ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО

Когато слънцето се скрие

и чезне ярката луна,

но в мрак земята се обвие

дори без лъч от светлина…

Когато стражите треперят

и силните превиват гръб,

а търсещите ще намерят

голямата, преляла скръб…

Когато мелничар не мели,

а през прозорец се стъмни,

и всички благородни цели

ги стъпчат хорските злини…

Когато тонове тъжовни

заглъхнат тихо в песента,

и тъмни облаци оловни

покрият свода на света…

Когато скакалец натегне

или бадем се разцъфти,

а звярът с нокти се пресегне,

та хората да изврати…

Когато скъса се верижка

и златна чаша се строши,

а дъх не стига за въздишка

на помрачените души…

Когато Пътят е затворен

в едно със Светлата Врата,

а скверно семе пуска корен

и никне жетва за смъртта…

Когато всеки на земята

намери Вечния си дом,

но вместо Вяра с Обич Свята,

в духа е случил на погром…

Тогава спира колелото

на свят, до дъното си крив.

Дошло е времето на Злото

и Гняв, възвишено правдив…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НА САМОТНИЯ ВРЪХ

Днес ме блъска стихия,

утре – някакъв трус,

но със вяра се крия

в Канарата Исус.

Само Тя ми остана

моя броня и щит –

лъч надежда да хвана

с Кръв Христова умит.

Нося верен товара,

който Бог ми е дал.

В свят на мръсна поквара

да съм смут и скандал.

И е трудно, и тежко,

щом творя Светлина.

Битието човешко

е с дебела стена.

Няма как да пробия

в дом, от Злото зает,

ни с Духа на Илия,

ни със стих на поет.

Само скръб ме опива

като чаша с пелин

от една съпротива

на жесток властелин.

В твърде дребното сито –

много малко зрънца…

Свято Божие жито,

чисти верни сърца.

Пълни земни хамбари

с победени от мрак –

земни, ровещи твари

без посока и знак.

И разделя ни пропаст,

и разсича ни Меч.

Няма как да похлопа

пътник, твърде далеч…

Аз оставам си горе

на самотния връх,

със прелялата горест,

със горчивия дъх….

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПРИТВОРЯ ЛИ ЗА МИГ ОЧИ…

Притворя ли за миг очи

Христос над мислите ми свети,

а в Неговия куп лъчи

се раждат чудните куплети.

И не е сън, но порив бял,

роден от Вяра, Дух и Слово.

За Господ – цял живот копнял,

творя – отново и отново.

Сега е час, и днес е ден

слугата Дар да умножава,

че утре ще стои смирен

пред Царя в Неговата Слава.

И няма да изпитам страх,

извадил всичките си мнаси,

защото благодатен бях

от младостта до старостта си.

Дори от скръб да ми горчи,

че дарове светът не иска,

притворя ли за миг очи –

Едем с Реката си ме плиска.

В живота му, принесен цял,

се ражда Смисълът в твореца –

Лъчи Христови днес раздал,

да бъде утре Стълп в Двореца.

За тази Свята сетнина

надеждата ми в струя блика,

и плащат скъпата цена

у мен поетът с мъченика…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЗА ВСЕКИ КАМЪК НА ХРИСТА!

При удар глината се пука,

но камъкът ще устои.

Издържа той на Злото чука,

защото в него Дух струи.

И съска в мъка несравнима

една обречена змия,

че тези камъни ги има

навред по цялата земя.

Отвътре те са пълни с Огън

и всеки е като скрижал,

преминал скръб и изнемога,

но в тежки битки оцелял.

В съдба велика и голяма

те следват Зов непобедим,

че с тях Исус изгражда Храма

на Новия Ерусалим.

И той завинаги ще свети

във идещите векове.

Под него ще въздишат клети

осъдените зверове.

В стени и стълпове Небесни,

събрани като Свят Олтар,

от тези камъни чудесни

Синът приготвя славен Дар.

На Свят Отец във висината

чеда на Вяра да дари,

и Вечен Дух на Светлината

със тях в Небето да гори.

Това е Смисълът в куплети,

за всеки камък на Христа.

Да бъде твърд, и да засвети

на Господа във Святостта.

Че идва Миг, така изстрадан,

у Бога да се съгради,

получил своята награда

при вековечните звезди.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЕДНО СИРОМАШКО КУТРЕ

Ако пълна и щедра десница

богаташ към бедняк не простре,

нека има наум и на прицел

сиромашкото малко кутре.

То е винаги някак смирено.

На ръката последния пръст.

Но на Господ в словата родено

има сила дори и за Кръст.

"Как кутре? Що говориш, човече?" –

би попитал богат господин:

"Аз отдавна съм вярващ, и вече

следвам пламенно Божия Син!"

Е, спомни си за пълната драма

как дълбоко в горещия ад,

богаташ призова Авраама

за утеха и мъничко хлад…

Да му прати от Милост бедняка,

на кутрето със капка вода –

онзи Лазар, що хич не дочака

нито почит, ни Свята следа.

Но оттатък смени се съдбата.

Всеки Вечност от Бог наследи.

И беднякът откри в небесата

Авраамови Святи гърди.

А богатият в мъка и пламък

с люта жажда си спомни това,

че в сърцето, корав като камък,

своя къс от Небе изтърва…

О, да можеше някак повторно

да живее, преди да умре,

щеше всичкото щастие горно

да жадува в бедняшко кутре.

Но кутрето във ада го няма,

и го бездна от Рая дели.

Бе животът му страшна измама

и вовеки веков ще боли…

И ти казвам сега, господине,

да си в Бога богат от дела.

Че животът ти бързо ще мине,

като сън и летяща стрела.

Днес е ден да си с пълна десница.

Утре пътят ти може да спре.

И това е Заветният прицел

от едно сиромашко кутре…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЕДИН ДАВИД Е НУЖЕН!

Лъжливи са овчарите, които

в кошарата докарват хищен вълк.

И дават му овце – подмолно, скрито,

забравили свещения си дълг.

А стадото, уви, със памет къса,

злини не помни в страшния си хал,

че хищник не един го е разкъсвал

и смазвал го е с мъка и печал.

В една такава срутена кошара

животът потъмнява и горчи.

И чезне побеждаващата вяра

на агнето в страхливите очи.

Един Давид е нужен – да го води

и брани от жестоки зверове.

И стадото през всичките несгоди

със огнен дух от зло да отърве.

Животът си с овцете да споделя,

а хищника да гони надалеч.

До топлата му вълнена постеля

готов да бъде острият му меч.

Къде ти днес такава Обич Свята

на Пастир, от Небето вдъхновен?

Намира ли се вече по земята

на времето във залеза червен?

Не тръгнаха ли вълци в овчи кожи

да мамят лековерните стада?

И кой тогава с искреност ще може

страхът си да нарича свобода?

Ти, Господи, със Ревност най-свещена,

овцете Сам в Духа Си ги паси,

и накажи със огнена геена

наемник, който Словото мърси!

Че няма ли кошарата ограда

и Божий мъж за стадото да бди,

вълкът със стръвна ярост ще напада

и ще оставя кървави следи…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ФИЛМЪТ ВЕЧЕ Е ГЛЕДАН…

Филмът вече е гледан веднъж

до последния миг в битието.

Затова със надежда удръж

всяка мъка и скръб над сърцето.

И на светлия мъдър екран

сам се виж в досегашното време.

Че когато си в Кръст прикован –

Бог ще дойде духа ти да вземе.

И оттатък не ще да горчи,

нито трънен венец да те стяга…

Повдигни към Отеца очи –

Вечността те очаква на прага.

Филмът вече е гледан веднъж.

Нищо ново под слънцето няма.

Но след капките в късния дъжд

ще приключи жестоката драма.

Ще си кажеш тогава: Живях

във епохата страшна до края.

Аз на Господ у шепата бях,

Любовта Му към мен да узная.

Със страдания Чашата пих

и в мечтания вкусвах утеха.

Във Завета Му Вечен се скрих

да опазя Небесната дреха.

Филмът свършва… Дано съм готов!

Той у мене дано се намери!

Уловен от Христовия Зов –

да прекрача Небесните двери…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЛЮБОВ НАД ВСИЧКИТЕ ЛЮБОВИ

Ще дойде по-добрият свят,

където смърт не ще поглъща.

Човекът с Бог ще е богат

и с Любовта Му вездесъща.

Блага Небесни ще твори.

Слова Заветни ще изрича.

На Господ ще се покори

и със Духа Му ще обича.

Ще си натрупа в паметта

цветя от приказни градини.

И във безбройните лета

реките му ще бъдат сини.

Дъхът му ще е Свят и тих.

Очите – езера пречисти.

А сам Животът ще е стих,

готов докрай да се разлисти.

Мечта ли казвате? О, не!

Това е Вечност предузната!

И с Вяра, капчица поне,

ще ви докосне Светлината…

Приели нейните искри

на Бог създания сте нови!

И във сърцата ви гори

Любов над всичките любови!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В НЕБЕТО БЛАГАТА СЪБИРАЙ!

Когато зловонният цирей

набъбва от власт и пари,

в Небето богатства събирай

до дребна стотинка дори.

Че горе крадецът го няма

Небесния дял да краде.

Копае той в тъмното яма

и лепкави примки преде.

Безумният граби и трупа.

И цифри пресмята с молив.

Но Някой отгоре под лупа

изследва живота му крив.

Там вижда молеца подмолен

как грешна душата лъсти.

А изборът – тлъст и охолен –

с фалшива покана блести.

Да бъде високо в елита

с цената на скверен залог.

За кратко нагоре полита,

а после остава без Бог.

Богатството търси човека

и с възел сърцето държи.

А който го има – довека –

сам себе си цял му дължи.

Но ти продължавай, не спирай

и цял за Исуса гори!

В Небето благата събирай

до сетна минута дори!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НА МОЯТА СТЪЛБА ДАРЕН!

Всеки своята стълба си има.

И аз моята също избрах.

За света тя остана незрима

като шепи на клет сиромах.

Стъпала изкачих, а цената

бе висока и страшна дори –

да науча сърце в стръмнината

как за своя Отец да гори.

Смърт погубваше мислите тленни

и ги хвърли далече встрани.

Взе ми Господ очите надменни

и със поглед смирен ги смени.

В миг се скриха хвалбите човешки,

щом ми даде Небесния слух,

за да слушам ридания тежки,

за които оставал съм глух.

Паметта ми обърна в забрава.

В Своя спомен докрай ме всели,

в който щедрият себе си дава,

без от корист троха да дели.

И почти изкачил стъпалата,

знам, че няма да тръгна назад,

да потърся нищожна заплата

от духа на безбожния свят.

Яков сън при Ветил просънува.

Аз съня му наяве живях.

И скръбта ми доволно си струва,

щом на стълбата с ангели бях.

Още крачка да сторя, и ето –

в моя Цар ще открия Слуга,

и ще свети пречисто Небето

над една благодатна Дъга.

Там, където се сбират лъчите

в изначалния Блясък Христов,

и гори като зов от очите

безконечна и Свята Любов.

Всеки своята стълба катери.

И аз моята с Дух изкачих.

Няма кой на света да измери

колко скъпа цена заплатих.

Не спечелих от земната слава.

Бях на моята стълба дарен.

Че във стъпките – Пример остава,

по-желан и спасяващ от мен.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)