ШЕПА МИЛОСТ

Светът на Шепа Милост се крепи.

Без нея в пропастта ще се погуби.

Един Творец най-дълго го търпи

и с Бащината Си Любов го люби.

Преглъща Свят въздишки и сълзи.

И хули и презрения преглъща.

Змията сред безбожните пълзи

и в черен мрак сърцата им извръща.

А времето скъсява своя срок

и Милостта отхвърлена изтича.

Езичникът не би обикнал Бог,

но себе си готов е да обича.

Да трупа, да рискува, да пести

и вярва, че животът му е длъжен.

А щом грехът му го опропасти,

провалите да гледа с поглед тъжен.

Да иска втори шанс да си дари

и тръгне през съдбата с пълни шепи,

но пак в греха си да се разори,

последвал участта на всички слепи.

Такъв е той – най-хлъзгавият дял

на всеки, който Милостта презира.

Дори и век без Бог да би живял,

оттатък огнен пъкъл го прибира.

А Шепата остава тук, отсам,

преди Гневът Небето да заключи,

та пръстният потомък на Адам

последен шанс за Вяра да получи.

Светът на Шепа Милост се крепи,

но даже тя до време ще се свърши,

когато остър Меч ще потопи

в голяма скръб безбожници и мърши…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ГОЛЕМИЯТ СКОК

Само някакъв сън мимолетен

от големия скок ни дели.

Ще изчезнат за миг неусетно

телефони, компютри, коли.

Безполезна и жалка хартия

ще са всичките властни пари.

Не банкер, а премъдър Светия

съдбините в света ще твори.

Ще издъхнат лисици, хиени.

Няма вълци да вият от бяс.

Всички горди ще бъдат смирени,

щом смути ги гръмливият Глас.

Племена и бунтовни народи

ще ридаят за Божия Дар.

И ще искат Свят Дух да ги води,

а Христос да им бъде овчар.

Ще приключат войните, терора...

Всяко зло ще побегне далеч.

И ще дойдат Небесните хора

да царуват със Правда и Меч.

Ще владее навред Светлината

с Бог, греха на света опростил,

щом във облака скочи Сърната

от високия връх на Кармил.

Този Смисъл, видян и прочетен,

ще се сбъдне... Не питай дали...

Само някакъв сън мимолетен

от големия скок ни дели...

(Птицата в теб)

Ясен Ведрин

ВДИГНИ СИ ВЯРАТА ЗА ЩИТ!

Когато този свят те поругава

и мрази те с гнева си неприкрит,

за влизането в Божията Слава

вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Насилникът измъчва и убива,

а ти от Кръв Христова си умит.

Дори край тебе всичко да погива

вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Един в казана рови и гладува,

а друг е от излишъци честит...

Но ти послушай що Духът диктува!

Вдигни си, братко, Вярата за Щит!

На червеите пътят е обречен

и с тях осъден всеки паразит.

Но щом си призован в Живота Вечен,

вдигни си, братко, Вярата за Щит!

На злобен прицел ако си мишена

и той те дебне - таен, страховит...

Душата си да видиш утешена

вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Светът е днес във сблъсъка последен -

Светии срещу дяволски елит.

Богат в Исус, за всичко друго беден,

вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Ще дойде край на мъката голяма

и всичкият пелин ще е изпит...

За щастието - с Господ да сте двама, 

вдигни си, братко, Вярата за Щит!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРИТЧА ЗА ДОБРЯКА И ЗМИЯТА

Вървял добрякът из гората.

Змия умираща видял.

Но тя, с голям оток в главата,

събудила у него жал.

"О, нека тази твар ранена

във моя дом да прибера,

че моята душа смутена

към всичко живо е добра.

Със свежи билки и отвари

ще сторя за змията лек,

и с нея ще сме си другари…" –

решил наивният човек.

Прибрал я бързо във торбата

и вкъщи взел да я цери.

След месец живнала змията

и била пъргава дори.

Възрадвал се добрякът. "Ето,

тварта възвърнах към живот!

