СЪЩИЯТ - ВЧЕРА И ДНЕС!

Аз съм същият - вчера и днес.

Утре същият пак ще остана.

В тежка битка за Благата Вест

ще си нося Христовата рана.

И не се съкрушавам дали

ще се видя похулен, отречен.

Има смисъл сега да боли,

щом оттатък животът е Вечен.

Всеки избор е свързан с цена.

Моят също ще плащам до края.

Давам благост и гълтам злина

и дано този жребий изтрая.

Той не е заповядан за твар,

но за дух, който кръста си вдига,

а отгоре Небесният Цар

да му каже, че жертвата стига.

Аз съм същият - вчера и днес.

Неизменен в любов и тревога.

Чакам Бог да ми каже: Възлез!

Сетнината си чакам от Бога...

Тя ще дойде подобно роса

в ранно утро поила тревата.

Като лъч от добри небеса,

като Миг от Десницата Свята.

И ще свърши трънливият път

като сън, що веднъж се сънува.

Няма пак да ме разпне светът...

Няма злото над мен да вихрува.

За Христовата Правда злочест

нека още в Скръбта Му прихвана.

Аз съм същият - вчера и днес.

Утре същият пак ще остана...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НАПИСАНОТО ЩЕ СЕ СЛУЧИ

Дворци от пясък ще се ронят
от напористите вълни,
дори особи със корони
да ги обвързват с бъднини.

Висока кула ще се срути.
Издигнат бент ще се строши.
Молитви ще висят нечути,
щом няма кой да утеши.

Блестящо злато ще ръждяса.
Среброто ще се потъмни.
А евтината висша класа
ще падне в черни дълбини.

Ще рухнат борси и пазари.
Валутите ще бъдат в крах.
Небесен Камък ще удари
нозете на велик монарх.

Светът ще рухне – стар, отровен.
По тъмен образ сътворен.
И в най-ужасните окови
ще чака Съдния си ден.

Змията под печат ще съска
от бездна, станала затвор.
И вече няма да е дръзка
в пръстта, приготвена за тор.

Изгубил всичката си слава,
сред езеро ще кряска звяр,
и във потоците от лава
ще бъде най-проклета твар.

Една утихнала планета
ще иска от Небето дъжд,
та всичката й тленност клета
да се измие изведнъж.

В катарзис Свят да потрепери.
Пред Бог да се смири съвсем.
А Той, от Вечните Си сфери,
да я превърне във Едем.

Написаното ще се случи.
Ще стане в бъдещите дни.
Дори сега да лае куче,
когато лъч го осени…

Дори сега да вдигат врява
къртици в лепкавата пръст,
Сам Господ времето скъсява
до този страшен земетръс…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

В СТРЪМНИНАТА…

В стръмнината най-трудно се чака.

Там не блеят щастливи овце.

А от вятъра леден на мрака

студенеят нозе и ръце.

Канарата ми там се намира

над доволни от пръст долини.

Който духом Я търси – умира

и възкръсва, щом Тя го плени.

Извисен над света безпощаден –

за пощада молитви редя.

Хляб да бъда за клетника гладен,

а за слепия – буден да бдя.

И товара докрай да износя –

тежка раница с тъжни съдби.

Щедра Милост със шепи да прося,

уморен от безкрайни борби.

Още живо сърцето тиктака

и отмерва последния час.

В стръмнината най-трудно се чака –

с буйно пламъче в острия мраз.

И отдавна душата ми иска

да лежи сред Небесни треви,

а над нея роса да се плиска,

без от ничия скръб да кърви.

Не жалея за пътя си стръмен.

Бе единствен от избор и зов.

Над света, от безумие тъмен,

бях за Верните Свят благослов.

И такъв до Мига ще остана –

в стръмнината за тленните скрит.

Нека бъда Господната рана

и оцетът Му, с вяра изпит.

Че слугата съдба не избира.

Тя белязва го с Вечен печат.

Да живее, когато умира,

и да бъде в Духа Благодат.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СВЯТАТА НАДЕЖДА

Кога Надеждата полита
към свойте Вечни небеса
да търси глътка неизпита
от благодатната роса?

Кога ръцете си протяга
и проси Милост за съдба
да спре хомотът да я стяга
в неумолимата борба?

Кога преградите строшава
за своя миг от свобода,
надзърнала в неземна Слава
и Дар, приготвен за чеда?

Навярно Господ отговаря
с лъчи в среднощната тъма,
и Сам Вратата й отваря
да си пристигне у Дома…

Когато Му остане вярна
сред гъстия неверен мрак,
и със молитва благодарна
ръце протяга… Пак, и пак…

Когато искрена изцежда
докрай едничкия си зов…
Пребъдва Святата Надежда
в Отеческия благослов.

Защото вече е дарена
с една прободена ръка.
И нека чиста и смирена
да си остане все така…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ЗАВЕТЕН ЗНАК

Преди да дойде бялата прелюдия

към Свята Вечност, някъде отвъд,

аз нека бъда странният и лудият,

когото не понесъл би светът.

Главата ми да влезе в сблъсък с камъни –

на древен дякон жребият горчив,

и фарисеи, в люта злоба пламнали,

да страдат, че оставам още жив.

Търговец да ме хули от сергията,

че спирам келепира му проклет,

а Ирод да ми спретне сам килията,

от тъмните си демони обзет.

Пилат да ме посочи за бичуване

и Фест да ми изкряска, че съм луд…

Да! Струва си едно такова струване

с гонение, преследване и смут.

Че болката със тръните и раните

е слава, скрита в бъдни времена.

Не би се съкрушила от забраните

и никоя извършена злина.

Във времето зловещо на заблудите

остава ми един Заветен знак,

че делото на странните и лудите

спасява днес от гибелния мрак.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПОКЛОНЪТ ВСИЧКО ОПРЕДЕЛЯ!

"…радвайте се и веселете се,

защото голяма е наградата ви

на небесата…" (Матея 5:12)

Поклонникът в пръстта не страда.

Чрезмерна скръб не го мори.

Той търси земната награда

от власт, имоти и пари.

За тях готов е да прекърши

морал и съвест, срам и чест,

но търсеното да не свърши

и винаги да идва днес.

В живота бързо става ясно

какъв е всеки тъжен хал.

Студува клетникът натясно,

за Правдата изнемощял.

Затъва в борчове, в кошмари,

и бива сдъвкан и изплют,

а после – няколко клошари

споделят страшния му смут.

Поклонникът блести обаче

със класа в светския елит.

Една сълза не ще изплаче

за просяка, от мъка свит.

Светът въпрос е на награда.

На съответния поклон.

Едно петаче трудно пада

от скъп портфейл със милион.

Очите винаги са слепи,

покрие ли ги златен прах,

и няма как да видят шепи,

протегнати от сиромах.

Това е вярната картина

на свят, от пропаст раздвоен.

Награди има за мнозина.

Ще бъде всеки награден.

Едните ще ги вземат тука

от дух, в измамите лукав,

и злите в земната сполука

възход ще имат величав.

А другите – едва оттатък

ще стоплят своите души,

приели славен отпечатък

от Оня, Който ги теши.

А Лазар – тяхната награда –

до Авраам ще заблести,

че който за Небето страда,

със Милост Бог ще опрости.

И нека помнят се словата,

небесно вдъхнати за вас.

Фатални стават в сетнината

пари, имоти или власт.

Поклонът всичко определя

сред този зъл и грешен свят –

или в Небесната постеля,

или във огнения ад…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОГРАДАТА НА СКОТА

"Ако пребъдвате в Моето учение,

наистина сте Мои ученици; и ще

познаете истината и истината

ще ви направи свободни…"

(Йоан 8:31-32)

Светът прилича на ограда,

която в тъмното държи,

и в нея само скот не страда,

повярвал сляпо на лъжи.

Над него властват скотовъди

с верига, ласо или прът,

и скотът длъжен е да бъде

послушен в земния си път.

Глава нагоре да не вдига,

Небето в зов да не съзре,

но с други скотове в талига

да дърпа, докато умре.

Реши ли някой да пробие

затвора в тъжния живот,

реки от мъка ще изпие,

щом би престанал да е скот.

На хули зли ще се насити,

ще носи името си в кал,

презрян от скотове честити

и под копитата – парцал.

Така ще си износи ада,

различен в своята вина,

но счупил тъмната ограда

на падналият Сатана.

Че в неговата скотобойна,

безбожен свят от векове,

трагедията, вече двойна,

не може скот да отърве.

Щом губи сам във яма черна

едната си душа и дух,

а свойта загуба безмерна

не вижда сляп, не чува глух.

Това е пълната трагичност.

Жестока лудост във затвор.

Поискаш ли да бъдеш личност –

мечтата е в пакет с позор.

И скръб, като жарава стара,

ще бъде земният ти съд,

че трябва да си кажеш с вяра:

"Животът ми е там, отвъд!

Агнец, разпънат на Голгота,

ми даде Смисъл и следа,

презрял оградата на скота,

да вкуся сладка свобода…"

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЧИТ

(По шеста глава на Пророк Даниил)

Дори да го хвърлят при лъвове в яма –

на злите допуснат е срок.

И няма трагедия страшно голяма

в живота на Божий пророк.

Той своята чаша до дъно изпива,

дори от пелин да горчи.

Не трепва от ничия зла съпротива

и страх не задържа в очи.

В ръката Господна и звярът притихва,

най-кротък пред Бога лежи,

когато сатрапите трупат си лихва

от хули и мръсни лъжи.

Във битка с човешката злоба безмерна

сред лъвове слязъл е Лъв.

Те кланят се Нему във ямата черна,

изгубили жажда за кръв.

На утрото после излиза пророкът,

изпълнен от Мир, невредим.

Не среща душата му участ жестока

в живота, на Бога дължим.

Ръмжат зверовете и ярост постига

лъжците в дълбокия ров.

А Господ слугата Си в Слава въздига,

понеже е Верен, Христов…

И този до днес е последният прочит

на случка от зли времена.

Да имат човеците Вяра и почит,

когато блести Светлина.

В сърцата отворили верен прозорец,

да гледат нагоре, в Сион –

към Онзи Всевечен и Свят Миротворец,

седящ на Преславния Трон.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НАТРУПАЙ СИ ПАМЕТ!

Натрупай си памет, приятелю верен,

и в нея Добро съхрани.

И нека е взорът ти в бъдното вперен

до края на земните дни.

Че тя е в Небето отворена книга,

където прочита я Бог.

А вярата в Него докрай я въздига

по пътя към Хълма висок.

Натрупай си памет, по-скъпа от злато.

По-ценна от земни блага.

И знай, че тогава живял си богато,

дори и през скръб и тъга.

Старее с годините тленното тяло

и няма посока назад,

но щом е в душата ти чисто и бяло –

приел си реки с Благодат.

Натрупай си памет, следа в Необята.

Съкровище в светъл дворец.

Че дух се изпитва с Любов на земята

за среща със своя Отец.

До скритата Вечност когато отива –

оттатък е принос и дар.

И памет го слави, завинаги жива,

с искри от Небесната жар.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В ДУХА, ОТ ВЯРАТА СГЪСТЕН!

Не хлопам по врати наслука.

В илюзии не търся брод.

Събирам в стъпките поука,

тъй нужна за един живот.

Сред пясъка не свети злато.

В чакъла не блести рубин.

Но имам вярата, която

зачита верният с Амин.

А времето само пресява

през цедка всяка суета

и пред сърцето ми явява

Небето с чудните неща.

Там злато самородно свети,

рубинът алено блести.

Дъга с лъчите седмоцвети

въздига радост и мечти.

Ливанът трепетно ликува

а в касия Любов гори,

и бяла ладията плува

на Бога в Святите искри.

Разлива смирната омая.

Ухае всеки полски крем.

И с Мир изпълва се безкраят

на вековечния Едем.

Не хлопам по врати наслука,

но Господ хлопа вместо мен.

Пуснете Го! Елате тука!

В Духа, от вярата сгъстен!

(Птицата в теб)

Ясен Ведрин