неделя, 12 юли 2015 г.

ПО ЕДИН САЛИЕРИ...

Всеки Моцарт си има по един Салиери,
в реквиеми от скръб да кърви.
Ако птицата волно крилата разпери –
бяс влечугите в миг ще взриви.

От Каин – завистта, от Кайафа - лъжата,
с бесове за съветници – бол,
не е спирал отровният зъб на змията
своя зъл и жесток произвол.

Всеки плюс среща минус. Всяко "про" има "анти".
Тъй злочесто векува светът.
И утеха намират всички живи таланти
не отсам, а посмъртно... Отвъд.

Затова не се радвай, че някой лукаво,
днес за кратко ти сваля звезди -
че дори във едното петбуквено "браво"
пак змията оставя следи.

С пълна чаша творецът своя жребий отпива -
- да е в тъмното лъч светлина,
но отровата смазва, съкрушава, убива
щом зад нея стои сатана...

Зад творящата Вяра дебнат хищни невери
и пред Дарът - бездарници сто.
Всеки Моцарт си има по един Салиери.
Буря - всяко зелено листо.

(Тленен остатък)

Няма коментари:

Публикуване на коментар