ТИТАНИЧНО – ЗА СВЕТА!

Светът върви към своя заник

по път бунтовен и проклет.

И като гордия Титаник

се блъска във скала от лед.

Безумна – сляпата омраза

сърца човешки вкамени

да падат с егото и аз-а

във черните си дълбини.

Земята – в схватка на титани

готова е да се взриви.

И ни един да не остане,

когато в злоба прокърви.

Да тъпчат бомби и ракети

с уран, пределно страховит.

И в сблъсъка на враговете

да бъде Смисълът убит.

О, жалка глино, кой те мами,

че имаш титаничен ген?

Не стигат ли жестоки драми

до гроб печален и студен?

Не си ли крехка и чуплива

за Меч от Святи висини?

Защо в Ръката милостива

изсипваш своите злини?

Не знаеш ли, че на земята,

Титан отдавна е живял,

и Свойта Кръв – невинно Свята

за греховете е пролял?

Понесъл тежест немислима,

със Бога да ни примири,

та всякога Живот да има,

когато в нас се възцари…

Не искаш Неговото Слово,

не търсиш Неговия Кръст.

И в грях – отново и отново,

ще стигаш до едната пръст.

Да проумееш в тъмнината,

сред огнен кратер на вулкан,

че твърде страшна е цената

на бунта против Свят Титан.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРАВДИВА МИСЪЛ

Правдива мисъл ми навява

най-искрена в сърцето жал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Той може някак да изглежда

за хората околни жив,

но дух от мрака го отвежда

на пътя зъл и нечестив.

С ръцете, вързани от корист,

в душата – с алчна празнота,

ще срещне тъмната си орис

сред най-печалните места.

Но днес, докато още тука

сърцето му е в мрачен плен,

да чуе как отвън почуква

Спасител, светъл като Ден.

Вратата в миг да Му отвори,

очи да бликнат от сълзи,

че Помощ е дошла отгоре

врага жесток да порази.

И идва чудото тогава –

ръце протегнал в Светлина,

ще почне той да се раздава,

изкупващ своята вина.

В нетление ще се облича

и в саможертва ще гори…

Готов да вярва и обича

и Бог в сърце да възцари.

Дано прогледнат всички слепи

и глухи чуят този зов.

Христос протяга пълни шепи

със Светлина и благослов.

Отгоре Свято е Небето.

Отдолу гълта страшен ад.

И има смисъл битието,

изпълнено от Благодат.

Без нея всичко потъмнява

и мрак душата е сковал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПЕЧАТЪТ НА СЪДБАТА

Поклонът е печатът на съдбата,

създаден да диктува и тежи.

Навел пред господаря си главата,

поклонникът дъха си му дължи.

От пътя си не може да избяга,

когато той е избор осъзнат.

Дългът по право примката затяга

и няма вече връщане назад.

Светът е днес арена на поклони

и сблъсъкът невидим между тях.

От златен трон сред мраморни колони

до гетото в мизерия и крах.

Но винаги сърцето преживява

платената с поклона му цена.

А после, в края, Вечност наследява –

било от мрак, или от Светлина.

Такъв е той – печатът на съдбата.

За избора – невидима юзда.

Пред него се превиват колената

и той в душите прави си бразда.

И мъдро е, преди да коленичи,

човекът Верен Дух да избере,

защото цял живот ще Го обича

и с Него ще живее и умре.

Че после идва неизбежна драма

за хората с погрешния поклон –

да търсят мир, какъвто вече няма

след блясъка на земния им трон.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НЯКОЙ С НЕГОВИТЕ РАНИ

Не се страхувай, ако в рани

духът ти страда и кърви.

Че днес е време на тирани

и този свят към ад върви.

Тълпите в участта си клета

се връзват в примки от лъжи.

А в дребните царе-ментета

олово с бесове тежи.

Отново Ирод поругава

със бич смирения Агнец.

Пилат присъдите издава,

с лукава маска на светец.

И Кръстът, верният, що пази,

печат му става, и Завет,

че Свят над всичките омрази,

в Христос надмогва всеки гнет.

Кръвта на Господ се пролива

от ден на ден, от век на век.

