ХЕЙ, ПРИЯТЕЛ!

Хей, приятел! На Хълма ела!

Долу всичко е грях и измама,

а суетните земни дела

пълнят винаги тъмната яма.

За Спасителя жертва бъди,

както жертвен и Той те изкупи.

Канарата щом носиш в гърди

няма никога Зло да те счупи.

Хей, приятел! Огледай се! Виж!

Този свят като сън си отива!

Няма смисъл за пръст да гориш!

Всичко грешно без Бога погива!

Скоро Господ ще дойде. Могъщ!!!

И къде ще се видиш тогава?

Напоява ли Святият Дъжд

на Отеца противната плява?

Там, на Хълма, светлее Врата!

Кани всеки през Нея да мине!

Но се плаши до ужас тварта,

че без користи в смърт ще погине.. 

Хей, приятел! Небесният Зов

в миг единствен човека привлича,

за да види дали е готов

своя Господ до Кръст да обича.

Даже болки за Слава приел

и злините до края препатил,

идва онзи последен предел,

в който Бог те нарича Приятел...

Там, на Хълма... Със жертва до Кръст!

В Авраамова Вяра и Огън!

Да напуснеш себичната пръст

с Любовта Съвършена на Бога!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДО КРЪСТ ДА ПИЯ НЕГОВАТА СКРЪБ!

Аз цял живот от Чашата Му пих,

но колко други все от нея пиха?

От Раните Господни прокървих,

когато в мен пирони се забиха.

Не стъпих да пирувам на банкет.

Не хвалих вавилонски VIP-персони.

Не бях клакьор от първия им ред

пред всичките им лъскави амвони.

Без куфарче, без връзки, без костюм,

без скъпа височайша препоръка,

пътувах по стеснения си друм

и пиех сам Заветната си мъка.

Не трупам жал, че скърби претърпях,

защото клетник с тях се издължава.

Аз Чашата Му пих и Негов бях,

низвергнат от привременната слава.

И нека да остана все такъв -

на горди чужд, и на смирени Верен,

докрай изкупил капчицата Кръв,

с която сам от Бога бях намерен.

До Кръст да пия Неговата Скръб

и Чашата Му видя пресушена -

едва тогава в своя избор скъп

душата ми ще бъде утешена.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

НЕКА БЪДА ВЪВ ВЕЧНИЯ СКРИТ!

Всяко време към края тече

и от Вечния чака разплата.

Остарялото вече момче

няма все да е роб на тълпата.

В побелелите свои коси

ще задържа скръбта си преляла.

Ако Вярност отгоре роси,

долу всичко напомня раздяла.

Щедростта за света е порок.

Любовта - от стрели уязвима.

Даже в огнена близост до Бог

претърпявам човешката зима.

Всяко време към края тече,

а и моето също изтича.

Самотата духа ми влече

и на нея той сам се обрича.

Пещерата е сигурен щит.

Тишината - Небесна постеля.

Нека бъда във Вечния скрит,

а пък Той да събира, разделя...

Дар от Бога лъжи не търпи,

нито твари, за корист готови.

Свята твърдост докрай ме крепи

и изпитват ме думи Христови.

Няма как да се върна назад.

В долината мирише на сяра.

И навсякъде в грешния свят

дим и пепел е мъртвата вяра. 

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

О, ГЛУПАВ СВЯТ! О, ПРЪСТ НИЩОЖНА!

Гласа на Бог светът не слуша,

затънал в тъмния си ров.

Пристига гибелната суша,

а той за гняв не е готов.

Въздига демони с костюми

на всеки горд пиедестал

и бълва нечестиви думи

в поклон към гнусния Ваал.

В една последна орисия

пресъхват изворни води,

и пак е време за Илия

със знак за древните беди.

Небе за дъжд да се затвори.

Земята в огън да гори.

Но царят в мрачната си орис

така и да не се смири...

Гласа на Бог светът не чува,

пленен от чародейна смрад,

но утре скъпо ще му струва,

когато няма път назад...

Когато адът се разтвори,

и остра сярата дими,

а никога със вик нагоре

от Бог утеха не ръми...

О, глупав свят! О, пръст нищожна!

О, трон на глинени крака!

Не ща съдбата ти безбожна

и мигом ще я отрека!

На теб и твоите измами

противник всякога съм бил!

Във Бог пребъдва твърдостта ми

високо горе, на Кармил!

И там дано дочакам края,

а ти от суша излиней,

защото е съдбата тая

на глина, влюбена в злодей...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРИВИКА ЛИ ТЕ БОГ, ДОЙДИ!

Привика ли те Бог, дойди!

Недей Му призива отлага!

Че днес човешките гърди

опасен дух с вериги стяга.

В тъмница гинат куп души.

а всяка от плътта се мами,

и няма как да разреши

в съдбата тъжните си драми.

Животът шеметно лети.

Пред Вечното - безумно кратък.

Къде ще се намериш ти,

когато стигнеш там, оттатък?...

Че времето, уви, тече

в една единствена посока,

а бесният порой влече

сърцата в сетнина жестока.

Така човекът ще проспи

напусто дадени години,

когато с грях се прилепи

в пръстта с пълзящите гадини.

И сам, в килия окован,

реши, че просто смисъл няма,

освен да слуша изтерзан

емисии от тъмна яма.

Два кредита ти дава Бог - 

безценна Кръв и срок от време.

Не давай на врага жесток

от твоя дух да ги отнеме.

Свободен с Истина бъди,

че дяволът от нея бяга...

Дойди при Господа! Дойди!

Недей Му призива отлага!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВОТ ЖИВЕЯ!

Живот живея. Безвъзвратен.

С венец от тръни на глава.

За мене няма път обратен

и слава Богу за това.

И даже някак си отново

да бих съдбата преживял,

от всички бъдещи любови,

аз Божията бих избрал.

Христос у мен да повелява

каквото иска занапред,

но не за бъдещата слава

с трапези от масло и мед...

Да пия чашата горчива

и Кръста Му да нося Свят -

с душа, от живите по-жива,

наситил бих се с Благодат.

Със тази мисъл най-прекрасна,

че Камъкът Му в мен тежи,

и няма как да ме оттласнат

от Пътя примки и лъжи.

Живот живея. Избор личен.

На вярата свещен залог.

До скръб Голгота да обичам,

че там, в скръбта, ме чака Бог.

И в някой сетен ден, когато

Заветът Му ме възвиши -

на чудна улица от злато

духът ми ще се утеши... 

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ СЪМ НА СЕБЕ СИ...

Не съм на себе си. Отдавна.

На Него съм. До смърт почти.

Съдбата ми - отсам безславна -

оттатък ще се завърти.

Подминах лекото с насмешка,

плътта дошло да изкуши.

Избрах скръбта ми да е тежка

и лесно да не се теши.

Нарочих си безброй прегради

и крепости пред моя дух.

Горчах сред хорските наслади,

за ропота останал глух.

Низвергнат, хулен и виновен -

такъв живота си живях.

Сърцето, стегнато в окови,

да бих развързал, не успях.

И без излишни монолози

дали да бъда или не -

с венец от тръни, вместо рози,

стоя пред Бог на колене.

Че само Той единствен знае

доколко вярата тежи.

А щом духът ми не роптае -

по Пътя нека продължи...

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СКРИЖАЛ ОТ КАНАРАТА

Сърцето ми отдавна не дължи на 

неверници и капчица от вяра. 

Аз нямам за опора паяжина, 

а Канара, от този свят по-стара. 

Тя своите до края ще опази, 

дори от ров дълбок ще ги изкупи. 

И все едно е кой защо ги мрази 

или пък се опитва да ги счупи. 

Отдавна на високо пуснах корен 

и смисъла открих на битието - 

от Злото да остана непреборен 

в двубой с едно нищожество проклето. 

То може да беснее и да мами, 

дори тълпи лукаво да поглъща. 

Но щом е в Канарата вярността ми - 

Любов от небесата ме обгръща. 

И даже всяка плът да ме остави - 

надеждите ми в Бога ще ликуват. 

Защото трима, в Твърдостта Му здрави, 

от милиарди повече си струват! 

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТИ ДЪРПАЙ СВОЯ БОГ!

В какво човеците са дръзки? 

Дали за Святост или грях? 

В съдбата има вечни връзки 

и всички връзват се от тях. 

И аз за своята копнея. 

Ръце протягам - нощ и ден. 

Като рибар от Галилея - 

от Господ да съм уловен. 

Последвал светлите Му стъпки, 

привързан с огнено въже, 

да бъда сред онези скъпи 

и силни Божии мъже. 

Ловец да бъда сред мнозина 

на всички праведни души - 

и пътя светъл да премина, 

без Злото да ме съкруши. 

Но нека - на копнежа верен 

да вдъхна смисъл неоткрит. 

Въжето щом те изнамери - 

бъди от връзката честит. 

Тогава Истина прастара 

ще чуеш в Святия покой: 

Ти дърпай своя Бог със вяра, 

а не да те придърпва Той! 

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРОЗОРЕЧНА ЛЮБОВ

Прозорците на моите очи

отново са отворени за тебе.

Погледнеш ли през тях - ще проличи,

че вече съм направил своя жребий.

Било, че дъжд не спира да вали

или пък вятър в чувствата тършува,

причина няма да ни раздели

и повод няма да ни изтълкува.

Сега сме в миг на нужна самота,

навярно този факт да осъзнаем -

в прозорците ни влезе любовта

и ние подслонихме я без наем.

Тя моите завивки в теб постла

и твоите в сърцето ми застели.

Не бих могъл, и ти не би могла,

да върнем туй, което сме си взели.

Не бихме с тебе някак си могли

да спрем да се мечтаем от стъклата.

...Сега дъждът през вятъра вали,

но утре ще се слеем в светлината.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)