ДО КРАЯ НА ПЪТЯ

На Стойчо, моят спътник на Вяра!

Братко мой! Не е толкова страшно

да живеем, до болка мизерни.

Аз ти вричам сърцето си дащно,

ти ме стопляй с очите си черни.

И дори да сме с теб по принуда

двама дрипави, мръсни клошари,

ще надмогнем над тежкия удар,

с който злият живот ни удари.

Като бръкнем с ръцете в хастара

уж е празен, но пак ни е леко.

Нека още живеем на вяра!

Нека с теб да ни има, човеко!

Топъл вятър и псетата гали.

Слънчев лъч и над шахти наднича.

Ако всичко докрай сме си дали -

верен смисъл в света ни обрича.

Туй, което богатият губи,

в участта си беднякът намира.

И на Господ са ласките груби,

но от тях само Святост прозира.

Всеки Лазар от струпеи стене

и примира в живота си кратък.

Но издъхнал дори - опростен е

в Авраамово Лоно оттатък.

Още малко, братле! Още стъпка!

Оцеляваме! Дума да няма!

Ще закърпим последната кръпка,

щом до края на пътя сме двама...

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПОБЕДИТЕЛЯТ ВСИЧКО ПРИБИРА

Победителят всичко прибира -

слава с рози по земния път.

Но и той по реда си умира

и духът му отива отвъд.

А пък там - изненада зловеща

му поднася жесток куриоз.

Той пропада над пропаст гореща,

а в сърцето му тлее въпрос.

“Боже, мой! Но защо са оловни

тези мои ръце и крака?

Как намери ги грешни, виновни,

и защо ме обричаш така?

Искам някак нагоре да хвръкна -

като ангел със волни криле,

че душата ми мигом помръкна

и от ада почувствах се зле...”

Като отговор Свят от безкрая

бял вестител над него кръжи:

“Как да искаш Спасение в Рая,

щом от приживе дял ти тежи?

Ако птица навърже в крилата

едри кюлчета злато, сребро,

ще лети ли с небесния вятър

и ще върши ли светло Добро?

Не отива ли тежкото долу

и пръстта не прибира ли пръст?

Как да искаш от Господа полет,

ако няма в сърцето ти Кръст?

Земна слава от тебе прозира -

пиршества за себичната плът.

Победителят всичко прибира,

но и всичко тежи му отвъд...”

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

РЪКАТА МИ ПОДРЪЖ!

(молитвата на едно дете от гетото)

О, Господи! Ръката ми подръж!

Надежда сътвори ми - да живея!

На Тебе съм се молил неведнъж,

дори молитви сам да не умея.

В порутена къщурка ме търси,

сред мъката от всичката несрета.

Там мама скубе своите коси

защо ме е родила толкоз клета.

Там татко гледа с поглед потъмнял.

Дори да ме прегърне не желае.

Не ще попита колко хляб съм ял.

Една сълза не може да изтрае.

О, Господи! Защо немилостив

светът така ужасно ни отхвърли?

Защо не става бедният щастлив?

И той - о, Боже - зъл ли е, добър ли?

Защо не може мама в късен мрак

с най-топлата си ласка да ме сгрее,

а вятърът - от зейналия праг -

дори и под завивка леденее?

О, Господи! Ръката ми хвани,

че само Твоят огън ще я стопли,

а няма друг в самотните ми дни,

за да дочуе тъжните ми вопли!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЩОМ ОЩЕ СЪМ ОБИЧАН...

Не искам да се губя в равносметки,

подобно име с глупави числа.

Дори изтъркал старите подметки,

все още имам в себе си крила.

Все още мога тихо да мечтая

и малката надежда стискам в длан.

Препънах се, но не това е краят.

Не точно днес ще падна поруган.

Ще дойдат дни, в които ще преборя

стени и ярост, подлост и лъжи.

И вечно неспокойният ми порив

ще има смисъл, за да продължи.

