ЗА ВЕЧНОСТ - ВЕЧЕН!

Вечността зад завеса е скрита

от човешките тленни очи.

В нея има затвор за бандита

и за клетника - светли лъчи.

Тя след края е ново начало.

За духа - съдбоносният скок.

Битие - между черно и бяло.

Сетнина - между дявол и Бог.

Кой и как се подготвя за нея

е на всекиго избор и път.

Между Божия Син и злодея

разделен се намира светът.

Къса линия има съдбата

пред Небесния Вечен Живот,

но тварта не умее да смята

и залага на пръстния род.

От Адамова глина до Камък

се заплаща висока цена -

Свята Жертва с Христовия Пламък

на човека, роден в Светлина.

В Канарата да бъдеш привлечен

и останеш за Правдата твърд -

чак тогава за Вечност си Вечен,

победил неизбежната смърт...

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СЛАВА БОГУ! ЩЕ ЛИТНА НАГОРЕ!

Старостта и при мен ще похлопа.

Белокоса, с болежки и скръб.

Ще изтръгне в душата ми вопъл

и ще бъде в постелята ръб.

Ще ми стане привременна сянка.

Ще е съдник и памет без страст.

Ще е дъх на самотна седянка.

Ще е моето сбръчкано аз.

Неизбежна у мен ще царува

без корона и славен престол.

В радостта ми напук ще тъгува

и в мира ми ще носи разкол.

Пряко сили ще бъда със нея.

Ще си казвам, че още съм млад.

И ще искам дори да копнея

под лъчите на чист звездопад.

Ще ми бъде тя спътник до време.

До последната Свята врата.

Сбогом с нея духът ще си вземе,

както вятърът с жълти листа.

И когато премина оттатък,

тя отсам ще остане. Без мен.

Като някакъв сив отпечатък

от живота, предаден на тлен.

Като пън, който съхне от корен

да остане завинаги сух...

Слава Богу! Ще литна нагоре!

Че човекът в небето е дух!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЩОМ ЗАТВОРИ СЕ ВРАТАТА…

Човекът мисли си, че страда,

щом кратко зло е преживял,

и често приравнява ада

със временната си печал.

Така ужасно му се струва

едната болка да търпи,

със нея нощем да будува

и да не може да заспи.

Но тук на всичко идва краят.

Дори на страшните злини.

А хората до днес не знаят

какво са огнени вълни…

Какво е жупел без пощада

и сяра, гъста като смог.

Такъв е за злотворци адът.

И той е винаги жесток.

Не спира нито за минута.

Пламти за вечни векове.

И там, на ужаса във скута,

за милост никой не зове.

Отекват крясъците диви

сред куп изострени скали,

и духове немилостиви

забиват в грешните стрели.

А злият в паметта си жива

прочита ясно грях след грях,

и от агония се свива,

че във душата му е крах.

Живял е грозно и погрешно,

за да убива и краде.

Накрая – рухва безутешно,

и пада, дявол знай къде…

От дълъг списък Съдията

присъдата му с Гняв чете,

че зло е вършил на земята,

а покаяние не ще…

Това е страшната картина,

подобна на кошмарен сън.

За нея слепи са мнозина,

понеже още са отвън…

А чашата им – тук широка,

отвъд докрай ще се стесни,

и там ще срещнат кръволока,

изпълвал всичките им дни.

Какво ли още да напиша,

за хората в греховен плен?

Човек е жив, докато диша,

и има шанс да е простен.

Но щом затвори се вратата,

приключва всичко. Идва край!

И нова вечност, непозната,

събира тъмен урожай.

Дано поръси всички живи

Кръвта невинна на Христа,

когато род от нечестиви

се запокитва в пропастта.

Че изборът е съдбоносен.

Не там, оттатък! Тук и днес!

Живей да бъдеш плодоносен!

И с Дух пази едната чест!

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

СЪДБАТА НА ЕДИН ПРЕДТЕЧА

Илюзии в духа ми няма.

Светът на хаоса е роб.

Върти се като хвърлен камък

във демоничния въртоп.

Грехът от ада се привлича,

а Правдата се тъпче с бяс.

И под оловото от бича

ридае всеки светъл глас.

В една неумолима преса,

живея, твърд като скала.

Готов със скърби да омеся

мечти, надежди и дела.

Не ще натрапя зов и вяра

на никой в преходния свят,

и със пелинова отвара

ще се напия до откат…

Не се търгувам за утеха

и славата не ми е плен.

Капан за птици е успехът,

но аз летя неуловен.

И нека, в загуби обречен,

духът ми си остане клет.

В съдбата на един предтеча

прочита Господ всеки ред.

А аз отдавна съм прочетен.

Харизан – просто като дар.

В човешките съдби преплетен,

почти повярван, на кантар…

Илюзии в духа ми няма.

Живея, в болка изтрезнял.

И само огненият пламък

напомня, че съм се раздал.

Живях годините преломни

и раждах Вечните слова.

А кой и как ще ме запомни –

въпрос на Вяра е това.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПОЯ, ЗАЩОТО СЪМ ПОЕТ!

Далеч от земна суета

и свят прогнил и безпосочен,

останах извор, да шуртя,

но никога не бях източен.

Заветен верните поих.

Поливах ги с Любов преляла.

И раждаха се стих след стих

от Святост, изначално бяла.

И няма как да бъде сух

творец с дълбокия си корен.

Извира в него Вечен Дух

да следва порива Си горен.

Души с покой да утеши.

Небесен Образ да рисува.

И всяка скръб да потуши,

та в радост клетият да плува.

