ДЪЛГЪТ ПРЕД БОГ

Недей помръква плах и клет!

Не казвай: Господ ме остави!

Търси Небето, най-напред,

и всичко ще ти се прибави!

Със покрив, дреха, късче хляб

животът нека ти достига.

Човекът се усеща слаб,

когато дърпа го верига.

На бирника, ако дължиш,

дългът пред Бог свещен остава.

Нагоре погледни и виж

длъжникът как се издължава.

Че капката Христова Кръв

до днес е от света по-скъпа.

А Господ те потърси пръв

и в Извора Си те окъпа.

Плода Му раждай и блести

с лъчи в безбожната тъмница.

Небесния си дълг плати

до най-последната жълтица.

И срещнал Святите очи,

пред Него ще притихнеш в Слава…

Души тогава научи,

на Вярност и Любов такава!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

О, ГОСПОДИ! В ДУШАТА ТЕ ЖИВЯХ!

Животът ще премине като сън

в пределите на спомен и забрава.

И тленната черупка ще е пън,

без извори под почвата корава.

Душата, като птица без кафез,

към синьото крилата ще разпери.

Платила скъпо с пътя си злочест

за блясъка на бисерните двери.

Оттатък няма скръб да й горчи

и смут не ще й чувствата помита.

Но грейнала в небесните лъчи

ще бъде утешена и честита.

Че в бъдното – вовеки и веков –

с едничката си вяра преминава.

Потърсила горещата Любов,

като искра от тлееща жарава.

От цвете мирис, и от арфа звън…

От житен клас зрънцата златозарни…

Животът ще премине като сън,

преди да стигне сферите олтарни.

И чак тогава, в светлия си смях,

човекът към Твореца ще извика:

"О, Господи! В душата Те живях!

И в нея без предел Духът Ти блика!"

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПОТЕГЛИШ ЛИ С ХРИСТОВА ВЯРА

Потеглиш ли с Христова Вяра

по трудния и стръмен Път,

като пелинова отвара

започва да горчи светът.

Тогава те боли от думи

и ножове, забити в гръб.

А вихър от отпор безумен

вещае постоянна скръб.

Не иска мракът да те губи

и с гняв те плаши, за да спреш.

Но ти вървиш, в Исуса влюбен,

готов от обич да умреш.

Понеже болката си струва

и тя прилича на цена,

когато Път се пропътува

със претърпяната злина.

Пръстта е избор на мнозина,

Духът – на няколко едва.

И тази истинска картина

не се нуждае от слова.

В Завет Христос я запечата

и Себе Си превърна в Път –

да следва Верният следата,

в която чезне всяка плът.

И без залог за надпревара,

ни слава с лаврови листа,

потеглиш ли с Христова Вяра

стигни ахайските места.

Че който лентата пресича –

намира светлия финал,

защото Господ го обича

и Той е Вечният му Дял.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ ИСКАМ КРЪСТНАТА РАЗМЯНА!

(По Галатяни 2:20)

Не искам Кръстната размяна –

за мен Живот, за Него – смърт,

но нека с Вяра поругана

пребъдвам в Камъка Му твърд.

Човекът е това, което

в Духа е приживе събрал,

и сам приема под Небето

от Бога писания дял.

Да си потърся келепира

отдавна нямам интерес.

Един живее, друг умира,

понесъл жребия злочест.

И нека ме пропусне слава,

когато в скърбите съм сит.

Честта не всякога се дава

да прави верния честит.

Умира ли Христос на Кръста,

до Него ще умирам там.

Отровата ще пия гъста

от злите тръни на Адам.

Не искам Кръстната размяна

в живота ми да проличи.

Лишен от сладката Осанна,

в "Разпни Го" нека ми горчи.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КОГАТО С ГОСПОД В МИР ЖИВЕЯ…

Да лъжа просто не умея,

но следвам Правдата една –

когато с Господ в Мир живея,

със дявола съм във война.

И няма начин на земята

да пазя неутралитет.

Творецът е проклел змията,

а аз не ща да съм проклет.

Доколкото и както мога

на Злото твърд ще съм отпор.

Света да примирявам с Бога –

това е светлият ми взор.

Да бъда на мнозина Слово

ми стана смисъл и съдба.

И с Меч – отново и отново

да влизам в Святата борба.

Тежи в ръцете ми умора

от Примера Исус Христов,

и търся в Аарон и Ора

подкрепа в братската любов.

Но тях през този век ги няма.

Прославиха се в древен миг.

А днес търговците във Храма

са най-последен Амалик.

Но Господ още ми е Знаме

и винаги ще е такъв –

в сърцето като огнен плам е,

и във духа ми като Лъв.

Оставам Негов, без принуда,

но с Вяра, Избор и Завет.

Понесъл всеки следващ удар –

отричан, хулен, неприет.

Но пак вдовица от Сарепта

духа ми с обич ще дари,

защото в скромната й лепта

Христос царува и гори.

Какво пък? В бъдното се смея

от Връх на Свята планина…

Когато с Господ в Мир живея,

със дявола съм във война.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТОВАР ОТ СВЯТА ПЛАНИНА

От остри копия прострелян,

но следвал вярната си цел,

пред моя Господ безпределен

достигнах сетния предел.

