БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ!

(по случай утрешните 

ми навършени 61 години)

Нека да отвее Вятърът Небесен

всяка паяжина, лепнала  по мен.

Хлябът ми да бъде в искреност омесен

и духът ми с още Вяра зареден.

Нека ме напуснат всичките актьори

с евтините маски, роли и слова.

Само Бог един е Верният отгоре,

Който от измами Свят ме отърва.

Него в неколцина нека да открия.

В тях да се усмихва, в тях да се роди.

Виното Заветно с Верни да изпия.

Те да бъдат Огън в моите гърди.

Нека ме пропусне съхнещата слама.

Шумният ласкател страх да го смути.

А блага в живота, има или няма,

Господ да решава, щом ме навести.

За църковна слава нека съм излишен.

Дъно да ме радва, сякаш, че е връх.

А перото в мене Истина да пише

чак до Миг жадуван и последен дъх.

Нека, нека, нека сбъднат се словата,

в този стих които сам си пожелах.

Бог остава Вечен. Правдата Му - Свята,

а на мен ми стига път на сиромах...

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

С ЕДИН ПОСЛЕДЕН ПЛАЧ НА ЕРЕМИЯ!

С един последен плач на Еремия

и аз ще си завърша моя път.

Каквото пиех - трябваше да пия,

защото бях на Господ Верен съд.

Каквото писах - трябваше да пиша,

понеже пламнал огън в мен гори.

И даже в скръб душата да въздиша,

духът остава силен да твори.

Очите ми от взиране сълзяха

по древните желателни неща -

една пречудна и Небесна стряха

с Лозницата на моя Свят Баща.

Една Любов, като река разлята,

готова щедро клонки да пои.

Една Ръка, прободена и Свята,

която от света не се бои.

Прости ми, Боже! Мъка ме обрече

в горнилото на Твоя Свят Пророк!

Невястата Сионова е вече

под облака на дявола жесток!

По шията хомотът й се стяга

и примка във нозете я държи.

А тя не може никак да избяга

и сляпо доверява на лъжи...

Езичникът Светилището гази.

Търговец Благодатното мърси.

А кой душите Твои ще опази?

И кой сърцата Твои ще спаси?

Да можех - щях в сълзи да я измия,

дори на Кръст да я изкупя с кръв.

С един последен зов от Еремия

оставам плач... И нека съм такъв!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КЪМ МОИТЕ ПОРУГАТЕЛИ!

"Защото заради Тебе 

претърпях поругание..."

(Псалом 69:7)

Живейте си, тъй както сте научени.

Не ще ви бъда камъче в петата.

Да хлопам по вратите ви заключени

пленила би ме властно нищетата.

Да искам безсърдечни подаяния

не ми е в Бога кръстната дилема.

И по-добре на мъки в Гетсимания,

отколкото трохите ви да взема.

За скота всяка локва е причастие,

щом ден за ден слухти да оцелява.

Но не това е сбъднатото щастие

по пътя към несбъднатата слава.

Бях пратен със заръка от Всевишния

да бих събрал в Духа Му плодовете.

Но в тази жетва станах аз излишният,

понеже я прибраха зверовете...

От тях търсете светлите видения,

и на Христос правдивите жалони.

От който дух родил се е роденият -

към него прави своите поклони.

Оставам в Бог, със тръните набучени,

за вас нищожно някакво човече...

Да хлопам по вратите ви заключени

не искам... А и няма смисъл вече!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАВА ХЪЛМЪТ НЕПРЕВЗЕТ!

Дори скръбта да ме удари

и дните ми изпълни с гнет,

от дребните и ниски твари

остава Хълмът непревзет.

Заветен Кръст ги ужасява

и светъл Пример ги мори,

а долу - в евтината плява

светът поклон е пред пари.

Духът не ще да носи тежко.

Товар от Бога е проблем.

Не е за битие човешко

Върхът към Вечния Едем.

Високо горе, в планината,

на Господ Славата блести.

Но кой ще заплати цената

Христос с дела да възвести?

Не тръгва земната къртица

след Яков, Петър и Йоан,

а верният божествен прицел

е безнадеждно изтърван.

Горчи от болки и несгоди.

Пелинът - още неизпит.

Къде ли моят Бог ме води

със Своя изпит страховит?

Какво ли още да напиша

и как докрай да се раздам,

та вътре в мен простор да диша

един последен Авраам?

Ще бъде стъпкан от невяра

и купно мразен от пръстта,

дори да е принесъл Дара

в ръцете Святи на Христа.

И даже гръм да се стовари

за знак от Вечния Завет,

от дребните и ниски твари

остава Хълмът непревзет.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ИСТОРИЯТА ПАК ЩЕ СЕ ПОВТОРИ!

Илия към пустинята поел

и седнал под дърво, от зло заплашен.

Прицелила се в него Езавел

със крясък див и поглед твърде страшен.

Тя, жрицата на дявола жесток,

царувала със низост и поквара,

но мечът на великия пророк

с позор опръскал царската тиара.

Пред погледа й паднали глави

на нейните изчадия от мрака.

А дяволът започнал да кърви

и креснал бесен: Езавел, в атака!

Финалът се оказал някак друг,

по-силен от посмъртните финали.

Атаката не случила. Напук.

И вещицата кучета я яли.

А някъде, след тихия Йордан,

Илия се въздигнал с колесница.

