ЩЕ НАМЕРЯ КЪМ ВЕЧНОТО БРОД!

Аз си нямам в света покровител
да ме пази от хорската злост.
Никой властник не ме е попитал
как до днес оцелявам с Христос.

Как се носи на Господ товара?
Как Завета Му пазя със плам?
Как довека отхвърлих кантара,
та благата Му даром да дам?

На пътеката стръмна и тясна
колко Верни издърпах с ръце?
Съпротивата тъмна и бясна
как понесох с едното сърце?

Само Вечният в тайното гледа.
То е скрито от плътски очи.
И едва ли от няколко реда
ще започне скръбта да личи.

Не е болка, че сив и невзрачен,
се усетих сред шумната гмеж.
Който страда в затвора си мрачен
би съзрял и нищожната свещ...

Изживях си съдбата да пиша
и пронизвам неправдата с меч.
А когато остана излишен -
ще съм скрит от тълпите далеч.

Не потърсих утеха в бодили.
Не дочаках от репеи плод.
И навярно със сетните сили
ще намеря към Вечното брод.

Светъл лъч към висока обител.
Чуден Дар под Небесен покров.
И утеха от Свят Покровител
с пълни шепи дарил ми Любов!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ЗА ИДЕЩИТЕ СЪДБИНИ

Смирено погледни отгоре

към идещите съдбини.

Дворци от пясък ще съборят

дори нищожните вълни.

Със всичко грешно се сбогувай,

което в разума горчи,

и в чиста вяра помъдрувай

защо светът се помрачи.

Над гневното море от роби

царуват богове от пръст,

а в сиромашките утроби

се трупа жаждата за мъст.

Жестока власт, несправедлива,

души с насилие мори.

И правдата е твърде крива,

купуват ли я със пари.

Прослойки златни не зачитат

на клетника едната скръб.

Ядат и пият до насита

върху нещастния му гръб.

Коват измамливи закони.

Премазват с палките протест.

И винаги до края гонят

нечистия си интерес.

А някъде над тях се взира

един навъсен Съдия,

но злият Злото си не спира,

роден от мръсната змия.

Търчи след нея в пропаст черна –

мъртвец с монети на Харон,

и в своята душа безверна

прилича на ръждив пирон…

Смирено погледни отгоре –

светът предаден е на Съд.

Вратите бездна ще отвори,

за да погълне грях и плът.

Потоп изпраща Съдията

греховните да разори,

но ти, покрит от Милост Свята,

в Христос дълбоко се смири.

И влез при Него, във Ковчега,

преди високите вълни,

че Той е Алфа и Омега

на идещите съдбини…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КАКВО ВЪВ ВЕЧНОСТТА ЩЕ ОТНЕСЕШ?

Какво във Вечността ще отнесеш?

Какво ще задържиш за необята?

Обречен на насилство и грабеж,

безумният парите си пресмята.

Не мисли той, че скоро ще умре,

а делото му ще стопи забрава.

И няма как в плътта да разбере

след земния живот какво остава…

Когато има грешки в правопис

едната гума лесно ги изтрива,

и там, върху написания лист,

читателят проблеми не открива.

Но стане ли душата ров от грях –

оттатък при Създателя го носи.

Не би изтрила тъмния си крах

и няма как поправка да изпроси.

Какво във Вечността ще отнесеш?

Пръстта задържа всичко в пръст родено.

Превърнеш ли мечтите си на леш

със сметките отиваш на червено…

А грешник няма как да издължи

пред Господа съдба опропастена.

Сред купища от грях и от лъжи

остава със душа неопростена.

Потъва тя, подобна на пирон.

Парче желязо, дърпано от ада…

И този свят с погрешния поклон

оттатък се превръща в изненада.

Какво във Вечността ще отнесеш?

Едно сърце пред Бог човекът има.

Побързай! Напълни го със копнеж

и обич, на Спасителя дължима.

Без страх тогава Път ще извървиш

и Смисъл ще изпълни зов от думи:

О, Господи! Със мен бъди и виж,

че Ти Си Скъпоценният върху ми.

Щом Тебе имам – Теб ще принеса!

И Тебе ще даря на Теб Самия!

Че в Твоите прекрасни небеса

поисках като Дар да Те открия!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЕЧЪТ НА ИСТИНАТА

Дали от бич или тояга,

дали от облак зли оси,

човекът е готов да бяга

и кожата си да спаси.

Съвсем логично му се струва

да се избави от беди,

че Злото щом го атакува

не ще го никак пощади.

Така в живота е заложен

инстинктът, верен като щит.

