ТРЕВОЖНА СИРЕНА

Душата ми е вече уморена

скръбта от този свят да отрази.

Покрита е духовната арена

с пролята кръв, с пресъхнали сълзи,

на съвестта със костите строшени,

на алчността с кръвясалия щит,

и вече поразените мишени,

в които зее ужас неприкрит.

Смълчават се души, без капка сила,

когато ги заплаши Голиат,

и всяка най-позорно се е свила

в поклон пред демоничния преврат.

Да пуснат Злото в себе си, дълбоко.

Лъжите да приемат с плахо „да“.

И вихърът на бясната жестокост

след миг да ги превърне на ръжда.

Уви! Това е краят неизбежен,

на свят, отхвърлил светлите слова.

Дори да бях в делата си прилежен

мнозина към Христос да призова,

останаха сърцата тъй далеко

от верните малцина покрай мен,

че казах си накрая: "О, човеко!

От гибел Вавилон е поразен!

Не се лекува грешник под измама,

която му внушава, че е здрав!

И изход пред излъганите няма,

но само ров за идещия гняв…"

Душата ми е вече уморена.

Дано Отецът Свят я облекчи.

Че беше тя тревожната сирена,

готова сто години да бучи.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

МЛАДОСТ КАТО ЗОВ ПРЕМИНА

Години минаха в искри

и младост като зов премина.

Слугата своя дар не скри,

но го раздаде на мнозина.

Един със радост го прие,

а друг с омраза го отрече.

И скръбното ми битие

е с ясна равносметка вече.

Дали ще бъде друга? Не!

Не чакам никаква пощада.

Стоя пред Бог на колене,

но приживе горя на клада.

За всеки лъч от светлина

платих със тежки дни и нощи,

но Ерихонската стена

остана да ме хули още.

Подобно вирус припознат

постави ме под карантина.

И страдах в страшния си ад,

но някак без да се спомина.

Не търся стол на първи ред.

Хвалба човешка ми е чужда.

Тръбата има си Завет –

девици нощем да събужда.

И даже смачкана от гняв,

звука си верен ще засвири.

А кой е крив, и кой е прав,

отгоре Господ ще издири…

Години светеха в искри

и младост като зов премина.

А дарът, който в мен гори,

поне докосна неколцина…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА СВЕТЛИЯ ОТ БОГА ДЯЛ!

Когато този свят съвсем е

от мъст и злоба полудял,

делата си превръщай в семе

за светлия от Бога дял.

Че който сее – той и жъне

и става в горното богат.

И няма в жетвата му тръни,

но Вяра, Мир и Благодат.

Въпрос на избор е съдбата

и смисъл, че поел си Път.

Заложиш ли на Воля Свята –

към нея се стреми духът.

И даже всички бариери

светът накуп да събере –

Завета щом си изнамери

сърцето няма да се спре.

Върви и сей Любов тогава!

Дарявай клети с добрини!

И сам ще си натрупаш Слава

във праведните висини.

Съкровище от Светлината

ще бъде Вечният ти дял,

защото на Христос благата

в души човешки си посял.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЕРЕН В ПЪТЯ СИ

Духът на този свят не дишам

и мразя древната змия.

Живея с вяра, някак скришом,

и верен в Пътя си вървя.

От всяка загуба – печеля.

С горчив пелин съм се опил.

Избирам камък за постеля –

на Яков страшния Ветил.

По стари друми и пътеки

следя пророци и царе.

И виждам вярата у всеки,

готов за Бога да умре.

От пергамента на равина

до паднал воин в тежка бран –

събирам цялата картина

на този смисъл изживян.

Така у мене оцелява

Небесният и светъл Път –

живота си да дам за Слава,

която ще съзра отвъд.

А тук – честит или излишен –

със моя Бог ще устоя,

щом Злото в този свят не дишам

и мразя древната змия.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КЪМ СКРИТИЯ У БОГА!

Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.

Сам си пише некролога всеки властник нечестив.

Сам присъдата си трупа с непростимите злини

и изследват го под лупа праведните висини.

Свършва старата епоха на една лъжовна гад.

С нея страшни придойдоха мор, принуда и диктат.

Тя съдби безчет завлече в тъмна страшна дълбина

и суетните обрече на живот без светлина.

Ти, обаче, с чиста Вяра, още малко претърпи.

Подлост, злоба и поквара Господ Бог не ще проспи.

Има Вечност справедлива. Там рушветът не важи.

Злият в пъкъла отива и верига го държи.

А ще има сиромахът Свято Лоно и покой,

без да го тормози крахът от изедник в тлъста лой.

Съдник строг е битието и горнило на скръбта,

но за избора в сърцето е последната врата…

Светла, Вярата узнава тя къде ще отведе…

Верният ще види Слава, а безбожният – перде.

Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.

Само скритият у Бога е в Духа Му Вечно жив.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

БЕЗ ВЯРАТА В БОГ...

Човекът, останал без Вярата в Бог,

ще бяга от трън, но ще случи на глог,

и даже да тръгне незнайно къде

душата му всякога зло ще боде.

Дори да се счита за вече успял

ще гази с нозете си светската кал,

ще пълни душата си с мръсни лъжи

а всичко суетно до смърт ще тежи.

Не бих му завиждал за земната лъст

и всички капани от лъскава пръст.

Със тях ще живее и в тях ще умре,

без пътя към ада да може да спре.

Ще минат годините - сякаш са лъх

и немощ ще сграбчи горчивия дъх.

Напусто живелият - духом е пуст,

останал без Святата Вяра в Исус.

Съкровище няма в Небесни места,

ни кръстните рани, ни Слава в Христа.

Ни праведна дреха, ни капчица лек.

Ни чудна утеха във бъдния век...

А Господ е хлопал, дори не веднъж,

и нему е викал: "Ръката Ми дръж! 

Завета Ми светъл ела и познай,

изкупен да бъдеш за Вечния Рай!"

Но грешникът бил е за Словото глух,

заложил на своя доволен търбух,

измамил в съблазните плътски уши

за всичко което сърцето руши.

Човекът, останал без Вярата в Бог,

ще случи накрая на зъл кръволок

и времето няма да върне назад

да би го избавил Спасителят Свят.

Но днес, ако думите той прочете,

да знае: За него са писани те!

Въжето отгоре все още виси!

Хвани го, човеко! Духа си спаси!

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ГОСПОД ПО МИ Е СКЪП!

Даже днес битието

да заплащам със скръб,

на Престола в Небето

Господ по ми е скъп.

Трудно нося товара

с уморения гръб,

но в Заветната Вяра

Господ по ми е скъп.

Не сполучих на меко

и измъчва ме ръб,

но си казвам: Човеко,

Господ по ти е скъп!

Претърпявам злината

от отровния зъб,

но напук на змията

Господ по ми е скъп!

Неудобен, отричан,

не живея в калъп.

Щом реша да обичам –

Господ по ми е скъп.

Имам Кръстна Пътека

до лъчите отвъд!

Затова и довека

Господ по ми е скъп!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

КОГАТО ДУХА СИЛЕН ВЯТЪР

По пътя труден в стръмнината

едно за себе си разбрах –

когато духа силен вятър,

в сърцето не остава прах.

И всяка бурна съпротива

премахва грешното край мен –

от връзка земна и фалшива

до страсти в гниещата тлен.

Пътувам, без да съм забравил,

на древните слуги скръбта.

Един Димас остави Павел,

понеже любеше света.

Гиезий, плувнал от съблазън

прие пръстта на Нееман,

и блед със своята проказа,

погина в плътския капан.

Че стръмното не е за всеки,

доказва бесният отпор.

И на Господните пътеки

остават хора с вечен взор.

Високи в прицела, в следите,

предадени от Пример Свят,

с една посока към звездите

пред всяко зло да устоят.

При своя Бог в Заветен шатър

да влязат с чистота. Без грях.

Че духал ги е силен вятър,

от който не остава прах.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЯРА-СЛЪНЧОГЛЕД

(На една приятелка във Вярата)

Когато се въздига плява,

а Храмът е съборен плет,

човекът в Бога оцелява,

щом има вяра-слънчоглед.

Не може с нея да изгуби

лъчите Святи на Христа,

защото истински ги люби

от утрото до вечерта…

От изгрева лазурно златен

до залез кърваво-червен,

животът му е благодатен,

принесен Богу всеки ден.

И знае слънчогледът верен,

че топли своите зрънца,

а в своя Господ ще намери

Любов от хиляди сърца.

Че Той е Слънцето, Което

блести над всички светила,

и всяка вяра на Небето,

за Него жива е била.

А щом Го следва в зов изречен,

в лъчите на Свещен Завет,

пребъдва в Смисъла си Вечен

човекът с вяра-слънчоглед…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЕКОВЕЧНАТА ПОБЕДА

Победа е, ако останеш беден,

съблазните на дявола проклел.

Във земните блага да си последен,

дори и шепа користи не взел.

Победа е, ако светът те срита

и с шумен смях душата ти презре,

а ти да гълташ скърби до насита,

но светлият ти порив да не спре.

Победа е духът ти да измоли,

когато злото с кризите бучи,

да би прегърнал неколцина голи

с печал нескрита в техните очи.

Победа е, останал с малко сила,

да съкрушиш лукавия титан,

щом вярата у теб е съхранила

изваян Камък в Божията длан.

Победа е да издържиш на клада,

щом Огънят на Бог е по-горещ.

Четвъртият е твоята Награда,

дошъл за помощ в пламенната пещ.

Победа е сред лъвовете в яма

Мирът да бъде здравият ти Щит,

а псетата на всяка зла измама

да ги погълне ужас страховит.

Победа е за Святата рокада

да мислиш непрестанно нощ и ден.

Че първият, от гордост щом пропада,

последният ще бъде извисен…

И нека днес сърцето ти се вгледа

не в думи, а в Духа им изявен:

Христос е вековечната Победа

над този свят, от Злото уловен!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)