ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ!

Стеснен е Пътят занапред.

С това отдавна съм наясно.

Но даже, от тревоги клет,

във моя Бог не ми е тясно.

Просторът в Него е широк.

Не може взор да го обземе.

И там еленът бързоног

подобен на орел съвсем е.

На Господ чашата изпих.

И тя до дъно беше тясна.

В борбата Му горях до стих,

а пламъкът в пожар прерасна.

Да сочи Святото Небе

което Вярата побира,

че то далечно хич не бе

за звън с Давидовата лира.

Смалих си Вечността до Миг

с най-тънък процеп в Канарата

и следвах Праведния Лик

като Светилник над Зората.

Лъчите Си да ми дари

и с Примера Си да ме гали,

а щом светът ме измори

от Милост Сам да ме пожали...

Стеснен е Пътят занапред

и нека още се стеснява...

Смирен до гъбата с оцет,

на Кръст духът ми устоява.

От дълги битки помъдрял

събрах Началото и Края,

преди с висона чист и бял

във ангел да се припозная.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТОЧКАТА НА НЕВЪЗВРАТА

(стих-предупреждение)

Приел кесия във ръката

върви подлец към Елеон,

до точката на невъзврата

под мантията на Мамон.

Край него озверени стражи

пристъпват с копия напред,

че скоро той ще им покаже

Смутителя на правов ред.

С усмивка ще Го разцелува

и сам ще Го посочи в миг.

Исус паричките Си струва,

дори да стане мъченик.

И ето, вижда сред листата,

Спасителят с лице във кръв,

и с точката на невъзврата

към Него се затичва пръв.

"Учителю!" – Му казва бърже,

целунал чело с гузен срам,

и хуква стражата да върже

най-святия на Бога Храм.

А Юда с пълната кесия,

извърнал гръб потъва в мрак.

Предал е Светлия Месия

на най-чудовищния враг.

Но иде утро, и в полята

подлец препуска полудял.

До точката на невъзврата

той доста бързо е вървял.

Кесията е хвърлил в храма,

без никой там да му прости.

И в своята ужасна драма

ранена съвест му мъсти.

Въже привързал е на клони

и стяга шията си в клуп.

Дори сълза не ще отрони,

когато се превърне в труп.

Опръскана е в зло тревата

и тялото без дух виси.

От точката на невъзврата

не може никой да спаси…

И днес когато ни възвръща

Спасителя Христос в Сион,

ръката нека Кръст прегръща,

а не кесия от Мамон…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАЙ-СВЕТЛИТЕ ПОКАНИ

Понесъл кръстните си рани
платих високата цена,
да дам най-светлите покани
на люде в грях и тъмнина.

Годините ми се вгорчиха
от блудница с огромна власт.
Търговците й се опиха,
царе я любиха в екстаз.

Сред шумни пирове, банкети,
тя земните души плени.
Поканите ми, неприети,
безумци стъпкаха встрани.

И жертвата от куп години
потъна тиха в печалта.
Доволни кучета и свини
докрай ме хулеха в калта.

Изпих си чашата горчива
до дъно в дългия живот.
И виждах накъде отива
проклетият от Бога род.

Той няма от покани нужда.
Жених си има свръхбогат.
Любов Христова му е чужда
и мрази всяка Благодат.

Сергия дай му – да търгува.
Да има стока на пазар.
А във сърцата да върлува
лукавият му тъмен цар.

Поканите вземи Си, Боже,
похулени от куп души.
Че блудницата днес не може
от грях и лъст да се лиши.

Тя земна винаги остава,
с обърнати към мрак очи.
И никаква Небесна Слава
не ще я трогне със лъчи.

Понесъл кръстните си рани
духът ми в Теб се упова,
че тези бляскави покани
не са изсъхнала трева.

Но тук и там, в света обречен,
откриха Твоята роса –
за онзи Миг, красив и вечен
на Сватба в Святи небеса.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ИМАНЕ, СКРИТО В НИВА

Животът бързо си отива.

Не може времето да спреш.

Едно имане, скрито в нива,

очаква да го прибереш.

Лежи си там, от памтивека.

Съкровище от Светлина.

Но между него и човека

пръстта е станала стена.

Реши ли някой да я рови

като къртица ще е сляп.

И вместо при богатства нови

душата му ще падне в трап.

А то, имането, си иска

посочения иманяр…

Водата Жива да разплиска

към Божия прекрасен Дар.

Пръстта усърдно да отмива,

без силата си да пести,

и види как в самата нива

Небесен бисерът блести.

С ръка простряна да го хване.

В сърцето да го съхрани.

Че той е Вечното имане

за всичките му бъдни дни.

И ако някой ме попита

какво богатство е това,

ще кажа с искреност открита:

На Господ Святите слова!

Със тях човекът придобива

за Вечния си дом копнеж…

Едно имане, скрито в нива,

очаква да го прибереш!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЗАТОВА Е ДУШАТА СПАСЕНА

Както конят във мрамора спи

и очаква да бъде изваян,

нека Мечът човек претърпи,

и търпейки – остане покаян.

Че излишното скрива това,

за което със Кръв се заплаща,

а от Свята над нас синева

Бог Духа Си за скулптор изпраща.

Неизбежна – смъртта ще боли,

щом Заветът във Образ ни вае.

Но Христос, ако в нас се всели –

най-прекрасна победа това е.

И когато отрони се къс,

а след него и втори, и трети –

всеки вдига си личния кръст

да върви към Сион, и да свети.

Чудотворецът няма да спре.

Чудесата Му Мечът ги ражда.

Нека старото в нас да умре

и за новото имаме жажда.

Че зове ни от бъдното Храм

с бели стълпове в Свята Вселена.

И да бъде въздигната там –

затова е душата спасена.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

БЪДИ ГОТОВ ДА СИ ОСЕЛ!

"…смирението предшества славата…"

(Притчи 15:33)

Щом имаш Правдата за броня

и Път нагоре си поел,

поискал славата на коня,

бъди готов да си осел.

Че той, оселът, тежко носи.

Добър, безропотен и благ.

Не бърза с никакви въпроси,

усетил здравия си впряг.

За него ценен е товарът,

износен до последен дъх –

една пресвята, чиста вяра,

докоснала Заветен Връх.

Животни в този свят – мнозина.

Едва ли ще ги изброим.

Но на оселова гърбина

Кой влезе във Ерусалим?

Смирен и кротък, Кой понесе

греха на падналия свят?

Че Изворът ни Той до днес е

на Мир, Любов и Благодат.

Един осел. А в него – Сила

и Господ Бог да удържи.

Каква Любов го е родила

да носи всичко, що тежи?

Не се ли обещава Оня,

щом в Себе Си се е заклел,

че идва славата на коня

в смирението на осел?

Христос на кон ще се завърне

във облака свещен и бял,

и Сам осела ще прегърне,

че той с товара е вървял.

Ще го въздигне в небесата,

оттатък Портите в Сион,

където чак при сетнината,

оселът се превръща в кон.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ВЕЧНИЯТ МИ ПАСТИР!

Който ме прочита, нека да разбира…

Вечният ми Пастир – Жив е! Не умира!

Истинен и Верен води Си стадата

и при Него вечно бистра е водата.

В Царството Му има пасища зелени.

Там души се радват, с Вяра окрилени.

А Мирът роса е, чудно наваляла,

като светъл бисер, като Правда бяла.

Който ме прочита, нека да ликува!

Вечният ми Пастир праведен царува!

Като Слънце свети в Божията Слава

и блажен е всеки, който Го познава!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

КОЛКО СТРУВА?...

Колко струва умът на простака,

шантажиран от скрития грях - 

да превърне света на клоака

и мечтите човешки на страх?

Колко струва корона лъстива,

напоена от страстни лъжи,

щом със нейната власт нечестива

сто заплахи устата ръмжи?

Колко струват хвалби гръмогласни

за владетеля с поглед на шут?

Той дали до мъдрец ще порасне,

щом в делата е смахнат и луд?

Щом народи върти на верижка

с калигулова злоба и страст,

кой за изверг подобен въздишка

ще отрони в предсмъртния час?

Този свят от царе се натрови

с мрачни тайни и мръсни петна.

Те са днес враговете Христови -

тъмни порти за всяка злина.

И дори да не се е явявал

паднал ангел на белия свят,

носят тъкмо чертите на дявол

всеки властник и зъл психопат...

Само нищото - нищо купува!

Днес го има, но утре е тор...

И умът на простака си струва

планините от грях и позор.

Той с короната твърде ръждива

ще дочака присъда отвъд - 

там където в горкото отива

на безумците грешният път...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОСЛЕДНИЯТ ВЕЗУВИЙ

Бучи Везувий, наедрява

сред облаци от серен дъх.

Клокочи кипналата лава

в недрата на планински връх.

В подножието на вулкана

тълпи, отдадени на грях,

не чуват страшната закана

и нямат от Твореца страх.

Въздигат златните телета

на своя мерзостен поклон,

и в шум и суета проклета

отдават слава на Мамон.

До тях – със копия железни

ликуват земни зверове,

и бяс от адовите бездни

за кървав сблъсък ги зове.

Навред из долината – плява,

събрана в снопове накуп.

Бучи Везувий, наедрява

над земния зловонен труп.

Бучи. И скоро ще изригне

със своя гняв немилостив.

И гибел злите ще постигне

в мига на яростния взрив.

Че днес, когато се протяга

ръка от Милост и Любов,

пребиват чистите с тояга

и хвърлят верните във ров.

Уви, за Правдата са слепи,

във плен на тъмен великан.

Поникват трън и алчен репей

в подножието на вулкан.

"Идете си от Мен, проклети!" –

ще чуят те от гневен Глас.

А всеки огън ще усети,

с присъда в сетния си час.

И запечатани от лава,

готова да ги вкамени,

ще спомнят земната си слава

със всичките си празни дни.

Но аз Те моля! Излекувай

о, Боже, грешните души!

Че гръмнеш ли, като Везувий,

не ще ги мракът утеши…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

УТЕХА ЗА АУТСАЙДЕРА

Недей скърби, когато безуспешен

останал си на този мрачен свят.

Престолът на успелия е грешен.

Цената му – противна като смрад.

Владеят само гърбави земята

със погледи към пръстния си рай.

След тежките поклони пред змията

завинаги са свити на кравай.

Глава към Бога никой не повдига

от земните богатства вцепенен,

и влачи си проклетата верига,

с която във духа си е пленен.

И кой е за оплакване тогава,

погледнат в сетнината си отвъд?

Тъй преходна е купената слава

с лукава съвест, пазена за съд.

Тъй властни са решетките, с които,

държи душите падналият княз,

че клетникът щастлив е на открито,

свободен от имот, пари и власт.

Да бъдеш аутсайдер просто значи,

че вече си от другата страна,

и нямаш във живота неудачи

от никакъв поклон пред Сатана.

Че князът дава, но отпосле взима…

Измамени – душите са му дял

в дълбока пропаст, всякога незрима

за онзи, който грешно е живял.

Че този свят обрича на прокуда

онези, над които не владей…

А другите – със примката на Юда

са жетва на върховния злодей.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)