И всяка капчица е жива

от звяра да роди Човек.

Но трябва Виа Долороса

да бъде твоят скръбен път,

че всичките ти дни защо са,

без Бог да призове светът?

Какво оттатък ще те сгрява,

сред древните на Бог души,

щом днес не трупаш ти жарава,

над злия, свикнал да греши?

Победата е там, на Кръста!

И всяка рана – лъч и зов

да дръпнеш от съдбата пръстна

човеци в Божия Покров.

И те, пред Господа събрани,

да славят Милост без предел,

че някой с Неговите рани

от този свят ги е отнел…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВЕЙ ДА БЪДЕШ СКЪПОЦЕНЕН!

"Отдавайте Кесаревото на

Кесаря, и Божието на Бога…"

(Марк 12:17)

Животът е като монета.

Тура си има, и ези…

От Бог назаем тя е взета,

та Него в дух да отрази.

Човек разбира колко струва

по своя образ и цена.

Един продава, друг купува,

а трети в дълг е от вина.

Избрах си Бог да ме изкупи

с Кръвта невинна на Христа,

та злото да не ме пречупи

във страсти, грях и суета.

Ези-то в мене да е Вяра.

Турата – Образът Христов.

Цената – да раздавам Дара

на Пламенната Му Любов.

"Отдайте Божието Богу" –

така заричат ме слова,

и аз разбирам колко много

Живот събира се в това –

със всеки удар на сърцето,

и всяко вдишване в гърди,

Христос да имаш в битието

и Той в монетата да бди.

Че чак тогава са делата

правдиви в Святите очи,

защото чиста е душата

и във кесия не дрънчи.

И Кесарят не вдига врява,

че губи праведно сърце,

защото Бог му повелява:

"Въздържай своите ръце!

Не пипай Моята монета

и този Принос, твърде Свят,

че тя от тебе е отнета

чрез Вечната Ми Благодат!"

Така е светъл и нетленен

животът, Богу посветен.

Живей да бъдеш скъпоценен

и в дълговете опростен…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЩЕ НАМЕРЯ КЪМ ВЕЧНОТО БРОД!

Аз си нямам в света покровител
да ме пази от хорската злост.
Никой властник не ме е попитал
как до днес оцелявам с Христос.

Как се носи на Господ товара?
Как Завета Му пазя със плам?
Как довека отхвърлих кантара,
та благата Му даром да дам?

На пътеката стръмна и тясна
колко Верни издърпах с ръце?
Съпротивата тъмна и бясна
как понесох с едното сърце?

Само Вечният в тайното гледа.
То е скрито от плътски очи.
И едва ли от няколко реда
ще започне скръбта да личи.

Не е болка, че сив и невзрачен,
се усетих сред шумната гмеж.
Който страда в затвора си мрачен
би съзрял и нищожната свещ...

Изживях си съдбата да пиша
и пронизвам неправдата с меч.
А когато остана излишен -
ще съм скрит от тълпите далеч.

Не потърсих утеха в бодили.
Не дочаках от репеи плод.
И навярно със сетните сили
ще намеря към Вечното брод.

Светъл лъч към висока обител.
Чуден Дар под Небесен покров.
И утеха от Свят Покровител
с пълни шепи дарил ми Любов!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ЗА ИДЕЩИТЕ СЪДБИНИ

Смирено погледни отгоре

към идещите съдбини.

Дворци от пясък ще съборят

дори нищожните вълни.

Със всичко грешно се сбогувай,

което в разума горчи,

и в чиста вяра помъдрувай

защо светът се помрачи.

Над гневното море от роби

царуват богове от пръст,

а в сиромашките утроби

се трупа жаждата за мъст.

Жестока власт, несправедлива,

души с насилие мори.

И правдата е твърде крива,

купуват ли я със пари.

Прослойки златни не зачитат

на клетника едната скръб.

Ядат и пият до насита

върху нещастния му гръб.

Коват измамливи закони.

Премазват с палките протест.

И винаги до края гонят

нечистия си интерес.

А някъде над тях се взира

един навъсен Съдия,

но злият Злото си не спира,

роден от мръсната змия.

