ЗОВ ОТ КЕХЛИБАР

“От устните ти, невесто, капе 

мед като от пита...”

(Песен на песните 4:11)

На влюбено жужат край мен пчелите.

Събират от въздишките нектар.

И в устните ти моят зов полита,

измолен да ти бъде кехлибар.

С уханията нежни на цветята -

уханна за душата ми бъди.

От лъч огряна. От любов излята.

Мечта, родила слънце и звезди.

Дъхтиш на мед. И сладост се разлива

от трелите на звънкия ти глас.

Не бих попитал колко си щастлива,

защото с теб щастливият съм аз.

Ясен Ведрин

(Лозата на Енгади)

ЗЕЛЕНИ ЩЕ НИ СБЪДНЕ МЛАДОСТТА

“Ето, хубав си, любезни ми, 

да! приятен си; и постелката 

ни е зеленината...”

(Песен на песните 1:16)

Не се опитвам любовта да скрия,

защото тя навсякъде цъфти.

И в трепета на нейната магия

немирен вятър лудо ни върти.

Мечтая ли те - гледал бих в тревата

как дива роза крие своя свян.

Искра сред пръски, огън сред словата

на зов невидим и непрошептян.

Докосна ли те - пролет ще обкичва

душите ни с филизи и листа.

В една постелка - като стара притча

зелени ще ни сбъдне младостта.

Ясен Ведрин

(Лозата на Енгади)

В ЛИКА ТИ НЕКА ГЪЛЪБИ ДА ИМА

“Ето, хубава си, любезна моя, 

ето, хубава си; очите ти са 

като на гълъбите...”

(Песен на песните 1:15)

Не бих намерил цветове в дъгата

да хвана в щрих лика ти просиял.

На твоите очи през красотата

от гълъби просторът ще е бял.

Поезията чудна ще гугука.

Небесен лъч на клепките ще спре.

А в погледа ти ще блести пролука,

готова моят зов да побере.

И в миг, когато ме плениш съзрима,

еднички думи ще си прошептя:

В лика ти нека гълъби да има

и аз щастлив сред тях да полетя.

Ясен Ведрин

(Лозата на Енгади)

ГОРЧИВА СЛАДОСТ

“Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!
Колко по-добра е от виното твоята любов...”
(Песен на песните 4:10)

Исках те пелинено-пенлива!
От дъха ти обич да горчи.
В глътките ми нежност да прелива.
В мислите ми песен да звучи.

Път пътувах - за да те открия.
Нощ нощувах - сам под небеса.
Сън сънувах - че ще те отпия.
Блян бленувах - сън да отнеса.

Теб намерих. Вино отлежало.
Миг омаен думите плени.
Вливай се в сърцето ми! Без жалост!
И горчиво-сладка остани!

(Лозата на Енгади)

ОТВОРИ МИ!

“Аз станах да отворя на
възлюбения си...”
(Песен на песните 5:5)

Тази тиха врата отвори,
както в утро очите отваряш.
Ако пламъкът в тебе гори -
от дъха му докрай ще изгаряш.

Аз съм твоят сънуван копнеж.
Сетен въглен, среднощно разпален.
От огнищни тревоги горещ.
От ръцете ти бели погален.

Гоних вятъра, теб прекосил.
Този, който искрите извая.
Отвори ми, защото съм бил
и оставам едничък до края.

(Лозата на Енгади)

СЕВЕРО-ЮЖНО

“Събуди се, северни ветре,
и дойди южни...”
(Песен на песните 4:16)

Северно нашепва святостта,
че от бял кристал си сътворена.
И с молитва тиха на уста
в моя свят от Бог си подарена.

Южна - радостта ти в мен гори.
В нежен огън тръпна и мечтая.
Още много смях ми подари
от зеници с топлеща омая.

Идеща от север - юг си ти.
Северно откриваме се южни.
А в комина вятърът шепти
да напомня колко сме си нужни.

(Лозата на Енгади)

НАЛЕЙ МЕ В СЪРЦЕТО СИ!

“Нека ме целуне с целувките на устата си, защото
любовта ти е по-желателна от виното...”
(Песен на песните 1:2)

На бавни глътки с обич ме отпивай.
Не съм тръпчив, но тръпките творя.
Потаен ли съм - с порив ме разкривай.
Разпалиш ли ме - буен ще горя.

Дъхът не страда от вини нарочен.
Изпива всяка радост. Не брои.
Надежди търси в смисъл безпосочен.
Пиян от зов - в целувките струи.

И някак от премъдрост начертана
прошепва думи, капки от Елей.
Налей ме не във чаша или кана!
В сърцето си, любима, ме налей!

(Лозата на Енгади)