ПОСЛЕДНИЯТ МИ ДЯЛ

Ще отшумят и болка, и тревога,

и всичката ми скръб ще се стопи.

Каквото можех - още ще го мога,

защото имам Бог да ме крепи.

Каквото писах - вечно ще пребъде

след сблъсъка със преходната кал.

Дори в блага светът да бе оскъден,

не в него е последният ми дял.

Ще чезнат клевети и грозни хули.

Ще онемеят гордите уста.

Последната сълза ще се търкули

преди да се отприщи радостта.

Прокуден - своя изход ще открия

и морен ще прекрача светъл праг.

И не пелин, но гроздов сок ще пия,

високо над губителния мрак.

Ще видя колко смисълът си струва

и как пред Трона жертвата тежи.

Изкупен там духът ми ще ликува,

преборил с Меч вертепа от лъжи.

Със малък сноп приятели във Вяра

ще свърши отреденият ми срок,

а старият осел ще доизкара

товара си до онзи Хълм висок.

И нека само Милост ме загърне

и Благостта отвори ми Небе,

а Господ вътре в мене да надзърне,

че Кръст, Завет и Истина ми бе...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОРОНА НА СВЯТА ГЛАВА

Като някакъв точен мотив,

достоверен, но рядко тълкуван,

виждам често венеца трънлив

на Главата Христова рисуван.

И изпълват ме скръбни слова

от надвиснали тежки въпроси:

Заслужава ли тази Глава

точно този венец да си носи?

Той не е ли същинският срам

на епоха от сляпа омраза?

Тръни черни на Бог ли да дам,

щом на кръст се отричам от „аз-а“?

Кой ръце ще протегне с печал,

та на Господ смирено да каже:

„Щом за мен от Любов Си умрял,

дай ми тръните… Всичките даже!

Нека аз да усетя скръбта!

Нека в мен тази злоба се впива!

А за Тебе – венец от цветя

своя чист аромат да разлива.

Да Си в радост от полския крем!

Във възторг от уханната Смирна!

А Небесен копнеж по Едем

Радостта Ти да прави неспирна…

Твоят Ум, безпределно свещен,

заслужава лъчиста корона.

А пък тръните – те са за мен,

за да имам надежда пред Трона.

Нека този венец понеса,

както Ти на Голгота го носи!

И ще имам над мен небеса,

та духът ми Сам Теб да изпроси…“

Тази вяра отдавна пламти

и в сърцето ми ражда пожари.

Трън не ще ме с омраза смути,

нито с ярост безбожните твари.

Имам Свята над мен синева!

Имам Цар всред Небесната Слава!

И Корона на Свята Глава

в златен блясък Сион озарява!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДЪРВО ЗА ГОСПОД БОГ БЪДИ!

Дърво, което ражда Плод –

такъв бъди с Господен блясък.

Събирай Вечния имот,

че земният е пръст и пясък.

Пред Бога той е суета.

Черупка за затвора тленен.

А щом зове те Святостта –

бъди в живота скъпоценен.

В Заветна Книга всеки ден

съкровище по Дух се сбира.

И поглед твърде извисен

докрай делата ти съзира.

Бъди в Небесното богат

сред свят на плевели и плява,

че в Божията Благодат

пребъдва онзи, който дава.

И в Ден на теглена черта

не ще делът ти срам покрива,

но в свят, невидим за тварта,

душата ти ще е щастлива.

Дърво за Господ Бог бъди!

От хора не търси отплата!

Оставяй своите следи

високо горе в небесата!

Че сторените добрини

ще бъдат твоята награда,

щом Плод си раждал в скръбни дни,

когато даващият страда.

Събирай Вечния имот,

дори Голгота да ти струва,

и мълния от небосвод

дървото в Дар ще разцелува…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ ИЗСТИВАЙ, СЪРЦЕ!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

Даже болката в теб да кърви.

Греховете със прошка покривай

и за Злото от тях забрави!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

В ледовете от огън пламти!

Сред безумните Смисъл откривай

и на него копнеж посвети!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

Че студът е от смърт по-жесток.

Всяка чаша горчива изпивай

с ходатайствена Сила от Бог.

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

В саможертва Христова гори!

Плач ли носиш – сълзите проливай!

Мир ли имаш – той нека искри!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

На студените – себе си дай!

За души неспасени отивай

и във най-мразовития край.

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

Даже в сняг да е скрита пръстта.

С тази мисъл в надежда заспивай:

Твоят Огън е Дух от Христа!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЛЮБОВТА НА ДОБРИТЕ ДУШИ

Безусловната обич е скъпа.

Тя е чудо, родено от зов.

В нея всяко сърце се окъпва

от роса на свещен благослов.

Надживява най-страшните бури

и зарежда се с пламък висок.

А във нейните светли контури

просиява ръката на Бог.

Безусловната обич е струна.

В миг докосната – чиста трепти.

Тя е дух, от Твореца целунат,

и е ключ към Небесни врати.

Тя раздава, без нищо да иска,

и стопява грамади от лед.

Във нозете на клетник е ниска,

а в очи на молител – Завет.

Безусловната обич е птица.

Тя в Небето със вяра гнезди.

И със кротост на бяла девица

сее семе и ражда звезди.

Като Дъх от Дъха на Твореца

или лъч, сътворен от лъчи,

тя е Вечният блян на светеца

да докосне Олтара с очи.