Един човек да ми остане верен -

за него ще си струва всеки миг,

щом в трудния живот, от болка черен,

сърце добро си имам за светлик.

Дори една ръка да се протяга

от пропаст страшна да ме отърве,

дори една любов да не избяга

от бурята на злите ветрове,

все още свети смисълът едничък -

маякът в океан от празнота:

Поне един щом още ме обича,

е рано да си тръгвам от света...

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПРЕД СТЪЛБИТЕ НА ХРАМА

Eй, госпожо! Моля ви се, спрете!

Току що се срещнахте със Бога...

Моята мизерност погледнете -

всичката ми болка и тревога.

Каза ли ви Господ, че съм Лазар?

Оня, дето струпеи покриват...

От съдбата страшно съм наказан -

винаги ръцете ми изстиват.

На икона сложихте петаче!

Да, но там светецът не е гладен...

А на мен за къшей ми се плаче.

Нямам хляб, отдавна е изяден.

Моля ви се! Някак си простете

моята противност и досада.

Малко за Небето помислете -

там, където Господ е награда...

Да, госпожо! Вярно, че съм гнусен!

Даже лошо дрехите миришат...

Но не ви ли потвърди Исуса,

че обича всички, дето дишат...

О, така е! Дишам си под наем!

Пътник съм. Светът ми потъмнява.

С моя Господ двамата се знаем -

Той поне от Себе Си ми дава.

Ех, госпожо! Моля ви, простете

на бедняка чалнатите фрази...

Моята противност забравете,

а пък Господ - нека да ви пази!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

КУПУВАЙТЕ СИ ЦАЙСИ!

Излезе дяволът от ада

да се разходи по земята.

Но взеха хора да припадат

щом видеха му тъмнината.

Не можеше да бъде таен

и някак анонимен даже.

За дявола човекът знае -

сгреши ли, Бог ще го накаже.

Какво ли злият дух да стори,

та сред тълпите да се смеси?

И как страхът им да пребори

от своя образ мракобесен?

Решението - много просто

измъдри дяволът с рогата.

Очите трябва да залости

с измамата на очилата.

Да гледат розово и бяло.

Да виждат рая на земята.

В магьосническо огледало

да бъде хваната душата.

Да няма в нея милост нежна,

съчувствието да забрави.

Но да се втурва безметежна

в богатства, радости и слави.

Каква по-хубава измама

за неговата тъмна раса?

Какво ти зло? Зло просто няма!

Светът въпрос е на нагласа!

Не искаш да приемаш злото

и то само те отминава!

(Е, трябва леща за окото!

Измамна, розова такава...)

Излезе дяволът от ада.

“Купувайте си цайси!” - рече.

И мигом почерня площадът -

народът искаше го вече...

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПРИТЧА ЗА БЕЛИТЕ КОСИ

Седя на пейка, а до мен с куцукане

се приближава старец побелял.

Ръка протегнал, бледа и напукана,

той търси състрадание и жал.

Несигурен навярно в милостинята,

посочва с пръсти своите коси:

“Недей ме пита, чедо, що ли чиня тук!

Но хайде, дай ми левче! Жив да си!”

А щом с ръката бъркам за паричката,

долита ангел, някъде над мен.

И чаша със Елей излива, всичката,

в дълбокото на моя дух смутен.

А след това прошепва ми послание:

“На този дядо притча прогласи!

За неговата болка и страдание,

за белите му старчески коси!”

Така, отворил устни в поучение,

небесни думи тръгвам да редя.

И с Божието Свято позволение

аз притчата по-долу ще явя...

...Явил се Бог и казал във началото

да бъде Ден сред мрак и тъмнина.

Доброто да е свързано със бялото,

а черното с греховната злина.

Премъдър, Свят във взетите решения,

Творецът заповядал в миг съдба.

След първите човешки прегрешения

животът да е болка и борба.

Човеците в сълзи да раждат бялото,

а черното да ги мори съвсем.

Докле си спомнят за Адам в началото,

за Райската градина и Едем.

Но ангел в Божието обкръжение

попитал Бога с мъдри словеса:

“Защо при всяко следващо рождение

е с тъмен цвят човешката коса?

Не е ли право тя да бъде бяла,

невинна като малкото дете?

А в края на живота - почерняла,

понеже в бунт и грях човек расте?

Защо решил Си бялото и черното

да си сменят нормалните места?

Защо избрал Си Ти нехарактерното -

човек да побелява пред смъртта?

Послушал там Премъдрият въпросите,

а после казал с милосърден глас:

“Човеци Милостта от Мен ще просят,

когато дойде сетният им час.

Когато знаят, че животът свършва

и идва миг духът им да изтлей,

а силата им в слабост се прекършва

и всички искат Божия Елей!

Тогава трябва да ги виждам бели.

Глави навели, да стоят пред Мен.

Защо са Ми човеците умрели,

щом ни един от тях не е спасен?

За тях Аз имам Милост във Сърцето!

И Благост пълни Моята ръка!

Затуй от днес насетне под Небето

човеци ще се раждат все така!

А щом косите черни побелеят,

ще спомня клетник що е сетнина.

В сълзи ще плаче, за да го огрея

и мигом да го вдигна в Светлина...”

Завършил тази притча, се оглеждам,

а старецът до мен е просълзен.

“О, чедо! Ти докосна ме с надежда!

И сякаш Бог яви се къмто мен!

Пари не искам! Даде ми премного!

Утехата за бялата глава!

Наместо милостиня - Милост в Бога!

Наместо левче - Божии слова!”

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

НА ДЪНОТО

Колко тихо и страшно е долу, на дъното,

гдето сбират се тъжните черни съдби.

Там се срещат бедняци, отдавна потънали

и клошарите пълнят свойте мръсни торби.

Там кашонът ти става и маса, и ложе.

Там торбичка с лепило предлага ти рай.

И не питаш напушен: “Къде си, о Боже!”,

щото даже лепилото има си край.

Там се ходи на гробища. Нощем, във мрака.

Хапваш жито, бонбони. И кажеш “Амин”.

Сбираш денем бутилки. И напразно очакваш

милостиня от някой богат господин.

Там те гонят от църквата. Пазят си храма,

да не би по палтата да плъзнат бълхи.

Там процежда ти поп: “Хайде, дим да те няма!”

и от расото черно ти ръси трохи.

Там поглеждаш към ситите с поглед на куче.

Див, презрян и отхвърлен. Като гнусен боклук.

Там напразно очакваш добро да се случи

и си стъклена чаша под големия чук.

А пък той се стоварва. Жесток и ужасен.

Пръска сетните мисли на зли стъкълца.

И мирише противно. И едва се понася

този ад за презрените тъжни сърца.

 

Колко тихо и страшно е долу, на дъното.

Там достига единствено Кръв от Христа!

Нямат земна утеха сърцата потънали.

Само тази - Живот след смъртта!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СВЕЩИЦА

Надеждата е всичкият ми восък,

а Вярата - фитил за Любовта.

Не пламъче! Една искрица прося

да пламна и да светя през нощта.

Така е тъжен този свят във мрака.

Объркани са хиляди от страх.

Те плачейки се молят и очакват

един да замъждука покрай тях.

Един да им покаже път и смисъл.

Един да ги дари със светлинка.

Животът в тъмнина ги е орисал.

Нозете газят в ледена река.

Не им е нужен вик на политици.

Не са им нужни клетви и лъжи.

Една едничка пламнала свещица

и пътят им по-лек ще продължи.

Очите вече няма да са слепи.

Нозете няма да болят от студ.

И пламъче в треперещите шепи

ще гони от душите страх и смут.

Ще бъде всеки със криле на птица.

Небето ще е пълно със звезди.

