Когато студ сърцата вледени
сред вихъра на хорските омрази –
при Огъня Господен остани,
че само той духа ти ще опази.
Ледът на този свят не се топи.
Замръзват думи, клетви, идеали.
И няма как човек да претърпи
снега от развилнелите се хали.
Спасение едничко го теши –
да бъде въглен в Божия жарава.
И даже сам край гордите души –
в огнището до смърт да се смирява.
Да помни как на дървения Кръст
Спасителят пребори ледовете,
и в устните Му не изригна мъст,
а истинска Любов към враговете.
Най-огнен връх за клетото сърце –
да бъде пламък, който студ прегръща,
и в Святите прободени ръце
един злодей към Бога се обръща.
Небесния Му Пример запомни
и нека Огън всякога те пази,
когато студ сърцата вледени
сред вихъра на хорските омрази.
(Точка на замръзване)
Ясен Ведрин
Няма коментари:
Публикуване на коментар