Извират чистите води.

Събарят земните прегради.

А Господ Бог ще Си роди

в сърцата светли водопади.

Потокът става на река.

Реката във море се влива.

А моят извор все така

шурти в надеждата си жива.

И казвам си до днес: Амин

на тази благост споделена,

та жаждата на не един

да бъде чудно утолена.

Това е Святият Завет

и той в сърцето ми извира:

Поя, защото съм поет

с отдавна напоена лира…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ТИШИНАТА Е МОЯТА КНИГА

Не търсете при мен микрофони.

Аз не викам, а тихо шептя.

Бурен вятър не гали, а рони

красотата на крехки цветя.

В силен крясък мощта е фалшива.

Само слабият думи крещи.

И напусто крила си съшива

във лъжовно небе да лети.

По вратите ни Господ не блъска

да изкърти и съвест, и блян.

Не е лидер с костюм, с вратовръзка,

от хвалбите човешки пиян.

Като удара тих на сърцето –

тъй Спасителят хлопа смирен.

"Влизай, Господи!" – чува… И ето –

нов човек е отгоре роден.

Безполезни са шумните зали.

Децибелът не жъне сърца.

И на славата в бурните хали

класовете изронват зрънца.

Не търсете при мен микрофони.

Аз пребъдвам сред тихи води.

Забраниха ми всички амвони,

но духът ми в незлобие бди.

Тишината е моята книга.

В нея Свято перо ме твори.

Тази връзка с Небето ми стига

и пределна я чувствам дори.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПЛАТЕНАТА ЦЕНА

"Който намери живота си, ще го изгуби;

и който изгуби живота си, заради Мене,

ще го намери…" (Матей 10:39)

Изгубих си мечтите на земята

и вече не намирам ни една.

Умът ми спря години да пресмята

в горчивите и тъжни времена.

И днес, ако душата ми получи

щастлив на изобилието рог,

ще бъда просто жалък като куче,

обърнало опашката към Бог.

Но нека да останат дните груби,

а аз докрай да понеса щети.

И земното безследно да се губи,

дори плътта за него да крещи.

Съкровище сърцето си събира.

Или е тук, или е там, отвъд.

Един от господарите умира,

а другият остава като път…

Кого да умъртви е избор личен

на онзи, който вече е роден.

Или ще бъде клетник най-трагичен,

или със власт и слава обграден.

Не в този свят намира се чертата,

претеглила вини и теглила.

Животът ще започне там, оттатък,

след изпита на земните дела.

Когато всички думи ще са късни

във вече изявена сетнина.

А с изборите, чисти или мръсни,

ще се яви платената цена.

Дошъл от битието си безславно

ще взема отредения си дял.

И чак тогава нека стане явно

богатството, което съм събрал…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ДОЙДИ, ГОСПОДАРЮ!

Със жребеца Си силен дойди

Господарю от Своята Слава,

край да сложиш на всички беди

като Онзи, що Правда въздава.

Да трепери под Тебе светът.

Да възрадваш Невястата в бяло.

И да бъдеш във Вечното Път

като блясък и ново начало.

Небесата със гръм разтвори.

Меч двуостър в Дъха Ти да свети!

Всяка гордост до дъно смири

и в окови плени враговете.

А на верните скръбни очи

дай утеха пречиста и Свята,

и със Своите чудни лъчи

озари като Слънце земята!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ТЪМНИЯТ КАПАН

Светът е гибелната борса

на евтиния земен рай.

Мечтите в пръст, като на пор са –

да гризка корист до безкрай.

Да драпа, да слухти и влачи,

а после гордо да цвърчи,

но никога да не разплаче

измамените си очи.

Не става с никаква принуда

да спреш губителната страст.

Плътта по своему е луда,

когато присвои си власт.

Не ще се в Истина поучи.

Не ще се в пътя си смири.

Но всякак ще върти и сучи

и праведна ще е дори.

Да носи, може би, в Небето

имоти, яхти и коли…

Но то остава непревзето

и пръст не ще го впечатли.

Това е времето трагично

на всеки консуматор-плъх,

щом счита своята себичност

за верния заветен връх…

Да ходи, уж със съвест будна,

духът когато е приспан,

и над природата му блудна

да щракне тъмният капан.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ВРЕМЕТО ОТЛИТА…

Една утеха днес ме утешава

от клещите на грубата печал –

че срокът неизбежно се скъсява

в живота, който Господ ми е дал.

Не ще се върнат дните ми предишни

и до Мига тъй близо съм почти.

Остана сред тревоги и въздишки

една Мечта с надежда да пламти.

Да свърши заповяданото време

на този свят, греховно ослепял,

и всеки негов жител да приеме

от Бога отредения си дял.

Земята щом направи обиколка

край слънцето в космичен оборот –

отива си година скръб и болка

на времето в зададения ход.

И няма в мене ген хилядолетен

да бих живял, подобно Матусал.

Животът ми, записан и прочетен,

отгоре Някой Друг е предузнал.

Със Него неизбежно имам среща,

но нека Той годините скъси,

че чака Го Мечтата ми гореща,

която леден студ не угаси.

Която вече дните отброява,

като затворник, срока изтърпял.

Да свършат битки, ярости и врява

и да приключи грубата печал.

Да блесне Меч над демони и мърши,

а в облаците да летят коне…

Товарът ми, износен, да се свърши,

пред Бог когато свия колене.

Във този Миг душата ми е впита,

като Мечта над всичките мечти.

А времето на злия свят отлита

и час по-скоро нека отлети…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)