ИДЕ СКОРО СЪДИЯТА…

Светът за Господ е забравил,

превзет от тъмен властелин.

Не помни праведния Авел,

но хвали злобния Каин.

Реки от кърви аленеят

сред гробища околовръст.

А шепне в лудите злодеят

желания за още мъст.

За още взривове, пожари

и трупове на планини.

Да бърза злият, да удари,

да стреля без да се свени.

Живот, зачеркнат като грешка,

и равен на един куршум.

Къде ти тук съдба човешка

по дългия житейски друм?

Дали зъбът или окото

на Правдата ще върнат дан,

когато трупа се горкото,

подобно лава от вулкан?

О, свят на гибел и омраза,

потънал до самия ад!

Ти сам с отрова се наказа,

отхвърлил Бог и Благодат.

Че днес, когато брат със брата,

кървят с простреляни тела,

отново палиш им враждата

с ракети, с бомби, с пушкала…

Не искам хич да те оплача,

че ти си Рим във руини.

Проклет Нерон ти е палачът –

грехът на твоите вини.

Но иде скоро Съдията,

подобно бляскав гръм отвъд,

на тебе да даде разплата

в Гнева на Страшния Си Съд.

(Възходът на падението)

Ясен Ведрин

ИЗБОР МЕЖДУ ЛЪВОВЕ

Избрах си вяра в светъл лъв.

И нека тъмният рикае.

Спасен под праведната Кръв –

това е Смисълът… Това е!

Във свят, от зло освирепял,

не искам блатото на скота,

но Бог да ми отсъди дял,

платен на Кръста на Голгота.

Не вярвам в земните лъжи

за постове и политики,

че всички злият ги държи

като изсъхнали тръстики.

Напусто в клетвени слова

рисуват розови миражи.

"Човекът е като трева…" –

едва ли някой ще им каже.

Във всеки век и всеки род

трагедия една и съща –

души, родени под хомот,

които мракът в зло обгръща.

Един и същи сив калъп

на мисъл, нужда и тревога –

обръща скотът своя гръб

да би останал скрит за Бога.

Към ада да се втурне пръв,

без даже в миг да се покае,

и в челюсти на тъмен лъв

оттатък чак да възридае.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МОЯТ СЪН

Съдбата ми се случи като сън.

И като миг животът ми премина.

Но някога, след тялото, отвън

ще видя сам реалната картина.

И знам, че вече няма да боли

сърцето от привременната клада.

А мъката от острите стрели

ще се смени с утеха и наслада.

На Вечен Дух заветните слова

износих като вол със тежка впряга.

И днес не питам сън ли бе това

усилие душата ми да стяга.

Реалното е някъде отвъд,

а тук съм със затворени клепачи.

И чак когато свърши моят път,

ще разбера делът ми колко значи.

Провиждам в необята къс небе,

където от съня да си почина,

че колкото и тежко да ми бе,

доведох до Спасителя малцина.

И нека те ми бъдат Свят залог

във свят, където свестните са луди,

че в този сън най-буден беше Бог,

и Той за Своя Рай ще ме събуди.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ОБРАТЕН ЗАВОЙ

"…но Аз се молих за тебе, да не ослабне 

твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, 

утвърди братята си…"

(Лука 22:32)

Ако денем те плаши демоничния вой –

направи, мили братко, обратен завой.

И ще видиш зад тебе две Небесни ръце

на чудесния Господ със любящо Сърце.

Ако страх те измъчва или нямаш покой,

направи, мили братко, обратен завой.

И мирът ти ще бъде в радостта от лъчи,

а светът няма никак твоя дух да вгорчи.

Ако грях те залива като страшен порой,

направи, мили братко, обратен завой.

И ще видиш пред Кръста как от прошка една

мигом горе политаш, озарен в Светлина.

Даже с мръсният дявол да застанеш в двубой,

направи, мили братко, обратен завой.

И ще видиш как Господ с двуострия Меч,

прави Злото да бяга и препуска далеч.

Тази мъдрост от свише в своя ум положи.

С нея Бог ти помага! С нея Той те държи!

С чиста вяра в гърдите този зов проумей!

Към Христос обърни се! И обърнат – живей!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СВЕЩЕН ТОВАР

Свещен товар животът ми изстрада

и труден моят път ще продължи.

А гледайки духовната грамада

дори не питам колко ми тежи.

Не съм Атлас, да нося с рамената

едно Небе от Милост и Любов,

но стига ми, че блика Светлината

от книга или кратък стихослов.

Духът на Бог е скритата вселена,

в която Слово ражда канари.

Но трябва Му душата, посветена,

до сетен дъх заветна да гори.

Пред ледения вятър да не спира

и в мрака със светилник да блести.

А в раните си смисъл да намира,

когато злият идва да мъсти.

Невидимото – кой и как ще може

да види във съдбата ми, не знам…

Но иска ми се ти, Всевишни Боже,

очите слепи да отвориш сам.

Че камък, който камъни износи,

дори до нечовешкия предел,

не са му нужни никакви въпроси

защо и как товарът Ти е взел.

За всичко от Небето има Сила

един новозаветен назирей.

Не ще го спре лукавата Далила,

изпратена от тъмния злодей.

Свещен товар животът ми изстрада.

Оттатък ще олекне. Като в сън.

С онази най-жадувана награда,

че бях Христов… И винаги ще съм!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

КЪМ БОГ ОТЕЦ!

Прибежище Си мое, Свято,

и Храм на живите води!

