Отдавна си моят часовник за всички събития.
Гласът ти отмерва съдбата ми - час подир час.
В очите ти виждам минути от нежни разкрития.
В ръцете - секунди. И мигове, само за нас.
Безумно харесвам неспирното твое тиктакане.
Стрелките, които се гонят и сливат в нощта.
При други животът е бързане. В теб е очакване
на всички добри и едва доловими неща.
Късмет ли ми беше душата ти? Търсена антика?
Или хронограф - да ориса привременно мен?
За моя роман - да си синя, крайбрежна романтика
и цъкащо чудо в следите на ден подир ден.
Да нямаш пружина, която да иска навиване...
Красив механизъм - сърцето, което струи.
Отдавна си моят часовник. За трепет и сливане.
А времето в твоите кръгове - вечност брои...
Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)
Няма коментари:
Публикуване на коментар