събота, 31 декември 2016 г.

НОВОГОДИШНО БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ ЗА ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ!

Не връзвай дните в брънки от верига!
Недей извръща поглед в минал ден!
Каквото имаш - нека ти достига,
дори да се усетиш ощетен.

Живей с Христос! И мислите ти нека
трептят далече, в бъдещите дни!
Дали за полет или за пътека -
на Него остави да прецени.

Отсечката в живота се скъсява
и нямат смисъл скръбните следи.
Събирай във простителна забрава,
каквото преживял си отпреди.

Веригата - с усилие се влачи.
Товарът - до залитане тежи.
Обидата се пръква - да разплаче,
а злобата - във мрак да задържи.

Един Завет с едно сърце се тачи.
И нека ти е светло. Като в храм.
Посрещай с Господ всички неудачи
и Той дори в студа ще ти е Плам.

Че бъдното е прицел с лъч от вяра -
там Алфата в Омегата блести!
А миналото, скрито в календара,
с Небесна Милост Бог ще ти прости.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

събота, 24 декември 2016 г.

ПРАЗНИЧЕН ДЕЛИРИУМ

Светът е дърт пияница на градус
в кръчмето на лукавия кръчмар.
"Налей ми, шефе, в чашката, за радост,
от твоя омагосващ спиртовар!

Едно ми е - хем празнично, хем свято!
И пие ми се марков алкохол!
И аз се чувствам най-щастлив, когато
усетя твоя бляскав ореол...

Налей ми, шефе! Зверски ми се кърка!
Че всеки празник с тебе е купон.
Със римските рецепти ми забъркай
коктейл от Калигула и Нерон!

С езичника - езически да пия,
а с вярващия - да съм същ монах!
Какъвто и да съм... Но хаирлия!
Защото теб за господ си избрах!"

Делириум след празничната радост.
Безвремие, запълнено с несвяст.
Светът е дърт пияница на градус
в кръчмето на неведом фантомас.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

събота, 17 декември 2016 г.

ДОДЕЯ МИ!



Додея ми! Ах, колко ми додея
от медиите, пълни с новини.
Ликът да ми натрапват на злодея,
а той на простотия да вони.

Алеко да е вечно актуален
с един роман, останал без покой,
а в тинята на прехода ни кален
да бъде Ганьо с образ на герой.

Когато пътят става орисия,
от трън - да би се случило на глог,
най-свестните достигат до просия,
а гнусният си мисли, че е бог.

Без срам. Без чест. Без лъч от съвест жива
сърцата сиромашки ще мори.
И блатото не ще превърне в нива,
и правдата не ще да възцари.

Стисни, си казвам, зъбите! Човеко!
Туй сетно зло без злоба претърпи.
Додея ти героят на Алеко,
че цял народ в разруха потопи.

Но там, отгоре, в сферите над мрака,
записва Съдник тежките вини.
И Ганьо участта си ще дочака
на пъкъла в горещите вълни.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)