вторник, 18 юли 2017 г.

КЪМ ПОТОМЦИТЕ НА ЛЕВСКИ


(В памет на 180 годишнината от рождението на Васил Левски)

Искрата се превръща във звезда.
Кога и как? В Апостола се взрете!
С един копнеж, наречен Свобода,
живейте... Но готови да умрете!

Олтар си осветете! За Завет!
В кандилото му нека лумне вяра!
И огън сейте сред народа клет,
та робски дух до пепел да догаря.

Смъмрете страх, апатия и срам,
и игото строшете на ярема!
На Господ Бог във праведния Храм
бъдете не въздишка, а поема!

И някъде, след прага на смъртта,
дошла с кама, куршум или бесило,
ще тресне гръм, и блесне в паметта
една искра, изгряла до светило...

Ясен Ведрин




понеделник, 17 юли 2017 г.

СТИХ НА ВЪЛНОЛОМА

Обичам вълните.
Напомнят ми дните,
когато сърцето е твърда скала.
Удържа стихия,
туптейки за тия,
които пред мрака не скланят чела.

Светът се вълнува.
Борбата си струва.
Въздига се бялото в сблъсък пенлив.
И в спомен след спомен
трептя вълноломен -
заливан, отмиван, но остър и жив.

Това е цената -
прегърнал вълната,
да бъдеш сам себе си в жребий суров.
И в изгрева - буден
да срещаш учуден,
лъчите на Свята Небесна Любов!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

РАЗГОВОР С МОРЕТО

Днес отново морето ме вика
да говоря със бриза му прям,
за да срещне у мене мъника,
който с вярата става голям.

Да ме види в седефена мида,
като бисер от притча за Рай...
Хей, море! При вълните ти ида!
Мъдростта си дълбока ми дай!

Разкажи ми защо си солено
и напомняш сълзи от очи.
Може би неизбежната тленност
постоянно в дъха ти горчи.

А във теб се оглежда душата -
бурна, тиха - с небе и звезди,
споделила до стих необята,
в който ангели сипят следи.

Идвам вече... И пак сме двамина.
А пък ти - говори, говори...
И на пясъка в къс раковина
миг от твоя копнеж ми дари.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

неделя, 9 юли 2017 г.

ПАЗИ НИ, БОЖЕ!

Пази ни, Боже! С Милост ни пази
в едната ни човешка изнемога.
Нечестието - гръм ще го срази
и сухите треви ще пламнат в огън.

Но ние да сме в Твоята ръка -
загърнати, без страх от бурен тътен,
не ще ни плаши придошла река,
ни тъмен смут от този свят безпътен.

Пази ни, Боже! Вярно ни пази!
Зеница да Ти бъдем на окото!
За Теб проляхме бисерни сълзи
и Ти ще ни избавиш от горкото.

Понесохме Завета Ти на гръб.
От Злото не потърсихме пощада.
Че по-добре - с привременната скръб,
отколкото с веселие до ада.

Пази ни Боже! Вечно ни пази,
защото Си ни Щит и Вяра Свята.
Под Теб змията смазана пълзи
и в дупките се крие на земята.

А ние в Теб сме явни всеки ден.
Един Христос духа ни осветява.
Пази ни Боже, Преблагословен!
За Почит, Преклонение и Слава!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)