вторник, 17 октомври 2017 г.

ОЩЕ ДЕН, МОЙ ПРИЯТЕЛЮ!

Още ден за Христос преживей
без да мислиш за много години,
че светът е във плен на злодей
и плячкосват го черни гадини.

Още ден изпълни с доброта
и с усмивка докосвай бедняка.
Щом похлопа на твойта врата,
ти не давай на Бог да те чака...

Още ден нека с Правда трепти
всяко твое изречено слово,
че лъжата мнозина лъсти
и езика им пълни с олово.

Още ден нека светли сълзи
от тъгата ти в зов се пролеят.
Може би ангел с тях ще срази
и отблъсне далеко злодея.

Още ден в този свят възвести
Господ, Който в духа ти наднича!
Още ден само Той да блести!
Още ден само Той да обича!

Че с дарени в Завета Му дни -
даже век е нищожен и кратък,
а в Духа на Енох - висини
ще намериш, преминал оттатък. 

Още ден, мой приятелю! Ден!...
Светлината чрез теб да светлее!
Че човекът от Бог е роден
като лъч цял живот да живее.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

неделя, 8 октомври 2017 г.

ПАРАДЪТ НА МЪРТЪВЦИТЕ

Мъртъвците си спретват всемирен парад,
за да следват смъртта си богиня.
От душите им лъха гробовната смрад
с дъх на алчност и мирис на тиня.

Всички - пешки на Злия, хвалят своя палач
и се хилят с гримаси зловещи.
А в сърцата им, скрити в измамния здрач,
се оглеждат катранени пещи.

Във вселена от пепел те са тъмни звезди.
Всяка - с хитро лукавство възпята.
Но оставят в парада си гнусни следи
до отровния зъб на змията.

Поруганата правда се гърчи под тях,
без да проси за миг от пощада.
А пък те - предоволни в осъзнатия грях,
маршируват честити към ада.

От ръцете им скверни се разпалва война.
От очите им - Ирод наднича.
Те преследват Исус да Му търсят вина
и с олово оплитат си бича.

Те - отдавна проклети да не срещнат покой -
мъртъвците на дух богохулен,
днес превръщат света във потопен порой,
от лъжи и измами прибулен.

Потърсете с душите си верен пламък отвъд!
Вас парадът не ще да пребори.
Че Небето посочва точна дата за съд
и килии в железни затвори.

Иска времето лъвове! Не бъдете овци!
В Дух безстрашен явете Исуса!
И парадът на всичките зли мъртъвци
обречете на страх и покруса...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

СТАРАТА БИБЛИОТЕКА

Старата библиотека проговори с тъжен глас.
"Позабрави ме човека и съсипана съм аз.
Всички мои етажерки мухъл ги мори, и прах.
Като прелъстени щерки бъдещето им видях.

Пуста цифрова епоха ми докара този гнет.
Други времена дойдоха - на компютър и таблет.
В по-далечните години, (тъй щастливи бяха те)
жаден някой ще намине, и ще иска да чете.

В мен да си намери книга, както иманяр - сребро,
и духът му да въздига гениалното перо.
Уж на Библията Свята съм наречена, нали?
А защо от самотата толкоз много ме боли?"

Тъй дочух я да нарежда своя тъжен монолог,
книжна дама без надежда, но пък кръстена от Бог.
И духът ми я прегърна. В миг сълзите й изтрих.
А скръбта, що в мен посърна, се изплака с този стих...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

събота, 7 октомври 2017 г.

ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

Сега е време за раздяла...
И аз не страдам от това.
Душата - в болки оцеляла -
избра си път към синева.

С прегради, спънки и окови
не ща светът да ме държи.
С Любов над всичките любови
животът ми ще продължи.

В илюзиите твърде много
отдадох плам, прахосах блян.
Но идва час да кажа "сбогом"
на ада, приживе живян.

Не ща корона, чест и слава.
Духът ми нека да е здрав.
Че злият дявол заслужава
в лицето си юмрук корав.

Гърбът ми той не ще прегърби.
Светилникът ми ще гори.
Отхвърлям с вяра всички скърби
за власт, имоти и пари.

С тотеми, идоли, заблуди
не ще ме съкруши злодей!
Събирай всичките си луди
лукавецо! И полудей!

Не искам в битие безцелно
излъган да кълва на стръв.
Сега е времето разделно,
когато меч боде до кръв.

И по-добре да съм посечен
с едно око, ръка и крак,
отколкото в дома ми вечен
стените да изпълва мрак.

Сега е време за раздяла.
Дори да стана сам самин.
Душата ми, от Кръста бяла,
в Христос обрича се...
Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 4 октомври 2017 г.

СЪДБОВНА ОДИСЕЯ

Един в душата е море,
а друг - двулитрова бутилка.
Къде ли ще се събере
на злото скръбната горчилка?

Дали светът е вълнолом
или е кръчма за разтуха?
И как се оцелява, щом
противен ураган задуха?

Морето с бурните вълни
не е създадено за радост,
а пък бутилката звъни
и който пие е на градус...

Така животът днес върти
души - в бутилки и морета.
Една над чашите шурти,
а другата се дави клета.

За вече уморен моряк
в съдбовната си одисея,
дано доплувам светъл бряг
и там стиха си да възлея...

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

събота, 30 септември 2017 г.

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА ПОЕЗИЯТА МИ!

Мили приятели! Студеното есенно време беше добра възможност да актуализирам поезията си, преработвайки всички мои стихосбирки, за да прибавя в тях написаните нови стихотворения през последната година. На долупосочения адрес в Интернет ще попаднете на поетичния ми сайт, откъдето можете да изтеглите даром петнадесет стихосбирки с цялата възможна тематичност на човешкия живот и битие. Без, разбира се, да имам никакви претенции за изчерпателност, аз ви подарявам поезията си с единственото пожелание да бъдете боголюбиви и човеколюбиви! 
С обич и искреност към всички вас, приятели!
Ето и адреса ми в Интернет, откъдето да си изтеглите моята поезия:

петък, 29 септември 2017 г.

ЕСЕН, ДОШЛА ДО СЪРЦЕТО

Пак валят дъждовете над мен
в тази есен, от облаци жива.
И от тихи мечти напоен
моят блян като стих ги излива.

Капкоструен - небесният свод
с мъдра песен трепти от простора,
че водата е светъл живот,
подаряван на сухите хора.

И когато, прогизнали в плач,
се обикнат в съдбовната киша,
ще усетят, лишени от здрач,
как след прошка най-леко се диша.

Пак валят дъждовете над мен
своя Свят тайнопис от Небето.
Мокър свят - от води покорен...
Като есен, дошла до сърцето...

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)