На спомените с белите клавиши
засвирва в мрака стар акордеон.
И песен от изтръгнати въздишки
сред мислите намира си подслон.
Не те покрих под було от забрава.
Сърцето твоя лик не утаи,
дори когато бурно разпилява
копнеж и блян, палитра и бои.
Научих любовта да композира.
Да пише ноти с капчици сълзи.
В мечтите ни безумна да се взира.
В следите ни самотна да пълзи.
Да търси смисъл в тъжния спектакъл,
след който се разпада всеки грим.
Един актьор, така и не дочакал
на сцената мига непостижим.
От всяка болка да извлича стонът,
когато бъде шепот недочут.
Досвирва песента акордеонът
с лице на клоун и поклон на шут.
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар