понеделник, 5 октомври 2026 г.

ПУСНИ МЕЧТАТА ДА ЛЕТИ!

Пусни мечтата да лети.
Недей да я държиш безкрила.
Че днес човешките мечти
безумна страст е приземила.

Да търсят по света навред
със страст на ровеща къртица –
в хазарта печеливш билет
или от тотото шестица.

Пусни мечтата да твори.
Завет й дай – да го възлюби.
Човек за горното гори,
когато долното изгуби.

И в сноп лъчи от светлина
с един сърцето си зарича –
за него да плати цена
и всякога да го обича.

Пусни мечтата да искри
и Дух да проси от Престола.
Най-скромна да е там дори –
тя няма да се върне гола.

Ще слезе с приказен висон
и с вяра в теб ще се огледа.
Да бъдеш първият й стон
или последната победа.

Пусни мечтата да лети,
че тя е вярната ти птица,
дори светът да я гнети
или превърне в мъченица.

Че някога, на стълп от Храм,
ще пише нейде в необята:
Човекът стане ли голям –
последвал е докрай мечтата…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

НЕ СЪМ ОТТУК!

Не съм оттук, и съм до време.
По дух и прицел – странник клет.
И нося си в сърцето бреме –
със огъня да срещам лед.

А в този сблъсък, тъй трагичен,
отеква ударът у мен.
Или ще бъда заобичан,
или с омраза заклеймен.

Светът е страшната арена
на сили, вкопчени в двубой.
Следа съм, вече подарена.
За някой – смут, за друг – покой.

И в този жребий непреборен
до смърт духът ми ще кърви.
Ще страда пришълецът горен,
но пътя си ще извърви.

И не с тълпи, но с двама-трима
да би на Хълма удържал,
за сетнината си незрима
не ще изпита скръб и жал.

Не съм оттук, но съм до време.
Началото е там, отвъд,
където в Божието стреме
се сплитат вяра, зов и път.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЧУДОТО НА ЕЛИСЕЯ

"Тогава той отсече едно дръвце, та го
хвърли там; и желязото изплава…"
(4 Царе 6:6)

Отдавна Истината сея
и щедро пръскам семена,
а чудото на Елисея
ми носи мир и светлина.

Такова чудо нека радва
на Господ вярното сърце.
Изплува ли желязна брадва,
потъва във Йордан дръвце.

Но тази трепетна размяна
не става просто ей така –
душа, във висините взряна,
да би потънала в река.

С печал и скръб да се насити,
когато грешните по плът
се видят мъдри и честити
на новия и светъл път.

В една Йоанова тъмница
духът ми вдън да се смири,
че Господ от желязо птица
готов е в миг да сътвори…

Амин! За този миг копнея!
Най-долу, Боже, ме задръж,
та чудото на Елисея
да преживея неведнъж…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

БЪДИ ХАЛЕЕВА КОМЕТА!

"Тогава праведните ще блеснат като
слънцето в царството на Отца си…"
(Матея 13:43)

За грешник, който в мъка крета,
пленен с окови от лъжи,
бъди Халеева комета
и Слънцето му покажи.

Че в себе си човекът има
от детска люлка чак до гроб,
потребност чиста и незрима
с един сърдечен телескоп.

През него някак си поглежда
и търси в тъмнината знак –
да би намерил лъч надежда,
навън от гибелния мрак.

Че вече станаха мнозина
фалшивите звезди навред.
И адът челюсти раззина
да гълта – злобен и проклет.

Една комета… Пример Вечен
с неземен блясък от Едем!
И няма Бог да е далечен,
но близък Той ще е съвсем.

Ще бъде в телескопа – ясен.
Безкрайно светъл. Като Ден.
Във Образ – верен и прекрасен,
от Истинска Любов роден.

Че само Вярата съглежда
невидимия небосвод,
и Онзи, Който я отвежда
в Духа на Вечния Живот.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

СЪВЕТ КЪМ ПЪТНИКА

Преди до стълбата висока
да би пристъпил на Ветил,
във пещерата на Пророка
попитай Бог дали си бил.

Илия в нея се засели.
Дочу отгоре тих гласец.
И във небесните предели
въздигнат беше от Отец.

Поискаш ли с душа лъчиста
да стигнеш до Заветен праг –
със порива на алпиниста
копней за мир на пещерняк.

Че Мъдрост лесно се не дава.
Дълбока ли е – ще спаси.
И пътник, който се смирява,
Духът могъщ ще възвиси.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

понеделник, 28 септември 2026 г.

ВЪПРОСИ КЪМ ЕЗИЧНИКА!

Какво ли ще може духът ти да стори
когато Вратата пред теб се затвори?
Дали ще намериш утеха тогава
сред крясък и злоба, сред писък и врява?

Защо ли живял си живота си личен
да стигнеш до края, безумно трагичен, 
без капка идея какво те постига,
когато сърцето ти влачи верига?

Доброто и Злото - уж толкова ясни
пред теб се размиват в посоки опасни
и ставаш измамен в изкусен спектакъл
какъвто навярно едва ли си чакал...

Ще върне ли някой изтеклото време
да може отново безгрижен да дреме,
а Господ в съдбата му все да е длъжен
честит да го прави и никога тъжен?

Защо за промяна е винаги късно
и всичкото чисто е толкова мръсно,
а Свята Голгота последна е грижа
за слепия грешник във тленната хижа?

Защо ли? Защо ли? Сънят е мъртвешки!
Потъват във него съдбите човешки.
Христос да почука - и отговор няма
понеже отвътре са група голяма...

Какво ли ще може духът ти да стори?
Дали тъмнината с лъчи ще пребори?
Дали ще погледне към Правдата стара,
че Бог се открива със Слово и Вяра?

С Любов те заричам - мини през Вратата!
Не утре! Не в нова измислена дата!
Но днес, на мига, в който Господ те чака,
да смъмри убиеца, дебнещ във мрака!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

АМИН И НИМА!

Макар да става възрастта ми стара
и да тежат изминалите дни,
Амин! – е зов на твърдата ми Вяра,
Нима? – въпрос, зададен отстрани.

Светът до днес обратно ме прочита.
Едно Амин отеква във Нима…
А тази дума, твърде дяволита,
е силна да боде като кама.

Нима до края Кръста си ще нося?
Нима не се духът ми огорчи?
Нима когато давал съм, не прося?
Нима, нима… От тъмното звучи!

Не ме четете никога обратно!
За мен "нима" е вярното Амин!
И аз ще го повтарям многократно
дори със пълна чаша от пелин.

Защото, взрян на думата в печата,
аз знам, че той я прави да тежи.
А Вярата не е половинчата
да би търпяла думи от лъжи.

Тя Огън е, разпръснат от Олтара,
за онзи, който Свято го цени.
Амин! – е зов на твърдата ми Вяра.
Нима? – въпрос, зададен отстрани…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ПОУКАТА Е В КРАЯ

Животът е превратен. Въздигане и срив.
За имащите – златен. За нямащите – сив.
И няма нищо сложно под крайната черта,
че Божие с безбожно се срещат на света.

Сърцата си намират желаните неща.
Едни Деня съзират, а другите – Нощта.
С поклони се купуват различните съдби.
И всеки сам тълкува:
To be or not to be!

Залогът е извечен. Присъдата отвъд.
И близък, и далечен е търсеният път.
А в тази въртележка от мрак и Светлина
природата човешка е праг или стена.

Неверие и Вяра разделят светове.
Едни прегръщат звяра, а други Бог зове.
Поуката е в края на този словоред,
че с ада или с Рая човекът е в завет.

Или печели слава, или понася Кръст,
във битката с корава и безсърдечна пръст.
А Вечното оттатък е изборът отсам
и всеки без остатък живее си го сам.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ВЕКОВЕЧНИЯТ МИ СМИСЪЛ

Аз вярвам във космичната Любов,
която е родена, за да дава,
и без да търси земен благослов,
да бъде в Дух разпалена жарава.

Страдалецът от мъки да спаси.
Затворник да изтръгне от верига.
И никога светът да не гаси
това, което в него не достига…

Аз вярвам във космичната Любов,
която пише с Огън върху камък,
а нейният следовник е готов
да бъде благодатният й пламък.

С ръцете си копнеж да съхрани.
Делата с незабрава да остави.
В съчувствие и зов да осени
сърцата, били ледено корави.

Аз вярвам във космичната любов.
Единствено възможната и Свята.
Че тя е под Небесния покров
Дъхът на Бог, даряван на земята.

И зная, че от нея бях роден.
В словата си докрай съм я описал.
Защото Бог да диша вътре в мен
това е вековечният ми смисъл.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

КЪМ ВСИЧКИ ВАС, ПРИЯТЕЛИ!

Живейте винаги със Вяра!
Ценете всеки миг Любов!
Дарявайте, защото в Дара
човек свидетел е Христов!

Събуждайте се със Надежда!
Заспивайте в Добри Ръце!
И нека Свято ви наглежда
на Бог любящото Сърце!

Простете болка и обида!
Длъжниците не дръжте в грях!
Душата е красива мида
и в нея бисерът е смях!

Бъдете с Истина красиви!
В сърцата с чудни семена!
И сейте в разорани ниви
лъчи с Небесна Светлина!

Счупете земните окови!
Вършете праведни дела!
Бъдете за Мига готови
с копнеж и ангелски крила!

Помнете, че Творец Небесен
по Образ Свой ви сътвори!
Бъдете Неговата песен!
Бъдете Негови искри!

Че идва Ден и Час, когато
ще зърнете Лика Му Свят!
И всеки, с Бог живял богато,
ще бъде в Него вечно млад!

Амин!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)