МОКЪР КИБРИТ

Защо не стопли с пръсти мойте длани,

а мислите ти настрани отлитат?

Не искаш и минута да останеш...

Уви, навярно мокър е кибритът...

Защо не ме прегърна и целуна?

Отчаяни са устните ми. Питат.

Защо треперим в тази нощ безлунна?

Уви, навярно мокър е кибритът...

Защо ще ме оставиш да се скитам,

тъй както само кучетата скитат?

Без лъч. Без шанс отново да опитам...

Уви, навярно мокър е кибритът...

Във него аз и ти сме само клечки,

намокрени в последната минута.

И вече в нови влюбени пътечки

изгубеното пламъче се лута.

То тръгнало е други да разпали

с усмивка, с трепет, с весела закачка.

А ние ще си тръгнем, осъзнали -

съдбата е кибритоподпалвачка.

Тя може влюбените да подпали.

Но мен и тебе, мокрите? Едва ли...

Ясен Ведрин

(Светулки в шепата)

КОМИНОЧИСТАЧ

Стъпвам леко. Пазя керемидите.

Бъркам в задимените комини.

Хората споделят си обидите

и излита пушекът интимен.

Пласт от сажди - болки и съмнения.

Спомени от огъня в душите.

Хиляди подмолни огорчения.

Черни - като мъката на дните.

Викат ме. Споделят си тревогата.

Ревности, скандали и причини.

Всеки с болка мисли си за огъня.

Печката дано да не изстине.

Кюнците си снаждат. С притеснение.

Да не би от дим да се разплачат.

А отгоре има си решение -

там работи коминочистачът.

Идвам... Само моля ви във чувствата

огънят дима да превъзхожда.

Че излита пушекът във пустото

и обратно никак не прехожда.

Колко са задръстени комините...

Сажди, пепел - минали любови.

Плача и въздишам през годините,

цапан с чужди болки и отрови.

Иска ми се, както съм на покрива -

дъжд да се излива във пощада.

И да стане във душите мокро -

в миг на опростителна наслада.

Да се милват пръстите изстинали,

устните в пожар да се целуват...

Стъпвам леко. Черен сред комините.

А край мене гълъби кротуват.

Ясен Ведрин

(Светулки в шепата)

ДРАСКОТИНИТЕ НА ПАМЕТТА

Копнеех във живота си за ласка.

За мигове на нежна доброта.

Но битието с нокти ме издраска,

подобно псе пред хлопната врата.

Отхвърлих всеки допир лицемерен

и искреност до болка пожелах.

Преди любим, поисках да съм верен.

Невинен - преди блазнещия грях.

Преди да взема, пожелах да давам.

Преди целувка, исках топла длан.

Преди да търся прошка - да прощавам.

И оправдал - да бъда оправдан.

Една след друга старите ми връзки

забиха нокти в моето сърце.

И драскаха във мене - горди, дръзки.

И дърпаха ме страстно със ръце.

Дърво ли бях под небесата сини,

живеещо самотно в своя свят?

Въздиша паметта ми в драскотини -

лъжовни чувства, дърпащи назад.

Фалшиви думи. Остри маникюри.

Дори наивни сметки без кръчмар.

Душата ми остана без контури.

Превърна се във пламък и олтар.

Остана чиста. Искрена. Без маска.

О, Боже! В колко скръб я утвърдих!

Любов ми дай, но без да ме издраска!

И аз пред Теб ще коленича тих!

Ясен Ведрин

(Светулки в шепата)

ДИМЪТ НА НОМАДА

Спомените - клечки от кибрит,

фосфора в душата ми изтриха.

Лумваха от порив неприкрит.

Гаснеха в несподеленост тиха.

С тях запалвах старото кюмбе -

циганска любов да ме напича.

А димът ми - скитник по небе,

не сполучи в зов да се обрича.

Може би защото все люти

и напомня колко съм барутен.

В клечки от кибрит припламваш ти.

Огнена - ела в зова ми смутен!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ТАНЦУВАЩА СКИТНИЦА

Танцува тя със вятъра бездомен.

Ръце протяга - нощна пеперуда.

Към светлите искри на минал спомен.

Към стара обич, шеметна и луда.

Танцува тя. Любува се с листата.

С дъха си стопля смръзналите клони.

Усмихва й се в тъмното луната

и звезден прах над стъпките й рони.

Танцува тя, подобно бяла фея,

която чудеса ще сътворява.

И тръгват в тъмнината подир нея,

мечтите й, обречени в забрава.

Танцува тя. Любовно-разпозната.

Светът й се завръща. Романтичен.

Красива сянка стопля самотата

и някой шепне колко я обича...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ИЗГРЕВНО-ЗАЛЕЗНО

Ще заблестим, преплетени лазурно.

Два изгрева ще слеем във едно.

А после през земята ще се втурнем

да я загърнем в слънчево платно.

Ще се разпалим, пламъчно-обзети.

Два залеза ще слеем в стихослов.

И в тиха нощ, подобни на комети,

небето ще рисуваме с любов.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

СЛУЧВАШ СЕ ПОНЯКОГА

Случваш се понякога. Рисувана.

Щрихи, уловени за портрет.

Може би открадната от Лувъра.

Класика от рими на поет.

Случваш се понякога. Изваяна.

Мрамор от невинна белота.

В болката ми - светло неразкаяна.

В хлопане по чезнеща врата.

Случваш се понякога. Описана.

В стих, живял едва минута, две...

Нежен пламък, търсил своя истина.

После - угасен от дъждове...

Случваш се понякога. Намирана.

Залез, който в клепките трепти.

Раждана от обич. И умирана.

В мен оставаш изгрев от мечти.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

УКРАСИ МЕ С ЛЮБОВ!

Украси ме с любов разнолика.

Дъжд и огън в едно събери.

Нека росната пролет извика

жарко лято с огнищни искри.

Ранобудният звън на врабчето

докосни със свирня на щурче.

В мен събуждай зова на детето -

посребрялото твое момче.

В стара ракла ми дай да открия

бяла кърпа, оброк посветен.

И с филиз на лоза да обвия

твоя поглед, невинно смутен.

Да те имам - задъхано вярна,

като пламнал в сърцето пендар.

И от твоята нежност пожарна

сам да стана изгарящ пожар.

Да ме имаш - измокрен с водите

на разлята и буйна река.

Украси ме с любов. И не питай

как съдбата събра ни така.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

НАТЮРМОРТ

Чепка грозде със сочни зърна.

Кехлибарена нежност стаена.

Чакан поглед. Любов. Топлина.

И съзвездия в нощна вселена.

Зряла ябълка. Резени два.

Плахи семчици - бъдност мечтана.

Вкус на лято и сладки слова.

Дъх на есен, почти разгадана.

Жълта дюля със мъх на дете.

Непораснало. С взор под листата.

Слънчев лъч, който тайни чете

и тръпчив се разтваря в душата.

Едър орех, в черупка събрал

оня вкус на приятност горчива.

В неразчупена нежност изтлял.

В непристъпност - от тайни щастлива.

Четка. Подпис. И маслен копнеж.

Натюрморт - като смисъл на дните.

С него някой те чака да спреш

и останеш в света на мечтите...

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

ЩЕ ТЕ ЗАПОМНЯ

Ще те запомня - приказно вълшебна,

дошла със чудеса и нежни тайни.

На мъжката ми самота - потребна

и светъл край за пътища безкрайни.

Ще те запомня - нежна и любяща

в дихание, в съзвучие родено.

Отпивайки те като пълна чаша

за моето сърце неутолено.

Ще те запомня! Ти ми беше всичко!

Пречист олтар. Възглаве и завивка.

След хилядите болки - ти едничка

ми стана радост, песен и усмивка!

В гърдите си като пожар те нося!

Със твоя лик целуна ме съдбата.

Един едничък дар от Бога прося -

щастлива да си с мене на земята!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)