(слово от един непризнат будител)
Поне неколцина от сън да събуди
духът ми за Господ добре се потруди.
Десетки години надува тръбата
и сам си понесе скръбта и борбата.
Но как се събуждат душите приспани
от земните страсти и плътски капани?
И как се удържа пределна умора
сред сладката дрямка на плътските хора?
Тръбата за земните твари е чужда.
Тя само сърцата за Бога събужда.
И верен, тръбачът, неволи преглъща,
когато вгорчи го залостена къща.
За хитри лисици и ястреби бесни
леговища има във стаите тесни.
Сънят е мъртвешки и будене няма
от цялата тъмна и властна измама.
Витаят душите сред розови мрежи,
оплетени в своите ниски копнежи,
и там се отдават докрай на хазарта
да слагат мечтите на губеща карта.
И вече престанах в това да се чудя
кои не успях със тръба да събудя.
Света те обичат, че той си ги люби
и в своята яма не ще ги изгуби.
Зората ще дойде. Невидима, скрита.
И будните в Своя Завет ще изпита.
За Дар ще ги грабне - на Бога принесен,
и те ще Й бъдат последната песен.
А долу - над сънища в тежки клепачи
и бухал ще вие, и гарван ще грачи,
че смърт се надига със остра секира
и тя при кошмарния спящи прибира.
Ще кажа на будните: Всякога бдете!
Очаквайте Господ и духом не спете!
Че както крадец се промъква във къща,
така и Спасителят в Миг се завръща...
Амин и Амин!
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
