понеделник, 31 юли 2017 г.

ЗАЛЕЗЪТ В МЕН

Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!

С последните си топлещи лъчи
поетът в мене пак ще ви погали.
А моята душа ще премълчи
несбъднатото... За да го прежали!

Раздадох се до сетния си грош -
в печалбата, за други немислима.
След залеза ще дойде дълга нощ,
когато мене няма да ме има.

Но днес все още грея. И гори
в ръцете ми дареното до века.
Едно сърце поне да покори
или роди една усмивка мека.

Това ми стига. Котва към Едем
на кораб, който в залеза отплава.
Изгубва ме светът. Но не съвсем,
щом топлих го в лъчи от незабрава.

Живея в залез. Огнен благослов.
Кръвта кипи в последната ми песен.
А в изгрева оттатък ще съм зов,
с един живот, до сетен дъх принесен.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

четвъртък, 27 юли 2017 г.

БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ

"Доволно ми е, Господи" - извика
един пророк със сянка от печал.
"Живота ми вземи под тази смрика,
защото аз напразно съм живял!"

Всевишният зова му не послуша.
На думите му не отвърна с "Да!"
За Своя Верен в огнената суша
изпрати ангел с питка и вода.

Това ми дай на този ден, о Боже,
и всяка моя слабост примижи!
Та пътят ми, от болка невъзможен,
във Твоя Дух докрай да продължи!

Един Кармил да мога да прегърна,
заветен за елена бързоног.
А после у Дома да се завърна,
въздигнат в колесницата на Бог!

Ясен Ведрин
(Коленича пред Тебе)

сряда, 26 юли 2017 г.

ТИ ХЛОПАЙ ВМЕСТО МЕН!

Презирам земните корони
и всеки преходен престол.
Безумният успеха гони,
а сам не вижда, че е гол.

Превърнал съвестта си в плява,
душата - в касичка за бяс,
той своя жребий заслужава
дори до сетния си час.

Да бих решил да го обърна
за светъл път и Избор Свят,
духът ми мигом ще посърне
когато ме прогони с яд.

А после - с горд и евтин кикот
в измамата си продължи,
и дълго радва се циникът
на мрежата си от лъжи.

Какво да бих могъл да сторя
за оня, що е сляп и глух?
И сто години да се боря -
пръстта не се превръща в дух.

Да хлопам... Вътре е заето!
Леговище за враг жесток.
А в моя Господ на Небето
малцина припознават Бог.

Ти хлопай вместо мене, Боже!
Сърце кораво - Ти смекчи!
Че никой вместо Теб не може
да грейне в слепите очи.

И никой няма Глас гръмовен,
та Злото бързо да смути,
и клетникът - за грях виновен,
Кръвта Ти в миг да опрости.

А аз, слуга, с душа едничка,
отрекъл всяка земна лъст,
пред Теб смирен ще коленича,
със зов за Благодат и Кръст.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

вторник, 25 юли 2017 г.

ВЕРЕН

Бъди на Бога в мъничкото верен.
Две шепи напълни със доброта.
Върхът не е веднага покатерен,
но се изкачва в зими и лета.

Обричането не е ден до пладне.
Завет е то - до сетния ти час.
Не давай на сърцето да отпадне,
в жестока суша или леден мраз.

Помни, че с малки стъпки се постига
най-дългия, вървян в живота път.
И следвайки - човекът се въздига
високо над себичната си плът.

А щом в Дома Небесен се намери
това, което с вяра си събрал,
крила от тебе ангел ще разпери,
нагоре, към извечния си дял.

И в Святото, щом бъдеш изнамерен,
към теб Отецът думи ще възлей:
Ти в малкото Ми беше твърде верен!
От днес нататък - многото владей!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

неделя, 23 юли 2017 г.

ТРИСТИШИЕ ЗА ВАПЦАРОВ

(75 години от убийството на поета)

Когато стъкне пролетта огнище
във светли и обветрени души,
дори куршумът в черното стрелбище,
не може любовта да потуши...

Един разстрел... Безсилие от мрака.
Един поет, докоснал Вечността.
Там бяла пролетта ще го дочака,
на птиците в безсмъртните ята.

И огненометежна - ще допише
в крилата им последните слова.
Човекът с вяра най-свободно диша
и няма по-прекрасно от това...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ГОСПОДЕН КРЪСТЕ!

Господен Кръсте! Чист ме приюти!
Обичай ме, тъй както аз те любя!
Светът отдавна скръбно ме гнети
и искам като сън да го изгубя.

И в утрото на ден от зов и плам,
в реалност нова с вяра да пристъпя.
На Господ Бог сърцето си да дам,
и в извор от любов да се окъпя.

Не искам друго, Кръсте! В мен бъди!
Заветно ме изпитай! В Дух, до йота!
Че само в теб са Святите следи
до бисерните порти на Живота.

Душата ми не иска мрак и пръст,
но теб да носи в дните си. До века!
Че ти си Кръстът! Истинският Кръст,
чрез който Бог се свърза със човека...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 18 юли 2017 г.

КЪМ ПОТОМЦИТЕ НА ЛЕВСКИ


(В памет на 180 годишнината от рождението на Васил Левски)

Искрата се превръща във звезда.
Кога и как? В Апостола се взрете!
С един копнеж, наречен Свобода,
живейте... Но готови да умрете!

Олтар си осветете! За Завет!
В кандилото му нека лумне вяра!
И огън сейте сред народа клет,
та робски дух до пепел да догаря.

Смъмрете страх, апатия и срам,
и игото строшете на ярема!
На Господ Бог във праведния Храм
бъдете не въздишка, а поема!

И някъде, след прага на смъртта,
дошла с кама, куршум или бесило,
ще тресне гръм, и блесне в паметта
една искра, изгряла до светило...

Ясен Ведрин