ЧЕРУПКО МОЯ!

Черупко моя, скръбно наранена.

Оставаш плът, дори да те боли.

У теб се движи мойта кръв червена,

но друга Кръв сърцето ми цели.

Към друг Живот духът ми се обръща

и Святи са ми Вечните мечти,

а ти наподобяваш пръстна къща,

която охлюв мъкне и пъхти.

Черупко моя, този свят не мога

със пълни шепи някак да ти дам.

Живея с неизбежната тревога,

че вътре в теб е старият Адам.

Че трябва него с Вяра да преборя,

и той със участта да се смири.

А някак си Небесният ми порив

и в него да започне да гори.

Черупко моя, крехка и чуплива,

към тленното обречена вървиш.

Във пътя ти не виждам перспектива

и бръчките не служат за престиж.

Но искам при внезапната раздяла

да бъдеш тиха в бъдещия сън.

Че с верен дух ти дълго си живяла,

а той след миг ще полети отвън.

Черупко моя! Лодка за морето,

което аз преплувал съм до бряг.

Оставаш като спомен за сърцето,

че с тебе бях мечтател и добряк.

Но иде час от теб да си отида

след многото години остарял,

подобно бисер от придънна мида,

Небето да ме вдигне… Просиял!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧАСОВНИКЪТ НА ТОЗИ СВЯТ

Часовникът на този свят тиктака.

Пружината развита е почти.

И няма власт, предадена на мрака,

стрелките постоянно да върти.

Ще дойде миг и времето ще свърши

във точно заповядания срок,

а крясъкът на стреснатите мърши

ще възвести присъдите на Бог.

Ще опустеят бляскави палати.

Помпозният елит ще се смути.

Грехът му ще потърси адвокати,

но няма никой да го опрости.

А евтината слава на бандита

ще стане мръсна дрипа и парцал,

когато Съдията го попита

какви блага от клетите е крал.

В кошмар, като съдба неумолима,

възмездие над Злото ще плющи,

защото адът своето си взима,

а то напусто в ужас ще крещи…

Часовникът на този свят тиктака.

Стрелките му пълзят към полунощ.

Земята справедливост ще дочака

със пропаст между бедност и разкош.

И този Миг, и този трус съдбовен,

дано духа ми скоро сполети –

че в Бог невинен, а в света виновен,

живях като в Разпятие почти…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

О, ЩАСТЛИВЕЦО!

На щастливецът казвам: Бъди,

но помни тази Правда незрима!

Всеки дух е оставил следи,

та отпосле сърцата да взима.

Богаташ ще ти каже: "Живях

и ми бяха чудесни благата!

Не открих у душата си грях,

нито сянка от оня с рогата…"

О, суетен и слаб адвокат

на делата, пред Бога омразни!

Скрит е дяволът! Дебне отзад!

А отпред е натрупал съблазни.

Само някой, от слънце огрян,

хвърля сянка, лъчите що спира…

А безумецът, в користи взрян,

уж е жив, но пронизан умира.

Не е страшно, на пътя сломен,

да те мъчи най-старата драма.

"Ах, какво ще се случи със мен,

там, оттатък, щом тука ме няма?

Кой ли дух ще протегне ръка,

та сърце присвоено да вземе?

Бях ли, Боже, у Твойта река?

Сях ли, Господи, Твоето Семе?

Ти ли в мене беляза следи

или тъмният пръв ги остави?

Кой царува у мойте гърди

и не ще ме довека забрави?"

О, щастливецо! Думите виж!

Рядко някой ги духом изрича!

Най-прекрасният верен престиж

е човекът Христос да обича.

И натрупал за Него мечти,

с пълна Вяра сърце да положи,

чак тогава щастлив ще шепти:

"В мен намери следите Си, Боже!"

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТЕЧЕ В ДУХА МИ, ОЩЕ БЛИКА…

Когато чашите са пълни

защо ли изворът шурти?

Навярно скръб ще го погълне

и самота ще го гнети.

В сърцата вече място няма

за капка или две поне.

Малцина Благодат голяма

приемат днес на колене.

Къде дареното изтича

не знае изворът прелял.

Роден е той, за да обича,

и себе си да жертва цял.

И странно е, че в свят-пустиня

отдавна жажда не мори,

а той, дошъл от вечност синя,

ще трябва вдън да се смири.

В живота всеки сам избира

доколко дух да напои.

Пред много извори се спира

и глътките си не брои.

Дай Боже всички да са Святи

със бистра бликнала вода,

и с Тебе още по-богати

да бъдат земните чеда.

Че всички капки ще издири

Духът Ти в сетния ми час,

а извори от куп кумири

не ще оттатък видя аз.

Че те на лъскава бутилка

цена си имат с етикет,

и пие жадният мътилка,

от лудост бесовска обзет.

На този свят ще дойде краят.

Ще има сито – там, отвъд…

Не всички извори го знаят,

но те към него са на път.

И даващия, и циника,

Съдът Ти строг ще привлече…

Тече в духа ми. Още блика.

И нека тихо си тече.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧУДНИЯТ МИГ СВОБОДА!

Не изпускай въжето, с което

Господ в Своя Завет те държи,

че плътта е товар в битието

и от нея жестоко тежи.

Тя към земното дърпа и блазни.

В лакомия и похот цъфти.

Прави хората слаби и празни –

без надежди и светли мечти.

А в робията – страшна тъмница,

роб въздиша в окови от грях

и се моли дори за искрица

да проблесне сред пълния крах.

Няма лесни рецепти за Вяра!

Слагай кръст на себичната плът!

И зловонният мирис на сяра

ще отхвърли ужилен духът.

Виж! Спасителят спуска въжето!

Всяка нишка се вплита от Зов.

И за Него копнее сърцето

сред тъмата на земния ров.

Свята Правда нагоре въздига

с лъч от утринна светла Звезда!

И изтръгнат от властна верига

срещаш чудния миг Свобода!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЕДИН ЖИВОТ, ЗА НЕГО ИЗЖИВЯН!

Затворят ли вратите си – не влизам…

Не страдам, ако ми обърнат гръб.

Това ми е защитен механизъм

и той ме пази от чрезмерна скръб.

Ранят ли ме със хулене – не съдя,

защото само Бог е Съдия.

И с Него, ако искам да пребъда,

високо горе трябва да стоя.

Ограбят ли ме – живи да са нека,

че изворът не спира да тече.

И всичко свое раждам за човека,

та Святото Небе да го влече.

Забравят ли ме – злоба в мене няма.

Христос да помнят – стига ми това.

Една съдба е истински голяма,

когато следва Божии слова.

Разпънат ли ме – прошка ми е броня.

Духът единствен може да прости.

Защото жив в сърцето ми е Оня,

готов със Любовта Си да блести.

Понесъл Кръст – до края ще остана

за Правдата Христова прикован.

Да бъда сам дълбоката Му рана

в един живот, за Него изживян.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЖИВОТЪТ Е ИЗБОР!

(на една приятелка във Вярата)

Животът е избор и всеки избира

в кого да повярва, след кой да върви.

Веднъж се живее. Веднъж се умира.

И вярата в своите битки кърви.

Във вечния бързей на бурното време

се носи сърцето със своя туптеж.

От зов да въздъхне и дъх да поеме,

запазило прицел и пламък горещ.

Животът е избор. И с него съдбата

рисува за Верния точен портрет –

корона от тръни, забити в главата,

и чаша със вино, от Дух и Завет.

Следи по високата стръмна пътека,

огряна от щедри Небесни лъчи,

и мъки с произход от двадесет века,

белязали скули и будни очи.

Животът е изборът, който се случва

веднъж на човека през дух или плът.

Или се отприщва, или се закучва,

но винаги стига до края отвъд…

И нека разумният мъдро избира.

За тежко и леко се плаща цена…

Вината нагоре от Кръв се изпира,

вината надолу… остава вина!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КЪМ ЗАЛЕЗА…

Душата ми към залеза отива

с последните угасващи лъчи

и иска й се в песни да прелива,

но вече от умората мълчи.

Преминала преломните години,

събра си куп тъжовни теглила.

И нямаше в съдбата й градини,

но бариери с вятър и мъгла.

До капчица Заветът я изстиска

и в нея плодовете си роди.

Дълбокият й извор се разплиска,

събрал слова, подобни на звезди.

Сега е уморена. И не чака

венеца си от лаврови листа,

но гледа с мъдрост светла и двояка

отлитащия лъх на младостта.

Завършеният кръг е неизбежен.

Животът е предречен кръговрат.

И всичките започнали вървежи

до точка на пристигане ще спрат.

Душата ми към залеза отива.

Живя… Горя… От дар се сътвори.

И в изгрева дано да е щастлива,

когато Бог утеха й дари…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТЯ, ВЯРАТА…

"Моето иго е благо,

и Моето бреме е леко…"

(Матея 11:30)

Тя, Вярата, е много лека,

когато пръст не й тежи.

Издига в светлото човека

и там мечтите му държи.

Преборва страхове, прегради,

и стига до Престол дори.

В крилата й, орлово-млади,

Небесният копнеж гори.

Тя, вярата, е много тежка,

когато я пришпори плът.

Пълзи под слабостта човешка

в широкия от гибел път.

Стреми се към живота сладък,

избрала лесните неща,

но във световния упадък

докрай поглъща я нощта.

Тя, Вярата, е огледало…

И в нея Образът е зов.

Сърцето, Кръста си избрало,

пребъдва във Духа Христов.

Човекът, в Пътя щом пътува,

докосва Святия залог,

че всичко Вярата си струва,

когато я притегля Бог…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ИСУСЕ! В МЕН СЕ НАРИСУВА!

Художникът с бои рисува.

Христос – със Святите слова.

Но кой и как това тълкува –

въпрос на верни сетива.

Картината е твърде суха

и Дух от нея не струи.

Остава сляпа, няма, глуха

зад изветрелите бои.

В словата Образът се ражда

и следва Светлия Си Път –

да бъде на сърцето жажда

и в Правда да блести умът.

Дано докоснал би мнозина

и в Него полетят мечти,

че днес Христовата картина

е дорисувана почти.

И утре, щом Отец съзре ни,

и види Своя Светъл Син,

от Мир и Благодат огрени

ще влезем в Дом небесно-син.

И лъч прекрасен ще ликува

във всеки благодарен глас:

Исусе! В мен се нарисува

и Вечно Твой съм вече аз!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)