НЕ МЕ ТЕРЗАЕ ПЪЛНАТА ЗАБРАВА!

Не ме терзае пълната забрава

от хората по дългия ми път,

че всеки спомен просто се смалява

и все нататък тегли ме духът.

А срещите се случват двупосочни

от тръгнали назад или напред

и изводите винаги са точни

за пътника с небесен мироглед.

Последват ли следата ми малцина

в една посока влагат своя плам,

че колкото и път със тях да мина

усещам, че не съм останал сам.

А другите? Те просто са далечни!

Случайности, с които нямам дял...

И връзките са преходни и вечни

във избор между бисери и кал.

Приех си тази моя орисия,

дори да ме обрича на тъга.

Не съм със ореола на месия,

а само на Всевишния слуга.

И нека всяка плът да ме забрави,

извърнала от мене взор и слух,

а кривите да си останат прави

и сигурни с водачите без Дух.

Не ме терзае пълната забрава.

Не съм оттук, а някъде отвъд.

Но стига ми, че огнен дъх ме сгрява

от Верните на стръмния ми път.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАВАМ НЕГОВА ВРАТА!

В съдбата ми настъпи тишина.

Всевластна - чак сърцето си да чуя.

Платих до кръст високата цена

и в шум едва ли вече ще нахлуя.

Не чувам нито ехо, нито вик,

ни хлопане от някой дух бездомен.

Перото ми, най-чудният светлик,

за този свят остана бегъл спомен.

В живота ми пристигна самота.

Подмина ме със крясъци тълпата,

при все, че бях отворена врата

и куп лъчи дарих от Светлината.

Върхът, по право, малък е... Уви!

И дъното до смазване е тежко.

По равното най-лесно се върви

с най-малкото усилие човешко.

Защо тогава скръб да ми горчи?

Природата е толкова безстрастна.

Плътта по нанадолнище търчи,

а исках аз нагоре да я тласна.

Изгубих дни. Прахосах и лета

за порива си чист и невъзможен.

Но шумно ме отхвърляше тварта,

заровена в капана си безбожен.

В съдбата ми настъпи тишина.

Предел за вяра. Време за развръзка.

Посях докрай добрите семена,

тъй както Господ сее и ги пръска.

Дори пръстта докрай да изоре

и да прощава сблъсъците груби,

духът ми чак отвъд ще разбере

какво спечели и какво изгуби.

Завих се на Отеца с Благостта.

Едно Небе отгоре ми блещука.

А щом оставам Негова Врата,

все някой е възможно да почука...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СМИСЪЛЪТ НА ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Не ще го осъзнае тленна плът

и земен ум не ще го проумее,

че времето е дългият ни път

и всеки пътник сам си го живее.

Пътуваме до крайната врата.

До Смисъла потаен и далечен.

Търкулват се живяните лета,

а никой на света не става вечен.

За поглед би ни стигнал ден напред.

До края ще е нужна мощ голяма.

И само със свещен далекоглед

ще зърнем горе арките на Храма.

Оттатък е съдбовният финиш,

блажен и чуден само за малцина.

Останалите търсят си престиж

в съдбата на Адамовата глина.

А пътят ще приключи... Няма спор!

Че той от милиарди е преминат...

И винаги плътта им става тор,

когато в гроба вените изстинат.

Оттатък са безсмъртните души

пред ситото на Правда безпристрастна,

която в мрак ще ги опустоши

или въздигне в Слава най-прекрасна.

Все още сме на пътя... Тук и днес!

И има утре, и надежда има!

Пътуваме към Вечност без адрес,

а времето годините ни взима...

Накрая - при приключилия ход -

дано да бъде участта ни Свята,

че Смисълът на целият живот

е Вечният ни Бог на небесата.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЕЛМАЗ СЕ РАЖДА ДА БЛЕСТИ!

Във изпита на праведния Йов,

когато Меч дълбоко ни пробожда,

една е превъзходната Любов,

с която Бог душите ни обхожда.

От нея до Разпятие гори

и въгленът утеха не намира,

че трябва твърдост да ни покори,

когато в болки тленното умира.

Едва тогава ражда се елмаз,

готов с лъчи Небесни да сияе,

а Господ с благодатната Си власт

до Своя блясък Свят да го извае.

Небесен Огън пръстното руши.

Смъртта поглъща - Свят, победоносен.

И Дух тогава чудно ни теши

с Небесен дъжд, от мъките изпросен.

А който тази Правда възвести

блажен довека в своя Бог остава,

че ражда се елмазът да блести

и да пребъдва в Неговата Слава.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ДАРЕНАТА ЛЮБОВ

Светът посяти думи не възвръща.

Не трогва пръст дарената любов.

И болката е все една и съща -

трънливият венец Исус Христов.

От плевели обръгва до досада.

Не ще ги сърп пожъне за Сион.

Но щом сеяч предаден е на клада -

пожар са те до смъртния му стон.

Животът му с мечти изпепелени

е глътката с горчивия пелин,

а Вечното сред страстите им тленни

не ще се запечата със Амин.

В капаните на евтината слава

е пълно със пресъхнала трева,

а тя Небесен зов не проумява

и хули подарените слова.

Копнежът се докосва до провала

и жертвата - до гибелния смях.

Една душа, щом всичко е раздала,

е шепа на отритнат сиромах.

Едно сърце, прегърнало Голгота,

е стъпкан грозд със смазани зрънца.

Не ще дочака щедростта от скота,

ни мляко от нахранена овца.

Тъмата на безплодност е присъща.

На сляпа плът, обречена на ров.

Светът посяти думи не възвръща.

Не трогва пръст дарената любов.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧЕРУПКО МОЯ!

Черупко моя, скръбно наранена.

Оставаш плът, дори да те боли.

У теб се движи мойта кръв червена,

но друга Кръв сърцето ми цели.

Към друг Живот духът ми се обръща

и Святи са ми Вечните мечти,

а ти наподобяваш пръстна къща,

която охлюв мъкне и пъхти.

Черупко моя, този свят не мога

със пълни шепи някак да ти дам.

Живея с неизбежната тревога,

че вътре в теб е старият Адам.

Че трябва него с Вяра да преборя,

и той със участта да се смири.

А някак си Небесният ми порив

и в него да започне да гори.

Черупко моя, крехка и чуплива,

към тленното обречена вървиш.

Във пътя ти не виждам перспектива

и бръчките не служат за престиж.

Но искам при внезапната раздяла

да бъдеш тиха в бъдещия сън.

Че с верен дух ти дълго си живяла,

а той след миг ще полети отвън.

Черупко моя! Лодка за морето,

което аз преплувал съм до бряг.

Оставаш като спомен за сърцето,

че с тебе бях мечтател и добряк.

Но иде час от теб да си отида

след многото години остарял,

подобно бисер от придънна мида,

Небето да ме вдигне… Просиял!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧАСОВНИКЪТ НА ТОЗИ СВЯТ

Часовникът на този свят тиктака.

Пружината развита е почти.

И няма власт, предадена на мрака,

стрелките постоянно да върти.

Ще дойде миг и времето ще свърши

във точно заповядания срок,

а крясъкът на стреснатите мърши

ще възвести присъдите на Бог.

Ще опустеят бляскави палати.

Помпозният елит ще се смути.

Грехът му ще потърси адвокати,

но няма никой да го опрости.

А евтината слава на бандита

ще стане мръсна дрипа и парцал,

когато Съдията го попита

какви блага от клетите е крал.

В кошмар, като съдба неумолима,

възмездие над Злото ще плющи,

защото адът своето си взима,

а то напусто в ужас ще крещи…

Часовникът на този свят тиктака.

Стрелките му пълзят към полунощ.

Земята справедливост ще дочака

със пропаст между бедност и разкош.

И този Миг, и този трус съдбовен,

дано духа ми скоро сполети –

че в Бог невинен, а в света виновен,

живях като в Разпятие почти…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

О, ЩАСТЛИВЕЦО!

На щастливецът казвам: Бъди,

но помни тази Правда незрима!

Всеки дух е оставил следи,

та отпосле сърцата да взима.

Богаташ ще ти каже: "Живях

и ми бяха чудесни благата!

Не открих у душата си грях,

нито сянка от оня с рогата…"

О, суетен и слаб адвокат

на делата, пред Бога омразни!

Скрит е дяволът! Дебне отзад!

А отпред е натрупал съблазни.

Само някой, от слънце огрян,

хвърля сянка, лъчите що спира…

А безумецът, в користи взрян,

уж е жив, но пронизан умира.

Не е страшно, на пътя сломен,

да те мъчи най-старата драма.

"Ах, какво ще се случи със мен,

там, оттатък, щом тука ме няма?

Кой ли дух ще протегне ръка,

та сърце присвоено да вземе?

Бях ли, Боже, у Твойта река?

Сях ли, Господи, Твоето Семе?

Ти ли в мене беляза следи

или тъмният пръв ги остави?

Кой царува у мойте гърди

и не ще ме довека забрави?"

О, щастливецо! Думите виж!

Рядко някой ги духом изрича!

Най-прекрасният верен престиж

е човекът Христос да обича.

И натрупал за Него мечти,

с пълна Вяра сърце да положи,

чак тогава щастлив ще шепти:

"В мен намери следите Си, Боже!"

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТЕЧЕ В ДУХА МИ, ОЩЕ БЛИКА…

Когато чашите са пълни

защо ли изворът шурти?

Навярно скръб ще го погълне

и самота ще го гнети.

В сърцата вече място няма

за капка или две поне.

Малцина Благодат голяма

приемат днес на колене.

Къде дареното изтича

не знае изворът прелял.

Роден е той, за да обича,

и себе си да жертва цял.

И странно е, че в свят-пустиня

отдавна жажда не мори,

а той, дошъл от вечност синя,

ще трябва вдън да се смири.

В живота всеки сам избира

доколко дух да напои.

Пред много извори се спира

и глътките си не брои.

Дай Боже всички да са Святи

със бистра бликнала вода,

и с Тебе още по-богати

да бъдат земните чеда.

Че всички капки ще издири

Духът Ти в сетния ми час,

а извори от куп кумири

не ще оттатък видя аз.

Че те на лъскава бутилка

цена си имат с етикет,

и пие жадният мътилка,

от лудост бесовска обзет.

На този свят ще дойде краят.

Ще има сито – там, отвъд…

Не всички извори го знаят,

но те към него са на път.

И даващия, и циника,

Съдът Ти строг ще привлече…

Тече в духа ми. Още блика.

И нека тихо си тече.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧУДНИЯТ МИГ СВОБОДА!

Не изпускай въжето, с което

Господ в Своя Завет те държи,

че плътта е товар в битието

и от нея жестоко тежи.

Тя към земното дърпа и блазни.

В лакомия и похот цъфти.

Прави хората слаби и празни –

без надежди и светли мечти.

А в робията – страшна тъмница,

роб въздиша в окови от грях

и се моли дори за искрица

да проблесне сред пълния крах.

Няма лесни рецепти за Вяра!

Слагай кръст на себичната плът!

И зловонният мирис на сяра

ще отхвърли ужилен духът.

Виж! Спасителят спуска въжето!

Всяка нишка се вплита от Зов.

И за Него копнее сърцето

сред тъмата на земния ров.

Свята Правда нагоре въздига

с лъч от утринна светла Звезда!

И изтръгнат от властна верига

срещаш чудния миг Свобода!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЕДИН ЖИВОТ, ЗА НЕГО ИЗЖИВЯН!

Затворят ли вратите си – не влизам…

Не страдам, ако ми обърнат гръб.

Това ми е защитен механизъм

и той ме пази от чрезмерна скръб.

Ранят ли ме със хулене – не съдя,

защото само Бог е Съдия.

И с Него, ако искам да пребъда,

високо горе трябва да стоя.

Ограбят ли ме – живи да са нека,

че изворът не спира да тече.

И всичко свое раждам за човека,

та Святото Небе да го влече.

Забравят ли ме – злоба в мене няма.

Христос да помнят – стига ми това.

Една съдба е истински голяма,

когато следва Божии слова.

Разпънат ли ме – прошка ми е броня.

Духът единствен може да прости.

Защото жив в сърцето ми е Оня,

готов със Любовта Си да блести.

Понесъл Кръст – до края ще остана

за Правдата Христова прикован.

Да бъда сам дълбоката Му рана

в един живот, за Него изживян.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЖИВОТЪТ Е ИЗБОР!

(на една приятелка във Вярата)

Животът е избор и всеки избира

в кого да повярва, след кой да върви.

Веднъж се живее. Веднъж се умира.

И вярата в своите битки кърви.

Във вечния бързей на бурното време

се носи сърцето със своя туптеж.

От зов да въздъхне и дъх да поеме,

запазило прицел и пламък горещ.

Животът е избор. И с него съдбата

рисува за Верния точен портрет –

корона от тръни, забити в главата,

и чаша със вино, от Дух и Завет.

Следи по високата стръмна пътека,

огряна от щедри Небесни лъчи,

и мъки с произход от двадесет века,

белязали скули и будни очи.

Животът е изборът, който се случва

веднъж на човека през дух или плът.

Или се отприщва, или се закучва,

но винаги стига до края отвъд…

И нека разумният мъдро избира.

За тежко и леко се плаща цена…

Вината нагоре от Кръв се изпира,

вината надолу… остава вина!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КЪМ ЗАЛЕЗА…

Душата ми към залеза отива

с последните угасващи лъчи

и иска й се в песни да прелива,

но вече от умората мълчи.

Преминала преломните години,

събра си куп тъжовни теглила.

И нямаше в съдбата й градини,

но бариери с вятър и мъгла.

До капчица Заветът я изстиска

и в нея плодовете си роди.

Дълбокият й извор се разплиска,

събрал слова, подобни на звезди.

Сега е уморена. И не чака

венеца си от лаврови листа,

но гледа с мъдрост светла и двояка

отлитащия лъх на младостта.

Завършеният кръг е неизбежен.

Животът е предречен кръговрат.

И всичките започнали вървежи

до точка на пристигане ще спрат.

Душата ми към залеза отива.

Живя… Горя… От дар се сътвори.

И в изгрева дано да е щастлива,

когато Бог утеха й дари…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОТ ХАРАН С ПЪЛНА ВЯРА ИЗЛЕЗ!

Аз не искам живот да прахосам

в онзи зъл и греховен Харан,

но отдавна разбирам защо съм

от лъчите Небесни огрян.

С аморейци съдба не пресичам

и с хетейци не влизам в съюз.

Само Хълма Господен обичам,

за пръстта непристъпен и пуст.

Има смисъл животът, когато,

от безпътица сам и злочест,

чуеш чудно нашепване Свято

със Заветния призив: "Излез!

Напусни тези тъмни коптори

на езическа пепел и прах.

Който духом реши да ги бори

ще остане завинаги в тях...

Има връх за Любов, и за Огън!

Има изпит за Слава и Чест!

Покорил и дъха си на Бога,

от Харан с пълна вяра излез!"

Този призив колцина дочуха,

както чу го от Бог Авраам?

И не е ли невярата глуха

за словата от Святия Храм?

И не са ли зениците слепи

сред стените на властния мрак,

за да видят протегнати шепи

към Заветната жертва Исаак?

Че Отец е промислил Овена

няма никак да трогне Харан,

а пръстта му, в греха уловена,

е боклукът, от Злото прибран.

На Господния Хълм да остана

мен ми стига вовеки веков.

Като най-съдбоносна покана

от Небесния Пример Христов.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВИСОКАТА ДО КРЪСТ ЦЕНА

И сто живота да ми струва

високата до кръст цена,

душата ми ще претъгува

скръбта от земната злина.

Превърнал Господ на пътека,

Завета Му – в перо и дъх,

ще бъда за мнозина екот,

дошъл от непристъпен връх.

Не ще ме възгордее слава

или ласкателен език,

че битката не ражда плява,

а образ клет на мъченик.

Най-грубо вретище, в което

се блъска светският отпор,

и бързо пълни се сърцето

със хула, укор и позор.

Без рани никой не пресича

Небесната на Бог Врата.

На смъртник вярата прилича

с присъда гневна от света.

Христос у мен да се познае –

такъв е Святият предел.

И истинският връх това е

за всеки, кръста си приел.

Приех си моя. Без принуда.

И нямах в избора си страх.

От падналия свят прокуден

живот на пришълец живях.

И сто души да имах в мене –

за Бог ги жертвам… До една!

Така в духа ми е платена

високата до кръст цена…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАНАЛ С ПРИМЕРА ВЪЗВИШЕН!

Светът до време ще се срути

към своя сигурен провал,

а думите ми недочути

ще бъдат прицел закъснял.

И няма грях да ме тревожи,

ни зло да ме опропасти.

Пророк по пътя си не може

с товари земни да пъхти.

Да се огъва в изнемога

и страда, че е някой слаб.

Такъв, да би потърсил Бога,

и вкуси Истинския Хляб…

Рубин най-трудно се открива

в чакъл и ситен камъняк.

Светът със ярост ме убива,

готов да ме убие пак…

А аз словата си да пиша,

събрал горчилката у мен –

останал с Примера Възвишен,

в омраза пръстна заклеймен.

Когато болен тържествува

и вижда себе си за здрав,

не може Яков да лекува

падението на Исав…

Въпрос на смахната матрица

или на някой чужд завет,

във който земната къртица

дълбае гроба си проклет.

Отказвам с нея да потъна

и ровя преходната кал.

Духът ми, щом не се огъна,

ще вземе Вечния си дял.

А този свят, като измама,

оттатък ще се прекрати,

където вече мъка няма

и скръб духа ми не гнети.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛ

Когато демонични орди

събарят съвест и морал,

не искам никакви рекорди

да бих в живота си съзрял.

Защото видимата слава

отдавна е с горчив привкус

и няма преходната плява

да би засенчила Исус.

А даже да ликува скотът –

пред Бога жалък е слепец,

защото сляп е за Голгота

и за нетленния венец.

И все едно е смъртно тяло

в какъв турнир ще победи.

Оттатък времето е спряло

и свършват земните следи.

Остават дух, душа и вяра

със Свято сито към Сион.

И там претегля Господарят

в Небето кой е шампион…

Шуми светът – кипяща делва

със блудно вино и разврат.

И с лък безчестните прицелва

един жесток триумвират.

А Верните от скръб въздишат,

във битката със зъл порой,

че вече близо е финишът

на всички пътища безброй.

И чак в предела благодатен

духът им Мир ще наследи,

където сам Христос е златен

медал на техните гърди.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЦАРЯТ, В ОГЪН ЩО СПАСЯВА…

Когато слънцето прежуря,

а ти изобщо го не щеш,

спомни си за полето Дура

и ада в пламналата пещ.

Нагрята беше седемкратно

в убийствена горещина,

та всички люде безвъзвратно

да смачка с ужас Сатана.

Да се прегърбят от поклони

пред идола на властелин,

и той над твари милиони

най-славен бог да е един.

Но скоро го смутиха трима

мъже на вяра, канари.

И злият в ярост немислима

поиска да ги изгори.

В пещта ги хвърли луд и бесен

и чакаше да види дим,

но пратеник дойде Небесен

и бе в пожара невредим.

По изглед – Цар с могъща слава

и блясък в Святия Си Лик,

че само Нему подобава

да бъде Вечен и Велик.

Нападна трепет властелина

как Онзи с тримата стои,

а пък Адамовата глина

от пламъци не се бои…

В духа ти тази случка нека

прохлада бъде от Сион,

че Господ иска у човека

да бъде Цар с Небесен Трон.

И пламенната пещ тогава

не ще те нивга ужаси,

че Царят, в огън що спасява,

дойде и тебе да спаси…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАНАЛИЯТ КУП ПОЗНАТИ

(По Матея 7:16)

Не искам паметта ми тъжна

да помни никакви познати.

Със нищо тя не им е длъжна,

но в миналото ще ги прати.

Удавник пояса си тачи

и клетник – къшей от жарава.

Любов Христова колко значи,

щом ялов дух я поругава?

Готов е корист да приеме,

а после като мишка бяга –

в едно злощастно, празно време

без обич и усмивка блага.

Напразни леят се словата

на грозде да обърнат тръни.

В един копнеж от Светлината

фалшивият ще се препъне.

Защо тогава паметта ми

такъв да помни до премала?

Не са ли плътските измами

една очаквана развала?

Приятел дума е Заветна

от Приноса на Авраама,

готова чудно да просветне,

когато в Пътя ходят двама.

В съдбата си не искам вече

случайно случили се хора,

че времето за тях изтече

на миналото във затвора.

Смокини репеят не ражда.

Ръждата не напомня злато.

Пръстта не предизвиква жажда

по нищо Истинско и Свято.

И нека в спомени горчиви

една утеха да ме топли,

че Верните, в Завета живи,

тешиха всичките ми вопли.

Жита, със Господа богати,

те бяха в Божията Нива.

Останалият куп познати,

безплоден, нека си отива…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ИЗБОР ВЕКОВЕЧЕН

Където моят дух се бори

без вяра никой не достига,

а долу светските коптори

държи ги дяволска верига.

Лукавото и страшно иго

избира робът без принуда,

а после цял живот мори го

една върхушка зла и луда.

Души готова да погълне

предлага своите съблазни.

И първо са очите пълни,

а после са ръцете празни.

Аз имам избор вековечен,

а не измама – ден до пладне.

Светът в греха си е обречен

и който люби го – ще падне.

За Правда ще останат слепи,

тълпите, свикнали с лъжата,

дори от трус да се разцепи

и срине в пъкъла земята.

Пребъдвам… Някъде отгоре

в съдба от Божията Книга.

Където моят дух се бори

без вяра никой не достига.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)