сряда, 18 януари 2017 г.

НА ДАМЯН ДАМЯНОВ!

(По случай 82 години от рождението му)

Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.

В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?

Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката - катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката
едва ли простосмъртен ще узнай...

Ти бе надежда в чувствата притихнали.
Свещицата - за скитник без покров.
С крилата на тъй земните ти стихове -
неземна се въздигаше Любов.

С горчиво вино още пълня жлеба си,
и в него предусещам твоя стих.
Изгубил всичко - не изгубих себе си.
Сдобрих се със скръбта.
И й простих...

(Тленен остатък)
Ясен Ведрин

Няма коментари:

Публикуване на коментар