СЪДБОВНА ПОСОКА

В съдбата няма евтини посоки
и скъпо плаща пътникът за тях.
Едните са презоблачно високи,
а другите - опасни, като грях.

На плещите понесъл битието
избира всеки своя собствен път.
И някак от вървежа неусетно
стопява се в годините дългът.

Но идва миг, когато Кръст възпира
дори и най-усърдния бегач.
И вижда той, че Някой там умира -
да го спаси от гибелния здрач.

Цената скача. Като клетва Свята.
Залогът - като Вярност към Завет.
А съскането злобно на змията
вещае на човека скръб и гнет.

И той едва тогава проумява,
че дълг един не може да плати.
Агнецът на Голгота - Кръв му дава,
та всичкия му път да опрости.

Посоки няма евтини в съдбата.
Най-скъпата - платена е от Бог.
И миг, преди да стигне в необята,
тя прави тесен този свят широк.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЧЕРЕН ПЕТЪК

Черен петък раззина
тъмна, пагубна паст.
И търчат в магазина,
полудели от страст.

Там заграбват ръчища
стоки с ниски цени.
И се блъскат пълчища,
и припламват псувни.

Ще ударят джакпота
купувачи безброй.
Няма Кръст и Голгота.
Има юруш и вой!

Дрънкат пълните каси.
Стока евтина. Кеф!
Всички палят страстта си
до последния лев.

Не е Петък Разпети!
Не е време за пост!
Днес надъхват се псета
да прегазят Христос!

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

НЕИЗБЕЖНА УЧАСТ

Светът върви към участ неизбежна.
Поет, препречил пътя му, е луд...
Къде съм тръгнал с кауза метежна -
подминат, непрочетен, недочут?

Рекламата е винаги по сметка,
а аз се подвизавах с блага вест.
Но в мрежата на праведната цедка
малцина виждат смисъла си днес.

Ръце протягах, от безумци плюти...
Сълзи пролях. Молитвен. В самота.
А грешните се радваха разплути
и весело прегръщаха смъртта.

Опитвах се скръбта си да преборя
с искри от вяра, с пламък от любов,
но виждах, че каквото и да сторя,
светът пропада в тъмния си ров.

От идоли - прогнил и невъзвратен,
в поклоните - прекършен като клон,
отдавна е изгубил път обратен
към вечния и мъдър небосклон.

Бях пътен знак. Похулен от мнозина.
А миг след катастрофите - желан.
Но там, оттатък - страшната картина
допълва само черният катран.

И ужасът, че следва безнадеждност
сред даже несънуван абсолют.
Светът върви към участ неизбежна,
а аз, препречил пътя му, съм луд...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

НАЙ-МЪЧИТЕЛНАТА СКРЪБ

Душата ми от скръб прелива
за скитници, обвити в мрак.
Съдбата им към ров отива,
а нямат те крайпътен знак.

Повлекли тежките вериги
в безбожна лудост гинат там,
където дух лукав държи ги
без Вяра, Истина и Храм.

Какво за вас да сторя, клети?
Та скитник кой не би ридал,
когато види си нозете,
потънали в дълбока кал?

Да можех с Кръст да ви износя
дарил се бих до сетен дъх,
пред Свят Олтар лъчи да прося,
та сам да ви посоча връх...

Уви! В пръстта не блесва злато
и репеи не дават плод.
Смъртта е болката, с която
човек се ражда за Живот.

Плътта не иска да умира,
но вкопчена - в пръстта пълзи.
Сама окови си намира
и в тях ликува и сълзи.

На Святост - шумно се присмива.
На Правдата - обръща гръб.
Душата ми от скръб прелива.
От най-мъчителната скръб...

Скръбта за скитници, които
без път и вяра гинат в ров,
но пак отказват упорито
зова на Вечната Любов.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)