ВЪПРОСИ КЪМ ЕЗИЧНИКА!

Какво ли ще може духът ти да стори

когато Вратата пред теб се затвори?

Дали ще намериш утеха тогава

сред крясък и злоба, сред писък и врява?

Защо ли живял си живота си личен

да стигнеш до края, безумно трагичен, 

без капка идея какво те постига,

когато сърцето ти влачи верига?

Доброто и Злото - уж толкова ясни

пред теб се размиват в посоки опасни

и ставаш измамен в изкусен спектакъл

какъвто навярно едва ли си чакал...

Ще върне ли някой изтеклото време

да може отново безгрижен да дреме,

а Господ в съдбата му все да е длъжен

честит да го прави и никога тъжен?

Защо за промяна е винаги късно

и всичкото чисто е толкова мръсно,

а Свята Голгота последна е грижа

за слепия грешник във тленната хижа?

Защо ли? Защо ли? Сънят е мъртвешки!

Потъват във него съдбите човешки.

Христос да почука - и отговор няма

понеже отвътре са група голяма...

Какво ли ще може духът ти да стори?

Дали тъмнината с лъчи ще пребори?

Дали ще погледне към Правдата стара,

че Бог се открива със Слово и Вяра?

С Любов те заричам - мини през Вратата!

Не утре! Не в нова измислена дата!

Но днес, на мига, в който Господ те чака,

да смъмри убиеца, дебнещ във мрака!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

АМИН И НИМА!

Макар да става възрастта ми стара

и да тежат изминалите дни,

Амин! – е зов на твърдата ми Вяра,

Нима? – въпрос, зададен отстрани.

Светът до днес обратно ме прочита.

Едно Амин отеква във Нима…

А тази дума, твърде дяволита,

е силна да боде като кама.

Нима до края Кръста си ще нося?

Нима не се духът ми огорчи?

Нима когато давал съм, не прося?

Нима, нима… От тъмното звучи!

Не ме четете никога обратно!

За мен "нима" е вярното Амин!

И аз ще го повтарям многократно

дори със пълна чаша от пелин.

Защото, взрян на думата в печата,

аз знам, че той я прави да тежи.

А Вярата не е половинчата

да би търпяла думи от лъжи.

Тя Огън е, разпръснат от Олтара,

за онзи, който Свято го цени.

Амин! – е зов на твърдата ми Вяра.

Нима? – въпрос, зададен отстрани…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОУКАТА Е В КРАЯ

Животът е превратен. Въздигане и срив.

За имащите – златен. За нямащите – сив.

И няма нищо сложно под крайната черта,

че Божие с безбожно се срещат на света.

Сърцата си намират желаните неща.

Едни Деня съзират, а другите – Нощта.

С поклони се купуват различните съдби.

И всеки сам тълкува:

To be or not to be!

Залогът е извечен. Присъдата отвъд.

И близък, и далечен е търсеният път.

А в тази въртележка от мрак и Светлина

природата човешка е праг или стена.

Неверие и Вяра разделят светове.

Едни прегръщат звяра, а други Бог зове.

Поуката е в края на този словоред,

че с ада или с Рая човекът е в завет.

Или печели слава, или понася Кръст,

във битката с корава и безсърдечна пръст.

А Вечното оттатък е изборът отсам

и всеки без остатък живее си го сам.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЕКОВЕЧНИЯТ МИ СМИСЪЛ

Аз вярвам във космичната Любов,

която е родена, за да дава,

и без да търси земен благослов,

да бъде в Дух разпалена жарава.

Страдалецът от мъки да спаси.

Затворник да изтръгне от верига.

И никога светът да не гаси

това, което в него не достига…

Аз вярвам във космичната Любов,

която пише с Огън върху камък,

а нейният следовник е готов

да бъде благодатният й пламък.

С ръцете си копнеж да съхрани.

Делата с незабрава да остави.

В съчувствие и зов да осени

сърцата, били ледено корави.

Аз вярвам във космичната любов.

Единствено възможната и Свята.

Че тя е под Небесния покров

Дъхът на Бог, даряван на земята.

И зная, че от нея бях роден.

В словата си докрай съм я описал.

Защото Бог да диша вътре в мен

това е вековечният ми смисъл.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КЪМ ВСИЧКИ ВАС, ПРИЯТЕЛИ!

Живейте винаги със Вяра!

Ценете всеки миг Любов!

Дарявайте, защото в Дара

човек свидетел е Христов!

Събуждайте се със Надежда!

Заспивайте в Добри Ръце!

И нека Свято ви наглежда

на Бог любящото Сърце!

Простете болка и обида!

Длъжниците не дръжте в грях!

Душата е красива мида

и в нея бисерът е смях!

Бъдете с Истина красиви!

В сърцата с чудни семена!

И сейте в разорани ниви

лъчи с Небесна Светлина!

Счупете земните окови!

Вършете праведни дела!

Бъдете за Мига готови

с копнеж и ангелски крила!

Помнете, че Творец Небесен

по Образ Свой ви сътвори!

Бъдете Неговата песен!

Бъдете Негови искри!

Че идва Ден и Час, когато

ще зърнете Лика Му Свят!

И всеки, с Бог живял богато,

ще бъде в Него вечно млад!

Амин!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

САМ ТОЙ Е МОИТЕ ОЧИ!

Хвърчат из космоса комети.

Светът разтърсен ги следи.

А Бог със Словото Си свети

и радва моите гърди.

