петък, 30 септември 2016 г.

ПРОРОЧЕСКО

Ще рухнат всички тъмни вери
със божествата им накуп,
а тлеещите им химери
ще вдъхнат тление на труп.

Месии, гурута, шамани
ще чезнат в мрак неумолим
и хилядите им фермани
от пепел ще преминат в дим.

С прашеца ситен по везните
пред Бога дяволът е лъх.
Напусто гледал е звездите,
жадувайки за трон и връх.

Прашинка в космоса безкраен
е била подлата му власт.
Но ето, че лъжецът таен
е видим. В профил и анфас.

Змия - сред всичките гадини.
И змей - сред всички зверове.
А в люспите му - сто богини
и с тях - стотина богове.

Каква нелепа пошла драма!
Заложници - души безброй!
Творци оттатък много - няма!
Създателят... Един е Той!

И днес, преди да дойде краят,
кънти в Духа един въпрос:
Какъв ще се окаже Раят
за непозналите Христос?...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 27 септември 2016 г.

КРЪСТЪТ

Тежи ми Кръста, братко  мой! Тежи!
Не е герданче лесно да се носи.
Със Истина сред хиляди лъжи
сърцето е мишена за откоси.

Да бъдеш трън за грешната пета -
очаквай да си стъпкан и отречен.
От злобата презрян, от подлостта...
Подобно бор, с нечестие посечен.

Да пиеш чаша, пълна с тъмна мъст -
за тебе явна, а за други скрита...
Да бъдеш дух в руините от пръст
и никой твоя зов да не зачита...

Това е то - най-грубото дърво,
което сам светецът си избира.
То лумва в мрака като зарево,
едва когато пак Христос умира.

Един за всички! - древният цитат,
така ужасен, и така удобен.
А Кръстът, за мнозина непознат,
е просто край - посмъртен и надгробен.

Мъртвец ли съм тогава, че живях,
един живот, обречен на Голгота?
И гвоздеите Римски претърпях,
с които биха спрели сто живота...

Длъжник съм. И сърцето ми дължи
на моя Господ капка кръв свещена.
Тежи ми Кръста, братко мой! Тежи
сред тази скръб, от зло преумножена.

Но избор нямам друг. И затова
по дух ще съм Симон от Киринея -
на Господ със предсмъртните слова
в един износен Кръст да просветлея.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

неделя, 11 септември 2016 г.

СТИХ ДА ПОЛЕТИТЕ!

Не съм по род аристократ.
До днес не съм живял богато.
Но имам си в сърцето град
със улици от чисто злато.

Не плащам наем нито лев
щастлив в дома си да живея.
През бели порти от седеф
пристъпям себе си да сгрея.

Тук няма западни коли
и мутри с лъскави синджири.
Река пречудна ромоли,
а в синьото ехтят псалтири.

Човек - немил или недраг -
не ще се в този град намери,
но всеки е добър и благ
с любов ръцете да разпери.

Не съм със всичкия си?!! Да!
Отдавна заживях оттатък,
където Утринна Звезда
ме тегли с властен отпечатък.

Че ценното - до гроб дори -
невидимо е за очите...
Дано Христос се възцари
в стиха ми...
За да полетите!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НА ТЕБ, ЛЮБОВ!

Безсънният ми порив те твори,
дори да си отдавна сътворена.
Пребродих Тилилейските гори
да се открия в жар неугасена.

В легенди и поеми те мечтах.
Рисувах те с вода над суха жажда.
Словата си в звездите разпилях
и с вяра исках всяка да те ражда.

Съзирах те над белите скали
и в полета на птица те бленувах.
Научих се от тебе да боли
и болен пак със тебе се лекувах.

Накрая се усмихнах, помъдрял,
че ти във този свят си вечно жива.
И даже да съм в Бога шепа кал -
пак огънят я прави най-щастлива.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

четвъртък, 8 септември 2016 г.

СМИСЪЛЪТ ОТ ВРЕМЕ

Ще прецъфти до време всеки цвят.
Зеленото листо ще стане шума.
А смисълът да бих останал млад
ще търся на столетника по друма -

на този, който вечната врата
отворил би в съня си без принуда,
и някъде оттатък - младостта
трептяла би в крила на пеперуда.

Да можеше за кратък миг поне
да видя кръговрата емпиричен -
роденият пълзи на колене,
умиращият - също коленичи.

Човекът гол се ражда на света
и гол от него после си отива.
Но лъже го спонтанно възрастта -
еднакво права, и еднакво крива.

А в бъдното укрила своя ход
надписва Вечност мъдрото си стреме:
Да би живял, раздавайки живот -
това е разум в смисъла от време.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)