ИСТОРИЯТА ПАК ЩЕ СЕ ПОВТОРИ!

Илия към пустинята поел

и седнал под дърво, от зло заплашен.

Прицелила се в него Езавел

със крясък див и поглед твърде страшен.

Тя, жрицата на дявола жесток,

царувала със низост и поквара,

но мечът на великия пророк

с позор опръскал царската тиара.

Пред погледа й паднали глави

на нейните изчадия от мрака.

А дяволът започнал да кърви

и креснал бесен: Езавел, в атака!

Финалът се оказал някак друг,

по-силен от посмъртните финали.

Атаката не случила. Напук.

И вещицата кучета я яли.

А някъде, след тихия Йордан,

Илия се въздигнал с колесница.

Проскърцал зъби тъмният титан,

изгубил най-върховната си жрица.

А днес отново той крещи: Война!!!

И иска в смут пророка да събори.

Но в този спор на Бог и сатана

историята пак ще се повтори.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ОТЧЕ АВРААМЕ!

Отче Аврааме! Праведнико Божий!

Стръмен се оказа Примерът ти Свят!

Кой ще има сила Жертва да положи,

без да се извърне нито миг назад?

Всичко е по сметка. Пито и платено.

Хълмът се заменя с личен интерес.

А слуга, заложил в поприще свещено,

скита се похулен, мразен и злочест.

Отче Аврааме! Мъжо с Вяра жива!

Кой в Олтар Небесен ще се принесе?

Светлото е мрачно. Правдата е крива.

А светът от злото бесен се тресе.

Лазар се презира. Милост се отрича.

Алчност не насища светски първенец.

А духът ми търси някой да обича

с цялата си вяра Вечния Отец.

Може би тогава, с тази изненада,

стрък трева ще бъда, живнал от вода.

Лоното ти нека да му е награда,

щом в света оставя твоята следа.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЗАВЕТЪТ В ТОРБИЧКА

Когато светът е плячкосан от твари,

и трусове тряскат, и слънцето жари,

вдигни си едната торбичка през рамо

и в нея задържай Заветното само.

Че никой Твореца не ще да измами -

ни принцове разни, ни дворцови дами,

ни тлъсти контета със чекови книжки,

ни злите бандити със поглед кръвнишки.

Смъртта е безстрастна и всички поглъща.

Не пуска оттатък ни сметки, ни къща.

И винаги в края съдбата е жалка -

последната спирка с една катафалка...

Но носиш ли с Вярата тази торбичка

ти вече на Господ си бялата птичка,

че в нея си имаш зрънца благодатни

от огън по-жарки, от злато по-златни.

Каквото и колкото днес да ти струва,

пази я, и нека духът ти ликува.

Че име, записано горе, е Свято,

със Вечната Правда довека богато.

Вратата на Хълма е твърде стеснена

и тя се отваря с душа опростена,

а там, във торбичката, имаш залога,

че станал си светлият принос за Бога.

Живяната Библия, кръстните рани,

и всичките скърби са в нея събрани.

Христос я приема и Вечност ти дава -

да вкусиш блаженство и Божия Слава.

Това е утеха и лъч преди края

да кажеш: "О, Господи! Аз ще изтрая!

Защото Ти нося Завета в торбичка

и тя ми е в Тебе душата едничка!"

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА

От хляб и зрелища едва ли
светът пред Бог ще се сниши.
Върлуват демонични хали
сред помрачените души.

Мечтаят за едната купа.
Крещят за славния отбор.
Отгоре Гняв свещен се трупа.
Отдолу - плътският позор.

Шумят гърла по стадиони.
Вилнеят страстните тълпи.
Сълза светецът да отрони 
не ще ги в мъка потопи.

Фалшив Олимп със гръм и трясък
разхвърля мълнии в ефир,
и славата му има блясък
на евтин долнопробен пир.

А купата, уви, е куха
и няма Вино от Завет.
От хляб и зрелища - в разруха
отива този свят проклет.

И нека утре не роптае
когато Меч го прободе,
че футбол днес му се играе
и тънък чипс му се яде.

Не ще приеме Съдията
от ада скръбния му стон,
защото със Десница Свята
показа му червен картон...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ ОТИВА…

Всички тайни Създателят скрива

със завеса от грешния свят.

Там, където човекът отива,

няма как да се върне назад.

Той следата си тук ще остави

в битието със земния ход,

сред различните хора и нрави

имал своя реален живот.

От отвъдното никой не праща

нито вест, нито някакъв знак,

както нощ се покрива със плаща

на дълбоко космичния мрак.

Все натам се отправят душите –

морни сенки след дългия път.

Но мълчат над простора звездите

и не казват какво е отвъд.

Старец тръгва, а рожба пристига.

След вълната се ражда вълна.

И живот с трийсет хиляди мига

е навярно платена цена…

Всички тайни Създателят скрива,

но една е дарил Милостив –

че Синът Му Кръвта Си пролива,

а човекът със Вяра е жив…

И дори от надгробните плочи

свети Смисълът, явно открит –

Кръстът винаги Вечното сочи,

а със него духът е честит.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ГОСПОДНИЯТ УРОК

Погледай, братко, разумът къде е

и с вяра във сърцето го вложи.

Земята без дърво ще оцелее,

понеже тя дърветата държи.

Дървото без земя не оцелява,

защото ще остане с корен сух,

но винаги напълно се предава

в ръката на невидимия Дух.

Усещай, братко, мъдростта незрима,

която слага своя Свят печат.

Водата и без риба ще я има,

защото тя на рибите е свят.

Но рибата излезе ли на суша,

умира там без своята среда,

и мъдро е Създателя да слуша,

та дълго да пребъде сред вода.

Смири се братко в Истината жива

и вътре в нея остани правдив.

Без Бог човекът към смъртта отива

и само с Него би останал жив.

Водата дом за риби е довека.

Земята – за треви и дървеса.

Но в Своя Образ сътворил Човека,

Творецът подари му небеса.

И тази днес е вярата дължима

на Господ за премъдрия урок,

че Бог и без човека ще Го има,

но накъде човечество без Бог?

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЯРА ЗА СЛУГА

Недей да се стремиш към слава,

дори да дойде изведнъж,

че нея Сам я заслужава

един единствен Разпнат Мъж.

Че тя е огън, който свети,

но може да опожари,

и в сива пепел под нозете

превърнала се би дори.

Върха докоснеш ли за кратко,

падни на дъното, смирен,

че там горчивото е сладко

и с Божий лъч си озарен.

Помни, че горе на Небето

Исус е на мнозина брат,

и с тях се слива неусетно

в една пречудна Благодат.

Не ще Го видиш със корона,

да търси почит като Цар.

В сърца човешки му е Тронът,

и там е властен Господар.

Възнесен Свят над Галилея,

въздигна се със бял висон.

За Цар такъв – докрай копнея,

и Той в душата ми е стон.

На Него подобава Слава,

но Той обръща я в Любов,

готов до днес да се снишава

до най-страдалческия ров.

И в Него Сам Отец събира

високото с дълбочина,

та грешните да изнамира,

платил най-святата цена.

Недей да се стремиш към слава,

но паднал тих на колене,

моли Исус да те дарява

със вяра за слуга поне.

И вътре в тебе ще нахлува

безкраен Мир като река,

че там смиреният векува

на Бога в Святата ръка.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СМИСЪЛЪТ ДА ПИША

Безкраен Дух трепти върху ми.

Лъчи от Светлина шепти.

Пораждат те у мене думи

и в миг отварят ми врати.

С крила могъщи да премина

във свят, от Истина роден,

и там за птиците малцина

да бъда в Слово обдарен.

Любов в мелодия и рима

сърцето да пресътвори,

и Вечност чиста и незрима

на верните да подари.

Мечтите са въздишки бели

на уморените от скръб.

Те търсят чудните предели

на своя Утешител скъп.

Мирът Му светъл да ги гали,

а Изворът да ги пои.

И Огън жив да ги разпали,

та всеки Свят да устои.

Дали от стихове прозира

как много ги обича Той?

В сърцата им с Любов се взира

и мигом дава им покой.

С безкрайна нежност ги зарежда

и храни с ангелския хляб.

Да имат вяра и надежда

и никой да не бъде слаб.

Това е Смисълът да пиша,

когато Дух ме озари.

У мене Той Си има ниша

и в нея всякога гори.

Да бъде бляскава Менора,

която в тъмното блести

и всичките летящи хора

у Себе Си да приюти…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПОРТАТА КЪМ РАЯ

Живял в Завета Свят на Бог,

ще дам отчет за всички мнаси.

И там, пред погледа Му строг,

дано докажа вярността си.

Дано торбата ми тежи

от Благодат преумножена,

че верният слуга дължи

на Царя мисия свещена.

Понесох гвоздеи, стрели.

Голгота вярата понесе.

И въпреки, че ме боли,

духът ми плодовит до днес е.

За всяка дума или ред

си имах враг да ми враждува.

Но следвам ли велик Завет,

до края болката си струва.

Малцина с Примера Христов

да станат камъни от Храма,

ще бъдат моят благослов

след битка тежка и голяма.

Че всяка мнаса ражда плод

и Слава на Исус отдава,

дори с най-скръбния живот

в земя, от ледове корава.

И все едно ми е дали

живях отричан или мразен…

Все още късен дъжд вали,

а аз не съм останал празен.

Когато Слънцето с лъчи,

сърцето провери накрая,

в един живот ще проличи

каква е Портата към Рая.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СТИХ ЗА ПРОБУЖДАНЕ

Спомни си Петър – там, на двора,

край огъня глава привел,

и сред гъмжилото от хора

внезапно как пропя петел.

Той три пъти изкукурига,

преди във тъмното да спре.

А пък рибарят запремига

и сам поиска да умре.

Христос към него се обърна –

смирен, охулен, поруган.

И щом за кратък миг го зърна,

през Петър мина ураган.

