понеделник, 16 ноември 2026 г.

ВСЕ ОЩЕ, ВСЕ ОЩЕ, ВСЕ ОЩЕ...




Все още жадувам, сънувам, копнея
да влезе сърцето ми в Божия Храм.
И аз от надеждата чудна се грея,
че телом съм долу, но духом съм там...

Светът ме отхвърли, похули, отрече.
Лежи във лукавия. Бълва лъжи.
Но птица свободна духът ми е вече,
която край бисерни порти кръжи.

Все още въздишам, скърбя и поглъщам
последните капки от Чаша в Завет.
Но както дошъл съм, така се завръщам -
от злите прокуден, от Бога приет.

Небесното царство не иде насила.
То избор е вечен и стръмен залог.
Душата, на земните злото простила,
без черни вериги се връща при Бог.

Все още раздавам, творя и мечтая.
Със малкото Верни и с многото скръб.
Навярно това е цената за Рая -
товарът Господен над морния гръб.

И пак ще го кажа, че всичко си струва -
борбата, тревогите, тежкият кръст,
защото в сърцето ми Господ царува,
въздигнал малцина от тленната пръст.

Все още слугувам. Все още живея.
Все още съм същият, с волни крила.
Последната песен, когато изпея,
ще бъда при Вечната моя Скала.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

петък, 13 ноември 2026 г.

ДВАТА ПОСЛЕДНИ АДРЕСА

До дъно покварен и търсещ прогреса
не знае безбожният свят,
че вечни са двата последни адреса
и водят към Рай или Ад.

Понеже не може от тях да избяга
зачерква ги в своя си взор,
но времето винаги примката стяга
до тление с мирис на тор.

Ни квантов компютър, ни скенер и лазер,
ни нов електронен робот,
не ще се обърнат към мъртвия Лазар
да биха му дали Живот...

Могъща е тайната Свята Завеса.
Зад нея Всевластен е Бог. 
Човекът до двата последни адреса
си има пределния срок.

И струва си - днес, а не в бъдещо време,
със Вяра цена да плати,
когато към своята Вечност поеме,
в сърцето с Исус да блести.

И хич да не пита мечтите къде са
в живота сред блудния свят,
но следвал до края на Господ адреса
да влезе в Небесния Град.

Че долу, в катрана и страшния тътен -
измамен, погубен, злочест -
намерил е грешникът зъл и безпътен
последният вечен адрес...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

вторник, 10 ноември 2026 г.

БЪЛГАРИЙО МНОГОСТРАДАЛНА!

(Със съболезнование към роднините
и близките на нелепо загиналите 
българи в страшната катастрофа 
на магистрала Тракия! 
Бог да ви утеши, мили хора!)

Българийо многострадална,
земя на нашите деди!
Кой теб, горката, е предал на
ужасни случки и беди?

Кой вкупом цяла те разкости
и глозга алчно като вълк,
но зъл сред хорицата прости
забрави чест, морал и дълг?

Сълзите, гдето се проляха,
не станаха ли те река?
И колко твойте мъки бяха
ще мога ли да изрека?

От празници ли стана празна
или от диви зверове?
Една върхушка най-омразна
не спря до кръв да те кълве.

Огради с бели некролози.
Души, в които скръб кърви.
И куп излишни диалози
по БНТ и БТВ.

Българийо многострадална!
Търпя и още ще търпиш!
Пътеката пред теб е кална,
но трябва да я извървиш.

Дано обгърне те утеха
във бъдните напред лета,
защото всичко ти отнеха,
но не и Вярата в Христа!

10 Ноември, 2026 г.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

неделя, 8 ноември 2026 г.

НЕ МЕ ТЕРЗАЕ ПЪЛНАТА ЗАБРАВА!

Не ме терзае пълната забрава
от хората по дългия ми път,
че всеки спомен просто се смалява
и все нататък тегли ме духът.

А срещите се случват двупосочни
от тръгнали назад или напред
и изводите винаги са точни
за пътника с небесен мироглед.

Последват ли следата ми малцина
в една посока влагат своя плам,
че колкото и път със тях да мина
усещам, че не съм останал сам.

А другите? Те просто са далечни!
Случайности, с които нямам дял...
И връзките са преходни и вечни
във избор между бисери и кал.

Приех си тази моя орисия,
дори да ме обрича на тъга.
Не съм със ореола на месия,
а само на Всевишния слуга.

И нека всяка плът да ме забрави,
извърнала от мене взор и слух,
а кривите да си останат прави
и сигурни с водачите без Дух.

Не ме терзае пълната забрава.
Не съм оттук, а някъде отвъд.
Но стига ми, че огнен дъх ме сгрява
от Верните на стръмния ми път.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ДО КРАЯ НА ПЪТЯ

На Стойчо, моят спътник на Вяра!

Братко мой! Не е толкова страшно
да живеем, до болка мизерни.
Аз ти вричам сърцето си дащно,
ти ме стопляй с очите си черни.

И дори да сме с теб по принуда
двама дрипави, мръсни клошари,
ще надмогнем над тежкия удар,
с който злият живот ни удари.

Като бръкнем с ръцете в хастара
уж е празен, но пак ни е леко.
Нека още живеем на вяра!
Нека с теб да ни има, човеко!

Топъл вятър и псетата гали.
Слънчев лъч и над шахти наднича.
Ако всичко докрай сме си дали -
верен смисъл в света ни обрича.

Туй, което богатият губи,
в участта си беднякът намира.
И на Господ са ласките груби,
но от тях само Святост прозира.

Всеки Лазар от струпеи стене
и примира в живота си кратък.
Но издъхнал дори - опростен е
в Авраамово Лоно оттатък.

Още малко, братле! Още стъпка!
Оцеляваме! Дума да няма!
Ще закърпим последната кръпка,
щом до края на пътя сме двама...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ПОБЕДИТЕЛЯТ ВСИЧКО ПРИБИРА

Победителят всичко прибира -
слава с рози по земния път.
Но и той по реда си умира
и духът му отива отвъд.

А пък там - изненада зловеща
му поднася жесток куриоз.
Той пропада над пропаст гореща,
а в сърцето му тлее въпрос.

“Боже, мой! Но защо са оловни
тези мои ръце и крака?
Как намери ги грешни, виновни,
и защо ме обричаш така?

Искам някак нагоре да хвръкна -
като ангел със волни криле,
че душата ми мигом помръкна
и от ада почувствах се зле...”

Като отговор Свят от безкрая
бял вестител над него кръжи:
“Как да искаш Спасение в Рая,
щом от приживе дял ти тежи?

Ако птица навърже в крилата
едри кюлчета злато, сребро,
ще лети ли с небесния вятър
и ще върши ли светло Добро?

Не отива ли тежкото долу
и пръстта не прибира ли пръст?
Как да искаш от Господа полет,
ако няма в сърцето ти Кръст?

Земна слава от тебе прозира -
пиршества за себичната плът.
Победителят всичко прибира,
но и всичко тежи му отвъд...”

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

РЪКАТА МИ ПОДРЪЖ!

(молитвата на едно дете от гетото)

О, Господи! Ръката ми подръж!
Надежда сътвори ми - да живея!
На Тебе съм се молил неведнъж,
дори молитви сам да не умея.

В порутена къщурка ме търси,
сред мъката от всичката несрета.
Там мама скубе своите коси
защо ме е родила толкоз клета.

Там татко гледа с поглед потъмнял.
Дори да ме прегърне не желае.
Не ще попита колко хляб съм ял.
Една сълза не може да изтрае.

О, Господи! Защо немилостив
светът така ужасно ни отхвърли?
Защо не става бедният щастлив?
И той - о, Боже - зъл ли е, добър ли?

Защо не може мама в късен мрак
с най-топлата си ласка да ме сгрее,
а вятърът - от зейналия праг -
дори и под завивка леденее?

О, Господи! Ръката ми хвани,
че само Твоят огън ще я стопли,
а няма друг в самотните ми дни,
за да дочуе тъжните ми вопли!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ЩОМ ОЩЕ СЪМ ОБИЧАН...

Не искам да се губя в равносметки,
подобно име с глупави числа.
Дори изтъркал старите подметки,
все още имам в себе си крила.

Все още мога тихо да мечтая
и малката надежда стискам в длан.
Препънах се, но не това е краят.
Не точно днес ще падна поруган.

Ще дойдат дни, в които ще преборя
стени и ярост, подлост и лъжи.
И вечно неспокойният ми порив
ще има смисъл, за да продължи.

Един човек да ми остане верен -
за него ще си струва всеки миг,
щом в трудния живот, от болка черен,
сърце добро си имам за светлик.

Дори една ръка да се протяга
от пропаст страшна да ме отърве,
дори една любов да не избяга
от бурята на злите ветрове,

все още свети смисълът едничък -
маякът в океан от празнота:
Поне един щом още ме обича,
е рано да си тръгвам от света...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ПРЕД СТЪЛБИТЕ НА ХРАМА

Eй, госпожо! Моля ви се, спрете!
Току що се срещнахте със Бога...
Моята мизерност погледнете -
всичката ми болка и тревога.

Каза ли ви Господ, че съм Лазар?
Оня, дето струпеи покриват...
От съдбата страшно съм наказан -
винаги ръцете ми изстиват.

На икона сложихте петаче!
Да, но там светецът не е гладен...
А на мен за къшей ми се плаче.
Нямам хляб, отдавна е изяден.

Моля ви се! Някак си простете
моята противност и досада.
Малко за Небето помислете -
там, където Господ е награда...

Да, госпожо! Вярно, че съм гнусен!
Даже лошо дрехите миришат...
Но не ви ли потвърди Исуса,
че обича всички, дето дишат...

О, така е! Дишам си под наем!
Пътник съм. Светът ми потъмнява.
С моя Господ двамата се знаем -
Той поне от Себе Си ми дава.

Ех, госпожо! Моля ви, простете
на бедняка чалнатите фрази...
Моята противност забравете,
а пък Господ - нека да ви пази!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

КУПУВАЙТЕ СИ ЦАЙСИ!

Излезе дяволът от ада
да се разходи по земята.
Но взеха хора да припадат
щом видеха му тъмнината.

Не можеше да бъде таен
и някак анонимен даже.
За дявола човекът знае -
сгреши ли, Бог ще го накаже.

Какво ли злият дух да стори,
та сред тълпите да се смеси?
И как страхът им да пребори
от своя образ мракобесен?

Решението - много просто
измъдри дяволът с рогата.
Очите трябва да залости
с измамата на очилата.

Да гледат розово и бяло.
Да виждат рая на земята.
В магьосническо огледало
да бъде хваната душата.

Да няма в нея милост нежна,
съчувствието да забрави.
Но да се втурва безметежна
в богатства, радости и слави.

Каква по-хубава измама
за неговата тъмна раса?
Какво ти зло? Зло просто няма!
Светът въпрос е на нагласа!

Не искаш да приемаш злото
и то само те отминава!
(Е, трябва леща за окото!
Измамна, розова такава...)

Излезе дяволът от ада.
“Купувайте си цайси!” - рече.
И мигом почерня площадът -
народът искаше го вече...

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)