ПРИВИКА ЛИ ТЕ БОГ, ДОЙДИ!

Привика ли те Бог, дойди!

Недей Му призива отлага!

Че днес човешките гърди

опасен дух с вериги стяга.

В тъмница гинат куп души.

а всяка от плътта се мами,

и няма как да разреши

в съдбата тъжните си драми.

Животът шеметно лети.

Пред Вечното - безумно кратък.

Къде ще се намериш ти,

когато стигнеш там, оттатък?...

Че времето, уви, тече

в една единствена посока,

а бесният порой влече

сърцата в сетнина жестока.

Така човекът ще проспи

напусто дадени години,

когато с грях се прилепи

в пръстта с пълзящите гадини.

И сам, в килия окован,

реши, че просто смисъл няма,

освен да слуша изтерзан

емисии от тъмна яма.

Два кредита ти дава Бог - 

безценна Кръв и срок от време.

Не давай на врага жесток

от твоя дух да ги отнеме.

Свободен с Истина бъди,

че дяволът от нея бяга...

Дойди при Господа! Дойди!

Недей Му призива отлага!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВОТ ЖИВЕЯ!

Живот живея. Безвъзвратен.

С венец от тръни на глава.

За мене няма път обратен

и слава Богу за това.

И даже някак си отново

да бих съдбата преживял,

от всички бъдещи любови,

аз Божията бих избрал.

Христос у мен да повелява

каквото иска занапред,

но не за бъдещата слава

с трапези от масло и мед...

Да пия чашата горчива

и Кръста Му да нося Свят -

с душа, от живите по-жива,

наситил бих се с Благодат.

Със тази мисъл най-прекрасна,

че Камъкът Му в мен тежи,

и няма как да ме оттласнат

от Пътя примки и лъжи.

Живот живея. Избор личен.

На вярата свещен залог.

До скръб Голгота да обичам,

че там, в скръбта, ме чака Бог.

И в някой сетен ден, когато

Заветът Му ме възвиши -

на чудна улица от злато

духът ми ще се утеши... 

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ СЪМ НА СЕБЕ СИ...

Не съм на себе си. Отдавна.

На Него съм. До смърт почти.

Съдбата ми - отсам безславна -

оттатък ще се завърти.

Подминах лекото с насмешка,

плътта дошло да изкуши.

Избрах скръбта ми да е тежка

и лесно да не се теши.

Нарочих си безброй прегради

и крепости пред моя дух.

Горчах сред хорските наслади,

за ропота останал глух.

Низвергнат, хулен и виновен -

такъв живота си живях.

Сърцето, стегнато в окови,

да бих развързал, не успях.

И без излишни монолози

дали да бъда или не -

с венец от тръни, вместо рози,

стоя пред Бог на колене.

Че само Той единствен знае

доколко вярата тежи.

А щом духът ми не роптае -

по Пътя нека продължи...

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СКРИЖАЛ ОТ КАНАРАТА

Сърцето ми отдавна не дължи на 

неверници и капчица от вяра. 

Аз нямам за опора паяжина, 

а Канара, от този свят по-стара. 

Тя своите до края ще опази, 

дори от ров дълбок ще ги изкупи. 

И все едно е кой защо ги мрази 

или пък се опитва да ги счупи. 

Отдавна на високо пуснах корен 

и смисъла открих на битието - 

от Злото да остана непреборен 

в двубой с едно нищожество проклето. 

То може да беснее и да мами, 

дори тълпи лукаво да поглъща. 

Но щом е в Канарата вярността ми - 

Любов от небесата ме обгръща. 

И даже всяка плът да ме остави - 

надеждите ми в Бога ще ликуват. 

Защото трима, в Твърдостта Му здрави, 

от милиарди повече си струват! 

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТИ ДЪРПАЙ СВОЯ БОГ!

В какво човеците са дръзки? 

Дали за Святост или грях? 

В съдбата има вечни връзки 

и всички връзват се от тях. 

И аз за своята копнея. 

Ръце протягам - нощ и ден. 

Като рибар от Галилея - 

от Господ да съм уловен. 

Последвал светлите Му стъпки, 

привързан с огнено въже, 

да бъда сред онези скъпи 

и силни Божии мъже. 

Ловец да бъда сред мнозина 

на всички праведни души - 

и пътя светъл да премина, 

без Злото да ме съкруши. 

Но нека - на копнежа верен 

да вдъхна смисъл неоткрит. 

Въжето щом те изнамери - 

бъди от връзката честит. 

Тогава Истина прастара 

ще чуеш в Святия покой: 

Ти дърпай своя Бог със вяра, 

а не да те придърпва Той! 

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРОЗОРЕЧНА ЛЮБОВ

Прозорците на моите очи

отново са отворени за тебе.

Погледнеш ли през тях - ще проличи,

че вече съм направил своя жребий.

Било, че дъжд не спира да вали

или пък вятър в чувствата тършува,

причина няма да ни раздели

и повод няма да ни изтълкува.

Сега сме в миг на нужна самота,

навярно този факт да осъзнаем -

в прозорците ни влезе любовта

и ние подслонихме я без наем.

Тя моите завивки в теб постла

и твоите в сърцето ми застели.

Не бих могъл, и ти не би могла,

да върнем туй, което сме си взели.

Не бихме с тебе някак си могли

да спрем да се мечтаем от стъклата.

...Сега дъждът през вятъра вали,

но утре ще се слеем в светлината.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ПАСТОРАЛНО

Мога да ти бъда мек килим

с нежен аромат на детелина.

Вечерен копнеж да споделим -

чудо под лозите за двамина.

Мога да ти бъда топлина -

стъкнат огън, близо до дувара.

Да ни шепне бледата луна

със лъчи в листата на чинара.

Мога да ти бъда и щурче.

И светулка, кацнала в ръката.

Влюбени - момиче и момче

да се къпят нощем във реката.

Мога да ти бъда вечността

с топъл цвят на стара керемида.

Само подари ми радостта

и кажи ми да не си отида...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ТАНЦУВАЙ!

Танцувай с вятъра, когато

дъхът от болка загорчи,

и търсиш невъзможно лято

в притворените си очи.

Навярно той ще те погали,

тъй както аз не бих успял...

Една надежда да разпали

в един копнеж осиротял.

Дори да бъде пантомима -

нощта напомня за танго.

Все още чувството го има

и ти не питай към кого...

Следите вятърът си скрива,

подобно птица в небеса.

Пристига в зов. И си отива.

Рисува в твоята коса.

А ти - тангото дорисувай.

На пръсти тиха се върти.

Танцувай с вятъра! Танцувай!

И той гласа ми ще шепти.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

КАОЛИН

Плахо те вая с последните късчета глина.

Спомням чертите ти, както се помни луна.

Бяла оставаш в душата ми. Бял - каолинът

свети в ръцете ми, сякаш е стих-пелена.

Помнят те пръстите, галили твоите скули.

Всяка извивка, трапчинка и трепет дори.

Още те шепна, но моите думи дочу ли?

Още са огън... И още копнеж ги гори...

Пещ червенее... И светлия спомен изпича.

Ставаш ми вечност. И профил за тих благослов.

Дъх ще ти вдъхна... От пламенна жар ще те вричам.

Бял каолин за едничката моя любов!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

НОВА СТРАНИЦА

Не превръщай душата ми в стара молитва.

Невъзможност недей ми веща.

Ако птицата има крила и полита -

няма как да я плаши нощта.

Ще превърне перата в разпалени свещи.

Греещ факел ще бъде сред мрак.

А искрите, от толкова нежност горещи,

пак ще станат в очите ни знак.

Не задържай душата ми в тясна килия

и с присъда недей ме вини.

Ако в ручея спи мимолетна стихия -

ще събори вековни стени.

И сълзите в забравата, тихо проляни,

ще са дъжд, който спомня мечти -

на онези сънувани наши поляни,

гдето изгревът още трепти.

Пожелай си душата ми - ручей и птица.

Нова страница в нас отвори.

До последния ред на съдбата-корица

всички пориви в теб ми дари...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)