ЕЗЕРЕН СТИХ

С белите лебеди в твоите длани

пълнят душата ми тихи води.

Денем ме палят - копнежно желани.

Нощем ме галят с лъчи от звезди.

Влюбен завинаги в тяхното бяло -

с миг ги задържам, и с дъх ги творя.

Плуват ли... времето сякаш е спряло

с вятърна ласка от тънки пера.

Спомени в нежни платна ги рисуват.

Мокрят мечтите ми в син акварел.

Пръсти докосват ме. Лебеди плуват,

сякаш в безкрая си търсят предел.

Сън ли сънувам и поглед ли взирам -

в твоите пръсти съм вечният блян.

В трепетно искане - търсен, намиран...

В миг от докосване - зов преживян.

С белите лебеди - ласки желани

нека остана в безмълвие тих.

Тебе да имам... И твоите длани...

Плуващи пориви в езерен стих!

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)