ЕДИНСТВЕНО С ХРИСТОС

Врагът ми праща вятър и вълни

и злобата си яростен стоварва,

но никога не ще да потъмни

сърце, което в своя Господ вярва.

Привързано е то с небесна връв,

по-здрава от веригите на ада,

и няма как един рикаещ лъв

да ми отнеме вечната награда.

Ще гледа той ранената си паст

от Меча, който остро го прониза,

защото против тъмната му власт

не земна плът, но мълния възлиза.

И няма да го скрият пещери,

дори дълбоки дупки из недрата,

когато Бог му каже: „Трепери!

Възмездие ти нося за отплата!“

Врагът ми праща вятър и вълни.

Сигнал, че твърде малко му остана.

Дори да би успял да ме рани,

превръща се на почит всяка рана.

А болката ми? Тя е само знак,

че още съм на Пътя и живея,

и в битката с невидимия враг

единствено с Христос ще надделея…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРОЗОРЦИ С ИЗМИТИ СТЪКЛА

Не проникват сияйни лъчите

през прозорци, изцапани с кал,

но пролее ли клетник сълзите –

цял живот за Небе е копнял.

И душата му жива ще блесне,

като дом, построен на Скала,

а вестители с дрехи Небесни

там ще свиват могъщи крила.

Само шепа сълзи за размяна

и в сърцето с Исус е богат.

Друга толкова Свята покана

няма никъде в грешния свят…

Че духът може всичко да ражда –

чувства, музика, думи, мечти.

Но дълбоката негова жажда

сред горчиви сълзи ще трепти.

Те са болки на камък, отсечен,

от Велика и Свята Скала,

който връща копнежа си вечен

във прозорци с измити стъкла.

Да пребъдва Христос, и да грее

като Слънце във дом осветен

а надеждата химни да пее

у човека с греха опростен…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НА СВОЯ ГОСПОД ВЕРЕН!

Не се поддавай на покруса,

че в скръб и мъка си живял.

Животът, Верен на Исуса,

отвън е чер, отвътре – бял.

И смисъл под Небето няма

местата бързо да смениш,

дори съблазън и измама

да имат образ на сладкиш.

Богатият е днес мизерен,

дори претъпкан от пари.

Отвън е бял, отвътре – черен,

и бяс сърцето му гори.

По-лесно влязла би камила

през тънък процеп на игла,

а не душа, с поклон спестила

привременните теглила.

Застанал таен, зад вратата,

оттатък дебне тъмен княз.

И жетвата му е богата –

душите със пари и власт.

И няма крясъкът "О, Боже!"

да стигне светли висини…

Не може, грешници! Не може,

щом дух в измама ви плени!

След земната и пищна слава

поклонът плаща се отвъд,

и никой там не опрощава

сърца, приготвени за съд.

А ти, на своя Господ Верен,

в Завета Му се укрепи,

и този свят лукав и черен

със бяла дреха претърпи.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ИЗБРАХ СИ ВЯРАТА В ХРИСТОС!

Неверието черен трън е,

а вярата е лотос бял.

Човекът винаги ще жъне

това, което е посял.

Един ще има пръстна нива

и червей в нея ще пълзи,

а от реколтата бодлива

ще дойдат мъки и сълзи.

А друг ще сътвори градина,

събрала Божии лъчи,

та от година на година

да радва светлите очи.

И нека никой не роптае

за жътва щом настъпи ден.

Каквото си посял… Това е

животът, с избора роден!

Едната воля! Тя решава

в сърцето главния въпрос…

Извикай пред Отец тогава:

Избрах си Вярата в Христос!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СИРЕНАТА НА СТРАЖАРЯ

Със заплахите идва тревога.

Във кошмар се превръща дори.

Пламва някъде страшният огън

и обществена сграда гори.

Или с някоя бурна стихия

се отприщват високи води.

А тогава сирените вият,

щом е имало поглед да бди.

Бдях и аз със Небесни стражари

за опасности, в мрака безброй,

че врагът с люта ярост стовари

над сърцата ужасен порой.

И се случи зловеща измама.

Беше стъпкан Заветът Свещен.

Зъл престъпник търгуваше в Храма,

но пък никой не беше втрещен.

Окупираха вълци амвона –

не изблея и агне от смут.

И след Юдова страст към Мамона

топлината отстъпи на студ.

Дълго бях на душите сирена

и не спирах с тревожния зов.

Всяка дума споделях, дарена,

със Свещения Пример Христов.

А косите ми в скръб побеляха,

и тъгата у мен се всели,

щом в стражаря видяха заплаха,

и в сирената – тъмни стрели.

Как да пиша във време неверно?

Как на Кръст да се разпна за тях,

ако виждат във бялото черно,

и във Жертвата – смъртния грях?

Със заплахите идва тревога.

А тревогата ерес е днес…

И когато подменят си Бога –

приготви се да бъдеш злочест.

Че във нива, от плевели цяла,

зъл смутител е житният клас.

И сирена напразно е бдяла

да ги стресне със Божия Глас…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗАЩО ЛИ В АДА Е ГОРЕЩО?

(В отговор на мрачните статистики

от двете ужасни войни на този свят)

Отприщват войнолюбци вопли

в разруха, скърби и печал.

Какво оттатък ще ги стопли,

щом свърши земният им дял?

Кръвта човешка се пролива.

Расте ужасната вина.

Убийците със ярост дива

натрупват своята злина.

Изпълват се с омраза сляпа

и пръст на спусъка стои.

А леденият свят ги зяпа

и хладно мъртвите брои.

Умре ли жертва – прошка вече

отвъд не може да даде.

И с този факт, така обречен,

душите пъкълът краде.

Че щом е кървава дамгата,

тя няма да се изличи,

и само дявола с рогата

ще видят грешните очи.

Извадил нож, от нож умира

жесток насилник, не един,

и чак във огъня разбира,

че е потомък на Каин.

Че против него от земята

крещи проливаната кръв,

а той захапан е в душата

от челюсти на тъмен лъв.

И долу има само ехо

от крясък в мрачните скали.

Без мир, без милост, без утеха

с душите, зверове били…

Защо ли в ада е горещо

и няма за убийци жал?

Не може да отнемаш нещо,

щом никога не си го дал…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДАЛЕЧЕН ПРИЦЕЛ

Човек едно, ако изгуби,

за друго вече е богат.

Или в Небето ще се влюби,

или в измамливия свят.

И с този избор неизбежен

сърцето ще плати цена

да следва своите копнежи

към мрак, или към светлина.

Вселенска Правда ще стовари

над всеки Святия си Меч.

Пръстта ще гълта земни твари.

Духът ще отлети далеч.

В два рода, ясно разделени,

съдбата ще се прояви.

И на съдбовните арени

от битки страшно ще кърви.

В една неумолима драма

светът ще изкопае ров,

а жертвите с най-огнен пламък

ще чезнат в своята любов.

С далечен прицел – до когато

плътта без дъх се прекрати,

и дух пристъпи в твърде Свято

Небе, отворило врати…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СМИСЪЛЪТ НА ЛИРАТА

Трепти божественият смисъл,

обзел сърцето на поет.

Напразно той не би написал

дори един случаен ред.

Свещено дело са словата,

когато Дух от тях трепти,

и мигом слиза Светлината

с лъчи в сърцата да блести.

Стихът се случва като песен,

на дъх изпята, изведнъж,

и над тефтера си надвесен

поетът руква като дъжд.

Пои мечти, лекува рани.

Отнема болка и печал.

Изкусно, с думите подбрани,

той в принос сам се е раздал.

В души дълбоко да прониква

с утеха, с бисерни води.

В очите – от сълзи да бликва

и в памет дълго да бразди.

Такава е съдбата цяла

на дух, орисан от слова –

в една пустиня прегоряла

да ражда стръкове трева,

поток да бъде, да извира,

и всяка жажда да плени.

Това е смисълът на лира,

родена Бог да прозвъни…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЧЕТЕТЕ СЛОВОТО! ЧЕТЕТЕ!

Четете Словото! Четете!

Творецът ви е дал очи!

Едно разлистило се цвете

цъфти от слънчеви лъчи.

В прегръдките на Светлината

живейте всеки ден и час,

че Господ е платил цената

да бъде жив във всички нас.

Четете Словото! Четете!

Пълнете с вяра всеки ред.

Че с Кръв невинна в редовете

се ражда Святият Завет.

И който в стъпките Христови

повдигнал кръста си, върви,

разчупил плътските окови

Небесен Дух ще улови.

Четете Словото! Четете!

Победа то ще ви дари!

Не ще ви плашат враговете,

щом Огънят у вас гори.

И някъде оттатък Кръста,

към Божието Царство мост,

ще се равнявате по ръста

на възкресения Христос.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КАКВО НА ТОЗИ СВЯТ СИ СТРУВА?

Какво на този свят си струва –

мисли, мъдрувай, разбери.

Лъжата в блудните царува,

страхът безбожните мори.

Смъртта със черната си гега

пасе безумните овце

и всяка си кове ковчега

с несмисленото си сърце.

Земята в трусове се люшка.

Отгоре огън я пече.

А братя – с пушка срещу пушка –

в омраза гибел ги влече.

Продажен – властникът търгува

и слага на кантар души…

Какво на този свят си струва?

Реши, приятелю! Реши!

Не давай Злото да те счупи!

Не свеждай пред греха глава!

Христос с Кръвта Си те изкупи

и от смъртта те отърва!

За Него струва си тъгата,

скръбта с въздишките безброй.

Че Той е Слънцето в дъгата

и Смисълът един е Той.

И даже клетник в изнемога

със Вяра в крем ще разцъфти.

Един такъв живот за Бога

дано да си познал и ти…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)