Рушвет Небето не приема
и подкуп горе не важи.
А който сее за корема –
на червей ще се издължи.
И нека никой се не чуди
как подлият е днес на власт,
щом утре Бог ще го прокуди
при най-чудовищния бяс.
Боли сърцето и се свива
от толкоз вършени злини,
че даже съвест – будна, жива
не може звяр да промени.
Че той я гледа със насмешка –
брутален, нагъл кръволок.
И тъпче зъл честта човешка
без страх за сетнина и Бог.
Да бе съдбата бързотечна
и да се свърши като сън,
ще види клетникът, че вечна
присъдата е там, отвън.
Където няма адвокати
и куфарчета със пари,
но страдат всичките богати
сред огън, който ги гори.
И няма Лазар със кутрето
да би ги в жажда утешил.
Защото всеки под Небето
за изпит свой се е родил.
Да би живял добър, сърдечен,
опазил съвест и морал,
живот ще си прибави, вечен,
оттатък земния си хал.
Дори в мизерия да страда,
дано я претърпи без звук,
че има дух, чистач от ада,
събиращ всичкия боклук.
А той души назад не връща.
В окови страшни ги мори.
Със дим и сяра ги поглъща
сред нощ, лишена от зори.
Когато кривите са прави
и люби скверните светът,
бледнеят думи и представи
за страшният оттатък Съд.
Не клетникът е в орисия,
и не добрякът ощетен…
Горкото вечно е над тия,
които нямат дух простен.
И капчицата Кръв Христова
не ги бележи с порив Свят,
но падат всичките във рова
на чер и неизбежен ад.
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