Търчи след нея в пропаст черна –

мъртвец с монети на Харон,

и в своята душа безверна

прилича на ръждив пирон…

Смирено погледни отгоре –

светът предаден е на Съд.

Вратите бездна ще отвори,

за да погълне грях и плът.

Потоп изпраща Съдията

греховните да разори,

но ти, покрит от Милост Свята,

в Христос дълбоко се смири.

И влез при Него, във Ковчега,

преди високите вълни,

че Той е Алфа и Омега

на идещите съдбини…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КАКВО ВЪВ ВЕЧНОСТТА ЩЕ ОТНЕСЕШ?

Какво във Вечността ще отнесеш?

Какво ще задържиш за необята?

Обречен на насилство и грабеж,

безумният парите си пресмята.

Не мисли той, че скоро ще умре,

а делото му ще стопи забрава.

И няма как в плътта да разбере

след земния живот какво остава…

Когато има грешки в правопис

едната гума лесно ги изтрива,

и там, върху написания лист,

читателят проблеми не открива.

Но стане ли душата ров от грях –

оттатък при Създателя го носи.

Не би изтрила тъмния си крах

и няма как поправка да изпроси.

Какво във Вечността ще отнесеш?

Пръстта задържа всичко в пръст родено.

Превърнеш ли мечтите си на леш

със сметките отиваш на червено…

А грешник няма как да издължи

пред Господа съдба опропастена.

Сред купища от грях и от лъжи

остава със душа неопростена.

Потъва тя, подобна на пирон.

Парче желязо, дърпано от ада…

И този свят с погрешния поклон

оттатък се превръща в изненада.

Какво във Вечността ще отнесеш?

Едно сърце пред Бог човекът има.

Побързай! Напълни го със копнеж

и обич, на Спасителя дължима.

Без страх тогава Път ще извървиш

и Смисъл ще изпълни зов от думи:

О, Господи! Със мен бъди и виж,

че Ти Си Скъпоценният върху ми.

Щом Тебе имам – Теб ще принеса!

И Тебе ще даря на Теб Самия!

Че в Твоите прекрасни небеса

поисках като Дар да Те открия!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЕЧЪТ НА ИСТИНАТА

Дали от бич или тояга,

дали от облак зли оси,

човекът е готов да бяга

и кожата си да спаси.

Съвсем логично му се струва

да се избави от беди,

че Злото щом го атакува

не ще го никак пощади.

Така в живота е заложен

инстинктът, верен като щит.

Настъпи ли мигът тревожен –

човек да се намери скрит.

Но има правило едничко,

с което бори се умът,

и с него се обръща всичко

в залога между дух и плът.

На Господ Истината Меч е

и тя във плътското боде…

И тук човек е длъжен вече

смирен да Му се предаде.

Да помни тази Правда жива,

с която се крепи духът.

Христос не идва да убива!

Убиец само е грехът!

А Божията Вест е блага!

Живот за вечни векове!

И кой от нея ще избяга,

та своя грях да отърве?

Плътта греховното ще брани.

Духът от Вяра ще е жив.

Отвори ли му Мечът рани –

човекът нека е щастлив.

Че всяка рана ще зарасне

с Кръвта невинна на Христа.

И лумнала – не ще угасне

изкупваща го Любовта…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ТРЪНЛИВИЯТ ВЕНЕЦ

Трънливият венец се носи

безмълвно, тихо, и без гняв.

Спестяваш всичките въпроси

дали си крив или си прав.

Във свят на озверели псета,

събрали в ямата души,

не чакай ангел със пинсета

от болката да те лиши.

Помни на Господ Бог словата

от времената на Адам,

че тръни ще роди земята

и плевели ще никнат там.

И няма плътската природа

омразата да ти спести,

дори когато в небосвода

Зорница върху теб блести.

С венец и четири пирона

заради Святите слова

се плаща златната корона

върху Христовата глава.

Трънливият венец се носи,

но ти с любов се усмихни,

че виждаш във скръбта защо си

през всичките усилни дни.

Исус у теб ще се познае –

на Кръст, но като Камък твърд.

Че Смисълът свещен това е:

С Венеца Му да вкусиш смърт!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)