ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА

От хляб и зрелища едва ли
светът пред Бог ще се сниши.
Върлуват демонични хали
сред помрачените души.

Мечтаят за едната купа.
Крещят за славния отбор.
Отгоре Гняв свещен се трупа.
Отдолу - плътският позор.

Шумят гърла по стадиони.
Вилнеят страстните тълпи.
Сълза светецът да отрони 
не ще ги в мъка потопи.

Фалшив Олимп със гръм и трясък
разхвърля мълнии в ефир,
и славата му има блясък
на евтин долнопробен пир.

А купата, уви, е куха
и няма Вино от Завет.
От хляб и зрелища - в разруха
отива този свят проклет.

И нека утре не роптае
когато Меч го прободе,
че футбол днес му се играе
и тънък чипс му се яде.

Не ще приеме Съдията
от ада скръбния му стон,
защото със Десница Свята
показа му червен картон...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ ОТИВА…

Всички тайни Създателят скрива

със завеса от грешния свят.

Там, където човекът отива,

няма как да се върне назад.

Той следата си тук ще остави

в битието със земния ход,

сред различните хора и нрави

имал своя реален живот.

От отвъдното никой не праща

нито вест, нито някакъв знак,

както нощ се покрива със плаща

на дълбоко космичния мрак.

Все натам се отправят душите –

морни сенки след дългия път.

Но мълчат над простора звездите

и не казват какво е отвъд.

Старец тръгва, а рожба пристига.

След вълната се ражда вълна.

И живот с трийсет хиляди мига

е навярно платена цена…

Всички тайни Създателят скрива,

но една е дарил Милостив –

че Синът Му Кръвта Си пролива,

а човекът със Вяра е жив…

И дори от надгробните плочи

свети Смисълът, явно открит –

Кръстът винаги Вечното сочи,

а със него духът е честит.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ГОСПОДНИЯТ УРОК

Погледай, братко, разумът къде е

и с вяра във сърцето го вложи.

Земята без дърво ще оцелее,

понеже тя дърветата държи.

Дървото без земя не оцелява,

защото ще остане с корен сух,

но винаги напълно се предава

в ръката на невидимия Дух.

Усещай, братко, мъдростта незрима,

която слага своя Свят печат.

Водата и без риба ще я има,

защото тя на рибите е свят.

Но рибата излезе ли на суша,

умира там без своята среда,

и мъдро е Създателя да слуша,

та дълго да пребъде сред вода.

Смири се братко в Истината жива

и вътре в нея остани правдив.

Без Бог човекът към смъртта отива

и само с Него би останал жив.

Водата дом за риби е довека.

Земята – за треви и дървеса.

Но в Своя Образ сътворил Човека,

Творецът подари му небеса.

И тази днес е вярата дължима

на Господ за премъдрия урок,

че Бог и без човека ще Го има,

но накъде човечество без Бог?

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЯРА ЗА СЛУГА

Недей да се стремиш към слава,

дори да дойде изведнъж,

че нея Сам я заслужава

един единствен Разпнат Мъж.

Че тя е огън, който свети,

но може да опожари,

и в сива пепел под нозете

превърнала се би дори.

Върха докоснеш ли за кратко,

падни на дъното, смирен,

че там горчивото е сладко

и с Божий лъч си озарен.

Помни, че горе на Небето

Исус е на мнозина брат,

и с тях се слива неусетно

в една пречудна Благодат.

Не ще Го видиш със корона,

да търси почит като Цар.

В сърца човешки му е Тронът,

и там е властен Господар.

Възнесен Свят над Галилея,

въздигна се със бял висон.

За Цар такъв – докрай копнея,

и Той в душата ми е стон.

На Него подобава Слава,

но Той обръща я в Любов,

готов до днес да се снишава

до най-страдалческия ров.

И в Него Сам Отец събира

високото с дълбочина,

та грешните да изнамира,

платил най-святата цена.

Недей да се стремиш към слава,

но паднал тих на колене,

моли Исус да те дарява

със вяра за слуга поне.

И вътре в тебе ще нахлува

безкраен Мир като река,

че там смиреният векува

на Бога в Святата ръка.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СМИСЪЛЪТ ДА ПИША

Безкраен Дух трепти върху ми.

Лъчи от Светлина шепти.

Пораждат те у мене думи

и в миг отварят ми врати.

С крила могъщи да премина

във свят, от Истина роден,

и там за птиците малцина

да бъда в Слово обдарен.

Любов в мелодия и рима

сърцето да пресътвори,

и Вечност чиста и незрима

на верните да подари.

Мечтите са въздишки бели

на уморените от скръб.

Те търсят чудните предели

на своя Утешител скъп.

Мирът Му светъл да ги гали,

а Изворът да ги пои.

И Огън жив да ги разпали,

та всеки Свят да устои.

Дали от стихове прозира

как много ги обича Той?

В сърцата им с Любов се взира

и мигом дава им покой.

С безкрайна нежност ги зарежда

и храни с ангелския хляб.

Да имат вяра и надежда

и никой да не бъде слаб.

Това е Смисълът да пиша,

когато Дух ме озари.

У мене Той Си има ниша

и в нея всякога гори.

Да бъде бляскава Менора,

която в тъмното блести

и всичките летящи хора

у Себе Си да приюти…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПОРТАТА КЪМ РАЯ

Живял в Завета Свят на Бог,

ще дам отчет за всички мнаси.

И там, пред погледа Му строг,

дано докажа вярността си.

Дано торбата ми тежи

от Благодат преумножена,

че верният слуга дължи

на Царя мисия свещена.

Понесох гвоздеи, стрели.

Голгота вярата понесе.

И въпреки, че ме боли,

духът ми плодовит до днес е.

За всяка дума или ред

си имах враг да ми враждува.

Но следвам ли велик Завет,

до края болката си струва.

Малцина с Примера Христов

да станат камъни от Храма,

ще бъдат моят благослов

след битка тежка и голяма.

Че всяка мнаса ражда плод

и Слава на Исус отдава,

дори с най-скръбния живот

в земя, от ледове корава.

И все едно ми е дали

живях отричан или мразен…

Все още късен дъжд вали,

а аз не съм останал празен.

Когато Слънцето с лъчи,

сърцето провери накрая,

в един живот ще проличи

каква е Портата към Рая.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СТИХ ЗА ПРОБУЖДАНЕ

Спомни си Петър – там, на двора,

край огъня глава привел,

и сред гъмжилото от хора

внезапно как пропя петел.

Той три пъти изкукурига,

преди във тъмното да спре.

А пък рибарят запремига

и сам поиска да умре.

Христос към него се обърна –

смирен, охулен, поруган.

И щом за кратък миг го зърна,

през Петър мина ураган.

Че думите Му той си спомни

и срам душата му вгорчи,

когато Святи, чисти, скромни

погледнаха го две очи.

Дали светът, от мрак отровен,

днес има нужда от петел,

да би усетил се виновен

в греховния си безпредел?

Да би съдбата си изплакал

и взор обърнал към Исус…

Едно прощение дочакал

в затвора си, без Бога пуст.

На пръсти се броят петлите

и ярост земна ги гнети.

О, грешни! Докога ще спите

и дух лукав ще ви върти?

Един рибар с любов понесе

в духа си цяла Канара,

а примерът му жив до днес е

в петли с проскубани пера.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИЗПОВЕД ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Насъбра се огромна умора

и в духа ми товарът тежи.

Зов изричах към хиляди хора.

Сеех Правда и борех лъжи.

И надежда си имах едничка,

че от птици се раждат ята.

Но със моята искрена птичка

не дойде на света пролетта.

Той остана си в ледната зима,

от омрази и ярост скован.

А пък Смисълът? Още го има,

но отдавна е в зло поруган.

Ако свети в Небето комета –

кой ще зърне самотния ход?

Плът стреми се към яма проклета,

и за нея това е живот…

Ще остане и сляпа, и глуха

за юнец или Вечни следи.

Колко хора мечтите ми чуха

и видяха дълбоки бразди?

Имам истински, знам, неколцина.

Не за тях този стих се твори.

Моят път е приключен. Премина.

И буксувам на място дори.

Бях в живота си щедър и верен.

И все още протягам ръце.

И издирва ми погледът вперен

топъл зов от случайно сърце.

Но случайности в пътя ми няма.

Който трябваше – вече дойде.

Нямам жетва чрезмерно голяма.

Нито властник – блага да даде.

Но ще кажа на Бог, че ми стига

този Верен остатък по Дух.

Имената им в Святата Книга

аз отдавна в духа си дочух.

Тях ти нося, Исусе! Малцина,

но родени от Божия Зов!

Миг, преди като лъч да премина

в Светлината на Твоя покров!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

В ОТСЕЧКА КРИВА ИЛИ ПРАВА

В отсечка, крива или права,

животът следва своя ход,

прегърнал мимолетна слава

или мизерния хомот.

А някъде, Небесно скрита,

една пътека дух зове,

на нея някой да опита

от Злото да се отърве.

Светът със своята матрица

съдбите прави по калъп,

а верният и точен прицел

е свързан със голяма скръб.

И с тази мисъл, че ще страда,

не свиква преходната плът,

дори безумна да пропада

на лесния и грешен път.

Тежи грехът – жесток, оловен,

и Правда като Кръст тежи.

Човек е винаги виновен

и трябва да се издължи.

Отдал сърцето на Твореца,

или на падналия княз…

С бодили остри във венеца

или с престол, пари и власт.

Поука всякога остава,

за онзи, който е живял.

В отсечка, крива или права,

приема Вечния си дял.

И нека да не му е криво,

на който следва моя стих.

Живей, приятелю, правдиво,

защото Дух пред теб открих.

И там, на Вечната пътека,

Той чака те, за да вървиш,

и вътре в себе си Човека

с Любов Христова да дариш.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

БИТКА НА ПОКЛОНИ

Светът е битка на поклони

и всеки носи свой престиж.

Но кой въпроса ще отрони:

Къде и пред кого блестиш?

До днес пустинния си пясък

събират светските звезди,

защото те си имат блясък,

а той усърдно се следи.

Души съглеждат отвисоко

пред някой фотоапарат.

И техните лъчи са стока

с цена, реклама и плакат.

Едвам удържат на тълпата,

жадуваща за автограф,

и с частен „Боинг“ в небесата

лика си правят величав.

Такъв навярно е престижът

на вече звездния елит.

И всички медии се грижат

животът им да е честит.

Но нека в правотата ясен

опиша други светила.

Поклонът им, така опасен,

да зърне плът не би могла.

Отритнати или презрени,

но верни в Правдата поне,

пред своя Бог стоят смирени

и винаги на колене.

Да бъдат гонени им стига,

щом носят Образа Му Свят,

и Той в Духа Си ги въздига

да светят с блясък непознат.

Не може мракът да ги схване

или светът да ги прозре,

и някой, ако с тях остане,

за всичко пръстно ще умре.

Светът е битка на поклони.

Животът – избор на звезди.

Едните следват милиони,

с вериги в празните гърди,

а другите – едва малцина

удържат в своите лъчи,

понеже в свят като пустиня,

мнозината са без очи.

И нека верният не страда,

че скръб Небесните мори,

но гледащ бъдната награда –

на Господ да благодари.

Защото в адовите бездни

със гъстия и лепкав мрак,

ще паднат всички люде звездни

с поклон пред злия Божий враг.

А горе – с празнична позлата,

успяла в миг да полети,

на Господ Бог сред светилата,

една Невяста ще блести.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)