ГОЗБАТА С ДЯВОЛСКИ КВАС!

Не избирам в предизборна кръчма

нито гозба със дяволски квас.

По-добре да ме смятат отлъчен

и лишен откъм право на глас.

Съвестта си на две не разсичам.

Не отстъпвам от Верния Път.

Аз избирам Исус да обичам

даже зъл да ме мрази светът.

Власт на Святия Бог подобава.

На земята тя тъмен е ров.

За какво ми е светска държава,

щом презира Завета Христов?

И защо са ми куп депутати?

Зли пиявици, смучещи кръв...

Колко изборни минаха дати,

а след тях - само бесовска стръв?

На високата стълба в размяна

осребряват сърца и очи...

А пък клетникът бърка в казана

и в душата му мъка горчи.

Моят Цар ще разтвори Небето

и ще съди, от Святост правдив,

цяло змийско потомство проклето,

що приело е образ ръждив.

Малко в Бога доволно ми стига!

Много дава проклетият княз!

В този свят всяка власт е верига,

скрита в гозба със дяволски квас!

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ДРАМАТА, ЕДНА И СЪЩА…

Народът тъне във несгоди

и оскотява – гол и бос,

когато зъл лъжец го води,

а не Спасителят Христос.

И драмата, една и съща,

ще се повтаря всеки път,

защото поглед не обръща

към Святото Небе светът.

Платформи, клетви и програми

изтичат в мръсния канал,

и никакви житейски драми

не се превръщат в идеал.

Престоли на земята дава

един отдавна паднал княз,

а той избира суха плява,

когато й предложи власт.

И всяка лъскава корона

или жадувано кресло

се дават само със поклона

пред тъмното върховно Зло.

Не ще го земна твар пречупи,

не ще го слама повали,

че то сърца ще си закупи

и вътре в тях ще се всели.

Че там, на стълбата висока,

управникът е вече звяр,

подобно лъв, захапал кокал,

или крадец, надушил кяр.

А тази истинска картина

правдиво се превръща в скръб,

когато, пуснал бюлетина,

народът прави избор скъп…

И теглил някога чертата,

разбира в клетия си ад,

че само Бог на небесата

е Верен, Истинен и Свят.

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА

Простете, че след цял един мандат,
доведох ви до просешка тояга.
Аз мога да съм само депутат,
защото тази служба ми приляга!

Допадат ми луксозните коли
и в “Радисън” уискито да пия.
За бедните най-много ме боли,
но болката стоически я крия!

За мене парламентът е морал.
Закони да кова. Да побелея.
Живота си за благото отдал -
и аз от него някак да се сгрея.

Да ходя, тук и там. С имунитет.
В народни въжделения. Човечен.
От залата - в поредния банкет,
с “Армани” непринудено облечен.

На хиляди да бъда светъл глас.
Присъствие, доверие и воля.
Пристигне ли предизборният час -
избирайте ме! Много ви се моля!

За мене са държавните дела!
Един живот свещен - за политика!
Че болката от вашите тегла
най-искрено сърби ме по езика!

И щом завърша новия мандат
пред вас, народе, сит ще коленича.
Аз мога да съм само депутат!
Отива ми! И много ми прилича!

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

ТУМОРЪТ НА ВЛАСТТА

Той не дебне човешката плът,

нито в нея твори метастази,

но е мрачна присъда отвъд,

назначена да мачка и гази.

В него демон се крие лъстив

с остри челюсти, с мощна захапка.

Безпощаден и яростно див,

смучещ кръв до последната капка.

Лек не се е намерил до днес

поразени с успех да лекува.

Те са оня безумен регрес,

с който Злото всесилно върлува.

Паметта им е гнусен кошмар,

а очите им - с поглед кървясал.

В диагнозата всеки е “цар”,

и от власт безнадеждно е втасал.

А пък туморът грозно расте.

Пуска възли, ребрата притиска.

Днес поискал пари на тесте -

утре властникът куфарче иска.

