Когато слънцето блести
в ръцете ти от зов изречен -
на мене подари се ти,
и аз, за теб, ще бъда вечен.
Събудиш ли се в утринта -
подобно изгрев ще те галя.
А вечер - в стихнали листа
ще те обгръщам като залез.
В лъчите си ще те творя -
да бъдеш птица или цвете.
А бих могъл да подаря
на своята душа и двете.
И в космоса да бих летял
отвъд мечтите да се скрия -
у теб, залязващ и изгрял,
ще връщам своята стихия.
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
Няма коментари:
Публикуване на коментар