СУЕТА НА СУЕТИТЕ

Не ще ме впечатли елитът

със пищен блясък, лукс и класа.

Души, които не политат,

във плен на властна суета са.

Накичени сред скъпи вещи,

но духом празни, като плява –

това са знаците зловещи

на търсещите земна слава.

Пред всяка бесовска сергия

гъмжи от евтини поклони.

Не смогва дяволът към тия,

които драпат за корони.

Очите плувнали в съблазън.

Главите – от измама тъпи.

Живота им не искам празен

със придобивките им скъпи.

Глупакът, пръст когато лъска,

е роб във глинени окови.

Не чува как змията съска,

за да го клъвне и отрови.

Целта преследва знаменита –

в света да бъде VIP персона.

Високо горе, сред елита,

с поклонниците на Мамона.

Не ще ме впечатли елитът

със тъй подкупните си твари.

За Правда никога не питат,

но трупат власт и авоари.

А щом животът им угасне

търпят трагедия позната.

Години чудни и прекрасни

са лъх и пепел на везната.

Съкровищата са на нула.

Богатство горе никой няма.

А във сърцата е нахлула

прикрита приживе измама.

И те, наказани в душите,

ридаят жалки и нищожни.

Със суета на суетите –

докрай останали безбожни.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗА ПОСЛЕДНИЯ ЗОВ НА АДАМ

Даже себе си цял да раздам –

ще остане с бедняци земята.

Нищетата е някъде там,

че във нищо е вярата сята.

А сърцето ми страда, скърби,

че човекът от Бога не проси

и се гърчат от клети съдби

гладни, болни, мизерни и боси.

За дърво при потоци води

ми напомнят словата правдиви –

как Небето над Своите бди

и се грижи за всичките живи.

Как във щедрата Свята Ръка

никой в нужда не бива оставен.

Но понякога става така,

че Творецът тъгува забравен.

Нищетата е вид пустота.

Като паяк душите оплита.

Страда жадната суха уста,

но за Извора никак не пита.

Ще изсъхне, преди да умре.

Ще се сбръчка без капката влага.

А бедняк, ако нея съзре,

в сетни сили далеч ще избяга.

И душата си, Богу предал,

с тиха скръб ще Му каже накрая:

"Досега съм се скитал умрял,

без Живота Ти аз да позная!

Че съдбата без Теб е тъга.

Всичко в нищо светът преобръща.

Дай ми Дух, да Те вярвам сега,

че пръстта във земята се връща…"

Този стих за надежда ще дам

и дано съкруши нищетата –

за последния зов на Адам

към Отеца Един в небесата.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЪДРОСТТА, КОЯТО ПРОНИЗВА…

Маслото в млякото е скрито.

Духът – в Заветните слова.

И Виното, със Вяра пито,

открива Свята синева.

Медът твори се от прашеца

на всеки разцъфтял се цвят,

а от брадата на мъдреца

власинки Правдата шептят.

В дълбоко бисер се открива.

В недрата ражда се рубин.

А в нежната вода игрива

е скрита мощ на исполин.

Свещта пред Слънцето е бледа,

но нощем силна да блести,

и онзи, който я съгледа,

не ще се в мрак опропасти.

С искрата Огънят се ражда

да сгрее всеки дом студен.

Солта причина е за жажда

и има зов неутолен…

Но ето пълният трагизъм

над всяка криза въобще –

Животът с Мъдрост е пронизан,

но грешник острото не ще…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОИСКАШ ЛИ ДА БЪДЕШ ПТИЦА!

Земята земното привлича.
Светът от светското бучи.
Затвор безрадостен наднича
от потъмнелите очи.

И трябва в мислите искрица
сърцето да възпламени…
Поискаш ли да бъдеш птица –
нагоре с вяра погледни.

През болки, мъки и несгоди,
през всички страшни теглила,
поискай Господ да те води,
и Той ще ти даде крила.

Да бъдеш в Неговото ято
от светли, праведни души.
И вътре в теб да бъде лято,
когато Той те възвиши.

Че няма смисъл нищо друго
и верен избор няма друг.
Светът е пленник на влечуго,
от хиляди години тук.

Земята в бесовски отрови
прибира пръстните безчет.
И къртът безнадеждно рови
и търси в глината Завет.

Уви! От плътската природа
не никнат вечните крила,
а полетът към небосвода
е само вятър и мъгла.

И трябва клетникът навярно
да преживява трус след трус,
преди сърцето благодарно
да вдигне поглед към Исус.

Това е истинският прицел
във свят на примки и тъми.
Поискаш ли да бъдеш птица –
крила от Господ приеми.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ПО-БЛИЗО ДО ЦАРЯ БЪДИ!

Привлечен от земната скръб и тъга

невидим е Царят със Лик на слуга.

Не ще Го усети доволен търбух

и бирник, останал в очите си сух.

С Ръката Си Царят събира печал,

където е грозен човешкият хал,

и Лазар от струпеи страда без звук

край псета бездомни и мръсен боклук.

Словата Си Царят в душите чете

и твърде съдбовни и Святи са те.

Че Милост ще следва човек милостив,

останал във Правдата Верен и жив.

А Гняв ще погуби във съдния час

мерзавци, замръзнали в светския мраз.

Че няма във Царството никой проклет

сърце да превърне във топка от лед.

По-близо, о братко, до Царя бъди,

където са всичките страшни беди.

В горчивата участ, в студения ров,

дарявай съдбите със Пламък Христов…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЗА СВЯТАТА ПРАВДА!

Злината затова е - да боли!

Скръбта в сърцето - да я претърпява!

Летят от мрака хиляди стрели,

когато си посочен за разправа.

Въвлечен в неизбежната война

понасяш тих получените рани,

а Кръстът е Свещен, като цена,

с която Вяра лоното си брани.

От болката разбираш, че си жив,

а твоят враг брои щети несметни.

И някога, в победата щастлив,

ще си припомняш мъките Заветни.

Там няма радостта да е медал,

но тиха и заслужена утеха,

че своя Бог за миг не си продал,

когато куп търговци те проклеха.

Злината затова е - да боли,

но даже тя скръбта си заслужава,

защото с твърдост ще те закали

за изгрева на бъдещата Слава.

И ти, от дълги битки ветеран,

ще чуеш думи в истинска награда:

За Свята Правда беше поруган,

и тя с Венец маслинен ти се пада...

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО

Когато слънцето се скрие

и чезне ярката луна,

но в мрак земята се обвие

дори без лъч от светлина…

Когато стражите треперят

и силните превиват гръб,

а търсещите ще намерят

голямата, преляла скръб…

Когато мелничар не мели,

а през прозорец се стъмни,

и всички благородни цели

ги стъпчат хорските злини…

Когато тонове тъжовни

заглъхнат тихо в песента,

и тъмни облаци оловни

покрият свода на света…

Когато скакалец натегне

или бадем се разцъфти,

а звярът с нокти се пресегне,

та хората да изврати…

Когато скъса се верижка

и златна чаша се строши,

а дъх не стига за въздишка

на помрачените души…

Когато Пътят е затворен

в едно със Светлата Врата,

а скверно семе пуска корен

и никне жетва за смъртта…

Когато всеки на земята

намери Вечния си дом,

но вместо Вяра с Обич Свята,

в духа е случил на погром…

Тогава спира колелото

на свят, до дъното си крив.

Дошло е времето на Злото

и Гняв, възвишено правдив…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НА САМОТНИЯ ВРЪХ

Днес ме блъска стихия,

утре – някакъв трус,

но със вяра се крия

в Канарата Исус.

Само Тя ми остана

моя броня и щит –

лъч надежда да хвана

с Кръв Христова умит.

Нося верен товара,

който Бог ми е дал.

В свят на мръсна поквара

да съм смут и скандал.

И е трудно, и тежко,

щом творя Светлина.

Битието човешко

е с дебела стена.

Няма как да пробия

в дом, от Злото зает,

ни с Духа на Илия,

ни със стих на поет.

Само скръб ме опива

като чаша с пелин

от една съпротива

на жесток властелин.

В твърде дребното сито –

много малко зрънца…

Свято Божие жито,

чисти верни сърца.

Пълни земни хамбари

с победени от мрак –

земни, ровещи твари

без посока и знак.

И разделя ни пропаст,

и разсича ни Меч.

Няма как да похлопа

пътник, твърде далеч…

Аз оставам си горе

на самотния връх,

със прелялата горест,

със горчивия дъх….

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПРИТВОРЯ ЛИ ЗА МИГ ОЧИ…

Притворя ли за миг очи

Христос над мислите ми свети,

а в Неговия куп лъчи

се раждат чудните куплети.

И не е сън, но порив бял,

роден от Вяра, Дух и Слово.

За Господ – цял живот копнял,

творя – отново и отново.

Сега е час, и днес е ден

слугата Дар да умножава,

че утре ще стои смирен

пред Царя в Неговата Слава.

И няма да изпитам страх,

извадил всичките си мнаси,

защото благодатен бях

от младостта до старостта си.

Дори от скръб да ми горчи,

че дарове светът не иска,

притворя ли за миг очи –

Едем с Реката си ме плиска.

В живота му, принесен цял,

се ражда Смисълът в твореца –

Лъчи Христови днес раздал,

да бъде утре Стълп в Двореца.

За тази Свята сетнина

надеждата ми в струя блика,

и плащат скъпата цена

у мен поетът с мъченика…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЗА ВСЕКИ КАМЪК НА ХРИСТА!

При удар глината се пука,

но камъкът ще устои.

Издържа той на Злото чука,

защото в него Дух струи.

И съска в мъка несравнима

една обречена змия,

че тези камъни ги има

навред по цялата земя.

Отвътре те са пълни с Огън

и всеки е като скрижал,

преминал скръб и изнемога,

но в тежки битки оцелял.

В съдба велика и голяма

те следват Зов непобедим,

че с тях Исус изгражда Храма

на Новия Ерусалим.

И той завинаги ще свети

във идещите векове.

Под него ще въздишат клети

осъдените зверове.

В стени и стълпове Небесни,

събрани като Свят Олтар,

от тези камъни чудесни

Синът приготвя славен Дар.

На Свят Отец във висината

чеда на Вяра да дари,

и Вечен Дух на Светлината

със тях в Небето да гори.

Това е Смисълът в куплети,

за всеки камък на Христа.

Да бъде твърд, и да засвети

на Господа във Святостта.

Че идва Миг, така изстрадан,

у Бога да се съгради,

получил своята награда

при вековечните звезди.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)