ЩЕ НАМЕРЯ КЪМ ВЕЧНОТО БРОД!

Аз си нямам в света покровител
да ме пази от хорската злост.
Никой властник не ме е попитал
как до днес оцелявам с Христос.

Как се носи на Господ товара?
Как Завета Му пазя със плам?
Как довека отхвърлих кантара,
та благата Му даром да дам?

На пътеката стръмна и тясна
колко Верни издърпах с ръце?
Съпротивата тъмна и бясна
как понесох с едното сърце?

Само Вечният в тайното гледа.
То е скрито от плътски очи.
И едва ли от няколко реда
ще започне скръбта да личи.

Не е болка, че сив и невзрачен,
се усетих сред шумната гмеж.
Който страда в затвора си мрачен
би съзрял и нищожната свещ...

Изживях си съдбата да пиша
и пронизвам неправдата с меч.
А когато остана излишен -
ще съм скрит от тълпите далеч.

Не потърсих утеха в бодили.
Не дочаках от репеи плод.
И навярно със сетните сили
ще намеря към Вечното брод.

Светъл лъч към висока обител.
Чуден Дар под Небесен покров.
И утеха от Свят Покровител
с пълни шепи дарил ми Любов!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ЗА ИДЕЩИТЕ СЪДБИНИ

Смирено погледни отгоре

към идещите съдбини.

Дворци от пясък ще съборят

дори нищожните вълни.

Със всичко грешно се сбогувай,

което в разума горчи,

и в чиста вяра помъдрувай

защо светът се помрачи.

Над гневното море от роби

царуват богове от пръст,

а в сиромашките утроби

се трупа жаждата за мъст.

Жестока власт, несправедлива,

души с насилие мори.

И правдата е твърде крива,

купуват ли я със пари.

Прослойки златни не зачитат

на клетника едната скръб.

Ядат и пият до насита

върху нещастния му гръб.

Коват измамливи закони.

Премазват с палките протест.

И винаги до края гонят

нечистия си интерес.

А някъде над тях се взира

един навъсен Съдия,

но злият Злото си не спира,

роден от мръсната змия.

Търчи след нея в пропаст черна –

мъртвец с монети на Харон,

и в своята душа безверна

прилича на ръждив пирон…

Смирено погледни отгоре –

светът предаден е на Съд.

Вратите бездна ще отвори,

за да погълне грях и плът.

Потоп изпраща Съдията

греховните да разори,

но ти, покрит от Милост Свята,

в Христос дълбоко се смири.

И влез при Него, във Ковчега,

преди високите вълни,

че Той е Алфа и Омега

на идещите съдбини…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КАКВО ВЪВ ВЕЧНОСТТА ЩЕ ОТНЕСЕШ?

Какво във Вечността ще отнесеш?

Какво ще задържиш за необята?

Обречен на насилство и грабеж,

безумният парите си пресмята.

Не мисли той, че скоро ще умре,

а делото му ще стопи забрава.

И няма как в плътта да разбере

след земния живот какво остава…

Когато има грешки в правопис

едната гума лесно ги изтрива,

и там, върху написания лист,

читателят проблеми не открива.

Но стане ли душата ров от грях –

оттатък при Създателя го носи.

Не би изтрила тъмния си крах

и няма как поправка да изпроси.

Какво във Вечността ще отнесеш?

Пръстта задържа всичко в пръст родено.

Превърнеш ли мечтите си на леш

със сметките отиваш на червено…

А грешник няма как да издължи

пред Господа съдба опропастена.

Сред купища от грях и от лъжи

остава със душа неопростена.

Потъва тя, подобна на пирон.

Парче желязо, дърпано от ада…

И този свят с погрешния поклон

оттатък се превръща в изненада.

Какво във Вечността ще отнесеш?

Едно сърце пред Бог човекът има.

Побързай! Напълни го със копнеж

и обич, на Спасителя дължима.

Без страх тогава Път ще извървиш

и Смисъл ще изпълни зов от думи:

О, Господи! Със мен бъди и виж,

че Ти Си Скъпоценният върху ми.

Щом Тебе имам – Теб ще принеса!

