ПРИКЛЮЧВА ВРЕМЕТО…

Когато си богат в Небето

в света богатства не търси.

Съкровище си имаш, светло,

при Онзи, Който те спаси.

Крадец не ще ти го отнеме.

Ръжда не ще го пояде.

Живее злият – за да вземе,

а пък добрият – да даде…

Така съдбата разминава

сърца в различни светове.

Един от пръст забогатява,

а друг Голгота го зове.

Един в живота бясно рови,

а друг с копнение лети.

И трупат се богатства нови

зад непристъпните врати.

Приключва времето. И нека

пожъне всеки своя дял.

Че сам ще разбере човекът

къде и колко е посял.

Велика Правда, справедлива,

претегля земните лета.

И там, при нея, се открива

светецът… Или пък тварта.

Дано Небесното сметало

със Мъдрост всеки да дари,

че губят се души нахалос

от власт, имоти и пари.

Че преходно клони към нула,

а Вечното е до безкрай…

И с тази вест, душата чула,

избира между ад и Рай!

Приключва времето, човеко!

Нагоре с вяра погледни!

И сей благата си далеко –

във праведните висини…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

КОГАТО ЗАГОРЧИ ПЕЛИНЪТ

Когато загорчи пелинът

и скръб в сърцето ти боли,

а пътят, още неизминат,

до тънък процеп се смали –

спомни си Виа Долороса

и Господ с дървения кръст

как твоята душа износва,

подложен на безумна мъст.

Дали със силен вик към Бога

ще искаш Той да се смили

и всичката ти изнемога

за Своя Син да отдели?

А после да ти стане леко,

като на пухкаво перце…

Такъв ли е зовът, човеко,

на страдащото ти сърце?

Не си ли във Завета камък,

готов довека да тежи,

щом пътят, който води в Храма,

перце не ще да удържи?

Когато злите те проклинат,

и виждат в примера ти съд,

започва да горчи пелинът

и става тесен твоят път.

А Бог в сърцето ти съглежда

порасналия с вяра Син,

готов с пресвятата надежда

до Кръст да прокърви… Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КЪМ ДРЕВНОТО ОБРЪЩАЙТЕ ОЧИ!

Живея зад невидима завеса

и моят дух за древното гори,

а този свят е смачкан от прогреса,

и Злото безпощадно го мори.

В епохите отминали вторачен

издирвам с вяра чисти семена

и винаги намирам своя начин

да оцелявам в Мир и Светлина.

Животът ми е там, във Простотата

на Истинските Божии слова,

където следват Пастиря стадата

и никне благодатната трева.

Където Хлябът дъхав се изпича,

а Виното от мехове тече,

и винаги след своя Господ тича

един слуга със вяра на врабче.

Очи притварям, а сърце проглежда.

Изричам дума – в миг да полети.

И щедри пред едната ми надежда

отварят се Небесните врати.

Не питайте, приятели, къде са…

Към древното обръщайте очи!

Че то е днес невидима завеса

на Божиите праведни лъчи.

И който го потърси с чиста вяра,

сам себе си привлича в Свят Завет,

където Вечност мъдра и прастара,

му става Слово от масло и мед.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НЕИЗБЕЖНАТА РАЗДЯЛА

"Помнете Лотовата жена…" (Лука 17:32)

Живея с неизбежната раздяла,

дошла към изтощения живот,

и свети ми в главата посивяла

историята с праведния Лот.

Преди да падне огън от Небето,

напусна той едничкия си дом,

но беше разделена във сърцето

жена му, непрежалила Содом.

За кратко тя очите си обърна

към мястото на грях и произвол,

но в този миг Гневът я бе превърнал

в една бездушна статуя от сол…

Какво ли днес с душата ще се случи,

когато Бог от грях я отстрани?

Ще иска ли смирена да се учи

от Неговите властни съдбини?

Готова ли е в Святостта да бяга,

когато Огън скверното гори,

или до край от болка ще се стяга,

че старото не ще се възцари?

Не искам лъх от мириса на сяра,

и помен от погиващия свят.

Покварени във слабата си вяра

отстъпниците тичат към разврат.

И гледката е скръбна пред очите

от хилядите Лотови жени…

Защо отново към Содом търчите,

та евтиният грях да ви скверни?

Живейте с неизбежната раздяла,

сега и днес… Не утре и отвъд!

Простената душа остава бяла,

когато следва Праведния Път.

Че само тук със острото на Меча

Христос пронизва стария Адам,

и този свят смалява се далечен,

а в новия се влиза, като в Храм.

С онази Свята, истинска надежда,

когато плът от Дух се умъртви,

и никога човекът не поглежда

към задното, но в предното върви….

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СЕТНИНАТА НА ПЛЯВАТА

Питат ме какво е плява.

Отговарям със въпрос:

Тука Зло ли управлява

или Божият Христос?

Всички ли се радват явно

на безчислени блага,

да живеят чудно, славно,

без привременна тъга?

Как един мизерно проси,

а пък друг – лихвар е тлъст?

Босът пачките си носи.

Клетникът – най-тежък кръст.

Честното кърви пребито.

Скверното е на престол.

Чезне праведното жито

сред погром и произвол.

И остава светска плява –

гнусна, гнила, без зрънца.

Да краде и поругава

наскърбените сърца.

Кой ще я свали от трона?

Кой ще й отнеме власт,

щом е сторила поклона

пред един злотворен бяс?

На Кръстителя словата

ще ли да си спомни тя,

че изрината с лопата

ще погине в пепелта?

Че за нея без пощада

огън в пъкъла пращи,

гдето винаги ще страда

и напразно ще крещи.

Питат ме какво е плява.