О, Боже! Направи ме на свещица

и с мене скоро мъртвите роди!

Надеждата е всичкият ми восък,

а Вярата - фитил за Любовта.

Не пламъче! Една искрица прося

да пламна и да светя през нощта!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

АКО СИ ДАЛ...

(В памет на Емил Димитров)

Върти се грамофонна плоча в здрача

и скърца там игличката без жал.

Отново чувам твоят глас и плача

над светлия ти зов “Ако си дал!”

Премина младостта ми с твойта песен

и посребри се моята глава.

Певецо чист! Не беше никак лесно

живот да дам на твоите слова.

Съзирах често хора изгладнели

и хляба си разчупвах аз за тях.

А те, от мойте къшейчета взели,

въздишаха злочести в своя крах.

На скитници, премръзнали и клети,

разпалвах огън. Сгрявах ги с очи.

И с длани търках влажните си клепки,

та моята тъга да не личи.

На чуждите, които не познавах,

раздадох всичко - лира и мечти.

На милата сърцето си оставях

във нежните й длани да тупти.

Не взех от друга слава ни частица

и клюка не повторих със уста.

Със подли хора не делях паница

и Господ ми опази съвестта.

Отново слушам твойта песен в здрача

със светлия ти зов “Ако си дал!”

Това ми стига в пътя си да крача,

без страх от смърт, от скърби и печал.

Не може никой днес да ти отнеме

искриците, оставени във нас!

Сред хора земни ти не беше земен!

Небето пя във сладкия ти глас!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ВЪПРОС НА ВЯРА

Да мисля за света не мога

кога и как ще се строши,

но нося искрена тревога

за всички страдащи души.

Утеха само в Господ има

и прошка, силна да цели,

но Неговата Мощ незрима

не ще слепецът сподели.

Плътта за Вечното е сляпа

и няма да го приюти,

но иначе в сергии зяпа,

готова пръст да позлати.

И в този тягостен трагизъм

духът ми удря на стена.

През порти хлопнати не влизам,

дори с искрица светлина.

Не съм от тотото шестица

или в лотария късмет,

но търся скръбната сълзица

на грешника, без Бога клет.

Дали доброто ще се случи,

когато мъката тежи?

Понякога бездомно куче

до Лазар бедния лежи.

То даже раните му ближе

и ближно става му до гроб,

далече от света престижен,

залят от страшния потоп.

Да мисля за света не мога.

Протягам към скръбта ръце.

Да бъда в хладината огън

и зов за нечие сърце.

Любов е силна да се бори,

от чужда болка щом боли.

А кой и как ще ми отвори

въпрос на вяра е, нали?

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЩИТ НА СИРОМАХ

Не ме събарят шум и смут.

Не се страхувам от злодея.

Светът е безнадеждно луд,

а аз не ща да полудея.

Вилнее гнусен Легион

със своя куп легионери,

но Бог на Святия Си Трон

от Своя Гняв ще им отмери.

Със зло охранени свине

морето бурно ще издави

и всяка с лигаво чене

делата си ще счита прави.

О, нека даже гол и бос

със грош последен във кесия,

да ходя с Божия Христос,

да следвам Вечния Месия.

Че гинат земните царе

и падат слепите водачи,

а Верният на Кръста мре

и знае Жертва колко значи.

Не ме събарят скръб и страх.

Душата си предадох Богу.

Да имам Щит на сиромах –

това ми е доволно много.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

РЪКАТА МУ ДРЪЖ!

Светът е залят от високи вълни,

които поглъщат и нощи, и дни.

Душите се давят от тиня и кал

и мор ги завлича, и тежка печал.

Но там, в потъмнялата бясна река,

все още протяга се Свята Ръка.

Тя корист не иска, не взима рушвет,

но дава утеха от Вечен Завет.

Докосва, спасява, очиства, цери

и куп чудеса от Небето твори.

А който я види, във нейната длан

полага си всичката вяра и блян.

