ИДВАЙ ГОСПОДИ! ЦАРУВАЙ!

Със Светии от простора

Ти ще слезеш в Своя Град,

да дариш на всички хора

Светлина и Благодат.

Щом делата на змията

Мечът Ти унищожи,

ще изчезнат по земята

нечестивите лъжи.

Без търгаши и сергии,

без бандити и войни,

но със Твоите Светии

в Божиите правдини.

Извори ще бликнат нови.

Славен Плод ще се роди.

И над всичките любови

Твоята Любов ще бди.

Чудната Ти Благост Свята

този свят ще обнови,

и ще разцъфтят цветята

по зелените треви.

Всеки залез ще е с песен.

Всеки изгрев – със роса.

Ще цъфти светът, понесен,

към високи небеса.

Твоят Пример ще го води

с Дух велик и Всемогъщ,

и за всичките народи

ще Си Слънце, Зов и Дъжд.

Идвай, Господи! Царувай!

Със Светиите дойди!

До земята пропътувай

от далечните звезди.

Скръб голяма Те въздиша

и надежда Те зове!

Цар бъди ни Ти, Всевишен,

за всевечни векове!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ВИСОНЪТ В ТЕБ, ИСУС ХРИСТОВ!

Опазвай бялата си дреха –

правдивия и чист висон,

че злите този свят превзеха,

приготвили за звяра трон.

В смола и кал да се въргалят

мечтаят тварите без ум,

на дявола ушите галят

със всичкия греховен шум.

Содом разпаля плътски страсти.

Египет зодии шепти.

Смъртта със тъмни пирокласти

подобна на вулкан трещи.

И пътник, тръгнал към Вратата,

сърцето трябва да смири,

че само с Кръв, невинно-свята,

ще бъде без петно дори…

Такъв – на прицел да положи

Заветния от Бога Лик,

защото в Него той ще може

да се оглежда всеки миг.

Със плач сърцето да измива

и на палача да прости,

а дрехата – все тъй красива,

на своя Цар да посвети.

Това е Святата победа

в живот на Вяра и Любов –

Отец отгоре да съгледа

висонът в теб, Исус Христов!

Делата на Светия верен,

опазил Новия Завет,

дори в живот, от скърби черен,

но всякога останал Свет…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

В СЪРЦЕТО ЦАРЯТ Е СЛУГА!

Една божествена причина

крепи духа ми досега –

готов да служи на мнозина,

в сърцето Царят е слуга.

И нека никой не обръща

на Бога правилния ред,

че Любовта – една и съща –

е Смисъл, Пример и Завет.

Щом Господ като Слънце свети

от всички Святи редове –

измил на Своите нозете,

и теб така ще призове.

Душата ти да не отпада,

когато види фараон,

презрял Небесната Награда,

да хвали земния си трон.

Над всички роби да царува

и иска лъскав келепир.

Такъв към пъкъла пътува

и ще го стигне най-подир…

Но ти, от Прицела Небесен,

не сваляй своите очи,

дори да става Пътят тесен

и злото много да горчи.

Защото Бог ще ти отвори

блестяща порта от седеф,

а няма да отидат горе

потомците на Диотреф.

Помни най-святата причина,

дори с привременна тъга –

готов да служи на мнозина,

в сърцето Царят е слуга.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЦЕНАТА ДО ДАЛЕЧНИЯ ПРЕДЕЛ

Потъват в неизбежната забрава

на хорицата земните дела.

И все едно е преходната слава

за колко време шумна е била.

Остават песъчинки в шепа пясък,

размити от поредната вълна –

със своето падение и блясък,

и избор между благост и злина.

Кръгът не се превръща в перспектива,

но всичко в повторяемост върти.

Животът идва. После си отива.

А времето забързано лети.

Посоката е избор за вървежа

и пътят има крайната си цел.

Следите се оставят – да бележат

цената до далечния предел.

Но колкото и сила да положи –

човекът страда в земния си плен.

И в битка с гравитация не може

да полети съвсем олекотен.

Напусто са усилията пръстни.

В небесното плътта не прави скок.

И някъде, в годините си късни,

разбира, че нищожна е без Бог.

И само от сърцето чиста вяра

нагоре би могла да полети,

където Вечност, от света по-стара,

притегля с неотворени врати.

И вместо в неизбежната забрава,

във Свята Памет да твори следи –

за тази сетнина си заслужава

на този свят човек да се роди.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НА СПАСИТЕЛЯ В СТРЪМНИЯ ПЪТ

Във живота ми Пътят е стръмен

и умора докрай ме цеди.

Боря звяр, ретрограден и тъмен,

със едната си Вяра в гърди.

Силен вятър в лицето ми вее,

но не търся удобен заслон.

И почивката зная къде е –

при Твореца на Хълма Сион.

Помъдрях отстрани да се гледам

през Заветни и чисти слова –

за мнозина да бъда неведом,

като слух или хорска мълва.

Дух посоката с плът не пресича.

Те не стават в съюз светове.

Някой Пътя ми в зов ще обича,

друг душата ми с гняв ще кълве.

И не виждам в съдбата си драма,

че останах творец непризнат.

Само слепи водители в яма

гълтат слава от грешния свят.

Тя на мене не ми е присъща,

нито блазни ме трон или пост,

но от Чаша духът ми поглъща

капка две от Скръбта на Христос.

Този смисъл в съдбата ми стига –

да изгубя печалби по плът,

че следовник така се издига

на Спасителя в стръмния Път.

Разминават се двете посоки,

съдбоносни по прицел и взор.

И цените за тях са високи,

щом при среща си дават отпор.

Аз избрах, както Път се избира…

Щом съм тръгнал – докрай ще вървя.

Нека пръстното в мен да умира,

та Небесното да уловя…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЛАДОЖЕНЕЦЪТ ИДВА ОТГОРЕ!

(пророческо предупреждение)

Още мъничко време сме тука

и не искаме в земното дял.

Няма Вярата в нас да пропука

онзи дявол, от страх полудял.

Ще изпием горчивата чаша,

както нашият Господ я пи.

Че Скръбта Му – тя също е наша

и духът ни докрай я търпи.

Ще запалим светилника в мрака,

надалеч от мъртвешкия сън.

Че разумните трябва да чакат

Младоженеца будни навън.

И когато се хлопне вратата

да осъди проклетия свят –

пет девици с висон и позлата

във една своя зов ще явят.

А оттатък напразно ще чукат

и ще искат от Бога ответ –

само някаква тясна пролука,

обещана от Вечен Завет.

Само час милостива отсрочка

да измият душа и лице.

"Не приключвай съдбите ни с точка!

Виж! Протягаме с вяра ръце!"

Ще смилят ли Жениха с измама,

щом са вече натрупали гняв?

Или Господ във тяхната драма

ще ги стресне със отговор прав:

"О, заблудо! До смърт закъсняла!

Двайсет века бях Верен Христос!

Ако с Мене си в нощите бдяла

щеше будна да бъдеш на пост!

Ти ояде се в слава човешка

и със вино от грях се опи.

И това ти е страшната грешка,

че пияният ляга да спи.

Ти пропусна звука на Тръбата

и похули Заветни слова.

Затова ще стоиш пред вратата

с изтрезняла от ужас глава…"

Още мъничко време сме тука

и отхвърля ни злобен светът.

Не мечтаем за земна сполука

на Спасителя в скръбния Път.

Младоженецът идва отгоре

да ни грабне във миг на око.

И когато вратата затвори

ще насити света със горко…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЛЕГИОН

До стръмната земя на Гадарин
Спасителят със ладия премина.
И срещна там окаяник един,
в сърцето пълен с лудост от мнозина.

Крещейки сам, от ужас подивял,
той чупеше железните окови.
И търсеше от гробищата дял,
готов със нокти бесен да ги рови.

Нарече се пред Господ "Легион",
треперещ от страха на бесовете.
И само миг след жалкия си стон
усети на Спасителя ръцете.

В ридание, стоящ на колене,
утехата си той получи Свята,
а в стадо от две хиляди свине
изгонена всели се тъмнината.

И днес светът на този странник клет
във своята обреченост прилича.
От хилядите бесове обзет,
готов е сам до смърт да се посича.

Във гробища вилнее, разделен.
Ръцете си в агония размята.
Изрича хули, с ярости смутен,
и кървава под него е земята.

Забравил съвест, вяра и Закон,
свинете на престолите въздига,
и страшен го владее Легион
с последната си адова верига.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ДА БЪДЕШ НА ОТЕЦА СПОМЕН!

Защо човеците се мамят

и грях душите им скверни?

Искрите в Божията Памет

пръстта не ще възпламени.

Какви ли сетнини преломни

ще има някога отвъд,

щом Бог не иска да Си спомни

себичната човешка плът?

Дали сърцата са дочули

Вестта най-блага от Едем

или във мрак ще ги търкули

страстта на плътския корем?

Човек яде, за да живее,

а не живее да яде…

Къде е този свят? Къде е?

Пропаднал, дявол знай къде…

В един затвор чревоугоден

духът остава жалък роб.

И мами се, че е свободен

дори до преходния гроб…

А после Божията Памет

отказва да го приюти,

че горе на Небето – Храм е,

затворил за греха врати.

Стресни се в този стих, човеко!

Пръстта е лоша сетнина!

Исус да следваш не е леко,

но плащаш вярната цена.

Тъй малък в този свят огромен,

надмогнал с вяра във Христа,

да бъдеш на Отеца спомен

завинаги във Вечността!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КАМЪК НА ВРЪХ

С урагани от евтина слава

всеки ден се залива светът,

и погнусата лепне лукава

като сянка под Вечния Път.

Жалки фотоси. Гнусна реклама

с атритуби на евтин елит.

"Тях ги има, а тебе те няма!

Ти оставаш за хората скрит!"

Тъй нашепва горката съблазън,

сътворена от паднал бунтар,

но духа си не чувствам премазан,

нито себе си жалък и стар.

Че комуто до днес съм потребен

ще издири от мене следи,

и ще тръгне по стръмния хребет

към високите светли звезди.

Там не ходят тълпи, върволици.

Самотата е тайник и зов.

А крилата на волните птици

ми даряват пера с благослов.

С тях звъни благодатната лира

и се сипе свещена роса.

А духът ми лети из Всемира

да докосва с любов небеса.

Репортерът не ще ги опише.

Фотографът не ще ги съзре.

За мнозина щом станах излишен –

значи с вяра вървял съм добре.

И разпънат ме скрива Голгота

с шепа спътници верни до мен.

А светът си остава за скота

сладко блато със мирис на тлен.

Е какво пък? В разделното време

всеки своята вечност твори.

И оттатък съдба ще приеме,

за каквато сърце му гори.

Аз горя на свещена жарава

и съм неин до сетния дъх.

Урагани от евтина слава

не достигат до камък на връх.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЖИВОТ ИЗГУБЕН И НАМЕРЕН

В години, вече отлетяли,

едно за себе си разбрах –

сърце, когато се прежали,

от загубата няма страх.

Тъй както свещ задържа огън

и в светлината се топи,

така съдбата си от Бога

човекът нека претърпи.

Изгаряйки, поне да свети

и стопля с пример и слова,

дори презрян от враговете

или похулен от мълва.

До сетната си капка восък

свещта за всички ще гори.

И кръста тежък ще износи,

и името си ще смири.

Че само загуба открива

Вратата бляскава отвъд,

а там духът си отпочива

след дългия и стръмен път.

И Бог пред Святите Си двери

с най-чудни думи го теши:

"Живот изгуби и намери!

Пожертва се! И не сгреши!"

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)