Седя на пейка, а до мен с куцукане
се приближава старец побелял.
Ръка протегнал, бледа и напукана,
той търси състрадание и жал.
Несигурен навярно в милостинята,
посочва с пръсти своите коси:
“Недей ме пита, чедо, що ли чиня тук!
Но хайде, дай ми левче! Жив да си!”
А щом с ръката бъркам за паричката,
долита ангел, някъде над мен.
И чаша със Елей излива, всичката,
в дълбокото на моя дух смутен.
А след това прошепва ми послание:
“На този дядо притча прогласи!
За неговата болка и страдание,
за белите му старчески коси!”
Така, отворил устни в поучение,
небесни думи тръгвам да редя.
И с Божието Свято позволение
аз притчата по-долу ще явя...
...Явил се Бог и казал във началото
да бъде Ден сред мрак и тъмнина.
Доброто да е свързано със бялото,
а черното с греховната злина.
Премъдър, Свят във взетите решения,
Творецът заповядал в миг съдба.
След първите човешки прегрешения
животът да е болка и борба.
Човеците в сълзи да раждат бялото,
а черното да ги мори съвсем.
Докле си спомнят за Адам в началото,
за Райската градина и Едем.
Но ангел в Божието обкръжение
попитал Бога с мъдри словеса:
“Защо при всяко следващо рождение
е с тъмен цвят човешката коса?
Не е ли право тя да бъде бяла,
невинна като малкото дете?
А в края на живота - почерняла,
понеже в бунт и грях човек расте?
Защо решил Си бялото и черното
да си сменят нормалните места?
Защо избрал Си Ти нехарактерното -
човек да побелява пред смъртта?
Послушал там Премъдрият въпросите,
а после казал с милосърден глас:
“Човеци Милостта от Мен ще просят,
когато дойде сетният им час.
Когато знаят, че животът свършва
и идва миг духът им да изтлей,
а силата им в слабост се прекършва
и всички искат Божия Елей!
Тогава трябва да ги виждам бели.
Глави навели, да стоят пред Мен.
Защо са Ми човеците умрели,
щом ни един от тях не е спасен?
За тях Аз имам Милост във Сърцето!
И Благост пълни Моята ръка!
Затуй от днес насетне под Небето
човеци ще се раждат все така!
А щом косите черни побелеят,
ще спомня клетник що е сетнина.
В сълзи ще плаче, за да го огрея
и мигом да го вдигна в Светлина...”
Завършил тази притча, се оглеждам,
а старецът до мен е просълзен.
“О, чедо! Ти докосна ме с надежда!
И сякаш Бог яви се къмто мен!
Пари не искам! Даде ми премного!
Утехата за бялата глава!
Наместо милостиня - Милост в Бога!
Наместо левче - Божии слова!”
Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)
