ПОМНИ, ЧЕ КАМЪКЪТ ТЕЖИ!

"Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър,

и на тая канара ще съградя Моята църква;

и портите на ада няма да й надделеят…"

(Матей 16:18)

Недей се радва, щом е лесно!

Не хващай вяра на лъжи!

Последвал битие небесно –

помни, че камъкът тежи.

Не го събарят урагани.

По стръмното не хваща прах.

Дори когато поруган е –

не трепва в ужас или страх.

Над него Мечът с плам изсича

свещени думи, Свят Завет –

до смърт Небето да обича,

било във радост или гнет.

Да следва вярността. Че с нея,

надмогнал всяка земна лъст,

един рибар от Галилея

бе Петър – призован на Кръст.

А Храмът Свят над синевата,

Христос от камъни гради.

И щом четеш на Бог словата –

Небесен камък Му бъди.

Че пръст в пръстта ще се зарови

докрай да се опропасти,

но няма в бъднините нови

пред Господ в Слава да блести.

Недей се радва, щом е леко,

но верен – с вяра продължи!

До сетния си дъх, човеко,

помни, че камъкът тежи!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)