СМИСЪЛЪТ ДА ПИША

Безкраен Дух трепти върху ми.

Лъчи от Светлина шепти.

Пораждат те у мене думи

и в миг отварят ми врати.

С крила могъщи да премина

във свят, от Истина роден,

и там за птиците малцина

да бъда в Слово обдарен.

Любов в мелодия и рима

сърцето да пресътвори,

и Вечност чиста и незрима

на верните да подари.

Мечтите са въздишки бели

на уморените от скръб.

Те търсят чудните предели

на своя Утешител скъп.

Мирът Му светъл да ги гали,

а Изворът да ги пои.

И Огън жив да ги разпали,

та всеки Свят да устои.

Дали от стихове прозира

как много ги обича Той?

В сърцата им с Любов се взира

и мигом дава им покой.

С безкрайна нежност ги зарежда

и храни с ангелския хляб.

Да имат вяра и надежда

и никой да не бъде слаб.

Това е Смисълът да пиша,

когато Дух ме озари.

У мене Той Си има ниша

и в нея всякога гори.

Да бъде бляскава Менора,

която в тъмното блести

и всичките летящи хора

у Себе Си да приюти…

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

ПОРТАТА КЪМ РАЯ

Живял в Завета Свят на Бог,

ще дам отчет за всички мнаси.

И там, пред погледа Му строг,

дано докажа вярността си.

Дано торбата ми тежи

от Благодат преумножена,

че верният слуга дължи

на Царя мисия свещена.

Понесох гвоздеи, стрели.

Голгота вярата понесе.

И въпреки, че ме боли,

духът ми плодовит до днес е.

За всяка дума или ред

си имах враг да ми враждува.

Но следвам ли велик Завет,

до края болката си струва.

Малцина с Примера Христов

да станат камъни от Храма,

ще бъдат моят благослов

след битка тежка и голяма.

Че всяка мнаса ражда плод

и Слава на Исус отдава,

дори с най-скръбния живот

в земя, от ледове корава.

И все едно ми е дали

живях отричан или мразен…

Все още късен дъжд вали,

а аз не съм останал празен.

Когато Слънцето с лъчи,

сърцето провери накрая,

в един живот ще проличи

каква е Портата към Рая.

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

СТИХ ЗА ПРОБУЖДАНЕ

Спомни си Петър – там, на двора,

край огъня глава привел,

и сред гъмжилото от хора

внезапно как пропя петел.

Той три пъти изкукурига,

преди във тъмното да спре.

А пък рибарят запремига

и сам поиска да умре.

Христос към него се обърна –

смирен, охулен, поруган.

И щом за кратък миг го зърна,

през Петър мина ураган.

Че думите Му той си спомни

и срам душата му вгорчи,

когато Святи, чисти, скромни

погледнаха го две очи.

Дали светът, от мрак отровен,

днес има нужда от петел,

да би усетил се виновен

в греховния си безпредел?

Да би съдбата си изплакал

и взор обърнал към Исус…

Едно прощение дочакал

в затвора си, без Бога пуст.

На пръсти се броят петлите

и ярост земна ги гнети.

О, грешни! Докога ще спите

и дух лукав ще ви върти?

Един рибар с любов понесе

в духа си цяла Канара,

а примерът му жив до днес е

в петли с проскубани пера.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИЗПОВЕД ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Насъбра се огромна умора

и в духа ми товарът тежи.

Зов изричах към хиляди хора.

Сеех Правда и борех лъжи.

И надежда си имах едничка,

че от птици се раждат ята.

Но със моята искрена птичка

не дойде на света пролетта.

Той остана си в ледната зима,

от омрази и ярост скован.

А пък Смисълът? Още го има,

но отдавна е в зло поруган.

Ако свети в Небето комета –

кой ще зърне самотния ход?

Плът стреми се към яма проклета,

и за нея това е живот…

Ще остане и сляпа, и глуха

за юнец или Вечни следи.

Колко хора мечтите ми чуха

и видяха дълбоки бразди?

Имам истински, знам, неколцина.

Не за тях този стих се твори.

Моят път е приключен. Премина.

И буксувам на място дори.

Бях в живота си щедър и верен.

И все още протягам ръце.

И издирва ми погледът вперен

топъл зов от случайно сърце.

Но случайности в пътя ми няма.

Който трябваше – вече дойде.

Нямам жетва чрезмерно голяма.

Нито властник – блага да даде.

Но ще кажа на Бог, че ми стига

този Верен остатък по Дух.

Имената им в Святата Книга

аз отдавна в духа си дочух.

Тях ти нося, Исусе! Малцина,

но родени от Божия Зов!

Миг, преди като лъч да премина

в Светлината на Твоя покров!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

В ОТСЕЧКА КРИВА ИЛИ ПРАВА

В отсечка, крива или права,

животът следва своя ход,

прегърнал мимолетна слава

или мизерния хомот.

А някъде, Небесно скрита,

една пътека дух зове,

на нея някой да опита

от Злото да се отърве.

Светът със своята матрица

съдбите прави по калъп,

а верният и точен прицел

е свързан със голяма скръб.

И с тази мисъл, че ще страда,

не свиква преходната плът,

дори безумна да пропада

на лесния и грешен път.

Тежи грехът – жесток, оловен,

и Правда като Кръст тежи.

Човек е винаги виновен

и трябва да се издължи.

Отдал сърцето на Твореца,

или на падналия княз…

С бодили остри във венеца

или с престол, пари и власт.

Поука всякога остава,

за онзи, който е живял.

В отсечка, крива или права,

приема Вечния си дял.

И нека да не му е криво,

на който следва моя стих.

Живей, приятелю, правдиво,

защото Дух пред теб открих.

И там, на Вечната пътека,

Той чака те, за да вървиш,

и вътре в себе си Човека

с Любов Христова да дариш.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

БИТКА НА ПОКЛОНИ

Светът е битка на поклони

и всеки носи свой престиж.

Но кой въпроса ще отрони:

Къде и пред кого блестиш?

До днес пустинния си пясък

събират светските звезди,

защото те си имат блясък,

а той усърдно се следи.

Души съглеждат отвисоко

пред някой фотоапарат.

И техните лъчи са стока

с цена, реклама и плакат.

Едвам удържат на тълпата,

жадуваща за автограф,

и с частен „Боинг“ в небесата

лика си правят величав.

Такъв навярно е престижът

на вече звездния елит.

И всички медии се грижат

животът им да е честит.

Но нека в правотата ясен

опиша други светила.

Поклонът им, така опасен,

да зърне плът не би могла.

Отритнати или презрени,

но верни в Правдата поне,

пред своя Бог стоят смирени

и винаги на колене.

Да бъдат гонени им стига,

щом носят Образа Му Свят,

и Той в Духа Си ги въздига

да светят с блясък непознат.

Не може мракът да ги схване

или светът да ги прозре,

и някой, ако с тях остане,

за всичко пръстно ще умре.

Светът е битка на поклони.

Животът – избор на звезди.

Едните следват милиони,

с вериги в празните гърди,

а другите – едва малцина

удържат в своите лъчи,

понеже в свят като пустиня,

мнозината са без очи.

И нека верният не страда,

че скръб Небесните мори,

но гледащ бъдната награда –

на Господ да благодари.

Защото в адовите бездни

със гъстия и лепкав мрак,

ще паднат всички люде звездни

с поклон пред злия Божий враг.

А горе – с празнична позлата,

успяла в миг да полети,

на Господ Бог сред светилата,

една Невяста ще блести.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЗАВЕТЪТ МУ ИЗРЕЧЕН!

Христос не обитава в катедрали.

Покой не търси в тухли и бетон.

Сърца, на Бог живота си отдали,

са Негово прибежище и трон.

Допри с ръка гърдите си, човеко,

и само тези думи Му кажи:

"О, Господи! Не ща да ми е леко,

но нека чужда болка ми тежи!