А всяко благо под небето

се връща неизменно с плод.

И тази живинка щастлива

отново почна да пълзи.

На пръстен в ъгъла се свива

и умилява до сълзи…"

Така говорил си човекът,

успял в добрите си дела.

Тварта погалил – нежно, леко,

че тя приятел му била.

Положил я в легло от трици,

а после легнал и заспал,

но скоро змийските зеници

пламтели с дух освирепял.

Така змията с подлост мръсна

добряка клъвнала без жал.

И той събудил се, но късно…

От болка вцепенен лежал.

"Кажи ми ти, о твар жестока,

защо ухапа ме така?

Не ти ли изцелих отока

с доброто в моята ръка?

Защо наказа ме с отрова,

живота да напусна сам?

Нима излязла си от рова

на онзи дух против Адам?"

"Природата ми е проклета!" –

след миг изсъскала тварта.

"От всички твари на полето

на мен се пада подлостта.

Ти милост даде ми голяма,

а аз те клъвнах с моя бяс.

Това е страшната ти драма,

че няма нищо между нас…"

Умрял добрякът в остър спазъм.

Притворил своите очи.

И нека истинският разум

от тази притча проличи.

Змията дом не заслужава.

Добро и Зло не са в съюз.

На дявол място се не дава,

но се прогонва чрез Исус.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ГОСПОД САМ ТИ Е РАНА!

Умори ли се, братко, да си винаги вреден?
Да не случваш на сладко, и да бъдеш последен?
Да те гледат накриво, сякаш ти си виновен?
Като муле дръгливо да се скиташ отровен…

Умори ли те тази орисия всевластна –
да те гонят с омрази, че си болест опасна?
Да извръщат очите, а зад теб да шушукат,
че всред злото на дните ти един си боклукът?

Умори ли се вече все да бъдеш мишена?
Забранен и отречен, и с пътека сгрешена?
Да си острият камък, който всички препъва,
и с последния пламък в самотата потъва?

И Христос на земята беше в тази умора –
със венец на главата от трънливите хора.
Поруган и бичуван, заклеймен и осъден,
от предател целуван, и от Свои пропъден…

Уморен ли си, братко? Още малко остана…
А във времето кратко Господ сам ти е рана.
Той съдбите привлича, и кърви на Голгота…
А така да обича – може само Животът…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ВЕЗНАТА С ДУХ ЩЕ НАТЕЖИ!

Не ща представителна плява
очите ми да съблазни,
но Господ да ме направлява
със праведните Си везни.
Една премазана тръстика
духът ми с милост да дари,
и тя Небето ще повика,
преди от зло да прегори.

Не ща блестящи полилеи
на някой празничен банкет,
където виното се лее
над стъпкан от нозе Завет.
По-скоро скътал бих кандило
с фитил, от мъка замъждял,
че то сред сляпото мъртвило
събужда всичката ми жал.

Не ща със принцове богати
да ям и пия на корем,
че няма в техните палати
дори и полъх от Едем.
Но нека с гърбави и хроми
да бъде всичкият ми пир,
че тях забравя ли – горко ми,
щом Бог ги помни най-подир.

Със вяра нека да потъна
до най-нищожните души.
И в тях да сея и пожъна…
И тях Любов да утеши…
Че идва онзи миг, когато
везната с Дух ще натежи,
и Бог ще награди богато
комуто колкото дължи…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

НЕВЕРНИЯТ ТОМА

 "Рим разпъна Исуса! Падна тежка тъма!"
Натъжен от покруса се замисли Тома.
"Смърт Го грабна без време и от нас Го отне,
но в живота ни земен лъч ни беше поне.

Обеща да възкръсне, да надвие смъртта.
Но за чудо е късно с тази Свята мечта.
Всеки, пратен от Бога в тази пустош умря.
Вместо радост – тревога аз успях да съзра.

Че без Него сме клети и сиротни в скръбта.
Кой сега ще ни свети като слънце в света?"
Кратка мълния. Блясък. Господ в миг се яви.
И небесно-прекрасен самотата взриви.

А Тома Го съзира как блести от лъчи,
но да търка не спира свойте скръбни очи.
И успява да каже две три думи едвам,
пламнал някак си даже от невяра и срам.

"Нека явно да стане, че си жив между нас,
и във Твоите рани сложа пръста си аз…"
Господ благ го поглежда и пристъпва напред.
И невяра изцежда от неверника клет.

"Ето, слагай си пръста в Мойте рани сега!
Бях разпънат на Кръста със печал и тъга!
Но смъртта над Живота няма никаква власт.
И след Хълма Голгота пак се върнах при вас!"

Съкрушен в тишината, пръст протяга Тома,
няма вече в душата нито миг от тъма.
"Вярвам Господи, Боже! Моят срам опрости!
Никой смъртен не може като Теб да блести!

В Твойте рани изтича на Отец Благостта.
В Теб духът ми се врича! Теб зоват Те уста!
Дай на Стадото верно онзи трепет блажен,
да Те вярва безмерно, и по-силно от мен!"

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЖРЕБЕЦЪТ НА ВЯРАТА

Мой жребецо, от скръб остарял.
Уморени са твойте копита.
Колко дълго със тях си вървял
няма никой сега да те пита.

Тръгна в пътя си ти, бързоног,
и препускаше с вятърна грива.
А светът бе безкрайно широк
и животът – готов да прелива.

В светли изгреви търсеше блян.
В топли залези – лъч от зорница.
И към бъдното – винаги взрян
се стремеше със порив на птица.

Аз дори и до днес не разбрах,
че докоснах със тебе звездите…
На седлото ти колко тежах?
Или как ти опъвах юздите?

Беше силен. И мен приюти
във очите си – толкова верни.
Двама с теб – да постигнем мечти
и живеем с надежди безмерни.

Почини си, жребецо! Легни,
изпръхтял със изтрити подкови.
Нека в теб се снишат висини
и покажат ти пътища нови.

За духа, който има крила,
и след тропота – горе полита…
Виж как Някой зове те: „Ела!
Вечността Ми пред теб е открита!“

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ЗАВЕТ НА МЪЧЕНИК

Духа си натоварих с бреме тежко.
Чувал, претъпкан с невъзможна скръб.
Човек да съм във време нечовешко,
светът когато ми обръща гръб.

Не ще го моля още сто години
да би се със Твореца примирил.
Че пътят към катарзиса един е:
Да стане крем отровният бодил!

Уви, земята с тръни се задръсти
за тленните потомци на Адам.
А кремовете се броят на пръсти
и светят под Небето - тук и там.

Венец да ти сплета от тях, о Боже!
Не искам друго! Само тях ми дай!
И бремето с чувала невъзможен
ще удържа до сетния си край...

Да вдишвам братска обич. До насита!
И жертвен огън в дар да ме гори!
Духът ми няма в немощ да залита,
но още от Небето ще твори.

И бремето, което уж е леко,
ще смъмря със Завет на мъченик:
Един живот живееш тук, човеко!
Раздай го до последния си миг!

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

ПРИЯТЕЛИ! ОБИЧАЙТЕ ИСУС!

Земята ще трепери - в трус след трус!
Светът ще тъне в блатото на звяра...
Приятели! Обичайте Исус!
Живейте само с Неговата Вяра!

Измамата е с лъскав станиол
и лесно лековерните привлича.
Да страда ли беднякът, че е гол,
когато злият с гибел се облича?

Не гледайте на блазнещото "днес",
щом мъдрост има в думата "довека".
Без съвест, добродетелност и чест,
какво оттатък ще спаси човека?

Смъртта с косата бясна ще коси,
а Бог от Кръста с Благост ще спасява!
Небето Свята Правда ще роси,
а адът ще избълва дим и лава!

И с Избора - да бъдем или не
на този свят Невястата Христова,
ще паднем някой ден на колене
пред Бога или змийската отрова.

Аз искам във последния си час
да ви съгледам - ангели във бяло!
И някъде, в най-светлото у вас,
как моето сърце се е раздало!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)