понеделник, 14 ноември 2016 г.

ПОСЛЕПИС СЛЕД 13 НОЕМВРИ

Когато се срути престъпната сган
вилнял е, изглежда, жесток ураган.
И клети страдалци с прогизнал покров
си стъкват огнища с искрици любов.

Платили с години, с безчет теглила,
съдбите си кърпят с конец и игла.
А гербът плакатен, фалшив като сън,
започва да пълни казаните вън.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

събота, 12 ноември 2016 г.

КЪМ ИДОЛА НОВОБЪЛГАРСКИ!

Човеко пръстен! Ти не си ми бог!
И всичките ти дни са преброени.
За твоите злини е даден срок
и хора, от лика ти упоени.

Събирай ги в безчестния си храм.
Лъжи ги, че като звезда си вечен.
Дори у тебе бог да виждат там -
ти идол си, жесток и безчовечен.

Един шопар когато се гои
за ден на гняв си къта тлъстината.
И щом дори от Бог не се бои -
в отвъдното без прошка е вината.

Владей сега... Но със едно наум,
въздигнал в блясък своята фасада.
По-страшен от себичния ти шум
е грохотът от пещите на ада.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

събота, 5 ноември 2016 г.

ДОКОГА, БОЖЕ МОЙ!

Във сърцето си нося тъга
от мнозина до днес недочута.
Докога, Боже мой? Докога
тоз народ изтерзан ще се лута?

Ханаан не намери... Уви!
Само някаква гола пустиня.
Там сърцето на скота кърви,
без да случи на ден милостиня.

Там учителят става клошар,
че със пенсия трудно живее.
А бандитът не помни буквар,
нито Святата почит къде е.

Мутрокрация. Рекет. Тъма.
Черни хроники. В няколко реда.
И остава душата сама
като сив силует да се гледа.

Като болт от изхвръкнала ос,
който злото без жал ще бракува,
без дори да изплаче с въпрос:
Колко, Боже, съдбата ми струва?

Как затриват се вкупом души
с арогантност и страшна погнуса?
Кой устоите светли строши
и към пропаст дълбока ни спусна?

Как се бъдното тъжно стъмни,
и за изгрев надежда не хвърка?
Кой обърка ни всичките дни?
Кой живота ни грозно обърка?

Този зъл и проклет лешояд,
как народецът днес да пребори?
Грешен Ирод с ръце на Пилат,
който себе си вижда отгоре...

Празнодумец с фалшив ореол,
въплътен от лъжа и измама.
Кой ще види, че царят е гол?
Кой ще страда, че Юда е в храма?

Докога, Боже мой, ми кажи,
ще опъваме яко хомота?
Няма Истина в куп от лъжи
и в смъртта не пребъдва Живота!

Само още веднъж ни огрей!
Капка Милост в съдби милиони!
Нека днес се роди Мойсей,
по-велик от мълви и канони.

Неподкупен - до сетния дъх.
Неподвластен - към Теб да ни води!
За да стигнем Заветния връх,
гдето няма злини и несгоди!

Амин!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

КЪМ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ!

Какво ли още мога да ви дам
приятели по път, копнеж и вяра?
Не сте чеда на първия Адам
и няма власт над гените ви звяра.

По-скъпи от богатствата навред,
по-истински от времето лъжливо,
стопявах с вас надвисналия лед
и стигате ми още за гориво.

В изменчивия като сцена свят
не бяхте вие с маска или роля.
Направихте ме с добрини богат,
преди дори за вас да се помоля.

Заветни. Като дар неизразим.
Останахте ми вярност и утеха.
Неверните изчезват яко дим,
но никога от мен не ви отнеха.

Приятелството клетвено тежи.
Не го поклащат тътен и стихия.
А моят дух тъй много ви дължи,
че своя дълг едва ли ще покрия.

За други таен, но за вас открит,
тая в сърцето порив дълговечен -
да следвам този смисъл, най-честит,
родя ли плод...
На вас да е обречен!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)