ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ!

Събери преживяното Вчера.

С него в Бог си оставил следи -

да пребъдеш за Правдата Верен

и духът ти в Завета да бди.

Пред едната ти искрена Вяра

този свят е неверен и сляп.

Няма той нито зов от Олтара,

нито къс от Насъщния Хляб...

Претърпявай си кръстната орис.

Приеми участта си и Днес.

Всяка битка за земната корист

стига винаги в улей злочест.

Той душите към мрака повлича.

Няма спиране в плътската страст.

И напусто безбожният тича

да избяга от тъмната власт.

Възлюби прогласеното Утре!

То ще дойде със звук на Тръба!

В кратък миг на последна минута

и награда с Небесна съдба.

Да узнаеш, изкупен тогава,

в подарена от Бог сетнина -

всяко Вчера - до Днес продължава,

но е Утре платена цена...

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР

Образ тъй жадуван... Десислава!

Ангел ли лицето ти твори?

Стъпвам по разпалена жарава.

Багрите замесвам от искри.

Фреска за любим севастократор.

Блян несбъднат. Тиха светлина.

Вечер ми напомняш хладен вятър.

Сутрин - непристъпна планина.

Нямам за душата ти палитра.

Четката извлича само лик.

Храм ли си за моята молитва

и за мрачината ми светлик...

Трепва от душата плаха птица.

Литват през прозорците крила.

Нарисувал своята кралица -

нека те загърна във мъгла.

Образ тъй жадуван... Невъзможен.

Светла нимфа. Зов неукротен.

Болка. Като хладното на ножа,

някъде забит дълбоко в мен...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ДЪЖДОВНИ КРЪГОВЕ

Ръми дъждът, подобно стара песен,

която пее скитник с дрезгав глас.

От мъдри вероятности отнесен,

над локвите пред мен се взирам аз.

Във кръгове сълзиците дъждовни

докосват се едни до други в миг.

Напомнят ми за някаква съдбовност

в живота разностранно многолик.

Дали оставят кръгове словата

в дъждовните води на любовта?

Намираме ли в думи красотата,

щом толкова пленяваща е тя?

Два кръга, ако нежно се пресичат,

не е ли от съдбата зов и знак,

че две сърца от обич се привличат,

готови да се слеят - пак, и пак...

Вали ли зов от нежност за душите?

Ръми ли този тъй жадуван дъжд?

Докосват ли се в кръгове мечтите

на слети от любов жена и мъж?

Вървя прогизнал. Шепна си отнесен.

И чиста мъдрост в кръгове кръжи.

Ръми дъждът, подобно стара песен.

Не спира... Ами нека продължи!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ТАКА ТЕ ОБИЧАМ

Ако вечер очите за сън не заспиват

и светът се усмихва различен,

не терзая с въпроси душата щастлива.

Имам отговор. Аз те обичам...

Ако скитам в нощта - без чадър и без шлифер,

а дъждът ме вали романтичен,

ще се вслушам на капките в тайния шифър -

кап, кап, кап... Как сега те обичам...

Ако в утро мъгливо се стрелнат лъчите

и пробият през свода лиричен,

ще немее устата, но ще пее в очите

слънчев звън, че така те обичам.

Ако просто те видя - неземно красива,

и сърцето ми в теб се затича,

думи в мен като буйна река ще преливат...

Обич моя! Та аз те обичам!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

У ТЕБ

Когато слънцето блести

в ръцете ти от зов изречен -

на мене подари се ти,

и аз, за теб, ще бъда вечен.

Събудиш ли се в утринта -

подобно изгрев ще те галя.

А вечер - в стихнали листа

ще те обгръщам като залез.

В лъчите си ще те творя -

да бъдеш птица или цвете.

А бих могъл да подаря

на своята душа и двете.

И в космоса да бих летял

отвъд мечтите да се скрия -

у теб, залязващ и изгрял,

ще връщам своята стихия. 

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ОКЕАН В МОРЕТО

Изпя ли най-последната ми песен,

в която аз за теб се претворих?

След всичките ми чувства - непринесен

остана само този ветрен стих.

У теб - като предел да ме възлее.

Вълните с топъл юг да укроти.

И щом попиташ моят зов къде е -

дълбокото слова да прошепти.

Аз искам да ти бъда нескончаем.

Негмуркан, непреплуван. Като блян.

До залез явен. И до изгрев таен.

Но в допира - от тебе преживян.

И в ударите верни на сърцето -

утихнало, безбрежно от мечти,

да помниш, че си винаги морето,

което океана приюти...

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ЦВЕТЕТО ДОВЕРИЕ

Тъй крехко е човешкото доверие.

Невинен цвят, погален от лъчи.

Красив копнеж от слънчева бродерия,

в която нежна искреност личи.

В един живот, родени за обичане,

и зов за споделени светове -

сърцата се доказват след изричане

и трепват, щом дългът ги призове.

С олтарен дъх, готова за причастие,

до своя храм пристъпва вярността.

И в пламъка на лумналото щастие

разлистя мигом алени листа.

Възнесени до Райското преддверие -

душите коленичат в стихослов.

А цветето, наречено доверие,

цъфти и прецъфтява от любов.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ПОСВЕТЕНО

Само ти танцуваш с грация на лебед.

Път са ти звездите, а небето - хребет.

Слънчева се гмуркаш, лунна се усмихваш.

Изгревно тревожиш, залезно утихваш.

Само ти умееш да плетеш с лъчите.

Кошнички от вечност - с шепот от тревите.

Люлякови клонки - с лист от трепетлика.

Лебедова песен - с дъх на перуника.

Само ти живееш, докато умираш.

В чувствата се лееш - в стихове извираш.

Скрита като притча - с мъдрост утаена.

Явна като пламък - в огъня родена.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

ВЕНЧАХ ТЕ!

Венчах те за дъха на пролетта -

за да ми бъдеш винаги зелена.

Ръцете ти, подобни на листа,

да ме погалват в нежност споделена.

Венчах те и със юлски летен зной -

да си стихия, синя и гореща.

Лъчи от обич, блеснали в порой,

в очите ти любими да усещам.

Венчах те с мъдростта на есента

и в злато те покрих с копнежи стари -

утехата от твоите уста

да ми дарява шепнещи пендари.

Накрая и със зима те венчах -

да си годежна и покрита в бяло.

Сега пристъпвам в любовта си плах -

венчай за мен сърце, душа и тяло!

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

САМОДИВСКО УТРО

В съня ми още бродиш. Неизплакана.

И в нежност несподеляна дори.

Пристигаща. Но вечно недочакана.

И изгрев, който залезно гори.

Пристъпваш тихо в шарките на халища

и сресваш дълго буйните коси.

Поглеждаш ме, усмихната и палеща.

Гасиш ме с поглед, който не гаси.

Омесваш пита с мъжките ми спомени.

Раздухваш тъмни въглени в жарта.

И пориви - скали от връх отломени,

затрупват в мен отминали лета.

Завръщаш се, подобна на сияние.

И в утро самодивско ме твориш.

Росата в мен е сетното ридание.

Гасих те... Но остана да гориш!

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)