Тупти на света сиромашко сърце,

ранено от толкова много ръце.

Продажни, грабливи, с юмруци от яд

и твърде далечни на Примера Свят.

Но стига му само Ръката една,

която повдига дори планина…

Ръката, която духа му държи

и всякога Свята пред Бога тежи.

Дарява го с Вечност, насища с блага,

изчезват със нея кошмар и тъга.

И нека довека остане така

сърцето му в тази чудесна Ръка.

Светът е залят от високи вълни

и всяка немилост натрупва вини.

Но който в Ръката положил е дух,

дори и в потопа останал е сух.

Довека да слави Небесния Мъж…

Разбра ли ме, братко?

Ръката Му дръж!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ТЪРСЕТЕ ЖИВИЯ СВЕТИЯ!

“Дечица, да не любим с думи, нито

с език, но с дело и в действителност…”

(1 Йоаново 3:18)

Подгони ли ви немотия

с преляла скръб, като река,

търсете живия Светия,

готов да ви даде ръка…

Че без кандило или свещи,

дори и без молитвен зов,

със двете си очи горещи

той би дарил ви със Любов.

Съблякъл би едната риза

измръзнал гръб да стопли с плам,

че Сам Христос през него влиза,

за клетника приготвил Храм.

Отворил щедро би кесия,

дори с най-дребния петак,

та хорската сиромашия

да би дарил с утеха пак.

Разчупил залъка последен –

той Сила в слаби ще всели,

и все едно дали е беден,

щом Бог в сърцето веселѝ.

Навеки ангел е насъщен,

разперил огнени крила.

И с него – Обич ви обгръща,

но не на думи, а в дела…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СЪРДЕЧНИЯТ МИ КОД

Не ме вълнуват земните валути.

От образа на Кесаря вони.

Молитвите ми горе да са чути –

това осмисля всичките ми дни.

В Завета на Добрия Самарянин,

от Благост и от Милост зареден,

на Лазаровци в струпеи и рани

утехата да бъда в скръбен ден.

Не раждам от сърцето думи кухи

да бих със тях доказал топлина.

Останат ли зениците ми сухи –

осъжда ме Христовата цена…

Заветът е до жертва достоверен.

Любов при нужда, отговор на зов,

та клетници във вихъра мизерен

да имат благодатният покров.

Лишен от възхищение и слава

да вършил бих дълга си къмто тях,

и кръстен от Небесната жарава

да знам, че не за користи горях.

Но в Огъня, до взор и дъх последен,

такъв да е сърдечният ми код –

дори в сезон, от зимен вихър леден,

Христос да ражда Святия Си Плод!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПРАВДАТА СВЕЩЕНА

Когато този цвят е сцена

за висшите продажни класи,

царува Правдата свещена

в сърца на скръбни сиромаси.

Тя друг престол не ще открие

с похулената си коприна,

че с нея мъката се пие

и в дъх напомня за пелина.

Не ще я кроткият попита

защо злините премълчава

и даже плюта и пребита

в Доброто още се надява…

С какъв ли Дух се е родила?

В какви ли битки е калена?

Тя Вечна Божия е Сила –

една във цялата Вселена.

И струва си да я намери

страдалец в тъжната си драма,

че там, след Божиите двери,

от Правдата по-ценна няма.

Че който е роден в Небето

до края в нея се обрича,

да бъде истинен и светъл,

и сам на ангел да прилича.

Разпъван и с душа ранена,

останал Верен на Баща си,

на Кръст пред Неговата сцена

до смърт докаже любовта си…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

НА КЛЕТИЯ СЛЕПЕЦ ДА БЪДА ДЕН!

Не се родих да трупам гнила пръст,

която радва дребните влечуги.

Каквото дадох от Любов до Кръст,

това да биха дали всички други...

И даже този Кръст да ми тежи

не ще го разменя за светска слава.

Една могъща Воля ме държи

и Дух непобедим ме укрепява.

