Дивна обич, сребролика, от душата ми извира.
Става бързей край чукари. В камъчета - водоскок.
Вятърът, пленен от нея, шепне в струните на лира,
и докосва в ситни пръски всяка трънка, всеки глог.
Мигом живнала тревица в чуден трепет зеленее
и очаква да я зърне някой калфа килимар.
Кукне морна кукувица. Славей сладко се разпее.
А потокът - все надоле - лее светлия си дар.
Стара селска воденица. Ти пристигаш пременена.
И върти, върти водата, колелото при зори.
Замеси за мен погача, вярност моя споделена,
и на пещ от жарък въглен нека дълго да гори.
Дивна обич, сребролика, от душата ми изтича.
На хармана идвай скоро! Тежки гости покани!
Изворът ми те намери, и за обич ти се врича.
Пристани ми, мое либе! Тебе искам, пристани...
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
Няма коментари:
Публикуване на коментар