И Тебе ще даря на Теб Самия!

Че в Твоите прекрасни небеса

поисках като Дар да Те открия!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЕЧЪТ НА ИСТИНАТА

Дали от бич или тояга,

дали от облак зли оси,

човекът е готов да бяга

и кожата си да спаси.

Съвсем логично му се струва

да се избави от беди,

че Злото щом го атакува

не ще го никак пощади.

Така в живота е заложен

инстинктът, верен като щит.

Настъпи ли мигът тревожен –

човек да се намери скрит.

Но има правило едничко,

с което бори се умът,

и с него се обръща всичко

в залога между дух и плът.

На Господ Истината Меч е

и тя във плътското боде…

И тук човек е длъжен вече

смирен да Му се предаде.

Да помни тази Правда жива,

с която се крепи духът.

Христос не идва да убива!

Убиец само е грехът!

А Божията Вест е блага!

Живот за вечни векове!

И кой от нея ще избяга,

та своя грях да отърве?

Плътта греховното ще брани.

Духът от Вяра ще е жив.

Отвори ли му Мечът рани –

човекът нека е щастлив.

Че всяка рана ще зарасне

с Кръвта невинна на Христа.

И лумнала – не ще угасне

изкупваща го Любовта…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ТРЪНЛИВИЯТ ВЕНЕЦ

Трънливият венец се носи

безмълвно, тихо, и без гняв.

Спестяваш всичките въпроси

дали си крив или си прав.

Във свят на озверели псета,

събрали в ямата души,

не чакай ангел със пинсета

от болката да те лиши.

Помни на Господ Бог словата

от времената на Адам,

че тръни ще роди земята

и плевели ще никнат там.

И няма плътската природа

омразата да ти спести,

дори когато в небосвода

Зорница върху теб блести.

С венец и четири пирона

заради Святите слова

се плаща златната корона

върху Христовата глава.

Трънливият венец се носи,

но ти с любов се усмихни,

че виждаш във скръбта защо си

през всичките усилни дни.

Исус у теб ще се познае –

на Кръст, но като Камък твърд.

Че Смисълът свещен това е:

С Венеца Му да вкусиш смърт!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЗАПИТАЙ СЕ, БРАТКО!

Запитай се, братко, във време продажно

какво ти е свидно, кое ти е важно.

И как да го скриеш от злите пълчища –

влечуги, които пръстта не насища.

Светът е под преса. Системата мачка.

Прибира престъпникът пачка след пачка.

А Правдата Свята тъгува пребита

за бедния – явна, за алчния – скрита.

Тук някой се ражда, там някой умира.

Един проумява, а друг не разбира.

Съдбата разделя, а Мечът разсича

и всеки във избора себе си врича.

На Образ и сянка от сблъсъка вечен

духът е изкупен или е отвлечен.

И явното идва тогава, когато

подлага се Вярата в изпит за злато.

Онази Заветна и Истинска Вяра,

от Вечност по-млада, от древност по-стара,

която душата нагоре въздига

далеч от килия и земна верига.

Запитай се братко! И нека е ясно,

че даже сега да живееш натясно,

когато Небето ти стане посока

Духът те издига в безбрежност широка.

А горе, в прекрасното, мерзости няма,

родени от тъмната страшна измама.

И даже човекът от скръб да погива,

утехата в Бога е всякога жива.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПРИСЪДАТА НАД АЛЧНОСТТА

Алчният духа си не насища

и не казва "стига" в своя глад.

Тъмна страст сърцето му разнищва

и пришпорва с яростен диктат.

Времето му днес е да върлува

и души да граби с вълчи бяс.

Като зъл балон да се надува,

помпайки огромното си "аз".

В пътищата си да ходи криви

и да си намира врагове.

С прилепи и ястреби грабливи

лепкавият мрак да го кълве.

С армия от мутри и биячи

да си пази тлъстия корем.

Тежките си куфари да влачи

някъде по земния Едем.

Яхти и коли да си купува

със поръчки в лъскав каталог,

без дори да знае колко струва

капчица от Милостта на Бог.

