Човекът мисли си, че страда,
щом кратко зло е преживял,
и често приравнява ада
със временната си печал.
Така ужасно му се струва
едната болка да търпи,
със нея нощем да будува
и да не може да заспи.
Но тук на всичко идва краят.
Дори на страшните злини.
А хората до днес не знаят
какво са огнени вълни…
Какво е жупел без пощада
и сяра, гъста като смог.
Такъв е за злотворци адът.
И той е винаги жесток.
Не спира нито за минута.
Пламти за вечни векове.
И там, на ужаса във скута,
за милост никой не зове.
Отекват крясъците диви
сред куп изострени скали,
и духове немилостиви
забиват в грешните стрели.
А злият в паметта си жива
прочита ясно грях след грях,
и от агония се свива,
че във душата му е крах.
Живял е грозно и погрешно,
за да убива и краде.
Накрая – рухва безутешно,
и пада, дявол знай къде…
От дълъг списък Съдията
присъдата му с Гняв чете,
че зло е вършил на земята,
а покаяние не ще…
Това е страшната картина,
подобна на кошмарен сън.
За нея слепи са мнозина,
понеже още са отвън…
А чашата им – тук широка,
отвъд докрай ще се стесни,
и там ще срещнат кръволока,
изпълвал всичките им дни.
Какво ли още да напиша,
за хората в греховен плен?
Човек е жив, докато диша,
и има шанс да е простен.
Но щом затвори се вратата,
приключва всичко. Идва край!
И нова вечност, непозната,
събира тъмен урожай.
Дано поръси всички живи
Кръвта невинна на Христа,
когато род от нечестиви
се запокитва в пропастта.
Че изборът е съдбоносен.
Не там, оттатък! Тук и днес!
Живей да бъдеш плодоносен!
И с Дух пази едната чест!
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
