ТАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ...

Какъв е смисълът, когато 

поетът сее семена,

но среща Словото посято

човешка ледена стена?

Какво от нея ще поникне

та с Огън да я претвори?

Дали в сърцата Дух ще бликне

и Господ ще ги покори?

Каква е болката незрима

да чезне Дарът неприет,

а който бърза да го взима

сърцето си да крие в лед?

Едва ли всеки се тревожи

с въпроси в авторска печал.

По-скоро бързо, ако може,

удобно би ги премълчал.

Приятелите - неколцина.

Читателите - брой голям.

А моята душа изстина

в очакване на искрен плам.

Не ти ли стига, о поете,

че тоз и онзи те чете?

За тебе Словото Завет е,

но колко са Заветни те?

Спомни си притчата, Сеяча...

Погубените семена...

И тази твоя неудача

пред всяка ледена стена...

Напълно сбъдват се словата

в живота на един поет -

да чака жетвата си Свята

след всеки донаписан ред.

Смири надеждата си тиха

и загубите пропусни.

Защото и с хиляда стиха

светът не ще се промени.

Такъв е смисълът, когато

поетът сее семена - 

за всичко Истинско и Свято

се плаща Божия цена.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЛОВУВА ЛОВЕЦЪТ, ЛОВУВА...

Когато проклетият дявол

сред грешните тръгне на лов,

преследва сърцата корави,

лишени от Свята Любов.

Привлича със стръв егоисти.

Капани залага от страст.

И в помисли зли и нечисти

ги мами със плътското "аз".

Какви ли трофеи зловещи

във ада до днес е събрал -

сред страшните огнени пещи

души, като черен метал...

В делата си твърде оловни.

В лика си със образ на звяр.

В духа си докрай безлюбовни -

без Вяра, без Бог, без Олтар.

Каиновци, Ироди, Юди

с безчестие, срам и вина,

и всякакви смахнати люде,

готови за грях и злина...

Ловува ловецът, ловува...

Изкусен със примка и ров.

И тъмна измама върлува

в сърцата без Кръста Христов.

Не ще ги в горкото оплача.

Те искат си своя ловец.

И там, в дълбините на здрача,

не би ги измолил светец.

Изсъхват, подобни на плява.

Пленени - во веки веков,

защото проклетият дявол

за тях е отишъл на лов...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДАР В ДАРЯВАЩИ ВЕКУВА!

Талантът Дар е необятен

и мярка в стари времена.

Възвишен, чист и благодатен,

от Бог получен без цена.

Светило от духа, красиво,

щом радва хиляди навред,

та от сърцата чувство живо

да би родило се в ответ.

Дали на този свят обаче

се пази Истинския Дар?

Духът не ще ли да заплаче

талант да срещне на пазар?

Клеймо да види над твореца,

превърнал в стока своя лъч,

и хвърлил хула към Отеца

в една панаирджийска глъч…

Кога, безумецо трагичен,

на Бог за Дара си плати,

и счете, че е строго личен

таланта, що у теб блести?

Когато ражда плодовете

дървото иска ли пари,

или на Онзи, Който свети,

смирено то благодари?

Дали ще бъде стих и песен,

картина, скулптура, портрет –

те раждат се от Дар Небесен,

та Дар да бъдат занапред.

А който алчен ги продава

е сива пепел, жалък сноб,

и бързо се превръща в плява,

щом пълни с корист своя джоб.

Такъв не ще се споменува

във всички бъдни векове,

че Дар в даряващи векува

и в Свята Слава ги зове.

Онази Слава, при която,

превил творецът колене,

сърцето му е с Бог богато,

а не с хартии в портмоне…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАГРАДАТА ХРИСТОС!

(слово за колебаещите се)

Човекът, който не прежали,

каквото земно улови,

върви след Господ, но едва ли

до края с Него ще върви.

Ще ходи някак издалече

в почти изгубен силует.

Христов да се нарича вече,

поглеждайки назад-напред.

Със този свят ще си угажда,

но без да бие на очи.

Със Слово ще се новоражда,

а след съблазън ще търчи.

И вярата му ще се клати

от вятъра насам-натам.

В устата – пълен със цитати,

в душата – с неизчистен срам.

Сърцето половинка няма,

която Богу да даде,

че другата стои в измама

и мракът властен я краде.

А за Спасение едничко,

което в дух е преживял,

Христос ще му поиска всичко –

в Завета да пребъдва цял…

И може би това е Вяра –

отрекъл себе си до Кръст,

да хвърли в гроба тази стара

и всякога себична пръст.

За своя Господ да пострада

прежалил земните мечти,

и Него сам като Награда

в сърцето си да приюти.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЪДРОСТ ОТГОРЕ

Не изпадай в излишна тревога,

но за мъдрост отгоре поспри.

На света в безпощадния огън

всичко сухо до пепел гори.

Щом лиши се от чудната влага

бързо съхне, остава без дух.

Огнен пръстен тогава го стяга

във затвора мъчително сух.

Кой в сърцето си разум ще вложи

и във Святата Правда ще бди,

че животът изобщо не може

да се сбъдне без живи води?

Че земята изпръхнала пари,

щом Творецът от дъжд я лиши.

И тогава припламват пожари

върху сухи треви и души.

Гордостта пред Небето не пада.

Бунт от нея лютиво дими.

Лумва огън и няма пощада,

а при изгрев роса не ръми.

Не изпадай в излишна тревога.

Протегни към Отеца ръце!

Колената, превити пред Бога,

дават Сила на всяко сърце.

Нека Вярата всякога дири

на Голгота Заветния Мъж,

и ще рукне над всички баири

Благодат и Спасителен Дъжд.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЕЧНИТЕ КОНТУРИ

В живот от ветрове и бури,

не съм във вярата титан,

но следвам Вечните контури

на Пример Свят и очертан.

От тях блестят лъчи, които

човекът следвал би едвам,

защото в дребното им сито

умира старият Адам.

И ставам в пътя си белязан,

в ръка Небесна уловен.

От тъмни духове наказан,

от Светъл Дух благословен.

Пръстта от мене си отива.

Раздялата ми става меч.

Нищожен – този свят се свива

все по-далеч, и по-далеч.

И в стръмнината несъзрима,

от всяка крачка изцеден,

все още като зов ме има,

отричан и непобеден.

Дано Отец да ми притури

в скръбта утехата една,

дарил ми Вечните контури

на Примера от Светлина.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

БЛАЖЕНА ДУШАТА…

Блажена душата, която пои

дървото, за Бог плодовито.

Тя никога капки любов не брои,

но винаги дава ги скрито.

Блажена душата, която гори

от Огъня, който не гасне,

че щом на Небето докрай се дари

до принос велик ще порасне.

Блажена душата, която търпи

и отговор Богу възлага.

В постелката нощем с утеха ще спи

без никакво зло да я стяга.

Блажена душата, която прости

и няма въже към длъжника.

Сияйна за своя Отец ще блести

и извор от нея ще блика.

Блажена душата, която с блага

в души си остави следите…

Във скръбното сиво ще бъде дъга

и в мрака – звезда сред звездите.

Блажена душата, която в Завет

нагоре спасена отлита.

Ще има награда, по-сладка от мед,

и Вечност безкрайно честита.

Блажена душата… О, истински зов!

Дано в този свят те открия!

Че който те има е вече готов

на Господ да бъде Светия!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ!

(по случай утрешните 

ми навършени 61 години)

Нека да отвее Вятърът Небесен

всяка паяжина, лепнала  по мен.

Хлябът ми да бъде в искреност омесен

и духът ми с още Вяра зареден.

Нека ме напуснат всичките актьори

с евтините маски, роли и слова.

Само Бог един е Верният отгоре,

Който от измами Свят ме отърва.

Него в неколцина нека да открия.

В тях да се усмихва, в тях да се роди.

Виното Заветно с Верни да изпия.

Те да бъдат Огън в моите гърди.

Нека ме пропусне съхнещата слама.

Шумният ласкател страх да го смути.

А блага в живота, има или няма,

Господ да решава, щом ме навести.

За църковна слава нека съм излишен.

Дъно да ме радва, сякаш, че е връх.

А перото в мене Истина да пише

чак до Миг жадуван и последен дъх.

Нека, нека, нека сбъднат се словата,

в този стих които сам си пожелах.

Бог остава Вечен. Правдата Му - Свята,

а на мен ми стига път на сиромах...

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

С ЕДИН ПОСЛЕДЕН ПЛАЧ НА ЕРЕМИЯ!

С един последен плач на Еремия

и аз ще си завърша моя път.

Каквото пиех - трябваше да пия,

защото бях на Господ Верен съд.

Каквото писах - трябваше да пиша,

понеже пламнал огън в мен гори.

И даже в скръб душата да въздиша,

духът остава силен да твори.

Очите ми от взиране сълзяха

по древните желателни неща -

една пречудна и Небесна стряха

с Лозницата на моя Свят Баща.

Една Любов, като река разлята,

готова щедро клонки да пои.

Една Ръка, прободена и Свята,

която от света не се бои.

Прости ми, Боже! Мъка ме обрече

в горнилото на Твоя Свят Пророк!

Невястата Сионова е вече

под облака на дявола жесток!

По шията хомотът й се стяга

и примка във нозете я държи.

А тя не може никак да избяга

и сляпо доверява на лъжи...

Езичникът Светилището гази.

Търговец Благодатното мърси.

А кой душите Твои ще опази?

И кой сърцата Твои ще спаси?

Да можех - щях в сълзи да я измия,

дори на Кръст да я изкупя с кръв.

С един последен зов от Еремия

оставам плач... И нека съм такъв!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КЪМ МОИТЕ ПОРУГАТЕЛИ!

"Защото заради Тебе 

претърпях поругание..."

(Псалом 69:7)

Живейте си, тъй както сте научени.

Не ще ви бъда камъче в петата.

Да хлопам по вратите ви заключени

пленила би ме властно нищетата.

Да искам безсърдечни подаяния

не ми е в Бога кръстната дилема.

И по-добре на мъки в Гетсимания,

отколкото трохите ви да взема.

За скота всяка локва е причастие,

щом ден за ден слухти да оцелява.

Но не това е сбъднатото щастие

по пътя към несбъднатата слава.

Бях пратен със заръка от Всевишния

да бих събрал в Духа Му плодовете.

Но в тази жетва станах аз излишният,

понеже я прибраха зверовете...

От тях търсете светлите видения,

и на Христос правдивите жалони.

От който дух родил се е роденият -

към него прави своите поклони.

Оставам в Бог, със тръните набучени,

за вас нищожно някакво човече...

Да хлопам по вратите ви заключени

не искам... А и няма смисъл вече!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)