И нека никой да не счита,

че вече съм за Него сух,

но как се носи да попита

в сърцето планина от Дух.

Слуги са слизали мнозина

от Хълма с чудна Благодат,

и всеки Пътя си премина

на този зъл, неверен свят.

Със своя Пример да бележат

отколешните векове,

и Кръста си да мъкнат тежък,

и да преборват зверове.

Когато твърдостта пребъдва

у камък, сътворен за Храм,

умората не е присъда,

но знак, че той е вече там…

И миг, преди да си замине

при всички други светила,

Духът му дава да почине

от свършените си дела.

Това е скромната ми Вяра,

надмогнала над грях и плът –

дарих се, и остана в Дара

Живот на Истинския Път.

И нека ми спестят въпроси

пред Бога как платих цена,

защото Той е, Който носи

товар от Свята планина.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ОСТРА ПОСОКА

Живея с Хляба си насъщен

и давам къшеи навред.

Светът ме гледа зъл и смръщен,

за всяка Правда късоглед.

Крещи, че дарът ми не струва.

Така е. Той е без цена.

И няма как да се търгува

в сергиите на Сатана.

Смущавам с пример неудобен.

В матрицата – опасен срив.

Отнасям клетви и прокоби,

за светските стандарти крив.

Това е острата посока,

която следвам нощ и ден.

И няма как да стана стока,

щом Богу в Дух съм посветен.

А даже цял живот да страдам,

нагърбен с временна печал,

не търся земната награда

и в тленното не искам дял.

Светът не може да ме купи

със своя образ дяволит.

И моя дух не ще пречупи

понеже в Канара съм скрит.

Живея с кредо, за което

сърцето ми с любов тупти.

А щом докосва те Небето –

ела, последвай ме и ти!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ИСУС СЕ РАЖДА ДА ОБИЧА!

Духът Господен зов изрича

и Святост в думите искри.

Исус се ражда да обича

и чудеса да сътвори!

Съдбата с прицел е далечен

и следва стръмния възход –

да стигне светлия и Вечен,

на Бога посветен Живот.

Една надежда всеки има

на този стар и грешен свят,

че само с Вярата незрима

остава истински богат.

И колкото и да раздава,

пак празен няма да е той,

защото Божията Слава

е пълна със блага безброй.

Понесен, Кръстът я докосва.

Юнецът в жертвата тежи.

И все едно какво му коства

Завета Свят да удържи.

Голгота е Врата към Бога.

Христос е Камъкът с крила.

И всяка земна изнемога

в Духа победа е била.

А Той все още зов изрича

и всички в Себе Си зове.

Исус се ражда да обича

във дъщери и синове…

Да бъде чистият им Огън

и в тях да разгори пожар,

преди да ги яви пред Бога

във Възкресение и Дар.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДАРЕНАТА ЛЮБОВ

Светът посяти думи не възвръща.

Не трогва пръст дарената любов.

И болката е все една и съща -

трънливият венец Исус Христов.

От плевели обръгва до досада.

Не ще ги сърп пожъне за Сион.

Но щом сеяч предаден е на клада -

пожар са те до смъртния му стон.

Животът му с мечти изпепелени

е глътката с горчивия пелин,

а Вечното сред страстите им тленни

не ще се запечата със Амин.

В капаните на евтината слава

е пълно със пресъхнала трева,

а тя Небесен зов не проумява

и хули подарените слова.

Копнежът се докосва до провала

и жертвата - до гибелния смях.

Една душа, щом всичко е раздала,

е шепа на отритнат сиромах.

Едно сърце, прегърнало Голгота,

е стъпкан грозд със смазани зрънца.

Не ще дочака щедростта от скота,

ни мляко от нахранена овца.

Тъмата на безплодност е присъща.

На сляпа плът, обречена на ров.

Светът посяти думи не възвръща.

Не трогва пръст дарената любов.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧЕРУПКО МОЯ!

Черупко моя, скръбно наранена.

Оставаш плът, дори да те боли.

У теб се движи мойта кръв червена,

но друга Кръв сърцето ми цели.

Към друг Живот духът ми се обръща

и Святи са ми Вечните мечти,

а ти наподобяваш пръстна къща,

която охлюв мъкне и пъхти.

Черупко моя, този свят не мога

със пълни шепи някак да ти дам.

Живея с неизбежната тревога,

че вътре в теб е старият Адам.

Че трябва него с Вяра да преборя,

и той със участта да се смири.

А някак си Небесният ми порив

и в него да започне да гори.

Черупко моя, крехка и чуплива,

към тленното обречена вървиш.

Във пътя ти не виждам перспектива

и бръчките не служат за престиж.

Но искам при внезапната раздяла

да бъдеш тиха в бъдещия сън.

Че с верен дух ти дълго си живяла,

а той след миг ще полети отвън.

Черупко моя! Лодка за морето,

което аз преплувал съм до бряг.

Оставаш като спомен за сърцето,

че с тебе бях мечтател и добряк.

Но иде час от теб да си отида

след многото години остарял,

подобно бисер от придънна мида,

Небето да ме вдигне… Просиял!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)