събота, 31 декември 2016 г.

НОВОГОДИШНО БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ ЗА ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ!

Не връзвай дните в брънки от верига!
Недей извръща поглед в минал ден!
Каквото имаш - нека ти достига,
дори да се усетиш ощетен.

Живей с Христос! И мислите ти нека
трептят далече, в бъдещите дни!
Дали за полет или за пътека -
на Него остави да прецени.

Отсечката в живота се скъсява
и нямат смисъл скръбните следи.
Събирай във простителна забрава,
каквото преживял си отпреди.

Веригата - с усилие се влачи.
Товарът - до залитане тежи.
Обидата се пръква - да разплаче,
а злобата - във мрак да задържи.

Един Завет с едно сърце се тачи.
И нека ти е светло. Като в храм.
Посрещай с Господ всички неудачи
и Той дори в студа ще ти е Плам.

Че бъдното е прицел с лъч от вяра -
там Алфата в Омегата блести!
А миналото, скрито в календара,
с Небесна Милост Бог ще ти прости.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

събота, 24 декември 2016 г.

ПРАЗНИЧЕН ДЕЛИРИУМ

Светът е дърт пияница на градус
в кръчмето на лукавия кръчмар.
"Налей ми, шефе, в чашката, за радост,
от твоя омагосващ спиртовар!

Едно ми е - хем празнично, хем свято!
И пие ми се марков алкохол!
И аз се чувствам най-щастлив, когато
усетя твоя бляскав ореол...

Налей ми, шефе! Зверски ми се кърка!
Че всеки празник с тебе е купон.
Със римските рецепти ми забъркай
коктейл от Калигула и Нерон!

С езичника - езически да пия,
а с вярващия - да съм същ монах!
Какъвто и да съм... Но хаирлия!
Защото теб за господ си избрах!"

Делириум след празничната радост.
Безвремие, запълнено с несвяст.
Светът е дърт пияница на градус
в кръчмето на неведом фантомас.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

събота, 17 декември 2016 г.

ДОДЕЯ МИ!



Додея ми! Ах, колко ми додея
от медиите, пълни с новини.
Ликът да ми натрапват на злодея,
а той на простотия да вони.

Алеко да е вечно актуален
с един роман, останал без покой,
а в тинята на прехода ни кален
да бъде Ганьо с образ на герой.

Когато пътят става орисия,
от трън - да би се случило на глог,
най-свестните достигат до просия,
а гнусният си мисли, че е бог.

Без срам. Без чест. Без лъч от съвест жива
сърцата сиромашки ще мори.
И блатото не ще превърне в нива,
и правдата не ще да възцари.

Стисни, си казвам, зъбите! Човеко!
Туй сетно зло без злоба претърпи.
Додея ти героят на Алеко,
че цял народ в разруха потопи.

Но там, отгоре, в сферите над мрака,
записва Съдник тежките вини.
И Ганьо участта си ще дочака
на пъкъла в горещите вълни.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

понеделник, 14 ноември 2016 г.

ПОСЛЕПИС СЛЕД 13 НОЕМВРИ

Когато се срути престъпната сган
вилнял е, изглежда, жесток ураган.
И клети страдалци с прогизнал покров
си стъкват огнища с искрици любов.

Платили с години, с безчет теглила,
съдбите си кърпят с конец и игла.
А гербът плакатен, фалшив като сън,
започва да пълни казаните вън.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

събота, 12 ноември 2016 г.

КЪМ ИДОЛА НОВОБЪЛГАРСКИ!

Човеко пръстен! Ти не си ми бог!
И всичките ти дни са преброени.
За твоите злини е даден срок
и хора, от лика ти упоени.

Събирай ги в безчестния си храм.
Лъжи ги, че като звезда си вечен.
Дори у тебе бог да виждат там -
ти идол си, жесток и безчовечен.

Един шопар когато се гои
за ден на гняв си къта тлъстината.
И щом дори от Бог не се бои -
в отвъдното без прошка е вината.

Владей сега... Но със едно наум,
въздигнал в блясък своята фасада.
По-страшен от себичния ти шум
е грохотът от пещите на ада.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

събота, 5 ноември 2016 г.

ДОКОГА, БОЖЕ МОЙ!

Във сърцето си нося тъга
от мнозина до днес недочута.
Докога, Боже мой? Докога
тоз народ изтерзан ще се лута?

Ханаан не намери... Уви!
Само някаква гола пустиня.
Там сърцето на скота кърви,
без да случи на ден милостиня.

Там учителят става клошар,
че със пенсия трудно живее.
А бандитът не помни буквар,
нито Святата почит къде е.

Мутрокрация. Рекет. Тъма.
Черни хроники. В няколко реда.
И остава душата сама
като сив силует да се гледа.

Като болт от изхвръкнала ос,
който злото без жал ще бракува,
без дори да изплаче с въпрос:
Колко, Боже, съдбата ми струва?

Как затриват се вкупом души
с арогантност и страшна погнуса?
Кой устоите светли строши
и към пропаст дълбока ни спусна?

Как се бъдното тъжно стъмни,
и за изгрев надежда не хвърка?
Кой обърка ни всичките дни?
Кой живота ни грозно обърка?

Този зъл и проклет лешояд,
как народецът днес да пребори?
Грешен Ирод с ръце на Пилат,
който себе си вижда отгоре...

Празнодумец с фалшив ореол,
въплътен от лъжа и измама.
Кой ще види, че царят е гол?
Кой ще страда, че Юда е в храма?

Докога, Боже мой, ми кажи,
ще опъваме яко хомота?
Няма Истина в куп от лъжи
и в смъртта не пребъдва Живота!

Само още веднъж ни огрей!
Капка Милост в съдби милиони!
Нека днес се роди Мойсей,
по-велик от мълви и канони.

Неподкупен - до сетния дъх.
Неподвластен - към Теб да ни води!
За да стигнем Заветния връх,
гдето няма злини и несгоди!

Амин!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

КЪМ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ!

Какво ли още мога да ви дам
приятели по път, копнеж и вяра?
Не сте чеда на първия Адам
и няма власт над гените ви звяра.

По-скъпи от богатствата навред,
по-истински от времето лъжливо,
стопявах с вас надвисналия лед
и стигате ми още за гориво.

В изменчивия като сцена свят
не бяхте вие с маска или роля.
Направихте ме с добрини богат,
преди дори за вас да се помоля.

Заветни. Като дар неизразим.
Останахте ми вярност и утеха.
Неверните изчезват яко дим,
но никога от мен не ви отнеха.

Приятелството клетвено тежи.
Не го поклащат тътен и стихия.
А моят дух тъй много ви дължи,
че своя дълг едва ли ще покрия.

За други таен, но за вас открит,
тая в сърцето порив дълговечен -
да следвам този смисъл, най-честит,
родя ли плод...
На вас да е обречен!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

събота, 29 октомври 2016 г.

УЧАСТ

Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи -
отгоре Бог ще го реши.

Едно Амин да ме смирява,
когато, гледайки, съм сляп -
ще има в Святата жарава
за мене къшейче от Хляб.

Една сълза да се търкули
за пътя ми несъвършен -
Любов греха ми ще потули
и в нея ще съм утешен.

Духът човешки не векува,
но има вечна сетнина.
Какво на този свят си струва,
разбирам, плащайки цена.

Зад славата позор наднича.
От лъскавото - суета.
Потъва хорската себичност
във сивото на пепелта.

Едната участ... Тя ми стига!
Орисан нека ме върти.
Дори с решетка и верига...
Или с несбъднати мечти...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

ЧЕТИВО ЗА ДНЕШНИЯ ПАТРИЦИЙ

О, властнико щастлив! Не се надувай,
подобен на патриций от Помпей!
Спомни си разгневения Везувий
и две сълзи пред Господа възлей.

Че тръгне ли изригналата лава
не ще те милостиво пощади...
И няма да ти стигне дъх за слава
от коравосърдечните гърди.

Дочуваш ли как кратерът бълбука
и тътенът вещае твоя крах?
С пари ли ще си купиш час сполука,
когато си пред Бога сиромах?

Не знаеш ли, че пъкълът пояжда
най-тлъстите на този свят червив?
А долу сред огньовете е жажда -
мъчителна от дух немилостив...

Преди гневът да дойде вулканичен -
натрупаното с две ръце раздай.
Пред клетника, от тебе необичан,
с една последна обич се покай.

Едно въже - духа ти да издигне
нагоре от света изпепелен...
Че Бог като Везувий ще изригне,
за да изрине гниещата тлен.

И тронове, корони и престоли
безпаметни ще рухнат в пепелта.
Патрициите зли, до ужас голи,
ще стегне във прегръдка печалта...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

петък, 7 октомври 2016 г.

ДАРЕТЕ МЕ С ТИШИНА!

Не ми е нужна книга за лицето.
Достатъчни са шепа две вода.
Ако в сърцата хлопам на заето -
не съм оставил никаква следа.

Една усмивка нищо не решава.
Дори един пресилен коментар.
С обратен знак е търсената слава.
Превръща тя на стока всеки дар.

А би могла душата ми без лихва.
И в мен да е безмълвно. Като в храм.
Пристъпили на пръсти, в кротост тиха,
приятелите мои да са там.

Да помълчат, преди да си отидат,
тъй както съзерцават се звезди,
и някъде нагоре, без да видя,
на Бог да спомнят своите бразди.

Високо и безстрастно е Небето!
Една Любов в пресвята пелена!
О, стига шум в таз книга на лицето!
Дарете ме със свойта тишина!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

петък, 30 септември 2016 г.

ПРОРОЧЕСКО

Ще рухнат всички тъмни вери
със божествата им накуп,
а тлеещите им химери
ще вдъхнат тление на труп.

Месии, гурута, шамани
ще чезнат в мрак неумолим
и хилядите им фермани
от пепел ще преминат в дим.

С прашеца ситен по везните
пред Бога дяволът е лъх.
Напусто гледал е звездите,
жадувайки за трон и връх.

Прашинка в космоса безкраен
е била подлата му власт.
Но ето, че лъжецът таен
е видим. В профил и анфас.

Змия - сред всичките гадини.
И змей - сред всички зверове.
А в люспите му - сто богини
и с тях - стотина богове.

Каква нелепа пошла драма!
Заложници - души безброй!
Творци оттатък много - няма!
Създателят... Един е Той!

И днес, преди да дойде краят,
кънти в Духа един въпрос:
Какъв ще се окаже Раят
за непозналите Христос?...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 27 септември 2016 г.

КРЪСТЪТ

Тежи ми Кръста, братко  мой! Тежи!
Не е герданче лесно да се носи.
Със Истина сред хиляди лъжи
сърцето е мишена за откоси.

Да бъдеш трън за грешната пета -
очаквай да си стъпкан и отречен.
От злобата презрян, от подлостта...
Подобно бор, с нечестие посечен.

Да пиеш чаша, пълна с тъмна мъст -
за тебе явна, а за други скрита...
Да бъдеш дух в руините от пръст
и никой твоя зов да не зачита...

Това е то - най-грубото дърво,
което сам светецът си избира.
То лумва в мрака като зарево,
едва когато пак Христос умира.

Един за всички! - древният цитат,
така ужасен, и така удобен.
А Кръстът, за мнозина непознат,
е просто край - посмъртен и надгробен.

Мъртвец ли съм тогава, че живях,
един живот, обречен на Голгота?
И гвоздеите Римски претърпях,
с които биха спрели сто живота...

Длъжник съм. И сърцето ми дължи
на моя Господ капка кръв свещена.
Тежи ми Кръста, братко мой! Тежи
сред тази скръб, от зло преумножена.

Но избор нямам друг. И затова
по дух ще съм Симон от Киринея -
на Господ със предсмъртните слова
в един износен Кръст да просветлея.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

неделя, 11 септември 2016 г.

СТИХ ДА ПОЛЕТИТЕ!

Не съм по род аристократ.
До днес не съм живял богато.
Но имам си в сърцето град
със улици от чисто злато.

