вторник, 28 февруари 2017 г.

КЪМ ЕДИН ПОЕТИЧЕН ИМПЕРАТОР!

Като тебе не мога, Нероне,
да измисля дори и куплет.
Стих един да изпееш – пирон е
и пронизва съперника клет.

Аз си нямам змия Агрипина
да разчиства с коварство пред мен.
И отровата в минус след минус
да дъхти на татул и бадем.

Ти си свикнал с честита арена
и патриции в празничен шум.
С тях дори съвестта прегорена
заприличва на клечка с локум.

Всички пишещи – ниско под теб са.
Долна паплач! Бездарна до шок!
Ти блестиш като слънце над плебса.
Ти, Нероне – същинският бог!

Аз, тварта от нищожните твари,
се смирявам сред пепел и дим,
че от твоята муза пожари,
са подпалили гордия Рим.

Даже той, като евтин амвон е,
недостоен за твоя летеж!
Ах, твори! Претворявай, Нероне!
И пиши, без да можеш да спреш!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

неделя, 26 февруари 2017 г.

КЪМ МОЯТА ПРОШКА!

Моя прошко, от болки родена,
прокървила всред тъжния мрак.
Със захапка на дива хиена,
остри спомени ръфат те пак.

Две горчиви сълзи не дочака,
нито думи с призната вина.
С теб душата скръбта си изплака
и плати невъзможна цена.

Колко ножове, гърбом забити,
моя прошко до днес претърпя?
И повдигнала взор към звездите -
колко нощи тревожна не спа?

Знам какво си - отлитаща птица
над света, който тленно пълзи.
Щом те зърне - Небесна зеница
ще пролее за мене сълзи.

И прободена длан ще затвори
всяка рана, що в мене кърви.
Моя прошко, отлитай нагоре!
Грях и зло против мен забрави!

Както буря стъклата измива
а след нея светлеят лъчи,
тъй бъди ми всевластна и жива,
и, простила докрай, премълчи...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 22 февруари 2017 г.

КОННИК ОТ ТВОЯТА СВИТА

Ти ще дойдеш, Исусе, на кон
бял и силен, с могъщи копита.
Над притихнал от зов небосклон
Святостта Ти света ще изпита.

Подир Тебе, на бели коне,
ще Те следват Светиите Верни.
А врагът Ти, превил колене,
ще потъне до бездните черни.

Дай ми Твоята Вяра и Меч!
Да съм конник от Твоята свита!
И духът ми безкрайно далеч
ще успее със Теб да полита.

Чак до Трона Ти - горе, в Сион!
Чак до портите, бисерно-бели!
Аз ще дойда, Исусе, на кон
с нежна грива от Святи повели!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Теб)

сряда, 15 февруари 2017 г.

МАХАЙ СЕ, НЕПРАВДО!

Махай се, неправдо! Като мор проклета!
Кой на този свят те грозно възцари?
В битка за корони - евтини ментета -
грешен род те търси, за да прегори.

Гнусна и неверна, зла и бездуховна,
водиш ти, неправдо, в тъмния вертеп.
Всякога честита, никога виновна,
пищно позлатяваш влюбените в теб.

Сутрин си Цирцея, муза на шопари.
Вечер си Горгона, с каменни царе...
С червеи са пълни твоите олтари,
но слепецът няма как да ги съзре.

Сцила и Харибда, челюсти на ада,
в страшен рев изригват, мъчени от глад.
И от теб, неправдо, чакат си обяда -
млада VIP персона, стар аристократ...

Махай се, неправдо! Стига ми досажда,
да не ти разпоря тлъстия корем...
Който теб намрази - в Истина се ражда
и пребъдва горе, в светлия Едем.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

събота, 11 февруари 2017 г.

КРАСИВОТО В ТЕБ!

На Йовелина!

Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен?

Не унивай в тревога излишна.
По-навътре сега потърси.
Да се видиш - все още предишна,
с нежни скули и дълги коси.

Да откриеш в очите си ласки
и в усмивката - лодка с весла.
С колко още пленяващи краски
да докосваш мечти би могла...

Красотата на влага прилича.
Тя потъва в сърцето дори.
А оттам - като изгрев наднича
и подобна на пламък гори...

Всеки миг да си моя си струва.
В този свят - до последния ден.
За да виждам в душата ти Лувър
от красивото в теб упоен.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

петък, 10 февруари 2017 г.

НЕ ЩА ВЪРХА ТИ, ДЯВОЛЕ!

В едно сърце не всичко се побира,
а само извисените неща.
Дори да искаш светлата ми лира,
не ща върха ти, дяволе... Не ща!

Корони, лаври, златни пантеони
за своите драскачи запази.
И скрий от тях ръждата как се рони,
щом червеят в перата им пълзи.

Превръщай имената им на стока.
Продавай ги. Клиентите са бол.
Че в своята обреченост жестока
творецът с етикет е бос и гол.

Звезда, която в пръст е приземила
на разума небесните лъчи.
Или пък съвест, като пот избила,
която вижда злото, а мълчи...

Не съм казан за подлост и поквара.
Залостих си вратата. Без печал.
Две шепи да напълня с глътки вяра,
ще знам, че ненапразно съм живял.

В сърцето ми не всичко се побира,
но ти за мен низвергнат остани...
Дори с една обезценена лира
ще славя Бог през земните си дни.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

сряда, 8 февруари 2017 г.

ЙОСИФ

Не питай Господ Бог защо си
от черна завист поруган.
Спомни си праведния Йосиф
и братята му - злобна сган.

Захвърлен в тягостната яма,
смирено той скръбта си пи,
и сам в човешката си драма
с едно Небе се укрепи.

Не пускай зло да те пребори,
дори в сърцето да боли.
Звездата винаги е горе,
а долу лаят псета зли.

Ще лаят... докато отминат,
а Йосиф ще царува. Бял.
Не става диамантът глина
дори под тонове от кал.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 7 февруари 2017 г.

НЕИЗБЕЖНО

Не искам повторения лъчисти.
Животът е роман. Неповторим.
Да връщам вече четените листи
е все едно да си наложа грим.

Не ще привикне старецът в момчето,
щом бръчките са станали реки
и бързат в циферблата неусетно
отдавна полуделите стрелки.

Но може би в съдбовната принуда
ще стана аз към времето добряк -
че то е като хищна баракуда,
захапала житейския ми бряг.

В една черупка тихо ще се сгърби
на паметта огромният багаж.
И всичките ми радости и скърби
ще се превърнат в споменен мираж.

Все пак ще остарея. Неизбежно.
На времето летежа див простил.
И някъде на сушата, крайбрежно,
духът ще се усмихне, че е бил.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

понеделник, 6 февруари 2017 г.

ПОД ИГОТО

Това е дяволското иго -
тълпата да крещи "Разпни Го!",
а римлянинът мракобесен
да има избор прост и лесен.

Това е страшната измама -
слепците да залитат в яма,
а съдник, щом Христос убие,
с вода ръцете си да мие.

Това е адът на земята -
да любят хората змията,
и без да виждат в грях окова,
да гълтат змийската отрова.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

петък, 3 февруари 2017 г.

МОЛИТВА КЪМ ГОСПОД

Преди да си отида у Дома -
за Теб бичуван, мразен, поруган,
не виждай в мене, Господи, Тома,
но Любовта дари ми на Йоан!

Преди да бих издъхнал, в скръбен миг,
от Раните Си прошка ми дари,
че с Тебе щом умира мъченик,
в Живота Ти отива да гори!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)