РОВ В ИЗМАМЕНАТА ПЛЪТ

Не се стремете към човешка слава.

Величие напразно пръска тя.

Велик е Онзи, Който повелява

било в живота или след смъртта.

Суетен е възходът на земята,

дори обсипан с власт или пари.

За кратко станал прицел за сърцата,

безбожникът все пак ще прегори.

В двубой неравен с тленната обвивка

ще сбръчка чело, скули и ръце.

И гордостта, като шампанско пивка,

горчилка ще е страшна на сърце.

На времето реката ще го влачи

към винаги последната врата,

където блясък нищичко не значи

след вече отлетелите лета.

Духът напуска плътската черупка

и, кой го знае, где ще отлети…

След славата останала е дупка,

и в нея никой няма да прости.

Там името престава да е златно

и вече няма твар да го цени.

Не ще се върне никога обратно

величието в миналите дни.

И истински Великият тогава

ще пише сетнината му отвъд…

Не се стремете към човешка слава,

че тя е ров в измамената плът.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ТВОРИШ ЛИ ПРЪСТ…

Твориш ли пръст – пръстта ще я отнеме.

Държиш ли пясък – рони се навред.

Недей прахосва даденото време,

че то е заем, от Твореца взет.

Но всеки заем някога се връща

и лихвата се трупа и тежи.

А в тленно тяло – за духа ти къща,

как времето си той ще издължи?

Какво ще види, щом при Бог се върне,

далече горе – в Царството без тлен?

Ще може ли Твореца да прегърне,

събрал блага за Вечния Му Ден?

Съкровища, приготвени за Слава,

които зъл крадец не би отнел…

Какво на този свят си заслужава

усилия до сетния предел?

Безсмислено е пръст да се събира

и пълниш в нея чувства и мечти.

Че тленното все някога умира,

а вечното към Вечния лети.

И тъжно е, когато сред богати,

си носиш сиромашката торба…

Не те ли Бог на този свят изпрати,

дарил ти дух и избор за съдба?

С лъчи не те ли никога споходи?

С Любов не те ли никога дари?

И сто живота пътникът да броди

са празни, ако плам не го гори.

Твориш ли пръст – създаваш си верига.

И пясъкът в пустиня те държи.

А времето за Бога? То не стига,

защото е пришпорено с лъжи.

И тази е присъдата трагична

над тленните потомци на Адам.

От пръст родени – пръст да ги привлича,

понеже и сърцата им са там…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПОТЪНАЛИЯТ КАТО КАМЪК

(поетичен спомен за филма,

който разтърси сърцето ми

с Духа на посланието по-долу)

Когато гордият Титаник

се блъсне в планина от лед,

а всред омрази и забрани

светът от ярост е обзет,

в сърцето имай бяла роза

и жива там я съхрани,

дори да те тресе угроза

от най-студените вълни.

Навярно ще си в третокласна

каюта с плъхове и смрад,

и без компания прекрасна

на чаша ром и шоколад,

но още Любовта ще блика

и ти ще бъдеш като Джак,

готов към Роуз да извика,

облечен със случаен фрак.

Светът на две ще се прекърши

от твърде тежки железа.

Богатият не ще избърше

в очите си дори сълза.

Дори спасителна жилетка

душата му не ще спаси,

щом иска връзката по сметка

с едно бижу да украси.

Но ти за розата си бяла

бори се до последен дъх,

че ако тя е оцеляла –

намерил си небе и връх.

И даже, смъртен сред вълните,

потънал в ледните води,

ще те издърпат висините

до най-високите звезди.

Когато гордият Титаник

се блъсне в планина от лед –

една Любов да ти остане,

цена тя има на Завет.

И нейният божествен пламък

надписва Райските врати:

Потъналият като камък,

въздига се, за да блести!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ДВЕ ХИЛЯДИ НАЗАД ГОДИНИ

Преди животът да изстине

и стане всичко в руини,

две хиляди назад години

с надежда, братко, се върни.

При езерото в Галилея

ти ладия с рибари виж.

Спасителят е влязъл в нея

и чака да се приближиш.

Със Него мигом да отплуваш

към Гадаринската страна.

Гласът Му в грохота да чуваш –

най-светъл лъч от висина.

И там, на койката, в умора,

щом Господ легне да заспи,

недей мълча със всички хора,

но с длан дланта Му долепи.

Кажи Му: "Само с Тебе, Боже,

готов съм буря да търпя!

Не може Ти да спиш! Не може,

щом аз не мога да заспя!

Смъмри божествен ветровете!

Ръка Небесна протегни!

И нека, от Гласа Ти клети,

притихнат страшните вълни!"

Със тази всемогъща Вяра,

върни се в бъдното, до днес.

И виж вълните зли на звяра

как правят този свят злочест.

Смъмри ги! С Дъх Христов в сърцето!

И с Меч двуостър ги срази!

А после – в мрежите на Петър

събирай радостни сълзи…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЯРА В ДРУГО ВРЕМЕ

Светът чудовищен ярем е.

С проклети духове гнети.

И само с Вяра в друго време

спасявам моите мечти.

Завета мигом да разгърна

и връщам векове назад.

При моя Господ да се върна

като юдеин припознат.

Кръстителят да пророкува

отсред водите на Йордан.

Витесда да се развълнува

за някой клетник изтерзан.

Небето в миг да се отвори

пред верния Натанаил.

Да слизат ангели отгоре

върху чедата на Рахил.

Да се кача на планината,

от лъч Небесен озарен,

а дрехата, безмерно Свята,

да бъде за духа ми Ден.

Да видя Святата вечеря

със Яков, Петър и Йоан.

И аз сред тях да се намеря –

изпитан, верен, призован.

Закхей да зърна на черница

или слепеца Вартимей…

Навсякъде една Зорница

ще смазва тъмния злодей.

Със Нея искам да живея

и с чудо да се утеша.

По пътищата на Юдея

до Нея да вървя пеша.

И днес сърцето ми се моли:

При Теб, Исусе ни върни!

Да свършат тежките неволи

на най-усилните ни дни.

Живеем Словото Ти Свято.

Душите виж ни! Ти Си там!

Звездата Истинска, Която

за нас е Зов, Любов и Храм!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СВЯТАТА ПРАВДА Е ТАЗИ!

Защо ли Мечът днес е потъмнял

и няма кой със Дух да го излъска?

Езикът ни погубва се без жал

и Словото в безплодие се пръска.

Чуждици, като хапещи мухи,

нападат памет, клетви и светини.

А хлябът е изронен до трохи

и евтин пир за кучета и свини.

Жадуваните светли бъднини

отдавна от безродие тъмнеят.

В подмолното на своите злини

царува сред езичници злодеят.

И остър сърп не спира да сече

и жъне най-последната си жетва.

А няма кой в Завет да изтъче

копнеж и зов, разпятие и жертва.

Защо ли Мечът днес е потъмнял? 

В дъха от Бога, българи, се взрете!

Че Господ Святи думи ни е дал

за Щит срещу духа на враговете!

И азбука, която днес зове,

навеки род със Вяра да я пази!

Не ще я нивга гарван изкълве

защото, Свята, Правдата е тази...

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ГАЛИЛЕЯ

Молитвата си тиха ще възлея,

тъй както ручей бликва от скала.

О, Господи! Яви ми Галилея

и ангелите с белите крила!

И нека да Те виждам там възнесен –

надежда и мечта събрал в лъчи.

И без да питам в този миг къде Си –

сълзи да пълнят моите очи.

Не вярвам, че Си в космоса далечен.

В мен има радост, щом Те призова.

Въздъхнато измолен, и изречен,

духа ми пълниш с Твоите слова.

И аз Те следвам с вяра, като птица,

помазала крилата си с Елей,

да бъда Твоя, Божия зеница…

Отвъд звездите – сродник Галилей…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

НЕ БОЙ СЕ, МАЛКО СТАДО!

Не бой се, малко стадо!

Исус ти е овчар!

Заветът Му е младост!

Спасението - Дар!

Дори от зло земята

до днес да се тресе,

високо в Светлината

сам Господ те пасе.

Не бой се, малко стадо!

С надежда оцелей!

За Истината страдай!

За Правдата живей!

Светът сега те мрази,

но Вяра те държи!

И Святият те пази

от примки и лъжи!

Не бой се, малко стадо!

Виж Славата отвъд!

И Вечната Награда

след стръмния ти път.

Небето ще отвори

сияйната Врата,

и ти ще бъдеш горе,

спасено от Христа!

Не бой се малко стадо!

Остана само Миг!

С една пречиста радост

да зърнеш светъл Лик!

Любов ще те пресели

в блажения подслон

сред Святите предели

на чудния Сион...

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ЯМАТА НА БЕЗБОЖИЕТО

Светът е днес безбожна яма,

създадена от дух жесток.

Там изход към Небето няма,

но властва плътският залог.

В съдба, от памтивека сляпа,

копае своя ров тварта,

и пуска корен като ряпа

в заветни връзки със смъртта.

Измамна тленност я увлича

и кръг обречен я върти –

до гроб страстта си да обича,

без никога да полети.

Накрая, в пръстното изгнила,

да срещне участта си в мрак –

с едно осъдено мъртвило

под гняв и вечен похлупак.

И тази най-ужасна драма

дано послужи за урок.

Спасете се от злата яма

със зов към Истинския Бог.

Че който в нея се намира

ще стигне пъкъла дори –

където червей не умира

и огън всякога гори.

Стефан Главчев

(Възходът на падението)

КРЪСТ, ОТ ПРЪСТТА НЕПОЗНАТ

Аз не плащам за чужди съмнения

и не сея раздори и смут.

Ходя в светлия Път, озарения,

със Христови сандали обут.

Съгледвачи одумват ми вярата,

анонимни и шепотно зли.

И край мен настървена покварата

свива примките, за да боли.

Превъзмогвам мълви и зловония.

Всяка клюка ми става пирон.

А венецът напомня с агония

за присъда от Синедрион.

Безполезно е всякакво спорене

с приземените в змийския ров.

Моят извор за всички отворен е,

но малцина го пият с любов.

И това ми е явно разпъване,

ориста сред безбожния свят –

заповядан за пълно потъване,

да съм кръст, от пръстта непознат.

Стефан Главчев

(Тленен остатък)