ОГРАДАТА НА СКОТА

"Ако пребъдвате в Моето учение,

наистина сте Мои ученици; и ще

познаете истината и истината

ще ви направи свободни…"

(Йоан 8:31-32)

Светът прилича на ограда,

която в тъмното държи,

и в нея само скот не страда,

повярвал сляпо на лъжи.

Над него властват скотовъди

с верига, ласо или прът,

и скотът длъжен е да бъде

послушен в земния си път.

Глава нагоре да не вдига,

Небето в зов да не съзре,

но с други скотове в талига

да дърпа, докато умре.

Реши ли някой да пробие

затвора в тъжния живот,

реки от мъка ще изпие,

щом би престанал да е скот.

На хули зли ще се насити,

ще носи името си в кал,

презрян от скотове честити

и под копитата – парцал.

Така ще си износи ада,

различен в своята вина,

но счупил тъмната ограда

на падналият Сатана.

Че в неговата скотобойна,

безбожен свят от векове,

трагедията, вече двойна,

не може скот да отърве.

Щом губи сам във яма черна

едната си душа и дух,

а свойта загуба безмерна

не вижда сляп, не чува глух.

Това е пълната трагичност.

Жестока лудост във затвор.

Поискаш ли да бъдеш личност –

мечтата е в пакет с позор.

И скръб, като жарава стара,

ще бъде земният ти съд,

че трябва да си кажеш с вяра:

"Животът ми е там, отвъд!

Агнец, разпънат на Голгота,

ми даде Смисъл и следа,

презрял оградата на скота,

да вкуся сладка свобода…"

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЧИТ

(По шеста глава на Пророк Даниил)

Дори да го хвърлят при лъвове в яма –

на злите допуснат е срок.

И няма трагедия страшно голяма

в живота на Божий пророк.

Той своята чаша до дъно изпива,

дори от пелин да горчи.

Не трепва от ничия зла съпротива

и страх не задържа в очи.

В ръката Господна и звярът притихва,

най-кротък пред Бога лежи,

когато сатрапите трупат си лихва

от хули и мръсни лъжи.

Във битка с човешката злоба безмерна

сред лъвове слязъл е Лъв.

Те кланят се Нему във ямата черна,

изгубили жажда за кръв.

На утрото после излиза пророкът,

изпълнен от Мир, невредим.

Не среща душата му участ жестока

в живота, на Бога дължим.

Ръмжат зверовете и ярост постига

лъжците в дълбокия ров.

А Господ слугата Си в Слава въздига,

понеже е Верен, Христов…

И този до днес е последният прочит

на случка от зли времена.

Да имат човеците Вяра и почит,

когато блести Светлина.

В сърцата отворили верен прозорец,

да гледат нагоре, в Сион –

към Онзи Всевечен и Свят Миротворец,

седящ на Преславния Трон.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НАТРУПАЙ СИ ПАМЕТ!

Натрупай си памет, приятелю верен,

и в нея Добро съхрани.

И нека е взорът ти в бъдното вперен

до края на земните дни.

Че тя е в Небето отворена книга,

където прочита я Бог.

А вярата в Него докрай я въздига

по пътя към Хълма висок.

Натрупай си памет, по-скъпа от злато.

По-ценна от земни блага.

И знай, че тогава живял си богато,

дори и през скръб и тъга.

Старее с годините тленното тяло

и няма посока назад,

но щом е в душата ти чисто и бяло –

приел си реки с Благодат.

Натрупай си памет, следа в Необята.

Съкровище в светъл дворец.

Че дух се изпитва с Любов на земята

за среща със своя Отец.

До скритата Вечност когато отива –

оттатък е принос и дар.

И памет го слави, завинаги жива,

с искри от Небесната жар.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В ДУХА, ОТ ВЯРАТА СГЪСТЕН!

Не хлопам по врати наслука.

В илюзии не търся брод.

Събирам в стъпките поука,

тъй нужна за един живот.

Сред пясъка не свети злато.

В чакъла не блести рубин.

Но имам вярата, която

зачита верният с Амин.

А времето само пресява

през цедка всяка суета

и пред сърцето ми явява

Небето с чудните неща.

Там злато самородно свети,

рубинът алено блести.

Дъга с лъчите седмоцвети

въздига радост и мечти.

Ливанът трепетно ликува

а в касия Любов гори,

и бяла ладията плува

на Бога в Святите искри.

Разлива смирната омая.

Ухае всеки полски крем.

И с Мир изпълва се безкраят

на вековечния Едем.

Не хлопам по врати наслука,

но Господ хлопа вместо мен.

Пуснете Го! Елате тука!

В Духа, от вярата сгъстен!

(Птицата в теб)

Ясен Ведрин

СПАСЕНИЯТ В БОГА СЕ СМЕЕ ПОСЛЕДЕН!

Беднякът на Бога горещо се моли,

но не за луканка, и не за пържоли.

За Милост и Благост в живота да има,

че твърде е страшна човешката зима.

Сърца леденеят, от Злото корави,

и винаги себе си считат за прави.

А той със душата си триж държелива,

въздиша, че пътят им в пъкъл отива.

С едната си мъка що друго да стори?

Не може проклетия род да пребори.

Наведен подсмърча, неправди преглъща,

но знае, че някъде всичко се връща.

Че Съдникът Свят във делата се взира.

Едните отхвърля, а други прибира.

И струва си някак да страда в теглото,

че твърде е страшна цената на Злото.

Беднякът сълзите си трие с ръкава.

Да става, о Боже, каквото ще става!

Че властникът граби и пак му е празно,

натрупал отдавна богатство омразно.

Къде ще го дява? Къде ще го носи?

Напусто са тези горчиви въпроси.

