ДИАГНОЗАТА НЕРОН

Когато в ядрена угроза

трепери сплашеният свят,

Нерон е име-диагноза

на свръхнадеян психопат.

Решил да мачка, прекроява,

дори народ да изличи...

Какъв ли демон се стаява

в кръвясалите му очи?

Каква ли гордост го разяжда?

Каква ли алчност го мори?

Човек на този свят се ражда

човешкото да сътвори...

Убийството е зов от звяра.

Разрухата - от тъмен бяс.

А пламне ли светът в пожара -

живот остава му до час.

Във древното и смутно време

един подлец запали Рим,

та вярата дано отнеме 

в Спасител, на души любим.

Нерон бе скверното му име -

влечуго със имперски трон.

А днес светът отново в дим е...

Отново пали го Нерон...

Сърцето му не се насища.

Ръцете драпат за петрол.

Дори с цена на пепелища

и най-брутален произвол.

И няма лудница, която

подобен вълк да озапти,

готов да стъпче всичко Свято

и сам да плаши и гнети...

О, идвай Боже Справедливи!

Димът до Теб се извиси!

Горят нежънатите ниви,

а няма кой да ги гаси...

Изгарят куп съдби човешки!

Горят и Правда, и Закон!

И стават времената тежки

от диагнозата Нерон...

От нея властните са луди,

предадени на зъл разврат.

Дано ги Мечът Ти прокуди

дълбоко в огнения ад...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗАЩО ПРИВЛИЧА ГИ МАГНИТЪТ…

Не знаят хората, не питат,

дори усетили злина,

защо привлича ги магнитът,

от Бог наречен Сатана.

И как минават вековете,

а той съдбите им руши,

и щом ги сдъвче в греховете,

поглъща техните души.

Човек лишен ли е от вяра,

за Злото винаги е сляп.

В духа на светската поквара

върви и пада в черен трап.

И в него е готов да рови

с години лепкавата кал,

намиращ хиляди любови,

които князът е раздал.

Любов към идолите земни.

Любов в хазартните игри.

Любов от пълните кореми

към безконечните софри.

Любов безумна към парите.

Любов за всяка суета.

Любов към егото си, скрито

в дълбоки връзки със калта.

А тръгне ли така да люби

човекът грешен този свят,

във мрака гъст ще се погуби,

където няма път назад.

Да види някога, оттатък,

във миг безкрайно закъснял,

че дългият живот е кратък,

когато го владее кал…

И там напусто е да иска

от Бог съдба за втори път.

Не! Днес да преценява риска,

когато люби го светът…

Защото той е само маска

на паднал дух от висини,

и с неговата тъмна ласка

безбожни стават всички дни.

Човек ли е? Роден е вече

един живот да сътвори.

Дали ще е от Бог далече

зависи от какво гори…

Горят Небесните олтари.

Гори и адът с бесен плам.

А огън почне ли да жари –

при него е сърцето, там…

И има смисъл само тука,

не утре, даже не нощес,

Спасителят да му почука,

а той да отговори: Влез!

Едва тогава, без да пита,

но озарен от Светлина,

човек ще знае, че магнитът

е бил лъжецът Сатана.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАЙ-СЪДБОВНАТА БИТКА

Войната е отдавна тука.

Бучи над скръбните души.

И бесен дух, размахващ чука,

нечисти съвести троши.

Плътта, уви, не я съзира.

Тя вижда земните войни,

където хиляди умират

по хълмове и долини.

Светът не може да надскочи

обречения си затвор.

Виновник няма да посочи

за ничий крах или позор.

Събира труповете в яма.

Надъхва смъртните за бой.

Но страшната война голяма

пак няма да я види той.

Тя става явна чак след гроба,

оттатък смъртната врата,

където в мир или прокоба

духът посреща Вечността.

А той не може да загине

и бъдното да си спести…

Или безславен ще се срине,

или прославен ще блести…

Че има битка най-съдбовна

на злия мрак със Светлина.

