът се бои
или от твоя Смисъл за Живота?

Венец ли искаш, сплетен от цветя,
или юнци, готови за олтара?
В най-смутно време - ти велик блестя,
но колко днес блестели биха с вяра?

Предателството твоят дух не спря!
Една присъда твоя зов не скърши!
Страхливият - в страха си жив умря!
А мършата те размени за мърши!

И там е днес, Василе, твоят гроб -
в бездушният, готов в поклон да лази.
В прегърбеният, свикнал да е роб,
едничката си кожа да опази.

Апостоле! Безсмъртен остани!
Едно бесило - в зов да ни люлее!
Че оня, който вкуси правдини,
не ще попита твоят гроб къде е...

(Хрониките български)

ГОЛОТАТА КАТО ГОЛГОТА

Голотата е просто Голгота,
съкратена със буква една.
Да отхвърлиш бълвоча на скота
приготви се за скъпа цена.

Някой с копие - в гръб те пробива.
Друг ти сплита венец от бодли.
"Не дразни Сатаната! Не бива!" -
мазно шепнат езиците зли.

Тъжен жребий. Блестиш неудобен,
като трън в беззаконна пета.
И подхваща те вихърът злобен -
хули сто - от уста на уста.

Остър нокът честта ти раздира
на Кайафа с безумния вой.
С бели храчки светът ти умира,
без у тебе да вижда герой.

Бесен кикот. Тълпите дюдюкат.
Стене стадното чувство от мъст.
За палача приготвен е чукът.
За душата ти - сетният Кръст.

Миг, преди да угаснеш в Живота,
лъч блести над висока стена -
Голотата е просто Голгтота,
съкратена със буква една...

(Птицата в теб)