ДОТУК, ДУБАЙ!

Дотук с парите ти, Дубай!

Въздигнат Вавилон над пясък!

Настъпва жалкият ти край,

напук на златния ти блясък!

Сред твоя задух най-горещ

не ще провиди никой Рая

да би във огнената пещ

потърсил свежест и омая...

Дотук с комфорта ти, Дубай!

Не те спасява климатикът!

Камила в сухо ще изтрай,

но как ще издържи мръсникът?

При тебе той изпра пари!

Живя сред лукс и скъпи вещи!

За бог помисли се дори

на кула в дюните горещи...

Дотук с разкоша ти, Дубай!

Пресъхват белите фонтани!

Ще чуваш тъжното "Гуд бай!"

докато никой не остане.

И в теб чедата на Агар

с най-скъпите автомобили,

ще спомнят тежкия загар,

отново яздещи камили...

Дотук с лъжата ти, Дубай,

че Рай с пари се сътворява,

а принцовете с лъвски пай

довека ще царуват в слава...

Петролът ще издъхне в срок,

а с него - земната награда,

и само Верните на Бог

ще бъдат в Милост и Пощада...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОГРЕШНА ЖАЖДА

Жадува зло светът безбожен.

От гърлото му мъст хрипти.

Като Каин заточва ножа,

та братска кръв да зашурти.

Пръстта във гроба да се свлича.

Ковчегът в злоба да дими.

А грешната душа да тича

към страшни адови тъми.

С каква ли правда е заквасен

родът на тези зверове,

да тръгват в пътя си опасен,

когато змей ги призове?

За Кръста да останат слепи.

Да хулят Праведната Кръв,

дори на две да се разцепи

земята с тъмната им стръв…

Присъда тежка и незрима

над всички бесове виси.

Тварта, каквото може – взима,

но няма как да се спаси.

Такъв, за жалост, ще е краят

на гордия безбожен свят,

щом злите никак не ридаят

за Бог, Небе и Благодат.

Жадуват кръв. Уви, погрешна…

От правдата им вълк ръмжи.

И в сетнината безутешна

ще помнят своите лъжи…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НЕБЕСНАТА ТРЪБА

Тръба Небесна аз дочух

в години, вече отлетели.

"Превръщай думите Ми в Дух,

че от пръстта са потъмнели.

Светът ще ти се разяри

и злобата му ще прелива,

че с Меч прободена дори

пръстта не ще да си отива…"

Прескръбна младост преживях

с безбройните човешки хули.

Престъпник за мнозина бях,

и лед, готов да ги хързули.

Обръгнах сам от ветрове,

раздухани от зло, в омраза.

Творец, решил да прикове

на Кръста силата на аз-а.

Бях бито куче за едни

и заекът гърмян – за други.

А всичките ми синини

медали бяха… За заслуги!

Остана пълната торба,

със книги, вдъхнати до блясък.

И Пътят от една борба

в двубой на Канарата с пясък.

Преборих ли пръстта? Уви!

Във враговете ми остана…

А в мене, все така, кърви

последната Голготска рана.

И още дух лукав чете,

готов да съди и убива.

Пръстта остава, и не ще

от Словото да си отива.

Крепи пространния си път

и пази портата широка –

за всяка неумряла плът,

родила вяра слепоока.

Тръбата стана част от мен.

Прибежище за гнет и слава.

И Дарът ми, от Дух роден,

на Господ кръстно се надява.

Небесните – да утвърди.

Във Верните – да се огледа.

Че с Дух оставих им следи,

и в Слово – дадох им Победа.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВЯРА, ВЕЧЕ ОЗАРЕНА

Избрах си несменяем кмет

на Град със улици от злато.

Там Той е чуден Слънцесвет

и с Него има Вечно лято.

Там няма такси за вода,

дори и кофи за боклуци.

Блаженство, мир и свобода

се сливат със небесни звуци.

Там липсват бирник и пъдар

и къщите са без огради.

Животът е прекрасен дар,

а хората остават млади.

Тече сред мрамора река

кристално бистра. Като песен.

Любов да пиеш. Ей така!

Над чудните води надвесен.

Дърво прекрасно ражда Плод.

С листа народи изцелява.

Цъфти и процъфтява род

в една неизразима Слава.

Избрах си кмет. И нямам друг.

С лъжи не мога да живея.

И даже да съм още тук –

в Небето дишам и копнея.

А изборът необходим

е вяра, вече озарена –

от онзи Свят Ерусалим,

светлик над цялата Вселена.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОМНИ, ЧЕ КАМЪКЪТ ТЕЖИ!

"Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър,

и на тая канара ще съградя Моята църква;

и портите на ада няма да й надделеят…"

(Матей 16:18)

Недей се радва, щом е лесно!

Не хващай вяра на лъжи!

Последвал битие небесно –

помни, че камъкът тежи.

Не го събарят урагани.

По стръмното не хваща прах.

Дори когато поруган е –

не трепва в ужас или страх.

Над него Мечът с плам изсича

свещени думи, Свят Завет –

до смърт Небето да обича,

било във радост или гнет.

Да следва вярността. Че с нея,

надмогнал всяка земна лъст,

един рибар от Галилея

бе Петър – призован на Кръст.

А Храмът Свят над синевата,

Христос от камъни гради.

И щом четеш на Бог словата –

Небесен камък Му бъди.

Че пръст в пръстта ще се зарови

докрай да се опропасти,

но няма в бъднините нови

пред Господ в Слава да блести.

Недей се радва, щом е леко,

но верен – с вяра продължи!

До сетния си дъх, човеко,

помни, че камъкът тежи!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТОРБИЧКАТА НА ВЯРАТА

Моя скромна и вехта торбичко,

пълна с толкова чист благослов!

Как до днес ти ми стигна за всичко

под Небесния светъл покров?

В теб събирах любови горещи,

братски думи във жертвени дни.

А неволята с острите клещи

се отдръпваше някак встрани.

Изтъкана от огнена вяра,

ти, торбичко, ми беше Завет.

Дар дарявах. И пълнех те с дара

на следовника щедър и клет.

С двете лепти от бедна вдовица

или с принос към Мелхиседек –

ти ми стана сияйна звездица

в този страшен и пагубен век.

Да те нося на своето рамо,

а солта вътре в теб да тежи…

Колко жертви, родени от пламък,

на Христос всеки верен дължи?

Още няколко стъпки до края

и на своя Отец ще те дам,

без да мога дори да узная

как те носеше пръв Авраам.

Но ми стига, че чиста и свята,

ти, торбичко, остана за мен.

И във всичките дни на земята

аз дарявах… И сам бях дарен!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СПАСЕНИЕ ОТ КАНАРА

Привлечен с Дух от Светлината

не мога пътя си да спра.

Високо горе, в планината,

Христос е моя Канара.

А тази планина е Свята,

че в Слово над света тежи,

и който носи я в душата,

товарът й ще удържи.

На Господ думите свещени

увличат светлия ми блян.

Нозете тръпнат, уморени,

до Яков, Петър и Йоан.

Пристига облакът от Слава.

Исус от Правдата блести.

А сам Отец ми повелява:

"До Моя Син бъди и ти!

И нека Канарата бяла

у твоя дух да се всели.

Да имаш Силата Ми цяла

и да владееш над скали…"

Притихнал, с вяра коленича.

Смирен и от света отнет.

А Господ Свято ме обрича

във слънчевия Си Завет.

От всеки избор на земята,

най-свят душата ми избра –

да имам горе, в планината,

Спасение от Канара…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ГРЕХЪТ НА ИСАВ

Безумният с паница леща

греха повтаря на Исав

и злото никак не усеща,

но смята себе си за прав.

От Господ явно се отрича

и иска земния си дял –

на сит търговец да прилича,

доволен и забогатял.

Да вдигне с мраморни колони

достойния за завист дом,

и от църковните амвони

духа да пръска на Едом.

Една тъй евтина заблуда –

да продаде невинна Кръв

и сред потомците на Юда

да бъде сам предател пръв.

Пръстта доволна ще го хвали,

плътта не ще му устои,

но винаги във пълни зали

пари от дискос ще брои.

И лещата не ще се свърши.

Сърца-паници колко щеш…

Събира се трупът от мърши

и мерзост трупа се от леш.

Въздиша вярата на Яков

и светлият Ветил скърби,

а адът, паст отворил, чака

опустошените съдби.

За вечност – суха и гореща,

подклаждана от Божий гняв,

безумният с паница леща

греха повтаря на Исав…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИСТОРИЯ С КАМЪНИ

От крепостния зид на Ерихон

два камъка откъснаха се цели

и тръгнаха по стръмния наклон

да търсят Бог в небесните предели.

Пълзяха те нагоре в студ и пек.

Усещаха как тленното ги дърпа.

Но в битката със стария човек

не искаха да вдигнат бяла кърпа.

Пътеката им скоро се стесни

и погнаха ги яростните бури.

А в стигнатите вече висини

се виждаха Христовите контури.

Една Скала с неземна светлина,

и в Нея процеп… Камъче да мине!

Пътеката – превърната в стена,

а изборът пред пътника – един е…

"О, Господи! Духа ни приеми!" –

се чу от двата камъка тогава –

"С ръцете Си при Тебе ни вземи!

Да бъдем Храм за Вечната Ти Слава!"

А там, от небесата, ангел Свят,

над камъните блесна с чук в ръката.

"Не се отдръпва верният назад,

когато е застанал пред Скалата!

Но аз ще ви очистя – къс по къс.

Да стане всеки камъче на Вяра.

Че в жилките ви има много пръст,

и гордост, и надменност, и поквара.

Какво решихте? Няма път напред,

преди над вас да бих стоварил чука!

Че Вярата на Господ е Завет!

И вие затова сега сте тука…"

От ангелските думи тъжен стон

във камъните като трус премина.

"О, нека се завърнем в Ерихон,

че този дух съсипал е мнозина!

С достойнството ни той се поруга,

и иска святостта да ни отнеме!

Усетихме го! Дявол със рога,

готов да ни опустоши без време!"

Търкулнаха се камъните в тръс,

надолу, към света на тъмнината,

и от всесилна Ерихонска лъст

отново се зазидаха в стената…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КРАСОТАТА СВЕТА ЩЕ СПАСИ

Красотата света ще спаси
и щастлива ще бъде земята.
От Небето възторг ще роси
в седемцветния лик на дъгата.

Ще рисува Творецът лица,
като ангели, нежно-прекрасни,
и във всички човешки сърца
вечен, Огънят, няма да гасне.

Всеки плод ще е сладко узрял.
Всеки стрък ще напомня за Рая.
И Животът – възвишено бял –
ще е само начало, без края…

Ще е Царство на светли лъчи,
слънчев блясък и лунна соната.
Младенецът, отворил очи,
ще сияе красив в пелената.

И светът ще е чуден атлас
с претворени картини небесни,
а копнежът в човешкия глас
ще прелива от псалми и песни.

Ще ни радва велик благослов –
Свята Вечност в безкрайна Вселена,
щом се ражда в Завета Христов
красотата, от Бог сътворена…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)