Днес протегнал безчестни ръце

е готов до петаче да граби.

Утре - зъл, с животинско сърце,

ще разкъса човеците слаби.

Този рак няма кой да съзре.

Там, на скенера - липсва находка.

Но понасят го лъвски добре

със уиски, мартини и водка.

Страшен тумор на земната власт,

с който дяволът образ рисува,

и погубил едното си “аз”

гине робът, решил, че царува...

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

СЪЩИЯТ - ВЧЕРА И ДНЕС!

Аз съм същият - вчера и днес.

Утре същият пак ще остана.

В тежка битка за Благата Вест

ще си нося Христовата рана.

И не се съкрушавам дали

ще се видя похулен, отречен.

Има смисъл сега да боли,

щом оттатък животът е Вечен.

Всеки избор е свързан с цена.

Моят също ще плащам до края.

Давам благост и гълтам злина

и дано този жребий изтрая.

Той не е заповядан за твар,

но за дух, който кръста си вдига,

а отгоре Небесният Цар

да му каже, че жертвата стига.

Аз съм същият - вчера и днес.

Неизменен в любов и тревога.

Чакам Бог да ми каже: Възлез!

Сетнината си чакам от Бога...

Тя ще дойде подобно роса

в ранно утро поила тревата.

Като лъч от добри небеса,

като Миг от Десницата Свята.

И ще свърши трънливият път

като сън, що веднъж се сънува.

Няма пак да ме разпне светът...

Няма злото над мен да вихрува.

За Христовата Правда злочест

нека още в Скръбта Му прихвана.

Аз съм същият - вчера и днес.

Утре същият пак ще остана...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НАПИСАНОТО ЩЕ СЕ СЛУЧИ

Дворци от пясък ще се ронят
от напористите вълни,
дори особи със корони
да ги обвързват с бъднини.

Висока кула ще се срути.
Издигнат бент ще се строши.
Молитви ще висят нечути,
щом няма кой да утеши.

Блестящо злато ще ръждяса.
Среброто ще се потъмни.
А евтината висша класа
ще падне в черни дълбини.

Ще рухнат борси и пазари.
Валутите ще бъдат в крах.
Небесен Камък ще удари
нозете на велик монарх.

Светът ще рухне – стар, отровен.
По тъмен образ сътворен.
И в най-ужасните окови
ще чака Съдния си ден.

Змията под печат ще съска
от бездна, станала затвор.
И вече няма да е дръзка
в пръстта, приготвена за тор.

Изгубил всичката си слава,
сред езеро ще кряска звяр,
и във потоците от лава
ще бъде най-проклета твар.

Една утихнала планета
ще иска от Небето дъжд,
та всичката й тленност клета
да се измие изведнъж.

В катарзис Свят да потрепери.
Пред Бог да се смири съвсем.
А Той, от Вечните Си сфери,
да я превърне във Едем.

Написаното ще се случи.
Ще стане в бъдещите дни.
Дори сега да лае куче,
когато лъч го осени…

Дори сега да вдигат врява
къртици в лепкавата пръст,
Сам Господ времето скъсява
до този страшен земетръс…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

В СТРЪМНИНАТА…

В стръмнината най-трудно се чака.

Там не блеят щастливи овце.

А от вятъра леден на мрака

студенеят нозе и ръце.

Канарата ми там се намира

над доволни от пръст долини.

Който духом Я търси – умира

и възкръсва, щом Тя го плени.

Извисен над света безпощаден –

за пощада молитви редя.

Хляб да бъда за клетника гладен,

а за слепия – буден да бдя.

И товара докрай да износя –

тежка раница с тъжни съдби.

Щедра Милост със шепи да прося,

уморен от безкрайни борби.

Още живо сърцето тиктака

и отмерва последния час.

В стръмнината най-трудно се чака –

с буйно пламъче в острия мраз.

И отдавна душата ми иска

да лежи сред Небесни треви,

а над нея роса да се плиска,

без от ничия скръб да кърви.

Не жалея за пътя си стръмен.

