ДИМЪТ НА НОМАДА

Спомените - клечки от кибрит,

фосфора в душата ми изтриха.

Лумваха от порив неприкрит.

Гаснеха в несподеленост тиха.

С тях запалвах старото кюмбе -

циганска любов да ме напича.

А димът ми - скитник по небе,

не сполучи в зов да се обрича.

Може би защото все люти

и напомня колко съм барутен.

В клечки от кибрит припламваш ти.

Огнена - ела в зова ми смутен!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ТАНЦУВАЩА СКИТНИЦА

Танцува тя със вятъра бездомен.

Ръце протяга - нощна пеперуда.

Към светлите искри на минал спомен.

Към стара обич, шеметна и луда.

Танцува тя. Любува се с листата.

С дъха си стопля смръзналите клони.

Усмихва й се в тъмното луната

и звезден прах над стъпките й рони.

Танцува тя, подобно бяла фея,

която чудеса ще сътворява.

И тръгват в тъмнината подир нея,

мечтите й, обречени в забрава.

Танцува тя. Любовно-разпозната.

Светът й се завръща. Романтичен.

Красива сянка стопля самотата

и някой шепне колко я обича...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ИЗГРЕВНО-ЗАЛЕЗНО

Ще заблестим, преплетени лазурно.

Два изгрева ще слеем във едно.

А после през земята ще се втурнем

да я загърнем в слънчево платно.

Ще се разпалим, пламъчно-обзети.

Два залеза ще слеем в стихослов.

И в тиха нощ, подобни на комети,

небето ще рисуваме с любов.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ПРОЗОРЕЧНА ЛЮБОВ

Прозорците на моите очи

отново са отворени за тебе.

Погледнеш ли през тях - ще проличи,

че вече съм направил своя жребий.

Било, че дъжд не спира да вали

или пък вятър в чувствата тършува,

причина няма да ни раздели

и повод няма да ни изтълкува.

Сега сме в миг на нужна самота,

навярно този факт да осъзнаем -

в прозорците ни влезе любовта

и ние подслонихме я без наем.

Тя моите завивки в теб постла

и твоите в сърцето ми застели.

Не бих могъл, и ти не би могла,

да върнем туй, което сме си взели.

Не бихме с тебе някак си могли

да спрем да се мечтаем от стъклата.

...Сега дъждът през вятъра вали,

но утре ще се слеем в светлината.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ПАСТОРАЛНО

Мога да ти бъда мек килим

с нежен аромат на детелина.

Вечерен копнеж да споделим -

чудо под лозите за двамина.

Мога да ти бъда топлина -

стъкнат огън, близо до дувара.

Да ни шепне бледата луна

със лъчи в листата на чинара.

Мога да ти бъда и щурче.

И светулка, кацнала в ръката.

Влюбени - момиче и момче

да се къпят нощем във реката.

Мога да ти бъда вечността

с топъл цвят на стара керемида.

Само подари ми радостта

и кажи ми да не си отида...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ТАНЦУВАЙ!

Танцувай с вятъра, когато

дъхът от болка загорчи,

и търсиш невъзможно лято

в притворените си очи.

Навярно той ще те погали,

тъй както аз не бих успял...

Една надежда да разпали

в един копнеж осиротял.

Дори да бъде пантомима -

нощта напомня за танго.

Все още чувството го има

и ти не питай към кого...

Следите вятърът си скрива,

подобно птица в небеса.

Пристига в зов. И си отива.

Рисува в твоята коса.

А ти - тангото дорисувай.

На пръсти тиха се върти.

Танцувай с вятъра! Танцувай!

И той гласа ми ще шепти.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

КАОЛИН

Плахо те вая с последните късчета глина.

Спомням чертите ти, както се помни луна.

Бяла оставаш в душата ми. Бял - каолинът

свети в ръцете ми, сякаш е стих-пелена.

Помнят те пръстите, галили твоите скули.

Всяка извивка, трапчинка и трепет дори.

Още те шепна, но моите думи дочу ли?

Още са огън... И още копнеж ги гори...

Пещ червенее... И светлия спомен изпича.

Ставаш ми вечност. И профил за тих благослов.

Дъх ще ти вдъхна... От пламенна жар ще те вричам.

Бял каолин за едничката моя любов!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

НОВА СТРАНИЦА

Не превръщай душата ми в стара молитва.

Невъзможност недей ми веща.

Ако птицата има крила и полита -

няма как да я плаши нощта.

Ще превърне перата в разпалени свещи.

Греещ факел ще бъде сред мрак.

А искрите, от толкова нежност горещи,

пак ще станат в очите ни знак.

Не задържай душата ми в тясна килия

и с присъда недей ме вини.

Ако в ручея спи мимолетна стихия -

ще събори вековни стени.

И сълзите в забравата, тихо проляни,

ще са дъжд, който спомня мечти -

на онези сънувани наши поляни,

гдето изгревът още трепти.

Пожелай си душата ми - ручей и птица.

Нова страница в нас отвори.

До последния ред на съдбата-корица

всички пориви в теб ми дари...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР

Образ тъй жадуван... Десислава!

Ангел ли лицето ти твори?

Стъпвам по разпалена жарава.

Багрите замесвам от искри.

Фреска за любим севастократор.

Блян несбъднат. Тиха светлина.

Вечер ми напомняш хладен вятър.

Сутрин - непристъпна планина.

Нямам за душата ти палитра.

Четката извлича само лик.

Храм ли си за моята молитва

и за мрачината ми светлик...

Трепва от душата плаха птица.

Литват през прозорците крила.

Нарисувал своята кралица -

нека те загърна във мъгла.

Образ тъй жадуван... Невъзможен.

Светла нимфа. Зов неукротен.

Болка. Като хладното на ножа,

някъде забит дълбоко в мен...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ДЪЖДОВНИ КРЪГОВЕ

Ръми дъждът, подобно стара песен,

която пее скитник с дрезгав глас.

От мъдри вероятности отнесен,

над локвите пред мен се взирам аз.

Във кръгове сълзиците дъждовни

докосват се едни до други в миг.

Напомнят ми за някаква съдбовност

в живота разностранно многолик.

Дали оставят кръгове словата

в дъждовните води на любовта?

Намираме ли в думи красотата,

щом толкова пленяваща е тя?

Два кръга, ако нежно се пресичат,

не е ли от съдбата зов и знак,

че две сърца от обич се привличат,

готови да се слеят - пак, и пак...

Вали ли зов от нежност за душите?

Ръми ли този тъй жадуван дъжд?

Докосват ли се в кръгове мечтите

на слети от любов жена и мъж?

Вървя прогизнал. Шепна си отнесен.

И чиста мъдрост в кръгове кръжи.

Ръми дъждът, подобно стара песен.

Не спира... Ами нека продължи!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ТАКА ТЕ ОБИЧАМ

Ако вечер очите за сън не заспиват

и светът се усмихва различен,

не терзая с въпроси душата щастлива.

Имам отговор. Аз те обичам...

Ако скитам в нощта - без чадър и без шлифер,

а дъждът ме вали романтичен,

ще се вслушам на капките в тайния шифър -

кап, кап, кап... Как сега те обичам...

Ако в утро мъгливо се стрелнат лъчите

и пробият през свода лиричен,

ще немее устата, но ще пее в очите

слънчев звън, че така те обичам.

Ако просто те видя - неземно красива,

и сърцето ми в теб се затича,

думи в мен като буйна река ще преливат...

Обич моя! Та аз те обичам!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ПРОБЛЯСЪЦИ

Усмихва се душата ми в проблясъци.

В родените от тебе светлинки.

Красиви миди в палещите пясъци

и камъчета в хладните реки...

Стаена нежност в цветенца покълнали.

Невинност в пеперудени крила.

Звънтящи песни, клоните изпълнили.

Жуженето на влюбена пчела...

Беседката за шепота на странници.

Дървото, приютило имена.

Тефтерът със изписаните страници.

Дъхът ти... Твойта мека топлина...

Проблясъците... Толкова е хубаво!

Със обич обдарила си ме ти!

Усмихва се душата ми от влюбеност.

Не искам друго. Моля те, блести!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ЧУДОТВОРЕЦ

Откъсвам първозрелите ти пориви -

красиви плодове на младостта.

И думите ти - светли, непресторени

допълвам с топъл шепот на уста.

Докосвам слънчелистните ухания

на твоите обичащи ръце,

събрали в шепа моите дихания

с туптенето на мъжкото сърце.

Преливам от мечтани нежностишия,

в които те рисувам с акварел.

Въздъхвам те при всяко мое вдишване.

Изпявам те, докосвайки предел.

Разгръщам те във полета на птиците.

Догонвам те във синьото. Да спреш.

А в нежната премала на зениците

наднича чудотворецът-копнеж.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ОТКЪСНАТ ЛИСТ

Светът ми става тъжно непонятен -

откъснат лист във бурен листопад.

И с нишките на изгледа си златен

ми шепне: “Няма връщане назад!

Спомни си извървяната пътека

и виж какво от себе си дари -

надеждата, тъй нужна на човека

да може своя свод да сътвори.

Усмивката - поръсена трошица

за винаги бездомния врабец.

Утехата - невидима искрица

за тропащ със тояжката слепец.

Пожарът - за безсмъртната любима,

сърцето ти докрай опожарил.

За да си нужен, и за да те има.

И в бъдното да знаеш, че си бил...

Не гледай съкрушен и разтревожен

към нишките от минали следи!

Избра си път - единствено възможен.

С небе и вяра, с обич и звезди...”

Светът ми става тъжно непонятен,

но някак си със него се сдобрих.

Откъснат лист в живота безвъзвратен,

над който тези думи сътворих...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ВЯТЪР ОТ НЕЗАБРАВА

Аз съм вятърът, който те връща

в незабравени стари лета.

Там, където кирпичена къща

се е сгушила в пъстри цветя.

И лозницата с крехки ластуни

тихи тайни свенливо шепти,

а под нощния покрив на юни

моя нежна звездица си ти.

Ще танцуват навярно листата.

И щурците ще свирят възбог.

Подранило светулково ято

ще се шмугне в сънливия глог.

И ръка, като топла жарава,

ще разроши косите ти пак.

Преживяното - в зов незабрава,

ще е изгрев в уханен листак.

Като дъх от надежда, присъща,

на скорец, възродил песента,

аз съм вятърът, който те връща

в незабравени стари лета.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ТРОИЧНО УВЕЩАНИЕ

Вещай ми, Прорицателко Съдба,

щастлива участ, с нежност напоена...

Очите ми усмихвай с веселба,

сърцето - с нощен шепот на сирена.

Без думите ти страдах всеки път,

когато губех ключ или посока.

Бездомен ме отхвърляше домът.

Без път пълзеше вяра слепоока.

Но с тебе, щом сърцето увещая,

любовен плам разпалвал бих до края...

Вещай ми, Повелителко Любов,

кристални чаши със горчива пяна.

И нека под небесния покров

завинаги със тебе да остана.

Без думите ти бях душа от стон.

Без виното ти - сух, като коричка.

Без сватбения марш на Менделсон

умирах в самотата си едничка.

Но с тебе, щом сърцето увещая,

в живота смисъл бих открил до края...

Вещай ми, Господарю мой, Живот,

ръце горещи, милост във сърцето!

Докосна ли житейския хомот -

да го направя с пламък от Небето!

Без думите Ти има ли Съдба?

Без Твоя дъх - дали Любов достига?

Не бих делил Те в никаква делба!

Възпял Те бих - наяве и на книга!

Че с Тебе, щом сърцето увещая,

намерил съм искриците на Рая...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ДА ВЛЯЗА В ТВОЯ СЪН

Във дрезгавата кротост на нощта

загръщам твоя лик като молитва.

И всичките несбъднати неща

сърцето ми в очите ти изпитва.

Как искам в твоя сън да вляза аз!

Под клепките, грижовно уморени.

И там да видя има ли ни нас

във залеза на бягащото време.

Как исках нежна обич да ти дам

във бяла къща с двор от маргарити...

И болката да бих прогонил сам

от всичката несбъднатост в мечтите.

Да шепнем под разцъфнали липи,

ръка в ръка, глава в глава допрели...

Спи моя обич! Моля ти се, спи!

Сънувай сладко радостите бели!

Поне във тях любовно ще творя,

това, което времето задраска.

Поне насън мечти ще ти даря

и ще те топля с нежната си ласка.

Не се събуждай, че светът боли!

А би могъл да бъде по-различен...

Съня си, обич, с мене сподели,

за да ти кажа колко те обичам!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ПИЯ ПОНЯКОГА...

Пия понякога. Чашата пълня до горе.
Пали ме виното. После в дъха ми горчи.
Спомен от някоя стара любов ме преборва.
Тръшва ме мигом. И тъжна душата мълчи.

Пия понякога. Виното смесвам с отвари.
Биле омайно по старите рани дъхти.
Пламва загадъчно наниз от златни пендари.
Скърцат отворени дъбови тежки врати.

Пия понякога. Грабва ме песен прощална.
В топлите халища зъзне сърцето от студ.
В огън треперя. И вятър ме вее печално.
Тиха раздяла, а сякаш е гръм от барут.

Пия понякога. Грабва ме старото време.
Влачи ме, блъска ме. Всичко разнищва във мен.
Вино съдбата е. Нека ума ми превземе.
Вино животът е. Нека умра напоен.

(Неиздъхнали спомени)

ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ?

Защото си и прилив, и стихия!
Защото си и огън, и вода!
Защото във безкрай ще те открия,
дори да нямам никаква следа!

Защото са ръцете ми въжета,
с които връзвам стихове-платна!
За да преплувам цялата планета
в копнеж по твоя дъх и светлина.

Защото са очите ми маяци,
претърсващи за теб нашир и длъж.
Защото ти ми даваш нежни знаци -
във жарък пек или в проливен дъжд.

Защото е сърцето ми дълбоко -
и там се вливат в чист водовъртеж -
въздишката от всяка твоя болка
и трепетът от всеки твой копнеж.

Защото си дарена с миг от вечност.
Превърната във вечност на мига.
Безкрайно близка в своята далечност.
Тъга във радост. Радост във тъга.

(Неиздъхнали спомени)

ОСТАНАХ ЛИ?

Останах ли за теб неразгадаем,
енигма от прикрита самота?
Една любов, изпросена назаем
и куп недоизказани неща.

Останах ли в мечтите ти стихия,
която невъзможното твори?
Невинното ти утро да открия
и с дъх да те загърна призори.

Останах ли ти нежно постоянство,
от спомена - горещите следи?
На мислите ти приказното странство
в двореца от мъждукащи звезди.

Останах ли ти трепет и надежда,
огнище за несбъднатите дни?
Дъжда послушай, в капки как изцежда...
Останах... И те моля - остани!

(Неиздъхнали спомени)