Не плащам наем нито лев
щастлив в дома си да живея.
През бели порти от седеф
пристъпям себе си да сгрея.

Тук няма западни коли
и мутри с лъскави синджири.
Река пречудна ромоли,
а в синьото ехтят псалтири.

Човек - немил или недраг -
не ще се в този град намери,
но всеки е добър и благ
с любов ръцете да разпери.

Не съм със всичкия си?!! Да!
Отдавна заживях оттатък,
където Утринна Звезда
ме тегли с властен отпечатък.

Че ценното - до гроб дори -
невидимо е за очите...
Дано Христос се възцари
в стиха ми...
За да полетите!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НА ТЕБ, ЛЮБОВ!

Безсънният ми порив те твори,
дори да си отдавна сътворена.
Пребродих Тилилейските гори
да се открия в жар неугасена.

В легенди и поеми те мечтах.
Рисувах те с вода над суха жажда.
Словата си в звездите разпилях
и с вяра исках всяка да те ражда.

Съзирах те над белите скали
и в полета на птица те бленувах.
Научих се от тебе да боли
и болен пак със тебе се лекувах.

Накрая се усмихнах, помъдрял,
че ти във този свят си вечно жива.
И даже да съм в Бога шепа кал -
пак огънят я прави най-щастлива.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

четвъртък, 8 септември 2016 г.

СМИСЪЛЪТ ОТ ВРЕМЕ

Ще прецъфти до време всеки цвят.
Зеленото листо ще стане шума.
А смисълът да бих останал млад
ще търся на столетника по друма -

на този, който вечната врата
отворил би в съня си без принуда,
и някъде оттатък - младостта
трептяла би в крила на пеперуда.

Да можеше за кратък миг поне
да видя кръговрата емпиричен -
роденият пълзи на колене,
умиращият - също коленичи.

Човекът гол се ражда на света
и гол от него после си отива.
Но лъже го спонтанно възрастта -
еднакво права, и еднакво крива.

А в бъдното укрила своя ход
надписва Вечност мъдрото си стреме:
Да би живял, раздавайки живот -
това е разум в смисъла от време.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

вторник, 30 август 2016 г.

ВЪЛКОЛИС

Когато и последната искрица
угасне под смрачилата се вис,
Вълкът ще се ожени за Лисица
и скоро ще се пръкне Вълколис.

А този звяр, за грешните пречуден,
в сърцата им ще скочи - зъл, лукав.
И всичките народи в порив блуден,
ще го възпеят като величав.

Ще бъде цар, въздиган от кумири.
Звезда ще бъде, викана на бис.
Поклонници с китари и псалтири
ще хвалят своя славен Вълколис.

И в поривите земни, като гъби,
запържени в чудовищен обяд,
не ще усетят вълчите му зъби,
ни ямата в лисичата му смрад.

Но в кървав пир, догде се напирува,
ще го прониже Меч от Правда, бял,
и Вълколис, престанал да царува,
ще рухне в огън, сяра и печал.

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

ГОЛГОТСКИ ПРИЮТ

Една Голгота ще ме приюти.
Разпятие едно ще ми се случи.
В смъртта пресъхват земните мечти,
но горе на Небето блика ручей.

Светът зачерква истина от смут.
Лъжата е чудовище на воля.
Не искам да съм някой евтин шут
пред нея за огризки да се моля.

И по-добре - до кръст осиротял -
да се въздъхна, в долното отписан.
Отхвърлям състрадание и жал
за жребия, със който съм орисан.

Изплюх се във легена на Пилат.
Бях с Иродова жлъч анатемосан.
Отказах всеки жалък адвокат,
понеже знам на този свят защо съм.

Тълпата за възмездие крещи.
В безсилие на побесняло куче.
Една Голгота ще ме приюти.
Разпятие едно ще ми се случи...

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

събота, 27 август 2016 г.

ТЪГАТА ЗА ХРИСТОС

Тъгата като болка не векува,
дори за кратко време да боли.
Цена е тя, щом нещо скъпо струва,
а нужно е сърца да изцели.

Със нея се изплаща добротата
и вярата във светлите неща,
когато злият хлопне ти вратата
и грешните притегли към нощта.

Със нея претърпяваш всички рани,
обиди, хули, укори, злини...
Дори един с Христос да не остане,
тъгата ти прошепва: Остани!

Малцина пият Чашата горчива,
която Той за нас самичък пи.
Дори тъгата бурна да прелива -
изпий я... И докрай я претърпи!

Че някъде, оттатък, след пелина,
с нектар от радост Бог ще те теши -
щом ти и Господ, в болката двамина,
спасявали сте тъжните души...

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин

сряда, 17 август 2016 г.

КРЕПИ МЕ, ВЯРО!

Крепи ме, Вяро! Здраво ме крепи,
че в трусове люлее се земята.
Човек се ражда, за да претърпи
най-гнусните спектакли на злината.

От болката да страда. Поруган.
Нечестието мълком да преглъща.
И винаги една престъпна сган
живота му на пъкъл да обръща.

Крепи ме, Вяро! Твърдо ме крепи!
До кремък и искра да бъда верен.
Безбожието - гняв ще потопи
и съд ще го осъди в мрака черен.

А аз, дори венеца си трънлив,
щом твой е - ще го считам за корона.
Когато Господ вътре в мен е жив
не значат нищо няколко пирона.

Крепи ме, Вяро! Дълго ме крепи,
че този свят суетен ще изтлее.
Да можеше духът ми да заспи
и в твоя сън летейки да светлее...

Да бих събрал възторг и синева,
а после като зов да ги разпръсна...
Ще светят в блясък слънчеви слова:
Исус е Жив! Исус за мен възкръсна!

Крепи ме, Вяро! Крепост ми бъди!
Блажен съм пред Престола ти довека,
щом горе - над далечните звезди -
Творецът ще въздигне в мен Човека!

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин

ПОСЛЕДНАТА ТРЕСКА

"И защо гледаш съчицата в окото
на брата си, а не забелязваш
гредата в твоето око?"
(Лука 6:41)

Последната останала треска
човек най-трудно вади от окото.
На този свят шахматната дъска
е пълна с мрачни фигури на Злото.

Но злият дявол партията шах
играе сам. С лукавост пресметлива.
И в сблъсъци - до пепел и до крах -
все още кръв човешка се пролива.

Обръща той народ против народ.
И царство против царство - да воюва.
А всеки цар със следващия ход
над трупове готов е да царува.

И всякога в спектакъла жесток
с една и съща мантра го възпяват:
Напред! Ще победим! Със нас е бог!
И тръгват... "бог" със "бог" да се сражават...

Щом злите дебнат своя шах и мат -
полетата остават черно-бели,
и в този дуализъм припознат
ще чезнат най-възвишените цели.

Христос, уви, не стига за Завет!
Висок е.... А властта е приземена.
Войните лумват с пешките напред,
дори земята да кърви червена.

Играе шах лъжецът! Все така...
И фигурите тласка към горкото.
Последната останала треска
човек най-трудно вади от окото...

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин

четвъртък, 4 август 2016 г.

БОЖЕСТВЕНА ОТПЛАТА

Какво ли още чакаш ти от мен,
побъркан свят - до низост и вендета?
Помолих те да бъдеш осветен,
но ти избра тъмницата проклета.

Поисках да си щедър и любящ,
с усмивка и сърце на благодетел,
но ти, загърнат в черния си плащ,
от Бога даже лъч не си усетил.

Търкулнат. Като кално колело,
се спускаш към безмерната си яма.
И грайфери вещаят зло след зло
в последните потомци на Адама.

Не искам да ти бъда хроникьор
за смърт по вестникарските колони.
Плътта е пръст, приготвена за тор,
дори да я държиш със сто корони.

Грехът е грях, дори и възвисен
до някаква утеха безобидна.
И силният е трижди покосен,
когато рови в дупка на ехидна.

Изгряваш и замръкваш в бесове.
В агония - до ужас нелечима.
А дяволът всред тебе луд снове,
и граби те, макар, че цял те има.

