ИСТИНО ЕДНИЧКА!

Светът безбожен ров остава.

Не ще го съвест покори.

Беснее всичката му плява

за власт и кървави пари.

Царува гнусната съблазън.

Протяга мръсни пипала.

И всеки в нея е белязан

да бъде червей без скала.

А Вярата от пръст е скрита

и губи в земното следи.

Плътта в тресавища се скита

и грях я трови и цеди.

Къде си, Истино едничка?

Без теб сърцето най боли.

Летиш високо като птичка

над прах, вихрушки и мъгли.

И който в себе си те има

не ще го този свят гнети,

защото с Вярата незрима

и той в Небето ще лети.

Ръка прободена те слави

и Кръст понесен те крепи.

Потоп лъжите ще издави,

но няма теб да потопи.

Защото свише си родена

със Огън от Небесна твърд,

и щом изпълваш ме, свещена,

не ще довека вкуся смърт.

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

ЛИЧНИЯТ МИ КОД

Всеки дух има своя предел.
Моят също и аз ще позная.
Нека всичко, което съм взел,
се окаже нищожно накрая.

Никой извор назад не тече,
но водите си даром разлива.
И каквото сърцето влече,
все към него и то ще отива.

Всяка загуба, тъжна на вкус,
в сетнината до мед се услажда,
и когато вървя след Исус
добротата със скърби се ражда.

Че това ми е личният код - 
до предел моят дух да раздава.
И разпънат - да ражда Живот,
и в позор - да се къпе от слава.

Все едно е дали съм честит
или гълтам горчива отвара.
Ако Вярата нямам за щит,
то ще имам ли прицел на Вяра?

Всеки дух има своя предел
и след Кръста при Бог се прибира.
А с крила - от врабче до орел -
нека верният полет не спира.

Нека изворът още е жив
да пои всяка суша пустинна.
И тогава, доволно щастлив,
при Отеца си тих да премина...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОТДАВНА ПРОЧЕТЕНА КНИГА

Светът е отдавна прочетена книга

от Вечен и Свят Съдия,

каквито и властници днес да въздига

проклетата тъмна змия.

Войни и борби ще се случват до време

и людете смърт ще грози.

Измамникът своята корист ще вземе,

а клетникът – скръб и сълзи.

Неправдата още ще бъде царица

на своя оловен престол.

И верният Богу ще бъде на прицел

от злия, Агнеца пробол.

Опасните вихри души ще завличат

в безмерно жестоки лъжи.

Невястата своя Жених ще обича

и Кръста Му Свят ще държи.

Възмездие Свято от Бога пристига

и Гняв като буря расте.

Светът е отдавна прочетена книга

и само Христос я чете.

Последната страница щом се затвори

ще литнат към Него ята,

и скрити във Вечното, някъде горе,

ще срещнат в очи Радостта.

А долу, на Меча двуостър мишена,

ще стене проклетият род,

защото го чака дълбока геена,

лишена от Дух и Живот,

където във брънки на вечна верига

остава презрян и проклет.

Светът е отдавна прочетена книга.

Дори до последния ред…

Стефан Главчев

(Възходът на падението)

ОЧАКВАНЕ ЗА МИГ

Стопиха се годините преломни.
Остана ми очакване за Миг.
Един Отец за мене да Си спомни
и аз да зърна Святия Му Лик.

Да имам сетнината милостива,
която щедро Той ще ми дари,
че идва край, когато се открива
в какво човекът цял живот гори.

Напусто са ми земните похвали.
Суетни са престоли и царе.
Мигът пристига вече, но едва ли
ще иска този свят да прибере.

Съдбите в пръст отдавна са вкопани
и чук от ада съвести троши.
Смъртта е яма с примки и капани
и в нея падат слепите души.

Останах зрящ да бъда за малцина
и да им дам последните лъчи.
Денят с Христос е равен на година,
а тя в Мига докрай ще проличи.

И както връх – висок и твърде тесен,
докосва в самотата си звезди,
очаквам своя преход безтелесен
и Бог за нов живот да ме роди.

Стопиха се годините, и бяха
с усърдие платената цена.
Води от Извор Вечен се изляха,
и Миг ще ги въздигне в Светлина.

Че Вярата родена е да чака
и чакайки – все още да блести,
преди внезапно да напусне мрака
и влезе през Небесните врати.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)

ОТ ИДЕЯТА ДО ИДЕАЛА…

Дали красивата идея

ще се превърне в идеал,

зависи с колко плам за нея

творецът дълго е горял.

Че тя ще срещне съпротива

за своя смисъл величав,

но трябва да остане жива,

дори и при отпор корав.

Плътта от дух е уязвима.

Духът – непобедим от плът.

И там, където битка има,

се включват силите отвъд.

Доброто не е просто дума

да има Зло за антипод.

С една искра пожарът лумва,

и с него – целият живот.

Мечти и чувства да разпали.

Копнеж и блян да възроди.

А с любовта, сърцата дали,

свещен олтар да съгради.

И не съдба, но епопея

би сам творецът преживял,

когато чрез една идея

дари на всички идеал…

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)

ИЗКАЧВАМЕ ВЪРХА

Изкачваме Върха. Полека.

Далечен Връх. Непостижим.

На Него – Бога и Човека –

до дъх живота си дължим.

И уж е лесно от хартия

да помним Святия Завет,

но много мъничко са тия,

които да вървят напред.

Тежи човешката природа

и дърпа в долното, назад –

към плътска суета и мода,

обзела грешния ни свят.

Към земни планове човешки

за кулите от пръст и кал…

И уж невинните ни грешки,

в които крие се провал.

А кой ще стигне с Него горе,

до облак Свят над планина,

където Сам Отец говори

със Своя Син във Светлина,

където Моисей с Илия

докосват в слава Своя Цар…

Така е лесно на хартия –

и Храм, и Вяра, и Олтар…

Но всяка страшна съпротива

събира се на този Път.

На него слабият погива,

щом няма Дух, а само плът.

Щом търси дребните заслони

от всеки бурен ураган,

а после сам сълзите рони,

от зъл противник поруган.

Дано Духът да ни прекърши

и гордостта ни да смири,

че скоро времето ще свърши

за земни страсти и игри.

А горе ще е само оня,

следовник верен на Христа,

вървял със силата на коня

и с Дух удържал тежестта.

Изкачваме Върха. Полека.

Дано докрай Го изкачим.

Че там, на тясната пътека,

сме в битка с паднал херувим.

И само Господ от сърцето

лукавия ще съкруши,

преди отворено Небето

сърцата ни да утеши.

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

ОГЪН В ОГЪНЯ СЕ ВРЪЩА

Душата трепетна се моли.

Въздига своя зов горещ.

И тъжна в своите неволи

пред Бог подобна е на свещ.

Молитвата й с Дух отлита.

Отваря Вечните врати.

И пред Спасителя открита

сълзите свои Му шепти.

Душата шепа е на просяк,

протегната в невидим Храм.

Скръбта й разтопен е восък.

Фитилът – неугасващ плам.

И нека да пребъдва с Вяра,

и в трепета си да гори,

защото Господ сред пожара

утеха Сам ще й дари.

Че думите, в които свети

смирената и чиста скръб,

назаем от Христос са взети

и Той не им обръща гръб.

А огън в Огъня се връща,

извикан от искрящ копнеж,

и Святата Любов обгръща

запалената с нея свещ…

Стефан Главчев

(Бакърена паничка)

ЕДИНСТВЕНО С ХРИСТОС

Врагът ми праща вятър и вълни

и злобата си яростен стоварва,

но никога не ще да потъмни

сърце, което в своя Господ вярва.

Привързано е то с небесна връв,

по-здрава от веригите на ада,

и няма как един рикаещ лъв

да ми отнеме вечната награда.

Ще гледа той ранената си паст

от Меча, който остро го прониза,

защото против тъмната му власт

не земна плът, но мълния възлиза.

И няма да го скрият пещери,

дори дълбоки дупки из недрата,

когато Бог му каже: „Трепери!

Възмездие ти нося за отплата!“

Врагът ми праща вятър и вълни.

Сигнал, че твърде малко му остана.

Дори да би успял да ме рани,

превръща се на почит всяка рана.

А болката ми? Тя е само знак,

че още съм на Пътя и живея,

и в битката с невидимия враг

единствено с Христос ще надделея…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРОЗОРЦИ С ИЗМИТИ СТЪКЛА

Не проникват сияйни лъчите

през прозорци, изцапани с кал,

но пролее ли клетник сълзите –

цял живот за Небе е копнял.

И душата му жива ще блесне,

като дом, построен на Скала,

а вестители с дрехи Небесни

там ще свиват могъщи крила.

Само шепа сълзи за размяна

и в сърцето с Исус е богат.

Друга толкова Свята покана

няма никъде в грешния свят…

Че духът може всичко да ражда –

чувства, музика, думи, мечти.

Но дълбоката негова жажда

сред горчиви сълзи ще трепти.

Те са болки на камък, отсечен,

от Велика и Свята Скала,

който връща копнежа си вечен

във прозорци с измити стъкла.

Да пребъдва Христос, и да грее

като Слънце във дом осветен

а надеждата химни да пее

у човека с греха опростен…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НА СВОЯ ГОСПОД ВЕРЕН!

Не се поддавай на покруса,

че в скръб и мъка си живял.

Животът, Верен на Исуса,

отвън е чер, отвътре – бял.

И смисъл под Небето няма

местата бързо да смениш,

дори съблазън и измама

да имат образ на сладкиш.

Богатият е днес мизерен,

дори претъпкан от пари.

Отвън е бял, отвътре – черен,

и бяс сърцето му гори.

По-лесно влязла би камила

през тънък процеп на игла,

а не душа, с поклон спестила

привременните теглила.

Застанал таен, зад вратата,

оттатък дебне тъмен княз.

И жетвата му е богата –

душите със пари и власт.

И няма крясъкът "О, Боже!"

да стигне светли висини…

Не може, грешници! Не може,

щом дух в измама ви плени!

След земната и пищна слава

поклонът плаща се отвъд,

и никой там не опрощава

сърца, приготвени за съд.

А ти, на своя Господ Верен,

в Завета Му се укрепи,

и този свят лукав и черен

със бяла дреха претърпи.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)