СТИХ ЗА ПРОБУЖДАНЕ

Спомни си Петър – там, на двора,

край огъня глава привел,

и сред гъмжилото от хора

внезапно как пропя петел.

Той три пъти изкукурига,

преди във тъмното да спре.

А пък рибарят запремига

и сам поиска да умре.

Христос към него се обърна –

смирен, охулен, поруган.

И щом за кратък миг го зърна,

през Петър мина ураган.

Че думите Му той си спомни

и срам душата му вгорчи,

когато Святи, чисти, скромни

погледнаха го две очи.

Дали светът, от мрак отровен,

днес има нужда от петел,

да би усетил се виновен

в греховния си безпредел?

Да би съдбата си изплакал

и взор обърнал към Исус…

Едно прощение дочакал

в затвора си, без Бога пуст.

На пръсти се броят петлите

и ярост земна ги гнети.

О, грешни! Докога ще спите

и дух лукав ще ви върти?

Един рибар с любов понесе

в духа си цяла Канара,

а примерът му жив до днес е

в петли с проскубани пера.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИЗПОВЕД ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Насъбра се огромна умора

и в духа ми товарът тежи.

Зов изричах към хиляди хора.

Сеех Правда и борех лъжи.

И надежда си имах едничка,

че от птици се раждат ята.

Но със моята искрена птичка

не дойде на света пролетта.

Той остана си в ледната зима,

от омрази и ярост скован.

А пък Смисълът? Още го има,

но отдавна е в зло поруган.

Ако свети в Небето комета –

кой ще зърне самотния ход?

Плът стреми се към яма проклета,

и за нея това е живот…

Ще остане и сляпа, и глуха

за юнец или Вечни следи.

Колко хора мечтите ми чуха

и видяха дълбоки бразди?

Имам истински, знам, неколцина.

Не за тях този стих се твори.

Моят път е приключен. Премина.

И буксувам на място дори.

Бях в живота си щедър и верен.

И все още протягам ръце.

И издирва ми погледът вперен

топъл зов от случайно сърце.

Но случайности в пътя ми няма.

Който трябваше – вече дойде.

Нямам жетва чрезмерно голяма.

Нито властник – блага да даде.

Но ще кажа на Бог, че ми стига

този Верен остатък по Дух.

Имената им в Святата Книга

аз отдавна в духа си дочух.

Тях ти нося, Исусе! Малцина,

но родени от Божия Зов!

Миг, преди като лъч да премина

в Светлината на Твоя покров!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

В ОТСЕЧКА КРИВА ИЛИ ПРАВА

В отсечка, крива или права,

животът следва своя ход,

прегърнал мимолетна слава

или мизерния хомот.

А някъде, Небесно скрита,

една пътека дух зове,

на нея някой да опита

от Злото да се отърве.

Светът със своята матрица

съдбите прави по калъп,

а верният и точен прицел

е свързан със голяма скръб.

И с тази мисъл, че ще страда,

не свиква преходната плът,

дори безумна да пропада

на лесния и грешен път.

Тежи грехът – жесток, оловен,

и Правда като Кръст тежи.

Човек е винаги виновен

и трябва да се издължи.

Отдал сърцето на Твореца,

или на падналия княз…

С бодили остри във венеца

или с престол, пари и власт.

Поука всякога остава,

за онзи, който е живял.

В отсечка, крива или права,

приема Вечния си дял.

И нека да не му е криво,

на който следва моя стих.

Живей, приятелю, правдиво,

защото Дух пред теб открих.

И там, на Вечната пътека,

Той чака те, за да вървиш,

и вътре в себе си Човека

с Любов Христова да дариш.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

БИТКА НА ПОКЛОНИ

Светът е битка на поклони

и всеки носи свой престиж.

Но кой въпроса ще отрони:

Къде и пред кого блестиш?

До днес пустинния си пясък

събират светските звезди,

защото те си имат блясък,

а той усърдно се следи.

Души съглеждат отвисоко

пред някой фотоапарат.

И техните лъчи са стока

с цена, реклама и плакат.

Едвам удържат на тълпата,

жадуваща за автограф,

и с частен „Боинг“ в небесата

лика си правят величав.

Такъв навярно е престижът

на вече звездния елит.

И всички медии се грижат

животът им да е честит.

Но нека в правотата ясен

опиша други светила.

Поклонът им, така опасен,

да зърне плът не би могла.

Отритнати или презрени,

но верни в Правдата поне,

пред своя Бог стоят смирени

и винаги на колене.

Да бъдат гонени им стига,

щом носят Образа Му Свят,

и Той в Духа Си ги въздига

да светят с блясък непознат.

Не може мракът да ги схване

или светът да ги прозре,

и някой, ако с тях остане,

за всичко пръстно ще умре.

Светът е битка на поклони.

Животът – избор на звезди.

Едните следват милиони,

с вериги в празните гърди,

а другите – едва малцина

удържат в своите лъчи,

понеже в свят като пустиня,

мнозината са без очи.

И нека верният не страда,

че скръб Небесните мори,

но гледащ бъдната награда –

на Господ да благодари.

Защото в адовите бездни

със гъстия и лепкав мрак,

ще паднат всички люде звездни

с поклон пред злия Божий враг.

А горе – с празнична позлата,

успяла в миг да полети,

на Господ Бог сред светилата,

една Невяста ще блести.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЗАВЕТЪТ МУ ИЗРЕЧЕН!

Христос не обитава в катедрали.

Покой не търси в тухли и бетон.

Сърца, на Бог живота си отдали,

са Негово прибежище и трон.

Допри с ръка гърдите си, човеко,

и само тези думи Му кажи:

"О, Господи! Не ща да ми е леко,

но нека чужда болка ми тежи!

Един в скръбта духът ми да пригледа

с безкористна Любов да го дари,

и Ти ще имаш Своята победа,

и блясъка, и Славата дори…"

Това е той – Заветът Му изречен.

Той думите обръща във дела.

А Огънят Му Свят и вековечен

утеха е сред всички теглила.

И с Него, саможертвата познали,

сърцата са преселени в Сион…

Христос не обитава в катедрали.

Покой не търси в тухли и бетон.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

КЪДЕ СЪМ ТРЪГНАЛ?

Къде съм тръгнал с Вярата си чиста

да искам този свят да променя?

Под маската смирена на артиста

се крие угоената свиня...

Под овчия кожух на лицемера

привлича вълк наивните стада.

И братството отдавна е химера

за искрените Божии чеда...

Къде съм тръгнал с Ревността Христова

да пръскам с огън Правда от Сион?

Кесията на Юда е окова

и пълен с примки светският амвон.

Търговците с безупречни костюми

продават доктриналната си смрад.

А укорите, идещи върху ми,

са тръните на всичкия ми ад.

Къде съм тръгнал с жертви в изнемога

да стана смут за плътския ламтеж?

Не съм ли пред Пилатовата тога

престъпникът, осъден за метеж?

Учителят стои над ученика

и прилика едвам ще се роди.

А Той, ако в Небето ме повика,

дарил ми е Заветните следи.

Къде съм тръгнал - пръст не ще узнае.

За мене този свят е сляп и глух.

И може би съдбата ми това е,

че в тленния затвор останах дух...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТИТАНИЧНО – ЗА СВЕТА!

Светът върви към своя заник

по път бунтовен и проклет.

И като гордия Титаник

се блъска във скала от лед.

Безумна – сляпата омраза

сърца човешки вкамени

да падат с егото и аз-а

във черните си дълбини.

Земята – в схватка на титани

готова е да се взриви.

И ни един да не остане,

когато в злоба прокърви.

Да тъпчат бомби и ракети

с уран, пределно страховит.

И в сблъсъка на враговете

да бъде Смисълът убит.

О, жалка глино, кой те мами,

че имаш титаничен ген?

Не стигат ли жестоки драми

до гроб печален и студен?

Не си ли крехка и чуплива

за Меч от Святи висини?

Защо в Ръката милостива

изсипваш своите злини?

Не знаеш ли, че на земята,

Титан отдавна е живял,

и Свойта Кръв – невинно Свята

за греховете е пролял?

Понесъл тежест немислима,

със Бога да ни примири,

та всякога Живот да има,

когато в нас се възцари…

Не искаш Неговото Слово,

не търсиш Неговия Кръст.

И в грях – отново и отново,

ще стигаш до едната пръст.

Да проумееш в тъмнината,

сред огнен кратер на вулкан,

че твърде страшна е цената

на бунта против Свят Титан.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРАВДИВА МИСЪЛ

Правдива мисъл ми навява

най-искрена в сърцето жал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Той може някак да изглежда

за хората околни жив,

но дух от мрака го отвежда

на пътя зъл и нечестив.

С ръцете, вързани от корист,

в душата – с алчна празнота,

ще срещне тъмната си орис

сред най-печалните места.

Но днес, докато още тука

сърцето му е в мрачен плен,

да чуе как отвън почуква

Спасител, светъл като Ден.

Вратата в миг да Му отвори,

очи да бликнат от сълзи,

че Помощ е дошла отгоре

врага жесток да порази.

И идва чудото тогава –

ръце протегнал в Светлина,

ще почне той да се раздава,

изкупващ своята вина.

В нетление ще се облича

и в саможертва ще гори…

Готов да вярва и обича

и Бог в сърце да възцари.

Дано прогледнат всички слепи

и глухи чуят този зов.

Христос протяга пълни шепи

със Светлина и благослов.

Отгоре Свято е Небето.

Отдолу гълта страшен ад.

И има смисъл битието,

изпълнено от Благодат.

Без нея всичко потъмнява

и мрак душата е сковал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПЕЧАТЪТ НА СЪДБАТА

Поклонът е печатът на съдбата,

създаден да диктува и тежи.

Навел пред господаря си главата,

поклонникът дъха си му дължи.

От пътя си не може да избяга,

когато той е избор осъзнат.

Дългът по право примката затяга

и няма вече връщане назад.

Светът е днес арена на поклони

и сблъсъкът невидим между тях.

От златен трон сред мраморни колони

до гетото в мизерия и крах.

Но винаги сърцето преживява

платената с поклона му цена.

А после, в края, Вечност наследява –

било от мрак, или от Светлина.

Такъв е той – печатът на съдбата.

За избора – невидима юзда.

Пред него се превиват колената

и той в душите прави си бразда.

И мъдро е, преди да коленичи,

човекът Верен Дух да избере,

защото цял живот ще Го обича

и с Него ще живее и умре.

Че после идва неизбежна драма

за хората с погрешния поклон –

да търсят мир, какъвто вече няма

след блясъка на земния им трон.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НЯКОЙ С НЕГОВИТЕ РАНИ

Не се страхувай, ако в рани

духът ти страда и кърви.

Че днес е време на тирани

и този свят към ад върви.

Тълпите в участта си клета

се връзват в примки от лъжи.

А в дребните царе-ментета

олово с бесове тежи.

Отново Ирод поругава

със бич смирения Агнец.

Пилат присъдите издава,

с лукава маска на светец.

И Кръстът, верният, що пази,

печат му става, и Завет,

че Свят над всичките омрази,

в Христос надмогва всеки гнет.

Кръвта на Господ се пролива

от ден на ден, от век на век.

И всяка капчица е жива

от звяра да роди Човек.

Но трябва Виа Долороса

да бъде твоят скръбен път,

че всичките ти дни защо са,

без Бог да призове светът?

Какво оттатък ще те сгрява,

сред древните на Бог души,

щом днес не трупаш ти жарава,

над злия, свикнал да греши?

Победата е там, на Кръста!

И всяка рана – лъч и зов

да дръпнеш от съдбата пръстна

човеци в Божия Покров.

И те, пред Господа събрани,

да славят Милост без предел,

че някой с Неговите рани

от този свят ги е отнел…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)