Че думите Му той си спомни

и срам душата му вгорчи,

когато Святи, чисти, скромни

погледнаха го две очи.

Дали светът, от мрак отровен,

днес има нужда от петел,

да би усетил се виновен

в греховния си безпредел?

Да би съдбата си изплакал

и взор обърнал към Исус…

Едно прощение дочакал

в затвора си, без Бога пуст.

На пръсти се броят петлите

и ярост земна ги гнети.

О, грешни! Докога ще спите

и дух лукав ще ви върти?

Един рибар с любов понесе

в духа си цяла Канара,

а примерът му жив до днес е

в петли с проскубани пера.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИЗПОВЕД ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Насъбра се огромна умора

и в духа ми товарът тежи.

Зов изричах към хиляди хора.

Сеех Правда и борех лъжи.

И надежда си имах едничка,

че от птици се раждат ята.

Но със моята искрена птичка

не дойде на света пролетта.

Той остана си в ледната зима,

от омрази и ярост скован.

А пък Смисълът? Още го има,

но отдавна е в зло поруган.

Ако свети в Небето комета –

кой ще зърне самотния ход?

Плът стреми се към яма проклета,

и за нея това е живот…

Ще остане и сляпа, и глуха

за юнец или Вечни следи.

Колко хора мечтите ми чуха

и видяха дълбоки бразди?

Имам истински, знам, неколцина.

Не за тях този стих се твори.

Моят път е приключен. Премина.

И буксувам на място дори.

Бях в живота си щедър и верен.

И все още протягам ръце.

И издирва ми погледът вперен

топъл зов от случайно сърце.

Но случайности в пътя ми няма.

Който трябваше – вече дойде.

Нямам жетва чрезмерно голяма.

Нито властник – блага да даде.

Но ще кажа на Бог, че ми стига

този Верен остатък по Дух.

Имената им в Святата Книга

аз отдавна в духа си дочух.

Тях ти нося, Исусе! Малцина,

но родени от Божия Зов!

Миг, преди като лъч да премина

в Светлината на Твоя покров!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

В ОТСЕЧКА КРИВА ИЛИ ПРАВА

В отсечка, крива или права,

животът следва своя ход,

прегърнал мимолетна слава

или мизерния хомот.

А някъде, Небесно скрита,

една пътека дух зове,

на нея някой да опита

от Злото да се отърве.

Светът със своята матрица

съдбите прави по калъп,

а верният и точен прицел

е свързан със голяма скръб.

И с тази мисъл, че ще страда,

не свиква преходната плът,

дори безумна да пропада

на лесния и грешен път.

Тежи грехът – жесток, оловен,

и Правда като Кръст тежи.

Човек е винаги виновен

и трябва да се издължи.

Отдал сърцето на Твореца,

или на падналия княз…

С бодили остри във венеца

или с престол, пари и власт.

Поука всякога остава,

за онзи, който е живял.

В отсечка, крива или права,

приема Вечния си дял.

И нека да не му е криво,

на който следва моя стих.

Живей, приятелю, правдиво,

защото Дух пред теб открих.

И там, на Вечната пътека,

Той чака те, за да вървиш,

и вътре в себе си Човека

с Любов Христова да дариш.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

БИТКА НА ПОКЛОНИ

Светът е битка на поклони

и всеки носи свой престиж.

Но кой въпроса ще отрони:

Къде и пред кого блестиш?

До днес пустинния си пясък

събират светските звезди,

защото те си имат блясък,

а той усърдно се следи.

Души съглеждат отвисоко

пред някой фотоапарат.

И техните лъчи са стока

с цена, реклама и плакат.

Едвам удържат на тълпата,

жадуваща за автограф,

и с частен „Боинг“ в небесата

лика си правят величав.

Такъв навярно е престижът

на вече звездния елит.

И всички медии се грижат

животът им да е честит.

Но нека в правотата ясен

опиша други светила.

Поклонът им, така опасен,

да зърне плът не би могла.

Отритнати или презрени,

но верни в Правдата поне,

пред своя Бог стоят смирени

и винаги на колене.

Да бъдат гонени им стига,

щом носят Образа Му Свят,

и Той в Духа Си ги въздига

да светят с блясък непознат.

Не може мракът да ги схване

или светът да ги прозре,

и някой, ако с тях остане,

за всичко пръстно ще умре.

Светът е битка на поклони.

Животът – избор на звезди.

Едните следват милиони,

с вериги в празните гърди,

а другите – едва малцина

удържат в своите лъчи,

понеже в свят като пустиня,

мнозината са без очи.

И нека верният не страда,

че скръб Небесните мори,

но гледащ бъдната награда –

на Господ да благодари.

Защото в адовите бездни

със гъстия и лепкав мрак,

ще паднат всички люде звездни

с поклон пред злия Божий враг.

А горе – с празнична позлата,

успяла в миг да полети,

на Господ Бог сред светилата,

една Невяста ще блести.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЗАВЕТЪТ МУ ИЗРЕЧЕН!

Христос не обитава в катедрали.

Покой не търси в тухли и бетон.

Сърца, на Бог живота си отдали,

са Негово прибежище и трон.

Допри с ръка гърдите си, човеко,

и само тези думи Му кажи:

"О, Господи! Не ща да ми е леко,

но нека чужда болка ми тежи!

Един в скръбта духът ми да пригледа

с безкористна Любов да го дари,

и Ти ще имаш Своята победа,

и блясъка, и Славата дори…"

Това е той – Заветът Му изречен.

Той думите обръща във дела.

А Огънят Му Свят и вековечен

утеха е сред всички теглила.

И с Него, саможертвата познали,

сърцата са преселени в Сион…

Христос не обитава в катедрали.

Покой не търси в тухли и бетон.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

КЪДЕ СЪМ ТРЪГНАЛ?

Къде съм тръгнал с Вярата си чиста

да искам този свят да променя?

Под маската смирена на артиста

се крие угоената свиня...

Под овчия кожух на лицемера

привлича вълк наивните стада.

И братството отдавна е химера

за искрените Божии чеда...

Къде съм тръгнал с Ревността Христова

да пръскам с огън Правда от Сион?

Кесията на Юда е окова

и пълен с примки светският амвон.

Търговците с безупречни костюми

продават доктриналната си смрад.

А укорите, идещи върху ми,

са тръните на всичкия ми ад.

Къде съм тръгнал с жертви в изнемога

да стана смут за плътския ламтеж?

Не съм ли пред Пилатовата тога

престъпникът, осъден за метеж?

Учителят стои над ученика

и прилика едвам ще се роди.

А Той, ако в Небето ме повика,

дарил ми е Заветните следи.

Къде съм тръгнал - пръст не ще узнае.

За мене този свят е сляп и глух.

И може би съдбата ми това е,

че в тленния затвор останах дух...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТИТАНИЧНО – ЗА СВЕТА!

Светът върви към своя заник

по път бунтовен и проклет.

И като гордия Титаник

се блъска във скала от лед.

Безумна – сляпата омраза

сърца човешки вкамени

да падат с егото и аз-а

във черните си дълбини.

Земята – в схватка на титани

готова е да се взриви.

И ни един да не остане,

когато в злоба прокърви.

Да тъпчат бомби и ракети

с уран, пределно страховит.

И в сблъсъка на враговете

да бъде Смисълът убит.

О, жалка глино, кой те мами,

че имаш титаничен ген?

Не стигат ли жестоки драми

до гроб печален и студен?

Не си ли крехка и чуплива

за Меч от Святи висини?

Защо в Ръката милостива

изсипваш своите злини?

Не знаеш ли, че на земята,

Титан отдавна е живял,

и Свойта Кръв – невинно Свята

за греховете е пролял?

Понесъл тежест немислима,

със Бога да ни примири,

та всякога Живот да има,

когато в нас се възцари…

Не искаш Неговото Слово,

не търсиш Неговия Кръст.

И в грях – отново и отново,

ще стигаш до едната пръст.

Да проумееш в тъмнината,

сред огнен кратер на вулкан,

че твърде страшна е цената

на бунта против Свят Титан.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРАВДИВА МИСЪЛ

Правдива мисъл ми навява

най-искрена в сърцето жал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Той може някак да изглежда

за хората околни жив,

но дух от мрака го отвежда

на пътя зъл и нечестив.

С ръцете, вързани от корист,

в душата – с алчна празнота,

ще срещне тъмната си орис

сред най-печалните места.

Но днес, докато още тука

сърцето му е в мрачен плен,

да чуе как отвън почуква

Спасител, светъл като Ден.

Вратата в миг да Му отвори,

очи да бликнат от сълзи,

че Помощ е дошла отгоре

врага жесток да порази.

И идва чудото тогава –

ръце протегнал в Светлина,

ще почне той да се раздава,

изкупващ своята вина.

В нетление ще се облича

и в саможертва ще гори…

Готов да вярва и обича

и Бог в сърце да възцари.

Дано прогледнат всички слепи

и глухи чуят този зов.

Христос протяга пълни шепи

със Светлина и благослов.

Отгоре Свято е Небето.

Отдолу гълта страшен ад.

И има смисъл битието,

изпълнено от Благодат.

Без нея всичко потъмнява

и мрак душата е сковал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПЕЧАТЪТ НА СЪДБАТА

Поклонът е печатът на съдбата,

създаден да диктува и тежи.

Навел пред господаря си главата,

поклонникът дъха си му дължи.

От пътя си не може да избяга,

когато той е избор осъзнат.

Дългът по право примката затяга

и няма вече връщане назад.

Светът е днес арена на поклони

и сблъсъкът невидим между тях.

От златен трон сред мраморни колони

до гетото в мизерия и крах.

Но винаги сърцето преживява

платената с поклона му цена.

А после, в края, Вечност наследява –

било от мрак, или от Светлина.

Такъв е той – печатът на съдбата.

За избора – невидима юзда.

Пред него се превиват колената

и той в душите прави си бразда.

