неделя, 25 юни 2017 г.

СВЯТА КРИПТА

Ще оставя следите си скрито -
в паметта на добрите души.
Всичко тленно ще бъде изтрито
и в пръстта своя зов ще сниши.

Всеки край се обгръща в забрава.
Всяка загуба - скръбно гнети.
Най-красивият храст прецъфтява,
даже цветно край нас да цъфти.

Сам гранитът - и той се напуква
и пред времето скланя снага,
дълго носил изсечени букви,
като белег за древна тъга.

Но сърцето ми в тлен не унива,
щом от Вечния пази слова.
Паметта е стремително жива,
къс от Вечност, и лъч в синева.

Летописец в духа ни будува.
Всеки спомен записва с перо.
И разровим ли - в миг ще изплува
светла дума, усмивка, добро...

Свята крипта - за нова Вселена,
във която ще греят мечти,
и душата - с Любов окрилена -
на Твореца "Амин" ще шепти.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

петък, 23 юни 2017 г.

ПРИСЪДА

Заричам си една присъда,
докато имам дъх и път -
на гузна съвест трън да бъда
или във колелото прът.

И все едно дали от хула
или позор ще ме боли.
Въздига злият черна кула,
но Господ ще я строполи.

Да бъда камъче в обувка
или пък неудобен враг.
Едната Юдова целувка
да бих смутил. И пак, и пак...

Не би ме сплашила верига,
ни всяка долна клевета.
Това за цял живот ми стига.
Дори за Вечност със Христа...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

четвъртък, 22 юни 2017 г.

ХРИСТОС ИЛИ ХОЛИВУД?

Не вярвам на измислени герои
и комикси суетни не чета.
Потоп набира сила от порои.
Измамата - от змийските уста.

Не ми е нужен супермен в ракета.
Христос ми стига - в Прицел и Завет.
Светът се възхищава от ментета,
а аз съм влюбен в моя Господ Свет.

И няма с Холивуд да Го разлюбя,
и идол в мен не ще Го принизи.
Живота си - за Него ще изгубя,
преглътнал скръб, горчилка и сълзи.

Грехът не би сменил си режисьора,
но иска го - нечист, лукав, рогат.
Харесват го измамените хора
с героите - в плакат подир плакат.

Спасители - по-евтини от плява.
Дори от долнопробен наркотик.
Пред свършека светът се забавлява
в поклони пред върховния циник.

Но тръгне ли към Вечния сърцето -
не ще намери много богове,
и дъх не ще усети под небцето,
та Бога Милостив да призове.

Молитва... Екшън... Час и половина!
С Христос или със Холивуд? Реши!
На Хълма Елеонски бдят малцина,
а в ада няма кой да утеши.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 20 юни 2017 г.

ДВА ПЪТЯ

Богатият е беден, а бедният - богат,
дори до дъх последен на този тъжен свят.
Отколешна измама човеците мори -
това, което нямат, най-бързо ги гори.
Пръстта надолу дърпа. Фалшивото блести.
И мор, простряла сърпа, ожънва и мъсти.

Простира Господ шепи към паднали в несвяст,
но в погледите слепи - имот, пари и власт.
Вериги и въжета. Надежди в бесове.
И страст, която крета пирони да кове.
Отива си, наведен, измаменият свят.
Богатият е беден, а бедният - богат.

А бездна в миг разсича два пътя с огнен съд.
Сърце, що дух привлича, е негово отвъд...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

събота, 27 май 2017 г.

ЗОВЪТ НА ВЯРАТА

Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!

Кой ще стопли сиромаха
с риза, грош и къшей хляб,
и с едната обич плаха
Твой ще се нарича раб!

Гледай Съднико Пресвети
вълци как пасат стада,
и с нозе, от грях проклети,
мътят бистрата вода.

Алчният пред Теб се кръсти,
а в душата му - Мамон.
Как ли свива скверни пръсти
за лъжливия си стон?

Твоята вдовица бедна
с двете лепти - где е днес?
Не изчезна ли безследна
като сив подгонен пес?

Слез отгоре, Боже Вечни!
Правдата Си донеси!
Че в години безчовечни
зло душите покруси.

Скитница е добрината,
но не случва на врати.
За утехата Ти Свята
скръбна вяра зов шепти.

Чуй я, Боже Милостиви!
Нека върне се Христос!
И сърца, в Духа Ти живи,
да спаси от всяка злост.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

петък, 26 май 2017 г.

МОЛЯ ТЕ, ГОСПОДИ!

Освети ме с вярата на Яков!
Нека в Теб намери ме Мигът!
За да пия Святото Ти мляко
и летя по Млечния Ти Път!

В мен пребъдвай - Утринна Зорница!
Ще Те хваля аз во век веков!
Щом крилата в Теб разпери птица
в миг намира Космос от Любов!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

СТРЪМЕН СМИСЪЛ

Не искам в търсене суетно
дъхът ми да напомня тлен.
Аз следвам поприще Заветно,
от стръмен Смисъл напоен.

Светът - от страсти ми додея.
Пръстта - на вярата тежи.
Дори сънувам, че се рея
в небе без мрак, и без лъжи.

Кога щастлив ще се събудя
във свят без болка, в ден без скръб -
поне веднъж да видя чудо,
понесъл Кръст на своя гръб?

Защо светецът в зов безплътен
напомня замък в руини
и дълго чака порив смътен
зад онемелите стени?

Лъчите Святост изнамира
високо, в клетвен небосвод,
а долу клетникът умира
без чест, без име, без имот.

Преборил битието вяло
от чист Завет гори духът,
че в края ражда се начало,
а Смисълът е чак отвъд.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)