ЯМАТА НА БЕЗБОЖИЕТО

Светът е днес безбожна яма,

създадена от дух жесток.

Там изход към Небето няма,

но властва плътският залог.

В съдба, от памтивека сляпа,

копае своя ров тварта,

и пуска корен като ряпа

в заветни връзки със смъртта.

Измамна тленност я увлича

и кръг обречен я върти –

до гроб страстта си да обича,

без никога да полети.

Накрая, в пръстното изгнила,

да срещне участта си в мрак –

с едно осъдено мъртвило

под гняв и вечен похлупак.

И тази най-ужасна драма

дано послужи за урок.

Спасете се от злата яма

със зов към Истинския Бог.

Че който в нея се намира

ще стигне пъкъла дори –

където червей не умира

и огън всякога гори.

Стефан Главчев

(Възходът на падението)

КРЪСТ, ОТ ПРЪСТТА НЕПОЗНАТ

Аз не плащам за чужди съмнения

и не сея раздори и смут.

Ходя в светлия Път, озарения,

със Христови сандали обут.

Съгледвачи одумват ми вярата,

анонимни и шепотно зли.

И край мен настървена покварата

свива примките, за да боли.

Превъзмогвам мълви и зловония.

Всяка клюка ми става пирон.

А венецът напомня с агония

за присъда от Синедрион.

Безполезно е всякакво спорене

с приземените в змийския ров.

Моят извор за всички отворен е,

но малцина го пият с любов.

И това ми е явно разпъване,

ориста сред безбожния свят –

заповядан за пълно потъване,

да съм кръст, от пръстта непознат.

Стефан Главчев

(Тленен остатък)

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

Когато подариш надежда Свята

на пленника от пещерния мрак,

отдръпва се смутена тъмнината,

че Дух дошъл е да спасява пак.

Дори и най-нищожното светило –

свещица или клечка от кибрит,

смущават в миг безбожното мъртвило,

понеже Бог е явен и открит.

И в чудната природа на нещата

една и съща тайна виждам аз –

каквото осветява Светлината

прибира го под Вечната Си Власт.

Лъжа да ме оспори, ако иска,

но тази е на Господа мощта,

дори от мрака прилепът да писка

и бухалът да буха през нощта.

Лъчът Небесен своите прибира

и няма кой копнежа му да спре.

Дори на този свят да се умира,

спасеният не може да умре.

Прибира се с утеха на Небето,

далече от греховната злина,

при Онзи, Който дал ни Битието,

изрече пръв: Да бъде Светлина!

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)

ЗВУК ОТ ПОСЛЕДНАТА ТРЪБА

Светът до ада ще се срути,

когато Бог му въздаде

и всички властници разплути

Господен Меч ще пояде.

Че днес лукавият си спретва

един безумен карнавал –

да жъне с тъмната си жетва

души, в които е вилнял.

С магнит жесток да ги привлича,

направен със пари и власт,

и него злите да обичат,

жигосани от мръсен бяс.

Каква упадъчност нелепа

и мерзост с блясък най-фалшив!

Презира Божията шепа

елит проклет и нечестив.

А утре Божиите пръсти,

когато свият се в юмрук,

светът напразно ще се кръсти

и ще си вярва, че е друг…

Ще иска с Дух да е облечен,

но пак пред Бога ще е гол,

защото зъл и безсърдечен

Спасителя си е пробол…

И днес, тръбата най-последна,

дано малцина да смути.

Не страдай, душо, че си бедна,

щом с вяра си богата ти.

Бъди с Исус несъкрушима

всред този бесовски погром.

Че оня, който Господ има,

печели Вечния си дом.

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ

Когато синът се превърне в слуга

и Божия призив прегърне,

прелива сърцето му в скръб и тъга,

но няма назад да се върне.

В чедата Животът пулсира, твори,

и мир на поток се излива,

а някой от пролома в огън гори

и чаша горчива отпива.

Смъртта на слугата е скъпа цена

да чувстват Любов синовете.

И винаги тях ги отделя стена

от сблъсъка див с ветровете.

Прикрит в битието си, пещерно сам,

слугата пребъдва, будува.

И никой не знае самотният плам

пред Господа колко му струва.

Отрупани клоните с вяра и плод,

а долу при Корена – принос.

Такъв е великият смисъл Живот,

че плюсът се ражда от минус.

И нека в Смокинята грее дъга.

Лозата – от грозд да е тежка.

Когато синът се превърне в слуга,

Христос е съдбата човешка.

Стефан Главчев

(Бакърена паничка)

СВЯТА РОДИНА

Мойта Свята родина

е Едемска градина.

Благодатна, красива

и Небесно правдива.

Тя е Дар за светеца,

който слави Отеца,

и за Него щом страда

има Вечна Награда!

Всичко долу да губя,

искам Господ да любя!

Негов нека съм, нека

на стеснена пътека.

И тогава ще зная

как се стига до Рая –

там, след Кръста, в Небето

има вход за сърцето…

Стефан Главчев

(Коленича пред Тебе)

С ЕДНА И СЪЩА СЪПРОТИВА

С една и съща съпротива

съдбата ми ще продължи -

светът със скръб ще ме убива,

плътта от немощ ще тежи.

Народ, завличан в тъмни страсти,

не ще светилник и маяк.

Готов е той да каже "здрасти"

на най-ужасния си враг.

Не ще го жертвата откупи,

дори разпъната на Кръст.

Когато Вярата се счупи -

запълва счупеното пръст.

Иди в такава пръст тогава

да сееш Святи семена,

а всяко зло да поругава

Заветната ти Светлина.

Не съм реклама на витрина.

Не съм за шоуто плакат.

Един живот за Бог премина -

потискан, мачкан, до откат...

Прибрах се горе, в самотата.

Потънах долу - тих, смирен.

И в миг запитах се в душата

защо на всички бях дарен.

Че Дарът с чудната си Сила

спасява, щом откликне в Дар,

а няма жетва, изкласила

за Вечния ми Господар...

Но Той със Правда ще отсъди

над всички думи и дела.

Злините в ада ще пропъди.

Доброто ще дари с крила.

Към свършек времето отива,

защото мрак го развали.

С една и съща съпротива

от тръни, гвоздеи, стрели...

Дай Боже да остана Верен

и малкото да ме теши,

догдето Кръстът изнамери

с духа ми кротките души...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПРО И АНТИ!

Недей залита в "про" и "анти".

Борбите светски примижи.

Небесните Си диаманти

в ръката Господ ги държи.

Народите във злоба люта

са вкопчени от зъл тиран.

Не спират даже за минута

да бъдат пешки в пъклен план.

Не хващай на идеи вяра,

които бранят земна власт.

Поклоните вървят с поквара,

а тя – с дежурния си бяс.

Помни, че земните корони

раздава тъмен исполин.

И най-значимите персони

в ръката му са пластелин.

Той както иска ги огъва

и мачка с тъмния си дух,

че всеки с чук Христос разпъва,

за Правдата Му сляп и глух.

Позор е всяка политика,

понеже раждат я лъжи.

Тя земните с лукавство вика

и там от червеи гъмжи.

Човек се блъска и завлича

от всички ветрове накуп,

а духом този свят прилича

на мъртъв и зловонен труп.

Недей залита в "про" и "анти".

На Господ камък ти бъди.

И най-големите гиганти

прояжда Злото във гърди.

Грехът им непростен се трупа

в грамади за ответен Гняв,

когато Меч Свещен от упор

ще ги прониже величав.

Отхвърлил земната тревога

и скрит във Свята Благодат,

помни, че Царството на Бога

сега не е на този свят…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

И СИ СТРУВА СЪДБАТА

Няма земна пощада върху грубия кръст.

Няма слава и гръмки похвали.

Всеки сам претърпява неизбежната мъст,

щом готов е света да прежали.

И голямата болка заприличва на сън,

който чакаш да свърши до време.

Че светецът е Верен – от забития трън

до пирона, готов да приеме…

Няма пътища лесни, нито жребий честит

на пътека, от Святост стеснена,

щом Саулова злоба още гони Давид,

от смирения мъж наранена.

Вечността е висока и прилича на връх.

Само Вяра до нея ще скочи.

А Христос е Заветът – като смисъл и дъх.

Като Дух в Моисееви плочи.

И си струва съдбата – до последния ред,

даже в мъка и скръб посивяла,

че оттатък, на Хълма, Господ чака те Свет

в сетнината възвишено бяла.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОГАТО СЪРЦЕТО Е С ВЯРНА ПОСОКА!

Обичай Сион! И в сърцето ти нека

Зорницата сочи спасителен бряг.

А в чудната ладия – бяла и лека,

бъди на Небето надежден моряк.

Надмогвай над бури! Удържай платната

и имай Завета за верен компас.

Защото сред мрака блести Светлината

и води те всякога Божият Глас.

Обичай Сион, че е прицел на Вяра!

По-скъп от живота, от връх по-висок!

И нека ти влива Духа Си без мяра

Любящият, Щедрият, Святият Бог!

Че някога в бъдното, свила платната,

Небесната ладия горе ще спре…

И слязъл морякът – ще знае цената

защо е преплувал най-бурно море.

Сион му е пристан за котва дълбока!

Христос е Награда и Вечен Венец!

Когато сърцето е с вярна посока

и в клетия грешник роди се светец!

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)