До време са печалбите от грях

и те са като пепел на кантара,

а всичкото падение и крах

събира се в човешката поквара.

Останах неудобен. Като прът,

забит на древно зло във колелата.

Позор отсам - утеха е отвъд.

И тя е съвършената отплата.

Не се родих да пия и да ям

на княза от трапезите отровни,

че всичките пируващи са там

осъдени и винаги виновни.

Теглата си в живота претърпял,

ще стигна някак Рая си Заветен.

И все едно дали съм ангел бял

или боклук, старателно изметен.

Какво ми струва този тежък път

не ще го тук перото изповяда.

На скърбите горнило е светът,

и всяка скръб разпалена е клада.

Но вече знам защо съм бил роден

в съдбата си със крайностите груби -

на клетия слепец да бъда Ден,

и той, прогледнал, в Господ да се влюби...

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ДО КРЪСТ ДА ПИЯ НЕГОВАТА СКРЪБ!

Аз цял живот от Чашата Му пих,

но колко други все от нея пиха?

От Раните Господни прокървих,

когато в мен пирони се забиха.

Не стъпих да пирувам на банкет.

Не хвалих вавилонски VIP-персони.

Не бях клакьор от първия им ред

пред всичките им лъскави амвони.

Без куфарче, без връзки, без костюм,

без скъпа височайша препоръка,

пътувах по стеснения си друм

и пиех сам Заветната си мъка.

Не трупам жал, че скърби претърпях,

защото клетник с тях се издължава.

Аз Чашата Му пих и Негов бях,

низвергнат от привременната слава.

И нека да остана все такъв -

на горди чужд, и на смирени Верен,

докрай изкупил капчицата Кръв,

с която сам от Бога бях намерен.

До Кръст да пия Неговата Скръб

и Чашата Му видя пресушена -

едва тогава в своя избор скъп

душата ми ще бъде утешена.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

БЛАЖЕНА ДУШАТА…

Блажена душата, която пои

дървото, за Бог плодовито.

Тя никога капки любов не брои,

но винаги дава ги скрито.

Блажена душата, която гори

от Огъня, който не гасне,

че щом на Небето докрай се дари

до принос велик ще порасне.

Блажена душата, която търпи

и отговор Богу възлага.

В постелката нощем с утеха ще спи

без никакво зло да я стяга.

Блажена душата, която прости

и няма въже към длъжника.

Сияйна за своя Отец ще блести

и извор от нея ще блика.

Блажена душата, която с блага

в души си остави следите…

Във скръбното сиво ще бъде дъга

и в мрака – звезда сред звездите.

Блажена душата, която в Завет

нагоре спасена отлита.

Ще има награда, по-сладка от мед,

и Вечност безкрайно честита.

Блажена душата… О, истински зов!

Дано в този свят те открия!

Че който те има е вече готов

на Господ да бъде Светия!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ!

(по случай утрешните 

ми навършени 61 години)

Нека да отвее Вятърът Небесен

всяка паяжина, лепнала  по мен.

Хлябът ми да бъде в искреност омесен

и духът ми с още Вяра зареден.

Нека ме напуснат всичките актьори

с евтините маски, роли и слова.

Само Бог един е Верният отгоре,

Който от измами Свят ме отърва.

Него в неколцина нека да открия.

В тях да се усмихва, в тях да се роди.

Виното Заветно с Верни да изпия.

Те да бъдат Огън в моите гърди.

Нека ме пропусне съхнещата слама.

Шумният ласкател страх да го смути.

А блага в живота, има или няма,

Господ да решава, щом ме навести.

За църковна слава нека съм излишен.

Дъно да ме радва, сякаш, че е връх.

А перото в мене Истина да пише

чак до Миг жадуван и последен дъх.

Нека, нека, нека сбъднат се словата,

в този стих които сам си пожелах.

Бог остава Вечен. Правдата Му - Свята,

а на мен ми стига път на сиромах...

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)