ОТ ХАРАН С ПЪЛНА ВЯРА ИЗЛЕЗ!

Аз не искам живот да прахосам

в онзи зъл и греховен Харан,

но отдавна разбирам защо съм

от лъчите Небесни огрян.

С аморейци съдба не пресичам

и с хетейци не влизам в съюз.

Само Хълма Господен обичам,

за пръстта непристъпен и пуст.

Има смисъл животът, когато,

от безпътица сам и злочест,

чуеш чудно нашепване Свято

със Заветния призив: "Излез!

Напусни тези тъмни коптори

на езическа пепел и прах.

Който духом реши да ги бори

ще остане завинаги в тях...

Има връх за Любов, и за Огън!

Има изпит за Слава и Чест!

Покорил и дъха си на Бога,

от Харан с пълна вяра излез!"

Този призив колцина дочуха,

както чу го от Бог Авраам?

И не е ли невярата глуха

за словата от Святия Храм?

И не са ли зениците слепи

сред стените на властния мрак,

за да видят протегнати шепи

към Заветната жертва Исаак?

Че Отец е промислил Овена

няма никак да трогне Харан,

а пръстта му, в греха уловена,

е боклукът, от Злото прибран.

На Господния Хълм да остана

мен ми стига вовеки веков.

Като най-съдбоносна покана

от Небесния Пример Христов.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА ВЕЧНОСТ – ВЕЧЕН!

Вечността зад завеса е скрита

от човешките тленни очи.

В нея има затвор за бандита

и за клетника – светли лъчи.

Тя след края е ново начало.

За духа – съдбоносният скок.

Битие – между черно и бяло.

Сетнина – между дявол и Бог.

Кой и как се подготвя за нея

е на всекиго избор и път.

Между Божия Син и злодея

разделен се намира светът.

Къса линия има съдбата

пред Небесния Вечен Живот,

но тварта не умее да смята

и залага на пръстния род.

От Адамова глина до Камък

се заплаща висока цена –

Свята Жертва с Христовия Пламък

на човека, роден в Светлина.

В Канарата да бъдеш привлечен

и останеш за Правдата твърд –

чак тогава за Вечност си Вечен,

победил неизбежната смърт…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

РАЗСЪДЪКЪТ НЕКА ДА БДИ!

Аз не губя разсъдък, когато

лудостта възцарява светът,

и в прибежище чисто и Свято

размишлявам над думата "съд".

Тя е вътре, в разсъдъка скрита,

по средата от двете страни.

С нея може човек да изпита

колко тъмни са всички злини.

Бог я влага в духа ни да свети

и претегля слова и дела.

Той ни казва дори: "Разсъдете

и пред Мене сведете чела!"

Всеки в своя разсъдък си има

съдия, адвокат, прокурор,

и от тяхната дейност незрима

помъдрява си личния взор.

Съвестта тези трима събира

безпристрастни към ум и сърце.

С тях човекът от срам се раздира

или свети с достойно лице.

Съвестта с тези трима диктува.

Оправдава или пък гризе.

И когато покаян тъгува

мие своите грешни нозе…

А пък който реши безразсъден

да вилнее по земния път,

Съд го чака в предела отвъден,

по-ужасен от личния съд.

Затова с чиста съвест бъдете

и разсъдъкът нека да бди!

Първом себе си с него съдете!

После дишайте с волни гърди!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ГОРИ МЕ ОГЪНЧЕ, ГОРИ!

Живея в древното си време

далеч от гибелния свят.

Там вярата ми полски крем е,

а щастието – Благодат.

Небесен Пастир с Дух ме води

при тихи бистри езера.

Изчезват мъки и несгоди.

Полъхват ангелски пера.

Природата, от Бог родена,

навред с ливади и овце.

А къшей с Правдата свещена

услажда моето сърце.

В една Давидова торбичка

събирам бисери навред.

И радостта ми като птичка

въздига порива си Свет.

Блести в очите наметало

със ярка слънчева роса –

Исус е всичкото ми бяло,

дошъл от Свойте небеса!

Живея в древното си време!

Летя във бъдния си свят!

И няма кой да ми отнеме

дела от онзи чуден Град!

Във него моят Бог е Царят

и Той с Кръвта Си ме дари!

А думите ми зов разгарят!

Гори ме, огънче! Гори!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КАРТИНИ ОТ ЕДНО ПЪТУВАНЕ

Докоснах се близо и аз до елита.

Съдбата да видя, от радости сита.

Очите да пълня с красиви картини

и куп силуети от острови сини.

Да срещам от утрото с порив крайбрежен

соления полъх на вятъра нежен.

Със чайките волни и гларуси бели

да търся за вярата нови предели.

От извор да пия, дълбок, благодатен,

обърнат към залеза, огнено-златен.

Събрала копнежно лъчи от звездите

душата ми своя възторг да насити.

Докоснах се близо и аз до елита,

но никак не беше душата честита.

Остана си с древния зов, непревзета,

в Небето богата и в земното клета.

Животът е избор, и всеки избира,

за кой да живее или да умира,

къде да натрупа богатство и слава,

дали да заграби или да раздава.

Не пуснах в сърцето си никаква драма,

че там, сред богатите, просто ме няма.

Отказвам да бъда излъскана стока,

защото пътувам в обратна посока.

Не давам душата си аз на крадеца,

ни светлата дреха за дял на молеца.

Човекът отгоре Завета си пази

и цялата мъдра поука е тази…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЧАСОВНИК В ОЧАКВАНЕ

Не зная колко още ще тиктака

часовника, у мен дълбоко скрит.

Надеждата родена е да чака

и следва своя смисъл упорит.

Защото на кръга на циферблата

стрелките са заключени стрели,

и всяка иска горе, в необята,

със Вечност своя зов да сподели.

Сърцето ми с копнението бяло

секундите в минутите следи,

и люшка се, подобно на махало,

затворено у моите гърди.

А иска ми се този механизъм

да свърши начертания си ход,

че времето, кажи-речи, изниза

кръга на отлетелия живот.

Часовникът в очакване тиктака.

Махалото – след миг ще полети.

И горе, над присъдите от мрака,

със своята звезда ще заблести.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В ЗЛАТНАТА МИ ЕСЕН

Пребъдвам вече в златната си есен,

но злато на земята не събрах.

Отец си имам, щедър и Небесен,

и цял живот за Него изживях.

Честит ликувах с Вечните Му тайни

и всичките Му мъдри словеса.

Врати отварях чудни и незнайни

и пълних чаши с праведна роса.

Богатството ми горе се натрупа

и златото ми в Свят ковчег стои.

Имот със него няма да си купя

и зъл крадец не ще го присвои.

Но влязъл в Радостта на Господаря

отново Нему всичко бих дарил,

защото Той сърцето ми изгаря

и в мене Огън всякога е бил.

Пребъдвам вече в златната си есен

и тя от Святи дарове блести.

Един живот във горното принесен

Небесна пролет ще го възвести…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЙОРДАН

Една река най-мъдра и велика

в духа ми с освещение тече.

Водата й от Свята древност блика

и грешни в покаяние влече.

Илия тя пропусна да премине

със спътника си верен Елисей,

че Правдата от зло не ще загине,

когато колесница я огрей…

Сам Господ, с Гълъб Бял на рамената,

в реката беше кръстен от Йоан,

и тръгна въплътена Светлината,

за да остави Смисъл изживян.

Към нея бягат людете бунтовни

да се спасят от идещия Гняв,

и съвести – ужилено-виновни

се връщат в Пътя Истинен и прав.

Вълните й са чудни! Потърси я!

Бъди от Бога с Милост оправдан!

Ръцете на Небесния Месия

все още се протягат над Йордан…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОСЛЕДНАТА ДРАМА

Това ще е скоро последната драма

с присъда от Свят небосвод –

да търсят Спасител, когато Го няма,

и чезнат Любов и Живот.

Когато Вратата след миг се затвори,

а целият свят се смрачи,

и няма със Бог да пребъдват отгоре

излъгани в Злото очи.

Тогава за всяка душа ще е късно

за Милост слова да хрипти,

защото живяла е подло и мръсно,

а няма Агнец, да прости…

Че Светлият чакаше двадесет века,

прободен в ръце и нозе,

но в мрака змията отрови човека

и всичката вяра му взе.

"Послушай ни, Боже!" – ще креснат тълпите –

"Небето за нас отвори!"

О, люде безбожни! Защо се морите?

Вратата Всевишният скри!

Сърцата ви червеят скоро прояде

да любите зло и разврат,

и всичкото време, що Господ ви даде,

изтече в дълбокия ад.

Разпален е огън за сухата слама

и страшен стоварва се Гняв…

Това ще е скоро последната драма

на свят от измами лукав.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАЙ-ВЪРХОВНИЯТ БАНДИТ

Не гледай със очи сърдити

към беззаконния елит.

Бледнеят всичките бандити

пред най-върховния бандит.

Не може плът да го притиска

или прониже бърз патрон.

Той действа както си поиска

от своя зъл престъпен трон.

В ръката му царе са пешки.

Войните – земна суета.

Прекършва сам съдби човешки

когато тласне ги в смъртта.

Облечен с мантия-измама

си има свой репертоар.

Преправя се на ангел в Храма

или върти се като зар.

Със власт от хиляди години

земята мачка и гнети.

Владее армии с гадини

душите да опропасти.

Купува съвести, престоли.

Търгува с тайни грехове.

Играе мръсните си роли

и благодетел се зове.

Но пак в природата му има

пределна слабост, страшен трус,

че той змия е уязвима,

щом някак чуе за Исус…

Когато Мечът го посича,

излъскан с Правда – Свят и бял,

на коленете си се свлича

подобно дрипа и парцал.

И нека Верният да знае,

че Господ Дух е пратил в Дар,

от Който в тъмното ридае

проклетият и паднал звяр.

Бледнеят всичките бандити

пред най-върховния бандит,

но има Святост над звездите

и Меч, пределно страховит.

Въртиш ли го с Христова Вяра

пронизваш мрак и тъмнина,

и чезне като сянка стара

бандитът с име Сатана.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)