събота, 27 януари 2018 г.

ЗОВ ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Те в Едем се родиха. Бяха Мъж и Жена.
Бог Отец ги създаде, а не Сатана.
Своят Образ им вложи. И дари ги с Любов,
но змията проклета ги препъна във ров.

И отлъчи ги Господ, преизпълнен от скръб,
че човеци в греха си Му обърнаха гръб.
Но възлюби ги Свято, и на Кръст ги спаси,
а Небето направи Благодат да роси.

Днес е време последно. И лукавият враг
плюе черна отрова от смолистия мрак.
Иска свое наследство. Търси скверни души.
Добротата презира. Всичко Свято руши.

И създава си змеят със жесток произвол
нова паднала раса. Хора в третия пол.
Всяка съвест убива. Смазва чест и морал.
И света е затрупал с гъста тиня и кал.

О, къде сте потомци, на човека Адам?
Вижте! Шепи протягам, та Любов да ви дам!
Тя е Вечната Ева и дарява Живот!
А със нея сърцата наедряват от Плод!

Още свети отгоре Светлина от Сион!
Помолете се, хора! И сторете поклон
на Спасителя, разпнат на Голгота за вас,
та да бъдете Святи във съдбовния час.

Че светът като дрипа ще потъне в пръстта,
гдето Дух не въздига, нито хвъркат ята.
Но в бодили и тръни се разпалва Шеол,
а влечугите съскат, че са третият пол...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

неделя, 14 януари 2018 г.

НЕБЕСНАТА МИ ВЯРА

Небесна вяро! Още си ми птица,
която бори зимни ветрове!
Под теб една безумна върволица
пирони във Спасителя кове...

А ти усещаш всеки стон от Кръста.
И всеки дъх невинен от Христа.
Годините, в които бе невръстна,
отдавна отлетяха в младостта.

Крилата свий над две дървета груби,
кръстосани да бъдат скръб и гнет...
В едно Небе отдавна ти се влюби
и то ти стана Вечният Завет.

Бъди за Господ всякак поругана
и всички кръстни рани понеси!
Виж! Колко див вилнее ураганът,
че теб не може той да покоси...

В една последна зима - с обич Свята,
дари на Бог прободени крила!
И зов ще се въздигне от земята,
че всякога Христова си била!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

петък, 5 януари 2018 г.

ИЗПЯТАТА МИ ПЕСЕН

Песента ми е вече изпята.
Много дълги години я пях.
Но с гласа си, подобен на вятър,
да докосна света не успях.

Нямах славния път на Лучано,
та с възторг да ме викат на бис.
Бе Небето ми скръбно смълчано
и безмълвна високата вис.

Не достигнах слепеца Бочели -
ангел дивен, целунат от Бог.
Песента ми венци не спечели
в своя най-съдбоносен оброк.

И тогава си казах: "Горко ти,
о, певецо сред шумната гмеж!
Капки Кръв ще са твоите ноти
и Голгота - Заветен копнеж.

Пей на Господ с Давидова вяра
под заплаха от стръвен Саул...
Може би, съкрушен пред Олтара,
грешник твоята песен е чул...

И дори да е вече изпята -
нека само това те теши,
че намира Христос по земята
просълзени от нея души..."

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 27 декември 2017 г.

КАМЪКЪТ НА ЯКОВ

Когато търсиш Камъка на Яков,
от камъни на злобата боли
и в жребият горчив на древен дякон
претръпва твоят дъх, като че ли...

С едната вяра, скръбно прокървила,
ще видиш през смълчан и мрачен свод,
как Господ ти придава Дух и Сила,
за да родиш последния Му Плод.

С ръка посочил своите палачи,
да искаш Той греха им да прости.
Дори от страшен гнет да ти се плаче,
а болката в душата да люти.

Че всеки стон, в незлобие изплакан,
съшива към венеца ти листа,
а Бог те запечатва като дякон
в молитвата на твоите уста.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 20 декември 2017 г.

СТИХ ЗА ДУШАТА

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.

И в него тя да излекува
болежки, рани, гнет и скръб.
А миг, преди да отпътува -
на Злото да обърне гръб.

Злини човешки да не помни,
но всяка хула да прости.
И с тези пориви преломни
пред Господ Бог да заблести.

Да каже: "Ето ме, Всевишни!
Пред Теб подвивам колена,
че Ти единствен - Благ крепиш ме
във Святата Си Светлина.

Със Извор Вечен ме окъпа -
роса да бъда сред роси,
а аз не знам защо съм скъпа,
та Твоят Син да ме спаси..."

Преди душата да приключи
и в чуден свят да полети,
добре е някак да научи
защо Христос я приюти.

А Той с ръка да я погали
и в шепот нежен сподели:
"Дъхът ми в теб Любов разпали,
а тя издири те, нали?"

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

петък, 15 декември 2017 г.

ОГНЕН СТИХ

Топлината е толкова близка,
че не може студът да мори.
Само трябва човек да поиска
да разпали в сърцето искри.

И тогава с гласа си ще сгрява,
а с дъха ще напомня за пещ...
Като въглен от древна жарава
ще топи ледовете горещ.

Светлината... И тя не помръква,
но от огъня ражда се пак.
Ако някой огнището стъква -
ще светлее в среднощния мрак.

И ще бъде с гласа си свещица,
а с дъха ще напомня за фар,
та душите от скръбна тъмница
да дари с най-лъчистия дар.

Надживял всеки страх и тревога
любовта си докрай разгори,
и в копнежа на нейния огън
своя дух на Христос покори!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

неделя, 10 декември 2017 г.

НЕРАВНОСМЕТКА III

В онази младост - лека и въздушна
мечтаех като мълния да блесна.
Светът да се стъписа и заслуша
в зова на обич, искрено-небесна.

А после - в тиха скръб да коленичи,
за да очаква милост и пощада.
И приживе да види Беатриче,
изкупила съдбата му от ада.

Уви! Не ми е писано да бъда
водачът на тълпите оскотели.
Светът си иска страшната присъда
и мръсното едва ли ще избели.

С Вергилий няма в пъкъла да сляза,
та змийски род в куплети да изплача.
Нечистите за своята проказа
не ще намерят в тъмното илача.

Очите ми за тях са вече сухи.
Сълзите ми отвяха урагани.
Когато плаках - те крещяха глухи,
а моят зов го изкълваха врани.

Сега - пред старостта - ще се загърна
с едното козиняво наметало.
И даже в хули черни да посърна,
пак помня, че сърцето ми е бяло...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)