Всеки Моцарт си има по един Салиери,
в реквиеми от скръб да кърви.
Ако птицата волно крилата разпери –
бяс влечугите в миг ще взриви.
От Каин – завистта, от Кайафа - лъжата,
с бесове за съветници – бол,
не е спирал отровният зъб на змията
своя зъл и жесток произвол.
Всеки плюс среща минус. Всяко "про" има "анти".
Тъй злочесто векува светът.
И утеха намират всички живи таланти
не отсам, а посмъртно... Отвъд.
Затова не се радвай, че някой лукаво,
днес за кратко ти сваля звезди -
че дори във едното петбуквено "браво"
пак змията оставя следи.
С пълна чаша творецът своя жребий отпива -
- да е в тъмното лъч светлина,
но отровата смазва, съкрушава, убива
щом зад нея стои сатана...
Зад творящата Вяра дебнат хищни невери
и пред Дарът - бездарници сто.
Всеки Моцарт си има по един Салиери.
Буря - всяко зелено листо.
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар