МИСЪЛ СПРАВЕДЛИВА

Не ще се този свят събуди 

от светлите ми редове,

че той предаден е на луди 

и тъмен гарван го кълве.

А жертвата ми по хиляда 

да би я Господ умножил,

ще бъде спънка и досада, 

но не и стълба към Ветил.

На Правдата лъчите Святи 

стесниха Пътя до конец,

а твари, в земното богати, 

не биха следвали творец.

Че тях пришпорва ги каишът 

и ремък властен ги държи,

а те живеят, за да дишат 

духа на сладките лъжи.

Не ще се този свят събуди. 

Витае в зверския си сън.

И той с царете си разблудни 

венци изплита - трън по трън.

Глави смирени да набучи. 

Души на Бог да унижи.

И с дух на побесняло куче 

заплахи куп да изръмжи.

Какво пък? Време за развръзка 

най-близо е, като че ли,

и бърза тъмнината дръзка 

в човешка плът да се всели.

А в процепа на Канарата, 

за Бог понесли куп злини,

души Христови, брат до брата, 

ще видят мигом висини.

И иска ми се чак тогава 

в духа си да усетя сам,

че Бог чрез мене е спасявал 

и пълнил Святия Си Храм.

Това е мисъл справедлива. 

Заплата - някъде отвъд,

където болката се скрива 

и вече не горчи светът...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)