Ръми дъждът, подобно стара песен,
която пее скитник с дрезгав глас.
От мъдри вероятности отнесен,
над локвите пред мен се взирам аз.
Във кръгове сълзиците дъждовни
докосват се едни до други в миг.
Напомнят ми за някаква съдбовност
в живота разностранно многолик.
Дали оставят кръгове словата
в дъждовните води на любовта?
Намираме ли в думи красотата,
щом толкова пленяваща е тя?
Два кръга, ако нежно се пресичат,
не е ли от съдбата зов и знак,
че две сърца от обич се привличат,
готови да се слеят - пак, и пак...
Вали ли зов от нежност за душите?
Ръми ли този тъй жадуван дъжд?
Докосват ли се в кръгове мечтите
на слети от любов жена и мъж?
Вървя прогизнал. Шепна си отнесен.
И чиста мъдрост в кръгове кръжи.
Ръми дъждът, подобно стара песен.
Не спира... Ами нека продължи!
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар