Както конят във мрамора спи
и очаква да бъде изваян,
нека Мечът човек претърпи,
и търпейки – остане покаян.
Че излишното скрива това,
за което със Кръв се заплаща,
а от Свята над нас синева
Бог Духа Си за скулптор изпраща.
Неизбежна – смъртта ще боли,
щом Заветът във Образ ни вае.
Но Христос, ако в нас се всели –
най-прекрасна победа това е.
И когато отрони се къс,
а след него и втори, и трети –
всеки вдига си личния кръст
да върви към Сион, и да свети.
Чудотворецът няма да спре.
Чудесата Му Мечът ги ражда.
Нека старото в нас да умре
и за новото имаме жажда.
Че зове ни от бъдното Храм
с бели стълпове в Свята Вселена.
И да бъде въздигната там –
затова е душата спасена.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар