Стеснен е Пътят занапред.
С това отдавна съм наясно.
Но даже, от тревоги клет,
във моя Бог не ми е тясно.
Просторът в Него е широк.
Не може взор да го обземе.
И там еленът бързоног
подобен на орел съвсем е.
На Господ чашата изпих.
И тя до дъно беше тясна.
В борбата Му горях до стих,
а пламъкът в пожар прерасна.
Да сочи Святото Небе
което Вярата побира,
че то далечно хич не бе
за звън с Давидовата лира.
Смалих си Вечността до Миг
с най-тънък процеп в Канарата
и следвах Праведния Лик
като Светилник над Зората.
Лъчите Си да ми дари
и с Примера Си да ме гали,
а щом светът ме измори
от Милост Сам да ме пожали...
Стеснен е Пътят занапред
и нека още се стеснява...
Смирен до гъбата с оцет,
на Кръст духът ми устоява.
От дълги битки помъдрял
събрах Началото и Края,
преди с висона чист и бял
във ангел да се припозная.
Ясен Ведрин
(Птицата в теб)
Няма коментари:
Публикуване на коментар