Той с червей си ляга, и с червей събужда,

и няма във земното никаква нужда.

Но стигне ли края – не ще да избяга,

че примка желязна душата му стяга.

И тъмната яма го властно привлича,

та звяра да срещне, когото обича.

Беднякът си ляга, загърнат с утеха.

Не страда, че целия свят му отнеха.

Остана му Господ и Святата Вяра

със Него до свършека той да изкара.

Че Милост и Благост доволно му стигат,

когато ръце към Небето се вдигат.

И даже отхвърлен, нищожен и беден –

Спасеният в Бога се смее последен…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОТ ВЯРАТА ПОНЕСЕН...

От Вярата понесен

летя околовръст.

Животът ми е песен.

Умирането - Кръст.

Обичането - Огън.

Воюването - Меч.

И в пътя си към Бога

отидох надалеч.

Скръбта ми е утеха.

Разпятието - зов.

Страданието - Дреха

на Примера Христов.

За този свят - изгубен,

но в горния - приет.

От Верните - възлюбен.

От скверните - проклет.

Намерих си съдбата

в небесните места

и пълнех си торбата

със Слово от Христа.

Раздадох се за всеки.

Бях извор и печат

в годините нелеки,

но пълни с Благодат.

Дълбоко под вълните

очаквам светъл Миг.

Не са велики дните,

но Господ е Велик.

И Истината зная,

че в Него съм спасен,

когато в Дух накрая

се видя възкресен.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЪПРОСИ ЗА СЪВЕСТТА

Защо съвестта е отчайващо глуха,

когато светът е под пълна разруха?

Не чува ридания с думи тъжовни

и няма злотворци пред нея виновни...

Защо съвестта е за мъката сляпа,

когато ковчегът се спуска във трапа?

Не вижда как майка сълзите пролива

понеже насилник сина й убива...

Защо съвестта е за Правдата няма

и глас не надига пред грях и измама?

Невидим бръснач й отрязва езика

и няма да гъкне или да извика...

Защо съвестта е от дух прегоряла

и крие петната по дрехата бяла?

Нима не разбира, че гибел това е

пред Онзи, за Който реши да нехае?

Защо съвестта е присъда, която

напомня на всеки за времето Свято,

когато наяве ще види делата,

които е вършил без Съд на земята?

Защо ли? Защото със зло се спогажда,

а то я приспива и в мор я пояжда!

Във времето страшно, за участ жестока,

е вече платена от дявола стока...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

МОЯТ ДАР!

Моят Дар се излива

като Жива Вода

и в Небесната нива

е оставил следа.

Всеки Верен да никне

като житния клас,

и Христос да обикне

в мисъл, дело и глас.

Моят Дар е насъщен

като топлия Хляб.

С него Сила поглъща

онзи, който е слаб.

На Исус със словата,

в Светлина озарен,

под Десницата Свята

да пребъде смирен.

Моят Дар е Небесен,

сътворен от Отец.

Сам Христос му е Песен

и нетленен Венец.

Любовта Му до края

ако бих я раздал,

ненапразно, ще зная,

на света съм живял.

Моят Дар се излива!

Като Дух Го задръж!

На Невястата жива

нека служи за Дъжд!

И ще знаеш тогава

онзи смисъл правдив,

че човек, щом дарява,

е пред Господа жив…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПАЗЕТЕ ВСИЧКИТЕ СИ КОСТИ!

Дано във думите ми прости

божествен лъч се отрази –

човек остане ли без кости,

като змия ще запълзи.

По пътя си ще криволичи

напред-назад, насам-натам,

и всяка пръст ще заобича,

понеже в нея вижда храм.

А няма нищо по-проклето

от зъл и гнусен змийски род

да властва дълго под небето,

лъжата сложил за хомот.

Че той ще съблазни и други

без вяра, чест и идеал,

да станат същите влечуги

на същия безбожен хал…

Така се раждат на земята

от много стари времена

или потомство на змията,

или на първата жена…

И сто пъти по сто години

на този свят да съм живял,

против ужасните гадини

аз Меча Божий бих въртял.

Да чуят думите ми прости

дори пленените души:

Пазете всичките си кости,

и нека зло не ги строши.

Че Бог с Десницата Си Свята

от дявола не се бои,

и Път ни даде в Светлината,

та всяка съвест да стои.

И всеки Него да прослави,

тъй както слави Го Христос!

Бъдете в Любовта Му здрави!

В Духа спасени! Кост до кост!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СИРОМАХЪТ Е ОБИЧ ЗАВЕТНА!

Сиромахът не търси пощада.

Той е вече от Бог пощаден.

И когато злините изстрада

ще пристъпи до Вечния Ден.

Да приеме утеха лъчиста

и покой като чудна река

от разтворена шепа пречиста

на една Благодатна Ръка.

Сиромахът съдба не презира.

Преживява печал и хомот.

На света е дошъл да умира,

за да има отпосле живот…

Не завижда на земната слава

и за светската власт не ламти.

С два-три залъка хляб оцелява,

но от щедрост и милост пламти.

Сиромахът не може да губи,

туй което не е придобил…

Сам се радва на ласките груби

и усеща, че Богу е мил.

А сърцето му все се отваря,

като бяла и светла врата –

най-нищожния дар да разгаря

като въглен дълбоко в жарта.

Сиромахът е Обич Заветна.

Дух, спечелил Небесния Дял.

И дори във съдбата си клета

добрините на Бог е отдал…

Миг е мъката долу. Въздишка.

А след нея – Заветният Град.

Няма там скъпотия кръвнишка,

нито алчност от злобния свят.

Сиромахът честит се прибира

да отдъхне след скръб и тъга.

А в очите му нежно се взира

седемцветната Свята Дъга…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)