Настъпи ли мигът тревожен –

човек да се намери скрит.

Но има правило едничко,

с което бори се умът,

и с него се обръща всичко

в залога между дух и плът.

На Господ Истината Меч е

и тя във плътското боде…

И тук човек е длъжен вече

смирен да Му се предаде.

Да помни тази Правда жива,

с която се крепи духът.

Христос не идва да убива!

Убиец само е грехът!

А Божията Вест е блага!

Живот за вечни векове!

И кой от нея ще избяга,

та своя грях да отърве?

Плътта греховното ще брани.

Духът от Вяра ще е жив.

Отвори ли му Мечът рани –

човекът нека е щастлив.

Че всяка рана ще зарасне

с Кръвта невинна на Христа.

И лумнала – не ще угасне

изкупваща го Любовта…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ТРЪНЛИВИЯТ ВЕНЕЦ

Трънливият венец се носи

безмълвно, тихо, и без гняв.

Спестяваш всичките въпроси

дали си крив или си прав.

Във свят на озверели псета,

събрали в ямата души,

не чакай ангел със пинсета

от болката да те лиши.

Помни на Господ Бог словата

от времената на Адам,

че тръни ще роди земята

и плевели ще никнат там.

И няма плътската природа

омразата да ти спести,

дори когато в небосвода

Зорница върху теб блести.

С венец и четири пирона

заради Святите слова

се плаща златната корона

върху Христовата глава.

Трънливият венец се носи,

но ти с любов се усмихни,

че виждаш във скръбта защо си

през всичките усилни дни.

Исус у теб ще се познае –

на Кръст, но като Камък твърд.

Че Смисълът свещен това е:

С Венеца Му да вкусиш смърт!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЗАПИТАЙ СЕ, БРАТКО!

Запитай се, братко, във време продажно

какво ти е свидно, кое ти е важно.

И как да го скриеш от злите пълчища –

влечуги, които пръстта не насища.

Светът е под преса. Системата мачка.

Прибира престъпникът пачка след пачка.

А Правдата Свята тъгува пребита

за бедния – явна, за алчния – скрита.

Тук някой се ражда, там някой умира.

Един проумява, а друг не разбира.

Съдбата разделя, а Мечът разсича

и всеки във избора себе си врича.

На Образ и сянка от сблъсъка вечен

духът е изкупен или е отвлечен.

И явното идва тогава, когато

подлага се Вярата в изпит за злато.

Онази Заветна и Истинска Вяра,

от Вечност по-млада, от древност по-стара,

която душата нагоре въздига

далеч от килия и земна верига.

Запитай се братко! И нека е ясно,

че даже сега да живееш натясно,

когато Небето ти стане посока

Духът те издига в безбрежност широка.

А горе, в прекрасното, мерзости няма,

родени от тъмната страшна измама.

И даже човекът от скръб да погива,

утехата в Бога е всякога жива.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПРИСЪДАТА НАД АЛЧНОСТТА

Алчният духа си не насища

и не казва "стига" в своя глад.

Тъмна страст сърцето му разнищва

и пришпорва с яростен диктат.

Времето му днес е да върлува

и души да граби с вълчи бяс.

Като зъл балон да се надува,

помпайки огромното си "аз".

В пътищата си да ходи криви

и да си намира врагове.

С прилепи и ястреби грабливи

лепкавият мрак да го кълве.

С армия от мутри и биячи

да си пази тлъстия корем.

Тежките си куфари да влачи

някъде по земния Едем.

Яхти и коли да си купува

със поръчки в лъскав каталог,

без дори да знае колко струва

капчица от Милостта на Бог.

Хули като гейзер да изрича

и презира всяка доброта.

Винаги парите да обича

и през тях да гледа на света.

Страшна е присъдата му. Ясна.

Като плевел ще се повали.

Болестта му черна и опасна

земен лек не ще я изцели.

С нея всеки грях му е оловен

и с ужасна сила му тежи.

Да потъне, от злини виновен,

без да може да се издължи...

Като червей в огън да се мята

в края на доволната си плът...

Вечен е оттатък Съдията!

Вечни са присъдите отвъд!

И на злия пъкъл пред вратите

има надпис огнен и зловещ:

Трупаш ли с нечестие парите,

тук при мрака ще се озовеш...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

СКРЪБ НА СИРОМАХ

Линее сиромахът. Нищ е.

В света не случва на блага.

Мечти не никнат на бунище

и няма в сивото дъга.

С едното вретище си крета

през поруганите лета

и търси за душата клета

една Спасителна Врата.

Въздиша в скръб и изнемога

от много кризи изтънял,

а горе, в Царството на Бога,

събран е Вечният му дял.

Линее сиромахът. Нищ е.

Боде сърцето му ръжен.

Но има лумнало огнище,

което прави го блажен.

С едната Вяра да устиска

скръбта на тежкия хомот

и користи да не поиска

от потъмнелия живот.

Светът от зло ще го пресити.

Неправдата ще го гнети

с омразни погледи присвити

или заключени врати.

Линее сиромахът. Нищ е.

Предмет на хула, жлъч и смях.

Но горе, в бъдното го вижте

отритнатия сиромах...

Съдбата е правдиво сито,

за всеки писана от Бог.

Но тя се случва някак скрито

и винаги си има срок.

А долу, в адовата бездна,

крещи кръвникът: "Боже, ах!

В света върни ме да излезна

и дай ми скръб на сиромах..."

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

НАЙ-СВЯТАТА УТЕХА

Събирай съкровища в горния свят.

Не искай във друго успеха.

Когато в Исуса си вече богат

това е най-свята утеха.

Тя нека ти бъде от бури заслон

и радост в духа ти да влива.

Маслина, родена на Божия клон,

е само за Господ щастлива.

Към Бога политат Заветни слова

и обич, и жертви, и семе...

Събрано пред Трона е всичко това

и няма крадец да го вземе.

Очи не извръщай към долния свят.

Кошмарът от него ще свърши.

А клонът маслинен, от благост богат,

не ще се от кризи прекърши.

Във него се вливат потоци води

и ражда се Плод за прослава.

В Давидова Вяра жив псалом бъди,

че той във Духа преуспява.

С мечтите докосвай Небесният Град.

Сложи си най-бялата дреха.

И нека без мяра трепти Благодат

и носи ти Свята утеха.

Небе и земя ще преминат със трус,

но верният смисъл един е:

Каквото събрал си при Господ Исус

довека не ще да премине!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОБРАЗ НА СВОЯ ПОКЛОН

Човекът е образ на своя поклон

и в него съдбата си врича.

Могъщият Господ на Хълма Сион

духът ми избра да обича.

Той горе царува, аз долу горя

и свързва ни Вярата Свята.

За Него живея. За Него творя.

За Него съм тук на земята.

Трикракото столче ми стига за трон

и къшея хляб за наслада.

Човекът е образ на своя поклон,

готов да го тачи и страда.

Не бих се облякъл със лъскав костюм.

Презирам изискани фрази.

Но в пепел и вретище имам наум,

че Господ чедата Си пази.

Не търся пощада от горд Вавилон

и достъп до светски амвони.

Човекът е образ на своя поклон,

дори прикован от пирони.

Горчивата чаша ми става Завет,

а хулите - признак за Слава.

И даже презряната гъба с оцет

духът ми докрай заслужава.

Не ще да отроня въздишка и стон

за всичко, което ме губи...

Човекът е образ на своя поклон,

когато съдбовно се влюби.

И тази е моята вечна любов

във свят под небесна присъда -

да бъда поклонник, довека Христов,

и Божий приятел да бъда...

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

ОТЪРСИ СИ ПРАХТА ОТ НОЗЕТЕ!

Отърси си прахта от нозете!

Тази грозна измамлива прах!

Лицемерът не може да свети,

но е яма на тайния грях.

Като паяк със мрежа оплита

всяка чисто наивна любов,

и за корист, подмолна и скрита,

се преправя на ангел Христов.

Пръст, когато реши, че е птица,

се обръща в прашинки безчет

и си търси върховния прицел –

да е Истина, Дух и Завет.

После лепне за дълги години

и търпят я сърца и души.

Слага маски, най-нежни и фини,

та човека от Бог да лиши.

Тя за Хляба е черната плесен,

а в тесто – фарисейският квас.

С нея плътският бива харесан

и спечелва си титла и власт.

Дава сцена на земни актьори

и събира доволната пръст.

Прах да имат… и вече са горе,

а делът им е сладък и тлъст.

Отърси си прахта от нозете

и от нея извръщай очи,

че мнозина с лъжа са превзети

и към ада плътта им търчи.

Но когато на Пътя задуха

ги погубва първичният страх,

и духът им е в пълна разруха,

Канара щом разменят за прах.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

УТЕХА ЗА ПРИШЕЛЕЦА

"Пришелец съм аз на земята…"

(Псалом 119:19)

Когато пришелец си на земята

и като чужд отхвърля те светът,

остава ти една надежда Свята,

че твоят Дом очаква те отвъд.

