Даряваш ме с парченца красота,
различна от овала на лицето.
В душата ти усмихват се цветя.
Красиви, диворасли на полето.
Понякога си нежният синчец,
готов да се полюшне с радост синя.
С надеждите на светлия живец,
че щом сме двама - смисълът го има.
Глухарче ставаш, щом във теб мечти
от вятъра подухнати се реят.
Гласът ти в необятното лети
и стига до звезди, които греят.
Прегърна ли те - като мак червен
ме покоряваш с твоята омая.
Представа губя с теб. Дали е ден
или е нощ във тихата ни стая.
Даряваш ме с парченца красота.
Венец, изплетен от душа красива.
И всеки стрък от полските цветя
отива ти... Ах, колко ти отива!
Ясен Ведрин
(Шарена палитра)
Няма коментари:
Публикуване на коментар