Побеля ми брадата...
И какво от това?
Стигнах своята дата
с ведър къс синева.
Петдесет е изглежда,
половинка от век.
Изживях го с надежда,
че съм просто човек.
Може би ще старея,
но оставайки млад...
Още мога да грея
сред житейския хлад.
А моливът с тефтера
чакат смисъл свещен,
преживяното - вчера,
утре пак да е с мен.
Неподвластен на дните,
като късче скала,
да преборя вълните
от безброй теглила.
И с утеха, че още
имам Вяра и Път -
следвам лъч полунощен
към Зорница отвъд.
Ясен Ведрин
(Стефан Главчев)
Няма коментари:
Публикуване на коментар