сряда, 1 юли 2015 г.

С БОГОМ...

Ще може ли светът да ме остави
с едното "сбогом" на изпроводяк?
Да чезнат в мрака страстите дребнави
и всичката им пошлост на рояк...

Да си отидат пъстри панаири
с търгашите на пръст и гнусота,
и да замлъкнат шумните клавири
по всички съблазняващи места.

Тъй много ли душата ми поиска -
покоят от едната тишина?
На кой ли друг от този свят му стиска,
за да плати горчивата цена?

Ела със мене, братко! Да сме двама!
Възвишеното винаги е връх!
А долу в низините е измама,
пленяваща сърце, очи и дъх.

Содомска лъст и евтини поклони.
Разкъсани парченца от морал.
Царе, но със ръждясали корони
от оня, демоничния метал...

Една безлична участ. Принизена
да диша всеки мръсен прахоляк.
И сгърчва се душата, просълзена,
че не това е светлият й бряг...

Добрата участ нека ме намери
по стръмното, над този свят жесток.
И ще пристъпя вечните си двери,
защото "сбогом" ще рече: Със Бог!

(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар