понеделник, 31 юли 2017 г.

ЗАЛЕЗЪТ В МЕН

Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!

С последните си топлещи лъчи
поетът в мене пак ще ви погали.
А моята душа ще премълчи
несбъднатото... За да го прежали!

Раздадох се до сетния си грош -
в печалбата, за други немислима.
След залеза ще дойде дълга нощ,
когато мене няма да ме има.

Но днес все още грея. И гори
в ръцете ми дареното до века.
Едно сърце поне да покори
или роди една усмивка мека.

Това ми стига. Котва към Едем
на кораб, който в залеза отплава.
Изгубва ме светът. Но не съвсем,
щом топлих го в лъчи от незабрава.

Живея в залез. Огнен благослов.
Кръвта кипи в последната ми песен.
А в изгрева оттатък ще съм зов,
с един живот, до сетен дъх принесен.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Няма коментари:

Публикуване на коментар