ПРО И АНТИ!

Недей залита в "про" и "анти".

Борбите светски примижи.

Небесните Си диаманти

в ръката Господ ги държи.

Народите във злоба люта

са вкопчени от зъл тиран.

Не спират даже за минута

да бъдат пешки в пъклен план.

Не хващай на идеи вяра,

които бранят земна власт.

Поклоните вървят с поквара,

а тя – с дежурния си бяс.

Помни, че земните корони

раздава тъмен исполин.

И най-значимите персони

в ръката му са пластелин.

Той както иска ги огъва

и мачка с тъмния си дух,

че всеки с чук Христос разпъва,

за Правдата Му сляп и глух.

Позор е всяка политика,

понеже раждат я лъжи.

Тя земните с лукавство вика

и там от червеи гъмжи.

Човек се блъска и завлича

от всички ветрове накуп,

а духом този свят прилича

на мъртъв и зловонен труп.

Недей залита в "про" и "анти".

На Господ камък ти бъди.

И най-големите гиганти

прояжда Злото във гърди.

Грехът им непростен се трупа

в грамади за ответен Гняв,

когато Меч Свещен от упор

ще ги прониже величав.

Отхвърлил земната тревога

и скрит във Свята Благодат,

помни, че Царството на Бога

сега не е на този свят…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

И СИ СТРУВА СЪДБАТА

Няма земна пощада върху грубия кръст.

Няма слава и гръмки похвали.

Всеки сам претърпява неизбежната мъст,

щом готов е света да прежали.

И голямата болка заприличва на сън,

който чакаш да свърши до време.

Че светецът е Верен – от забития трън

до пирона, готов да приеме…

Няма пътища лесни, нито жребий честит

на пътека, от Святост стеснена,

щом Саулова злоба още гони Давид,

от смирения мъж наранена.

Вечността е висока и прилича на връх.

Само Вяра до нея ще скочи.

А Христос е Заветът – като смисъл и дъх.

Като Дух в Моисееви плочи.

И си струва съдбата – до последния ред,

даже в мъка и скръб посивяла,

че оттатък, на Хълма, Господ чака те Свет

в сетнината възвишено бяла.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОГАТО СЪРЦЕТО Е С ВЯРНА ПОСОКА!

Обичай Сион! И в сърцето ти нека

Зорницата сочи спасителен бряг.

А в чудната ладия – бяла и лека,

бъди на Небето надежден моряк.

Надмогвай над бури! Удържай платната

и имай Завета за верен компас.

Защото сред мрака блести Светлината

и води те всякога Божият Глас.

Обичай Сион, че е прицел на Вяра!

По-скъп от живота, от връх по-висок!

И нека ти влива Духа Си без мяра

Любящият, Щедрият, Святият Бог!

Че някога в бъдното, свила платната,

Небесната ладия горе ще спре…

И слязъл морякът – ще знае цената

защо е преплувал най-бурно море.

Сион му е пристан за котва дълбока!

Христос е Награда и Вечен Венец!

Когато сърцето е с вярна посока

и в клетия грешник роди се светец!

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)

СЛОВО ЗА ХОДАТАИ

Поемете от скръбния скръб.

На безсилния давайте сила.

Всяка мъка, понесли на гръб,

във живота и вас е морила.

Помъдрувайте с мъдрия в зов,

но бъдете за простия – прости.

И тогава – за Свят благослов –

ще приемете ангел на гости.

Всяка стъпка по пътя нелек

нека бъде в следите на Бога.

Че така се изгражда човек –

превъзмогнал над страх и тревога.

Да узнае, че светли слова

се откриват наяве в делата.

И изпитан във всичко това –

ще намери най-щедра отплата.

Ходатаят е винаги там,

гдето капка утеха не стига.

И раздал от сърцето си плам

смазва иго и чупи верига.

Като страж, незаспиващ на пост,

да остане в стоенето верен.

С най-великия знак, че Христос

е потърсен и вече намерен.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КОЙ ТИ Е БЛИЖЕН…

Когато от мъка и скръб си угрижен

попитай Създателя кой ти е ближен.

И кой като ангел разперил крилата

е пратен от твоя Баща на земята.

Не онзи, готов да разтяга локуми

и уж да те топли със хиляди думи.

Но другият, който товара ти взима,

с онази Любов, на Исуса дължима.

В живота, от тръни и плевели труден,

да дойде Приятелят, с пламък събуден.

Душата ти клета с утеха да храни

и Миро да бъде за твоите рани.

Да видиш във чудната светла картина

как цялата болка у него премина,

но с Обич Христова и жертвеност близка,

той нищо в замяна от теб не поиска…

Ще кажеш: "О, братко! Нима е възможно

аз ближен да срещна във време безбожно?

Това е за мене задача нелека,

защото човекът е вълк за човека…"

Послушай съвета ми – Свят и сърдечен!

