МОЯТ ДАР!

Моят Дар се излива

като Жива Вода

и в Небесната нива

е оставил следа.

Всеки Верен да никне

като житния клас,

и Христос да обикне

в мисъл, дело и глас.

Моят Дар е насъщен

като топлия Хляб.

С него Сила поглъща

онзи, който е слаб.

На Исус със словата,

в Светлина озарен,

под Десницата Свята

да пребъде смирен.

Моят Дар е Небесен,

сътворен от Отец.

Сам Христос му е Песен

и нетленен Венец.

Любовта Му до края

ако бих я раздал,

ненапразно, ще зная,

на света съм живял.

Моят Дар се излива!

Като Дух Го задръж!

На Невястата жива

нека служи за Дъжд!

И ще знаеш тогава

онзи смисъл правдив,

че човек, щом дарява,

е пред Господа жив…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПАЗЕТЕ ВСИЧКИТЕ СИ КОСТИ!

Дано във думите ми прости

божествен лъч се отрази –

човек остане ли без кости,

като змия ще запълзи.

По пътя си ще криволичи

напред-назад, насам-натам,

и всяка пръст ще заобича,

понеже в нея вижда храм.

А няма нищо по-проклето

от зъл и гнусен змийски род

да властва дълго под небето,

лъжата сложил за хомот.

Че той ще съблазни и други

без вяра, чест и идеал,

да станат същите влечуги

на същия безбожен хал…

Така се раждат на земята

от много стари времена

или потомство на змията,

или на първата жена…

И сто пъти по сто години

на този свят да съм живял,

против ужасните гадини

аз Меча Божий бих въртял.

Да чуят думите ми прости

дори пленените души:

Пазете всичките си кости,

и нека зло не ги строши.

Че Бог с Десницата Си Свята

от дявола не се бои,

и Път ни даде в Светлината,

та всяка съвест да стои.

И всеки Него да прослави,

тъй както слави Го Христос!

Бъдете в Любовта Му здрави!

В Духа спасени! Кост до кост!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СИРОМАХЪТ Е ОБИЧ ЗАВЕТНА!

Сиромахът не търси пощада.

Той е вече от Бог пощаден.

И когато злините изстрада

ще пристъпи до Вечния Ден.

Да приеме утеха лъчиста

и покой като чудна река

от разтворена шепа пречиста

на една Благодатна Ръка.

Сиромахът съдба не презира.

Преживява печал и хомот.

На света е дошъл да умира,

за да има отпосле живот…

Не завижда на земната слава

и за светската власт не ламти.

С два-три залъка хляб оцелява,

но от щедрост и милост пламти.

Сиромахът не може да губи,

туй което не е придобил…

Сам се радва на ласките груби

и усеща, че Богу е мил.

А сърцето му все се отваря,

като бяла и светла врата –

най-нищожния дар да разгаря

като въглен дълбоко в жарта.

Сиромахът е Обич Заветна.

Дух, спечелил Небесния Дял.

И дори във съдбата си клета

добрините на Бог е отдал…

Миг е мъката долу. Въздишка.

А след нея – Заветният Град.

Няма там скъпотия кръвнишка,

нито алчност от злобния свят.

Сиромахът честит се прибира

да отдъхне след скръб и тъга.

А в очите му нежно се взира

седемцветната Свята Дъга…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

МИРА ГОСПОДЕН СЪХРАНИ!

Сърцето чисто опази

дори конфликти да бушуват.

Смъртта безумци ще срази,

решили да се навоюват.

И който с ярост вдига меч,

от меч ще бъде сам прободен,

за да потъне най-далеч,

където няма Мир Господен.

Войната е като ламя

и с челюстите си поглъща.

Избиват се за къс земя –

за пръст, от памтивека съща.

За някаква проклета власт

на скрити в мрака кукловоди,

които в сатанинска страст

разделят братя и народи.

Мира Господен съхрани,

отхвърлил всяка мъст и злоба,

защото всичките злини

привършват винаги до гроба.

А там, след него, няма път

да върне мъртвите обратно.

И всеки в своята си плът

веднъж живее, безвъзвратно…

Пред поглед Свят на Съдия

злотворците ще коленичат,

осъдени с една змия,

която своя бог наричат.

Да бъдат нейни в страшен ров,

с души, завинаги проклети.

И жупелът – во век веков

всред мрака огнен да им свети.

Сърцето чисто опази,

че тук си пътник, и до време.

На Господ своите сълзи

възлей… И Той ще ги приеме!

В замяна Мир ще ти дари –

да оцелееш всред войната,

а после да те възцари

в пределите на Светлината.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

МЕЖДУ ВЕНЕЦА И ПОЗОРА

Усещам тежката умора

от крайностите разлюлян.

Между венеца и позора

пребъдва чистият ми блян.

Привикнах злият да ме мрази,

и верният да ме цени,

а Господ всякога да пази

живота в скръбните ми дни.

Светът е невъзможно смесен

и сблъскват се Добро и Зло.

Един с произход е Небесен,

а друг е с тъмно потекло.

Един от дявола проклина,

а друг с любов прощава днес.

Това е пъстрата картина

на тежест и противовес.

Огънат ли ми добротата

незлобие ще ме спаси,

дори да блъскат по вратата

слова, подобни на оси.

Отказвам да си пълня взора

с насилие от грешен род.

Между венеца и позора

аз страдам, давайки Живот.

Съдбата полюси обръща

и Бог превратности твори.

Гонител брата си прегръща,

довчера викал му: Умри!

А аз не бързам към венеца

да гледам, слава пожелал,

защото пътят на светеца

минава през позор и кал.

И може би едва накрая,

духът ми щом се умори,

за Бог опозорен, ще зная,

че Той венец ще ми дари.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ДИАГНОЗАТА НЕРОН

Когато в ядрена угроза

трепери сплашеният свят,

Нерон е име-диагноза

на най-опасен психопат.

Решил да мачка, прекроява,

дори народ да изличи...

Какъв ли демон се стаява

в кръвясалите му очи?

Каква ли гордост го разяжда?

Каква ли алчност го мори?

Човек на този свят се ражда

човешкото да сътвори...

Убийството е зов от звяра.

Разрухата - от тъмен бяс.

А пламне ли светът в пожара -

живот остава му до час.

Във древното и смутно време

един подлец запали Рим,

та вярата дано отнеме 

в Спасител, на души любим.

Нерон бе скверното му име -

влечуго със имперски трон.

А днес светът отново в дим е...

Отново пали го Нерон...

Сърцето му не се насища.

Ръцете драпат за петрол.

Дори с цена на пепелища

и най-брутален произвол.

И няма лудница, която

подобен вълк да озапти,

готов да стъпче всичко Свято

и сам да плаши и гнети...

О, идвай Боже Справедливи!

Димът до Теб се извиси!

Горят нежънатите ниви,

а няма кой да ги гаси...

Изгарят куп съдби човешки!

Горят и Правда, и Закон!

И стават времената тежки

от диагнозата Нерон...

От нея властните са луди,

предадени на зъл разврат.

Дано ги Мечът Ти прокуди

дълбоко в огнения ад...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗАЩО ПРИВЛИЧА ГИ МАГНИТЪТ…

Не знаят хората, не питат,

дори усетили злина,

защо привлича ги магнитът,

от Бог наречен Сатана.

И как минават вековете,

а той съдбите им руши,

и щом ги сдъвче в греховете,

поглъща техните души.

Човек лишен ли е от вяра,

за Злото винаги е сляп.

В духа на светската поквара

върви и пада в черен трап.

И в него е готов да рови

с години лепкавата кал,

намиращ хиляди любови,

които князът е раздал.

Любов към идолите земни.

Любов в хазартните игри.

Любов от пълните кореми

към безконечните софри.