Не чакай, свят, на теб да се даря!
За миг не скачам в ложето ти грешно!
Отгоре лумнал - горен ще горя,
дори да ме низвергнеш безутешно.

Че с онзи Ной от древния ковчег,
отново ти напомням сетнината -
за звяр, изгубил Смисъла-Човек,
Потопът е божествена отплата.

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин

петък, 18 март 2016 г.

ИЗБОР

Не питам вече Господ докога
зъл дявол ще вършее по земята.
Пребъдва в мен Христовата тъга
еднакво състрадателна и свята.

У нея скривам светлите мечти
за бъдеще, лишено от тревога.
И само чрез повелята "Прости"
осъмвам жив пред Словото на Бога.

Че този свят е сито, съм разбрал,
където всяка мисъл се пресява.
И по-добре - в блага осиротял -
отколкото богат... но в сноп от плява.

Не свършва със присъдите Пилат.
И Юда в страст мнозина ще поквари.
А лутането между рай и ад
е избор пред различни господари.

Най-подло е да бих обърнал гръб
на пътя, в който честният умира -
заложих на привременната скръб,
тъй както дух Завета си избира.

И без да питам Господ докога
зъл дявол ще вършее по земята,
въздигам се до чистата дъга
с един Христос в сърцето ми възпята.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

неделя, 28 февруари 2016 г.

СЪНОВЕН ЛЪЧ

Да можех само в сън да те копнея -
мечтите ти ще сбъдна до една.
Пристъпил бих в душата ти. Та в нея
да бъда лъч вълшебна светлина.

Южнякът, който пролетно целува
на кълновете трепетния блян.
Художникът, готов да нарисува
пейзажа, от молитви провидян.

Мъдрецът, който в притчите открива
на времето съдбовните следи.
И без да пита колко си щастлива,
от щастие прошепва ти: Бъди!

Една любов е сбъдната вселена.
Най-истинското чудо е насън.
И даже пред съдба несътворена
оставам лъч. И винаги ще съм...

А в утрото, от мекото възглаве,
отворила очи, ме прошепти -
и аз ще бъда слънчево наяве,
отдавна сбъднал твоите мечти.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

вторник, 23 февруари 2016 г.

КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА

Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
аз искам със притворени очи
по пътя си отново да премина.

На прима виста в спомени отвред
да превъртя годините предишни.
И този съдбоносен пирует
да разпилее скърбите излишни.

Поуките - със стряскащи цени
да ме пропуснат - тихо, милостиво...
Да шепне младостта ми: Остани!,
а аз да съм й кремъчно огниво.

Ще мога ли да бъда някой друг?
Щастливец, от извечното белязан...
Да бъда там - преди... Не днес и тук,
в двубой със неизбежната боязън.

Животът ми, уви, е колело.
Завършен кръг с началото и края.
С това, което вече е било,
душата си не бива да терзая.

Да, вярно! Бях в годините си млад.
И не от раз ми стана някак криво.
Отсечките напомнят за квадрат,
а той не се придвижва въртеливо.

Безсмислено е тъжното "язък".
Дори земята се върти, за Бога.
Освен да си изпълня моя кръг,
не искам нищо друго. И не мога...

Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
дъхът ми всяко зло ще премълчи,
и... свършил своя път, ще си замина.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

АПОСТОЛЕ!


Апостоле! Къде е твоят гроб?
Къде народът твоят пример тачи?
И може ли едно сърце на роб
най-живите ти думи да изплаче?

Кой лобното ти място утаи
и скри от нас едната ти Голгота?
От смърт ли днес подлецът се бои
или от твоя Смисъл за Живота?

Венец ли искаш, сплетен от цветя,
или юнци, готови за олтара?
В най-смутно време - ти велик блестя,
но колко днес блестели биха с вяра?

Предателството твоят дух не спря!
Една присъда твоя зов не скърши!
Страхливият - в страха си жив умря!
А мършата те размени за мърши!

И там е днес, Василе, твоят гроб -
в бездушният, готов в поклон да лази.
В прегърбеният, свикнал да е роб,
едничката си кожа да опази.

