ЗВЪНИ МИ, АРФО!

Звъни ми, Арфо! Свято ми звъни!

Молитвата ми нека в теб прелива!

Че само ти през всички скръбни дни

духа ми не остави да унива. 

Звъни ми, Арфо! Миро ми бъди

и аз ще съм ти вярната маслина!

И нека в мене Господ да роди

Небесната утеха за малцина.

Звъни ми, Арфо! Чудно ми трепти!

Възнасяй ме високо, до безкрая!

Че твоят зов отваря ми врати

и чист отеква в химните на Рая.

Звъни ми, Арфо! Нежна и добра!

Сам Господ песента ти да припява!

А Гълъбът със белите пера

да ме полъхне с Неговата Слава!

Звъни ми, Арфо! Свято ми звъни

и в струните ти нека да изтлея!

Една Любов сърцето ми плени

и то е като песен вътре в нея...

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

НАТАНАИЛ СИ ТИ!

Във свят безбожен и неверен,

с лъжа душите поразил,

бъди с очи в Небето вперен

като един Натанаил.

Че слизат ангели отгоре,

тъй както Господ обеща,

да бъдат Вечната опора

от нашия Любящ Баща.

Не всеки може да ги види

със бляскавите им крила.

Затъват хората в обиди

и оскотяват в теглила.

В борба за хляба си насъщен,

в тревоги, в скърби, в земен гнет,

безверието ги затръшва

в тъмницата на враг проклет.

Да носят с месеци, години,

окови с тежки железа.

И няма "Господи, прости ни!"

дори в търкулната сълза.

Когато се промъкне здрачът

и властват мрак и тъмнина,

безмълвни ангелите плачат

пред всяка сторена злина.

Човекът с Дух се окрилява

и с вяра може да лети,

но трябва му сърце в жарава…

И от жаравата – мечти.

Ръце нагоре да протяга.

В молитвен зов да се крепи.

Да лепне по очите влага

и да не може да заспи.

Едва тогава чудо Свято

ще сбъдне новия му ден.

В сърцето ще нахлуе лято

с крила от ангел озарен.

И в Славата на Бог двамина

ще имат светли небеса,

да ходят в Райската градина

сред чудни капчици роса.

Небе, отворено от вяра,

в душата синьо ще трепти.

Строшил тъмницата на звяра,

помни: Натанаил си ти!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

С ЕДНАТА РЕВНОСТ НА ИЛИЯ

Смразяващия леден вятър

преборва само огнен дух.

Достатъчни са обич Свята

и вяра, стоплена в кожух.

Да помниш как един Илия

в най-страшна битка победи,

и всяка яростна стихия

посрещна с пламенни гърди.

И днес, като във дните стари

беснее гордият Ваал.

Владеят вълците кошари

и всеки сам се е оял.

Над тях гримирана и властна

крещи проклета Езавел,

и бди за ерес най-опасна

всред демоничния картел.

Съпрузи има си мнозина.

И всеки е като Ахав,

готов със мерзости дузина

да следва вълчия си нрав.

Да иска, да ламти, да трупа

разкъсал агнета безчет,

и да заслужи златна купа

на някой дяволски банкет.

Не питай Господ, Съдията

дали греха им е простил,

но със кожух и обич Свята,

качи се горе, на Кармил.

И там, присвил в нозе челото,

за Милост Бога призови,

че доста е на дните Злото,

щом цялата земя кърви.

И може би сърна ще скочи

във облака, от Правда бял,

че зима дълга се проточи

и стига вятър е вилнял…

Дошло е времето за тия,

които Зло не угаси,

с едната ревност на Илия

Небето в Миг да извиси.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТАНЦУВАЙ, С ВЯРА ОКРИЛЕН!

"И Давид играеше пред Господа

с всичката си сила…" (2 Царе 6:14)

Пред Господ твоя Бог танцувай,

препасан с лен, като Давид!

И в Него винаги ликувай,

от праведната Кръв умит!

Че днес Спасителят скъсява

годините на този свят,

и всяка мимолетна слава

изчезва като лъх назад.

Остават Любовта Му Свята

и Правдата като скала,

със нас да бъдат на земята,

повдигнем ли към тях чела.

Награда някой щом получи,

от радост истинска цъфти,

и бликва му в душата ручей,

готов задълго да шурти.

А щом вода така се движи,

когато чиста се възлей,

оставил всичките си грижи,

духа си в Бога разлюлей.

Бъди Му благодатна птица!

Бъди Му горския елен!

И с дух, избавен от тъмница,

танцувай, с вяра окрилен!

Че тръпнат ли нозете боси

по избуялата трева –

Давидовият Бог те носи

из Свойта Вечна синева!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

В ЖИВОТА НА БОГА!

Влез със вяра в Живота на Бога

и не казвай, че просто си жив.

Даже звярът си има бърлога,

но без разум е всякога див.

Във Небето през Порти се влиза

с Път Христов, озарен в Светлина,

но при днешната дяволска криза

ще платиш най-висока цена.

Куп съблазни Спасителя скриват

и духът е в затвор окован.

Сребролюбците с догми убиват.

Богохулството няма таван.

А тогава, щом искаш да зърнеш

онзи Път, от Исус вдъхновен,

трябва взор към Отец да извърнеш,

та да бъде светът поразен.

Да притеглиш Небесното в близост

и да разпнеш себичната плът.

Всичко горно в света да е низост.

Всичко долно – да бъде върхът.

От презряното Правда да свети

и с гръмлива тръба да звучи,

за да имаш лъчи за нозете

със събудени в мрака очи.

Превъзмогнал над всяка измама,

да се върнеш щастлив у Дома,

там, където противници няма,

нито зло сред ужасна тъма.

Там, където изчезва тревога

и дъхът не е тъжно горчив…

Влез със вяра в Живота на Бога

и пребъдвай в Завета Му! Жив!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕГОВИЯТ ВЕЧЕН ДАР

Последваш ли Живота ярък

на нашия Небесен Цар –

бъди за всички не подарък,

а Неговият Вечен Дар.

Подаръкът е твърде земен

и се купува със пари.

Във него няма вечно семе

и Обич Свята не гори.

А Дарът с вяра се приема

и даром дава се навред,

без страх от острата дилема

дали богат си или клет.

Че някога сред светилата

на Божия Свещен Олтар,

ще свие трепетни крилата

животът ти, превърнат в Дар.

И благослов, от Огън жарък,

сърцето ти ще разгори.

"За хората не бе подарък,

но като Дар се подари!

От Мене наследи Вселена

и стълп у нея Ми бъди,

защото тя е подарена

на жертви, станали звезди!"

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СВЯТАТА ПОБЕДА

В теб се борят два човека…

Кой от тях ще победи?

Този, с вечната пътека

към високите звезди,

или другият, всепръстен,

в куп от страсти окован,

цял от грехове задръстен

като боклучав казан…

Кой душата ти вълнува?

Кой сърцето ти държи?

Всеки избор скъпо струва,

щом човек го продължи…

И във битието тленно

свети Правдата една –

преходно и скъпоценно

се намират във война.

Мирни договори няма

в съдбоносната вражда.

Може да си пръст от яма

или злато без ръжда,

но за блясъка си златен

цял живот ще иждивиш.

Виж! Христос е благодатен!

Бързай да Му угодиш!

Той на Кръста те изстрада

и надежда ти дари,

че след битката – с награда

в тебе ще се сътвори…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖЕТВАТА НА СЕЯЧА

Сеяч от любовта си жъне

благословените жита.

А вярата му като сън е

и чака зов на сутринта.

Във свят щастлив да се събуди,

последния си сноп събрал,

и сред треви и пеперуди

да си почине отмалял.

В десницата тежи умора.

Сърцето за покой шепти.

Светът е нива, пълна с хора,

но не у всеки лъч трепти.

Понякога духът му плаче

и свойта участ тих скърби.

Защо на Словото сеяч е,

а жъне мъничко съдби?

Кълваха от труда му врани

и едър бурен се роди,

а бяха семена отбрани,

поени с живите води.

Навярно е усилно време,

всемирна битка за души,

когато и едничко семе,

покълнало ще го теши.

И тридесет или стократно

ще връща на Небето плод,

че времето е безвъзвратно

било за смърт или живот.

Сеячът сее семената

и скоро ще се приюти

високо горе, в Светлината,

преминал бисерни врати.

Дай Боже, снопът да е верен,

и в делото да няма срам,

а той пред Теб да се намери,

като слуга за Твоя Храм!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДУМИ ОТ НАСТОЙНИКА

Настойник съм на Свят Ковчег,

напълнен със Сребро и Злато.

И често питат ме: "Човек,

защо не поживя богато?

Царете с толкова блага

кръстосват с яхтите морета,

а ти къде си досега

с душа, която в мъки крета?"

Е, имам отговор за вас,

сърца, от този свят пленени!

Велика Кръв с най-чудна власт

трепти във бурните ми вени!

Тя тегли ме във Вечен Храм

и скъпоценно ме насища.

А щом за всички се раздам –

душите стават на огнища.

Във тях Среброто е Завет,

а Златото – пречиста Вяра.

И всеки Дар, отгоре взет,

се връща духом при Олтара.

Небесното не става тлен.

И пръст пред Бога не възлиза.

А аз, на Него посветен,

бих дал последната си риза.

Години – хиляди дори

не струват даже час пред Трона,

където огнена искри

на Господ Святата Корона.

Пред Мантията Му снишен

да мога в миг да коленича,

ще бъда всякак утешен

от Оня, Който ме обича.

И в този най-трагичен век,

когато мразят всичко Свято,

настойник съм на Свят Ковчег,

напълнен със Сребро и Злато.

Вземете даром, без пари,

Благата щедри от Небето,

и Господ нека ви дари

Самия Себе Си в сърцето!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ОТ ХАРАН С ПЪЛНА ВЯРА ИЗЛЕЗ!

Аз не искам живот да прахосам

в онзи зъл и греховен Харан,

но отдавна разбирам защо съм

от лъчите Небесни огрян.

С аморейци съдба не пресичам

и с хетейци не влизам в съюз.

Само Хълма Господен обичам,

за пръстта непристъпен и пуст.

Има смисъл животът, когато,

от безпътица сам и злочест,

чуеш чудно нашепване Свято

със Заветния призив: "Излез!

Напусни тези тъмни коптори

на езическа пепел и прах.

Който духом реши да ги бори

ще остане завинаги в тях...

Има връх за Любов, и за Огън!

Има изпит за Слава и Чест!

Покорил и дъха си на Бога,

от Харан с пълна вяра излез!"

Този призив колцина дочуха,

както чу го от Бог Авраам?

И не е ли невярата глуха

за словата от Святия Храм?

И не са ли зениците слепи

сред стените на властния мрак,

за да видят протегнати шепи

към Заветната жертва Исаак?

Че Отец е промислил Овена

няма никак да трогне Харан,

а пръстта му, в греха уловена,

е боклукът, от Злото прибран.

На Господния Хълм да остана

мен ми стига вовеки веков.

Като най-съдбоносна покана

от Небесния Пример Христов.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)