И живот изживял като песен,

своя дар във поклон да сниши

пред нозете на Царя Небесен –

Любовта на добрите души…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ ИЗЛИЗАЙ ОТ СВЯТАТА КНИГА!

Не излизай от Святата Книга!

С нея бягаш от светския плен.

Тя духа ти високо въздига

и го прави в лъчи просветен.

А пък нейните светли корици,

що задържат свещен стихослов,

са крилата на верните птици,

полетели със Дух от Любов.

Не излизай от Святата Книга.

Тя родена е в пламенна пещ.

Нека Хлябът от нея ти стига –

бял и дъхав, олтарно горещ.

Че със Правдата щом те засити,

имаш Сила за славни дела,

да си пратен от Бога вестител

до човеците с куп теглила.

Не излизай от Святата Книга!

Меч двуостър от нея блести.

С нея чупиш желязна верига

и събаряш тъмнични врати.

А душите, от мрака пленени,

вкусват чудната в Дух свобода,

за да следват със Слово родени

пътеводната светла Звезда.

Не излизай от Святата Книга,

но довека във нея бъди!

Тя на Господ е благото иго

и се носи със волни гърди.

Тя е Смисълът, който си струва

до последния дъх или стон,

щом със нея човекът пътува

от земята до Хълма Сион.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕВЯСТАТА НА МЛАДОЖЕНЕЦА

С усърдие на мъдра мравка,

предала себе в Завет,

една невидима моавка

дълга си изпълнява Свет.

Протегнала ръце към нива,

на жетвата в последен час,

с надежда истинска и жива

издирва скъпоценен клас.

Пред нея жънаха жетвари

сред ечемичено море,

и в него, кой каквото свари,

успя на куп да събере.

А тя с грижливите си длани

след тях по залеза върви,

та класовете разпиляни

за своя Бог да улови.

Жетвар не ще я забележи.

Светът не ще я оцени,

готов за хиляди годежи

на младоженци и жени.

Но няма като нея друга,

най-предана в сърце и зов,

да дойде в жетвата от Юга

при своя Вечен благослов.

Износила на гръб товара

с пожънатите класове,

докрай да устои със Вяра

във Онзи, Който я зове.

Една моавка, тъй смирена

пред господаря си Вооз,

е днес Невястата дарена

на Младоженеца Христос.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЪПРОС НА ВЯРА

Да мисля за света не мога

кога и как ще се строши,

но нося искрена тревога

за всички страдащи души.

Утеха само в Господ има

и прошка, силна да цели,

но Неговата Мощ незрима

не ще слепецът сподели.

Плътта за Вечното е сляпа

и няма да го приюти,

но иначе в сергии зяпа,

готова пръст да позлати.

И в този тягостен трагизъм

духът ми удря на стена.

През порти хлопнати не влизам,

дори с искрица светлина.

Не съм от тотото шестица

или в лотария късмет,

но търся скръбната сълзица

на грешника, без Бога клет.

Дали доброто ще се случи,

когато мъката тежи?

Понякога бездомно куче

до Лазар бедния лежи.

То даже раните му ближе

и ближно става му до гроб,

далече от света престижен,

залят от страшния потоп.

Да мисля за света не мога.

Протягам към скръбта ръце.

Да бъда в хладината огън

и зов за нечие сърце.

Любов е силна да се бори,

от чужда болка щом боли.

А кой и как ще ми отвори

въпрос на вяра е, нали?

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЩИТ НА СИРОМАХ

Не ме събарят шум и смут.

Не се страхувам от злодея.

Светът е безнадеждно луд,

а аз не ща да полудея.

Вилнее гнусен Легион

със своя куп легионери,

но Бог на Святия Си Трон

от Своя Гняв ще им отмери.

Със зло охранени свине

морето бурно ще издави

и всяка с лигаво чене

делата си ще счита прави.

О, нека даже гол и бос

със грош последен във кесия,

да ходя с Божия Христос,

да следвам Вечния Месия.

Че гинат земните царе

и падат слепите водачи,

а Верният на Кръста мре

и знае Жертва колко значи.

Не ме събарят скръб и страх.

Душата си предадох Богу.

Да имам Щит на сиромах –

това ми е доволно много.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

РЪКАТА МУ ДРЪЖ!

Светът е залят от високи вълни,

които поглъщат и нощи, и дни.

Душите се давят от тиня и кал

и мор ги завлича, и тежка печал.

Но там, в потъмнялата бясна река,

все още протяга се Свята Ръка.

Тя корист не иска, не взима рушвет,

но дава утеха от Вечен Завет.

Докосва, спасява, очиства, цери

и куп чудеса от Небето твори.

А който я види, във нейната длан

полага си всичката вяра и блян.

Тупти на света сиромашко сърце,

ранено от толкова много ръце.

Продажни, грабливи, с юмруци от яд

и твърде далечни на Примера Свят.

Но стига му само Ръката една,

която повдига дори планина…

Ръката, която духа му държи

и всякога Свята пред Бога тежи.

Дарява го с Вечност, насища с блага,

изчезват със нея кошмар и тъга.

И нека довека остане така

сърцето му в тази чудесна Ръка.

Светът е залят от високи вълни

и всяка немилост натрупва вини.

Но който в Ръката положил е дух,

дори и в потопа останал е сух.

Довека да слави Небесния Мъж…

Разбра ли ме, братко?

Ръката Му дръж!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)