четвъртък, 28 август 2014 г.

"VULGUS PESSIMUS..."

"Vulgus pessimus rerum interpres!"
"Тълпата е най-лошият съдия!"
Сенека

Като в трепетен унес - още гледам напред.
Още вярата в мене клокочи.
Връх ли беше животът ми или някакъв плет,
който мравка дори ще прескочи?

За рекорд или подвиг не получих медал,
нито славата с лаврови клони.
А търгашът не вижда колко даром съм дал,
щом цената печалбите гони...

Не проливах сълзите за свещен пантеон.
В антология мъчно ще вляза.
Моят връх е самотен, но наситен с озон.
Там скръбта надживява омраза.

И ми стига навярно, че надежди творих,
както мога - с перо и хартия.
Бих ли литнал нагоре? О, разбира се! Бих...
Само смисъла в мен да открия...

Той понякога клюмва. Като тъжен врабец
със замръзнала в студ перушина.
Не дочакал в мъртвилото своя живец
и усмивки поне в неколцина.

А съдбата не връща пропиляните дни,
на забравата скрити в завоя...
Още скърца перото. Още струна звъни
да изтръгне въздишката моя.

И оставам на фокус пред невидима цев -
нарисувана с кръгче мишена.
А под мене тълпата с най-доволния рев
иска своята гнусна арена.

Тя не ще ме намери. И така е добре!
"Vulgus pessimus..." - писа Сенека.
Не е страшно когато човекът умре,
а когато го няма Човека...

(Тленен остатък)

сряда, 27 август 2014 г.

IN MEMORIAM!

(В памет на Човека и Поета Валери Петров)

С една шишарка сред пътека,
с един бял лист, с едно перо,
отиде си от нас Човекът,
изпълнен с толкова Добро.

Покой душата му намери,
след свят, от бури поруган.
От днес почивай в мир, Валери,
в достоен сън за великан!

С една случайна песен птича,
с един нелош човешки път,
сърцето ми ще те обича,
дори, преселил се отвъд...

Почивай в мир, Маестро!

Ясен Ведрин

събота, 16 август 2014 г.

ЕКЛЕСИАСТ 3:7

Мълчи, когато шумен и себичен,
светът въздига своя Вавилон,
а гнусният, от червеи привличан,
преследва мимолетния си трон.

Реки от кръв за него ще проточи
и с хълмове от кости ще плати.
Подобно нерез ще грухти и лочи
помията, която го лъсти.

Мълчи, когато сред тълпи безчестни
вещае култ падение и срам.
Че те самите са прочетен вестник.
Завет без Бог. И Ева без Адам.

Женихът им - най-бляскаво лустросан
от ден до пладне - вече е ръждив.
Не им напомня Виа Долороса,
но Ирод - с бесовете нечестив.

Мълчи, когато с крясъци и злоба
светът пробожда Вечния Христос,
и ражда се в човешката утроба
всевластния диктат на всяка злост.

Двуостър е езикът на змията.
Не ще го надприказваш. Замълчи.
Че гледат върху Злото по земята
на Господ справедливите очи.

Мълчи... И Бог за теб ще проговори.
Гласът Му твоя дух ще освети,
за да отхвърлиш земните коптори
и всичките им блазнещи врати...

Гласът е зов, когато се въздига,
и в Святото молитвено твори.
Надмогнал Зло, решетка и верига -
извикай към Небето...
Говори!

(Бакърена паничка)

неделя, 10 август 2014 г.

МОЛИТВАТА МИ

Не ме избавяй от беда и драма!
В сърцето си злините ще простя...
Но, някак си, да би спестил ми само
излишния двубой със глупостта.

Не искам с нея никога да споря,
ни прицел да й бъда разпознат.
Борба ли е - готов съм да се боря...
Завет ли е - копнея да е Свят!

До Кръст и смърт! Без никакви заслуги...
Съдба за безполезния слуга.
Но нека няма в пътя ми влечуги,
тъй гнусни за чрезмерната тъга...

Поклонници на идоли и мутри,
слънчасали от евтин маскарад.
Ах, как презирам жалкото им "утре",
облъхнато от мерзост и диктат!

Не искам да ги жаля и оплача,
че жали се страдалец, що тъжи...
Една искрица в тъмното - не значи,
щом водят се тълпите от лъжи.

Животът им е мръвка и ракия,
псувня, салатка, чалга и кьотек.
Как, Господи, лика им да измия
за Образа, що кръстил Си "Човек"?

Погнусата - от болка по е страшна,
и червеят - от острия пирон.
А пошлото лъщи в утроба дащна,
подобно проститутка на пилон.

Не ме избавяй от беда и драма!
От глупост, Боже мой, ме опази!
И аз за Теб принесъл бих пред Храма
сърце, родено в Твоите сълзи!

(Бакърена паничка)