И мъдро е, преди да коленичи,

човекът Верен Дух да избере,

защото цял живот ще Го обича

и с Него ще живее и умре.

Че после идва неизбежна драма

за хората с погрешния поклон –

да търсят мир, какъвто вече няма

след блясъка на земния им трон.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НЯКОЙ С НЕГОВИТЕ РАНИ

Не се страхувай, ако в рани

духът ти страда и кърви.

Че днес е време на тирани

и този свят към ад върви.

Тълпите в участта си клета

се връзват в примки от лъжи.

А в дребните царе-ментета

олово с бесове тежи.

Отново Ирод поругава

със бич смирения Агнец.

Пилат присъдите издава,

с лукава маска на светец.

И Кръстът, верният, що пази,

печат му става, и Завет,

че Свят над всичките омрази,

в Христос надмогва всеки гнет.

Кръвта на Господ се пролива

от ден на ден, от век на век.

И всяка капчица е жива

от звяра да роди Човек.

Но трябва Виа Долороса

да бъде твоят скръбен път,

че всичките ти дни защо са,

без Бог да призове светът?

Какво оттатък ще те сгрява,

сред древните на Бог души,

щом днес не трупаш ти жарава,

над злия, свикнал да греши?

Победата е там, на Кръста!

И всяка рана – лъч и зов

да дръпнеш от съдбата пръстна

човеци в Божия Покров.

И те, пред Господа събрани,

да славят Милост без предел,

че някой с Неговите рани

от този свят ги е отнел…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВЕЙ ДА БЪДЕШ СКЪПОЦЕНЕН!

"Отдавайте Кесаревото на

Кесаря, и Божието на Бога…"

(Марк 12:17)

Животът е като монета.

Тура си има, и ези…

От Бог назаем тя е взета,

та Него в дух да отрази.

Човек разбира колко струва

по своя образ и цена.

Един продава, друг купува,

а трети в дълг е от вина.

Избрах си Бог да ме изкупи

с Кръвта невинна на Христа,

та злото да не ме пречупи

във страсти, грях и суета.

Ези-то в мене да е Вяра.

Турата – Образът Христов.

Цената – да раздавам Дара

на Пламенната Му Любов.

"Отдайте Божието Богу" –

така заричат ме слова,

и аз разбирам колко много

Живот събира се в това –

със всеки удар на сърцето,

и всяко вдишване в гърди,

Христос да имаш в битието

и Той в монетата да бди.

Че чак тогава са делата

правдиви в Святите очи,

защото чиста е душата

и във кесия не дрънчи.

И Кесарят не вдига врява,

че губи праведно сърце,

защото Бог му повелява:

"Въздържай своите ръце!

Не пипай Моята монета

и този Принос, твърде Свят,

че тя от тебе е отнета

чрез Вечната Ми Благодат!"

Така е светъл и нетленен

животът, Богу посветен.

Живей да бъдеш скъпоценен

и в дълговете опростен…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЩЕ НАМЕРЯ КЪМ ВЕЧНОТО БРОД!

Аз си нямам в света покровител
да ме пази от хорската злост.
Никой властник не ме е попитал
как до днес оцелявам с Христос.

Как се носи на Господ товара?
Как Завета Му пазя със плам?
Как довека отхвърлих кантара,
та благата Му даром да дам?

На пътеката стръмна и тясна
колко Верни издърпах с ръце?
Съпротивата тъмна и бясна
как понесох с едното сърце?

Само Вечният в тайното гледа.
То е скрито от плътски очи.
И едва ли от няколко реда
ще започне скръбта да личи.

Не е болка, че сив и невзрачен,
се усетих сред шумната гмеж.
Който страда в затвора си мрачен
би съзрял и нищожната свещ...

Изживях си съдбата да пиша
и пронизвам неправдата с меч.
А когато остана излишен -
ще съм скрит от тълпите далеч.

Не потърсих утеха в бодили.
Не дочаках от репеи плод.
И навярно със сетните сили
ще намеря към Вечното брод.

Светъл лъч към висока обител.
Чуден Дар под Небесен покров.
И утеха от Свят Покровител
с пълни шепи дарил ми Любов!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ЗА ИДЕЩИТЕ СЪДБИНИ

Смирено погледни отгоре

към идещите съдбини.

Дворци от пясък ще съборят

дори нищожните вълни.

Със всичко грешно се сбогувай,

което в разума горчи,

и в чиста вяра помъдрувай

защо светът се помрачи.

Над гневното море от роби

царуват богове от пръст,

а в сиромашките утроби

се трупа жаждата за мъст.

Жестока власт, несправедлива,

души с насилие мори.

И правдата е твърде крива,

купуват ли я със пари.

Прослойки златни не зачитат

на клетника едната скръб.

Ядат и пият до насита

върху нещастния му гръб.

Коват измамливи закони.

Премазват с палките протест.

И винаги до края гонят

нечистия си интерес.

А някъде над тях се взира

един навъсен Съдия,

но злият Злото си не спира,

роден от мръсната змия.

Търчи след нея в пропаст черна –

мъртвец с монети на Харон,

и в своята душа безверна

прилича на ръждив пирон…

Смирено погледни отгоре –

светът предаден е на Съд.

Вратите бездна ще отвори,

за да погълне грях и плът.

Потоп изпраща Съдията

греховните да разори,

но ти, покрит от Милост Свята,

в Христос дълбоко се смири.

И влез при Него, във Ковчега,

преди високите вълни,

че Той е Алфа и Омега

на идещите съдбини…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КАКВО ВЪВ ВЕЧНОСТТА ЩЕ ОТНЕСЕШ?

Какво във Вечността ще отнесеш?

Какво ще задържиш за необята?

Обречен на насилство и грабеж,

безумният парите си пресмята.

Не мисли той, че скоро ще умре,

а делото му ще стопи забрава.

И няма как в плътта да разбере

след земния живот какво остава…

Когато има грешки в правопис

едната гума лесно ги изтрива,

и там, върху написания лист,

читателят проблеми не открива.

Но стане ли душата ров от грях –

оттатък при Създателя го носи.

Не би изтрила тъмния си крах

и няма как поправка да изпроси.

Какво във Вечността ще отнесеш?

Пръстта задържа всичко в пръст родено.

Превърнеш ли мечтите си на леш

със сметките отиваш на червено…

А грешник няма как да издължи

пред Господа съдба опропастена.

Сред купища от грях и от лъжи

остава със душа неопростена.

Потъва тя, подобна на пирон.

Парче желязо, дърпано от ада…

И този свят с погрешния поклон

оттатък се превръща в изненада.

Какво във Вечността ще отнесеш?

Едно сърце пред Бог човекът има.

Побързай! Напълни го със копнеж

и обич, на Спасителя дължима.

Без страх тогава Път ще извървиш

и Смисъл ще изпълни зов от думи:

О, Господи! Със мен бъди и виж,

че Ти Си Скъпоценният върху ми.

Щом Тебе имам – Теб ще принеса!

И Тебе ще даря на Теб Самия!

Че в Твоите прекрасни небеса

поисках като Дар да Те открия!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЕЧЪТ НА ИСТИНАТА

Дали от бич или тояга,

дали от облак зли оси,

човекът е готов да бяга

и кожата си да спаси.

Съвсем логично му се струва

да се избави от беди,

че Злото щом го атакува

не ще го никак пощади.

Така в живота е заложен

инстинктът, верен като щит.

Настъпи ли мигът тревожен –

човек да се намери скрит.

Но има правило едничко,

с което бори се умът,

и с него се обръща всичко

в залога между дух и плът.

На Господ Истината Меч е

и тя във плътското боде…

И тук човек е длъжен вече

смирен да Му се предаде.

Да помни тази Правда жива,

с която се крепи духът.

Христос не идва да убива!

Убиец само е грехът!

А Божията Вест е блага!

Живот за вечни векове!

И кой от нея ще избяга,

та своя грях да отърве?

Плътта греховното ще брани.

Духът от Вяра ще е жив.

Отвори ли му Мечът рани –

човекът нека е щастлив.

Че всяка рана ще зарасне

с Кръвта невинна на Христа.

И лумнала – не ще угасне

изкупваща го Любовта…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ТРЪНЛИВИЯТ ВЕНЕЦ

Трънливият венец се носи

безмълвно, тихо, и без гняв.

Спестяваш всичките въпроси

дали си крив или си прав.

Във свят на озверели псета,

събрали в ямата души,

не чакай ангел със пинсета

от болката да те лиши.

Помни на Господ Бог словата

от времената на Адам,

че тръни ще роди земята

и плевели ще никнат там.

И няма плътската природа

омразата да ти спести,

дори когато в небосвода

Зорница върху теб блести.

С венец и четири пирона

заради Святите слова

се плаща златната корона

върху Христовата глава.

Трънливият венец се носи,

но ти с любов се усмихни,

че виждаш във скръбта защо си

през всичките усилни дни.

Исус у теб ще се познае –

на Кръст, но като Камък твърд.

Че Смисълът свещен това е:

С Венеца Му да вкусиш смърт!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЗАПИТАЙ СЕ, БРАТКО!

Запитай се, братко, във време продажно

какво ти е свидно, кое ти е важно.

И как да го скриеш от злите пълчища –

влечуги, които пръстта не насища.

Светът е под преса. Системата мачка.

Прибира престъпникът пачка след пачка.

А Правдата Свята тъгува пребита

за бедния – явна, за алчния – скрита.

Тук някой се ражда, там някой умира.

Един проумява, а друг не разбира.

Съдбата разделя, а Мечът разсича

и всеки във избора себе си врича.

На Образ и сянка от сблъсъка вечен

духът е изкупен или е отвлечен.

И явното идва тогава, когато

подлага се Вярата в изпит за злато.

Онази Заветна и Истинска Вяра,

от Вечност по-млада, от древност по-стара,

която душата нагоре въздига

далеч от килия и земна верига.

