МИСЪЛ СПРАВЕДЛИВА

Не ще се този свят събуди 

от светлите ми редове,

че той предаден е на луди 

и тъмен гарван го кълве.

А жертвата ми по хиляда 

да би я Господ умножил,

ще бъде спънка и досада, 

но не и стълба към Ветил.

На Правдата лъчите Святи 

стесниха Пътя до конец,

а твари, в земното богати, 

не биха следвали творец.

Че тях пришпорва ги каишът 

и ремък властен ги държи,

а те живеят, за да дишат 

духа на сладките лъжи.

Не ще се този свят събуди. 

Витае в зверския си сън.

И той с царете си разблудни 

венци изплита - трън по трън.

Глави смирени да набучи. 

Души на Бог да унижи.

И с дух на побесняло куче 

заплахи куп да изръмжи.

Какво пък? Време за развръзка 

най-близо е, като че ли,

и бърза тъмнината дръзка 

в човешка плът да се всели.

А в процепа на Канарата, 

за Бог понесли куп злини,

души Христови, брат до брата, 

ще видят мигом висини.

И иска ми се чак тогава 

в духа си да усетя сам,

че Бог чрез мене е спасявал 

и пълнил Святия Си Храм.

Това е мисъл справедлива. 

Заплата - някъде отвъд,

където болката се скрива 

и вече не горчи светът...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОГАТО СТУД СЪРЦАТА ВЛЕДЕНИ…

Когато студ сърцата вледени

сред вихъра на хорските омрази –

при Огъня Господен остани,

че само той духа ти ще опази.

Ледът на този свят не се топи.

Замръзват думи, клетви, идеали.

И няма как човек да претърпи

снега от развилнелите се хали.

Спасение едничко го теши –

да бъде въглен в Божия жарава.

И даже сам край гордите души –

в огнището до смърт да се смирява.

Да помни как на дървения Кръст

Спасителят пребори ледовете,

и в устните Му не изригна мъст,

а истинска Любов към враговете.

Най-огнен връх за клетото сърце –

да бъде пламък, който студ прегръща,

и в Святите прободени ръце

един злодей към Бога се обръща.

Небесния Му Пример запомни

и нека Огън всякога те пази,

когато студ сърцата вледени

сред вихъра на хорските омрази.

(Точка на замръзване)

Ясен Ведрин

ПРОРОК В ПУСТИНЯ

До днес напомня свитък древен

за случка в стари времена,

когато Господ бил е гневен

на Ниневийската страна.

Там царят, от пророк събуден,

за всички прогласил навред

да спрат с живота зъл и блуден,

донесъл грях и черен гнет.

С молитва, с пост, с тъги прелели

да молят Бог да им прости,

та Дух от Святите предели

в сърцата им да заблести.

Три дена постили, ридали.

Във вретища, в чрезмерна скръб.

"О, Боже! Теб сме призовали!

Недей да ни обръщаш гръб!"

Дочул ги Бог. Гневът Си страшен

смекчил във Своите очи.

И скоро над града уплашен

дошли спасителни лъчи…

Дали светът сегашен иска

от древен свитък да чете?

За куп ваксини се натиска,

но скръб по Господа не ще…

И няма цар – ни Свят, ни грешен,

следовник на пророка Йон,

да вдигне поглед безутешен

към Господаря на Сион.

За Свята прошка да помоли.

Народ да призове на пост.

От всички мъки и неволи

да би избавил ни Христос!

Уви, щом Правдата е в тиня,

и род затъва в грехове,

напусто е със глас в пустиня

дори пророк да го зове…

(Възходът на падението)

Ясен Ведрин

ГРЕХЪТ НА ПРЪСТНИЯ АДАМ

Тежат горчивите несгоди

на поруганата любов.

Слепец слепеца ако води,

и двамата ще паднат в ров.

Но плюят днес в едните шепи

на някой странник от Едем.

И с радост, че остават слепи,

пръстта изравят по корем.

Уви! Природата човешка

молби Небесни не търпи.

Не иска никаква болежка,

а само да яде и спи.

И още дълго да чегърта

със нокти до самия ад,

където прилепът до кърта

играят своя маскарад.

Не би могъл да ги оплаче

светец, на Кръста прикован.

Светът е в мрак. Земята в здрач е.

И всеки миг е изтърван.

Всред злоби, ярости и хули

безоките ще чезнат там,

където в смърт ще ги търкули

грехът на пръстния Адам.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПИСАНОТО, ВЪТРЕ В МЕН!

Душата ми не е витрина,

ни вярата ми – експонат.

Дошъл съм, но ще си замина,

в мига, от Бога предузнат.

И стига ми, ако в съдбата

на неколцина извор бях.

Че те ми пиха от водата

и аз раздадох се за тях.

Не вярвам в евтините думи,

а само в светлите дела.

Разтягат скверните локуми,

но те са вятър и мъгла.

Веднъж фалшивото препатил,

не ще го вкуся, да гнети…

Свещена дума е "приятел",

доказана до смърт почти.

Така, в живота, двама-трима

са повече от милион.

И хубаво е да ги има,

когато дойде лош сезон.

Че с тях сърцето оцелява

сред преспи с тежки ледове,

щом всеки е роден да дава,

когато Бог го призове.

Такъв е прочитът навярно

на писаното, вътре в мен –

сърце, което благодарно

тупти по пътя си стеснен.

Не искам наплив от мнозина

в графата "някакъв познат".

Душата ми не е витрина,

ни вярата ми – експонат.

(Търсач на бисери)

Ясен Ведрин

БЪДИ И ОСТАНИ ХРИСТОВ!

