ДЪЛГЪТ ПРЕД БОГ

Недей помръква плах и клет!

Не казвай: Господ ме остави!

Търси Небето, най-напред,

и всичко ще ти се прибави!

Със покрив, дреха, късче хляб

животът нека ти достига.

Човекът се усеща слаб,

когато дърпа го верига.

На бирника, ако дължиш,

дългът пред Бог свещен остава.

Нагоре погледни и виж

длъжникът как се издължава.

Че капката Христова Кръв

до днес е от света по-скъпа.

А Господ те потърси пръв

и в Извора Си те окъпа.

Плода Му раждай и блести

с лъчи в безбожната тъмница.

Небесния си дълг плати

до най-последната жълтица.

И срещнал Святите очи,

пред Него ще притихнеш в Слава…

Души тогава научи,

на Вярност и Любов такава!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

О, ГОСПОДИ! В ДУШАТА ТЕ ЖИВЯХ!

Животът ще премине като сън

в пределите на спомен и забрава.

И тленната черупка ще е пън,

без извори под почвата корава.

Душата, като птица без кафез,

към синьото крилата ще разпери.

Платила скъпо с пътя си злочест

за блясъка на бисерните двери.

Оттатък няма скръб да й горчи

и смут не ще й чувствата помита.

Но грейнала в небесните лъчи

ще бъде утешена и честита.

Че в бъдното – вовеки и веков –

с едничката си вяра преминава.

Потърсила горещата Любов,

като искра от тлееща жарава.

От цвете мирис, и от арфа звън…

От житен клас зрънцата златозарни…

Животът ще премине като сън,

преди да стигне сферите олтарни.

И чак тогава, в светлия си смях,

човекът към Твореца ще извика:

"О, Господи! В душата Те живях!

И в нея без предел Духът Ти блика!"

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПОТЕГЛИШ ЛИ С ХРИСТОВА ВЯРА

Потеглиш ли с Христова Вяра

по трудния и стръмен Път,

като пелинова отвара

започва да горчи светът.

Тогава те боли от думи

и ножове, забити в гръб.

А вихър от отпор безумен

вещае постоянна скръб.

Не иска мракът да те губи

и с гняв те плаши, за да спреш.

Но ти вървиш, в Исуса влюбен,

готов от обич да умреш.

Понеже болката си струва

и тя прилича на цена,

когато Път се пропътува

със претърпяната злина.

Пръстта е избор на мнозина,

Духът – на няколко едва.

И тази истинска картина

не се нуждае от слова.

В Завет Христос я запечата

и Себе Си превърна в Път –

да следва Верният следата,

в която чезне всяка плът.

И без залог за надпревара,

ни слава с лаврови листа,

потеглиш ли с Христова Вяра

стигни ахайските места.

Че който лентата пресича –

намира светлия финал,

защото Господ го обича

и Той е Вечният му Дял.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ ИСКАМ КРЪСТНАТА РАЗМЯНА!

(По Галатяни 2:20)

Не искам Кръстната размяна –

за мен Живот, за Него – смърт,

но нека с Вяра поругана

пребъдвам в Камъка Му твърд.

Човекът е това, което

в Духа е приживе събрал,

и сам приема под Небето

от Бога писания дял.

Да си потърся келепира

отдавна нямам интерес.

Един живее, друг умира,

понесъл жребия злочест.

И нека ме пропусне слава,

когато в скърбите съм сит.

Честта не всякога се дава

да прави верния честит.

Умира ли Христос на Кръста,

до Него ще умирам там.

Отровата ще пия гъста

от злите тръни на Адам.

Не искам Кръстната размяна

в живота ми да проличи.

Лишен от сладката Осанна,

в "Разпни Го" нека ми горчи.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КОГАТО С ГОСПОД В МИР ЖИВЕЯ…

Да лъжа просто не умея,

но следвам Правдата една –

когато с Господ в Мир живея,

със дявола съм във война.

И няма начин на земята

да пазя неутралитет.

Творецът е проклел змията,

а аз не ща да съм проклет.

Доколкото и както мога

на Злото твърд ще съм отпор.

Света да примирявам с Бога –

това е светлият ми взор.

Да бъда на мнозина Слово

ми стана смисъл и съдба.

И с Меч – отново и отново

да влизам в Святата борба.

Тежи в ръцете ми умора

от Примера Исус Христов,

и търся в Аарон и Ора

подкрепа в братската любов.

Но тях през този век ги няма.

Прославиха се в древен миг.

А днес търговците във Храма

са най-последен Амалик.

Но Господ още ми е Знаме

и винаги ще е такъв –

в сърцето като огнен плам е,

и във духа ми като Лъв.

Оставам Негов, без принуда,

но с Вяра, Избор и Завет.

Понесъл всеки следващ удар –

отричан, хулен, неприет.

Но пак вдовица от Сарепта

духа ми с обич ще дари,

защото в скромната й лепта

Христос царува и гори.

Какво пък? В бъдното се смея

от Връх на Свята планина…

Когато с Господ в Мир живея,

със дявола съм във война.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТОВАР ОТ СВЯТА ПЛАНИНА

От остри копия прострелян,

но следвал вярната си цел,

пред моя Господ безпределен

достигнах сетния предел.

И нека никой да не счита,

че вече съм за Него сух,

но как се носи да попита

в сърцето планина от Дух.

Слуги са слизали мнозина

от Хълма с чудна Благодат,

и всеки Пътя си премина

на този зъл, неверен свят.

Със своя Пример да бележат

отколешните векове,

и Кръста си да мъкнат тежък,

и да преборват зверове.

Когато твърдостта пребъдва

у камък, сътворен за Храм,

умората не е присъда,

но знак, че той е вече там…

И миг, преди да си замине

при всички други светила,

Духът му дава да почине

от свършените си дела.

Това е скромната ми Вяра,

надмогнала над грях и плът –

дарих се, и остана в Дара

Живот на Истинския Път.

И нека ми спестят въпроси

пред Бога как платих цена,

защото Той е, Който носи

товар от Свята планина.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ОСТРА ПОСОКА

Живея с Хляба си насъщен

и давам къшеи навред.

Светът ме гледа зъл и смръщен,

за всяка Правда късоглед.

Крещи, че дарът ми не струва.

Така е. Той е без цена.

И няма как да се търгува

в сергиите на Сатана.

Смущавам с пример неудобен.

В матрицата – опасен срив.

Отнасям клетви и прокоби,

за светските стандарти крив.

Това е острата посока,

която следвам нощ и ден.

И няма как да стана стока,

щом Богу в Дух съм посветен.

А даже цял живот да страдам,

нагърбен с временна печал,

не търся земната награда

и в тленното не искам дял.

Светът не може да ме купи

със своя образ дяволит.

И моя дух не ще пречупи

понеже в Канара съм скрит.

Живея с кредо, за което

сърцето ми с любов тупти.

А щом докосва те Небето –

ела, последвай ме и ти!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ИСУС СЕ РАЖДА ДА ОБИЧА!

Духът Господен зов изрича

и Святост в думите искри.

Исус се ражда да обича

и чудеса да сътвори!

Съдбата с прицел е далечен

и следва стръмния възход –

да стигне светлия и Вечен,

на Бога посветен Живот.

Една надежда всеки има

на този стар и грешен свят,

че само с Вярата незрима

остава истински богат.

И колкото и да раздава,

пак празен няма да е той,

защото Божията Слава

е пълна със блага безброй.

Понесен, Кръстът я докосва.

Юнецът в жертвата тежи.

И все едно какво му коства

Завета Свят да удържи.

Голгота е Врата към Бога.

Христос е Камъкът с крила.

И всяка земна изнемога

в Духа победа е била.

А Той все още зов изрича

и всички в Себе Си зове.

Исус се ражда да обича

във дъщери и синове…

Да бъде чистият им Огън

и в тях да разгори пожар,

преди да ги яви пред Бога

във Възкресение и Дар.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДАРЕНАТА ЛЮБОВ

Светът посяти думи не възвръща.

Не трогва пръст дарената любов.

И болката е все една и съща -

трънливият венец Исус Христов.

От плевели обръгва до досада.

Не ще ги сърп пожъне за Сион.

Но щом сеяч предаден е на клада -

пожар са те до смъртния му стон.

Животът му с мечти изпепелени

е глътката с горчивия пелин,

а Вечното сред страстите им тленни

не ще се запечата със Амин.

В капаните на евтината слава

е пълно със пресъхнала трева,

а тя Небесен зов не проумява

и хули подарените слова.

Копнежът се докосва до провала

и жертвата - до гибелния смях.

Една душа, щом всичко е раздала,

е шепа на отритнат сиромах.

Едно сърце, прегърнало Голгота,

е стъпкан грозд със смазани зрънца.

Не ще дочака щедростта от скота,

ни мляко от нахранена овца.

Тъмата на безплодност е присъща.

На сляпа плът, обречена на ров.

Светът посяти думи не възвръща.

Не трогва пръст дарената любов.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧЕРУПКО МОЯ!

Черупко моя, скръбно наранена.

Оставаш плът, дори да те боли.

У теб се движи мойта кръв червена,

но друга Кръв сърцето ми цели.

Към друг Живот духът ми се обръща

и Святи са ми Вечните мечти,

а ти наподобяваш пръстна къща,

която охлюв мъкне и пъхти.

Черупко моя, този свят не мога

със пълни шепи някак да ти дам.

Живея с неизбежната тревога,

че вътре в теб е старият Адам.

Че трябва него с Вяра да преборя,

и той със участта да се смири.

А някак си Небесният ми порив

и в него да започне да гори.

Черупко моя, крехка и чуплива,

към тленното обречена вървиш.

Във пътя ти не виждам перспектива

и бръчките не служат за престиж.

Но искам при внезапната раздяла

да бъдеш тиха в бъдещия сън.

Че с верен дух ти дълго си живяла,

а той след миг ще полети отвън.