Запитай се братко! И нека е ясно,

че даже сега да живееш натясно,

когато Небето ти стане посока

Духът те издига в безбрежност широка.

А горе, в прекрасното, мерзости няма,

родени от тъмната страшна измама.

И даже човекът от скръб да погива,

утехата в Бога е всякога жива.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПРИСЪДАТА НАД АЛЧНОСТТА

Алчният духа си не насища

и не казва "стига" в своя глад.

Тъмна страст сърцето му разнищва

и пришпорва с яростен диктат.

Времето му днес е да върлува

и души да граби с вълчи бяс.

Като зъл балон да се надува,

помпайки огромното си "аз".

В пътищата си да ходи криви

и да си намира врагове.

С прилепи и ястреби грабливи

лепкавият мрак да го кълве.

С армия от мутри и биячи

да си пази тлъстия корем.

Тежките си куфари да влачи

някъде по земния Едем.

Яхти и коли да си купува

със поръчки в лъскав каталог,

без дори да знае колко струва

капчица от Милостта на Бог.

Хули като гейзер да изрича

и презира всяка доброта.

Винаги парите да обича

и през тях да гледа на света.

Страшна е присъдата му. Ясна.

Като плевел ще се повали.

Болестта му черна и опасна

земен лек не ще я изцели.

С нея всеки грях му е оловен

и с ужасна сила му тежи.

Да потъне, от злини виновен,

без да може да се издължи...

Като червей в огън да се мята

в края на доволната си плът...

Вечен е оттатък Съдията!

Вечни са присъдите отвъд!

И на злия пъкъл пред вратите

има надпис огнен и зловещ:

Трупаш ли с нечестие парите,

тук при мрака ще се озовеш...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

СКРЪБ НА СИРОМАХ

Линее сиромахът. Нищ е.

В света не случва на блага.

Мечти не никнат на бунище

и няма в сивото дъга.

С едното вретище си крета

през поруганите лета

и търси за душата клета

една Спасителна Врата.

Въздиша в скръб и изнемога

от много кризи изтънял,

а горе, в Царството на Бога,

събран е Вечният му дял.

Линее сиромахът. Нищ е.

Боде сърцето му ръжен.

Но има лумнало огнище,

което прави го блажен.

С едната Вяра да устиска

скръбта на тежкия хомот

и користи да не поиска

от потъмнелия живот.

Светът от зло ще го пресити.

Неправдата ще го гнети

с омразни погледи присвити

или заключени врати.

Линее сиромахът. Нищ е.

Предмет на хула, жлъч и смях.

Но горе, в бъдното го вижте

отритнатия сиромах...

Съдбата е правдиво сито,

за всеки писана от Бог.

Но тя се случва някак скрито

и винаги си има срок.

А долу, в адовата бездна,

крещи кръвникът: "Боже, ах!

В света върни ме да излезна

и дай ми скръб на сиромах..."

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

НАЙ-СВЯТАТА УТЕХА

Събирай съкровища в горния свят.

Не искай във друго успеха.

Когато в Исуса си вече богат

това е най-свята утеха.

Тя нека ти бъде от бури заслон

и радост в духа ти да влива.

Маслина, родена на Божия клон,

е само за Господ щастлива.

Към Бога политат Заветни слова

и обич, и жертви, и семе...

Събрано пред Трона е всичко това

и няма крадец да го вземе.

Очи не извръщай към долния свят.

Кошмарът от него ще свърши.

А клонът маслинен, от благост богат,

не ще се от кризи прекърши.

Във него се вливат потоци води

и ражда се Плод за прослава.

В Давидова Вяра жив псалом бъди,

че той във Духа преуспява.

С мечтите докосвай Небесният Град.

Сложи си най-бялата дреха.

И нека без мяра трепти Благодат

и носи ти Свята утеха.

Небе и земя ще преминат със трус,

но верният смисъл един е:

Каквото събрал си при Господ Исус

довека не ще да премине!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОБРАЗ НА СВОЯ ПОКЛОН

Човекът е образ на своя поклон

и в него съдбата си врича.

Могъщият Господ на Хълма Сион

духът ми избра да обича.

Той горе царува, аз долу горя

и свързва ни Вярата Свята.

За Него живея. За Него творя.

За Него съм тук на земята.

Трикракото столче ми стига за трон

и къшея хляб за наслада.

Човекът е образ на своя поклон,

готов да го тачи и страда.

Не бих се облякъл със лъскав костюм.

Презирам изискани фрази.

Но в пепел и вретище имам наум,

че Господ чедата Си пази.

Не търся пощада от горд Вавилон

и достъп до светски амвони.

Човекът е образ на своя поклон,

дори прикован от пирони.

Горчивата чаша ми става Завет,

а хулите - признак за Слава.

И даже презряната гъба с оцет

духът ми докрай заслужава.

Не ще да отроня въздишка и стон

за всичко, което ме губи...

Човекът е образ на своя поклон,

когато съдбовно се влюби.

И тази е моята вечна любов

във свят под небесна присъда -

да бъда поклонник, довека Христов,

и Божий приятел да бъда...

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

ОТЪРСИ СИ ПРАХТА ОТ НОЗЕТЕ!

Отърси си прахта от нозете!

Тази грозна измамлива прах!

Лицемерът не може да свети,

но е яма на тайния грях.

Като паяк със мрежа оплита

всяка чисто наивна любов,

и за корист, подмолна и скрита,

се преправя на ангел Христов.

Пръст, когато реши, че е птица,

се обръща в прашинки безчет

и си търси върховния прицел –

да е Истина, Дух и Завет.

После лепне за дълги години

и търпят я сърца и души.

Слага маски, най-нежни и фини,

та човека от Бог да лиши.

Тя за Хляба е черната плесен,

а в тесто – фарисейският квас.

С нея плътският бива харесан

и спечелва си титла и власт.

Дава сцена на земни актьори

и събира доволната пръст.

Прах да имат… и вече са горе,

а делът им е сладък и тлъст.

Отърси си прахта от нозете

и от нея извръщай очи,

че мнозина с лъжа са превзети

и към ада плътта им търчи.

Но когато на Пътя задуха

ги погубва първичният страх,

и духът им е в пълна разруха,

Канара щом разменят за прах.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

УТЕХА ЗА ПРИШЕЛЕЦА

"Пришелец съм аз на земята…"

(Псалом 119:19)

Когато пришелец си на земята

и като чужд отхвърля те светът,

остава ти една надежда Свята,

че твоят Дом очаква те отвъд.

Че там ще оздравеят всички рани

и няма зло душата да гнети,

а вместо черни гарвани и врани,

Бял Гълъб из простора ще лети.

Събира се огромната умора,

подобно непосилна планина

навред сред върволиците от хора

да срещаш все царицата-злина.

И царят-грях сред блудните да ходи

с корона от бунтовния Содом,

а вярата, обръгнала в несгоди,

да страда за Небесния си Дом.

Във дъното на Чашата дълбока

отрова да се сипе като дъжд,

и злият да я бърка с остър нокът,

та смут да те събори изведнъж…

Но не светът е твоята родина

и не в плътта се ражда сетнина.

Ще дойде миг духът да си почине

при чудната и Свята Светлина.

И горе чак борбата ще приключи,

а писаното в теб ще се всели,

че Вечност пришелецът щом получи

сърцето му престава да боли…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВЕК

Дали ще бъде Вечен или ще е вековен

животът се простира във думичката „Век“.

Но скритият й смисъл, премъдър и съдбовен,

е длъжен да познава роденият човек.

Живял до сто години, навярно ще празнува,

със близки и познати вековен юбилей.

Но празникът тогава затвор ще му се струва

и даже би извикал: "О, Господи! Недей!

Недей ми дава още живот във старо тяло.

Прегърбен съм отдавна. Изсъхнал съм съвсем.

Сърцето ми стократно години превъртяло

утехата си иска и благия мехлем…"

Така стоят нещата със празника далечен.

Столетникът жадува последната врата.

Премине ли през нея – оттатък ще е Вечен

и там ще го очаква безкрайна Вечността.

Защо тогава Вечност от Век се образува,

когато тя си няма начало или край?

Какво за Бог е Векът, където Той векува,

човекът на земята едва ли ще узнай…

Не са ли Век в Твореца безмерните години,

в които сам пребъдва и чудното твори?

Животът във Духа Му не може да премине,

но в Святото пулсира и в Огъня гори.

Не ще откриеш Века във речника тълковен,

дори да те терзае дълбокият въпрос…

Дали ще бъдеш Вечен или ще си вековен –

сега избирай, братко, със Вяра във Христос.

Съдбата на човека е бързей скоротечен.

А изборът в сърцето – към птица или кърт.

Летиш ли към Небето – Животът ще е Вечен!

Дълбаеш ли земята – намираш Вечна смърт!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЪЗДИГНАТ В БОЖИЯТА СЛАВА

Тежат Заветните слова

и няма как да бъдат леки.

Оттатък ти ще си това,

което тук не става всеки.

Щом семето посееш в пръст,

очаквай там и да поникне.

Човекът духом вдига ръст,

когато Вечното обикне.

Светът се вижда със очи,

а Храмът се съглежда с вяра.

И чак отвъд ще проличи

тежиш ли в жертва на кантара.

Едното гърло и стомах

не струват колкото сърцето.

Щом тук оставаш сиромах

богат си горе на Небето.

И нека хич не те смути

божественият ултиматум.

Защото Бог за теб плати

и ти изкупен си, до атом…

На Него днес принадлежи

живяното от тебе време.

А който себе си дължи –

превръща се на Свято семе.

Посято в Дух, посято в Кръст,

живот да носи на мнозина…

Отхвърлил тление и пръст,

търси Едемската градина!

Тежат Заветните слова!

Амин на всяко Слово тежко!

Божествената синева

не е за битие човешко.

Христос пронизва я с лъчи

и Своите по Дух познава!

Със Него днес се облечи,

въздигнат в Божията Слава!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СЪДБОВНА АРЕНА

Животът е съдбовната арена,

а Вярата – могъщият ми Щит.

С една съдба, от Бога подарена,

все още съм от Злото непробит.

Едни достигат края си обречен,

а аз приех началото за знак.

Над тленното живея с порив вечен

и светъл превъзмогвам всеки мрак.

Светът не може връх да ми предложи

и няма за душата ми цена.

Презирам богаташките му ложи

тъй както се презира тъмнина.

При бедни е душата ми смирена.

С лишените от щастие навред.

Животът е съдбовната арена

със кръв и пясък, с удари и гнет.

Но даже там, от моя Бог обичан,

не бих останал поразен и слаб,

че Рим е до безумие трагичен

и в зрелищата винаги е сляп.

Светът не вижда моя Щит от Вяра.

Дано да би го зърнал най-подир!

За да прегърне Правдата му стара:

Обратното на Рим е просто…Мир!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПЪТЕКАТА С ПРАВДА

Пътеката с Правда е винаги стръмна.

Изпитва в сърцето Заветни слова.

Надежда си имам с Исус да осъмна

и в новия ден да повдигна глава.

Не съм си изрекъл последната дума.

Не съм си написал прощалния стих.

Духът ми не ще се от битки оклюма,

дори да е тъжен и всякога тих.

Следата е всичко, което си струва,

родена от Пример чрезмерно голям.

И само във памет творецът векува,

напълнил творбите си с вяра и плам.

А кой ще ме помни и кой ще почита

надявам се Господ това да реши.

Остава съдбата ми всякога скрита,

дори да докосва сърца и души.

Светът ще остане затвор и мъртвило

и стига ми в него да ходя с фенер.

А всичко, което на дух ми е мило,

ще галя със думите в моя тефтер.

Да тръгнат малцина по тази пътека,

която Спасителят в мен начерта.

И нека ги има в живота ми... Нека!

До всичките трудни и бъдни лета!

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)

ИСТИНО ЕДНИЧКА!

Светът безбожен ров остава.

Не ще го съвест покори.

Беснее всичката му плява

за власт и кървави пари.

Царува гнусната съблазън.

Протяга мръсни пипала.

И всеки в нея е белязан

да бъде червей без скала.

А Вярата от пръст е скрита

и губи в земното следи.

Плътта в тресавища се скита

и грях я трови и цеди.

Къде си, Истино едничка?

Без теб сърцето най боли.

Летиш високо като птичка

над прах, вихрушки и мъгли.

И който в себе си те има

не ще го този свят гнети,

защото с Вярата незрима

и той в Небето ще лети.

Ръка прободена те слави

и Кръст понесен те крепи.

Потоп лъжите ще издави,

но няма теб да потопи.

Защото свише си родена

със Огън от Небесна твърд,

и щом изпълваш ме, свещена,

не ще довека вкуся смърт.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЛИЧНИЯТ МИ КОД

Всеки дух има своя предел.
Моят също и аз ще позная.
Нека всичко, което съм взел,
се окаже нищожно накрая.

Никой извор назад не тече,
но водите си даром разлива.
И каквото сърцето влече,
все към него и то ще отива.

Всяка загуба, тъжна на вкус,
в сетнината до мед се услажда,
и когато вървя след Исус
добротата със скърби се ражда.

Че това ми е личният код - 
до предел моят дух да раздава.
И разпънат - да ражда Живот,
и в позор - да се къпе от слава.

Все едно е дали съм честит
или гълтам горчива отвара.
Ако Вярата нямам за щит,
то ще имам ли прицел на Вяра?

Всеки дух има своя предел
и след Кръста при Бог се прибира.
А с крила - от врабче до орел -
нека верният полет не спира.

Нека изворът още е жив
да пои всяка суша пустинна.
И тогава, доволно щастлив,
при Отеца си тих да премина...

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ОТДАВНА ПРОЧЕТЕНА КНИГА

Светът е отдавна прочетена книга

от Вечен и Свят Съдия,

каквито и властници днес да въздига

проклетата тъмна змия.

Войни и борби ще се случват до време

и людете смърт ще грози.

Измамникът своята корист ще вземе,

а клетникът – скръб и сълзи.

Неправдата още ще бъде царица

на своя оловен престол.

И верният Богу ще бъде на прицел

от злия, Агнеца пробол.

Опасните вихри души ще завличат

в безмерно жестоки лъжи.

Невястата своя Жених ще обича

и Кръста Му Свят ще държи.

Възмездие Свято от Бога пристига

и Гняв като буря расте.

Светът е отдавна прочетена книга

и само Христос я чете.

Последната страница щом се затвори

ще литнат към Него ята,

и скрити във Вечното, някъде горе,

ще срещнат в очи Радостта.

А долу, на Меча двуостър мишена,

ще стене проклетият род,

защото го чака дълбока геена,

лишена от Дух и Живот,

където във брънки на вечна верига

остава презрян и проклет.

Светът е отдавна прочетена книга.

Дори до последния ред…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ОЧАКВАНЕ ЗА МИГ

Стопиха се годините преломни.
Остана ми очакване за Миг.
Един Отец за мене да Си спомни
и аз да зърна Святия Му Лик.

Да имам сетнината милостива,
която щедро Той ще ми дари,
че идва край, когато се открива
в какво човекът цял живот гори.

Напусто са ми земните похвали.
Суетни са престоли и царе.
Мигът пристига вече, но едва ли
ще иска този свят да прибере.

Съдбите в пръст отдавна са вкопани
и чук от ада съвести троши.
Смъртта е яма с примки и капани
и в нея падат слепите души.

Останах зрящ да бъда за малцина
и да им дам последните лъчи.
Денят с Христос е равен на година,
а тя в Мига докрай ще проличи.

И както връх – висок и твърде тесен,
докосва в самотата си звезди,
очаквам своя преход безтелесен
и Бог за нов живот да ме роди.

Стопиха се годините, и бяха
с усърдие платената цена.
Води от Извор Вечен се изляха,
и Миг ще ги въздигне в Светлина.

Че Вярата родена е да чака
и чакайки – все още да блести,
преди внезапно да напусне мрака
и влезе през Небесните врати.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

ОТ ИДЕЯТА ДО ИДЕАЛА…

Дали красивата идея

ще се превърне в идеал,

зависи с колко плам за нея

творецът дълго е горял.

Че тя ще срещне съпротива

за своя смисъл величав,

но трябва да остане жива,

дори и при отпор корав.

Плътта от дух е уязвима.

Духът – непобедим от плът.

И там, където битка има,

се включват силите отвъд.

Доброто не е просто дума

да има Зло за антипод.

С една искра пожарът лумва,

и с него – целият живот.

Мечти и чувства да разпали.

Копнеж и блян да възроди.

А с любовта, сърцата дали,

свещен олтар да съгради.

И не съдба, но епопея

би сам творецът преживял,

когато чрез една идея

дари на всички идеал…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ИЗКАЧВАМЕ ВЪРХА

Изкачваме Върха. Полека.

Далечен Връх. Непостижим.

На Него – Бога и Човека –

до дъх живота си дължим.

И уж е лесно от хартия

да помним Святия Завет,

но много мъничко са тия,

които да вървят напред.

Тежи човешката природа

и дърпа в долното, назад –

към плътска суета и мода,

обзела грешния ни свят.

Към земни планове човешки

за кулите от пръст и кал…

И уж невинните ни грешки,

в които крие се провал.

А кой ще стигне с Него горе,

до облак Свят над планина,

където Сам Отец говори

със Своя Син във Светлина,

където Моисей с Илия

докосват в слава Своя Цар…

Така е лесно на хартия –

и Храм, и Вяра, и Олтар…

Но всяка страшна съпротива

събира се на този Път.

На него слабият погива,

щом няма Дух, а само плът.

Щом търси дребните заслони

от всеки бурен ураган,

а после сам сълзите рони,

от зъл противник поруган.

Дано Духът да ни прекърши

и гордостта ни да смири,

че скоро времето ще свърши

за земни страсти и игри.

А горе ще е само оня,

следовник верен на Христа,

вървял със силата на коня

и с Дух удържал тежестта.

Изкачваме Върха. Полека.

Дано докрай Го изкачим.

Че там, на тясната пътека,

сме в битка с паднал херувим.

И само Господ от сърцето

лукавия ще съкруши,

преди отворено Небето

сърцата ни да утеши.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ОГЪН В ОГЪНЯ СЕ ВРЪЩА

Душата трепетна се моли.

Въздига своя зов горещ.

И тъжна в своите неволи

пред Бог подобна е на свещ.

Молитвата й с Дух отлита.

Отваря Вечните врати.

И пред Спасителя открита

сълзите свои Му шепти.

Душата шепа е на просяк,

протегната в невидим Храм.

Скръбта й разтопен е восък.

Фитилът – неугасващ плам.

И нека да пребъдва с Вяра,

и в трепета си да гори,

защото Господ сред пожара

утеха Сам ще й дари.

Че думите, в които свети

смирената и чиста скръб,

назаем от Христос са взети

и Той не им обръща гръб.

А огън в Огъня се връща,

извикан от искрящ копнеж,

и Святата Любов обгръща

запалената с нея свещ…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЕДИНСТВЕНО С ХРИСТОС

Врагът ми праща вятър и вълни

и злобата си яростен стоварва,

но никога не ще да потъмни

сърце, което в своя Господ вярва.

Привързано е то с небесна връв,

по-здрава от веригите на ада,

и няма как един рикаещ лъв

да ми отнеме вечната награда.

Ще гледа той ранената си паст

от Меча, който остро го прониза,

защото против тъмната му власт

не земна плът, но мълния възлиза.

И няма да го скрият пещери,

дори дълбоки дупки из недрата,

когато Бог му каже: „Трепери!

Възмездие ти нося за отплата!“

Врагът ми праща вятър и вълни.

Сигнал, че твърде малко му остана.

