ФИЛМЪТ ВЕЧЕ Е ГЛЕДАН…

Филмът вече е гледан веднъж

до последния миг в битието.

Затова със надежда удръж

всяка мъка и скръб над сърцето.

И на светлия мъдър екран

сам се виж в досегашното време.

Че когато си в Кръст прикован –

Бог ще дойде духа ти да вземе.

И оттатък не ще да горчи,

нито трънен венец да те стяга…

Повдигни към Отеца очи –

Вечността те очаква на прага.

Филмът вече е гледан веднъж.

Нищо ново под слънцето няма.

Но след капките в късния дъжд

ще приключи жестоката драма.

Ще си кажеш тогава: Живях

във епохата страшна до края.

Аз на Господ у шепата бях,

Любовта Му към мен да узная.

Със страдания Чашата пих

и в мечтания вкусвах утеха.

Във Завета Му Вечен се скрих

да опазя Небесната дреха.

Филмът свършва… Дано съм готов!

Той у мене дано се намери!

Уловен от Христовия Зов –

да прекрача Небесните двери…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЛЮБОВ НАД ВСИЧКИТЕ ЛЮБОВИ

Ще дойде по-добрият свят,

където смърт не ще поглъща.

Човекът с Бог ще е богат

и с Любовта Му вездесъща.

Блага Небесни ще твори.

Слова Заветни ще изрича.

На Господ ще се покори

и със Духа Му ще обича.

Ще си натрупа в паметта

цветя от приказни градини.

И във безбройните лета

реките му ще бъдат сини.

Дъхът му ще е Свят и тих.

Очите – езера пречисти.

А сам Животът ще е стих,

готов докрай да се разлисти.

Мечта ли казвате? О, не!

Това е Вечност предузната!

И с Вяра, капчица поне,

ще ви докосне Светлината…

Приели нейните искри

на Бог създания сте нови!

И във сърцата ви гори

Любов над всичките любови!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В НЕБЕТО БЛАГАТА СЪБИРАЙ!

Когато зловонният цирей

набъбва от власт и пари,

в Небето богатства събирай

до дребна стотинка дори.

Че горе крадецът го няма

Небесния дял да краде.

Копае той в тъмното яма

и лепкави примки преде.

Безумният граби и трупа.

И цифри пресмята с молив.

Но Някой отгоре под лупа

изследва живота му крив.

Там вижда молеца подмолен

как грешна душата лъсти.

А изборът – тлъст и охолен –

с фалшива покана блести.

Да бъде високо в елита

с цената на скверен залог.

За кратко нагоре полита,

а после остава без Бог.

Богатството търси човека

и с възел сърцето държи.

А който го има – довека –

сам себе си цял му дължи.

Но ти продължавай, не спирай

и цял за Исуса гори!

В Небето благата събирай

до сетна минута дори!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НА МОЯТА СТЪЛБА ДАРЕН!

Всеки своята стълба си има.

И аз моята също избрах.

За света тя остана незрима

като шепи на клет сиромах.

Стъпала изкачих, а цената

бе висока и страшна дори –

да науча сърце в стръмнината

как за своя Отец да гори.

Смърт погубваше мислите тленни

и ги хвърли далече встрани.

Взе ми Господ очите надменни

и със поглед смирен ги смени.

В миг се скриха хвалбите човешки,

щом ми даде Небесния слух,

за да слушам ридания тежки,

за които оставал съм глух.

Паметта ми обърна в забрава.

В Своя спомен докрай ме всели,

в който щедрият себе си дава,

без от корист троха да дели.

И почти изкачил стъпалата,

знам, че няма да тръгна назад,

да потърся нищожна заплата

от духа на безбожния свят.

Яков сън при Ветил просънува.

Аз съня му наяве живях.

И скръбта ми доволно си струва,

щом на стълбата с ангели бях.

Още крачка да сторя, и ето –

в моя Цар ще открия Слуга,

и ще свети пречисто Небето

над една благодатна Дъга.

Там, където се сбират лъчите

в изначалния Блясък Христов,

и гори като зов от очите

безконечна и Свята Любов.

Всеки своята стълба катери.

И аз моята с Дух изкачих.

Няма кой на света да измери

колко скъпа цена заплатих.

Не спечелих от земната слава.

Бях на моята стълба дарен.

Че във стъпките – Пример остава,

по-желан и спасяващ от мен.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

МЪДРАТА ПРИРОДА НА НЕЩАТА

Във мъдрата природа на нещата,

която битието им твори,

дълбока се оформя нищетата

на хората със многото пари.

Сърцата им от вакуум космичен

пребъдват във студена празнота,

и думата възвишена "обичам"

е всичката им грижа за плътта.

А тя, уви, съвсем не се насища

и бясна в суетата си търчи,

че този свят е пълен със огнища

за лесно съблазнените очи.

С офертите за яхти и за вили.

С реклами за круизи и коли.

Със снимки на ухилени дебили,

които от скръбта не ги боли.

Пързалят се във хлъзгавия улей

на бързия поклон пред Сатана,

не знаещи и никога не чули,

че щастието има си цена...

Пристига съдбоносната им дата,

когато всичко плаща се накуп,

а мъдрата природа на нещата

душа отделя от безжизнен труп.

И както черна дупката завлича

у себе си случайните звезди,

така човек, щом мрака си обича,

за цяла вечност ще го наследи.

А тази сляпа участ се повтаря

от времето библейско на Адам,

и който от богатството прегаря

с присъдата си винаги е там...

С един последен вопъл на душата

да страда, да ридае, да гори

от мъдрата природа на нещата,

която сетнината му твори...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАВАМ КАМЪК...

Не пълня с пръст конгресна зала

и нямам праведен костюм.

Душата си запазих бяла

от всеки Вавилонски шум.

Без гръмка слава пред амвони.

Без титла и авторитет.

Без бизнесмени с милиони,

седящи все на първи ред.

Без лъскава кола с охрана.

Без тлъст църковен хонорар.

Без светска почит и покана

в палатите на земен цар.

Без договор за нова книга.

Без подпис и без автограф.

Без всяка блазнеща верига

в духа на гнусния Исав.

Без нищо скверно, от което

духът ми ще погине в ров,

и би изгубило сърцето

Лъча на Примера Христов.

Оставам камък с ласки груби.

Плътта от него все боли.

И няма как да ме възлюби,

защото бездна ни дели.

Че тя живее "със", когато

духът ми отстоява "без"...

А всичко Истинско и Свято

е моят твърд противовес.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

САМО МИГ МИ ОСТАНА!

Като в някакво тежко мъртвило

моят извор все още шурти.

Всичко пръстно в греха се е скрило

зад залостени тъмни врати.

Нямат среща различни посоки,

нито допир с протегната длан.

Сам със своите мисли високи

си остава небесният блян.

Опустява светът, опустява...

И скръбта е горчива на вкус.

Който иска любов да раздава

се усеща сред сенките пуст.

Ако връх съм докоснал със вяра

в долината гнети ме отпор.

Чиста Правда се блъска с поквара.

Свободата - с греховен затвор.

За слепеца дъгата е сива.

Глух не чува как песен звучи.

Моят извор във дар се излива,

а потопът с присъди бучи.

Битието трещи земетръсно,

а тълпите се давят от лъст.

Подраних, но е времето късно...

Само Миг ми остана... За Кръст!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА ВЕЧНОСТ - ВЕЧЕН!

Вечността зад завеса е скрита

от човешките тленни очи.

В нея има затвор за бандита

и за клетника - светли лъчи.

Тя след края е ново начало.

За духа - съдбоносният скок.

Битие - между черно и бяло.

Сетнина - между дявол и Бог.

Кой и как се подготвя за нея

е на всекиго избор и път.

Между Божия Син и злодея

разделен се намира светът.

Къса линия има съдбата

пред Небесния Вечен Живот,

но тварта не умее да смята

и залага на пръстния род.

От Адамова глина до Камък

се заплаща висока цена -

Свята Жертва с Христовия Пламък

на човека, роден в Светлина.

В Канарата да бъдеш привлечен

и останеш за Правдата твърд -

чак тогава за Вечност си Вечен,

победил неизбежната смърт...

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СЛАВА БОГУ! ЩЕ ЛИТНА НАГОРЕ!

Старостта и при мен ще похлопа.

Белокоса, с болежки и скръб.

Ще изтръгне в душата ми вопъл

и ще бъде в постелята ръб.

Ще ми стане привременна сянка.

Ще е съдник и памет без страст.

Ще е дъх на самотна седянка.

Ще е моето сбръчкано аз.

Неизбежна у мен ще царува

без корона и славен престол.

В радостта ми напук ще тъгува

и в мира ми ще носи разкол.

Пряко сили ще бъда със нея.

Ще си казвам, че още съм млад.

И ще искам дори да копнея

под лъчите на чист звездопад.

Ще ми бъде тя спътник до време.

До последната Свята врата.

Сбогом с нея духът ще си вземе,

както вятърът с жълти листа.

И когато премина оттатък,

тя отсам ще остане. Без мен.

Като някакъв сив отпечатък

от живота, предаден на тлен.

Като пън, който съхне от корен

да остане завинаги сух...

Слава Богу! Ще литна нагоре!

Че човекът в небето е дух!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЩОМ ЗАТВОРИ СЕ ВРАТАТА…

Човекът мисли си, че страда,

щом кратко зло е преживял,

и често приравнява ада

със временната си печал.

Така ужасно му се струва

едната болка да търпи,

със нея нощем да будува

и да не може да заспи.

Но тук на всичко идва краят.

Дори на страшните злини.

А хората до днес не знаят

какво са огнени вълни…

Какво е жупел без пощада

и сяра, гъста като смог.

Такъв е за злотворци адът.

И той е винаги жесток.

Не спира нито за минута.

Пламти за вечни векове.

И там, на ужаса във скута,

за милост никой не зове.

Отекват крясъците диви

сред куп изострени скали,

и духове немилостиви

забиват в грешните стрели.

А злият в паметта си жива

прочита ясно грях след грях,

и от агония се свива,

че във душата му е крах.

Живял е грозно и погрешно,

за да убива и краде.

Накрая – рухва безутешно,

и пада, дявол знай къде…

От дълъг списък Съдията

присъдата му с Гняв чете,

че зло е вършил на земята,

а покаяние не ще…

Това е страшната картина,

подобна на кошмарен сън.

За нея слепи са мнозина,

понеже още са отвън…

А чашата им – тук широка,

отвъд докрай ще се стесни,

и там ще срещнат кръволока,

изпълвал всичките им дни.

Какво ли още да напиша,

за хората в греховен плен?

Човек е жив, докато диша,

и има шанс да е простен.

Но щом затвори се вратата,

приключва всичко. Идва край!

И нова вечност, непозната,

събира тъмен урожай.

Дано поръси всички живи

Кръвта невинна на Христа,

когато род от нечестиви

се запокитва в пропастта.

Че изборът е съдбоносен.

Не там, оттатък! Тук и днес!

Живей да бъдеш плодоносен!

И с Дух пази едната чест!

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)