ТЯ, ВЯРАТА…

"Моето иго е благо,

и Моето бреме е леко…"

(Матея 11:30)

Тя, Вярата, е много лека,

когато пръст не й тежи.

Издига в светлото човека

и там мечтите му държи.

Преборва страхове, прегради,

и стига до Престол дори.

В крилата й, орлово-млади,

Небесният копнеж гори.

Тя, вярата, е много тежка,

когато я пришпори плът.

Пълзи под слабостта човешка

в широкия от гибел път.

Стреми се към живота сладък,

избрала лесните неща,

но във световния упадък

докрай поглъща я нощта.

Тя, Вярата, е огледало…

И в нея Образът е зов.

Сърцето, Кръста си избрало,

пребъдва във Духа Христов.

Човекът, в Пътя щом пътува,

докосва Святия залог,

че всичко Вярата си струва,

когато я притегля Бог…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ИСУСЕ! В МЕН СЕ НАРИСУВА!

Художникът с бои рисува.

Христос – със Святите слова.

Но кой и как това тълкува –

въпрос на верни сетива.

Картината е твърде суха

и Дух от нея не струи.

Остава сляпа, няма, глуха

зад изветрелите бои.

В словата Образът се ражда

и следва Светлия Си Път –

да бъде на сърцето жажда

и в Правда да блести умът.

Дано докоснал би мнозина

и в Него полетят мечти,

че днес Христовата картина

е дорисувана почти.

И утре, щом Отец съзре ни,

и види Своя Светъл Син,

от Мир и Благодат огрени

ще влезем в Дом небесно-син.

И лъч прекрасен ще ликува

във всеки благодарен глас:

Исусе! В мен се нарисува

и Вечно Твой съм вече аз!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СВЯТА СЛЕДА

Както жадният моли за глътка вода,

за да смъкне от устни пожара,

потърси във живота си Свята следа

като смисъл за Истинска Вяра.

Че Агнецът на Кръста прободен кърви

и не спира Любов да излива.

Ако Него душата ти в миг улови –

до безкрая ще бъде щастлива.

Погледни към Небето с простора висок

и смали го до капка червена,

и ще знаеш каква е от Святия Бог

Любовта, на света подарена.

Всичко земно се губи в суетни следи.

Неизбежно потъва в забрава.

Но когато в Духа Си Христос те роди –

най-прекрасната Вечност ти дава.

Тя е порив на извор и копнеж на поток

да си влее водите в морето,

а задъхана вяра да направи отскок

до космичния зов на сърцето.

Изявена от думи – тази Свята следа

нека стане ти сбъдване! Нека!

Там, където си вече изгряла звезда,

а Агнецът е Царят довека…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НАЙ-ИСТИНСКАТА ПРОЛЕТ

Най-истинската Пролет ще се случи.

Ще долети на ангелски крила.

Светът за нея няма да научи,

останал в непрогледната мъгла.

Сърца ще се въздигнат като птици

във новия си цветен необят.

Дъга ще свети в грейнали зеници

с една непреживяна Благодат.

Завинаги сълзите ще пресъхнат

и радост от искри ще ги смени.

А Вечният Живот, отгоре вдъхнат,

ще влезе във безкрайните си дни.

И с дрехи от висон, ефирно бели,

душите ще прегърнат своя Цар.

За Него всички скърби преживели,

и себе си превърнали във Дар.

Най-истинската Пролет ще пристигне.

Жадувана утеха в тъжен свят.

И Верните Си Господ ще въздигне –

да бъдат млади, както Той е млад.

Да бъдат Святи, както Той е Свята,

молитвено изречена мечта.

О, Господи! Вземи ни в небесата

и Пролет ни бъди във Вечността!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СВЕЩЕНИЯТ ЗАЛОГ

Без Вяра дух не оцелява

във свят враждебен и жесток,

но в битка тежка и корава

расте Свещеният залог.

А в него всичко се залага –

надежди, болки и мечти,

и скритата в очите влага,

готова в скръб да залюти.

Богатство някъде се трупа,

но не е тук, и не е днес,

а мъдрият не става глупав

да търси в земното прогрес.

Той помни Смисъла в залога –

сам себе си да сложи в дар,

дори до пълна изнемога

от дълголетния пожар.

Наградата е дял Небесен

и Слава в бъдни времена.

А в Път, като изпята песен,

залогът Свята е цена.

Защото с Вяра скъпо струва

животът, Богу подарен.

И ден от жертви – с век векува

във свят, високо сътворен.

Така духът се утвърждава

и сбъдва себе си при Бог,

когато верен се отдава

и бди в Свещения залог.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДВА КРЪСТА

Със страх не гледай към Голгота

и не помръквай от вина.

Два Кръста имаш във живота

и с тях ще заплатиш цена!

"Как два?" – ще ме попиташ явно.

"Та Господ имаше един…

И Той Си го понесе славно,

защото беше Божий Син!"

Е, нека ти явя тогава

от Бога Святите слова,

че праведният заслужава

да има поглед за това.

Когато сам си вдигнеш Кръста

да следваш Божия Христос,

разпъваш в тебе всичко пръстно

в себеотричане и пост.

