ИСУС ЖИВОТА ТИ ДАРЯВА!

Исус Живота ти дарява!

Върви със Кръста Му! Блести!

Въздигай Неговата Слава

и Примера Му възвести!

С молитва искрена към Бога

плати високата цена!

Бъди сред хладината Огън!

Бъди във мрака Светлина!

Духа си дай Му - да слугува!

Сърце в Завета Му смири!

И Той във тебе ще векува

и Себе Си ще ти дари!

Че чудо е Любов такава

Отец в духа ти да възлей!

Исус Живота ти дарява!

Вземи го с Вяра! И живей!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ПОУКАТА ЗА ВЕЧНИ ВЕКОВЕ

На Свята Правда летвата висока

светът със скок не ще я покори.

За него всяка истина е стока,

която се купува със пари.

Голгота той не може да хареса.

До мъст презира Дар и Благодат.

И винаги си търси интереса

в услуга на губителния ад.

Обречен в сетнината си, пирува.

Пожарите подклажда с дива мъст.

И сам не знае колко ще му струва

отровената от змията пръст.

Избира брак под тъмното венчило

на звяр, от който цял е обладан,

и мрази всяко Божие светило,

родено от водите на Йордан.

В безчестие присъдите си трупа.

Не спира на измама да вони.

И слага сам на шията си клупа

от своите извършени злини.

В тестото на лукавия замесен

завинаги обрича се на мрак,

предаден на загниване и плесен

и гнусен, като дъх на амоняк.

В решетките на минало зловещо

ще бъде вързан, съден и проклет.

И с вик от наказание горещо

ще иска капка Милост без ответ.

Това му е трагедията цяла,

поуката за вечни векове:

Реакция да имаш закъсняла,

когато Бог към Правда те зове...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

БЛИКАЙ, ИЗВОРЕ!

 На Животворящия и Свят Дух!

Бликай, Изворе! Моля Те, бликай

в посивялото вече момче.

И дори на света да съм никой -

нека жива водата тече.

Все едно кой и как Те жадува,

щом духа си чрез Теб утоли.

Ти Си Дар, Който нищо не струва,

но пък в чисти души ромоли.

Бликай, Изворе! В Тебе са скрити

вековечни и Святи лъчи.

И когато докоснат душите

ги даряват със зрящи очи.

Онова да съзират, което

помрачен не открива светът -

как изливаш се Ти от Небето,

за да бъдеш и Вяра, и Път.

Бликай Изворе! Моята жажда

всеки ден като зов Те шепти.

Само с Тебе сърцето се ражда!

Само в Тебе Животът цъфти!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ПЪТНИЯТ ЗНАК

Когато езикът, мъчително сух,

от ада молитви изрича,

остава Отецът далечен и глух

и в лютата скръб не наднича.

На грешника празния земен живот

е гледал през всички години.

Ръце е протягал към жалкия скот,

но той е послушал гадини.

Съдбата е избор. Животът е път.

Смъртта е врата в сетнината.

И всичко се струпва, когато отвъд

претегли духа Съдията.

И няма за скверния златна среда,

събираща чисто и мръсно.

Не пие ли приживе Жива Вода,

оттатък за нея е късно…

Оттатък е Правдата с острия Меч.

В лъчите докрай безпристрастна.

Да прати злотвореца твърде далеч –

в тъмата, от мъки злощастна.

И нека от думите гняв не расте.

Роптание нека да няма.

Че само за живите хора са те,

преди да са паднали в яма.

Мислете за мен, като пътния знак.

За грешника – "Стоп" преди края.

Че щом си отиде, погълнат от мрак,

не мога дори да го зная…

Тогава ще иска, мъчително сух,

към Бога слова да изрича.

Но кой днес остава далечен и глух

и в Божия Зов не наднича?…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПЕПЕЛ В БИТИЕТО

Не искам пепел в битието

от пламък, вече догорял.

Творецът е това, с което

на този свят се е раздал.

Гори ли – смисълът го има

и поривът остава жив

в една надежда несъзрима,

подобна на Небесен взрив.

От Дух – роденото е Вечно.

Не може да се присвои.

Дори в мъртвило безсърдечно

търгашът пачки да брои.

Пръстта в дисагите му влиза.

Суетна стока на кантар.

А този пагубен цинизъм

е смърт за Истинския Дар.

Тъй както пепелта е сива

и чезне в земните бърда –

творец без Огъня погива

и няма в бъдното следа.

Искрата в кремък се отсича

и лумнал Огънят гори.

А дух се ражда да обича

и своя Дар да сътвори.

На Бог да каже: "Виж ме! Ето –

на Тебе се обрекох цял!

И нямам пепел в битието

от пламък, вече догорял…"

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СТИХ-ИЗПОВЕД

Всеки Огън се ражда от Огън.

Любовта се запалва с Любов.

С тази Правда единствено мога

да спасявам от тъмния ров.

Нищо черно духа ми не стряска.

Святостта като слънце блести.

Всяка скръб се нуждае от ласка.

Всяка болка – греха да прости.

Като клетник, от Бог изнамерен,

търся клети, та Дух да им дам.

Всеки вярващ да стигне до Верен.

Всяка глина – до камък от Храм.

В тази битка на днешното време

съм еднакво лекарство и Меч.

Всеки корен се ражда от семе.

Всяка стъпка отвежда далеч.

Не докосвам сърцата с принуда.

Не участвам в човешки сплетни.

Всяко злато се ражда от руда.

Всеки полет стреми висини.

И е чудо в духа ми, че мога

под Небесния Вечен покров,

Любовта да разпалвам от Огън

с Благодатния Пример Христов.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ХРИСТОВИЯТ СВЕТЛИК

Когато мъки ме изгарят

със ситни въглени тъга,

аз помня Кой е Господарят,

и кой – Заветният слуга.

Една от Неговите рани

с един живот не бих платил,

дори да страдам от тирани

и техен прицел да съм бил.

Не би стояла на везната

тревичката пред планина,

свещица дребна пред звездата,

дарила ни със Светлина.

И нека всякак ме смирява

съдбата с тежести безброй,

реша ли да приема слава,

когато Славата е Той…

Над вретището ми извезан

блести Христовият светлик:

Един слуга е безполезен

дори до сетния си миг.

В живота, от тревоги тъжен,

дано това го утеши,

че делото, пред Бога длъжен,

не би могъл да превиши.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НАДЕЖДАТА НА СИРОМАХА

Надежда има в сиромаха

и с нея той е най-честит –

дори да курка от стомаха,

духът му с Вярата е сит.

Дори в кесията му скромна

едно петаче да дрънчи –

съглеждат го с Любов огромна

отгоре Святите очи.

Богатият в сандъци трупа,

а пък душата му – с леке,

но там, на гробищата, в кюпа,

ковчегът няма ремарке.

Каквото и да си заграби

не ще го в мрака отнесе,

където силните са слаби

и всяка съвест се тресе.

Че има винаги размяна,

която идва като трус –

душа, от този свят презряна,

се утешава при Исус,

а друга, взела си благата,

очаква съд непоносим,

и няма изход от тъмата

сред огън, крясъци и дим.

Каквото тук човек постели,

отвъд е Лоно и креват –

или в небесните предели,

или във пъкления ад.

Че този свят е само сито

и верен за душите тест –

дали да би живял честито

или отхвърлен и злочест.

Надежда има в сиромаха

и тя не ще се отсече,

дори в порутената стряха

скръбта на струи да тече.

Защото вече идва краят

и той го предусеща сам,

че само Лазаровци знаят

за Лоното на Авраам…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СУЕТА НА СУЕТИТЕ

Не ще ме впечатли елитът

със пищен блясък, лукс и класа.

Души, които не политат,

във плен на властна суета са.

Накичени сред скъпи вещи,

но духом празни, като плява –

това са знаците зловещи

на търсещите земна слава.

Пред всяка бесовска сергия

гъмжи от евтини поклони.

Не смогва дяволът към тия,

които драпат за корони.

Очите плувнали в съблазън.

Главите – от измама тъпи.

Живота им не искам празен

със придобивките им скъпи.

Глупакът, пръст когато лъска,

е роб във глинени окови.

Не чува как змията съска,

за да го клъвне и отрови.

Целта преследва знаменита –

в света да бъде VIP персона.

Високо горе, сред елита,

с поклонниците на Мамона.

Не ще ме впечатли елитът

със тъй подкупните си твари.

За Правда никога не питат,

но трупат власт и авоари.

А щом животът им угасне

търпят трагедия позната.

Години чудни и прекрасни

са лъх и пепел на везната.

Съкровищата са на нула.

Богатство горе никой няма.

А във сърцата е нахлула

прикрита приживе измама.

И те, наказани в душите,

ридаят жалки и нищожни.

Със суета на суетите –

докрай останали безбожни.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗА ПОСЛЕДНИЯ ЗОВ НА АДАМ

Даже себе си цял да раздам –

ще остане с бедняци земята.

Нищетата е някъде там,

че във нищо е вярата сята.

А сърцето ми страда, скърби,

че човекът от Бога не проси

и се гърчат от клети съдби

гладни, болни, мизерни и боси.

За дърво при потоци води

ми напомнят словата правдиви –

как Небето над Своите бди

и се грижи за всичките живи.

Как във щедрата Свята Ръка

никой в нужда не бива оставен.

Но понякога става така,

че Творецът тъгува забравен.

Нищетата е вид пустота.

Като паяк душите оплита.

Страда жадната суха уста,

но за Извора никак не пита.

Ще изсъхне, преди да умре.

Ще се сбръчка без капката влага.

А бедняк, ако нея съзре,

в сетни сили далеч ще избяга.

И душата си, Богу предал,

с тиха скръб ще Му каже накрая:

"Досега съм се скитал умрял,

без Живота Ти аз да позная!

Че съдбата без Теб е тъга.

Всичко в нищо светът преобръща.

Дай ми Дух, да Те вярвам сега,

че пръстта във земята се връща…"

Този стих за надежда ще дам

и дано съкруши нищетата –

за последния зов на Адам

към Отеца Един в небесата.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)