Нека Господ ги смути.

Който съвест разпилява,

в грях ще се опропасти.

И с безбожната си драма

ще ридае в пълен мрак:

"Жито бях, а станах слама,

лъгана от Божий враг…"

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ГОРКО ИМ!

Горко на безумците, жадни за злато,

от цяло съсловие, зверски богато,

че зъл душегубец за жетва голяма

с лъжи ги пленява и трупа ги в яма.

А там ги постига най-страшната криза,

че никой от властния мрак не излиза,

но в образ безбожен остават пленени

от алчна захапка на тъмни хиени.

Не ще ги вестителят с пример избави,

защото и в кривото считат се прави,

а всеки във своята лична тъмница

е гнусна кръстоска на пор и къртица.

Горко на престъпници, жадни за слава,

каквато пред Бога не им подобава.

Пръстта ще поглъщат и дим ще ги трови,

а дух ще ги връзва в железни окови.

Каквото докоснат - на прах ще се рони.

Напусто ще носят блестящи корони.

И всеки, на Гняв изотгоре предаден,

от червеи страшни ще бъде изяден.

Съдбата им  в края ще бъде горчива,

че с Бог поругаване никак не бива,

но става жестоко и твърде сурово

Великото, Святото Божие Слово...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИДВАЙ ГОСПОДИ! ЦАРУВАЙ!

Със Светии от простора

Ти ще слезеш в Своя Град,

да дариш на всички хора

Светлина и Благодат.

Щом делата на змията

Мечът Ти унищожи,

ще изчезнат по земята

нечестивите лъжи.

Без търгаши и сергии,

без бандити и войни,

но със Твоите Светии

в Божиите правдини.

Извори ще бликнат нови.

Славен Плод ще се роди.

И над всичките любови

Твоята Любов ще бди.

Чудната Ти Благост Свята

този свят ще обнови,

и ще разцъфтят цветята

по зелените треви.

Всеки залез ще е с песен.

Всеки изгрев – със роса.

Ще цъфти светът, понесен,

към високи небеса.

Твоят Пример ще го води

с Дух велик и Всемогъщ,

и за всичките народи

ще Си Слънце, Зов и Дъжд.

Идвай, Господи! Царувай!

Със Светиите дойди!

До земята пропътувай

от далечните звезди.

Скръб голяма Те въздиша

и надежда Те зове!

Цар бъди ни Ти, Всевишен,

за всевечни векове!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ВИСОНЪТ В ТЕБ, ИСУС ХРИСТОВ!

Опазвай бялата си дреха –

правдивия и чист висон,

че злите този свят превзеха,

приготвили за звяра трон.

В смола и кал да се въргалят

мечтаят тварите без ум,

на дявола ушите галят

със всичкия греховен шум.

Содом разпаля плътски страсти.

Египет зодии шепти.

Смъртта със тъмни пирокласти

подобна на вулкан трещи.

И пътник, тръгнал към Вратата,

сърцето трябва да смири,

че само с Кръв, невинно-свята,

ще бъде без петно дори…

Такъв – на прицел да положи

Заветния от Бога Лик,

защото в Него той ще може

да се оглежда всеки миг.

Със плач сърцето да измива

и на палача да прости,

а дрехата – все тъй красива,

на своя Цар да посвети.

Това е Святата победа

в живот на Вяра и Любов –

Отец отгоре да съгледа

висонът в теб, Исус Христов!

Делата на Светия верен,

опазил Новия Завет,

дори в живот, от скърби черен,

но всякога останал Свет…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

В СЪРЦЕТО ЦАРЯТ Е СЛУГА!

Една божествена причина

крепи духа ми досега –

готов да служи на мнозина,

в сърцето Царят е слуга.

И нека никой не обръща

на Бога правилния ред,

че Любовта – една и съща –

е Смисъл, Пример и Завет.

Щом Господ като Слънце свети

от всички Святи редове –

измил на Своите нозете,

и теб така ще призове.

Душата ти да не отпада,

когато види фараон,

презрял Небесната Награда,

да хвали земния си трон.

Над всички роби да царува

и иска лъскав келепир.

Такъв към пъкъла пътува

и ще го стигне най-подир…

Но ти, от Прицела Небесен,

не сваляй своите очи,

дори да става Пътят тесен

и злото много да горчи.

Защото Бог ще ти отвори

блестяща порта от седеф,

а няма да отидат горе

потомците на Диотреф.

Помни най-святата причина,

дори с привременна тъга –

готов да служи на мнозина,

в сърцето Царят е слуга.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЦЕНАТА ДО ДАЛЕЧНИЯ ПРЕДЕЛ

Потъват в неизбежната забрава

на хорицата земните дела.

И все едно е преходната слава

за колко време шумна е била.

Остават песъчинки в шепа пясък,

размити от поредната вълна –

със своето падение и блясък,

и избор между благост и злина.

Кръгът не се превръща в перспектива,

но всичко в повторяемост върти.

Животът идва. После си отива.

А времето забързано лети.

Посоката е избор за вървежа

и пътят има крайната си цел.

Следите се оставят – да бележат

цената до далечния предел.

Но колкото и сила да положи –

човекът страда в земния си плен.

И в битка с гравитация не може

да полети съвсем олекотен.

Напусто са усилията пръстни.

В небесното плътта не прави скок.

И някъде, в годините си късни,

разбира, че нищожна е без Бог.

И само от сърцето чиста вяра

нагоре би могла да полети,

където Вечност, от света по-стара,

притегля с неотворени врати.

И вместо в неизбежната забрава,

във Свята Памет да твори следи –

за тази сетнина си заслужава

на този свят човек да се роди.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)