Проскърцал зъби тъмният титан,

изгубил най-върховната си жрица.

А днес отново той крещи: Война!!!

И иска в смут пророка да събори.

Но в този спор на Бог и сатана

историята пак ще се повтори.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ОТЧЕ АВРААМЕ!

Отче Аврааме! Праведнико Божий!

Стръмен се оказа Примерът ти Свят!

Кой ще има сила Жертва да положи,

без да се извърне нито миг назад?

Всичко е по сметка. Пито и платено.

Хълмът се заменя с личен интерес.

А слуга, заложил в поприще свещено,

скита се похулен, мразен и злочест.

Отче Аврааме! Мъжо с Вяра жива!

Кой в Олтар Небесен ще се принесе?

Светлото е мрачно. Правдата е крива.

А светът от злото бесен се тресе.

Лазар се презира. Милост се отрича.

Алчност не насища светски първенец.

А духът ми търси някой да обича

с цялата си вяра Вечния Отец.

Може би тогава, с тази изненада,

стрък трева ще бъда, живнал от вода.

Лоното ти нека да му е награда,

щом в света оставя твоята следа.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЗАВЕТЪТ В ТОРБИЧКА

Когато светът е плячкосан от твари,

и трусове тряскат, и слънцето жари,

вдигни си едната торбичка през рамо

и в нея задържай Заветното само.

Че никой Твореца не ще да измами -

ни принцове разни, ни дворцови дами,

ни тлъсти контета със чекови книжки,

ни злите бандити със поглед кръвнишки.

Смъртта е безстрастна и всички поглъща.

Не пуска оттатък ни сметки, ни къща.

И винаги в края съдбата е жалка -

последната спирка с една катафалка...

Но носиш ли с Вярата тази торбичка

ти вече на Господ си бялата птичка,

че в нея си имаш зрънца благодатни

от огън по-жарки, от злато по-златни.

Каквото и колкото днес да ти струва,

пази я, и нека духът ти ликува.

Че име, записано горе, е Свято,

със Вечната Правда довека богато.

Вратата на Хълма е твърде стеснена

и тя се отваря с душа опростена,

а там, във торбичката, имаш залога,

че станал си светлият принос за Бога.

Живяната Библия, кръстните рани,

и всичките скърби са в нея събрани.

Христос я приема и Вечност ти дава -

да вкусиш блаженство и Божия Слава.

Това е утеха и лъч преди края

да кажеш: "О, Господи! Аз ще изтрая!

Защото Ти нося Завета в торбичка

и тя ми е в Тебе душата едничка!"

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА

От хляб и зрелища едва ли
светът пред Бог ще се сниши.
Върлуват демонични хали
сред помрачените души.

Мечтаят за едната купа.
Крещят за славния отбор.
Отгоре Гняв свещен се трупа.
Отдолу - плътският позор.

Шумят гърла по стадиони.
Вилнеят страстните тълпи.
Сълза светецът да отрони 
не ще ги в мъка потопи.

Фалшив Олимп със гръм и трясък
разхвърля мълнии в ефир,
и славата му има блясък
на евтин долнопробен пир.

А купата, уви, е куха
и няма Вино от Завет.
От хляб и зрелища - в разруха
отива този свят проклет.

И нека утре не роптае
когато Меч го прободе,
че футбол днес му се играе
и тънък чипс му се яде.

Не ще приеме Съдията
от ада скръбния му стон,
защото със Десница Свята
показа му червен картон...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ ОТИВА…

Всички тайни Създателят скрива

със завеса от грешния свят.

Там, където човекът отива,

няма как да се върне назад.

Той следата си тук ще остави

в битието със земния ход,

сред различните хора и нрави

имал своя реален живот.

От отвъдното никой не праща

нито вест, нито някакъв знак,

както нощ се покрива със плаща

на дълбоко космичния мрак.

Все натам се отправят душите –

морни сенки след дългия път.

Но мълчат над простора звездите

и не казват какво е отвъд.

Старец тръгва, а рожба пристига.

След вълната се ражда вълна.

И живот с трийсет хиляди мига

е навярно платена цена…

Всички тайни Създателят скрива,

но една е дарил Милостив –

че Синът Му Кръвта Си пролива,

а човекът със Вяра е жив…

И дори от надгробните плочи

свети Смисълът, явно открит –

Кръстът винаги Вечното сочи,

а със него духът е честит.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ГОСПОДНИЯТ УРОК

Погледай, братко, разумът къде е

и с вяра във сърцето го вложи.

Земята без дърво ще оцелее,

понеже тя дърветата държи.

Дървото без земя не оцелява,

защото ще остане с корен сух,

но винаги напълно се предава

в ръката на невидимия Дух.

Усещай, братко, мъдростта незрима,

която слага своя Свят печат.

Водата и без риба ще я има,

защото тя на рибите е свят.

Но рибата излезе ли на суша,

умира там без своята среда,

и мъдро е Създателя да слуша,

та дълго да пребъде сред вода.

Смири се братко в Истината жива

и вътре в нея остани правдив.

Без Бог човекът към смъртта отива

и само с Него би останал жив.

Водата дом за риби е довека.

Земята – за треви и дървеса.

Но в Своя Образ сътворил Човека,

Творецът подари му небеса.

И тази днес е вярата дължима

на Господ за премъдрия урок,

че Бог и без човека ще Го има,

но накъде човечество без Бог?

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)