Любов безумна към парите.

Любов за всяка суета.

Любов към егото си, скрито

в дълбоки връзки със калта.

А тръгне ли така да люби

човекът грешен този свят,

във мрака гъст ще се погуби,

където няма път назад.

Да види някога, оттатък,

във миг безкрайно закъснял,

че дългият живот е кратък,

когато го владее кал…

И там напусто е да иска

от Бог съдба за втори път.

Не! Днес да преценява риска,

когато люби го светът…

Защото той е само маска

на паднал дух от висини,

и с неговата тъмна ласка

безбожни стават всички дни.

Човек ли е? Роден е вече

един живот да сътвори.

Дали ще е от Бог далече

зависи от какво гори…

Горят Небесните олтари.

Гори и адът с бесен плам.

А огън почне ли да жари –

при него е сърцето, там…

И има смисъл само тука,

не утре, даже не нощес,

Спасителят да му почука,

а той да отговори: Влез!

Едва тогава, без да пита,

но озарен от Светлина,

човек ще знае, че магнитът

е бил лъжецът Сатана.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАЙ-СЪДБОВНАТА БИТКА

Войната е отдавна тука.

Бучи над скръбните души.

И бесен дух, размахващ чука,

нечисти съвести троши.

Плътта, уви, не я съзира.

Тя вижда земните войни,

където хиляди умират

по хълмове и долини.

Светът не може да надскочи

обречения си затвор.

Виновник няма да посочи

за ничий крах или позор.

Събира труповете в яма.

Надъхва смъртните за бой.

Но страшната война голяма

пак няма да я види той.

Тя става явна чак след гроба,

оттатък смъртната врата,

където в мир или прокоба

духът посреща Вечността.

А той не може да загине

и бъдното да си спести…

Или безславен ще се срине,

или прославен ще блести…

Че има битка най-съдбовна

на злия мрак със Светлина.

И тя е страшната, вековна

и непрекъсваща война.

Победа в нея е възможна,

когато вярата е щит,

и всичката тъма безбожна

побегне в ужас страховит.

Че само и едва тогава

откъм Христовата страна,

човекът Злото побеждава,

платил най-скъпата цена.

И със венец на победител

напуска този свят без стон,

да влезе в тихата обител

на Благодатния Сион.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОТВАТА НА СЪРЦЕТО

Всяка котва сърцето си вика.

Там, където я пуснеш – тежи.

Тя изпълва с копнеж мъченика

във Небето със зов да кръжи.

Зад съдбовната светла завеса

да прониква със Свят благослов,

и да знае мечтите къде са

преизпълнени с Дух от Любов.

Помъдрял от житейските бури

да се скрие в най-чист мироглед.

Че си струва, щом Господ притури

скръб и болка в живота му клет.

Котва само със тях се обръща

да потърси висок небосвод,

даже грозен светът да се смръщва,

че посоката има си брод.

Всичко тленно в борби остарява,

без вървежа да върне назад,

но сърцето до кръст се надява,

щом го тегли Небесният Град.

То смирено с надежда се кротва

и жадува през всичките дни

да потъне при своята котва

в озарени от Бог висини.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПРИШИЙ НА РАМЕНАТА СИ КРИЛА!

В земя на болка, скръб и теглила,

където злото клетници посича,

приший на рамената си крила

и ангел им бъди, да ги обича…

Дарявай ги с небесна доброта,

но не за благодарност и отплата,

тъй както през отворена врата,

лъчите си разлива светлината.

И знай това, че жертвата добра,

дошла от Бог за страдащите хора,

в утехата прибавя им пера,

с които те да литнат към простора.

И ангели да бъдат по копнеж,

въздигнали пределната си вяра.

Едно такова чудо да съзреш –

осмисля в дело силата на дара.

В земя на болка, скръб и теглила,

слугата Бога ангелски да слави.

Пришил на рамената си крила

добро да стори…И да го забрави!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)