Надраскани, отминаха годините.
Картини, нарисувани с размах.
Оставиха си сивото причините,
подобно пласт от пепел или прах.
Мечтите ми, по детски непресторени,
не се сдобиха с цветен акварел.
Графитен вятър вееше отгоре ми,
напомнящ вулканично за предел.
И някак си, уплашен от гротеската,
престанах да рисувам... Просто спрях.
Не бях светец, застинал върху фреската.
Злотворец също зная, че не бях.
От сблъсъка на бялото и черното
годините сивееха зад мен.
Но вярвах все така в неимоверното
и исках в цвят да бъда сътворен.
Надраскани, отминаха годините.
Животът бе тефтер, а не статив.
А сивото, събрано от причините,
втвърди се до графита на молив...
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.