ТАЗИ ЧУДНА ИЛИЕВА ВЯРА!

Самотата е дом на Светия.

Тишината е Божий тефтер.

А със Огъня Свят на Илия

се отключва Небесен безмер.

От Кармил се докосват звездите.

В пещерата духът е смирен.

И Йордан си отдръпва водите,

щом си с Вечност от Бога дарен.

Ветровете върхът укротява

и от тях не възниква беда.

А под смриката Ангелът дава

бяла питка и стомна с вода.

Цяло адово войнство трепери

от излъскан със Правдата Меч,

и с присъда от Святите сфери

над Ваал иде гибелна сеч.

Сред нищожни под слънцето сили –

има Сила със Вяра и Дух.

В колесница жребец ще изцвили

и ще пламне от Святост кожух.

За да блесне светилник в Олтара

и остави всевечни следи…

Тази чудна Илиева Вяра

нека блика у мойте гърди!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ХРИСТОС Е СЪВЪРШЕНАТА УТЕХА!

"…станахме до днес като измет

на света, измет на всичко…"

(1 Коринтяни 4:13)

Доволни са църковните метли,

че всяка в миг словата ми измете.

И мен, ако от мъка ме боли –

то празник е честит за враговете.

Бунището превърнах на амвон

и там реших мечтите си да лея –

за твърде благодатния Сион

и Смисъла оттатък Галилея.

Да бъда измет стана ми съдба.

На църквите – отречен и омразен.

Започнах си самотната борба

от вяра пълен, и от слава празен.

Ридание и скръб не доживях

да ги дочуя в моите палачи.

Тъй чужди са на гърления смях

злините, от които някой плаче.

Горях в неугасимия си плам.

И книгите ми смачкани горяха.

Ръце протягах, искайки да дам,

когато на пазар пари звънтяха.

Разбрах тогава… Пропаст ме дели

от куп души, пред вярата ми клети.

Обичат те с църковните метли

излъсканата сграда да им свети.

Изметен съм… И нека съм такъв!

Позор за всеки устав и доктрина.

Но вярвам, че над мене капка Кръв

по-силна е от клетви на мнозина.

И даже, от света опозорен,

ще нося козинявата си дреха,

защото в дух, от Бога озарен,

Христос е съвършената утеха…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТЪРПИ, СЪРЦЕ!

Сърцето колко ме боли

навярно само то си знае,

но още може куп стрели

за Вярата си да изтрае.

И още зло ще претърпи

от рани, гдето се не виждат,

когато плътските тълпи

го хулят, мразят и обиждат.

Мишена станало е то

и болката без ропот носи.

Не питам: Докога? Защо?

Спестявам тъжните въпроси.

Причината е вътре в мен

и с нея враг обезумява,

тъй както бухал в слънчев ден

от Светлината ослепява.

И със опърлени очи

души надъхва за вендета…

Търпи, сърце! И премълчи

скръбта от своята несрета.

Тя има смисъл по-висок

и прицел много по-далечен.

На Злото му е даден срок

и той изобщо не е вечен.

Привременно ще ме гнети,

но после в миг ще ме изгуби.

Тупти, сърце! Докрай тупти,

щом Кръст Заветен те възлюби…

Дори един рикаещ лъв

духа си против теб да свъси,

ти тласкаш земната си кръв,

а Бог с Небесна те поръси.

И чак оттатък, в някой ден,

ще видиш своята награда,

когато бъде утешен

юнецът в жертвената клада.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПЪТНИК В ГОСПОДНА ГОДИНА

(Увещание за Сионовото състезание)

Няма порив за вчера, нито зов за преди.

Никой минало няма да върне.

Нося Смисълът Вечен – да оставя следи

и добрият ти взор да ги зърне.

Днес със стъпката плаха, утре с крачки напред

ще започне духът да пътува.

Само Вяра е нужна и посока в Завет,

та животът докрай да си струва.

Пътят твърдо се следва, без да гледаш встрани,

даже вятърът гняв да стовари…

Гласове ще прошепнат: Остани, остани!!!

И от загуби скръб ще те пари.

Ще те викат от мрака приземени мечти,

но съдбата ти друга е вече.

Щом светът те намрази – няма как да прости.

Затова отпътувай далече…

До предела Енохов, до води на Река,

и до огнена в Дух колесница.

Само Пътя не спирай, но върви все така

под лъчите на Вечна Зорница.

Двете думи Заветни са Начало и Край.

Между тях светъл лъч се простира.

Всяка бъдна надежда на Небето отдай

и вървежът ти нека не спира.

Нося Смисъл в сърцето. С вековечни следи,

но ги зърнаха само малцина.

Ако следваш Исуса, Верен Нему бъди,

като пътник в Господна година…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НА ГОСПОД В САМОТНИЯ ПЪТ

Потеглил на Господ в самотния Път,

припомняй си Истина Свята,

че той е противен на грешната плът,

понеже я хапе змията.

И тръни те драскат с най-остри бодли,

и с хули светът те проклина.

А точно тогава най-много боли

от тази Адамова глина.

Не ще я премахнеш, но с Дух претърпи,

каквото ще има да става.

Гневът ти правдив е. Отвътре кипи.

Но нека духът се смирява.

На стара епоха във края си ти.

До време и тя ще премине.

А Пътят нагоре свещен ще блести,

защото към Бога един е.

И няма от Вечното други следи

по пътища криви и прави.

Потеглил със Вяра – следовник бъди

и Господ не ще те остави.

Ще счупиш прегради и тежки стени.

Ще смачкаш суетни забрани.

А в тебе залогът за славните дни

ще бъдат Христовите рани.

Потеглил на Господ в самотния Път,

ще стигнеш до бисерни двери,

и там, след премеждия страшни, духът

покоя си Свят ще намери…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЕЗИКЪТ НА ХРИСТОС

"Огън дойдох да хвърля на земята;

и какво повече да искам, ако се

е вече запалил?" (Лука 12:49)

Езикът на Христос, Небесен,

докрай в живота си учи,

че той се лее като песен,

и като музика звучи.

Не са ти нужни преводачи

и речник даже не търси.

Пред Бог, когато някой плаче,

Той винаги ще го спаси.

Любов на всичките езици

е Огън, даващ топлина.

"Обичай" щом ти бъде прицел

ти знаеш думичка една.

След нея следвай втора, трета,

изпълнени от Вечен Дух,

и за човешката несрета

не ставай сляп, не бивай глух.

Че всяка дума е родена

на Бога в огнената пещ,

и у човека осветена,

тя вече прави го горещ.

Каквото на Исус сме дали,

Той много повече е дал…

Небесен Огън да запали –

така сред всички е живял.

И с думи живи ни зарече,

с Език, в Делата Му пресвят.

Пристига Царството Му вече,

а тук мнозина още спят…

Учете думите, учете,

че скоро ще настъпи ден,

със жителите на Небето

да водим разговор свещен.

И който знае им Езика,

ще бъде сам един от тях…

Духът му от възторг ще блика.

Сърцето ще е пълен мях.

Езикът на Христос, Небесен,

в живота щом е опознал,

на Бог в Олтара е принесен

и ненапразно е живял.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЕНЕЦЪТ НА ПРАВДАТА

(пророческо насърчение

за Сионовото състезание)

Притихнала е синевата

с Любов от Вечния Сион.

Прегърнал на Исус словата,

бегачът тръгва в маратон.

И той на попрището тича,

Венец от Правда закопнял.

С Любов Христова да обича,

докрай сърцето си раздал.

Съперници по вяра няма,

но радва се, когато в миг

у себе си съзира двама

да следват Божия Светлик.

Единият е той, бегачът,

но другият е Сам Христос…

След миг очите ще заплачат,

а устните мълвят въпрос:

"От Тебе ли получих Сила

да тичам в пътя си напред?

Не е ли вярата ми скрила,

че Ти Си силният атлет?

И горе Вечната награда

по право Твоя е, нали?

А пък на мене ми се пада

да съм след Теб, като че ли…"

Исус се спира и усмихва

на тези бликнали слова.

И в отговора Му притихва

възвишената синева.

"На Правдата Венец съм златен!

Награда съм Самият Аз!

Протичай Пътя безвъзвратен

със Мен до сетния си час!

Щом Аз съм първи, ти си втори!

Пребъдвай в Моите следи!

Че Славата те чака горе

за нов Живот да те роди…"

Игрище има във съдбата.

И състезание в Сион.

Но винаги на небесата

Един е с титла шампион.

Дано след Него всеки тича

със Сила в своите гърди,

та някога да заприлича

на вековечните звезди…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВЯХ ГОСПОДНАТА ГОДИНА!

На всички приятели с Любов!

Не съм столетник дългобрад.

Пътувам към шестдесетина.

Но с Божията Благодат

живях Господната Година.

Дванайсет месеца е тя.

Дванайсет Порти с Плод Небесен.

И всяка вътре в мен блестя

по Пътя Свят и безтелесен.

Недейте пита за цена.

Тя само Богу днес е явна.

С духа си нося планина,

а с тялото съдба безславна.

Сърцето ми докосва връх.

Душата в дъно е смирена.

И в битка до последен дъх

стоя на своята арена.

Дървото горе ражда Плод,

но долу трудно Той се ражда,

защото Вечният Живот,

за Правда Божия е жажда.

Разтворил шепите си в Дар,

раздавах Този Плод без мяра,

но тръгнал беше на пазар

народът в своята поквара.

Годината ми не съзря,

дори сърце да я изстрада.

Духът ми пред Олтар горя,

а после и от злобна клада.

За всички Верни бях Тръба,

а за неверните – плашило.

Но как да задържат в торба

заострено от Бога шило?

Пробива си през мрака път

и пак душите изнамира…

Година Божия! Без плът!

В която Светлина извира!

През Портата на Исахар

във Миг жадуван ще премина,

че тя ми е от Бога Дар –

един от цялата Година.

Дано и Верните край мен

Духът със Порти да споходи,

и да отидат в свят блажен

без скърби, болки и несгоди.

И бисерни пред Бога Свят

в дълбок поклон да коленичат,

че в Неговата Благодат

живяха, за да се обичат…

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЗВЪНИ МИ, АРФО!

Звъни ми, Арфо! Свято ми звъни!

Молитвата ми нека в теб прелива!

Че само ти през всички скръбни дни

духа ми не остави да унива. 

Звъни ми, Арфо! Миро ми бъди

и аз ще съм ти вярната маслина!

И нека в мене Господ да роди

Небесната утеха за малцина.

Звъни ми, Арфо! Чудно ми трепти!

Възнасяй ме високо, до безкрая!

Че твоят зов отваря ми врати

и чист отеква в химните на Рая.

Звъни ми, Арфо! Нежна и добра!

Сам Господ песента ти да припява!

А Гълъбът със белите пера

да ме полъхне с Неговата Слава!

Звъни ми, Арфо! Свято ми звъни

и в струните ти нека да изтлея!

Една Любов сърцето ми плени

и то е като песен вътре в нея...

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

НАТАНАИЛ СИ ТИ!

Във свят безбожен и неверен,

с лъжа душите поразил,

бъди с очи в Небето вперен

като един Натанаил.

Че слизат ангели отгоре,

тъй както Господ обеща,

да бъдат Вечната опора

от нашия Любящ Баща.

Не всеки може да ги види

със бляскавите им крила.

Затъват хората в обиди

и оскотяват в теглила.

В борба за хляба си насъщен,

в тревоги, в скърби, в земен гнет,

безверието ги затръшва

в тъмницата на враг проклет.

Да носят с месеци, години,

окови с тежки железа.

И няма "Господи, прости ни!"

дори в търкулната сълза.

Когато се промъкне здрачът

и властват мрак и тъмнина,

безмълвни ангелите плачат

пред всяка сторена злина.

Човекът с Дух се окрилява

и с вяра може да лети,

но трябва му сърце в жарава…

И от жаравата – мечти.

Ръце нагоре да протяга.

В молитвен зов да се крепи.

Да лепне по очите влага

и да не може да заспи.

Едва тогава чудо Свято

ще сбъдне новия му ден.

В сърцето ще нахлуе лято

с крила от ангел озарен.

И в Славата на Бог двамина

ще имат светли небеса,

да ходят в Райската градина

сред чудни капчици роса.

Небе, отворено от вяра,

в душата синьо ще трепти.

Строшил тъмницата на звяра,

помни: Натанаил си ти!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)