Духът ти трябва да царува,

а пък плътта да бъде роб,

дори и мъка да ти струва

страстта, положена във гроб.

Това е Кръстът, заобичан,

когато в Огъня гориш,

и искаш чист и несебичен

по пътя с Господ да вървиш.

Но после идва друга Слава

от втория по-страшен Кръст,

когато някой те предава

да бъдеш прицел в хорска мъст.

Когато чашата горчива

е пълна с хули и злини,

и Юда гвоздей в теб забива,

нарочил те със куп вини.

Тогава, тихо, без въпроси,

смиряваш дух, сърце и зов,

че този втори Кръст се носи

към враговете с благослов.

И чак, когато с Правда Свята

преминеш скръбния си ад,

с два Кръста Бог те запечатва

във Вечната Си Благодат.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

БЛАГА ВЕСТ ОТ МАЛТА

Змия от ръката си Павел изтръска.

Ухапа го земната твар.

А гледката беше тъй страшна и дръзка,

че пламна в душите пожар.

"Навярно убиец е! Дял му се пада!

Делата си в смърт да плати!

Щом зло е извършил – ще стигне до ада,

за него отворил врати.

Настига такива най-бързо съдбата,

дори прекосили море.

Защото отровна го клъвна змията

и той всеки миг ще умре…"

Но време минава, а Павел си диша,

без болка, дори без оток…

И чува се там сред туземците скришом:

"На гости дошъл ни е бог!"--

Такава е слабата вяра туземна –

от плътски очи се мени.

И някак не може природата земна

с Небесна човек да плени.

А малко е нужно… Да чуе сърцето,

че то е в живота врата.

Исус щом похлопа, отваряй! И ето –

дошла е при теб Вечността.

Дошла е прегръдката – нежна и Свята

Небесна Любов да дари.

И няма тогава да хапе змията,

та твоя живот да мори…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВЕЙ СЪС ПРАВЕДНАТА ВЯРА

Получиш ли от Бог таланти

не ги заравяй във пръстта,

че тя свалила е гиганти,

били в небесните места.

На дар, получен от Небето,

не слагай никога цена,

че ще потънеш неусетно

във ямата на Сатана.

Не пускай слава да те блазни,

че земна гордост кърми тя,

и дните ти ще станат празни,

като изсъхнали цветя.

Ласкателите дръж далече

с измамливите гласове,

че словото им остър меч е,

готово да те прикове.

На шепотник не хващай вяра

и клюките му отречи,

че той е като плъх в хамбара,

готов да цвъка и цвърчи.

Лика си опази от бръчки

и дрехата си от петна,

а пък изсъхналите пръчки

сравни с невярната жена.

Един Учител в небесата

си имай от зори до мрак,

и Пастир Го зови в душата –

Заветен, Истинен и Благ.

Смири живота си пред Трона,

ръце протегнал към Отец,

и вместо земната корона

търпи трънливия венец.

Живей със Праведната Вяра

във свят от пепел, прах и дим,

и Господ сам ще те докара

до Царството Си невредим…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТАЗИ ЧУДНА ИЛИЕВА ВЯРА!

Самотата е дом на Светия.

Тишината е Божий тефтер.

А със Огъня Свят на Илия

се отключва Небесен безмер.

От Кармил се докосват звездите.

В пещерата духът е смирен.

И Йордан си отдръпва водите,

щом си с Вечност от Бога дарен.

Ветровете върхът укротява

и от тях не възниква беда.

А под смриката Ангелът дава

бяла питка и стомна с вода.

Цяло адово войнство трепери

от излъскан със Правдата Меч,

и с присъда от Святите сфери

над Ваал иде гибелна сеч.

Сред нищожни под слънцето сили –

има Сила със Вяра и Дух.

В колесница жребец ще изцвили

и ще пламне от Святост кожух.

За да блесне светилник в Олтара

и остави всевечни следи…

Тази чудна Илиева Вяра

нека блика у мойте гърди!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ХРИСТОС Е СЪВЪРШЕНАТА УТЕХА!

"…станахме до днес като измет

на света, измет на всичко…"

(1 Коринтяни 4:13)

Доволни са църковните метли,

че всяка в миг словата ми измете.

И мен, ако от мъка ме боли –

то празник е честит за враговете.

Бунището превърнах на амвон

и там реших мечтите си да лея –

за твърде благодатния Сион

и Смисъла оттатък Галилея.

Да бъда измет стана ми съдба.

На църквите – отречен и омразен.

Започнах си самотната борба

от вяра пълен, и от слава празен.

Ридание и скръб не доживях

да ги дочуя в моите палачи.

Тъй чужди са на гърления смях

злините, от които някой плаче.

Горях в неугасимия си плам.

И книгите ми смачкани горяха.

Ръце протягах, искайки да дам,

когато на пазар пари звънтяха.

Разбрах тогава… Пропаст ме дели

от куп души, пред вярата ми клети.

Обичат те с църковните метли

излъсканата сграда да им свети.

Изметен съм… И нека съм такъв!

Позор за всеки устав и доктрина.

Но вярвам, че над мене капка Кръв

по-силна е от клетви на мнозина.

И даже, от света опозорен,

ще нося козинявата си дреха,

защото в дух, от Бога озарен,

Христос е съвършената утеха…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)