ГРЕХЪТ НА ИСАВ

Безумният с паница леща

греха повтаря на Исав

и злото никак не усеща,

но смята себе си за прав.

От Господ явно се отрича

и иска земния си дял –

на сит търговец да прилича,

доволен и забогатял.

Да вдигне с мраморни колони

достойния за завист дом,

и от църковните амвони

духа да пръска на Едом.

Една тъй евтина заблуда –

да продаде невинна Кръв

и сред потомците на Юда

да бъде сам предател пръв.

Пръстта доволна ще го хвали,

плътта не ще му устои,

но винаги във пълни зали

пари от дискос ще брои.

И лещата не ще се свърши.

Сърца-паници колко щеш…

Събира се трупът от мърши

и мерзост трупа се от леш.

Въздиша вярата на Яков

и светлият Ветил скърби,

а адът, паст отворил, чака

опустошените съдби.

За вечност – суха и гореща,

подклаждана от Божий гняв,

безумният с паница леща

греха повтаря на Исав…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИСТОРИЯ С КАМЪНИ

От крепостния зид на Ерихон

два камъка откъснаха се цели

и тръгнаха по стръмния наклон

да търсят Бог в небесните предели.

Пълзяха те нагоре в студ и пек.

Усещаха как тленното ги дърпа.

Но в битката със стария човек

не искаха да вдигнат бяла кърпа.

Пътеката им скоро се стесни

и погнаха ги яростните бури.

А в стигнатите вече висини

се виждаха Христовите контури.

Една Скала с неземна светлина,

и в Нея процеп… Камъче да мине!

Пътеката – превърната в стена,

а изборът пред пътника – един е…

"О, Господи! Духа ни приеми!" –

се чу от двата камъка тогава –

"С ръцете Си при Тебе ни вземи!

Да бъдем Храм за Вечната Ти Слава!"

А там, от небесата, ангел Свят,

над камъните блесна с чук в ръката.

"Не се отдръпва верният назад,

когато е застанал пред Скалата!

Но аз ще ви очистя – къс по къс.

Да стане всеки камъче на Вяра.

Че в жилките ви има много пръст,

и гордост, и надменност, и поквара.

Какво решихте? Няма път напред,

преди над вас да бих стоварил чука!

Че Вярата на Господ е Завет!

И вие затова сега сте тука…"

От ангелските думи тъжен стон

във камъните като трус премина.

"О, нека се завърнем в Ерихон,

че този дух съсипал е мнозина!

С достойнството ни той се поруга,

и иска святостта да ни отнеме!

Усетихме го! Дявол със рога,

готов да ни опустоши без време!"

Търкулнаха се камъните в тръс,

надолу, към света на тъмнината,

и от всесилна Ерихонска лъст

отново се зазидаха в стената…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КРАСОТАТА СВЕТА ЩЕ СПАСИ

Красотата света ще спаси
и щастлива ще бъде земята.
От Небето възторг ще роси
в седемцветния лик на дъгата.

Ще рисува Творецът лица,
като ангели, нежно-прекрасни,
и във всички човешки сърца
вечен, Огънят, няма да гасне.

Всеки плод ще е сладко узрял.
Всеки стрък ще напомня за Рая.
И Животът – възвишено бял –
ще е само начало, без края…

Ще е Царство на светли лъчи,
слънчев блясък и лунна соната.
Младенецът, отворил очи,
ще сияе красив в пелената.

И светът ще е чуден атлас
с претворени картини небесни,
а копнежът в човешкия глас
ще прелива от псалми и песни.

Ще ни радва велик благослов –
Свята Вечност в безкрайна Вселена,
щом се ражда в Завета Христов
красотата, от Бог сътворена…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ПРЕВЪРНАЛ КРЪСТА СИ В КРИЛА

Не искай някой друг да носи

скръбта на личния ти кръст,

дори с крака да стъпваш боси

по грубата студена пръст.

Дори от клевети и хули

духа си да усещаш клет,

а вятърът по твойте скули

сълзите да обръща в лед.

Да срещаш малодушни Юди,

и съдници като Пилат.

А всеки цар да те прокуди

в бунището на този свят.

Усетил тръните и бича,

с Мира Христов да устоиш.

А Бог чрез тебе да обича,

и ти чрез Него да гориш.

Такъв е изпитът на вяра,

с една присъда зареден.

Понесъл на Христос товара,

да бъдеш Негов всеки ден.

И чак оттатък, след Голгота,

да чуеш: „Свърши се! Ела!

И влез завинаги в Живота,

превърнал кръста си в крила!“

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КАЖИ ИМ, ОТЧЕ АВРААМЕ!

Кажи им, отче Аврааме,

на всички в този грешен свят,

че Словото на Бога – Храм е.

И там човекът е богат.

Кажи им, отче Аврааме,

за Хълма с Божия Овен,

че истинския смисъл – там е,

да бъдеш с вяра потвърден.

Кажи им, отче Аврааме,

за Лазар, който утеши,

че днес се люшкат от измами

безчестни в пътя си души.

Кажи им, отче Аврааме,

на хората с пари безчет,

че злият в пъкъла – на плам е,

щом приживе е лъхал лед.

Кажи им, отче Аврааме,

дори за бездната отвъд,

че тя е като черна яма,

събрала грешните за съд.

Човек пред съвестта си – сам е,

и Богу дъх и дух дължи…

Кажи им, отче Аврааме!

Завета Свят им покажи!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

НЕБЕСЕН МОЙ ЕРУСАЛИМ!

Градът жадуван в небесата

на Хълма Вечен и любим,

един е той с Основа Свята –

Небесният Ерусалим.

Във него Верният открива

за своята душа покой,

че пристан и надежда жива

завинаги е само той.

Велика Правда там векува.

Дървото на Живот цъфти.

А Славният му Цар царува

и Светлината Му блести.

Не искам на земята име,

покрито с лаврови листа,

но твой да съм, Ерусалиме,

когато срещна Вечността.

При тебе аз да се завърна,

дори прескръбно уморен,

и моя Господ сам да зърна

в подножието Му смирен.

Във теб съм влюбен, без остатък,

с копнеж и зов неизразим,

Наградо чудна за оттатък –

Небесен мой Ерусалим…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе) 

А УТРЕ ЩЕ Е ВЕЧЕ КЪСНО...

А утре ще е вече късно -

за плач, за прошка, за обрат...

Във време силно земетръсно

земята се превръща в ад -

могъщ и силен да поглъща

и всичко пръстно да троши,

че даже укрепена къща

от трусовете се руши.

Народи, счепкани до гуша.

В омраза кипнала - вулкан.

И всички смазани с ботуша

на зъл невидим великан.

Преди във бездната дълбока

да бъде вързан и проклет,

света разкъсва той... до кокал

със своя конник смъртно-блед.

И кой тогава ще успее

да би останал невредим,

когато злото се посее

от гъба с термоядрен дим?

Влечуго, по природа мръсно,

завлича днес към своя ад.

А утре ще е вече късно -

за плач, за прошка, за обрат...

От Господ потърси защита

и още днес Го призови,

защото времето отлита,

но Той не спира да кърви...

С Кръвта Си в миг да те очисти!

Духа ти в Святост да спаси!

Преди светът да се прелисти

и в мрака да се ужаси...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КОГАТО ВЕЧЕ НЯМА ДА НИ ИМА…

(Утеха за Верните в Христа)

Когато вече няма да ни има,

прегърнати от Бог на небеса,

ще дойде на света неумолима

зловещата със дългата коса.

Тя грешните със ужас ще подгони

в поклон към своя тъмен господар.

И всичките престоли и корони

ще бъдат тор пред нейния олтар.

Безсилна – съвестта ще се прекърши,

под огъня на тежката дамга.

Поклонници, превърнати на мърши,

ще славят най-проклетите рога.

Задръстен от отровните си хули,

вулкан от ада с ярост ще свисти,

а с прилепи и гнусни тарантули

сина си Сатана ще възвести.

И черен мор, от тление по-страшен,

в смола ще овъргаля грешен род,

че той е бил пред Господа всегдашен

най-подъл враг на Вечния Живот.

Пробождал е ръцете благодатни.

С трънлив венец измъчвал е Христа.

До тези дни – от ужас безвъзвратни,

когато хулят Бог със зли уста.

Ще бъде смърт, от плът непобедима,

на демони в човешки телеса,

защото Злото жетвата си взима

под Божиите вечни небеса.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КОГАТО ИЗВОР НЕ БЪЛБУКА

Една тревога ме пронизва

и скръб в сърцето ми таи.

Какво се случва с вечен извор,

щом няма кой да напои?

Дали самотен ще пресъхне –

на сушата да бъде знак,

или Творецът ще въздъхне,

та с милост да го върне пак?

Колцина Правдата лелеят,

молитвени за чист поток

и утолени да възпеят

благата на Добрия Бог?

Да гледат висината синя

и Святата Река в Едем,

дори светът да е пустиня,

от злото опустял съвсем.

Когато извор не бълбука

водата следва свой закон –

през тайна за света пролука

намира пътя към Сион.

Небесният Отец я връща

пред погледа Му да тече –

и в своя ход – единосъща –

Светиите да привлече.

А долу огнената суша

бунтовният да умори,

щом Бог не иска да послуша

и в жаждата да се смири…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВСИЧКО ВЯРАТА СИ СТРУВА

Видях красиви небеса.

Видях води, кристално сини.

Видях невинната роса

в отрупани от плод градини.

Видях високите звезди.

Видях отлитащото време.

Видях дълбоките бразди,

в които се засява семе.

Видях премъдър светлопис.

Видях и древност несломена.

Видях в невидимата вис

копнеж от цялата Вселена.

Видях с пробудени очи

предела чуден на земята,

и няма как да премълчи

духът ми Истината Свята.

Онази Правда, че до днес

сърцата ни остават слепи,

дори да ни спохожда Вест

на Бога в пламналите шепи.

Той Себе Си ни подари!

Дано това човекът види!

Животът – нов ще се твори,

а старият ще си отиде…

И свят с безбройни чудеса

със Него в космоса ще плува!

Не мога да го понеса,

но всичко вярата си струва…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)