Дори да би успял да ме рани,

превръща се на почит всяка рана.

А болката ми? Тя е само знак,

че още съм на Пътя и живея,

и в битката с невидимия враг

единствено с Христос ще надделея…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПРОЗОРЦИ С ИЗМИТИ СТЪКЛА

Не проникват сияйни лъчите

през прозорци, изцапани с кал,

но пролее ли клетник сълзите –

цял живот за Небе е копнял.

И душата му жива ще блесне,

като дом, построен на Скала,

а вестители с дрехи Небесни

там ще свиват могъщи крила.

Само шепа сълзи за размяна

и в сърцето с Исус е богат.

Друга толкова Свята покана

няма никъде в грешния свят…

Че духът може всичко да ражда –

чувства, музика, думи, мечти.

Но дълбоката негова жажда

сред горчиви сълзи ще трепти.

Те са болки на камък, отсечен,

от Велика и Свята Скала,

който връща копнежа си вечен

във прозорци с измити стъкла.

Да пребъдва Христос, и да грее

като Слънце във дом осветен

а надеждата химни да пее

у човека с греха опростен…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НА СВОЯ ГОСПОД ВЕРЕН!

Не се поддавай на покруса,

че в скръб и мъка си живял.

Животът, Верен на Исуса,

отвън е чер, отвътре – бял.

И смисъл под Небето няма

местата бързо да смениш,

дори съблазън и измама

да имат образ на сладкиш.

Богатият е днес мизерен,

дори претъпкан от пари.

Отвън е бял, отвътре – черен,

и бяс сърцето му гори.

По-лесно влязла би камила

през тънък процеп на игла,

а не душа, с поклон спестила

привременните теглила.

Застанал таен, зад вратата,

оттатък дебне тъмен княз.

И жетвата му е богата –

душите със пари и власт.

И няма крясъкът "О, Боже!"

да стигне светли висини…

Не може, грешници! Не може,

щом дух в измама ви плени!

След земната и пищна слава

поклонът плаща се отвъд,

и никой там не опрощава

сърца, приготвени за съд.

А ти, на своя Господ Верен,

в Завета Му се укрепи,

и този свят лукав и черен

със бяла дреха претърпи.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ИЗБРАХ СИ ВЯРАТА В ХРИСТОС!

Неверието черен трън е,

а вярата е лотос бял.

Човекът винаги ще жъне

това, което е посял.

Един ще има пръстна нива

и червей в нея ще пълзи,

а от реколтата бодлива

ще дойдат мъки и сълзи.

А друг ще сътвори градина,

събрала Божии лъчи,

та от година на година

да радва светлите очи.

И нека никой не роптае

за жътва щом настъпи ден.

Каквото си посял… Това е

животът, с избора роден!

Едната воля! Тя решава

в сърцето главния въпрос…

Извикай пред Отец тогава:

Избрах си Вярата в Христос!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СИРЕНАТА НА СТРАЖАРЯ

Със заплахите идва тревога.

Във кошмар се превръща дори.

Пламва някъде страшният огън

и обществена сграда гори.

Или с някоя бурна стихия

се отприщват високи води.

А тогава сирените вият,

щом е имало поглед да бди.

Бдях и аз със Небесни стражари

за опасности, в мрака безброй,

че врагът с люта ярост стовари

над сърцата ужасен порой.

И се случи зловеща измама.

Беше стъпкан Заветът Свещен.

Зъл престъпник търгуваше в Храма,

но пък никой не беше втрещен.

Окупираха вълци амвона –

не изблея и агне от смут.

И след Юдова страст към Мамона

топлината отстъпи на студ.

Дълго бях на душите сирена

и не спирах с тревожния зов.

Всяка дума споделях, дарена,

със Свещения Пример Христов.

А косите ми в скръб побеляха,

и тъгата у мен се всели,

щом в стражаря видяха заплаха,

и в сирената – тъмни стрели.

Как да пиша във време неверно?

Как на Кръст да се разпна за тях,

ако виждат във бялото черно,

и във Жертвата – смъртния грях?

Със заплахите идва тревога.

А тревогата ерес е днес…

И когато подменят си Бога –

приготви се да бъдеш злочест.

Че във нива, от плевели цяла,

зъл смутител е житният клас.

И сирена напразно е бдяла

да ги стресне със Божия Глас…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗАЩО ЛИ В АДА Е ГОРЕЩО?

(В отговор на мрачните статистики

от двете ужасни войни на този свят)

Отприщват войнолюбци вопли

в разруха, скърби и печал.

Какво оттатък ще ги стопли,

щом свърши земният им дял?

Кръвта човешка се пролива.

Расте ужасната вина.

Убийците със ярост дива

натрупват своята злина.

Изпълват се с омраза сляпа

и пръст на спусъка стои.

А леденият свят ги зяпа

и хладно мъртвите брои.

Умре ли жертва – прошка вече

отвъд не може да даде.

И с този факт, така обречен,

душите пъкълът краде.

Че щом е кървава дамгата,

тя няма да се изличи,

и само дявола с рогата

ще видят грешните очи.

Извадил нож, от нож умира

жесток насилник, не един,

и чак във огъня разбира,

че е потомък на Каин.

Че против него от земята

крещи проливаната кръв,

а той захапан е в душата

от челюсти на тъмен лъв.

И долу има само ехо

от крясък в мрачните скали.

Без мир, без милост, без утеха

с душите, зверове били…

Защо ли в ада е горещо

и няма за убийци жал?

Не може да отнемаш нещо,

щом никога не си го дал…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДАЛЕЧЕН ПРИЦЕЛ

Човек едно, ако изгуби,

за друго вече е богат.

Или в Небето ще се влюби,

или в измамливия свят.

И с този избор неизбежен

сърцето ще плати цена

да следва своите копнежи

към мрак, или към светлина.

Вселенска Правда ще стовари

над всеки Святия си Меч.

Пръстта ще гълта земни твари.

Духът ще отлети далеч.

В два рода, ясно разделени,

съдбата ще се прояви.

И на съдбовните арени

от битки страшно ще кърви.

В една неумолима драма

светът ще изкопае ров,

а жертвите с най-огнен пламък

ще чезнат в своята любов.

С далечен прицел – до когато

плътта без дъх се прекрати,

и дух пристъпи в твърде Свято

Небе, отворило врати…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СМИСЪЛЪТ НА ЛИРАТА

Трепти божественият смисъл,

обзел сърцето на поет.

Напразно той не би написал

дори един случаен ред.

Свещено дело са словата,

когато Дух от тях трепти,

и мигом слиза Светлината

с лъчи в сърцата да блести.

Стихът се случва като песен,

на дъх изпята, изведнъж,

и над тефтера си надвесен

поетът руква като дъжд.

Пои мечти, лекува рани.

Отнема болка и печал.

Изкусно, с думите подбрани,

той в принос сам се е раздал.

В души дълбоко да прониква

с утеха, с бисерни води.

В очите – от сълзи да бликва

и в памет дълго да бразди.

Такава е съдбата цяла

на дух, орисан от слова –

в една пустиня прегоряла

да ражда стръкове трева,

поток да бъде, да извира,

и всяка жажда да плени.

Това е смисълът на лира,

родена Бог да прозвъни…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЧЕТЕТЕ СЛОВОТО! ЧЕТЕТЕ!

Четете Словото! Четете!

Творецът ви е дал очи!

Едно разлистило се цвете

цъфти от слънчеви лъчи.

В прегръдките на Светлината

живейте всеки ден и час,

че Господ е платил цената

да бъде жив във всички нас.

Четете Словото! Четете!

Пълнете с вяра всеки ред.

Че с Кръв невинна в редовете

се ражда Святият Завет.

И който в стъпките Христови

повдигнал кръста си, върви,

разчупил плътските окови

Небесен Дух ще улови.

Четете Словото! Четете!

Победа то ще ви дари!

Не ще ви плашат враговете,

щом Огънят у вас гори.

И някъде оттатък Кръста,

към Божието Царство мост,

ще се равнявате по ръста

на възкресения Христос.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КАКВО НА ТОЗИ СВЯТ СИ СТРУВА?

Какво на този свят си струва –

мисли, мъдрувай, разбери.

Лъжата в блудните царува,

страхът безбожните мори.

Смъртта със черната си гега

пасе безумните овце

и всяка си кове ковчега

с несмисленото си сърце.

Земята в трусове се люшка.

Отгоре огън я пече.

А братя – с пушка срещу пушка –

в омраза гибел ги влече.

Продажен – властникът търгува

и слага на кантар души…

Какво на този свят си струва?

Реши, приятелю! Реши!

Не давай Злото да те счупи!

Не свеждай пред греха глава!

Христос с Кръвта Си те изкупи

и от смъртта те отърва!

За Него струва си тъгата,

скръбта с въздишките безброй.

Че Той е Слънцето в дъгата

и Смисълът един е Той.

И даже клетник в изнемога

със Вяра в крем ще разцъфти.

Един такъв живот за Бога

дано да си познал и ти…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ВАЛТАСАР

Пирува с първенците Валтасар

и вдига тост със чаша във ръката.

Търкулнатият от измама зар

корона му е сложил на главата.

Във царството си пръв, незаменим,

да се гордее с тежката си слава,

но в ноздрите на Бога да е дим,

какъвто силен вятър разпилява.

Пирува царят. Виното шурти.

Очите му от пиене са мътни.

В стените на палата лъч блести

и пръсти се явяват, някак смътни.

Изписват думи в каменния зид

и карат Валтасар да изтрезнее.

"Какъв е този надпис страховит?

Къде е тълкувателят? Къде е?"

Пристига скоро Божият човек

написаното с мъдрост да тълкува.

"Претеглен на везните, ти си лек

и славата ти шепа пръст не струва!

А царството ти днес се раздели

и дните ти са вече преброени,

че с Божието злато весели

сам себе си и своите хиени.

Властта ти свърши. Беше тя дотук.

Ще я разграбят перси и мидяни.

А ти смири се, щом Небесен чук

наказва те със думи провидяни…"

Във тъмна нощ издъхва Валтасар,

със копие пронизан от засада.

Търкулнатият от измама зар

завлича в миг душата му във ада.

Та в бъдни на земята времена

да помнят всички що е земна слава…

Короната се носи, но с цена,

която в черен мрак се издължава.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ВЯРА, В ДУХ НЕПОВАЛЕНА

Залита този свят, като махало.

Люлее се пиян насам-натам.

Отдавна в него черното е бяло,

и кривото – нарочено за храм.

От крайните си полюси злините

зареждат се от лъгани души.

А Правдата брои си синините,

че злото иска с чук да я строши.

Прокужда се събудената вяра.

Зачеркват се Заветните слова.

В прожекторите – низост и поквара

със зрители – изсъхнала трева.

Веселие в безбожните палати

и шум от всецаруващия срам.

Земята в беззаконие се клати

и с трусове бучи насам-натам.

В измамливата яма на прогреса

погром от виртуални светове,

а някъде зад тъмната завеса

една змия не спира да снове.

Светът от памтивека й е даден

и тя с език двуостър го върти.

Души да гълта с вихър безпощаден

и Смисъла в лъжа да изврати.

Живея с вяра, в дух неповалена,

и сетен зов сърцето ми мълви.

В пътеката, до тънък лъч стеснена,

Мигът Небесен да ме улови.

И този свят, опасен и разблуден,

да би изчезнал, като луд кошмар,

а някъде във Вечното събуден

Живот да зърна – в Щастие и Дар.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

РАЗТВОРЕНА КНИГА

Глухите ме виждат, но не чуват.

Слепите ме чуват, но не виждат.

Плътските от злоба негодуват.

Слабите в безсилие обиждат.

Между наковалнята и чука

ударите тежки си понасям.

Падналият не осъждам с укор.

Малкото светило не угасям.

Маска на лицето си не нося

и не искам дял от чужда слава.

Нямам ли – от Бога ще изпрося.

Имам ли – излишък не остава.

Не задържам дългове човешки

и не търся съчица в окото.

Плащам си за сторените грешки

и без ропот гълтам си горкото.

Тайните в живота си разчоплих

как да бъда сит или пък гладен.

Мръзнещите – с огъня си топлих.

Нямащите – с дара си раздаден.

Не скърбя, изхвърлен на бунище,

и не трепвам, даже на мишена.

Имам си и Вяра, и Огнище!

Имам си и Слънце, и Вселена!

Пътник ли съм – Пътят ще приключи.

Клетник ли съм – пак ще е до време.

Писаното – нека ми се случи!

Търсеното – нека ме приеме!

Чудна е съдбата. Като песен.

Нотите й Някой Друг ги пише.

Не живях живот, за да е лесен,

но да бъде Кръстът ми от свише.

И това на този свят ми стига.

Горе е спечелената лихва.

А у мен разтворената Книга

Господ я чете, и се усмихва…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КЪМ НЕБЕСНИЯ ПЪТНИК!

Не се осланяй на покоя си,

държи ли го суетна връв.

Добрите хора носят пояси,

попръскани с Небесна Кръв.

А тези пояси са Истина,

родена не от този свят,

с които вярата пречистена

се пълни с Мир и Благодат.

Събирай своите съкровища

високо, в блясъка отвъд,

далече от лъжата, тровеща

човеци с похотлива плът.

Не ще те плашат съпротивите

на дух, заложил в пръст и тлен,

че Господ крепост е на живите,

в които с Огън е роден.

Той Смисъл, Прицел и Съдба ти е

във всички временни беди.

Достигнал с Него до Разпятие –

на Кръст пребъдвай, и бъди!

Че някога, докоснал Славата,

на Град от мрамор и рубин,

Христос ще заблести в жаравата

на твоето сърце… Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СКРИТА ПРАВДА

На този свят не съм живял богато

и хич не съжалявам за това.

Доволно ми е, Господи, когато

запомнят Теб от моите слова.

Един строи красивата си къща,

а друг си тъпче пълния сандък.

Роденото от пръст – в пръстта се връща,

затворило съдбовния си кръг.

А аз не искам празен да си ида

със ялова утроба и без плод,

но Вяра на Небето да съзида

за мене вековечния имот.

Че земното все долу си остава.

Не ще го никой горе завлече.

Напусто са и користи, и слава.

Душата с тях не ще се облече.

С дела правдиви само Бог облича,

що дава на човека дух и дъх.

И по-добре е клет да Го обича,

отколкото богат да трупа лъх.

Но тази Правда от света е скрита.

Капан е за безбожните души.

Защо ми е на свят да се наситя,

щом той от моя Бог ще ме лиши?

Не са ми нужни ни сребро, ни злато.

Покрива ги зелената трева.

На този свят не съм живял богато

и хич не съжалявам за това.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

РОВ В ИЗМАМЕНАТА ПЛЪТ

Не се стремете към човешка слава.

Величие напразно пръска тя.

Велик е Онзи, Който повелява

било в живота или след смъртта.

Суетен е възходът на земята,

дори обсипан с власт или пари.

За кратко станал прицел за сърцата,

безбожникът все пак ще прегори.

В двубой неравен с тленната обвивка

ще сбръчка чело, скули и ръце.

И гордостта, като шампанско пивка,

горчилка ще е страшна на сърце.

На времето реката ще го влачи

към винаги последната врата,

където блясък нищичко не значи

след вече отлетелите лета.

Духът напуска плътската черупка

и, кой го знае, где ще отлети…

След славата останала е дупка,

и в нея никой няма да прости.

Там името престава да е златно

и вече няма твар да го цени.

Не ще се върне никога обратно

величието в миналите дни.

И истински Великият тогава

ще пише сетнината му отвъд…

Не се стремете към човешка слава,

че тя е ров в измамената плът.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ТВОРИШ ЛИ ПРЪСТ…

Твориш ли пръст – пръстта ще я отнеме.

Държиш ли пясък – рони се навред.

Недей прахосва даденото време,

че то е заем, от Твореца взет.

Но всеки заем някога се връща

и лихвата се трупа и тежи.

А в тленно тяло – за духа ти къща,

как времето си той ще издължи?

Какво ще види, щом при Бог се върне,

далече горе – в Царството без тлен?

Ще може ли Твореца да прегърне,

събрал блага за Вечния Му Ден?

Съкровища, приготвени за Слава,

които зъл крадец не би отнел…

Какво на този свят си заслужава

усилия до сетния предел?

Безсмислено е пръст да се събира

и пълниш в нея чувства и мечти.

Че тленното все някога умира,

а вечното към Вечния лети.

И тъжно е, когато сред богати,

си носиш сиромашката торба…

Не те ли Бог на този свят изпрати,

дарил ти дух и избор за съдба?

С лъчи не те ли никога споходи?

С Любов не те ли никога дари?

И сто живота пътникът да броди

са празни, ако плам не го гори.

Твориш ли пръст – създаваш си верига.

И пясъкът в пустиня те държи.

А времето за Бога? То не стига,

защото е пришпорено с лъжи.

И тази е присъдата трагична

над тленните потомци на Адам.

От пръст родени – пръст да ги привлича,

понеже и сърцата им са там…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПОТЪНАЛИЯТ КАТО КАМЪК

(поетичен спомен за филма,

който разтърси сърцето ми

с Духа на посланието по-долу)

Когато гордият Титаник

се блъсне в планина от лед,

а всред омрази и забрани

светът от ярост е обзет,

в сърцето имай бяла роза

и жива там я съхрани,

дори да те тресе угроза

от най-студените вълни.

Навярно ще си в третокласна

каюта с плъхове и смрад,

и без компания прекрасна

на чаша ром и шоколад,

но още Любовта ще блика

и ти ще бъдеш като Джак,

готов към Роуз да извика,

облечен със случаен фрак.

Светът на две ще се прекърши

от твърде тежки железа.

Богатият не ще избърше

в очите си дори сълза.

Дори спасителна жилетка

душата му не ще спаси,

щом иска връзката по сметка

с едно бижу да украси.

Но ти за розата си бяла

бори се до последен дъх,

че ако тя е оцеляла –

намерил си небе и връх.

И даже, смъртен сред вълните,

потънал в ледните води,

ще те издърпат висините

до най-високите звезди.

Когато гордият Титаник

се блъсне в планина от лед –

една Любов да ти остане,

цена тя има на Завет.

И нейният божествен пламък

надписва Райските врати:

Потъналият като камък,

въздига се, за да блести!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ДВЕ ХИЛЯДИ НАЗАД ГОДИНИ

Преди животът да изстине

и стане всичко в руини,

две хиляди назад години

с надежда, братко, се върни.

При езерото в Галилея

ти ладия с рибари виж.

Спасителят е влязъл в нея

и чака да се приближиш.

Със Него мигом да отплуваш

към Гадаринската страна.

Гласът Му в грохота да чуваш –

най-светъл лъч от висина.

И там, на койката, в умора,

щом Господ легне да заспи,

недей мълча със всички хора,

но с длан дланта Му долепи.

Кажи Му: "Само с Тебе, Боже,

готов съм буря да търпя!

Не може Ти да спиш! Не може,

щом аз не мога да заспя!

Смъмри божествен ветровете!

Ръка Небесна протегни!

И нека, от Гласа Ти клети,

притихнат страшните вълни!"

Със тази всемогъща Вяра,

върни се в бъдното, до днес.

И виж вълните зли на звяра

как правят този свят злочест.

Смъмри ги! С Дъх Христов в сърцето!

И с Меч двуостър ги срази!

А после – в мрежите на Петър

събирай радостни сълзи…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЯРА В ДРУГО ВРЕМЕ

Светът чудовищен ярем е.

С проклети духове гнети.

И само с Вяра в друго време

спасявам моите мечти.

Завета мигом да разгърна

и връщам векове назад.

При моя Господ да се върна

като юдеин припознат.

Кръстителят да пророкува

отсред водите на Йордан.

Витесда да се развълнува

за някой клетник изтерзан.

Небето в миг да се отвори

пред верния Натанаил.

Да слизат ангели отгоре

върху чедата на Рахил.

Да се кача на планината,

от лъч Небесен озарен,

а дрехата, безмерно Свята,

да бъде за духа ми Ден.

Да видя Святата вечеря

със Яков, Петър и Йоан.

И аз сред тях да се намеря –

изпитан, верен, призован.

Закхей да зърна на черница

или слепеца Вартимей…

Навсякъде една Зорница

ще смазва тъмния злодей.

Със Нея искам да живея

и с чудо да се утеша.

По пътищата на Юдея

до Нея да вървя пеша.

И днес сърцето ми се моли:

При Теб, Исусе ни върни!

Да свършат тежките неволи

на най-усилните ни дни.

Живеем Словото Ти Свято.

Душите виж ни! Ти Си там!

Звездата Истинска, Която

за нас е Зов, Любов и Храм!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СВЯТАТА ПРАВДА Е ТАЗИ!

Защо ли Мечът днес е потъмнял

и няма кой със Дух да го излъска?

Езикът ни погубва се без жал

и Словото в безплодие се пръска.

Чуждици, като хапещи мухи,

нападат памет, клетви и светини.

А хлябът е изронен до трохи

и евтин пир за кучета и свини.

Жадуваните светли бъднини

отдавна от безродие тъмнеят.

В подмолното на своите злини

царува сред езичници злодеят.

И остър сърп не спира да сече

и жъне най-последната си жетва.

А няма кой в Завет да изтъче

копнеж и зов, разпятие и жертва.

Защо ли Мечът днес е потъмнял? 

В дъха от Бога, българи, се взрете!

Че Господ Святи думи ни е дал

за Щит срещу духа на враговете!

И азбука, която днес зове,

навеки род със Вяра да я пази!

Не ще я нивга гарван изкълве

защото, Свята, Правдата е тази...

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ГАЛИЛЕЯ

Молитвата си тиха ще възлея,

тъй както ручей бликва от скала.

О, Господи! Яви ми Галилея

и ангелите с белите крила!

И нека да Те виждам там възнесен –

надежда и мечта събрал в лъчи.

И без да питам в този миг къде Си –

сълзи да пълнят моите очи.

Не вярвам, че Си в космоса далечен.

В мен има радост, щом Те призова.

Въздъхнато измолен, и изречен,

духа ми пълниш с Твоите слова.

И аз Те следвам с вяра, като птица,

помазала крилата си с Елей,

да бъда Твоя, Божия зеница…

Отвъд звездите – сродник Галилей…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

НЕ БОЙ СЕ, МАЛКО СТАДО!

Не бой се, малко стадо!

Исус ти е овчар!

Заветът Му е младост!

Спасението - Дар!

Дори от зло земята

до днес да се тресе,

високо в Светлината

сам Господ те пасе.

Не бой се, малко стадо!

С надежда оцелей!

За Истината страдай!

За Правдата живей!

Светът сега те мрази,

но Вяра те държи!

И Святият те пази

от примки и лъжи!

Не бой се, малко стадо!

Виж Славата отвъд!

И Вечната Награда

след стръмния ти път.

Небето ще отвори

сияйната Врата,

и ти ще бъдеш горе,

спасено от Христа!

Не бой се малко стадо!

Остана само Миг!

С една пречиста радост

да зърнеш светъл Лик!

Любов ще те пресели

в блажения подслон

сред Святите предели

на чудния Сион...

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ЯМАТА НА БЕЗБОЖИЕТО

Светът е днес безбожна яма,

създадена от дух жесток.

Там изход към Небето няма,

но властва плътският залог.

В съдба, от памтивека сляпа,

копае своя ров тварта,

и пуска корен като ряпа

в заветни връзки със смъртта.

Измамна тленност я увлича

и кръг обречен я върти –

до гроб страстта си да обича,

без никога да полети.

Накрая, в пръстното изгнила,

да срещне участта си в мрак –

с едно осъдено мъртвило

под гняв и вечен похлупак.

И тази най-ужасна драма

дано послужи за урок.

Спасете се от злата яма

със зов към Истинския Бог.

Че който в нея се намира

ще стигне пъкъла дори –

където червей не умира

и огън всякога гори.

Стефан Главчев

(Възходът на падението)

КРЪСТ, ОТ ПРЪСТТА НЕПОЗНАТ

Аз не плащам за чужди съмнения

и не сея раздори и смут.

Ходя в светлия Път, озарения,

със Христови сандали обут.

Съгледвачи одумват ми вярата,

анонимни и шепотно зли.

И край мен настървена покварата

свива примките, за да боли.

Превъзмогвам мълви и зловония.

Всяка клюка ми става пирон.

А венецът напомня с агония

за присъда от Синедрион.

Безполезно е всякакво спорене

с приземените в змийския ров.

Моят извор за всички отворен е,

но малцина го пият с любов.

И това ми е явно разпъване,

ориста сред безбожния свят –

заповядан за пълно потъване,

да съм кръст, от пръстта непознат.

Стефан Главчев

(Тленен остатък)

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

Когато подариш надежда Свята

на пленника от пещерния мрак,

отдръпва се смутена тъмнината,

че Дух дошъл е да спасява пак.

Дори и най-нищожното светило –

свещица или клечка от кибрит,

смущават в миг безбожното мъртвило,

понеже Бог е явен и открит.

И в чудната природа на нещата

една и съща тайна виждам аз –

каквото осветява Светлината

прибира го под Вечната Си Власт.

Лъжа да ме оспори, ако иска,

но тази е на Господа мощта,

дори от мрака прилепът да писка

и бухалът да буха през нощта.

Лъчът Небесен своите прибира

и няма кой копнежа му да спре.

Дори на този свят да се умира,

спасеният не може да умре.

Прибира се с утеха на Небето,

далече от греховната злина,

при Онзи, Който дал ни Битието,

изрече пръв: Да бъде Светлина!

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)

ЗВУК ОТ ПОСЛЕДНАТА ТРЪБА

Светът до ада ще се срути,

когато Бог му въздаде

и всички властници разплути

Господен Меч ще пояде.

Че днес лукавият си спретва

един безумен карнавал –

да жъне с тъмната си жетва

души, в които е вилнял.

С магнит жесток да ги привлича,

направен със пари и власт,

и него злите да обичат,

жигосани от мръсен бяс.

Каква упадъчност нелепа

и мерзост с блясък най-фалшив!

Презира Божията шепа

елит проклет и нечестив.

А утре Божиите пръсти,

когато свият се в юмрук,

светът напразно ще се кръсти

и ще си вярва, че е друг…

Ще иска с Дух да е облечен,

но пак пред Бога ще е гол,

защото зъл и безсърдечен

Спасителя си е пробол…

И днес, тръбата най-последна,

дано малцина да смути.

Не страдай, душо, че си бедна,

щом с вяра си богата ти.

Бъди с Исус несъкрушима

всред този бесовски погром.

Че оня, който Господ има,

печели Вечния си дом.

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ

Когато синът се превърне в слуга

и Божия призив прегърне,

прелива сърцето му в скръб и тъга,

но няма назад да се върне.

В чедата Животът пулсира, твори,

и мир на поток се излива,

а някой от пролома в огън гори

и чаша горчива отпива.

Смъртта на слугата е скъпа цена

да чувстват Любов синовете.

И винаги тях ги отделя стена

от сблъсъка див с ветровете.

Прикрит в битието си, пещерно сам,

слугата пребъдва, будува.

И никой не знае самотният плам

пред Господа колко му струва.

Отрупани клоните с вяра и плод,

а долу при Корена – принос.

Такъв е великият смисъл Живот,

че плюсът се ражда от минус.

И нека в Смокинята грее дъга.

Лозата – от грозд да е тежка.

Когато синът се превърне в слуга,

Христос е съдбата човешка.

Стефан Главчев

(Бакърена паничка)

СВЯТА РОДИНА

Мойта Свята родина

е Едемска градина.

Благодатна, красива

и Небесно правдива.

Тя е Дар за светеца,

който слави Отеца,

и за Него щом страда

има Вечна Награда!

Всичко долу да губя,

искам Господ да любя!

Негов нека съм, нека

на стеснена пътека.

И тогава ще зная

как се стига до Рая –

там, след Кръста, в Небето

има вход за сърцето…

Стефан Главчев

(Коленича пред Тебе)

С ЕДНА И СЪЩА СЪПРОТИВА

С една и съща съпротива

съдбата ми ще продължи -

светът със скръб ще ме убива,

плътта от немощ ще тежи.

Народ, завличан в тъмни страсти,

не ще светилник и маяк.

Готов е той да каже "здрасти"

на най-ужасния си враг.

Не ще го жертвата откупи,

дори разпъната на Кръст.

Когато Вярата се счупи -

запълва счупеното пръст.

Иди в такава пръст тогава

да сееш Святи семена,

а всяко зло да поругава

Заветната ти Светлина.

Не съм реклама на витрина.

Не съм за шоуто плакат.

Един живот за Бог премина -

потискан, мачкан, до откат...

Прибрах се горе, в самотата.

Потънах долу - тих, смирен.

И в миг запитах се в душата

защо на всички бях дарен.

Че Дарът с чудната си Сила

спасява, щом откликне в Дар,

а няма жетва, изкласила

за Вечния ми Господар...

Но Той със Правда ще отсъди

над всички думи и дела.

Злините в ада ще пропъди.

Доброто ще дари с крила.

Към свършек времето отива,

защото мрак го развали.

С една и съща съпротива

от тръни, гвоздеи, стрели...

Дай Боже да остана Верен

и малкото да ме теши,

догдето Кръстът изнамери

с духа ми кротките души...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)