четвъртък, 3 ноември 2016 г.

КЪМ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ!

Какво ли още мога да ви дам
приятели по път, копнеж и вяра?
Не сте чеда на първия Адам
и няма власт над гените ви звяра.

По-скъпи от богатствата навред,
по-истински от времето лъжливо,
стопявах с вас надвисналия лед
и стигате ми още за гориво.

В изменчивия като сцена свят
не бяхте вие с маска или роля.
Направихте ме с добрини богат,
преди дори за вас да се помоля.

Заветни. Като дар неизразим.
Останахте ми вярност и утеха.
Неверните изчезват яко дим,
но никога от мен не ви отнеха.

Приятелството клетвено тежи.
Не го поклащат тътен и стихия.
А моят дух тъй много ви дължи,
че своя дълг едва ли ще покрия.

За други таен, но за вас открит,
тая в сърцето порив дълговечен -
да следвам този смисъл, най-честит,
родя ли плод...
На вас да е обречен!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар