Измоли ме в отминали залези,
като сън, който утро твори,
и от твоите устни разпалени
се въздига с огнищни искри.
Всяко сбъдване иска изричане.
Всеки зов е стихия от плам.
Вечността е далечна и ничия,
ако няма за думите храм.
Ветровете, след влюбено реене,
се докосват, пленени в жарта.
Недописана в теб... Нелелеяна
още тлее вълшебна врата.
Отвори я! В лъчи небленувана!
Говори ми, любов! Говори!
И орисница, бяло сънувана,
ще ме сбъдне от зов призори.
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
Няма коментари:
Публикуване на коментар