Идва краят на цялата нежна история.
Цветна приказка, шепната само насън.
Щом очите отворя - ще останат отворени,
за да пият тъгата на утрото вън.
Да погледнат как изгревът още се бори
да пробие с лъчите си тъмни стени.
Във съня ми е лесно - озарен е просторът.
Но наяве в душата ми скръб се таи.
Не живея във свят на красиви вълшебства.
Златни ябълки няма. Нито жива вода.
Всички чудни приумици някъде в теб са.
Всяка приказна нишка в теб намира следа.
Затова си ми скъп водопад от миражи.
Остра болка в сърцето. Неживян епизод.
Вече лягам за сън. Идвай пак. Да разкажеш
най-красивата приказка в моя живот.
Ясен Ведрин
(Светулки в шепата)
Няма коментари:
Публикуване на коментар