ОТ НАЧАЛОТО ВИЖДАМ СИ КРАЯ...

Аз подметките кални не ближа

на лъжците от мръсния свят,

но пребъдвам си в тленната хижа

без тревоги от жажда и глад.

Пия Вино - Заветно, Христово.

Вкусвам Хляба, поръсен със Сол.

Нося дреха, родена от Слово,

и не съм пред Всевишния гол.

Всяка Правда за мен е светиня,

щом изрича я Божият Глас.

Няма с нея да стъпя във тиня

и не бих разменил я за квас.

Не избирам приятел по сметка

и с предател не правя съюз.

На съдбата през ситната цедка

търся Верни с Печата Исус.

Виждам своя успех в несполука.

Тук да губя - печеля отвъд...

За безбожни съм чест на боклука.

За смирените - Светлият Път.

Нямам трон и честита корона

и след мен не препускат безброй.

Аз съм Плод Благодатен на клона,

но безценният Извор е Той.

От Небесна роса съм окъпан.

От дълбоки води съм покрит.

За неверните - връх недостъпен.

За Христовите - Огън и Щит.

Със лишения - Образ си вая

и в сълзите си раждам дъга.

От началото - виждам си края,

без да питам защо, докога...

Може би дотогава, когато

през Небесната Вечна Врата,

прелети и последното ято

на спасени души от Христа...

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

В РАЗГАРА НА ТЪМНАТА ЖЕТВА

Уж толкова свежи, красиви, модерни,

вървежни сред грешния свят,

потъват във мрака младежи безверни

и нямат посока назад...

Уж толкова крехки и още невинни,

а пускат в сърцата си звяр.

На някакви само петнайсет години

се кланят пред тъмен олтар.

Пребият нещастник - до смърт, без умора,

и после го снимат със смях.

А гледката, ужас за всичките хора,

дори не приемат за грях.

Пребъркват мъртвеца за дребни банкноти

и дюнери хапват без срам,

подобни на глутница диви койоти,

наръфали плът на Адам.

Вършее лукавият с воля зловеща.

Прекършва съдби и сърца.

И никой не иска това да усеща,

че падат под сърпа деца...

Смили се, о Боже, над глината грешна,

и дявола с Меч накажи,

а мойта родина, от скръб безутешна,

с Небесна Любов окръжи!

Че трябва на тъмната жетва в разгара

народът да стане юмрук,

а Ти от Престола да кажеш на звяра:

Злините ти бяха дотук!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ!

Събери преживяното Вчера.

С него в Бог си оставил следи -

да пребъдеш за Правдата Верен

и духът ти в Завета да бди.

Пред едната ти искрена Вяра

този свят е неверен и сляп.

Няма той нито зов от Олтара,

нито къс от Насъщния Хляб...

Претърпявай си кръстната орис.

Приеми участта си и Днес.

Всяка битка за земната корист

стига винаги в улей злочест.

Той душите към мрака повлича.

Няма спиране в плътската страст.

И напусто безбожният тича

да избяга от тъмната власт.

Възлюби прогласеното Утре!

То ще дойде със звук на Тръба!

В кратък миг на последна минута

и награда с Небесна съдба.

Да узнаеш, изкупен тогава,

в подарена от Бог сетнина -

всяко Вчера - до Днес продължава,

но е Утре платена цена...

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР

Образ тъй жадуван... Десислава!

Ангел ли лицето ти твори?

Стъпвам по разпалена жарава.

Багрите замесвам от искри.

Фреска за любим севастократор.

Блян несбъднат. Тиха светлина.

Вечер ми напомняш хладен вятър.

Сутрин - непристъпна планина.

Нямам за душата ти палитра.

Четката извлича само лик.

Храм ли си за моята молитва

и за мрачината ми светлик...

Трепва от душата плаха птица.

Литват през прозорците крила.

Нарисувал своята кралица -

нека те загърна във мъгла.

Образ тъй жадуван... Невъзможен.

Светла нимфа. Зов неукротен.

Болка. Като хладното на ножа,

някъде забит дълбоко в мен...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ДЪЖДОВНИ КРЪГОВЕ

Ръми дъждът, подобно стара песен,

която пее скитник с дрезгав глас.