Бе единствен от избор и зов.

Над света, от безумие тъмен,

бях за Верните Свят благослов.

И такъв до Мига ще остана –

в стръмнината за тленните скрит.

Нека бъда Господната рана

и оцетът Му, с вяра изпит.

Че слугата съдба не избира.

Тя белязва го с Вечен печат.

Да живее, когато умира,

и да бъде в Духа Благодат.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СВЯТАТА НАДЕЖДА

Кога Надеждата полита
към свойте Вечни небеса
да търси глътка неизпита
от благодатната роса?

Кога ръцете си протяга
и проси Милост за съдба
да спре хомотът да я стяга
в неумолимата борба?

Кога преградите строшава
за своя миг от свобода,
надзърнала в неземна Слава
и Дар, приготвен за чеда?

Навярно Господ отговаря
с лъчи в среднощната тъма,
и Сам Вратата й отваря
да си пристигне у Дома…

Когато Му остане вярна
сред гъстия неверен мрак,
и със молитва благодарна
ръце протяга… Пак, и пак…

Когато искрена изцежда
докрай едничкия си зов…
Пребъдва Святата Надежда
в Отеческия благослов.

Защото вече е дарена
с една прободена ръка.
И нека чиста и смирена
да си остане все така…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ЗАВЕТЕН ЗНАК

Преди да дойде бялата прелюдия

към Свята Вечност, някъде отвъд,

аз нека бъда странният и лудият,

когото не понесъл би светът.

Главата ми да влезе в сблъсък с камъни –

на древен дякон жребият горчив,

и фарисеи, в люта злоба пламнали,

да страдат, че оставам още жив.

Търговец да ме хули от сергията,

че спирам келепира му проклет,

а Ирод да ми спретне сам килията,

от тъмните си демони обзет.

Пилат да ме посочи за бичуване

и Фест да ми изкряска, че съм луд…

Да! Струва си едно такова струване

с гонение, преследване и смут.

Че болката със тръните и раните

е слава, скрита в бъдни времена.

Не би се съкрушила от забраните

и никоя извършена злина.

Във времето зловещо на заблудите

остава ми един Заветен знак,

че делото на странните и лудите

спасява днес от гибелния мрак.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПОКЛОНЪТ ВСИЧКО ОПРЕДЕЛЯ!

"…радвайте се и веселете се,

защото голяма е наградата ви

на небесата…" (Матея 5:12)

Поклонникът в пръстта не страда.

Чрезмерна скръб не го мори.

Той търси земната награда

от власт, имоти и пари.

За тях готов е да прекърши

морал и съвест, срам и чест,

но търсеното да не свърши

и винаги да идва днес.

В живота бързо става ясно

какъв е всеки тъжен хал.

Студува клетникът натясно,

за Правдата изнемощял.

Затъва в борчове, в кошмари,

и бива сдъвкан и изплют,

а после – няколко клошари

споделят страшния му смут.

Поклонникът блести обаче

със класа в светския елит.

Една сълза не ще изплаче

за просяка, от мъка свит.

Светът въпрос е на награда.

На съответния поклон.

Едно петаче трудно пада

от скъп портфейл със милион.

Очите винаги са слепи,

покрие ли ги златен прах,

и няма как да видят шепи,

протегнати от сиромах.

Това е вярната картина

на свят, от пропаст раздвоен.

Награди има за мнозина.

Ще бъде всеки награден.

Едните ще ги вземат тука

от дух, в измамите лукав,

и злите в земната сполука

възход ще имат величав.

А другите – едва оттатък

ще стоплят своите души,

приели славен отпечатък

от Оня, Който ги теши.

А Лазар – тяхната награда –

до Авраам ще заблести,

че който за Небето страда,

със Милост Бог ще опрости.

И нека помнят се словата,

небесно вдъхнати за вас.

Фатални стават в сетнината

пари, имоти или власт.

Поклонът всичко определя

сред този зъл и грешен свят –

или в Небесната постеля,

или във огнения ад…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)