Че там ще оздравеят всички рани

и няма зло душата да гнети,

а вместо черни гарвани и врани,

Бял Гълъб из простора ще лети.

Събира се огромната умора,

подобно непосилна планина

навред сред върволиците от хора

да срещаш все царицата-злина.

И царят-грях сред блудните да ходи

с корона от бунтовния Содом,

а вярата, обръгнала в несгоди,

да страда за Небесния си Дом.

Във дъното на Чашата дълбока

отрова да се сипе като дъжд,

и злият да я бърка с остър нокът,

та смут да те събори изведнъж…

Но не светът е твоята родина

и не в плътта се ражда сетнина.

Ще дойде миг духът да си почине

при чудната и Свята Светлина.

И горе чак борбата ще приключи,

а писаното в теб ще се всели,

че Вечност пришелецът щом получи

сърцето му престава да боли…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВЕК

Дали ще бъде Вечен или ще е вековен

животът се простира във думичката „Век“.

Но скритият й смисъл, премъдър и съдбовен,

е длъжен да познава роденият човек.

Живял до сто години, навярно ще празнува,

със близки и познати вековен юбилей.

Но празникът тогава затвор ще му се струва

и даже би извикал: "О, Господи! Недей!

Недей ми дава още живот във старо тяло.

Прегърбен съм отдавна. Изсъхнал съм съвсем.

Сърцето ми стократно години превъртяло

утехата си иска и благия мехлем…"

Така стоят нещата със празника далечен.

Столетникът жадува последната врата.

Премине ли през нея – оттатък ще е Вечен

и там ще го очаква безкрайна Вечността.

Защо тогава Вечност от Век се образува,

когато тя си няма начало или край?

Какво за Бог е Векът, където Той векува,

човекът на земята едва ли ще узнай…

Не са ли Век в Твореца безмерните години,

в които сам пребъдва и чудното твори?

Животът във Духа Му не може да премине,

но в Святото пулсира и в Огъня гори.

Не ще откриеш Века във речника тълковен,

дори да те терзае дълбокият въпрос…

Дали ще бъдеш Вечен или ще си вековен –

сега избирай, братко, със Вяра във Христос.

Съдбата на човека е бързей скоротечен.

А изборът в сърцето – към птица или кърт.

Летиш ли към Небето – Животът ще е Вечен!

Дълбаеш ли земята – намираш Вечна смърт!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЪЗДИГНАТ В БОЖИЯТА СЛАВА

Тежат Заветните слова

и няма как да бъдат леки.

Оттатък ти ще си това,

което тук не става всеки.

Щом семето посееш в пръст,

очаквай там и да поникне.

Човекът духом вдига ръст,

когато Вечното обикне.

Светът се вижда със очи,

а Храмът се съглежда с вяра.

И чак отвъд ще проличи

тежиш ли в жертва на кантара.

Едното гърло и стомах

не струват колкото сърцето.

Щом тук оставаш сиромах

богат си горе на Небето.

И нека хич не те смути

божественият ултиматум.

Защото Бог за теб плати

и ти изкупен си, до атом…

На Него днес принадлежи

живяното от тебе време.

А който себе си дължи –

превръща се на Свято семе.

Посято в Дух, посято в Кръст,

живот да носи на мнозина…

Отхвърлил тление и пръст,

търси Едемската градина!

Тежат Заветните слова!

Амин на всяко Слово тежко!

Божествената синева

не е за битие човешко.

Христос пронизва я с лъчи

и Своите по Дух познава!

Със Него днес се облечи,

въздигнат в Божията Слава!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СЪДБОВНА АРЕНА

Животът е съдбовната арена,

а Вярата – могъщият ми Щит.

С една съдба, от Бога подарена,

все още съм от Злото непробит.

Едни достигат края си обречен,

а аз приех началото за знак.

Над тленното живея с порив вечен

и светъл превъзмогвам всеки мрак.

Светът не може връх да ми предложи

и няма за душата ми цена.

Презирам богаташките му ложи

тъй както се презира тъмнина.

При бедни е душата ми смирена.

С лишените от щастие навред.

Животът е съдбовната арена

със кръв и пясък, с удари и гнет.

Но даже там, от моя Бог обичан,

не бих останал поразен и слаб,

че Рим е до безумие трагичен

и в зрелищата винаги е сляп.

Светът не вижда моя Щит от Вяра.

Дано да би го зърнал най-подир!

За да прегърне Правдата му стара:

Обратното на Рим е просто…Мир!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПЪТЕКАТА С ПРАВДА

Пътеката с Правда е винаги стръмна.

