понеделник, 6 юли 2015 г.

АКОРДЕОНЪТ

На спомените с белите клавиши
засвирва в мрака стар акордеон.
И песен от изтръгнати въздишки
сред мислите намира си подслон.

Не те покрих под було от забрава.
Сърцето твоя лик не утаи,
дори когато бурно разпилява
копнеж и блян, палитра и бои.

Научих любовта да композира.
Да пише ноти с капчици сълзи.
В мечтите ни безумна да се взира.
В следите ни самотна да пълзи.

Да търси смисъл в тъжния спектакъл,
след който се разпада всеки грим.
Един актьор, така и не дочакал
на сцената мига непостижим.

От всяка болка да извлича стонът,
когато бъде шепот недочут.
Досвирва песента акордеонът
с лице на клоун и поклон на шут.

(Неиздъхнали спомени)

Няма коментари:

Публикуване на коментар