Помисля ли за Трона Вечен

и горният Ерусалим,

не е в мечтите ми далечен

Възвишеният Хълм любим!

Не гледам с телескопа Хъбъл

към някой бляскав метеор.

Без Вярата – човек е гъба,

а с Вяра – волен като бор…

Едно сърце у мене тупа.

Мечтата ми отвъд трепти.

Не ми е нужна мощна лупа

за вход през Райските врати.

Хвърчат из космоса комети.

И моята душа хвърчи.

А щом Исус за мен Завет е –

Сам Той е моите очи!

И най-дълбоко във сърцето

ми дава чудния Си взор –

да видя Царството, което

сияе в Божия Простор.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПРЕДИ ГОСПОДНИЯ ДЕН

Светът ще се върне до дните на Ноя -

безбожен, отровен, лукав,

и смут ще разтърси на злите покоя

с присъда от Божия Гняв.

А времето страшно съдби ще издави

и адът души ще плени,

дори да се считат за живи и здрави

и праведни в своите дни.

Дори да решат, че дъската му хлопа

на някакъв смахнат поет,

бучат небесата, приижда потопът

и всички ще влачи навред.

Напразно ще трупат суетни валути.

Богатство не ще ги спаси.

А дните тогава ще бъдат минути

и времето Дух ще скъси.

Грехът от разплата не ще да избяга

пред Вечен и Свят Съдия.

И ропот, ударен с желязна тояга,

ще има съдба на змия...

Но който на Господ в Завета се взира,

за светските страсти умрял,

когато потопът бучи и напира,

ще бъде за Бог оцелял.

На Белия Гълъб покрит от крилата

и в древен ковчег приютен,

ще види как чудно цели се земята

на Господ с Великият Ден...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОСЛЕДНИЯТ МИ ДЯЛ

Ще отшумят и болка, и тревога,

и всичката ми скръб ще се стопи.

Каквото можех - още ще го мога,

защото имам Бог да ме крепи.

Каквото писах - вечно ще пребъде

след сблъсъка със преходната кал.

Дори в блага светът да бе оскъден,

не в него е последният ми дял.

Ще чезнат клевети и грозни хули.

Ще онемеят гордите уста.

Последната сълза ще се търкули

преди да се отприщи радостта.

Прокуден - своя изход ще открия

и морен ще прекрача светъл праг.

И не пелин, но гроздов сок ще пия,

високо над губителния мрак.

Ще видя колко смисълът си струва

и как пред Трона жертвата тежи.

Изкупен там духът ми ще ликува,

преборил с Меч вертепа от лъжи.

Със малък сноп приятели във Вяра

ще свърши отреденият ми срок,

а старият осел ще доизкара

товара си до онзи Хълм висок.

И нека само Милост ме загърне

и Благостта отвори ми Небе,

а Господ вътре в мене да надзърне,

че Кръст, Завет и Истина ми бе...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОРОНА НА СВЯТА ГЛАВА

Като някакъв точен мотив,

достоверен, но рядко тълкуван,

виждам често венеца трънлив

на Главата Христова рисуван.

И изпълват ме скръбни слова

от надвиснали тежки въпроси:

Заслужава ли тази Глава

точно този венец да си носи?

Той не е ли същинският срам

на епоха от сляпа омраза?

Тръни черни на Бог ли да дам,

щом на кръст се отричам от „аз-а“?

Кой ръце ще протегне с печал,

та на Господ смирено да каже:

„Щом за мен от Любов Си умрял,

дай ми тръните… Всичките даже!

Нека аз да усетя скръбта!

Нека в мен тази злоба се впива!

А за Тебе – венец от цветя

своя чист аромат да разлива.

Да Си в радост от полския крем!

Във възторг от уханната Смирна!

А Небесен копнеж по Едем

Радостта Ти да прави неспирна…

Твоят Ум, безпределно свещен,

заслужава лъчиста корона.

А пък тръните – те са за мен,

за да имам надежда пред Трона.

Нека този венец понеса,

както Ти на Голгота го носи!

И ще имам над мен небеса,

та духът ми Сам Теб да изпроси…“

Тази вяра отдавна пламти

и в сърцето ми ражда пожари.

Трън не ще ме с омраза смути,

нито с ярост безбожните твари.

Имам Свята над мен синева!

Имам Цар всред Небесната Слава!

И Корона на Свята Глава

в златен блясък Сион озарява!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДЪРВО ЗА ГОСПОД БОГ БЪДИ!

Дърво, което ражда Плод –

такъв бъди с Господен блясък.

Събирай Вечния имот,

че земният е пръст и пясък.

Пред Бога той е суета.

Черупка за затвора тленен.

А щом зове те Святостта –

бъди в живота скъпоценен.

В Заветна Книга всеки ден

съкровище по Дух се сбира.

И поглед твърде извисен

докрай делата ти съзира.

Бъди в Небесното богат

сред свят на плевели и плява,

че в Божията Благодат

пребъдва онзи, който дава.

И в Ден на теглена черта

не ще делът ти срам покрива,

но в свят, невидим за тварта,

душата ти ще е щастлива.

Дърво за Господ Бог бъди!

От хора не търси отплата!

Оставяй своите следи

високо горе в небесата!

Че сторените добрини

ще бъдат твоята награда,

щом Плод си раждал в скръбни дни,

когато даващият страда.

Събирай Вечния имот,

дори Голгота да ти струва,

и мълния от небосвод

дървото в Дар ще разцелува…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)