Един в скръбта духът ми да пригледа

с безкористна Любов да го дари,

и Ти ще имаш Своята победа,

и блясъка, и Славата дори…"

Това е той – Заветът Му изречен.

Той думите обръща във дела.

А Огънят Му Свят и вековечен

утеха е сред всички теглила.

И с Него, саможертвата познали,

сърцата са преселени в Сион…

Христос не обитава в катедрали.

Покой не търси в тухли и бетон.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

КЪДЕ СЪМ ТРЪГНАЛ?

Къде съм тръгнал с Вярата си чиста

да искам този свят да променя?

Под маската смирена на артиста

се крие угоената свиня...

Под овчия кожух на лицемера

привлича вълк наивните стада.

И братството отдавна е химера

за искрените Божии чеда...

Къде съм тръгнал с Ревността Христова

да пръскам с огън Правда от Сион?

Кесията на Юда е окова

и пълен с примки светският амвон.

Търговците с безупречни костюми

продават доктриналната си смрад.

А укорите, идещи върху ми,

са тръните на всичкия ми ад.

Къде съм тръгнал с жертви в изнемога

да стана смут за плътския ламтеж?

Не съм ли пред Пилатовата тога

престъпникът, осъден за метеж?

Учителят стои над ученика

и прилика едвам ще се роди.

А Той, ако в Небето ме повика,

дарил ми е Заветните следи.

Къде съм тръгнал - пръст не ще узнае.

За мене този свят е сляп и глух.

И може би съдбата ми това е,

че в тленния затвор останах дух...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТИТАНИЧНО – ЗА СВЕТА!

Светът върви към своя заник

по път бунтовен и проклет.

И като гордия Титаник

се блъска във скала от лед.

Безумна – сляпата омраза

сърца човешки вкамени

да падат с егото и аз-а

във черните си дълбини.

Земята – в схватка на титани

готова е да се взриви.

И ни един да не остане,

когато в злоба прокърви.

Да тъпчат бомби и ракети

с уран, пределно страховит.

И в сблъсъка на враговете

да бъде Смисълът убит.

О, жалка глино, кой те мами,

че имаш титаничен ген?

Не стигат ли жестоки драми

до гроб печален и студен?

Не си ли крехка и чуплива

за Меч от Святи висини?

Защо в Ръката милостива

изсипваш своите злини?

Не знаеш ли, че на земята,

Титан отдавна е живял,

и Свойта Кръв – невинно Свята

за греховете е пролял?

Понесъл тежест немислима,

със Бога да ни примири,

та всякога Живот да има,

когато в нас се възцари…

Не искаш Неговото Слово,

не търсиш Неговия Кръст.

И в грях – отново и отново,

ще стигаш до едната пръст.

Да проумееш в тъмнината,

сред огнен кратер на вулкан,

че твърде страшна е цената

на бунта против Свят Титан.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРАВДИВА МИСЪЛ

Правдива мисъл ми навява

най-искрена в сърцето жал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Той може някак да изглежда

за хората околни жив,

но дух от мрака го отвежда

на пътя зъл и нечестив.

С ръцете, вързани от корист,

в душата – с алчна празнота,

ще срещне тъмната си орис

сред най-печалните места.

Но днес, докато още тука

сърцето му е в мрачен плен,

да чуе как отвън почуква

Спасител, светъл като Ден.

Вратата в миг да Му отвори,

очи да бликнат от сълзи,

че Помощ е дошла отгоре

врага жесток да порази.

И идва чудото тогава –

ръце протегнал в Светлина,

ще почне той да се раздава,

изкупващ своята вина.

В нетление ще се облича

и в саможертва ще гори…

Готов да вярва и обича

и Бог в сърце да възцари.

Дано прогледнат всички слепи

и глухи чуят този зов.

Христос протяга пълни шепи

със Светлина и благослов.

Отгоре Свято е Небето.

Отдолу гълта страшен ад.

И има смисъл битието,

изпълнено от Благодат.

Без нея всичко потъмнява

и мрак душата е сковал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)