От мъдри вероятности отнесен,

над локвите пред мен се взирам аз.

Във кръгове сълзиците дъждовни

докосват се едни до други в миг.

Напомнят ми за някаква съдбовност

в живота разностранно многолик.

Дали оставят кръгове словата

в дъждовните води на любовта?

Намираме ли в думи красотата,

щом толкова пленяваща е тя?

Два кръга, ако нежно се пресичат,

не е ли от съдбата зов и знак,

че две сърца от обич се привличат,

готови да се слеят - пак, и пак...

Вали ли зов от нежност за душите?

Ръми ли този тъй жадуван дъжд?

Докосват ли се в кръгове мечтите

на слети от любов жена и мъж?

Вървя прогизнал. Шепна си отнесен.

И чиста мъдрост в кръгове кръжи.

Ръми дъждът, подобно стара песен.

Не спира... Ами нека продължи!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ТАКА ТЕ ОБИЧАМ

Ако вечер очите за сън не заспиват

и светът се усмихва различен,

не терзая с въпроси душата щастлива.

Имам отговор. Аз те обичам...

Ако скитам в нощта - без чадър и без шлифер,

а дъждът ме вали романтичен,

ще се вслушам на капките в тайния шифър -

кап, кап, кап... Как сега те обичам...

Ако в утро мъгливо се стрелнат лъчите

и пробият през свода лиричен,

ще немее устата, но ще пее в очите

слънчев звън, че така те обичам.

Ако просто те видя - неземно красива,

и сърцето ми в теб се затича,

думи в мен като буйна река ще преливат...

Обич моя! Та аз те обичам!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

У ТЕБ

Когато слънцето блести

в ръцете ти от зов изречен -

на мене подари се ти,

и аз, за теб, ще бъда вечен.

Събудиш ли се в утринта -

подобно изгрев ще те галя.

А вечер - в стихнали листа

ще те обгръщам като залез.

В лъчите си ще те творя -

да бъдеш птица или цвете.

А бих могъл да подаря

на своята душа и двете.

И в космоса да бих летял

отвъд мечтите да се скрия -

у теб, залязващ и изгрял,

ще връщам своята стихия. 

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ОКЕАН В МОРЕТО

Изпя ли най-последната ми песен,

в която аз за теб се претворих?

След всичките ми чувства - непринесен

остана само този ветрен стих.

У теб - като предел да ме възлее.

Вълните с топъл юг да укроти.

И щом попиташ моят зов къде е -

дълбокото слова да прошепти.

Аз искам да ти бъда нескончаем.

Негмуркан, непреплуван. Като блян.

До залез явен. И до изгрев таен.

Но в допира - от тебе преживян.

И в ударите верни на сърцето -

утихнало, безбрежно от мечти,

да помниш, че си винаги морето,

което океана приюти...

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ЦВЕТЕТО ДОВЕРИЕ

Тъй крехко е човешкото доверие.

Невинен цвят, погален от лъчи.

Красив копнеж от слънчева бродерия,

в която нежна искреност личи.

В един живот, родени за обичане,

и зов за споделени светове -

сърцата се доказват след изричане

и трепват, щом дългът ги призове.

С олтарен дъх, готова за причастие,

до своя храм пристъпва вярността.

И в пламъка на лумналото щастие

разлистя мигом алени листа.

Възнесени до Райското преддверие -

душите коленичат в стихослов.

А цветето, наречено доверие,

цъфти и прецъфтява от любов.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ПОСВЕТЕНО

Само ти танцуваш с грация на лебед.

Път са ти звездите, а небето - хребет.

Слънчева се гмуркаш, лунна се усмихваш.

Изгревно тревожиш, залезно утихваш.

Само ти умееш да плетеш с лъчите.

Кошнички от вечност - с шепот от тревите.

Люлякови клонки - с лист от трепетлика.

Лебедова песен - с дъх на перуника.

Само ти живееш, докато умираш.

В чувствата се лееш - в стихове извираш.

Скрита като притча - с мъдрост утаена.

Явна като пламък - в огъня родена.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)