понеделник, 30 януари 2017 г.

КОЛИЗЕУМ

Не съм поклонник на Веспасиан.
За зрелища и хляб не вадя Меча.
Обърнат палец, под творба заврян,
превръща гладиатора в Предтеча.

И Римската арена - взрив от страст,
без "Аве, Цезар" смятам да подмина.
Под слънцето смирен Еклесиаст
докоснал би душите на малцина.

Не значат нищо минус или плюс.
Не искам от тълпите вой и врява.
Защо ми е суетният им трус,
когато вехне лавровата слава?

Двубоят на поета е един -
със себе си, до гвоздея на Кръста.
А щом до Авел приближи Каин -
отгоре Господ ще им мери ръста.

И този Колизеум, вътре в мен,
е изпитът на светлата ми лира -
когато съм с омраза омерзен,
духът ми да откаже да презира...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

неделя, 29 януари 2017 г.

С ДУХА НА ДАВИД

Един Давид в духа ми Те обича.
Един елен в душата ми пъхти.
Небето дай му, Господи! Да тича!
Да бъде там, където Си и Ти!

Със арфа Любовта Ти да възнася!
И всяка струна - Теб да прозвъни!
Пътеката Ти Свята да оглася
по всичките била и планини.

Един Давид в сърцето ми Те хвали!
Един слуга, на който Ти Си Цар!
И сто живота вътре в мен едва ли
ще стигнат да възпеят Твоя Дар!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Теб)

сряда, 18 януари 2017 г.

НА ДАМЯН ДАМЯНОВ!

(По случай 82 години от рождението му)

Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.

В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?

Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката - катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката
едва ли простосмъртен ще узнай...

Ти бе надежда в чувствата притихнали.
Свещицата - за скитник без покров.
С крилата на тъй земните ти стихове -
неземна се въздигаше Любов.

С горчиво вино още пълня жлеба си,
и в него предусещам твоя стих.
Изгубил всичко - не изгубих себе си.
Сдобрих се със скръбта.
И й простих...

(Тленен остатък)
Ясен Ведрин

петък, 13 януари 2017 г.

ЖИВЕЯ С ВЯРА

Не искам като нерез да тлъстея
във кочина от мрамор и кристал.
Родих се със съдбата си. И в нея
бих всеки ден повторно изживял.

Със всичките си скърби и провали.
С неволите и грижите накуп.
Дори да имам избор друг... едва ли
ще стане той за шията ми клуп.

Светът не е Олимп за дух и вяра.
И аз не съм божествен Херкулес.
Витаят в него подлост и поквара.
Царуват само смъртните без чест.

Езикът на змията е отровен.
Ковчежникът й - грешният магнит.
И нека в този свят съм по-виновен,
отколкото почитан и честит.

Един тефтер с едно перо си кътам.
Живея с вяра - някъде отвъд.
И стига ми, ако намеря пътьом,
следовници за скръбния си път.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

петък, 6 януари 2017 г.

НАЙ-СТРАШНИЯТ СТУД

"Но понеже ще се умножи беззаконието,
любовта на мнозинството ще охладнее..."
(Матей 24:12)

Не това е най-страшният студ.
И не тази е лютата зима.
Щом добре си облечен, обут -
топлинката все още я има.

Но ледът, който вътре пълзи,
и сърцата до камък сковава,
не го трогват ни плач, ни сълзи,
нито в нечия скръб състрадава...

Зимни хора вихруват навред.
Хладен дух от студа ги изсича.
Няма огън да стъкнат от лед,
нито Господ чрез тях ще обича.

Всяка зима ще свърши до дни.
И снегът под пръстта ще изтлее.
Но студът, който дух вкамени,
даже в лятото зимен си вее.

Да напомня - до болка и смут,
как омразата става съзрима.
Че това е най-страшният студ
и, че тази е лютата зима...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)