Христос във сърцето е ближен и Вечен!

Щом огнено слово от стих те вълнува –

то всичката вяра за Него си струва.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ИСУС ЖИВОТА ТИ ДАРЯВА!

Исус Живота ти дарява!

Върви със Кръста Му! Блести!

Въздигай Неговата Слава

и Примера Му възвести!

С молитва искрена към Бога

плати високата цена!

Бъди сред хладината Огън!

Бъди във мрака Светлина!

Духа си дай Му - да слугува!

Сърце в Завета Му смири!

И Той във тебе ще векува

и Себе Си ще ти дари!

Че чудо е Любов такава

Отец в духа ти да възлей!

Исус Живота ти дарява!

Вземи го с Вяра! И живей!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ПОУКАТА ЗА ВЕЧНИ ВЕКОВЕ

На Свята Правда летвата висока

светът със скок не ще я покори.

За него всяка истина е стока,

която се купува със пари.

Голгота той не може да хареса.

До мъст презира Дар и Благодат.

И винаги си търси интереса

в услуга на губителния ад.

Обречен в сетнината си, пирува.

Пожарите подклажда с дива мъст.

И сам не знае колко ще му струва

отровената от змията пръст.

Избира брак под тъмното венчило

на звяр, от който цял е обладан,

и мрази всяко Божие светило,

родено от водите на Йордан.

В безчестие присъдите си трупа.

Не спира на измама да вони.

И слага сам на шията си клупа

от своите извършени злини.

В тестото на лукавия замесен

завинаги обрича се на мрак,

предаден на загниване и плесен

и гнусен, като дъх на амоняк.

В решетките на минало зловещо

ще бъде вързан, съден и проклет.

И с вик от наказание горещо

ще иска капка Милост без ответ.

Това му е трагедията цяла,

поуката за вечни векове:

Реакция да имаш закъсняла,

когато Бог към Правда те зове...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

БЛИКАЙ, ИЗВОРЕ!

 На Животворящия и Свят Дух!

Бликай, Изворе! Моля Те, бликай

в посивялото вече момче.

И дори на света да съм никой -

нека жива водата тече.

Все едно кой и как Те жадува,

щом духа си чрез Теб утоли.

Ти Си Дар, Който нищо не струва,

но пък в чисти души ромоли.

Бликай, Изворе! В Тебе са скрити

вековечни и Святи лъчи.

И когато докоснат душите

ги даряват със зрящи очи.

Онова да съзират, което

помрачен не открива светът -

как изливаш се Ти от Небето,

за да бъдеш и Вяра, и Път.

Бликай Изворе! Моята жажда

всеки ден като зов Те шепти.

Само с Тебе сърцето се ражда!

Само в Тебе Животът цъфти!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ПЪТНИЯТ ЗНАК

Когато езикът, мъчително сух,

от ада молитви изрича,

остава Отецът далечен и глух

и в лютата скръб не наднича.

На грешника празния земен живот

е гледал през всички години.

Ръце е протягал към жалкия скот,

но той е послушал гадини.

Съдбата е избор. Животът е път.

Смъртта е врата в сетнината.

И всичко се струпва, когато отвъд

претегли духа Съдията.

И няма за скверния златна среда,

събираща чисто и мръсно.

Не пие ли приживе Жива Вода,

оттатък за нея е късно…

Оттатък е Правдата с острия Меч.

В лъчите докрай безпристрастна.

Да прати злотвореца твърде далеч –

в тъмата, от мъки злощастна.

И нека от думите гняв не расте.

Роптание нека да няма.

Че само за живите хора са те,

преди да са паднали в яма.

Мислете за мен, като пътния знак.

За грешника – "Стоп" преди края.

Че щом си отиде, погълнат от мрак,

не мога дори да го зная…

Тогава ще иска, мъчително сух,

към Бога слова да изрича.

Но кой днес остава далечен и глух

и в Божия Зов не наднича?…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПЕПЕЛ В БИТИЕТО

Не искам пепел в битието

от пламък, вече догорял.

Творецът е това, с което

на този свят се е раздал.

Гори ли – смисълът го има

и поривът остава жив

в една надежда несъзрима,

подобна на Небесен взрив.

От Дух – роденото е Вечно.

Не може да се присвои.

Дори в мъртвило безсърдечно

търгашът пачки да брои.

Пръстта в дисагите му влиза.

Суетна стока на кантар.

А този пагубен цинизъм

е смърт за Истинския Дар.

Тъй както пепелта е сива

и чезне в земните бърда –

творец без Огъня погива

и няма в бъдното следа.

Искрата в кремък се отсича

и лумнал Огънят гори.

А дух се ражда да обича

и своя Дар да сътвори.

На Бог да каже: "Виж ме! Ето –

на Тебе се обрекох цял!

И нямам пепел в битието

от пламък, вече догорял…"

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)