Хули като гейзер да изрича

и презира всяка доброта.

Винаги парите да обича

и през тях да гледа на света.

Страшна е присъдата му. Ясна.

Като плевел ще се повали.

Болестта му черна и опасна

земен лек не ще я изцели.

С нея всеки грях му е оловен

и с ужасна сила му тежи.

Да потъне, от злини виновен,

без да може да се издължи...

Като червей в огън да се мята

в края на доволната си плът...

Вечен е оттатък Съдията!

Вечни са присъдите отвъд!

И на злия пъкъл пред вратите

има надпис огнен и зловещ:

Трупаш ли с нечестие парите,

тук при мрака ще се озовеш...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

СКРЪБ НА СИРОМАХ

Линее сиромахът. Нищ е.

В света не случва на блага.

Мечти не никнат на бунище

и няма в сивото дъга.

С едното вретище си крета

през поруганите лета

и търси за душата клета

една Спасителна Врата.

Въздиша в скръб и изнемога

от много кризи изтънял,

а горе, в Царството на Бога,

събран е Вечният му дял.

Линее сиромахът. Нищ е.

Боде сърцето му ръжен.

Но има лумнало огнище,

което прави го блажен.

С едната Вяра да устиска

скръбта на тежкия хомот

и користи да не поиска

от потъмнелия живот.

Светът от зло ще го пресити.

Неправдата ще го гнети

с омразни погледи присвити

или заключени врати.

Линее сиромахът. Нищ е.

Предмет на хула, жлъч и смях.

Но горе, в бъдното го вижте

отритнатия сиромах...

Съдбата е правдиво сито,

за всеки писана от Бог.

Но тя се случва някак скрито

и винаги си има срок.

А долу, в адовата бездна,

крещи кръвникът: "Боже, ах!

В света върни ме да излезна

и дай ми скръб на сиромах..."

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

НАЙ-СВЯТАТА УТЕХА

Събирай съкровища в горния свят.

Не искай във друго успеха.

Когато в Исуса си вече богат

това е най-свята утеха.

Тя нека ти бъде от бури заслон

и радост в духа ти да влива.

Маслина, родена на Божия клон,

е само за Господ щастлива.

Към Бога политат Заветни слова

и обич, и жертви, и семе...

Събрано пред Трона е всичко това

и няма крадец да го вземе.

Очи не извръщай към долния свят.

Кошмарът от него ще свърши.

А клонът маслинен, от благост богат,

не ще се от кризи прекърши.

Във него се вливат потоци води

и ражда се Плод за прослава.

В Давидова Вяра жив псалом бъди,

че той във Духа преуспява.

С мечтите докосвай Небесният Град.

Сложи си най-бялата дреха.

И нека без мяра трепти Благодат

и носи ти Свята утеха.

Небе и земя ще преминат със трус,

но верният смисъл един е:

Каквото събрал си при Господ Исус

довека не ще да премине!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОБРАЗ НА СВОЯ ПОКЛОН

Човекът е образ на своя поклон

и в него съдбата си врича.

Могъщият Господ на Хълма Сион

духът ми избра да обича.

Той горе царува, аз долу горя

и свързва ни Вярата Свята.

За Него живея. За Него творя.

За Него съм тук на земята.

Трикракото столче ми стига за трон

и къшея хляб за наслада.

Човекът е образ на своя поклон,

готов да го тачи и страда.

Не бих се облякъл със лъскав костюм.

Презирам изискани фрази.

Но в пепел и вретище имам наум,

че Господ чедата Си пази.

Не търся пощада от горд Вавилон

и достъп до светски амвони.

Човекът е образ на своя поклон,

дори прикован от пирони.

Горчивата чаша ми става Завет,

а хулите - признак за Слава.

И даже презряната гъба с оцет

духът ми докрай заслужава.

Не ще да отроня въздишка и стон

за всичко, което ме губи...

Човекът е образ на своя поклон,

когато съдбовно се влюби.

И тази е моята вечна любов

във свят под небесна присъда -

да бъда поклонник, довека Христов,

и Божий приятел да бъда...

Стефан Главчев

(Птицата в теб)