ЗАЩО ЛИ В АДА Е ГОРЕЩО?

(В отговор на мрачните статистики

от двете ужасни войни на този свят)

Отприщват войнолюбци вопли

в разруха, скърби и печал.

Какво оттатък ще ги стопли,

щом свърши земният им дял?

Кръвта човешка се пролива.

Расте ужасната вина.

Убийците със ярост дива

натрупват своята злина.

Изпълват се с омраза сляпа

и пръст на спусъка стои.

А леденият свят ги зяпа

и хладно мъртвите брои.

Умре ли жертва – прошка вече

отвъд не може да даде.

И с този факт, така обречен,

душите пъкълът краде.

Че щом е кървава дамгата,

тя няма да се изличи,

и само дявола с рогата

ще видят грешните очи.

Извадил нож, от нож умира

жесток насилник, не един,

и чак във огъня разбира,

че е потомък на Каин.

Че против него от земята

крещи проливаната кръв,

а той захапан е в душата

от челюсти на тъмен лъв.

И долу има само ехо

от крясък в мрачните скали.

Без мир, без милост, без утеха

с душите, зверове били…

Защо ли в ада е горещо

и няма за убийци жал?

Не може да отнемаш нещо,

щом никога не си го дал…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДАЛЕЧЕН ПРИЦЕЛ

Човек едно, ако изгуби,

за друго вече е богат.

Или в Небето ще се влюби,

или в измамливия свят.

И с този избор неизбежен

сърцето ще плати цена

да следва своите копнежи

към мрак, или към светлина.

Вселенска Правда ще стовари

над всеки Святия си Меч.

Пръстта ще гълта земни твари.

Духът ще отлети далеч.

В два рода, ясно разделени,

съдбата ще се прояви.

И на съдбовните арени

от битки страшно ще кърви.

В една неумолима драма

светът ще изкопае ров,

а жертвите с най-огнен пламък

ще чезнат в своята любов.

С далечен прицел – до когато

плътта без дъх се прекрати,

и дух пристъпи в твърде Свято

Небе, отворило врати…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СМИСЪЛЪТ НА ЛИРАТА

Трепти божественият смисъл,

обзел сърцето на поет.

Напразно той не би написал

дори един случаен ред.

Свещено дело са словата,

когато Дух от тях трепти,

и мигом слиза Светлината

с лъчи в сърцата да блести.

Стихът се случва като песен,

на дъх изпята, изведнъж,

и над тефтера си надвесен

поетът руква като дъжд.

Пои мечти, лекува рани.

Отнема болка и печал.

Изкусно, с думите подбрани,

той в принос сам се е раздал.

В души дълбоко да прониква

с утеха, с бисерни води.

В очите – от сълзи да бликва

и в памет дълго да бразди.

Такава е съдбата цяла

на дух, орисан от слова –

в една пустиня прегоряла

да ражда стръкове трева,

поток да бъде, да извира,

и всяка жажда да плени.

Това е смисълът на лира,

родена Бог да прозвъни…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЧЕТЕТЕ СЛОВОТО! ЧЕТЕТЕ!

Четете Словото! Четете!

Творецът ви е дал очи!

Едно разлистило се цвете

цъфти от слънчеви лъчи.

В прегръдките на Светлината

живейте всеки ден и час,

че Господ е платил цената

да бъде жив във всички нас.

Четете Словото! Четете!

Пълнете с вяра всеки ред.

Че с Кръв невинна в редовете

се ражда Святият Завет.

И който в стъпките Христови

повдигнал кръста си, върви,

разчупил плътските окови

Небесен Дух ще улови.

Четете Словото! Четете!

Победа то ще ви дари!

Не ще ви плашат враговете,

щом Огънят у вас гори.

И някъде оттатък Кръста,

към Божието Царство мост,

ще се равнявате по ръста

на възкресения Христос.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КАКВО НА ТОЗИ СВЯТ СИ СТРУВА?

Какво на този свят си струва –

мисли, мъдрувай, разбери.

Лъжата в блудните царува,

страхът безбожните мори.

Смъртта със черната си гега

пасе безумните овце

и всяка си кове ковчега

с несмисленото си сърце.

Земята в трусове се люшка.

Отгоре огън я пече.

А братя – с пушка срещу пушка –

в омраза гибел ги влече.

Продажен – властникът търгува

и слага на кантар души…

Какво на този свят си струва?

Реши, приятелю! Реши!

Не давай Злото да те счупи!

Не свеждай пред греха глава!

Христос с Кръвта Си те изкупи

и от смъртта те отърва!

За Него струва си тъгата,

скръбта с въздишките безброй.

Че Той е Слънцето в дъгата

и Смисълът един е Той.

И даже клетник в изнемога

със Вяра в крем ще разцъфти.

Един такъв живот за Бога

дано да си познал и ти…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ВАЛТАСАР

Пирува с първенците Валтасар

и вдига тост със чаша във ръката.

Търкулнатият от измама зар

корона му е сложил на главата.

Във царството си пръв, незаменим,

да се гордее с тежката си слава,

но в ноздрите на Бога да е дим,

какъвто силен вятър разпилява.

Пирува царят. Виното шурти.

Очите му от пиене са мътни.

В стените на палата лъч блести

и пръсти се явяват, някак смътни.

Изписват думи в каменния зид

и карат Валтасар да изтрезнее.

"Какъв е този надпис страховит?

Къде е тълкувателят? Къде е?"

Пристига скоро Божият човек

написаното с мъдрост да тълкува.

"Претеглен на везните, ти си лек

и славата ти шепа пръст не струва!

А царството ти днес се раздели

и дните ти са вече преброени,

че с Божието злато весели

сам себе си и своите хиени.

Властта ти свърши. Беше тя дотук.

Ще я разграбят перси и мидяни.

А ти смири се, щом Небесен чук

наказва те със думи провидяни…"

Във тъмна нощ издъхва Валтасар,

със копие пронизан от засада.

Търкулнатият от измама зар

завлича в миг душата му във ада.

Та в бъдни на земята времена

да помнят всички що е земна слава…

Короната се носи, но с цена,

която в черен мрак се издължава.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ВЯРА, В ДУХ НЕПОВАЛЕНА

Залита този свят, като махало.

Люлее се пиян насам-натам.

Отдавна в него черното е бяло,

и кривото – нарочено за храм.

От крайните си полюси злините

зареждат се от лъгани души.

А Правдата брои си синините,

че злото иска с чук да я строши.

Прокужда се събудената вяра.

Зачеркват се Заветните слова.

В прожекторите – низост и поквара

със зрители – изсъхнала трева.

Веселие в безбожните палати

и шум от всецаруващия срам.

Земята в беззаконие се клати

и с трусове бучи насам-натам.

В измамливата яма на прогреса

погром от виртуални светове,

а някъде зад тъмната завеса

една змия не спира да снове.

Светът от памтивека й е даден

и тя с език двуостър го върти.

Души да гълта с вихър безпощаден

и Смисъла в лъжа да изврати.

Живея с вяра, в дух неповалена,

и сетен зов сърцето ми мълви.

В пътеката, до тънък лъч стеснена,

Мигът Небесен да ме улови.

И този свят, опасен и разблуден,

да би изчезнал, като луд кошмар,

а някъде във Вечното събуден

Живот да зърна – в Щастие и Дар.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

РАЗТВОРЕНА КНИГА

Глухите ме виждат, но не чуват.

Слепите ме чуват, но не виждат.

Плътските от злоба негодуват.

Слабите в безсилие обиждат.

Между наковалнята и чука

ударите тежки си понасям.

Падналият не осъждам с укор.

Малкото светило не угасям.

Маска на лицето си не нося

и не искам дял от чужда слава.

Нямам ли – от Бога ще изпрося.

Имам ли – излишък не остава.

Не задържам дългове човешки

и не търся съчица в окото.

Плащам си за сторените грешки

и без ропот гълтам си горкото.

Тайните в живота си разчоплих

как да бъда сит или пък гладен.

Мръзнещите – с огъня си топлих.

Нямащите – с дара си раздаден.

Не скърбя, изхвърлен на бунище,

и не трепвам, даже на мишена.

Имам си и Вяра, и Огнище!

Имам си и Слънце, и Вселена!

Пътник ли съм – Пътят ще приключи.

Клетник ли съм – пак ще е до време.

Писаното – нека ми се случи!

Търсеното – нека ме приеме!

Чудна е съдбата. Като песен.

Нотите й Някой Друг ги пише.

Не живях живот, за да е лесен,

но да бъде Кръстът ми от свише.

И това на този свят ми стига.

Горе е спечелената лихва.

А у мен разтворената Книга

Господ я чете, и се усмихва…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КЪМ НЕБЕСНИЯ ПЪТНИК!

Не се осланяй на покоя си,

държи ли го суетна връв.

Добрите хора носят пояси,

попръскани с Небесна Кръв.

А тези пояси са Истина,

родена не от този свят,

с които вярата пречистена

се пълни с Мир и Благодат.

Събирай своите съкровища

високо, в блясъка отвъд,

далече от лъжата, тровеща

човеци с похотлива плът.

Не ще те плашат съпротивите

на дух, заложил в пръст и тлен,

че Господ крепост е на живите,

в които с Огън е роден.

Той Смисъл, Прицел и Съдба ти е

във всички временни беди.

Достигнал с Него до Разпятие –

на Кръст пребъдвай, и бъди!

Че някога, докоснал Славата,

на Град от мрамор и рубин,

Христос ще заблести в жаравата

на твоето сърце… Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СКРИТА ПРАВДА

На този свят не съм живял богато

и хич не съжалявам за това.

Доволно ми е, Господи, когато

запомнят Теб от моите слова.

Един строи красивата си къща,

а друг си тъпче пълния сандък.

Роденото от пръст – в пръстта се връща,

затворило съдбовния си кръг.

А аз не искам празен да си ида

със ялова утроба и без плод,

но Вяра на Небето да съзида

за мене вековечния имот.

Че земното все долу си остава.

Не ще го никой горе завлече.

Напусто са и користи, и слава.

Душата с тях не ще се облече.

С дела правдиви само Бог облича,

що дава на човека дух и дъх.

И по-добре е клет да Го обича,

отколкото богат да трупа лъх.

Но тази Правда от света е скрита.

Капан е за безбожните души.

Защо ми е на свят да се наситя,

щом той от моя Бог ще ме лиши?

Не са ми нужни ни сребро, ни злато.

Покрива ги зелената трева.

На този свят не съм живял богато

и хич не съжалявам за това.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)