Българска майко, плода си в тревоги износила...
Кой те натири мизерна до тъжния крах?
Чест и достойнство да нямаш, все още не просила
жалки грошове за свидния майчински страх...
Кой те възпря да погледнеш с усмивка към утрото?
Чашата мляко да страдаш от светла любов...
Кой те захвърли в съдба от надежди порутени,
нокти да дращиш на мъката в тъмния ров?
Българска майко, тъй силна и мъдра в утробата.
Даже в безпътица пак ще оставиш следа.
С плач претърпи най-жестокия рог на прокобата -
звяр да убива мечтите за твойте чеда.
Ти ще пребъдеш - велика над бурните хребети.
Утрото в теб ще вещае надежда и плам.
Губила много в живота, но никога себе си -
дай на чедата си смисъл от обич и храм.
Българска майко, чист пролом в скалите на вечното,
живи, водите ти, нека оставят следи...
Бог да те спомни, и в Него да бъдеш изречена -
ярка зорница в купчина от нощни звезди.
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
Няма коментари:
Публикуване на коментар