Изпитва в сърцето Заветни слова.

Надежда си имам с Исус да осъмна

и в новия ден да повдигна глава.

Не съм си изрекъл последната дума.

Не съм си написал прощалния стих.

Духът ми не ще се от битки оклюма,

дори да е тъжен и всякога тих.

Следата е всичко, което си струва,

родена от Пример чрезмерно голям.

И само във памет творецът векува,

напълнил творбите си с вяра и плам.

А кой ще ме помни и кой ще почита

надявам се Господ това да реши.

Остава съдбата ми всякога скрита,

дори да докосва сърца и души.

Светът ще остане затвор и мъртвило

и стига ми в него да ходя с фенер.

А всичко, което на дух ми е мило,

ще галя със думите в моя тефтер.

Да тръгнат малцина по тази пътека,

която Спасителят в мен начерта.

И нека ги има в живота ми... Нека!

До всичките трудни и бъдни лета!

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)

ИСТИНО ЕДНИЧКА!

Светът безбожен ров остава.

Не ще го съвест покори.

Беснее всичката му плява

за власт и кървави пари.

Царува гнусната съблазън.

Протяга мръсни пипала.

И всеки в нея е белязан

да бъде червей без скала.

А Вярата от пръст е скрита

и губи в земното следи.

Плътта в тресавища се скита

и грях я трови и цеди.

Къде си, Истино едничка?

Без теб сърцето най боли.

Летиш високо като птичка

над прах, вихрушки и мъгли.

И който в себе си те има

не ще го този свят гнети,

защото с Вярата незрима

и той в Небето ще лети.

Ръка прободена те слави

и Кръст понесен те крепи.

Потоп лъжите ще издави,

но няма теб да потопи.

Защото свише си родена

със Огън от Небесна твърд,

и щом изпълваш ме, свещена,

не ще довека вкуся смърт.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЛИЧНИЯТ МИ КОД

Всеки дух има своя предел.
Моят също и аз ще позная.
Нека всичко, което съм взел,
се окаже нищожно накрая.

Никой извор назад не тече,
но водите си даром разлива.
И каквото сърцето влече,
все към него и то ще отива.

Всяка загуба, тъжна на вкус,
в сетнината до мед се услажда,
и когато вървя след Исус
добротата със скърби се ражда.

Че това ми е личният код - 
до предел моят дух да раздава.
И разпънат - да ражда Живот,
и в позор - да се къпе от слава.

Все едно е дали съм честит
или гълтам горчива отвара.
Ако Вярата нямам за щит,
то ще имам ли прицел на Вяра?

Всеки дух има своя предел
и след Кръста при Бог се прибира.
А с крила - от врабче до орел -
нека верният полет не спира.

Нека изворът още е жив
да пои всяка суша пустинна.
И тогава, доволно щастлив,
при Отеца си тих да премина...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОТДАВНА ПРОЧЕТЕНА КНИГА

Светът е отдавна прочетена книга

от Вечен и Свят Съдия,

каквито и властници днес да въздига

проклетата тъмна змия.

Войни и борби ще се случват до време

и людете смърт ще грози.

Измамникът своята корист ще вземе,

а клетникът – скръб и сълзи.

Неправдата още ще бъде царица

на своя оловен престол.

И верният Богу ще бъде на прицел

от злия, Агнеца пробол.

Опасните вихри души ще завличат

в безмерно жестоки лъжи.

Невястата своя Жених ще обича

и Кръста Му Свят ще държи.

Възмездие Свято от Бога пристига

и Гняв като буря расте.

Светът е отдавна прочетена книга

и само Христос я чете.

Последната страница щом се затвори

ще литнат към Него ята,

и скрити във Вечното, някъде горе,

ще срещнат в очи Радостта.

А долу, на Меча двуостър мишена,

ще стене проклетият род,

защото го чака дълбока геена,

лишена от Дух и Живот,

където във брънки на вечна верига

остава презрян и проклет.

Светът е отдавна прочетена книга.

Дори до последния ред…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ОЧАКВАНЕ ЗА МИГ

Стопиха се годините преломни.
Остана ми очакване за Миг.
Един Отец за мене да Си спомни
и аз да зърна Святия Му Лик.

Да имам сетнината милостива,
която щедро Той ще ми дари,
че идва край, когато се открива
в какво човекът цял живот гори.

Напусто са ми земните похвали.
Суетни са престоли и царе.
Мигът пристига вече, но едва ли
ще иска този свят да прибере.

