КОЛКО СТРУВА?...

Колко струва умът на простака,

шантажиран от скрития грях - 

да превърне света на клоака

и мечтите човешки на страх?

Колко струва корона лъстива,

напоена от страстни лъжи,

щом със нейната власт нечестива

сто заплахи устата ръмжи?

Колко струват хвалби гръмогласни

за владетеля с поглед на шут?

Той дали до мъдрец ще порасне,

щом в делата е смахнат и луд?

Щом народи върти на верижка

с калигулова злоба и страст,

кой за изверг подобен въздишка

ще отрони в предсмъртния час?

Този свят от царе се натрови

с мрачни тайни и мръсни петна.

Те са днес враговете Христови -

тъмни порти за всяка злина.

И дори да не се е явявал

паднал ангел на белия свят,

носят тъкмо чертите на дявол

всеки властник и зъл психопат...

Само нищото - нищо купува!

Днес го има, но утре е тор...

И умът на простака си струва

планините от грях и позор.

Той с короната твърде ръждива

ще дочака присъда отвъд - 

там където в горкото отива

на безумците грешният път...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОСЛЕДНИЯТ ВЕЗУВИЙ

Бучи Везувий, наедрява

сред облаци от серен дъх.

Клокочи кипналата лава

в недрата на планински връх.

В подножието на вулкана

тълпи, отдадени на грях,

не чуват страшната закана

и нямат от Твореца страх.

Въздигат златните телета

на своя мерзостен поклон,

и в шум и суета проклета

отдават слава на Мамон.

До тях – със копия железни

ликуват земни зверове,

и бяс от адовите бездни

за кървав сблъсък ги зове.

Навред из долината – плява,

събрана в снопове накуп.

Бучи Везувий, наедрява

над земния зловонен труп.

Бучи. И скоро ще изригне

със своя гняв немилостив.

И гибел злите ще постигне

в мига на яростния взрив.

Че днес, когато се протяга

ръка от Милост и Любов,

пребиват чистите с тояга

и хвърлят верните във ров.

Уви, за Правдата са слепи,

във плен на тъмен великан.

Поникват трън и алчен репей

в подножието на вулкан.

"Идете си от Мен, проклети!" –

ще чуят те от гневен Глас.

А всеки огън ще усети,

с присъда в сетния си час.

И запечатани от лава,

готова да ги вкамени,

ще спомнят земната си слава

със всичките си празни дни.

Но аз Те моля! Излекувай

о, Боже, грешните души!

Че гръмнеш ли, като Везувий,

не ще ги мракът утеши…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

УТЕХА ЗА АУТСАЙДЕРА

Недей скърби, когато безуспешен

останал си на този мрачен свят.

Престолът на успелия е грешен.

Цената му – противна като смрад.

Владеят само гърбави земята

със погледи към пръстния си рай.

След тежките поклони пред змията

завинаги са свити на кравай.

Глава към Бога никой не повдига

от земните богатства вцепенен,

и влачи си проклетата верига,

с която във духа си е пленен.

И кой е за оплакване тогава,

погледнат в сетнината си отвъд?

Тъй преходна е купената слава

с лукава съвест, пазена за съд.

Тъй властни са решетките, с които,

държи душите падналият княз,

че клетникът щастлив е на открито,

свободен от имот, пари и власт.

Да бъдеш аутсайдер просто значи,

че вече си от другата страна,

и нямаш във живота неудачи

от никакъв поклон пред Сатана.

Че князът дава, но отпосле взима…

Измамени – душите са му дял

в дълбока пропаст, всякога незрима

за онзи, който грешно е живял.

Че този свят обрича на прокуда

онези, над които не владей…

А другите – със примката на Юда

са жетва на върховния злодей.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЕДНА ЛЮБОВ НА ТРИДЕСЕТ И ТРИ!

С годините човекът остарява

и времето не върнал би назад.

Това, което минало остава,

не претърпява никакъв обрат.

Но моя дух във Вярата гори

с една Любов на тридесет и три.

Безспорно е, животът ще приключи

пред всичките човеци начертан.

Дошъл като красиво бликнал ручей

накрая ще се влее в океан.

И там дано Творецът го дари

с една Любов на тридесет и три.

Да бъдеш млад е преходна наслада

и тя за кратко радва сетива.

Но даже и стрелата скоро пада,

докоснала висока синева.

А би могла мечта да възцари

с една Любов на тридесет и три.

Възкръсва всяко семе, щом умира,

пожертвано във своя чернозем.

Пред тлението – Вечност то избира

със полъх от Небесния Едем.

Защото в него ще пресътвори

една Любов на тридесет и три.

Животът се явява пред човека,

подобно чудо с дух неопознат.

Три части свързват цялата пътека –

дете, младеж и старец белобрад.

Но само във едната Дух искри

като Любов на тридесет и три.

От всичките човеци на земята –

Един ни даде Бог – да заблести.

Понесъл Сам на всичките вината,

да ги изкупи, и да им прости.

И там, на Кръста, да ги покори

с една Любов на тридесет и три.

Тръгни след Него, Верен на Завета,

и Той ще ти посочи висини.

Със Него ще блестиш като комета,

а мракът ще се дръпва настрани.

Така накрая ще те озари

една Любов на тридесет и три.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СЛОВО КЪМ КОРЕНА!

Не считай себе си за горен,

че има в горното беди.

До Корена Давидов – корен

и ти с душата си бъди!

Делата си извършвай скрито

и за хвалбите оглушей,

че всичко гордо е пробито

от меча на проклет злодей.

Недей помисля за корона,

когато духат ветрове.

Дървото си прекършва клона,

без Бог за мир да призове.

Помни, че вечната награда

не идва в преходния свят,

а в него за Исус се страда

и носи кръста с Благодат.

До сетния си дъх, човеко,

на Господ корен ти бъди.

И в тебе ще трепти довека

Духът на живите води.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ХЛЯБЪТ, ХВЪРЛЕН ПО ВОДАТА

"Хвърли хляба си по водата, защото

след много дни ще го намериш!"

(Еклесиаст 11:1)

Моят избор е верен и вечен.

На безбожник не казвам защо.

Хлябът, който е в огън изпечен,

няма вече да стане тесто.

Той съдбата без ропот приема –

за мнозина да бъде корав.

Всичко дал – да не бърза да взема,

даже в своя си дъх да е прав.

Миг утеха е дребният залък

за страдалец, треперещ от глад.

А пък дарът – нищожен и малък

по е щедър от целия свят.

И в живота си, бурен от лани,

търся тази печалба до днес –

моят къшей Христос да нахрани,

скрит в сърцето на клетник злочест.

Да откъсна от мен, и замина,

без да чакам от думите плод.

Ден след ден да ми станат година.

А годините цели – живот.

Нека сятото тук да не жъна,

че и аз съм по милост спасен.

До последна троха да потъна,

доизяден от гладни край мен.

Хлябът, хвърлен сега по водата,

някой ден ще е твърде висок,

в онзи Храм, сътворен в небесата,

за всевечната Слава на Бог.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЗАЛЕЗЪТ НА СВЕТА

Колко тъжно залязва светът

и в прогреса си тъмен загнива.

Не остана към бъдното път,

без скръбта на печал да избива.

Непрестанната алчност ръмжи,

покосена от люта прокоба.

А с измами и гнусни лъжи

грешен род изкопава си гроба.

Крехка тленност в хазартен залог,

а тестето – с човешки неволи.

Капиталът е земният бог

и тварта все пред него се моли.

Търси своя велик абсолют –

да царува на хълм вековечен

и да спре генетичния смут,

от Адамово време обречен.

Богове, сътворени от кал,

но готови за участ нетленна…

Властелин, император и крал

с апетити за частна вселена.

А земята под тях – като пещ

с дим и пепел греха им въздига.

И разтърсва се адът горещ,

че от грешници – място не стига.

Колко тъжно залязва светът,

като древна прочетена драма…

Злите днес се приготвят за Съд,

но издъхнат ли – горе ги няма.

И оттатък за тях не тъжи

нито ангел, ни праведник верен,

щом веригата страшно тежи

в онзи мрак, от катрана по-черен…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НЕВИДИМ НЕКА ДА ОСТАНА!

"Може ли слепец слепеца да води?

Не ще ли паднат и двамата в яма?"

(Лука 6:39)

Невидим нека да остана

с нищожна някаква следа.

Аз бях Заветната покана

от най-прекрасната Звезда.

Препънах в себе си мнозина,

че нямах земен ходатай.

И дявол челюсти раззина

със гняв да ме погълне май…

До днес със вяра оцеляла

превръщам себе си в слова.

И още е по чудо цяла

прошарената ми глава.

Че нея в злоба не пребиха,

тъй както Стефан зверове.

А той, дори в смъртта си тиха,

готов бе милост да зове.

Дано пребъда благодарен

с пелина тъжен и горчив.

Дори похулен и ударен,

но в моя Бог навеки жив.

Да нося страшната присъда,

каквато сам си пожелах.

От земните царе пропъден

и в паствата им – сиромах.

Творецът в мен пари не струва,

щом всичко свое подари.

На този свят не ще векува.

Не ще го слава озари.

За Кръста кандидати няма.

Пред Бог ще се явя самин.

И Той дано ме пусне Храма,

живот за който бях един.

Да ме почувства като рана,

която Сам е преживял…

Невидим нека да остана,

от слепи – стъпкан като кал.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОТ ЛЮЛКАТА ДО ГРОБА

Износен в майчина утроба

човек се ражда на света,

и в път от люлката до гроба

напредва бавно с възрастта.

Познава ласки и прегръдки,

усеща бащин благослов,

от щастието пие глътки,

за нови всякога готов.

На зрелост радва се от сила

и здраве в младото сърце,

и сам превръща се в закрила

на крехко мъничко телце.

В съдбата весело свирука,

че тя е хоризонт без край,

и всяка бъдеща сполука

е със усещане за рай.

Веднъж достигнал до предела,

започва в скръб да се мори,

че възрастта му е отнела

искрата бурно да гори.

Косата бързо посивява

във своя заник осребрен,

и вече късно е за слава

в живот, от болки уморен.

А може чудо да се случи

във някой миг неотразим,

и сам човек да се поучи

от фарисея Никодим…

Във време мрачно и тревожно

със вяра жива във гърди,

разбрал бе той, че е възможно

и стар човек да се роди…

Износен в Божия утроба

светец се ражда на света,

да бори яростната злоба

със Силата на Любовта.

И в път – от Алфа до Омега,

с пробудени очи на пост,

да влезе разпнат във Ковчега

на оживелия Христос.

Това е Мъдростта велика,

която мога да ви дам –

сърцето на човек да вика,

но към Последния Адам.

Че земният живот е кратък,

а Вечният твори следа

във най-чудесния зачатък,

роден от Живата Вода.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КАНА ГАЛИЛЕЙСКА

(или как да заживееш в Галатяни 2:20)

Когато в рокля, Свято изтъкана,
Невястата пристъпи към Христос,
спомни си, братко, сватбата във Кана
и най-благословения й Гост.

Във вино се превърна там водата,
та всеки от гостуващите пи.
А Господ, като Бог на чудесата,
сватбарите със чудо подкрепи.

Ще можеш ли и ти, с бокал в ръцете,
да кажеш на Небесния Жених:
"О, Господи! Кървя от враговете,
и болката Ти сам стократно пих!

Да нося с вяра кръстните Ти рани,
и да оставя Твоята следа,
не ще ли чудо Свято да остане
във Виното, родено от Вода?

Пред Кръста Ти смирен благоговея!
Кръвта Ти нека бъде моят плен!
С една съдбовна Кана в Галилея
животът ми на Теб е посветен.

Видял у мене всяка Своя рана,
слугата от Завета Си спомни,
когато в рокля, Свято изтъкана,
Невястата пред Теб се поклони!"

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)