понеделник, 6 юли 2015 г.

ПИЯ ПОНЯКОГА...

Пия понякога. Чашата пълня до горе.
Пали ме виното. После в дъха ми горчи.
Спомен от някоя стара любов ме преборва.
Тръшва ме мигом. И тъжна душата мълчи.

Пия понякога. Виното смесвам с отвари.
Биле омайно по старите рани дъхти.
Пламва загадъчно наниз от златни пендари.
Скърцат отворени дъбови тежки врати.

Пия понякога. Грабва ме песен прощална.
В топлите халища зъзне сърцето от студ.
В огън треперя. И вятър ме вее печално.
Тиха раздяла, а сякаш е гръм от барут.

Пия понякога. Грабва ме старото време.
Влачи ме, блъска ме. Всичко разнищва във мен.
Вино съдбата е. Нека ума ми превземе.
Вино животът е. Нека умра напоен.

(Неиздъхнали спомени)

Няма коментари:

Публикуване на коментар