Съдбите в пръст отдавна са вкопани
и чук от ада съвести троши.
Смъртта е яма с примки и капани
и в нея падат слепите души.

Останах зрящ да бъда за малцина
и да им дам последните лъчи.
Денят с Христос е равен на година,
а тя в Мига докрай ще проличи.

И както връх – висок и твърде тесен,
докосва в самотата си звезди,
очаквам своя преход безтелесен
и Бог за нов живот да ме роди.

Стопиха се годините, и бяха
с усърдие платената цена.
Води от Извор Вечен се изляха,
и Миг ще ги въздигне в Светлина.

Че Вярата родена е да чака
и чакайки – все още да блести,
преди внезапно да напусне мрака
и влезе през Небесните врати.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ОТ ИДЕЯТА ДО ИДЕАЛА…

Дали красивата идея

ще се превърне в идеал,

зависи с колко плам за нея

творецът дълго е горял.

Че тя ще срещне съпротива

за своя смисъл величав,

но трябва да остане жива,

дори и при отпор корав.

Плътта от дух е уязвима.

Духът – непобедим от плът.

И там, където битка има,

се включват силите отвъд.

Доброто не е просто дума

да има Зло за антипод.

С една искра пожарът лумва,

и с него – целият живот.

Мечти и чувства да разпали.

Копнеж и блян да възроди.

А с любовта, сърцата дали,

свещен олтар да съгради.

И не съдба, но епопея

би сам творецът преживял,

когато чрез една идея

дари на всички идеал…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ИЗКАЧВАМЕ ВЪРХА

Изкачваме Върха. Полека.

Далечен Връх. Непостижим.

На Него – Бога и Човека –

до дъх живота си дължим.

И уж е лесно от хартия

да помним Святия Завет,

но много мъничко са тия,

които да вървят напред.

Тежи човешката природа

и дърпа в долното, назад –

към плътска суета и мода,

обзела грешния ни свят.

Към земни планове човешки

за кулите от пръст и кал…

И уж невинните ни грешки,

в които крие се провал.

А кой ще стигне с Него горе,

до облак Свят над планина,

където Сам Отец говори

със Своя Син във Светлина,

където Моисей с Илия

докосват в слава Своя Цар…

Така е лесно на хартия –

и Храм, и Вяра, и Олтар…

Но всяка страшна съпротива

събира се на този Път.

На него слабият погива,

щом няма Дух, а само плът.

Щом търси дребните заслони

от всеки бурен ураган,

а после сам сълзите рони,

от зъл противник поруган.

Дано Духът да ни прекърши

и гордостта ни да смири,

че скоро времето ще свърши

за земни страсти и игри.

А горе ще е само оня,

следовник верен на Христа,

вървял със силата на коня

и с Дух удържал тежестта.

Изкачваме Върха. Полека.

Дано докрай Го изкачим.

Че там, на тясната пътека,

сме в битка с паднал херувим.

И само Господ от сърцето

лукавия ще съкруши,

преди отворено Небето

сърцата ни да утеши.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ОГЪН В ОГЪНЯ СЕ ВРЪЩА

Душата трепетна се моли.

Въздига своя зов горещ.

И тъжна в своите неволи

пред Бог подобна е на свещ.

Молитвата й с Дух отлита.

Отваря Вечните врати.

И пред Спасителя открита

сълзите свои Му шепти.

Душата шепа е на просяк,

протегната в невидим Храм.

Скръбта й разтопен е восък.

Фитилът – неугасващ плам.

И нека да пребъдва с Вяра,

и в трепета си да гори,

защото Господ сред пожара

утеха Сам ще й дари.

Че думите, в които свети

смирената и чиста скръб,

назаем от Христос са взети

и Той не им обръща гръб.

А огън в Огъня се връща,

извикан от искрящ копнеж,

и Святата Любов обгръща

запалената с нея свещ…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЕДИНСТВЕНО С ХРИСТОС

Врагът ми праща вятър и вълни

и злобата си яростен стоварва,

но никога не ще да потъмни

сърце, което в своя Господ вярва.

Привързано е то с небесна връв,

по-здрава от веригите на ада,

и няма как един рикаещ лъв

да ми отнеме вечната награда.

Ще гледа той ранената си паст

от Меча, който остро го прониза,

защото против тъмната му власт

не земна плът, но мълния възлиза.

И няма да го скрият пещери,

дори дълбоки дупки из недрата,

когато Бог му каже: „Трепери!

Възмездие ти нося за отплата!“

Врагът ми праща вятър и вълни.

Сигнал, че твърде малко му остана.