Не питай Любовта къде е

във този твърде болен свят.

Разделя злият. И владее

сърцата, гледащи назад.

Заплашват светските тирани.

За смърт говорят. Сеят смут.

Агнецът с кръстните Си рани

остава тих и недочут.

Към залез Правдата захожда,

а робът го обсебва мрак.

С игла готов да се убожда

и в мъдрия да вижда враг.

Вина на здрави да вменява.

В страха си люто да кълне.

Но никога да не застава

пред Господа на колене.

В едната грохнала Наука

да вярва, като в евтин бог,

а сам Христос, ако почука,

да Го отпъди слепоок.

Не питай Любовта къде е

във свят на твари, грях и лъст.

Духът не в пръстното живее

и в него не пребъдва пръст.

Гневът пред Милост коленичи.

Сълзата огъня гаси.

Обичай, братко мой! Обичай!

Без страх! Където и да си!

Дори и да не се покаят

злотворци, станали царе,

на този свят дошъл е краят

и всичко грешно ще умре.

Слепец ако слепците лута –

ще падне с тях в най-тъмен ров.

А ти – до сетната минута –

бъди и остани Христов!

(Птицата в теб)

Ясен Ведрин

ЛОНОТО НА АВРААМ

За клетник, който се помоли

надежда вечна да му дам,

бих казал: "О, човече голи!

Виж Лоното на Авраам!

Виж тази сетнина, която

светът до днес не е познал,

и иска битие богато

без тежка мъка и печал.

Че всички пътища в съдбата

се плащат с нужната цена.

На някой празна е торбата,

но пък сърцето – в светлина.

Друг трупа тежки авоари,

но червей страшен го яде.

И няма никога да свари

поклон на Бог да отдаде.

Небесна Воля, справедлива,

на всекиго приготвя дял.

Един в утехата отива,

от недоимък излинял.

А друг изплаща си поклона

всред огън, с жажда на уста,

че приживе е бил с Мамона

оръдие на алчността.

Изчакай, клетнико, до края!

С надежда вярата удръж,

че светлата врата на Рая

ще дойде някак изведнъж!

На земни храмове – излишен,

ти горе ще намериш Храм.

Обикнат от Творец възвишен

във Лоното на Авраам…"

(Бакърена паничка)

Ясен Ведрин

ПОСВЕТЕНО НА ЦАР ДАВИД

(който беше и остана слуга Господен)

Помазана Маслино на Отца!

Потомъко най-славен на Есея!

До днес разпалваш верните сърца

и в псалмите ти всякога се грея.

Перото ти е пълно с Благодат.

И Арфата трепти в мечти чудесни.

От прашката ти пада Голиат,

а всичките ти подвизи са песни.

Небесният ти Пастир е и мой!

И с Него в нужда няма да остана.

С водите тихи дава ми покой

на някоя разцъфнала поляна.

Трапеза ми приготвя. И гори

душата ми от Истината Свята.

Дано и в мене Той се възцари,

тъй както в теб царува на земята.

А аз да Му въздигна светъл Храм,

където Той е Вечният на Трона.

И всякога да Му прислужвам там –

в най-праведния Мир на Соломона.

Давиде! На Отец възлюбен мъж!

Все още в тебе чашата прелива.

И капе от Сион Заветен дъжд

за всеки, който в ревност не изстива.

Дано и мен Създателят дари

с незлобие в една душа смирена.

А ти от свойте псалми – говори!

Възпявай Господ с Арфата свещена!

И аз, до всички Божии сърца,

при тебе ще застана, за да пея!

Помазана Маслино на Отца!

Потомъко най-славен на Есея!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

АРФАТА ДАВИДОВА

Арфа Давидова свири звънлива.

Ражда маслината плод.

Бог от Духа Си Благост разлива,

Верен към Своя народ.

Белият Гълъб разперил крилата

вяра могъща твори.

Силен във Слово и славен в делата

Господ в душите гори.

Много измина и малко остана.

Сипе се късният дъжд.

Чака Невястата в чиста премяна

сватба с Небесния Мъж.

Портите бисерни тя ще отвори

в миг благодатен и Свят.

Чашите с вино ще пълни догоре –

Дух, от Лозата възпят.

Храмът ще свети от стълпове бели.

В химни Градът ще ехти.

Слава по всички небесни предели

с палмов копнеж ще цъфти.

И като в приказка – светла и жива,

Дар за живота честит,

Арфата вечно ще свири звънлива

с чудния Дух на Давид.

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ДАРИХ НА ВСИЧКИ СВОЯ СЪН!

Какъв в живота си не бях?

Какво последвах и възлюбих?

Защо света така проспах

и много бързо го изгубих?

Проспах богатства, капитал.

Проспах успех и кариера.

Не взимах, без да съм раздал,

и губих, за да изнамеря.

Годините ми бяха бяг

по пътя скрит и сънотворен.

Светът отдолу беше в мрак,

а аз летях сред блясък горен.

И бях плашило за едни,

или препятствие за други.

Под светлите ми висини

противни съскаха влечуги.

И тях с незлобие проспах.

Пропуснах ги, и отшумяха.

В духа си съкрушен не бях.

И те – противници не бяха.

Затворените сетива

насилие не ще отвори.

Човекът с вяра е това,

което се събужда горе.

И нека злобата проспи.

В забрава – някъде далече,

където Сила го крепи

и Смисълът се вижда вече.

Лъжа в живота си не бях.

Възлюбих Правдата от Вяра.

В скръбта сам себе си посях,

подобно жертва на Олтара.

Дарих на всички своя сън,

високо над света разблуден,

защото в горното, отвън,

за моя Господ съм събуден.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)