В една трагична въртележка
светът безумен се върти.
Не ще природата човешка
към Святото да полети.
Снаряди, бомби и ракети
рисуват черен некролог.
А под фуражките проклети
прилича дяволът на бог.
Надъхан – братът брат убива.
Прекършва злобата съдби.
И газ в морето се излива
от вече гръмнати тръби.
Надига вой вълчица бясна,
откърмила Ромул и Рем.
А от апатия, безгласна,
умира Правдата съвсем.
Плячкосана от зли тирани,
с огньове в нощните тъми,
земята с тежките си рани
предсмъртна тлее и дими.
И иска й се някак, Боже,
да смачкаш Злото, страховит,
че само с Теб животът може
завинаги да е честит.
Ела, Любов от висината!
Небето с блясък озари,
та злият род на Сатаната
от Меча Ти да изгори.
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
Няма коментари:
Публикуване на коментар