А аз съм Вечно Твой, когато

Синът Ти в мене се роди!

И в Твоята Любов раздаден

Той сам докосва и блести,

та Дар изящен и изряден

пред Твоя Трон да възвести.

С каквато безпределна Воля

Ти движиш светлите звезди,

с такава – много Ти се моля –

в Духа Си Верните води.

Христос в душите им да свети

сред непрогледната тъма,

преди, подобни на комети,

да си пристигнат у Дома…

С такива думи Те заричам

и хвърлям котва – там отвъд,

където Вечното пресича

за Теб изминатият път…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ДА БЪДЕШ ВЕЧНИЯТ МИ ДЯЛ!

Дали на Стадо Си Овчар

или на пръчките Лозата,

Ти, Господи, Си моят Цар

Един Единствен на земята.

Дали Си Хляб, от Бога Свят,

или изгрялата Зорница,

със Теб оставам вечно млад

и имам порива на птица.

Дали Си Вечна Канара

или Светилник на Олтара,

аз няма друг да избера,

но Тебе ще последвам с Вяра.

Дали Си Истинският Храм

или на Сватбата Агнеца,

оставаш моят чуден Плам

и Връх Заветен за светеца.

Дали Си Верен Съдия

или Давидовият Корен,

със Теб от древната змия

довека ще съм непреборен.

Дали Си Светлият Жених,

или Вратата, в Дух стеснена,

със Виното Ти се опих,

и в Теб душата е блажена.

Дали Си Камък от Сион

или Си Алфа и Омега,

в сърцето сторих Ти поклон

и Твой ще бъда във Ковчега.

Отец у Тебе е събрал

в едно Небето и земята!

Да бъдеш Вечният ми Дял

и всичката ми Обич Свята!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ОТВОРИШ ЛИ ЕДНА ВРАТА…

Дочувам глас на странник клет,

до мен решил да се допита:

"Ах, много моля за съвет,

че нося смут в душата свита.

Не виждам смисъл да съм жив

и мрак в очите ми напира,

че аз съм по природа крив,

а кривият – боклук умира.

Какво да сторя, ми кажи?

Къде живота си да скрия,

щом всички думи са лъжи

в една и съща орисия?"

Въпроси… Вятърът свисти

в отворена врата погрешна.

И няма как да опрости

Исус душата безутешна.

Но аз, към клетника пред мен,

решавам думи да му кажа,

а той ме гледа натъжен,

приседнал кротко на паважа.

"Попитай тихо Мъдростта,

готова да ти проговори:

Отвориш ли една врата

и… другата ще се затвори.

Отдавна Някой вън стои

и вярата ти още чака.

От Него Светлина струи,

която ще изгони мрака.

Той хлопа тихо. Като в сън.

И с тебе да вечеря иска.

Недей да Го държиш отвън

и даваш Зло да те потиска.

Че Той мнозина е спасил.

И тебе ще спаси довека.

А все едно какъв си бил,

щом тръгнеш в Святата пътека.

Живот невиждан, неживян,

с Небесна Кръв у теб ще блика.

Вратата отвори Му. С блян.

Че тя е Мир за мъченика…"

Протърква странникът очи.

Отваря сам Вратата бяла.

И всред Небесните лъчи

душата му е просияла.

А с трясък другата врата

затръшва се към тъмнината.

И тръгва да крещи в нощта

отново смачкан Сатаната…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СЛЕД ЗАТВОРЕНАТА ВРАТА

Вратата в кратък миг ще се затвори,

а страницата Дух ще прочете.

И светлите души ще литнат горе,

където най-блажени ще са те.

А в грешната земя, опустошена,

потопът всяка чест ще съкруши.

И древната змия, от Бог смутена,

света от Светлината ще лиши.

Облъхнати от мерзост и поквара

влечугите в пръстта ще търсят храм.

И влезли под венчилото на звяра,

ще кажат "да" на тъмния Адам.

Звездите ще помръкнат. Като в яма.

Луната ще потули лепкав мрак.

И Кръстният Спасител ще Го няма,

застанал пред спасителния праг.

А някъде, от светъл свой прозорец,

един пророк щастлив ще промълви:

"Смирените въздигна, Боже, горе,

а гордите в капан ги улови!

Света наказа с праведна тояга.

С презрение царете унижи.

А Верните дари с усмивка блага

и с Вечност Твоят Род ще продължи.

Повярваха словата Ти малцина.

Но аз за тях на Теб благодаря.

Защото от година на година

слугата Ти чрез тях се разгоря.

И ето ги – в прегръдката Ти Свята –

принесли с вяра своите души,

че в кратък миг затвори се Вратата,

а долу няма кой да утеши…"

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРЕМЪДЪР УРОК

Нека води се човекът от премъдрия урок –

извървяната пътека води винаги при Бог.

И в река необратима бързо времето тече,

даже цял живот да има между старец и момче.

Как обличал си душата – чак отвъд ще разбереш.

Чистият висон е Святост. Мръсната съблазън – леш.

Кръстът – Образ вековечен. Сребърникът – тъмен ров.

Който както е облечен – адов е, или Христов…

И на този свят си струва Злото да се претърпи.

Даже злият да царува, щом лъжата го крепи.

Съд душите ще разделя към различни светове.

Във Небесното – постеля, в дълбините – зверове…

Днес човекът сам се учи между мрак и светлина,

че за вечната му участ Някой е платил цена.

И оттатък нищо никой няма как да заплати.

А отсам Голгота вика, грешния да опрости…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)