ВЪЛКОЛИС

Когато и последната искрица
угасне под смрачилата се вис,
Вълкът ще се ожени за Лисица
и скоро ще се пръкне Вълколис.

А този звяр, за грешните пречуден,
в сърцата им ще скочи - зъл, лукав.
И всичките народи в порив блуден,
ще го възпеят като величав.

Ще бъде цар, въздиган от кумири.
Звезда ще бъде, викана на бис.
Поклонници с китари и псалтири
ще хвалят своя славен Вълколис.

И в поривите земни, като гъби,
запържени в чудовищен обяд,
не ще усетят вълчите му зъби,
ни ямата в лисичата му смрад.

Но в кървав пир, догде се напирува,
ще го прониже Меч от Правда, бял,
и Вълколис, престанал да царува,
ще рухне в огън, сяра и печал.

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин