неделя, 10 декември 2017 г.

НЕРАВНОСМЕТКА III

В онази младост - лека и въздушна
мечтаех като мълния да блесна.
Светът да се стъписа и заслуша
в зова на обич, искрено-небесна.

А после - в тиха скръб да коленичи,
за да очаква милост и пощада.
И приживе да види Беатриче,
изкупила съдбата му от ада.

Уви! Не ми е писано да бъда
водачът на тълпите оскотели.
Светът си иска страшната присъда
и мръсното едва ли ще избели.

С Вергилий няма в пъкъла да сляза,
та змийски род в куплети да изплача.
Нечистите за своята проказа
не ще намерят в тъмното илача.

Очите ми за тях са вече сухи.
Сълзите ми отвяха урагани.
Когато плаках - те крещяха глухи,
а моят зов го изкълваха врани.

Сега - пред старостта - ще се загърна
с едното козиняво наметало.
И даже в хули черни да посърна,
пак помня, че сърцето ми е бяло...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

петък, 8 декември 2017 г.

НА БЕЛИЯ СВЯТ

Уж на белия свят е човекът роден,
но в живота му вмъква се мракът...
А душицата крехка - бял, невинен сатен -
куп премеждия страшни я чакат.

И в съдбата, тъй както въздига се ръст,
а годините трупат умора,
осъзнава човекът... Роден е за кръст
на невидим Създател под взора.

В скръб въздиша сърцето. И го пали искра,
за да хвърка в надежда висока,
та след нощ непрогледна да сияе зора,
и в Зорницата - вярна посока.

Че светът не е бял - няма никакъв спор.
Само детските мисли са бели.
А животът е избор между тъмен затвор
и небесните чисти предели.

И добре е в душата, върху белия лист,
Господ пръв да проскърца с молива.
Да останеш по детски най-възвишен и чист,
даже мракът от зло да прелива.

Че в съдбовното сито - до последния ден,
оцелял да си кажеш накрая:
Аз на Господ във белия свят съм роден,
а за мрака не ща и да зная...

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин

сряда, 29 ноември 2017 г.

СЪДБОВНА ПОСОКА

В съдбата няма евтини посоки
и скъпо плаща пътникът за тях.
Едните са презоблачно високи,
а другите - опасни, като грях.

На плещите понесъл битието
избира всеки своя собствен път.
И някак от вървежа неусетно
стопява се в годините дългът.

Но идва миг, когато Кръст възпира
дори и най-усърдния бегач.
И вижда той, че Някой там умира -
да го спаси от гибелния здрач.

Цената скача. Като клетва Свята.
Залогът - като Вярност към Завет.
А съскането злобно на змията
вещае на човека скръб и гнет.

И той едва тогава проумява,
че дълг един не може да плати.
Агнецът на Голгота - Кръв му дава,
та всичкия му път да опрости.

Посоки няма евтини в съдбата.
Най-скъпата - платена е от Бог.
И миг, преди да стигне в необята,
тя прави тесен този свят широк.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

петък, 24 ноември 2017 г.

ЧЕРЕН ПЕТЪК

Черен петък раззина
тъмна, пагубна паст.
И търчат в магазина,
полудели от страст.

Там заграбват ръчища
стоки с ниски цени.
И се блъскат пълчища,
и припламват псувни.

Ще ударят джакпота
купувачи безброй.
Няма Кръст и Голгота.
Има юруш и вой!

Дрънкат пълните каси.
Стока евтина. Кеф!
Всички палят страстта си
до последния лев.

Не е Петък Разпети!
Не е време за пост!
Днес надъхват се псета
да прегазят Христос!

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

вторник, 21 ноември 2017 г.

НЕИЗБЕЖНА УЧАСТ

Светът върви към участ неизбежна.
Поет, препречил пътя му, е луд...
Къде съм тръгнал с кауза метежна -
подминат, непрочетен, недочут?

Рекламата е винаги по сметка,
а аз се подвизавах с блага вест.
Но в мрежата на праведната цедка
малцина виждат смисъла си днес.

Ръце протягах, от безумци плюти...
Сълзи пролях. Молитвен. В самота.
А грешните се радваха разплути
и весело прегръщаха смъртта.

Опитвах се скръбта си да преборя
с искри от вяра, с пламък от любов,
но виждах, че каквото и да сторя,
светът пропада в тъмния си ров.

От идоли - прогнил и невъзвратен,
в поклоните - прекършен като клон,
отдавна е изгубил път обратен
към вечния и мъдър небосклон.

Бях пътен знак. Похулен от мнозина.
А миг след катастрофите - желан.
Но там, оттатък - страшната картина
допълва само черният катран.

И ужасът, че следва безнадеждност
сред даже несънуван абсолют.
Светът върви към участ неизбежна,
а аз, препречил пътя му, съм луд...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

понеделник, 13 ноември 2017 г.

ПРИТЧА ЗА КЛЕТВАТА И СВЕТИЛНИКА

Един Мъдър и Свят Цар имал трима сина. Той определил Първородния Си да управлява Царството Му, а пред другите двама поставил Свещен Изпит, свързан с Клетва, като им казал:
„Ще ви изпратя далече по-долу от Моето Царство, в свят, който е подобен на тъмница. И още с пристигането в този свят вие ще бъдете поставени в затворнически килии. И въпреки, че мракът ще е едноличен господар на света, в който ви изпращам, Аз ще положа в сърцата ви Светилник, с който да разпръсквате Светлина от Моето Царство, а тъмнината ще бяга от вас. Единственото условие, което ви поставям, е да Ми се обещаете в Клетва, че няма да угасяте Светилника Ми по никакъв повод и при никакви обстоятелства. Удържите ли на Клетвата си в тъмницата – ще ви направя равни на Първородния Си Син, за да царувате всякога с Него. Но ако нарушите Клетвата си – ще ви низвергна и ще затворя Портите на Царството Си за вас!“ 
След тези думи на Мъдрия и Свят Цар двамата Му сина тържествено се обещали и положили Клетвата си пред Него. А той, като закрепил Клетвата с Печата Си върху самите запалени Светилници, положил ги в сърцата на синовете Си и ги отпратил към далечното и тъмно царство.
Още щом се намерили в териториите на мрака, двамата синове били хванати от стражи и хвърлени в обща килия. И понеже килията била твърде мрачна и ужасяваща, синовете докоснали с длани сърцата си, а меката Светлина от Светилниците им озарила злокобното място. Но точно тогава надзирателите надигнали страшен вой и докладвали на тъмничаря, че новодошлите пленници нарушават установения тъмничен ред, като светят. Това накарало господарят на тъмницата да изреве със страшен зверски глас и лично да посети килията на нарушителите. А когато влязъл при тях, извадил бич с оловни топчета в краищата му, като започнал да налага Царските синове, казвайки им:
„В моето царство Светлината е забранена! Тя е недопустима, дори до най-малката си искрица! За всяка секунда, в която светите, ще получавате по един удар от бича ми! Но ако угасите противните Светилници, които дразнят очите ми, мога да бъда не просто милостив, но благосклонен и щедър към живота ви. Тогава ще ви дам свободата да се разхождате навсякъде из царството ми и да споделяте всичкото възможно щастие с човеците, верни на каузата ми!“
Бичът на тъмничаря вече плющял по гърбовете на царските синове, когато единият от тях вдигнал ръка за милост, като извикал:
„Ах, спри се господарю! Уталожи гнева си! Аз не искам да нарушавам твоите порядки, но да живея в мир с тебе! Кажи ми какво да сторя и в тоз час ще изпълня волята ти!“
В отговор върху лицето на тъмничаря се появила ехидна усмивка, и той с мазен глас проговорил на уплашилия се Царски син, като му казал:
„Виждам пламнал Светилник в сърцето ти с Клетва, запечатана върху основата му! Той трябва да бъде угасен, а Клетвата сам ти да обявиш с устата си за нищожна!“
От страшните думи на тъмничаря сърцето на уплашения Царски син силно трепнало, и пламъкът се разлюлял встрани. А той едвам събрал дъх, та да попита:
„Ами ако не искам да обявя Клетвата за нищожна? Та аз съм я изговорил пред Баща ми в горното Му Царство, а Той ме е заклел да не угасям Светилника си!“
Думите му ядосали тъмничаря и той с ярост и злоба в гласа си изкрещял в лицето му думите:
„Ако държиш на Клетвата си – приготви се да бъдеш клетник! Не час или два, не ден или два, не месец или година, но цял живот! А искаш ли ти такава клета съдба? Ще приемеш ли страшното ми наказание, което съм приготвил за непокорните на волята ми!“
„О, не господарю! Аз не искам да бъда клет! Аз не искам гърбът ми да бъде разкъсван от оловните топчета на твоя бич, а главата ми да кърви потрошена!“
„Ами като не искаш да бъдеш клет – похули Клетвата! Направи я нищожна с думите на устата си, защото в езика ти са пълномощията за Светилника! Понеже какъв е смисълът да си клет поради Клетвата пред Баща си, когато аз ще ти дам една друга клетва, с която ще бъдеш развързан от предишната!“
Последните думи на тъмничаря накарали уплашения царски син да извика:
„Аз не искам да бъда клет и затова се отричам от Клетвата, дадена пред Баща ми! И като ти се покланям, господарю мой, моля те скоро да ме изведеш от тази килия, за да се радвам и веселя с хората, върху които ти имаш благоволение!“
В този миг Клетвата върху златния Светилник започнала да се напуква и ръждясва, а пламъкът на Светилника угаснал. Това накарало тъмничаря лукаво да се усмихне и да погали похулилия Клетвата на Баща си. А след това отново да изкряска към втория Царски син:
„Ще продължаваш ли да ми се противиш или ще постъпиш мъдро като брат си? Ще бъдеш ли дразнител на яростния ми гняв или ще го последваш на утешителната и изобилна трапеза, която ще му дам сред великите в царството ми? Ах, последвай брат си, най-сетне! Не ме изкарвай от кожата ми, че ще проклинаш деня, в който си се родил! Кой е тогава онзи горен Цар, който ще те опази от възмездието на бича ми?“
Въпреки страшната заплаха, вторият Царски син не се огънал, а по лицето му не трепвал дори един мускул. Тъкмо обратното – Светилникът блеснал в килията със силата на слънчев лъч, като опърлил зениците на тъмничаря и той с диви крясъци заключил килията му и побързал да избяга с брат му далеч от блясъка на Светилника. А вторият Царски син, като коленичил, призовал в сърцето си Баща си, като Му казвал:
„Татко мой! Избрах си съдба – да бъда клет поради Клетвата, с която искам да пазя запален Светилника Ти! Ти ми дай Сила да издържа месеците и годините на всичкия клет живот в тази тъмница! Защото по-добре да бъда клетник, който пази Клетвата си, отколкото да предам Завета Ти и угася Светилника Ти!“
Докато още Царският син се молел, в килията се отворил Небесен прозорец, откъдето пред молителя се явил пратеник на горното Царство. Той се усмихнал на Царския син, като му казал:
„Верни и правдиви думи възлязоха от сърцето ти и прославиха Светилника на Баща ти! Затова ги възвестявай на всички страдалци в тази тъмница, като им кажеш:
Тази е съдбата ви – да пазите Клетвата си пред Царя на горното Царство, и тази е цената – да бъдете клетници, докато отстоявате Клетвата си! И нека никога сърцата ви не се съблазнят, нито да се изкушат от предателството, което единият от синовете стори спрямо Баща си, като се отрече от Клетвата си и угаси Светилника си!
Защото е Истина, че който пази Клетвата си – всякога е клет! Но още по-вярна е Истината, че който наруши и отстъпи от Клетвата си, е проклет! А разликата между клетия и проклетия човек е тази, че сетнината на клетника е в блаженствата на Небето, а сетнината на проклетника – в дълбоките подземия на ада!“
Запомни тази притча, продиктувана ми отгоре, приятелю мой! Защото този свят вече е разделен на две половини – клетници и проклетници! Едните утвърждават и държат на Клетвата си, на която свидетелства съвестта им, а другите похулват Клетвата си и се отричат от нея, та да се осъдят с думите на устата си и с делата на ръцете си!
Искрено се надявам да получа в отговор „Амин“ от клетник, а не хула от проклетник!

Ясен Ведрин
(Стефан Главчев)

четвъртък, 9 ноември 2017 г.

НАЙ-МЪЧИТЕЛНАТА СКРЪБ

Душата ми от скръб прелива
за скитници, обвити в мрак.
Съдбата им към ров отива,
а нямат те крайпътен знак.

Повлекли тежките вериги
в безбожна лудост гинат там,
където дух лукав държи ги
без Вяра, Истина и Храм.

Какво за вас да сторя, клети?
Та скитник кой не би ридал,
когато види си нозете,
потънали в дълбока кал?

Да можех с Кръст да ви износя
дарил се бих до сетен дъх,
пред Свят Олтар лъчи да прося,
та сам да ви посоча връх...

Уви! В пръстта не блесва злато
и репеи не дават плод.
Смъртта е болката, с която
човек се ражда за Живот.

Плътта не иска да умира,
но вкопчена - в пръстта пълзи.
Сама окови си намира
и в тях ликува и сълзи.

На Святост - шумно се присмива.
На Правдата - обръща гръб.
Душата ми от скръб прелива.
От най-мъчителната скръб...

Скръбта за скитници, които
без път и вяра гинат в ров,
но пак отказват упорито
зова на Вечната Любов.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)