Дори да би успял да ме рани,

превръща се на почит всяка рана.

А болката ми? Тя е само знак,

че още съм на Пътя и живея,

и в битката с невидимия враг

единствено с Христос ще надделея…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРОЗОРЦИ С ИЗМИТИ СТЪКЛА

Не проникват сияйни лъчите

през прозорци, изцапани с кал,

но пролее ли клетник сълзите –

цял живот за Небе е копнял.

И душата му жива ще блесне,

като дом, построен на Скала,

а вестители с дрехи Небесни

там ще свиват могъщи крила.

Само шепа сълзи за размяна

и в сърцето с Исус е богат.

Друга толкова Свята покана

няма никъде в грешния свят…

Че духът може всичко да ражда –

чувства, музика, думи, мечти.

Но дълбоката негова жажда

сред горчиви сълзи ще трепти.

Те са болки на камък, отсечен,

от Велика и Свята Скала,

който връща копнежа си вечен

във прозорци с измити стъкла.

Да пребъдва Христос, и да грее

като Слънце във дом осветен

а надеждата химни да пее

у човека с греха опростен…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НА СВОЯ ГОСПОД ВЕРЕН!

Не се поддавай на покруса,

че в скръб и мъка си живял.

Животът, Верен на Исуса,

отвън е чер, отвътре – бял.

И смисъл под Небето няма

местата бързо да смениш,

дори съблазън и измама

да имат образ на сладкиш.

Богатият е днес мизерен,

дори претъпкан от пари.

Отвън е бял, отвътре – черен,

и бяс сърцето му гори.

По-лесно влязла би камила

през тънък процеп на игла,

а не душа, с поклон спестила

привременните теглила.

Застанал таен, зад вратата,

оттатък дебне тъмен княз.

И жетвата му е богата –

душите със пари и власт.

И няма крясъкът "О, Боже!"

да стигне светли висини…

Не може, грешници! Не може,

щом дух в измама ви плени!

След земната и пищна слава

поклонът плаща се отвъд,

и никой там не опрощава

сърца, приготвени за съд.

А ти, на своя Господ Верен,

в Завета Му се укрепи,

и този свят лукав и черен

със бяла дреха претърпи.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ИЗБРАХ СИ ВЯРАТА В ХРИСТОС!

Неверието черен трън е,

а вярата е лотос бял.

Човекът винаги ще жъне

това, което е посял.

Един ще има пръстна нива

и червей в нея ще пълзи,

а от реколтата бодлива

ще дойдат мъки и сълзи.

А друг ще сътвори градина,

събрала Божии лъчи,

та от година на година

да радва светлите очи.

И нека никой не роптае

за жътва щом настъпи ден.

Каквото си посял… Това е

животът, с избора роден!

Едната воля! Тя решава

в сърцето главния въпрос…

Извикай пред Отец тогава:

Избрах си Вярата в Христос!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СИРЕНАТА НА СТРАЖАРЯ

Със заплахите идва тревога.

Във кошмар се превръща дори.

Пламва някъде страшният огън

и обществена сграда гори.

Или с някоя бурна стихия

се отприщват високи води.

А тогава сирените вият,

щом е имало поглед да бди.

Бдях и аз със Небесни стражари

за опасности, в мрака безброй,

че врагът с люта ярост стовари

над сърцата ужасен порой.

И се случи зловеща измама.

Беше стъпкан Заветът Свещен.

Зъл престъпник търгуваше в Храма,

но пък никой не беше втрещен.

Окупираха вълци амвона –

не изблея и агне от смут.

И след Юдова страст към Мамона

топлината отстъпи на студ.

Дълго бях на душите сирена

и не спирах с тревожния зов.

Всяка дума споделях, дарена,

със Свещения Пример Христов.

А косите ми в скръб побеляха,

и тъгата у мен се всели,

щом в стражаря видяха заплаха,

и в сирената – тъмни стрели.

Как да пиша във време неверно?

Как на Кръст да се разпна за тях,

ако виждат във бялото черно,

и във Жертвата – смъртния грях?

Със заплахите идва тревога.

А тревогата ерес е днес…

И когато подменят си Бога –

приготви се да бъдеш злочест.

Че във нива, от плевели цяла,

зъл смутител е житният клас.

И сирена напразно е бдяла

да ги стресне със Божия Глас…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗАЩО ЛИ В АДА Е ГОРЕЩО?

(В отговор на мрачните статистики

от двете ужасни войни на този свят)

Отприщват войнолюбци вопли

в разруха, скърби и печал.

Какво оттатък ще ги стопли,

щом свърши земният им дял?

Кръвта човешка се пролива.

Расте ужасната вина.

Убийците със ярост дива

натрупват своята злина.

Изпълват се с омраза сляпа

и пръст на спусъка стои.

А леденият свят ги зяпа

и хладно мъртвите брои.

Умре ли жертва – прошка вече

отвъд не може да даде.

И с този факт, така обречен,

душите пъкълът краде.

Че щом е кървава дамгата,

тя няма да се изличи,

и само дявола с рогата

ще видят грешните очи.

Извадил нож, от нож умира

жесток насилник, не един,

и чак във огъня разбира,

че е потомък на Каин.

Че против него от земята

крещи проливаната кръв,

а той захапан е в душата

от челюсти на тъмен лъв.

И долу има само ехо

от крясък в мрачните скали.

Без мир, без милост, без утеха

с душите, зверове били…

Защо ли в ада е горещо

и няма за убийци жал?

Не може да отнемаш нещо,

щом никога не си го дал…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДАЛЕЧЕН ПРИЦЕЛ

Човек едно, ако изгуби,

за друго вече е богат.

Или в Небето ще се влюби,

или в измамливия свят.

И с този избор неизбежен

сърцето ще плати цена

да следва своите копнежи

към мрак, или към светлина.

Вселенска Правда ще стовари

над всеки Святия си Меч.

Пръстта ще гълта земни твари.

Духът ще отлети далеч.

В два рода, ясно разделени,

съдбата ще се прояви.

И на съдбовните арени

от битки страшно ще кърви.

В една неумолима драма

светът ще изкопае ров,

а жертвите с най-огнен пламък

ще чезнат в своята любов.

С далечен прицел – до когато

плътта без дъх се прекрати,

и дух пристъпи в твърде Свято

Небе, отворило врати…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СМИСЪЛЪТ НА ЛИРАТА

Трепти божественият смисъл,

обзел сърцето на поет.

Напразно той не би написал

дори един случаен ред.

Свещено дело са словата,

когато Дух от тях трепти,

и мигом слиза Светлината

с лъчи в сърцата да блести.

Стихът се случва като песен,

на дъх изпята, изведнъж,

и над тефтера си надвесен

поетът руква като дъжд.

Пои мечти, лекува рани.

Отнема болка и печал.

Изкусно, с думите подбрани,

той в принос сам се е раздал.

В души дълбоко да прониква

с утеха, с бисерни води.

В очите – от сълзи да бликва

и в памет дълго да бразди.

Такава е съдбата цяла

на дух, орисан от слова –

в една пустиня прегоряла

да ражда стръкове трева,

поток да бъде, да извира,

и всяка жажда да плени.

Това е смисълът на лира,

родена Бог да прозвъни…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЧЕТЕТЕ СЛОВОТО! ЧЕТЕТЕ!

Четете Словото! Четете!

Творецът ви е дал очи!

Едно разлистило се цвете

цъфти от слънчеви лъчи.

В прегръдките на Светлината

живейте всеки ден и час,

че Господ е платил цената

да бъде жив във всички нас.

Четете Словото! Четете!

Пълнете с вяра всеки ред.

Че с Кръв невинна в редовете

се ражда Святият Завет.

И който в стъпките Христови

повдигнал кръста си, върви,

разчупил плътските окови

Небесен Дух ще улови.

Четете Словото! Четете!

Победа то ще ви дари!

Не ще ви плашат враговете,

щом Огънят у вас гори.

И някъде оттатък Кръста,

към Божието Царство мост,

ще се равнявате по ръста

на възкресения Христос.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КАКВО НА ТОЗИ СВЯТ СИ СТРУВА?

Какво на този свят си струва –

мисли, мъдрувай, разбери.

Лъжата в блудните царува,

страхът безбожните мори.

Смъртта със черната си гега

пасе безумните овце

и всяка си кове ковчега

с несмисленото си сърце.

Земята в трусове се люшка.

Отгоре огън я пече.

А братя – с пушка срещу пушка –

в омраза гибел ги влече.

Продажен – властникът търгува

и слага на кантар души…

Какво на този свят си струва?

Реши, приятелю! Реши!

Не давай Злото да те счупи!

Не свеждай пред греха глава!

Христос с Кръвта Си те изкупи

и от смъртта те отърва!

За Него струва си тъгата,

скръбта с въздишките безброй.

Че Той е Слънцето в дъгата

и Смисълът един е Той.

И даже клетник в изнемога

със Вяра в крем ще разцъфти.

Един такъв живот за Бога

дано да си познал и ти…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)