Черупко моя! Лодка за морето,

което аз преплувал съм до бряг.

Оставаш като спомен за сърцето,

че с тебе бях мечтател и добряк.

Но иде час от теб да си отида

след многото години остарял,

подобно бисер от придънна мида,

Небето да ме вдигне… Просиял!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧАСОВНИКЪТ НА ТОЗИ СВЯТ

Часовникът на този свят тиктака.

Пружината развита е почти.

И няма власт, предадена на мрака,

стрелките постоянно да върти.

Ще дойде миг и времето ще свърши

във точно заповядания срок,

а крясъкът на стреснатите мърши

ще възвести присъдите на Бог.

Ще опустеят бляскави палати.

Помпозният елит ще се смути.

Грехът му ще потърси адвокати,

но няма никой да го опрости.

А евтината слава на бандита

ще стане мръсна дрипа и парцал,

когато Съдията го попита

какви блага от клетите е крал.

В кошмар, като съдба неумолима,

възмездие над Злото ще плющи,

защото адът своето си взима,

а то напусто в ужас ще крещи…

Часовникът на този свят тиктака.

Стрелките му пълзят към полунощ.

Земята справедливост ще дочака

със пропаст между бедност и разкош.

И този Миг, и този трус съдбовен,

дано духа ми скоро сполети –

че в Бог невинен, а в света виновен,

живях като в Разпятие почти…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

О, ЩАСТЛИВЕЦО!

На щастливецът казвам: Бъди,

но помни тази Правда незрима!

Всеки дух е оставил следи,

та отпосле сърцата да взима.

Богаташ ще ти каже: "Живях

и ми бяха чудесни благата!

Не открих у душата си грях,

нито сянка от оня с рогата…"

О, суетен и слаб адвокат

на делата, пред Бога омразни!

Скрит е дяволът! Дебне отзад!

А отпред е натрупал съблазни.

Само някой, от слънце огрян,

хвърля сянка, лъчите що спира…

А безумецът, в користи взрян,

уж е жив, но пронизан умира.

Не е страшно, на пътя сломен,

да те мъчи най-старата драма.

"Ах, какво ще се случи със мен,

там, оттатък, щом тука ме няма?

Кой ли дух ще протегне ръка,

та сърце присвоено да вземе?

Бях ли, Боже, у Твойта река?

Сях ли, Господи, Твоето Семе?

Ти ли в мене беляза следи

или тъмният пръв ги остави?

Кой царува у мойте гърди

и не ще ме довека забрави?"

О, щастливецо! Думите виж!

Рядко някой ги духом изрича!

Най-прекрасният верен престиж

е човекът Христос да обича.

И натрупал за Него мечти,

с пълна Вяра сърце да положи,

чак тогава щастлив ще шепти:

"В мен намери следите Си, Боже!"

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТЕЧЕ В ДУХА МИ, ОЩЕ БЛИКА…

Когато чашите са пълни

защо ли изворът шурти?

Навярно скръб ще го погълне

и самота ще го гнети.

В сърцата вече място няма

за капка или две поне.

Малцина Благодат голяма

приемат днес на колене.

Къде дареното изтича

не знае изворът прелял.

Роден е той, за да обича,

и себе си да жертва цял.

И странно е, че в свят-пустиня

отдавна жажда не мори,

а той, дошъл от вечност синя,

ще трябва вдън да се смири.

В живота всеки сам избира

доколко дух да напои.

Пред много извори се спира

и глътките си не брои.

Дай Боже всички да са Святи

със бистра бликнала вода,

и с Тебе още по-богати

да бъдат земните чеда.

Че всички капки ще издири

Духът Ти в сетния ми час,

а извори от куп кумири

не ще оттатък видя аз.

Че те на лъскава бутилка

цена си имат с етикет,

и пие жадният мътилка,

от лудост бесовска обзет.

На този свят ще дойде краят.

Ще има сито – там, отвъд…

Не всички извори го знаят,

но те към него са на път.

И даващия, и циника,

Съдът Ти строг ще привлече…

Тече в духа ми. Още блика.

И нека тихо си тече.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЧУДНИЯТ МИГ СВОБОДА!

Не изпускай въжето, с което

Господ в Своя Завет те държи,

че плътта е товар в битието

и от нея жестоко тежи.

Тя към земното дърпа и блазни.

В лакомия и похот цъфти.

Прави хората слаби и празни –

без надежди и светли мечти.

А в робията – страшна тъмница,

роб въздиша в окови от грях

и се моли дори за искрица

да проблесне сред пълния крах.

Няма лесни рецепти за Вяра!

Слагай кръст на себичната плът!

И зловонният мирис на сяра

ще отхвърли ужилен духът.

Виж! Спасителят спуска въжето!

Всяка нишка се вплита от Зов.

И за Него копнее сърцето

сред тъмата на земния ров.

Свята Правда нагоре въздига

с лъч от утринна светла Звезда!

И изтръгнат от властна верига

срещаш чудния миг Свобода!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЕДИН ЖИВОТ, ЗА НЕГО ИЗЖИВЯН!

Затворят ли вратите си – не влизам…

Не страдам, ако ми обърнат гръб.

Това ми е защитен механизъм

и той ме пази от чрезмерна скръб.

Ранят ли ме със хулене – не съдя,

защото само Бог е Съдия.

И с Него, ако искам да пребъда,

високо горе трябва да стоя.

Ограбят ли ме – живи да са нека,

че изворът не спира да тече.

И всичко свое раждам за човека,

та Святото Небе да го влече.

Забравят ли ме – злоба в мене няма.

Христос да помнят – стига ми това.

Една съдба е истински голяма,

когато следва Божии слова.

Разпънат ли ме – прошка ми е броня.

Духът единствен може да прости.

Защото жив в сърцето ми е Оня,

готов със Любовта Си да блести.

Понесъл Кръст – до края ще остана

за Правдата Христова прикован.

Да бъда сам дълбоката Му рана

в един живот, за Него изживян.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЖИВОТЪТ Е ИЗБОР!

(на една приятелка във Вярата)

Животът е избор и всеки избира

в кого да повярва, след кой да върви.

Веднъж се живее. Веднъж се умира.

И вярата в своите битки кърви.

Във вечния бързей на бурното време

се носи сърцето със своя туптеж.

От зов да въздъхне и дъх да поеме,

запазило прицел и пламък горещ.

Животът е избор. И с него съдбата

рисува за Верния точен портрет –

корона от тръни, забити в главата,

и чаша със вино, от Дух и Завет.

Следи по високата стръмна пътека,

огряна от щедри Небесни лъчи,

и мъки с произход от двадесет века,

белязали скули и будни очи.

Животът е изборът, който се случва

веднъж на човека през дух или плът.

Или се отприщва, или се закучва,

но винаги стига до края отвъд…

И нека разумният мъдро избира.

За тежко и леко се плаща цена…

Вината нагоре от Кръв се изпира,

вината надолу… остава вина!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КЪМ ЗАЛЕЗА…

Душата ми към залеза отива

с последните угасващи лъчи

и иска й се в песни да прелива,

но вече от умората мълчи.

Преминала преломните години,

събра си куп тъжовни теглила.

И нямаше в съдбата й градини,

но бариери с вятър и мъгла.

До капчица Заветът я изстиска

и в нея плодовете си роди.

Дълбокият й извор се разплиска,

събрал слова, подобни на звезди.

Сега е уморена. И не чака

венеца си от лаврови листа,

но гледа с мъдрост светла и двояка

отлитащия лъх на младостта.

Завършеният кръг е неизбежен.

Животът е предречен кръговрат.

И всичките започнали вървежи

до точка на пристигане ще спрат.

Душата ми към залеза отива.

Живя… Горя… От дар се сътвори.

И в изгрева дано да е щастлива,

когато Бог утеха й дари…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТЯ, ВЯРАТА…

"Моето иго е благо,

и Моето бреме е леко…"

(Матея 11:30)

Тя, Вярата, е много лека,

когато пръст не й тежи.

Издига в светлото човека

и там мечтите му държи.

Преборва страхове, прегради,

и стига до Престол дори.

В крилата й, орлово-млади,

Небесният копнеж гори.

Тя, вярата, е много тежка,

когато я пришпори плът.

Пълзи под слабостта човешка

в широкия от гибел път.

Стреми се към живота сладък,

избрала лесните неща,

но във световния упадък

докрай поглъща я нощта.

Тя, Вярата, е огледало…

И в нея Образът е зов.

Сърцето, Кръста си избрало,

пребъдва във Духа Христов.

Човекът, в Пътя щом пътува,

докосва Святия залог,

че всичко Вярата си струва,

когато я притегля Бог…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ИСУСЕ! В МЕН СЕ НАРИСУВА!

Художникът с бои рисува.

Христос – със Святите слова.

Но кой и как това тълкува –

въпрос на верни сетива.

Картината е твърде суха

и Дух от нея не струи.

Остава сляпа, няма, глуха

зад изветрелите бои.

В словата Образът се ражда

и следва Светлия Си Път –

да бъде на сърцето жажда

и в Правда да блести умът.

Дано докоснал би мнозина

и в Него полетят мечти,

че днес Христовата картина

е дорисувана почти.

И утре, щом Отец съзре ни,

и види Своя Светъл Син,

от Мир и Благодат огрени

ще влезем в Дом небесно-син.

И лъч прекрасен ще ликува

във всеки благодарен глас:

Исусе! В мен се нарисува

и Вечно Твой съм вече аз!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СВЯТА СЛЕДА

Както жадният моли за глътка вода,

за да смъкне от устни пожара,

потърси във живота си Свята следа

като смисъл за Истинска Вяра.

Че Агнецът на Кръста прободен кърви

и не спира Любов да излива.

Ако Него душата ти в миг улови –

до безкрая ще бъде щастлива.

Погледни към Небето с простора висок

и смали го до капка червена,

и ще знаеш каква е от Святия Бог

Любовта, на света подарена.

Всичко земно се губи в суетни следи.

Неизбежно потъва в забрава.

Но когато в Духа Си Христос те роди –

най-прекрасната Вечност ти дава.

Тя е порив на извор и копнеж на поток

да си влее водите в морето,

а задъхана вяра да направи отскок

до космичния зов на сърцето.

Изявена от думи – тази Свята следа

нека стане ти сбъдване! Нека!

Там, където си вече изгряла звезда,

а Агнецът е Царят довека…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НАЙ-ИСТИНСКАТА ПРОЛЕТ

Най-истинската Пролет ще се случи.

Ще долети на ангелски крила.

Светът за нея няма да научи,

останал в непрогледната мъгла.

Сърца ще се въздигнат като птици

във новия си цветен необят.

Дъга ще свети в грейнали зеници

с една непреживяна Благодат.

Завинаги сълзите ще пресъхнат

и радост от искри ще ги смени.

А Вечният Живот, отгоре вдъхнат,

ще влезе във безкрайните си дни.

И с дрехи от висон, ефирно бели,

душите ще прегърнат своя Цар.

За Него всички скърби преживели,

и себе си превърнали във Дар.

Най-истинската Пролет ще пристигне.

Жадувана утеха в тъжен свят.

И Верните Си Господ ще въздигне –

да бъдат млади, както Той е млад.

Да бъдат Святи, както Той е Свята,

молитвено изречена мечта.

О, Господи! Вземи ни в небесата

и Пролет ни бъди във Вечността!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СВЕЩЕНИЯТ ЗАЛОГ

Без Вяра дух не оцелява

във свят враждебен и жесток,

но в битка тежка и корава

расте Свещеният залог.

А в него всичко се залага –

надежди, болки и мечти,

и скритата в очите влага,

готова в скръб да залюти.

Богатство някъде се трупа,

но не е тук, и не е днес,

а мъдрият не става глупав

да търси в земното прогрес.

Той помни Смисъла в залога –

сам себе си да сложи в дар,

дори до пълна изнемога

от дълголетния пожар.

Наградата е дял Небесен

и Слава в бъдни времена.

А в Път, като изпята песен,

залогът Свята е цена.

Защото с Вяра скъпо струва

животът, Богу подарен.

И ден от жертви – с век векува

във свят, високо сътворен.

Така духът се утвърждава

и сбъдва себе си при Бог,

когато верен се отдава

и бди в Свещения залог.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДВА КРЪСТА

Със страх не гледай към Голгота

и не помръквай от вина.

Два Кръста имаш във живота

и с тях ще заплатиш цена!

"Как два?" – ще ме попиташ явно.

"Та Господ имаше един…

И Той Си го понесе славно,

защото беше Божий Син!"

Е, нека ти явя тогава

от Бога Святите слова,

че праведният заслужава

да има поглед за това.

Когато сам си вдигнеш Кръста

да следваш Божия Христос,

разпъваш в тебе всичко пръстно

в себеотричане и пост.

Духът ти трябва да царува,

а пък плътта да бъде роб,

дори и мъка да ти струва

страстта, положена във гроб.

Това е Кръстът, заобичан,

когато в Огъня гориш,

и искаш чист и несебичен

по пътя с Господ да вървиш.

Но после идва друга Слава

от втория по-страшен Кръст,

когато някой те предава

да бъдеш прицел в хорска мъст.

Когато чашата горчива

е пълна с хули и злини,

и Юда гвоздей в теб забива,

нарочил те със куп вини.

Тогава, тихо, без въпроси,

смиряваш дух, сърце и зов,

че този втори Кръст се носи

към враговете с благослов.

И чак, когато с Правда Свята

преминеш скръбния си ад,

с два Кръста Бог те запечатва

във Вечната Си Благодат.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

БЛАГА ВЕСТ ОТ МАЛТА

Змия от ръката си Павел изтръска.

Ухапа го земната твар.

А гледката беше тъй страшна и дръзка,

че пламна в душите пожар.

"Навярно убиец е! Дял му се пада!

Делата си в смърт да плати!

Щом зло е извършил – ще стигне до ада,

за него отворил врати.

Настига такива най-бързо съдбата,

дори прекосили море.

Защото отровна го клъвна змията

и той всеки миг ще умре…"

Но време минава, а Павел си диша,

без болка, дори без оток…

И чува се там сред туземците скришом:

"На гости дошъл ни е бог!"--

Такава е слабата вяра туземна –

от плътски очи се мени.

И някак не може природата земна

с Небесна човек да плени.

А малко е нужно… Да чуе сърцето,

че то е в живота врата.

Исус щом похлопа, отваряй! И ето –

дошла е при теб Вечността.

Дошла е прегръдката – нежна и Свята

Небесна Любов да дари.

И няма тогава да хапе змията,

та твоя живот да мори…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВЕЙ СЪС ПРАВЕДНАТА ВЯРА

Получиш ли от Бог таланти

не ги заравяй във пръстта,

че тя свалила е гиганти,

били в небесните места.

На дар, получен от Небето,

не слагай никога цена,

че ще потънеш неусетно

във ямата на Сатана.

Не пускай слава да те блазни,

че земна гордост кърми тя,

и дните ти ще станат празни,

като изсъхнали цветя.

Ласкателите дръж далече

с измамливите гласове,

че словото им остър меч е,

готово да те прикове.

На шепотник не хващай вяра

и клюките му отречи,

че той е като плъх в хамбара,

готов да цвъка и цвърчи.

Лика си опази от бръчки

и дрехата си от петна,

а пък изсъхналите пръчки

сравни с невярната жена.

Един Учител в небесата

си имай от зори до мрак,

и Пастир Го зови в душата –

Заветен, Истинен и Благ.

Смири живота си пред Трона,

ръце протегнал към Отец,

и вместо земната корона

търпи трънливия венец.

Живей със Праведната Вяра

във свят от пепел, прах и дим,

и Господ сам ще те докара

до Царството Си невредим…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТАЗИ ЧУДНА ИЛИЕВА ВЯРА!

Самотата е дом на Светия.

Тишината е Божий тефтер.

А със Огъня Свят на Илия

се отключва Небесен безмер.

От Кармил се докосват звездите.

В пещерата духът е смирен.

И Йордан си отдръпва водите,

щом си с Вечност от Бога дарен.

Ветровете върхът укротява

и от тях не възниква беда.

А под смриката Ангелът дава

бяла питка и стомна с вода.

Цяло адово войнство трепери

от излъскан със Правдата Меч,

и с присъда от Святите сфери

над Ваал иде гибелна сеч.

Сред нищожни под слънцето сили –

има Сила със Вяра и Дух.

В колесница жребец ще изцвили

и ще пламне от Святост кожух.

За да блесне светилник в Олтара

и остави всевечни следи…

Тази чудна Илиева Вяра

нека блика у мойте гърди!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ХРИСТОС Е СЪВЪРШЕНАТА УТЕХА!

"…станахме до днес като измет

на света, измет на всичко…"

(1 Коринтяни 4:13)

Доволни са църковните метли,

че всяка в миг словата ми измете.

И мен, ако от мъка ме боли –

то празник е честит за враговете.

Бунището превърнах на амвон

и там реших мечтите си да лея –

за твърде благодатния Сион

и Смисъла оттатък Галилея.

Да бъда измет стана ми съдба.

На църквите – отречен и омразен.

Започнах си самотната борба

от вяра пълен, и от слава празен.

Ридание и скръб не доживях

да ги дочуя в моите палачи.

Тъй чужди са на гърления смях

злините, от които някой плаче.

Горях в неугасимия си плам.

И книгите ми смачкани горяха.

Ръце протягах, искайки да дам,

когато на пазар пари звънтяха.

Разбрах тогава… Пропаст ме дели

от куп души, пред вярата ми клети.

Обичат те с църковните метли

излъсканата сграда да им свети.

Изметен съм… И нека съм такъв!

Позор за всеки устав и доктрина.

Но вярвам, че над мене капка Кръв

по-силна е от клетви на мнозина.

И даже, от света опозорен,

ще нося козинявата си дреха,

защото в дух, от Бога озарен,

Христос е съвършената утеха…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТЪРПИ, СЪРЦЕ!

Сърцето колко ме боли

навярно само то си знае,

но още може куп стрели

за Вярата си да изтрае.

И още зло ще претърпи

от рани, гдето се не виждат,

когато плътските тълпи

го хулят, мразят и обиждат.

Мишена станало е то

и болката без ропот носи.

Не питам: Докога? Защо?

Спестявам тъжните въпроси.

Причината е вътре в мен

и с нея враг обезумява,

тъй както бухал в слънчев ден

от Светлината ослепява.

И със опърлени очи

души надъхва за вендета…

Търпи, сърце! И премълчи

скръбта от своята несрета.

Тя има смисъл по-висок

и прицел много по-далечен.

На Злото му е даден срок

и той изобщо не е вечен.

Привременно ще ме гнети,

но после в миг ще ме изгуби.

Тупти, сърце! Докрай тупти,

щом Кръст Заветен те възлюби…

Дори един рикаещ лъв

духа си против теб да свъси,

ти тласкаш земната си кръв,

а Бог с Небесна те поръси.

И чак оттатък, в някой ден,

ще видиш своята награда,

когато бъде утешен

юнецът в жертвената клада.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПЪТНИК В ГОСПОДНА ГОДИНА

(Увещание за Сионовото състезание)

Няма порив за вчера, нито зов за преди.

Никой минало няма да върне.

Нося Смисълът Вечен – да оставя следи

и добрият ти взор да ги зърне.

Днес със стъпката плаха, утре с крачки напред

ще започне духът да пътува.

Само Вяра е нужна и посока в Завет,

та животът докрай да си струва.

Пътят твърдо се следва, без да гледаш встрани,

даже вятърът гняв да стовари…

Гласове ще прошепнат: Остани, остани!!!

И от загуби скръб ще те пари.

Ще те викат от мрака приземени мечти,

но съдбата ти друга е вече.

Щом светът те намрази – няма как да прости.

Затова отпътувай далече…

До предела Енохов, до води на Река,

и до огнена в Дух колесница.

Само Пътя не спирай, но върви все така

под лъчите на Вечна Зорница.

Двете думи Заветни са Начало и Край.

Между тях светъл лъч се простира.

Всяка бъдна надежда на Небето отдай

и вървежът ти нека не спира.

Нося Смисъл в сърцето. С вековечни следи,

но ги зърнаха само малцина.

Ако следваш Исуса, Верен Нему бъди,

като пътник в Господна година…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НА ГОСПОД В САМОТНИЯ ПЪТ

Потеглил на Господ в самотния Път,

припомняй си Истина Свята,

че той е противен на грешната плът,

понеже я хапе змията.

И тръни те драскат с най-остри бодли,

и с хули светът те проклина.

А точно тогава най-много боли

от тази Адамова глина.

Не ще я премахнеш, но с Дух претърпи,

каквото ще има да става.

Гневът ти правдив е. Отвътре кипи.

Но нека духът се смирява.

На стара епоха във края си ти.

До време и тя ще премине.

А Пътят нагоре свещен ще блести,

защото към Бога един е.

И няма от Вечното други следи

по пътища криви и прави.

Потеглил със Вяра – следовник бъди

и Господ не ще те остави.

Ще счупиш прегради и тежки стени.

Ще смачкаш суетни забрани.

А в тебе залогът за славните дни

ще бъдат Христовите рани.

Потеглил на Господ в самотния Път,

ще стигнеш до бисерни двери,

и там, след премеждия страшни, духът

покоя си Свят ще намери…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЕЗИКЪТ НА ХРИСТОС

"Огън дойдох да хвърля на земята;

и какво повече да искам, ако се

е вече запалил?" (Лука 12:49)

Езикът на Христос, Небесен,

докрай в живота си учи,

че той се лее като песен,

и като музика звучи.

Не са ти нужни преводачи

и речник даже не търси.

Пред Бог, когато някой плаче,

Той винаги ще го спаси.

Любов на всичките езици

е Огън, даващ топлина.

"Обичай" щом ти бъде прицел

ти знаеш думичка една.

След нея следвай втора, трета,

изпълнени от Вечен Дух,

и за човешката несрета

не ставай сляп, не бивай глух.

Че всяка дума е родена

на Бога в огнената пещ,

и у човека осветена,

тя вече прави го горещ.

Каквото на Исус сме дали,

Той много повече е дал…

Небесен Огън да запали –

така сред всички е живял.

И с думи живи ни зарече,

с Език, в Делата Му пресвят.

Пристига Царството Му вече,

а тук мнозина още спят…

Учете думите, учете,

че скоро ще настъпи ден,

със жителите на Небето

да водим разговор свещен.

И който знае им Езика,

ще бъде сам един от тях…

Духът му от възторг ще блика.

Сърцето ще е пълен мях.

Езикът на Христос, Небесен,

в живота щом е опознал,

на Бог в Олтара е принесен

и ненапразно е живял.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЕНЕЦЪТ НА ПРАВДАТА

(пророческо насърчение

за Сионовото състезание)

Притихнала е синевата

с Любов от Вечния Сион.

Прегърнал на Исус словата,

бегачът тръгва в маратон.

И той на попрището тича,

Венец от Правда закопнял.

С Любов Христова да обича,

докрай сърцето си раздал.

Съперници по вяра няма,

но радва се, когато в миг

у себе си съзира двама

да следват Божия Светлик.

Единият е той, бегачът,

но другият е Сам Христос…

След миг очите ще заплачат,

а устните мълвят въпрос:

"От Тебе ли получих Сила

да тичам в пътя си напред?

Не е ли вярата ми скрила,

че Ти Си силният атлет?

И горе Вечната награда

по право Твоя е, нали?

А пък на мене ми се пада

да съм след Теб, като че ли…"

Исус се спира и усмихва

на тези бликнали слова.

И в отговора Му притихва

възвишената синева.

"На Правдата Венец съм златен!

Награда съм Самият Аз!

Протичай Пътя безвъзвратен

със Мен до сетния си час!

Щом Аз съм първи, ти си втори!

Пребъдвай в Моите следи!

Че Славата те чака горе

за нов Живот да те роди…"

Игрище има във съдбата.

И състезание в Сион.

Но винаги на небесата

Един е с титла шампион.

Дано след Него всеки тича

със Сила в своите гърди,

та някога да заприлича

на вековечните звезди…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВЯХ ГОСПОДНАТА ГОДИНА!

На всички приятели с Любов!

Не съм столетник дългобрад.

Пътувам към шестдесетина.

Но с Божията Благодат

живях Господната Година.

Дванайсет месеца е тя.

Дванайсет Порти с Плод Небесен.

И всяка вътре в мен блестя

по Пътя Свят и безтелесен.

Недейте пита за цена.

Тя само Богу днес е явна.

С духа си нося планина,

а с тялото съдба безславна.

Сърцето ми докосва връх.

Душата в дъно е смирена.

И в битка до последен дъх

стоя на своята арена.

Дървото горе ражда Плод,

но долу трудно Той се ражда,

защото Вечният Живот,

за Правда Божия е жажда.

Разтворил шепите си в Дар,

раздавах Този Плод без мяра,

но тръгнал беше на пазар

народът в своята поквара.

Годината ми не съзря,

дори сърце да я изстрада.

Духът ми пред Олтар горя,

а после и от злобна клада.

За всички Верни бях Тръба,

а за неверните – плашило.

Но как да задържат в торба

заострено от Бога шило?

Пробива си през мрака път

и пак душите изнамира…

Година Божия! Без плът!

В която Светлина извира!

През Портата на Исахар

във Миг жадуван ще премина,

че тя ми е от Бога Дар –

един от цялата Година.

Дано и Верните край мен

Духът със Порти да споходи,

и да отидат в свят блажен

без скърби, болки и несгоди.

И бисерни пред Бога Свят

в дълбок поклон да коленичат,

че в Неговата Благодат

живяха, за да се обичат…

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЗВЪНИ МИ, АРФО!

Звъни ми, Арфо! Свято ми звъни!

Молитвата ми нека в теб прелива!

Че само ти през всички скръбни дни

духа ми не остави да унива. 

Звъни ми, Арфо! Миро ми бъди

и аз ще съм ти вярната маслина!

И нека в мене Господ да роди

Небесната утеха за малцина.

Звъни ми, Арфо! Чудно ми трепти!

Възнасяй ме високо, до безкрая!

Че твоят зов отваря ми врати

и чист отеква в химните на Рая.

Звъни ми, Арфо! Нежна и добра!

Сам Господ песента ти да припява!

А Гълъбът със белите пера

да ме полъхне с Неговата Слава!

Звъни ми, Арфо! Свято ми звъни

и в струните ти нека да изтлея!

Една Любов сърцето ми плени

и то е като песен вътре в нея...

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

НАТАНАИЛ СИ ТИ!

Във свят безбожен и неверен,

с лъжа душите поразил,

бъди с очи в Небето вперен

като един Натанаил.

Че слизат ангели отгоре,

тъй както Господ обеща,

да бъдат Вечната опора

от нашия Любящ Баща.

Не всеки може да ги види

със бляскавите им крила.

Затъват хората в обиди

и оскотяват в теглила.

В борба за хляба си насъщен,

в тревоги, в скърби, в земен гнет,

безверието ги затръшва

в тъмницата на враг проклет.

Да носят с месеци, години,

окови с тежки железа.

И няма "Господи, прости ни!"

дори в търкулната сълза.

Когато се промъкне здрачът

и властват мрак и тъмнина,

безмълвни ангелите плачат

пред всяка сторена злина.

Човекът с Дух се окрилява

и с вяра може да лети,

но трябва му сърце в жарава…

И от жаравата – мечти.

Ръце нагоре да протяга.

В молитвен зов да се крепи.

Да лепне по очите влага

и да не може да заспи.

Едва тогава чудо Свято

ще сбъдне новия му ден.

В сърцето ще нахлуе лято

с крила от ангел озарен.

И в Славата на Бог двамина

ще имат светли небеса,

да ходят в Райската градина

сред чудни капчици роса.

Небе, отворено от вяра,

в душата синьо ще трепти.

Строшил тъмницата на звяра,

помни: Натанаил си ти!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

С ЕДНАТА РЕВНОСТ НА ИЛИЯ

Смразяващия леден вятър

преборва само огнен дух.

Достатъчни са обич Свята

и вяра, стоплена в кожух.

Да помниш как един Илия

в най-страшна битка победи,

и всяка яростна стихия

посрещна с пламенни гърди.

И днес, като във дните стари

беснее гордият Ваал.

Владеят вълците кошари

и всеки сам се е оял.

Над тях гримирана и властна

крещи проклета Езавел,

и бди за ерес най-опасна

всред демоничния картел.

Съпрузи има си мнозина.

И всеки е като Ахав,

готов със мерзости дузина

да следва вълчия си нрав.

Да иска, да ламти, да трупа

разкъсал агнета безчет,

и да заслужи златна купа

на някой дяволски банкет.

Не питай Господ, Съдията

дали греха им е простил,

но със кожух и обич Свята,

качи се горе, на Кармил.

И там, присвил в нозе челото,

за Милост Бога призови,

че доста е на дните Злото,

щом цялата земя кърви.

И може би сърна ще скочи

във облака, от Правда бял,

че зима дълга се проточи

и стига вятър е вилнял…

Дошло е времето за тия,

които Зло не угаси,

с едната ревност на Илия

Небето в Миг да извиси.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТАНЦУВАЙ, С ВЯРА ОКРИЛЕН!

"И Давид играеше пред Господа

с всичката си сила…" (2 Царе 6:14)

Пред Господ твоя Бог танцувай,

препасан с лен, като Давид!

И в Него винаги ликувай,

от праведната Кръв умит!

Че днес Спасителят скъсява

годините на този свят,

и всяка мимолетна слава

изчезва като лъх назад.

Остават Любовта Му Свята

и Правдата като скала,

със нас да бъдат на земята,

повдигнем ли към тях чела.

Награда някой щом получи,

от радост истинска цъфти,

и бликва му в душата ручей,

готов задълго да шурти.

А щом вода така се движи,

когато чиста се възлей,

оставил всичките си грижи,

духа си в Бога разлюлей.

Бъди Му благодатна птица!

Бъди Му горския елен!

И с дух, избавен от тъмница,

танцувай, с вяра окрилен!

Че тръпнат ли нозете боси

по избуялата трева –

Давидовият Бог те носи

из Свойта Вечна синева!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

В ЖИВОТА НА БОГА!

Влез със вяра в Живота на Бога

и не казвай, че просто си жив.

Даже звярът си има бърлога,

но без разум е всякога див.

Във Небето през Порти се влиза

с Път Христов, озарен в Светлина,

но при днешната дяволска криза

ще платиш най-висока цена.

Куп съблазни Спасителя скриват

и духът е в затвор окован.

Сребролюбците с догми убиват.

Богохулството няма таван.

А тогава, щом искаш да зърнеш

онзи Път, от Исус вдъхновен,

трябва взор към Отец да извърнеш,

та да бъде светът поразен.

Да притеглиш Небесното в близост

и да разпнеш себичната плът.

Всичко горно в света да е низост.

Всичко долно – да бъде върхът.

От презряното Правда да свети

и с гръмлива тръба да звучи,

за да имаш лъчи за нозете

със събудени в мрака очи.

Превъзмогнал над всяка измама,

да се върнеш щастлив у Дома,

там, където противници няма,

нито зло сред ужасна тъма.

Там, където изчезва тревога

и дъхът не е тъжно горчив…

Влез със вяра в Живота на Бога

и пребъдвай в Завета Му! Жив!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕГОВИЯТ ВЕЧЕН ДАР

Последваш ли Живота ярък

на нашия Небесен Цар –

бъди за всички не подарък,

а Неговият Вечен Дар.

Подаръкът е твърде земен

и се купува със пари.

Във него няма вечно семе

и Обич Свята не гори.

А Дарът с вяра се приема

и даром дава се навред,

без страх от острата дилема

дали богат си или клет.

Че някога сред светилата

на Божия Свещен Олтар,

ще свие трепетни крилата

животът ти, превърнат в Дар.

И благослов, от Огън жарък,

сърцето ти ще разгори.

"За хората не бе подарък,

но като Дар се подари!

От Мене наследи Вселена

и стълп у нея Ми бъди,

защото тя е подарена

на жертви, станали звезди!"

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СВЯТАТА ПОБЕДА

В теб се борят два човека…

Кой от тях ще победи?

Този, с вечната пътека

към високите звезди,

или другият, всепръстен,

в куп от страсти окован,

цял от грехове задръстен

като боклучав казан…

Кой душата ти вълнува?

Кой сърцето ти държи?

Всеки избор скъпо струва,

щом човек го продължи…

И във битието тленно

свети Правдата една –

преходно и скъпоценно

се намират във война.

Мирни договори няма

в съдбоносната вражда.

Може да си пръст от яма

или злато без ръжда,

но за блясъка си златен

цял живот ще иждивиш.

Виж! Христос е благодатен!

Бързай да Му угодиш!

Той на Кръста те изстрада

и надежда ти дари,

че след битката – с награда

в тебе ще се сътвори…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖЕТВАТА НА СЕЯЧА

Сеяч от любовта си жъне

благословените жита.

А вярата му като сън е

и чака зов на сутринта.

Във свят щастлив да се събуди,

последния си сноп събрал,

и сред треви и пеперуди

да си почине отмалял.

В десницата тежи умора.

Сърцето за покой шепти.

Светът е нива, пълна с хора,

но не у всеки лъч трепти.

Понякога духът му плаче

и свойта участ тих скърби.

Защо на Словото сеяч е,

а жъне мъничко съдби?

Кълваха от труда му врани

и едър бурен се роди,

а бяха семена отбрани,

поени с живите води.

Навярно е усилно време,

всемирна битка за души,

когато и едничко семе,

покълнало ще го теши.

И тридесет или стократно

ще връща на Небето плод,

че времето е безвъзвратно

било за смърт или живот.

Сеячът сее семената

и скоро ще се приюти

високо горе, в Светлината,

преминал бисерни врати.

Дай Боже, снопът да е верен,

и в делото да няма срам,

а той пред Теб да се намери,

като слуга за Твоя Храм!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДУМИ ОТ НАСТОЙНИКА

Настойник съм на Свят Ковчег,

напълнен със Сребро и Злато.

И често питат ме: "Човек,

защо не поживя богато?

Царете с толкова блага

кръстосват с яхтите морета,

а ти къде си досега

с душа, която в мъки крета?"

Е, имам отговор за вас,

сърца, от този свят пленени!

Велика Кръв с най-чудна власт

трепти във бурните ми вени!

Тя тегли ме във Вечен Храм

и скъпоценно ме насища.

А щом за всички се раздам –

душите стават на огнища.

Във тях Среброто е Завет,

а Златото – пречиста Вяра.

И всеки Дар, отгоре взет,

се връща духом при Олтара.

Небесното не става тлен.

И пръст пред Бога не възлиза.

А аз, на Него посветен,

бих дал последната си риза.

Години – хиляди дори

не струват даже час пред Трона,

където огнена искри

на Господ Святата Корона.

Пред Мантията Му снишен

да мога в миг да коленича,

ще бъда всякак утешен

от Оня, Който ме обича.

И в този най-трагичен век,

когато мразят всичко Свято,

настойник съм на Свят Ковчег,

напълнен със Сребро и Злато.

Вземете даром, без пари,

Благата щедри от Небето,

и Господ нека ви дари

Самия Себе Си в сърцето!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ОТ ХАРАН С ПЪЛНА ВЯРА ИЗЛЕЗ!

Аз не искам живот да прахосам

в онзи зъл и греховен Харан,

но отдавна разбирам защо съм

от лъчите Небесни огрян.

С аморейци съдба не пресичам

и с хетейци не влизам в съюз.

Само Хълма Господен обичам,

за пръстта непристъпен и пуст.

Има смисъл животът, когато,

от безпътица сам и злочест,

чуеш чудно нашепване Свято

със Заветния призив: "Излез!

Напусни тези тъмни коптори

на езическа пепел и прах.

Който духом реши да ги бори

ще остане завинаги в тях...

Има връх за Любов, и за Огън!

Има изпит за Слава и Чест!

Покорил и дъха си на Бога,

от Харан с пълна вяра излез!"

Този призив колцина дочуха,

както чу го от Бог Авраам?

И не е ли невярата глуха

за словата от Святия Храм?

И не са ли зениците слепи

сред стените на властния мрак,

за да видят протегнати шепи

към Заветната жертва Исаак?

Че Отец е промислил Овена

няма никак да трогне Харан,

а пръстта му, в греха уловена,

е боклукът, от Злото прибран.

На Господния Хълм да остана

мен ми стига вовеки веков.

Като най-съдбоносна покана

от Небесния Пример Христов.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА ВЕЧНОСТ – ВЕЧЕН!

Вечността зад завеса е скрита

от човешките тленни очи.

В нея има затвор за бандита

и за клетника – светли лъчи.

Тя след края е ново начало.

За духа – съдбоносният скок.

Битие – между черно и бяло.

Сетнина – между дявол и Бог.

Кой и как се подготвя за нея

е на всекиго избор и път.

Между Божия Син и злодея

разделен се намира светът.

Къса линия има съдбата

пред Небесния Вечен Живот,

но тварта не умее да смята

и залага на пръстния род.

От Адамова глина до Камък

се заплаща висока цена –

Свята Жертва с Христовия Пламък

на човека, роден в Светлина.

В Канарата да бъдеш привлечен

и останеш за Правдата твърд –

чак тогава за Вечност си Вечен,

победил неизбежната смърт…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

РАЗСЪДЪКЪТ НЕКА ДА БДИ!

Аз не губя разсъдък, когато

лудостта възцарява светът,

и в прибежище чисто и Свято

размишлявам над думата "съд".

Тя е вътре, в разсъдъка скрита,

по средата от двете страни.

С нея може човек да изпита

колко тъмни са всички злини.

Бог я влага в духа ни да свети

и претегля слова и дела.

Той ни казва дори: "Разсъдете

и пред Мене сведете чела!"

Всеки в своя разсъдък си има

съдия, адвокат, прокурор,

и от тяхната дейност незрима

помъдрява си личния взор.

Съвестта тези трима събира

безпристрастни към ум и сърце.

С тях човекът от срам се раздира

или свети с достойно лице.

Съвестта с тези трима диктува.

Оправдава или пък гризе.

И когато покаян тъгува

мие своите грешни нозе…

А пък който реши безразсъден

да вилнее по земния път,

Съд го чака в предела отвъден,

по-ужасен от личния съд.

Затова с чиста съвест бъдете

и разсъдъкът нека да бди!

Първом себе си с него съдете!

После дишайте с волни гърди!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ГОРИ МЕ ОГЪНЧЕ, ГОРИ!

Живея в древното си време

далеч от гибелния свят.

Там вярата ми полски крем е,

а щастието – Благодат.

Небесен Пастир с Дух ме води

при тихи бистри езера.

Изчезват мъки и несгоди.

Полъхват ангелски пера.

Природата, от Бог родена,

навред с ливади и овце.

А къшей с Правдата свещена

услажда моето сърце.

В една Давидова торбичка

събирам бисери навред.

И радостта ми като птичка

въздига порива си Свет.

Блести в очите наметало

със ярка слънчева роса –

Исус е всичкото ми бяло,

дошъл от Свойте небеса!

Живея в древното си време!

Летя във бъдния си свят!

И няма кой да ми отнеме

дела от онзи чуден Град!

Във него моят Бог е Царят

и Той с Кръвта Си ме дари!

А думите ми зов разгарят!

Гори ме, огънче! Гори!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КАРТИНИ ОТ ЕДНО ПЪТУВАНЕ

Докоснах се близо и аз до елита.

Съдбата да видя, от радости сита.

Очите да пълня с красиви картини

и куп силуети от острови сини.

Да срещам от утрото с порив крайбрежен

соления полъх на вятъра нежен.

Със чайките волни и гларуси бели

да търся за вярата нови предели.

От извор да пия, дълбок, благодатен,

обърнат към залеза, огнено-златен.

Събрала копнежно лъчи от звездите

душата ми своя възторг да насити.

Докоснах се близо и аз до елита,

но никак не беше душата честита.

Остана си с древния зов, непревзета,

в Небето богата и в земното клета.

Животът е избор, и всеки избира,

за кой да живее или да умира,

къде да натрупа богатство и слава,

дали да заграби или да раздава.

Не пуснах в сърцето си никаква драма,

че там, сред богатите, просто ме няма.

Отказвам да бъда излъскана стока,

защото пътувам в обратна посока.

Не давам душата си аз на крадеца,

ни светлата дреха за дял на молеца.

Човекът отгоре Завета си пази

и цялата мъдра поука е тази…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЧАСОВНИК В ОЧАКВАНЕ

Не зная колко още ще тиктака

часовника, у мен дълбоко скрит.

Надеждата родена е да чака

и следва своя смисъл упорит.

Защото на кръга на циферблата

стрелките са заключени стрели,

и всяка иска горе, в необята,

със Вечност своя зов да сподели.

Сърцето ми с копнението бяло

секундите в минутите следи,

и люшка се, подобно на махало,

затворено у моите гърди.

А иска ми се този механизъм

да свърши начертания си ход,

че времето, кажи-речи, изниза

кръга на отлетелия живот.

Часовникът в очакване тиктака.

Махалото – след миг ще полети.

И горе, над присъдите от мрака,

със своята звезда ще заблести.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В ЗЛАТНАТА МИ ЕСЕН

Пребъдвам вече в златната си есен,

но злато на земята не събрах.

Отец си имам, щедър и Небесен,

и цял живот за Него изживях.

Честит ликувах с Вечните Му тайни

и всичките Му мъдри словеса.

Врати отварях чудни и незнайни

и пълних чаши с праведна роса.

Богатството ми горе се натрупа

и златото ми в Свят ковчег стои.

Имот със него няма да си купя

и зъл крадец не ще го присвои.

Но влязъл в Радостта на Господаря

отново Нему всичко бих дарил,

защото Той сърцето ми изгаря

и в мене Огън всякога е бил.

Пребъдвам вече в златната си есен

и тя от Святи дарове блести.

Един живот във горното принесен

Небесна пролет ще го възвести…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЙОРДАН

Една река най-мъдра и велика

в духа ми с освещение тече.

Водата й от Свята древност блика

и грешни в покаяние влече.

Илия тя пропусна да премине

със спътника си верен Елисей,

че Правдата от зло не ще загине,

когато колесница я огрей…

Сам Господ, с Гълъб Бял на рамената,

в реката беше кръстен от Йоан,

и тръгна въплътена Светлината,

за да остави Смисъл изживян.

Към нея бягат людете бунтовни

да се спасят от идещия Гняв,

и съвести – ужилено-виновни

се връщат в Пътя Истинен и прав.

Вълните й са чудни! Потърси я!

Бъди от Бога с Милост оправдан!

Ръцете на Небесния Месия

все още се протягат над Йордан…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОСЛЕДНАТА ДРАМА

Това ще е скоро последната драма

с присъда от Свят небосвод –

да търсят Спасител, когато Го няма,

и чезнат Любов и Живот.

Когато Вратата след миг се затвори,

а целият свят се смрачи,

и няма със Бог да пребъдват отгоре

излъгани в Злото очи.

Тогава за всяка душа ще е късно

за Милост слова да хрипти,

защото живяла е подло и мръсно,

а няма Агнец, да прости…

Че Светлият чакаше двадесет века,

прободен в ръце и нозе,

но в мрака змията отрови човека

и всичката вяра му взе.

"Послушай ни, Боже!" – ще креснат тълпите –

"Небето за нас отвори!"

О, люде безбожни! Защо се морите?

Вратата Всевишният скри!

Сърцата ви червеят скоро прояде

да любите зло и разврат,

и всичкото време, що Господ ви даде,

изтече в дълбокия ад.

Разпален е огън за сухата слама

и страшен стоварва се Гняв…

Това ще е скоро последната драма

на свят от измами лукав.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАЙ-ВЪРХОВНИЯТ БАНДИТ

Не гледай със очи сърдити

към беззаконния елит.

Бледнеят всичките бандити

пред най-върховния бандит.

Не може плът да го притиска

или прониже бърз патрон.

Той действа както си поиска

от своя зъл престъпен трон.

В ръката му царе са пешки.

Войните – земна суета.

Прекършва сам съдби човешки

когато тласне ги в смъртта.

Облечен с мантия-измама

си има свой репертоар.

Преправя се на ангел в Храма

или върти се като зар.

Със власт от хиляди години

земята мачка и гнети.

Владее армии с гадини

душите да опропасти.

Купува съвести, престоли.

Търгува с тайни грехове.

Играе мръсните си роли

и благодетел се зове.

Но пак в природата му има

пределна слабост, страшен трус,

че той змия е уязвима,

щом някак чуе за Исус…

Когато Мечът го посича,

излъскан с Правда – Свят и бял,

на коленете си се свлича

подобно дрипа и парцал.

И нека Верният да знае,

че Господ Дух е пратил в Дар,

от Който в тъмното ридае

проклетият и паднал звяр.

Бледнеят всичките бандити

пред най-върховния бандит,

но има Святост над звездите

и Меч, пределно страховит.

Въртиш ли го с Христова Вяра

пронизваш мрак и тъмнина,

и чезне като сянка стара

бандитът с име Сатана.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРИСЪДАТА НАД СЕНААР

Бръмчи психясалият кошер,

разбунен в тъмния си бяс,

и тръгват новините лоши

навред по земния атлас.

Отгоре – слънчевият огън,

отдолу – всеки земен трус,

но няма никаква тревога

светът, без Истината пуст.

Във лепкави и гнусни мрежи

заблуди паякът плете,

и плячката му от невежи

подобно планина расте.

Върхушка, като сова сляпа,

не вижда идещия Гняв.

За своите престоли драпа

и власт държи с юмрук корав.

В покварата на Калигула

или с пожара на Нерон,

строи високата си кула

и лъска златния си трон.

А щом въздига се елитът

от зъл и беззаконен звяр,

отново Господ препрочита

присъдата над Сенаар.

С Гнева свещен да го погуби

и с Меча да го прободе,

че който с демон се залюби,

ще падне, дявол знай къде…

Бръмчи психясалото племе

и още малко ще бръмчи,

но във останалото време

ще бъде сляпо, без очи…

А кулата, щом рухне цяла,

ще слезе Свят Заветен Цар,

земята, вдън изнемощяла,

да вдъхне за Живот и Дар.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КОГАТО В ПЪТЯ ХОДЯТ ДВАМА…

Когато в Пътя ходят двама,

държащи своите ръце,

ще бъдат камъни от Храма

в една Любов, с едно сърце.

И няма дух да ги разсича,

и зло не ще ги повали,

защото Верният обича,

и Вярата си не дели.

Такава дружба на земята

е чудо и Небесен Дар.

Достига тя до Вечност Свята

при своя светъл Господар.

А Той в приятели съзира

един Давид и Йонатан –

как брат готов е да умира

за брат, до дъно поруган.

Но идва във живота драма –

злочеста, пълна с кривини,

когато в Пътя ходят двама,

но звяр ги дебне отстрани.

А там единият решава

да свърне в гибелния мрак…

Разделят се ръце тогава,

но няма да се свържат пак.

Че зло отстъпника владее

и дърпа го без капка жал.

А сам не знае той къде е,

ръката щом е изтървал…

С такива белези се пълни

проклетият и грешен свят.

Плътта измама ще погълне

и братът ще напусне брат.

А днес поуката е тая

сред пътищата от лъжи,

че само Верните до края

Любов на Пътя ще държи.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДА ИДВА ТОЗИ СВЪРШЕК ВЕЧЕ!

Светът към пъкъла залита

с лъжи безпаметно пиян.

За Правда никога не пита,

изгубил чест, морал и свян.

С тотеми, идоли, кумири

душите дяволът лъсти.

И страсти, щом човекът дири,

от тях ще се опропасти.

Вестта на Господ Бог е блага,

а пък неправдата вони.

Нечестието примка стяга

над непростените вини.

Пропадат евтини лекета

във своя устрем късоглед,

подобно гръмнала ракета

след някакви секунди пет.

И гледат в бъдното далече

сълзящите от скръб очи.

Да идва този свършек вече

злините в миг да заличи.

Дъждът душите да измие.

Роса от Правда да блести.

Животът благ да се открие,

когато Бог го възвести…

И чудната Надежда Свята

да видят всички племена,

че Цар дошъл е на земята,

и ще царува в Светлина.

Светът към пъкъла залита

и в него цял ще изгори,

преди Христос с Небесна свита

нов свят честит да сътвори.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КОГАТО ДО КОКАЛ ОПИРА СЕ НОЖ…

Когато до кокал опира се нож

и силата нищо не струва,

насилникът вече е по-малко лош

и спира за миг да върлува.

Усеща в сърцето си смътния крах

от някаква гневна присъда.

По-страшен за него от възгласа "Бях"

е светлият смисъл: "Ще бъда!"

Но крив е грехът му. И никак не ще

от Правда да бъде изправен.

Катарзис не би пожелал въобще,

а някак на мира оставен.

И тази обреченост остро гнети

и мисли в поука събира,

че ножът не идва греха да прости,

когато до кокал опира.

И щом е човекът в усърдие лош –

Гневът е жесток, безпощаден.

Цар Ирод, пронизан със ангелски нож,

от червеи беше изяден…

Перото ми пише и думи твори,

та всеки дано ги разбира.

Когато човеците бъдат добри,

тях Гълъб с пера ще допира!

Че този е Смисълът в грешния век,

Надежда за всичките живи.

Човекът се ражда да бъде Човек,

а злите без разум са диви.

Остават завинаги в тъмната нощ,

където Гневът ги настига.

Когато до кокал опира се нож,

и с него – желязна верига…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

БОЛКА НЯМА…

"Но понеже ще се умножи

беззаконието, любовта на

мнозинството ще охладнее…"

(Матея 24:12)

Студено ли е – болка няма.

В студа престава да боли.

Светът в това не вижда драма,

а дребен щрих като че ли…

Една висулка е щастлива,

когато вън е минус пет.

От пътя си не се отбива

да стопли някой старец клет.

Безчувствена и горда крачи.

Не трепват нейните очи.

Защо от чужда скръб да плаче,

та слабост да й проличи?

Животът е страхотен фризер.

Запазва здрава всяка плът.

И няма безпощадна криза

да праща съвестта на съд.

Но по-добре в гигантски глетчер

съдбата да се превърти –

от ранно утро и до вечер

ледът по нея да блести…

Каква трагедия позната,

видяна в Святи редове…

Настъпва страшна хладината

със мор и черни грехове.

И върволици от висулки,

родени в пещерния студ,

готови са да станат булки

и скочат в дяволския скут.

Чеда на лъскава измама,

в които Зло ще се всели…

Студено ли е – болка няма!

В студа престава да боли.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗВЕЗДАТА НА ДАВИД

"Защото казвам ви, от сега

няма вече да Ме видите, до

когато речете: Благословен,

Който иде в Господното име…"

(Матея 23:39)

Блести Звездата на Давид,

но кой отдолу Я съглежда?

Светът е гръмнал динамит

и в мрака пленници отвежда.

Светът плющи от знамена

и всяко има си цената,

но кой поглежда в Светлина

към Знамето на племената?

Един последен Голиат

на Бог скрижалите презира

и с него истинският ад

душите гълта без да спира.

Къде е смелият младеж

на злия челото да счупи,

та сред уплашената гмеж

малцина Господ да изкупи?

Овчарят с гъстите коси

и Мирото на Самуила,

в духа си Бог да извиси

и види Вечната Му Сила?

Скърби Давидовият Син

и чака възгласа "Осанна",

че Той е светлият "Амин"

на Вярата благоуханна.

Че Той е Святата Звезда,

Която в тъмнината свети,

и в Неговата свобода

чеда Давидови бъдете!

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ХАП ОТ ГОСПОДНАТА АПТЕКА!

"Ако бяхте слепи, не бихте имали

грях, но понеже сега казвате:

Виждаме, грехът ви остава…"

(Йоан 9:41)

Духът на Господ е аптека.

За всяка болка има хап.

И в Него да пристъпят нека

недъгав, гърбав, куц и сляп.

Отецът благ ще излекува

обърнатите към Христа.

И мир в духа им ще царува

със правдата и радостта.

Но някой, ако в злоба тежка,

реши, че винаги е здрав,

в най-черна слепота човешка

ще си натрупа вечен гняв.

Щом няма зов или сълзица,

да се смири пред Бога Свят,

дори с излъскана паница

таи непоносима смрад.

Такъв не ще да претърпява

на Господ острия остен.

Грехът му винаги остава –

зловонен и неопростен…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ВИСОКАТА ДО КРЪСТ ЦЕНА

И сто живота да ми струва

високата до кръст цена,

душата ми ще претъгува

скръбта от земната злина.

Превърнал Господ на пътека,

Завета Му – в перо и дъх,

ще бъда за мнозина екот,

дошъл от непристъпен връх.

Не ще ме възгордее слава

или ласкателен език,

че битката не ражда плява,

а образ клет на мъченик.

Най-грубо вретище, в което

се блъска светският отпор,

и бързо пълни се сърцето

със хула, укор и позор.

Без рани никой не пресича

Небесната на Бог Врата.

На смъртник вярата прилича

с присъда гневна от света.

Христос у мен да се познае –

такъв е Святият предел.

И истинският връх това е

за всеки, кръста си приел.

Приех си моя. Без принуда.

И нямах в избора си страх.

От падналия свят прокуден

живот на пришълец живях.

И сто души да имах в мене –

за Бог ги жертвам… До една!

Така в духа ми е платена

високата до кръст цена…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАНАЛ С ПРИМЕРА ВЪЗВИШЕН!

Светът до време ще се срути

към своя сигурен провал,

а думите ми недочути

ще бъдат прицел закъснял.

И няма грях да ме тревожи,

ни зло да ме опропасти.

Пророк по пътя си не може

с товари земни да пъхти.

Да се огъва в изнемога

и страда, че е някой слаб.

Такъв, да би потърсил Бога,

и вкуси Истинския Хляб…

Рубин най-трудно се открива

в чакъл и ситен камъняк.

Светът със ярост ме убива,

готов да ме убие пак…

А аз словата си да пиша,

събрал горчилката у мен –

останал с Примера Възвишен,

в омраза пръстна заклеймен.

Когато болен тържествува

и вижда себе си за здрав,

не може Яков да лекува

падението на Исав…

Въпрос на смахната матрица

или на някой чужд завет,

във който земната къртица

дълбае гроба си проклет.

Отказвам с нея да потъна

и ровя преходната кал.

Духът ми, щом не се огъна,

ще вземе Вечния си дял.

А този свят, като измама,

оттатък ще се прекрати,

където вече мъка няма

и скръб духа ми не гнети.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛ

Когато демонични орди

събарят съвест и морал,

не искам никакви рекорди

да бих в живота си съзрял.

Защото видимата слава

отдавна е с горчив привкус

и няма преходната плява

да би засенчила Исус.

А даже да ликува скотът –

пред Бога жалък е слепец,

защото сляп е за Голгота

и за нетленния венец.

И все едно е смъртно тяло

в какъв турнир ще победи.

Оттатък времето е спряло

и свършват земните следи.

Остават дух, душа и вяра

със Свято сито към Сион.

И там претегля Господарят

в Небето кой е шампион…

Шуми светът – кипяща делва

със блудно вино и разврат.

И с лък безчестните прицелва

един жесток триумвират.

А Верните от скръб въздишат,

във битката със зъл порой,

че вече близо е финишът

на всички пътища безброй.

И чак в предела благодатен

духът им Мир ще наследи,

където сам Христос е златен

медал на техните гърди.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЦАРЯТ, В ОГЪН ЩО СПАСЯВА…

Когато слънцето прежуря,

а ти изобщо го не щеш,

спомни си за полето Дура

и ада в пламналата пещ.

Нагрята беше седемкратно

в убийствена горещина,

та всички люде безвъзвратно

да смачка с ужас Сатана.

Да се прегърбят от поклони

пред идола на властелин,

и той над твари милиони

най-славен бог да е един.

Но скоро го смутиха трима

мъже на вяра, канари.

И злият в ярост немислима

поиска да ги изгори.

В пещта ги хвърли луд и бесен

и чакаше да види дим,

но пратеник дойде Небесен

и бе в пожара невредим.

По изглед – Цар с могъща слава

и блясък в Святия Си Лик,

че само Нему подобава

да бъде Вечен и Велик.

Нападна трепет властелина

как Онзи с тримата стои,

а пък Адамовата глина

от пламъци не се бои…

В духа ти тази случка нека

прохлада бъде от Сион,

че Господ иска у човека

да бъде Цар с Небесен Трон.

И пламенната пещ тогава

не ще те нивга ужаси,

че Царят, в огън що спасява,

дойде и тебе да спаси…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАНАЛИЯТ КУП ПОЗНАТИ

(По Матея 7:16)

Не искам паметта ми тъжна

да помни никакви познати.

Със нищо тя не им е длъжна,

но в миналото ще ги прати.

Удавник пояса си тачи

и клетник – къшей от жарава.

Любов Христова колко значи,

щом ялов дух я поругава?

Готов е корист да приеме,

а после като мишка бяга –

в едно злощастно, празно време

без обич и усмивка блага.

Напразни леят се словата

на грозде да обърнат тръни.

В един копнеж от Светлината

фалшивият ще се препъне.

Защо тогава паметта ми

такъв да помни до премала?

Не са ли плътските измами

една очаквана развала?

Приятел дума е Заветна

от Приноса на Авраама,

готова чудно да просветне,

когато в Пътя ходят двама.

В съдбата си не искам вече

случайно случили се хора,

че времето за тях изтече

на миналото във затвора.

Смокини репеят не ражда.

Ръждата не напомня злато.

Пръстта не предизвиква жажда

по нищо Истинско и Свято.

И нека в спомени горчиви

една утеха да ме топли,

че Верните, в Завета живи,

тешиха всичките ми вопли.

Жита, със Господа богати,

те бяха в Божията Нива.

Останалият куп познати,

безплоден, нека си отива…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ИЗБОР ВЕКОВЕЧЕН

Където моят дух се бори

без вяра никой не достига,

а долу светските коптори

държи ги дяволска верига.

Лукавото и страшно иго

избира робът без принуда,

а после цял живот мори го

една върхушка зла и луда.

Души готова да погълне

предлага своите съблазни.

И първо са очите пълни,

а после са ръцете празни.

Аз имам избор вековечен,

а не измама – ден до пладне.

Светът в греха си е обречен

и който люби го – ще падне.

За Правда ще останат слепи,

тълпите, свикнали с лъжата,

дори от трус да се разцепи

и срине в пъкъла земята.

Пребъдвам… Някъде отгоре

в съдба от Божията Книга.

Където моят дух се бори

без вяра никой не достига.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВЕЧНАТА НАГРАДА

Оселът носи си товара

и в стръмното превива гръб,

а за усилната му вяра

залогът е пределно скъп.

Край него със развети гриви

препускат бързите коне.

И в погледите им игриви

усеща се какво ли не…

Мечти за сладки кариери,

покрити с лаврови листа.

Светът с възторг да им отмери

и славата, и радостта…

Какво пък? Нека си потичат

щастливи в бързия си бяг.

Щом земното така обичат –

при него ще отидат пак.

При всяка лъскава похвала

на шумната човешка плът.

Наградата да вземат цяла,

когато люби ги светът…

А той, оселът, нека страда…

От корист нека е лишен.

Една е Вечната Награда,

че пътят му не е сгрешен.

И даже да го угнетява

шумът от цвилещи коне –

не слиза Божията Слава

като монета в портмоне.

Върхът изисква си товара

и с вяра плаща се цена,

че долу, в светската поквара,

е кочияшът Сатана…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА БОЖИЯТА ВСЕЛЕНА

(По Римляни 8:18-19)

С каква Вселена, Боже мой,

да би дарил рода човешки,

когато сатанински вой

народи блъска като пешки?

Избиват се за къс земя

и вдигат граници с омрази,

а от лукавата ламя

не иска никой да се пази.

Висока летва е Христос,

от страстите непокорима.

Един търчи за власт и пост,

а друг – богатствата да има.

В планета, под звезди безброй,

решил е злият да върлува.

Вселената Ти, Боже мой,

да би могъл, ще изтъргува…

Но аз се радвам, че Си Свят

и грях до Теб не приближава.

Поглъща огненият ад

човеци, станали на плява.

Тях няма Зов да възвиши

в Небето чудно над безкрая,

защото слепите души

в къртичина си търсят рая.

И само Верните отвъд

в съдба, с Агнеца споделена,

ще видят Вечния Ти Път

към необятната Вселена…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПУСНИ МЕЧТАТА ДА ЛЕТИ!

Пусни мечтата да лети.

Недей да я държиш безкрила.

Че днес човешките мечти

безумна страст е приземила.

Да търсят по света навред

със страст на ровеща къртица –

в хазарта печеливш билет

или от тотото шестица.

Пусни мечтата да твори.

Завет й дай – да го възлюби.

Човек за горното гори,

когато долното изгуби.

И в сноп лъчи от светлина

с един сърцето си зарича –

за него да плати цена

и всякога да го обича.

Пусни мечтата да искри

и Дух да проси от Престола.

Най-скромна да е там дори –

тя няма да се върне гола.

Ще слезе с приказен висон

и с вяра в теб ще се огледа.

Да бъдеш първият й стон

или последната победа.

Пусни мечтата да лети,

че тя е вярната ти птица,

дори светът да я гнети

или превърне в мъченица.

Че някога, на стълп от Храм,

ще пише нейде в необята:

Човекът стане ли голям –

последвал е докрай мечтата…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ СЪМ ОТТУК!

Не съм оттук, и съм до време.

По дух и прицел – странник клет.

И нося си в сърцето бреме –

със огъня да срещам лед.

А в този сблъсък, тъй трагичен,

отеква ударът у мен.

Или ще бъда заобичан,

или с омраза заклеймен.

Светът е страшната арена

на сили, вкопчени в двубой.

Следа съм, вече подарена.

За някой – смут, за друг – покой.

И в този жребий непреборен

до смърт духът ми ще кърви.

Ще страда пришълецът горен,

но пътя си ще извърви.

И не с тълпи, но с двама-трима

да би на Хълма удържал,

за сетнината си незрима

не ще изпита скръб и жал.

Не съм оттук, но съм до време.

Началото е там, отвъд,

където в Божието стреме

се сплитат вяра, зов и път.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЧУДОТО НА ЕЛИСЕЯ

"Тогава той отсече едно дръвце, та го

хвърли там; и желязото изплава…"

(4 Царе 6:6)

Отдавна Истината сея

и щедро пръскам семена,

а чудото на Елисея

ми носи мир и светлина.

Такова чудо нека радва

на Господ вярното сърце.

Изплува ли желязна брадва,

потъва във Йордан дръвце.

Но тази трепетна размяна

не става просто ей така –

душа, във висините взряна,

да би потънала в река.

С печал и скръб да се насити,

когато грешните по плът

се видят мъдри и честити

на новия и светъл път.

В една Йоанова тъмница

духът ми вдън да се смири,

че Господ от желязо птица

готов е в миг да сътвори…

Амин! За този миг копнея!

Най-долу, Боже, ме задръж,

та чудото на Елисея

да преживея неведнъж…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

БЪДИ ХАЛЕЕВА КОМЕТА!

"Тогава праведните ще блеснат като

слънцето в царството на Отца си…"

(Матея 13:43)

За грешник, който в мъка крета,

пленен с окови от лъжи,

бъди Халеева комета

и Слънцето му покажи.

Че в себе си човекът има

от детска люлка чак до гроб,

потребност чиста и незрима

с един сърдечен телескоп.

През него някак си поглежда

и търси в тъмнината знак –

да би намерил лъч надежда,

навън от гибелния мрак.

Че вече станаха мнозина

фалшивите звезди навред.

И адът челюсти раззина

да гълта – злобен и проклет.

Една комета… Пример Вечен

с неземен блясък от Едем!

И няма Бог да е далечен,

но близък Той ще е съвсем.

Ще бъде в телескопа – ясен.

Безкрайно светъл. Като Ден.

Във Образ – верен и прекрасен,

от Истинска Любов роден.

Че само Вярата съглежда

невидимия небосвод,

и Онзи, Който я отвежда

в Духа на Вечния Живот.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СЪВЕТ КЪМ ПЪТНИКА

Преди до стълбата висока

да би пристъпил на Ветил,

във пещерата на Пророка

попитай Бог дали си бил.

Илия в нея се засели.

Дочу отгоре тих гласец.

И във небесните предели

въздигнат беше от Отец.

Поискаш ли с душа лъчиста

да стигнеш до Заветен праг –

със порива на алпиниста

копней за мир на пещерняк.

Че Мъдрост лесно се не дава.

Дълбока ли е – ще спаси.

И пътник, който се смирява,

Духът могъщ ще възвиси.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЪПРОСИ КЪМ ЕЗИЧНИКА!

Какво ли ще може духът ти да стори

когато Вратата пред теб се затвори?

Дали ще намериш утеха тогава

сред крясък и злоба, сред писък и врява?

Защо ли живял си живота си личен

да стигнеш до края, безумно трагичен, 

без капка идея какво те постига,

когато сърцето ти влачи верига?

Доброто и Злото - уж толкова ясни

пред теб се размиват в посоки опасни

и ставаш измамен в изкусен спектакъл

какъвто навярно едва ли си чакал...

Ще върне ли някой изтеклото време

да може отново безгрижен да дреме,

а Господ в съдбата му все да е длъжен

честит да го прави и никога тъжен?

Защо за промяна е винаги късно

и всичкото чисто е толкова мръсно,

а Свята Голгота последна е грижа

за слепия грешник във тленната хижа?

Защо ли? Защо ли? Сънят е мъртвешки!

Потъват във него съдбите човешки.

Христос да почука - и отговор няма

понеже отвътре са група голяма...

Какво ли ще може духът ти да стори?

Дали тъмнината с лъчи ще пребори?

Дали ще погледне към Правдата стара,

че Бог се открива със Слово и Вяра?

С Любов те заричам - мини през Вратата!

Не утре! Не в нова измислена дата!

Но днес, на мига, в който Господ те чака,

да смъмри убиеца, дебнещ във мрака!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

АМИН И НИМА!

Макар да става възрастта ми стара

и да тежат изминалите дни,

Амин! – е зов на твърдата ми Вяра,

Нима? – въпрос, зададен отстрани.

Светът до днес обратно ме прочита.

Едно Амин отеква във Нима…

А тази дума, твърде дяволита,

е силна да боде като кама.

Нима до края Кръста си ще нося?

Нима не се духът ми огорчи?

Нима когато давал съм, не прося?

Нима, нима… От тъмното звучи!

Не ме четете никога обратно!

За мен "нима" е вярното Амин!

И аз ще го повтарям многократно

дори със пълна чаша от пелин.

Защото, взрян на думата в печата,

аз знам, че той я прави да тежи.

А Вярата не е половинчата

да би търпяла думи от лъжи.

Тя Огън е, разпръснат от Олтара,

за онзи, който Свято го цени.

Амин! – е зов на твърдата ми Вяра.

Нима? – въпрос, зададен отстрани…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОУКАТА Е В КРАЯ

Животът е превратен. Въздигане и срив.

За имащите – златен. За нямащите – сив.

И няма нищо сложно под крайната черта,

че Божие с безбожно се срещат на света.

Сърцата си намират желаните неща.

Едни Деня съзират, а другите – Нощта.

С поклони се купуват различните съдби.

И всеки сам тълкува:

To be or not to be!

Залогът е извечен. Присъдата отвъд.

И близък, и далечен е търсеният път.

А в тази въртележка от мрак и Светлина

природата човешка е праг или стена.

Неверие и Вяра разделят светове.

Едни прегръщат звяра, а други Бог зове.

Поуката е в края на този словоред,

че с ада или с Рая човекът е в завет.

Или печели слава, или понася Кръст,

във битката с корава и безсърдечна пръст.

А Вечното оттатък е изборът отсам

и всеки без остатък живее си го сам.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)