НАЙ-СВЯТАТА УТЕХА

Събирай съкровища в горния свят.

Не искай във друго успеха.

Когато в Исуса си вече богат

това е най-свята утеха.

Тя нека ти бъде от бури заслон

и радост в духа ти да влива.

Маслина, родена на Божия клон,

е само за Господ щастлива.

Към Бога политат Заветни слова

и обич, и жертви, и семе...

Събрано пред Трона е всичко това

и няма крадец да го вземе.

Очи не извръщай към долния свят.

Кошмарът от него ще свърши.

А клонът маслинен, от благост богат,

не ще се от кризи прекърши.

Във него се вливат потоци води

и ражда се Плод за прослава.

В Давидова Вяра жив псалом бъди,

че той във Духа преуспява.

С мечтите докосвай Небесният Град.

Сложи си най-бялата дреха.

И нека без мяра трепти Благодат

и носи ти Свята утеха.

Небе и земя ще преминат със трус,

но верният смисъл един е:

Каквото събрал си при Господ Исус

довека не ще да премине!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОБРАЗ НА СВОЯ ПОКЛОН

Човекът е образ на своя поклон

и в него съдбата си врича.

Могъщият Господ на Хълма Сион

духът ми избра да обича.

Той горе царува, аз долу горя

и свързва ни Вярата Свята.

За Него живея. За Него творя.

За Него съм тук на земята.

Трикракото столче ми стига за трон

и къшея хляб за наслада.

Човекът е образ на своя поклон,

готов да го тачи и страда.

Не бих се облякъл със лъскав костюм.

Презирам изискани фрази.

Но в пепел и вретище имам наум,

че Господ чедата Си пази.

Не търся пощада от горд Вавилон

и достъп до светски амвони.

Човекът е образ на своя поклон,

дори прикован от пирони.

Горчивата чаша ми става Завет,

а хулите - признак за Слава.

И даже презряната гъба с оцет

духът ми докрай заслужава.

Не ще да отроня въздишка и стон

за всичко, което ме губи...

Човекът е образ на своя поклон,

когато съдбовно се влюби.

И тази е моята вечна любов

във свят под небесна присъда -

да бъда поклонник, довека Христов,

и Божий приятел да бъда...

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

ОТЪРСИ СИ ПРАХТА ОТ НОЗЕТЕ!

Отърси си прахта от нозете!

Тази грозна измамлива прах!

Лицемерът не може да свети,

но е яма на тайния грях.

Като паяк със мрежа оплита

всяка чисто наивна любов,

и за корист, подмолна и скрита,

се преправя на ангел Христов.

Пръст, когато реши, че е птица,

се обръща в прашинки безчет

и си търси върховния прицел –

да е Истина, Дух и Завет.

После лепне за дълги години

и търпят я сърца и души.

Слага маски, най-нежни и фини,

та човека от Бог да лиши.

Тя за Хляба е черната плесен,

а в тесто – фарисейският квас.

С нея плътският бива харесан

и спечелва си титла и власт.

Дава сцена на земни актьори

и събира доволната пръст.

Прах да имат… и вече са горе,

а делът им е сладък и тлъст.

Отърси си прахта от нозете

и от нея извръщай очи,

че мнозина с лъжа са превзети

и към ада плътта им търчи.

Но когато на Пътя задуха

ги погубва първичният страх,

и духът им е в пълна разруха,

Канара щом разменят за прах.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

УТЕХА ЗА ПРИШЕЛЕЦА

"Пришелец съм аз на земята…"

(Псалом 119:19)

Когато пришелец си на земята

и като чужд отхвърля те светът,

остава ти една надежда Свята,

че твоят Дом очаква те отвъд.

Че там ще оздравеят всички рани

и няма зло душата да гнети,

а вместо черни гарвани и врани,

Бял Гълъб из простора ще лети.

Събира се огромната умора,

подобно непосилна планина

навред сред върволиците от хора

да срещаш все царицата-злина.

И царят-грях сред блудните да ходи

с корона от бунтовния Содом,

а вярата, обръгнала в несгоди,

да страда за Небесния си Дом.

Във дъното на Чашата дълбока

отрова да се сипе като дъжд,

и злият да я бърка с остър нокът,

та смут да те събори изведнъж…

Но не светът е твоята родина

и не в плътта се ражда сетнина.

Ще дойде миг духът да си почине

при чудната и Свята Светлина.

И горе чак борбата ще приключи,

а писаното в теб ще се всели,

че Вечност пришелецът щом получи

сърцето му престава да боли…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВЕК

Дали ще бъде Вечен или ще е вековен

животът се простира във думичката „Век“.

Но скритият й смисъл, премъдър и съдбовен,

е длъжен да познава роденият човек.

Живял до сто години, навярно ще празнува,

със близки и познати вековен юбилей.

Но празникът тогава затвор ще му се струва

и даже би извикал: "О, Господи! Недей!

Недей ми дава още живот във старо тяло.

Прегърбен съм отдавна. Изсъхнал съм съвсем.

Сърцето ми стократно години превъртяло

утехата си иска и благия мехлем…"

Така стоят нещата със празника далечен.

Столетникът жадува последната врата.

Премине ли през нея – оттатък ще е Вечен

и там ще го очаква безкрайна Вечността.

Защо тогава Вечност от Век се образува,

когато тя си няма начало или край?

Какво за Бог е Векът, където Той векува,

човекът на земята едва ли ще узнай…

Не са ли Век в Твореца безмерните години,

в които сам пребъдва и чудното твори?