И тя е страшната, вековна

и непрекъсваща война.

Победа в нея е възможна,

когато вярата е щит,

и всичката тъма безбожна

побегне в ужас страховит.

Че само и едва тогава

откъм Христовата страна,

човекът Злото побеждава,

платил най-скъпата цена.

И със венец на победител

напуска този свят без стон,

да влезе в тихата обител

на Благодатния Сион.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОТВАТА НА СЪРЦЕТО

Всяка котва сърцето си вика.

Там, където я пуснеш – тежи.

Тя изпълва с копнеж мъченика

във Небето със зов да кръжи.

Зад съдбовната светла завеса

да прониква със Свят благослов,

и да знае мечтите къде са

преизпълнени с Дух от Любов.

Помъдрял от житейските бури

да се скрие в най-чист мироглед.

Че си струва, щом Господ притури

скръб и болка в живота му клет.

Котва само със тях се обръща

да потърси висок небосвод,

даже грозен светът да се смръщва,

че посоката има си брод.

Всичко тленно в борби остарява,

без вървежа да върне назад,

но сърцето до кръст се надява,

щом го тегли Небесният Град.

То смирено с надежда се кротва

и жадува през всичките дни

да потъне при своята котва

в озарени от Бог висини.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПРИШИЙ НА РАМЕНАТА СИ КРИЛА!

В земя на болка, скръб и теглила,

където злото клетници посича,

приший на рамената си крила

и ангел им бъди, да ги обича…

Дарявай ги с небесна доброта,

но не за благодарност и отплата,

тъй както през отворена врата,

лъчите си разлива светлината.

И знай това, че жертвата добра,

дошла от Бог за страдащите хора,

в утехата прибавя им пера,

с които те да литнат към простора.

И ангели да бъдат по копнеж,

въздигнали пределната си вяра.

Едно такова чудо да съзреш –

осмисля в дело силата на дара.

В земя на болка, скръб и теглила,

слугата Бога ангелски да слави.

Пришил на рамената си крила

добро да стори…И да го забрави!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕНАПРАЗНО С ИСУС СЪМ ЖИВЯЛ!

Във сърцето ми няма кесия

и в духа не държа портмоне.

Прося щедрост от Вечен Месия,

на молитва превил колене.

Той е Верен и винаги дава,

както никак не може светът,

че природата грешна, корава,

е далече от светлия Път.

Самарянин едва се намира

да помогне на клетник в беда.

Добротата от зло се възпира.

Съвестта – от висока греда.

И е Кръст, и присъда навярно

че съм смут във всеобщия лед.

Битието ми, с обич пожарно,

е родено от Дух и Завет.

С две монети Христос ме дарява,

за да бъда в живота си благ.

Сиромахът край мен да се сгрява

не с нищожния дребен петак,

но чрез Благост и Милост, с които

Благодатният рани цели –

да привдигне сърцето пребито,

и у него Любов да всели.

Няма много врати към Небето.

Сам Христос е Вратата една.

В Него влиза Доброто, което

изцелява от всяка злина.

И дано съм достатъчен в края,

щом получа си Вечния дял,

за да бъда щастлив, и да зная:

Ненапразно с Исус съм живял!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЕДНА ТРЪБА БУЧИ, НЕ СПИРА…

От стари бесовски съюзи,

навред разпалили войни,

светът проклет ще се изхлузи

до адовите дълбини.

Царе, крале и президенти

на почит всякога били,

ще бъдат вечните клиенти

за огнен жупел от стрели.

А с тях – продажни премиери

в окови страшни ще са там,

и никой няма да намери

утеха в яростния плам.

Ще стенат в мрака генерали

проливали реки от кръв,

и всички, що сърца са дали

за всяка сатанинска стръв.

Банкерът ще хрипти и моли

за капчица вода поне,

забравил хиляди неволи,

които е съсипал с "Не"…

Това е вечност предузната!

Записана от векове!

Защо ли още Сатаната

светът за господар зове?

Змията сигурно му стига

за някакъв измислен рай,

но после черната верига

едва ли смъртен ще изтрай.

Една тръба бучи, не спира.

Дано от пропаст да спаси!

Но днес земята се раздира

и лют пожар не се гаси.

От стари бесовски съюзи

светът е зъл… Същински ад!

Обърнах си и двете бузи

и чакам моя Господ Свят…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ОЩЕ ДЕН ДА ОСТАНА С ХРИСТОС!

"Затова, не се безпокойте за утре, защото

утрешният ден ще се безпокои за себе си.

Доста е на деня злото, което му се намери…"

(Матей 6:34)

Нямам вяра за много години.

Само Бог разполага със тях.

Ден да дойде. И друг да премине

стига в моя житейски размах.

Пред духа ми стои съпротива.

Злоба вятър раздухва студен.

В кратка битка денят си отива

с още много злини зареден.

Аз отдавна съм явна мишена.

Поругателят съска за мъст.

И очаква от мен да простена

и сваля непосилния кръст.

Е, ще има напразно да чака…

Моят път е отдавна видян.

Не е страшно, прицелен от мрака,

да кървя, от стрели поруган.

Имам точни и Святи причини

да ме мрази проклетият княз,

че реша ли сърце да почине,

ще излъжа сам себе си аз.

И годините, толкова много,

що човекът напред е видял,

нека дар да му бъдат от Бога,

и честити във земния дял.

Мен ми стига заветната вяра

още ден да остана с Христос,

че дори превъртял календара,

всичко утре стои под въпрос…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА ВСИЧКО ПОД НЕБЕТО!

Казват, че в живота няма

ненаказано Добро,

но на Господ Бог във Храма

ти си Злато и Сребро.

Златото ще се докаже

в сярната киселина,

и ще превъзмогне даже

най-жестоката злина.

А Среброто своя блясък

връща в огнената пещ…

Става ли ти вече ясно

как живота да прозреш?

Че уроци в него има

и за зли, и за добри.

Някой изпита си взима,

друг е скъсан и гори…

А до завист Бог ревнува,

щом от Злото ни спаси.

Злато и Сребро не струват,

ако грях ги покоси…

Злато и Сребро ръждясват,

щом поквари ги Мамон,

и светилници угасват

от погрешния поклон.

Затова смири сърцето

до Разпятие дори,

и за всичко под Небето

на Исус благодари…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ТАЗИ ПРАВДА, ТВЪРДЕ СВЯТА…

Дори да се въздига плява

с цената на погром и крах,

на Господ нека уповава

отритнатият сиромах.

Спестил мечтите за съдбата

в Небето да лети с копнеж,

докрай затворил сетивата

за всичката безбожна леш.

Че тя делът си долу взима.

Празнува, пие и яде.

Но има сетнина незрима,

която примка й преде.

Какво и как ще й се случи

ще види някога отвъд,

където с ужас ще научи,

че е предадена на Съд.

Водите си назад не връща

реката, вляла се в море.

Смъртта като ламя е съща

и всеки грях ще прибере.

И чак оттатък, чак тогава,

се плаща скъпата цена,

когато лъскавата плява

потъне в мрак и тъмнина.

На Лазар нека да прилича

отритнатият сиромах,

и своя Господ да обича,

смирил душата си без страх.

Че долу всичко му отнеха –

покой, добруване и чест,

но горе чака го утеха

след пътя тъжен и злочест.

Така са вярно наредени

на Бога Вечните съдби.

Едни – за Рая са родени,

но той се страда и скърби.

А други в гибелна измама

събират земния си дял,

че друг оттатък просто няма

да би го някой обещал…

И тази Правда, твърде Свята,

дано слепецът прочете…

Два пътя има на земята

и властни всякога са те.

Човек един от тях избира

до края да го извърви…

А който сбърка и не спира,

лъжовно е живял… Уви!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)