Апостоле! Безсмъртен остани!
Едно бесило - в зов да ни люлее!
Че оня, който вкуси правдини,
не ще попита твоят гроб къде е...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

С ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД ПОДВИГА И ЛИЧНОСТТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ!


Във времена на духовна нищета и морален упадък Бог винаги е дарявал българския род с герои, които да съживяват националния дух и да превърнат сами себе си в пример за подражание. Днес повече от всякога ни е нужен Левски - за да гледаме именно през него на всички, които се изживяват като национални водачи. И така да разберем, че милата ни родина отдавна е стигнала до времето на безродниците и националните предатели. До интересчиите, които се вълнуват единствено от власт, пари и лично благоденствие. На такива тефтерчето на Апостола е като присъда от Страшния Съд на Христос. И ние няма да пребъдем като народ, ако в апатията и оскотяването си не заклеймим дълбоко в душите си слугите на дявола, които грабят и опустошават българското битие. Небесният Отец на нашия Спасител Христос не иска нищо повече от нас от това - да изметем от душите си всичката мръсотия, полепнала от фалшивите харизми на тирани, изедници и лицемери. И когато същите тези зли управници се опитат да легитимират себе си, като достойни хора - да извърнем поглед от тях и гърбом да ги заклеймим с презрението си. Защото с всичките милиони левове, които натрупаха от престъпления, те пак не могат и няма да купят душите ни. А Свят съдник и обвинител против нечистите им съвести ще остане Апостолът на Свободата - Васил Левски. Защото ако те и до днес държат портрета му в кабинетите си - то е, за да останат пред Примера му като ниски храсти пред висок бор. Левски увисна на бесилото, за да ни съхрани в Святия идеал на саможертвата си, а днешните продажни безродници висят на собствените си бесилки, като едни последни потомци на Юда Искариотски, които ще наследят сетнината му. Заклеймете ги, приятели мои, защото ако не ги улови земен съд за престъпленията им, ще ги постигне Страшния Съд на Христос. А за всички вас публикувам стихотворението си, посветено на Левски, с което се прекланям пред подвига и личността му! 

ПОСВЕТЕНО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ!

143 години от обесването на Апостола!


Идваш ти сред моите безсъници.
Светъл ангел и среднощен гост.
Да напомняш някак си за тръните,
впити във главата на Христос.

Аз не бих те питал колко просто е
на олтар сърце да принесеш.
И да светиш в тъмното, Апостоле,
както свети восъчната свещ.

Как се носи болката на клетите?
Как в сърце се сбира цял народ?
Как се помнят думите, заветните,
ако дух е впримчен от хомот?

Ако там, в килията ни, тясната
думите не стигат за зора...
И мълчи в кандилото, угаснала
даже и последната искра.

Расото захвърлил съм, Игнатие!
С вярата си сея семена.
Туй ми е свещеното занятие
в тази най-обрулена страна.

Доста беше робското протакане.
Стига за душите ни въжа.
Сплитат днес бесилките ни, Дяконе,
червеи, безродни от лъжа.

Остани ми блясък за кандилото.
Някой в своя мрак да те съзре.
Че дори увиснал на бесилото -
живият не може да умре...

(Възходът на падението)

Стефан Главчев
(Ясен Ведрин)

сряда, 10 февруари 2016 г.

ЖРЕБИЙ

Защо ли сред объркан свят живея?
И мога ли да сложа в него ред?
Замръзва ли най-топлата идея,
когато тръгне да стопява лед?

Суетното се готви да векува,
а вечното се губи като миг.
Това на мен ли само ми се струва
или е щурм на дявола-циник?

Добрите хора вече са комети.
Тук-там проблясват в космоса си тих.
Да можеше от тях навред да свети.
Да бъдат те заветния ми стих...

Уви! На мимолетните престоли
царува лъст с корони от лъжи.
И даже в мир духът ми да се моли -
от болката душата ми тъжи.

И сякаш този жребий ми остана
с малцината в които се познах -
мехлем да бъда в живата им рана,
а за глада им - щедър сиромах.

(Тленен остатък)
Ясен Ведрин