Животът във Духа Му не може да премине,

но в Святото пулсира и в Огъня гори.

Не ще откриеш Века във речника тълковен,

дори да те терзае дълбокият въпрос…

Дали ще бъдеш Вечен или ще си вековен –

сега избирай, братко, със Вяра във Христос.

Съдбата на човека е бързей скоротечен.

А изборът в сърцето – към птица или кърт.

Летиш ли към Небето – Животът ще е Вечен!

Дълбаеш ли земята – намираш Вечна смърт!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЪЗДИГНАТ В БОЖИЯТА СЛАВА

Тежат Заветните слова

и няма как да бъдат леки.

Оттатък ти ще си това,

което тук не става всеки.

Щом семето посееш в пръст,

очаквай там и да поникне.

Човекът духом вдига ръст,

когато Вечното обикне.

Светът се вижда със очи,

а Храмът се съглежда с вяра.

И чак отвъд ще проличи

тежиш ли в жертва на кантара.

Едното гърло и стомах

не струват колкото сърцето.

Щом тук оставаш сиромах

богат си горе на Небето.

И нека хич не те смути

божественият ултиматум.

Защото Бог за теб плати

и ти изкупен си, до атом…

На Него днес принадлежи

живяното от тебе време.

А който себе си дължи –

превръща се на Свято семе.

Посято в Дух, посято в Кръст,

живот да носи на мнозина…

Отхвърлил тление и пръст,

търси Едемската градина!

Тежат Заветните слова!

Амин на всяко Слово тежко!

Божествената синева

не е за битие човешко.

Христос пронизва я с лъчи

и Своите по Дух познава!

Със Него днес се облечи,

въздигнат в Божията Слава!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СЪДБОВНА АРЕНА

Животът е съдбовната арена,

а Вярата – могъщият ми Щит.

С една съдба, от Бога подарена,

все още съм от Злото непробит.

Едни достигат края си обречен,

а аз приех началото за знак.

Над тленното живея с порив вечен

и светъл превъзмогвам всеки мрак.

Светът не може връх да ми предложи

и няма за душата ми цена.

Презирам богаташките му ложи

тъй както се презира тъмнина.

При бедни е душата ми смирена.

С лишените от щастие навред.

Животът е съдбовната арена

със кръв и пясък, с удари и гнет.

Но даже там, от моя Бог обичан,

не бих останал поразен и слаб,

че Рим е до безумие трагичен

и в зрелищата винаги е сляп.

Светът не вижда моя Щит от Вяра.

Дано да би го зърнал най-подир!

За да прегърне Правдата му стара:

Обратното на Рим е просто…Мир!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПЪТЕКАТА С ПРАВДА

Пътеката с Правда е винаги стръмна.

Изпитва в сърцето Заветни слова.

Надежда си имам с Исус да осъмна

и в новия ден да повдигна глава.

Не съм си изрекъл последната дума.

Не съм си написал прощалния стих.

Духът ми не ще се от битки оклюма,

дори да е тъжен и всякога тих.

Следата е всичко, което си струва,

родена от Пример чрезмерно голям.

И само във памет творецът векува,

напълнил творбите си с вяра и плам.

А кой ще ме помни и кой ще почита

надявам се Господ това да реши.

Остава съдбата ми всякога скрита,

дори да докосва сърца и души.

Светът ще остане затвор и мъртвило

и стига ми в него да ходя с фенер.

А всичко, което на дух ми е мило,

ще галя със думите в моя тефтер.

Да тръгнат малцина по тази пътека,

която Спасителят в мен начерта.

И нека ги има в живота ми... Нека!

До всичките трудни и бъдни лета!

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)

ИСТИНО ЕДНИЧКА!

Светът безбожен ров остава.

Не ще го съвест покори.

Беснее всичката му плява

за власт и кървави пари.

Царува гнусната съблазън.

Протяга мръсни пипала.

И всеки в нея е белязан

да бъде червей без скала.

А Вярата от пръст е скрита

и губи в земното следи.

Плътта в тресавища се скита

и грях я трови и цеди.

Къде си, Истино едничка?

Без теб сърцето най боли.

Летиш високо като птичка

над прах, вихрушки и мъгли.

И който в себе си те има

не ще го този свят гнети,

защото с Вярата незрима

и той в Небето ще лети.

Ръка прободена те слави

и Кръст понесен те крепи.

Потоп лъжите ще издави,

но няма теб да потопи.

Защото свише си родена

със Огън от Небесна твърд,

и щом изпълваш ме, свещена,

не ще довека вкуся смърт.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЛИЧНИЯТ МИ КОД

Всеки дух има своя предел.
Моят също и аз ще позная.
Нека всичко, което съм взел,
се окаже нищожно накрая.

Никой извор назад не тече,
но водите си даром разлива.
И каквото сърцето влече,
все към него и то ще отива.

Всяка загуба, тъжна на вкус,
в сетнината до мед се услажда,
и когато вървя след Исус
добротата със скърби се ражда.

Че това ми е личният код - 
до предел моят дух да раздава.
И разпънат - да ражда Живот,
и в позор - да се къпе от слава.

Все едно е дали съм честит
или гълтам горчива отвара.
Ако Вярата нямам за щит,
то ще имам ли прицел на Вяра?

Всеки дух има своя предел
и след Кръста при Бог се прибира.
А с крила - от врабче до орел -
нека верният полет не спира.

Нека изворът още е жив
да пои всяка суша пустинна.
И тогава, доволно щастлив,
при Отеца си тих да премина...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)