ОТКЪСНАТ ЛИСТ

Светът ми става тъжно непонятен -

откъснат лист във бурен листопад.

И с нишките на изгледа си златен

ми шепне: “Няма връщане назад!

Спомни си извървяната пътека

и виж какво от себе си дари -

надеждата, тъй нужна на човека

да може своя свод да сътвори.

Усмивката - поръсена трошица

за винаги бездомния врабец.

Утехата - невидима искрица

за тропащ със тояжката слепец.

Пожарът - за безсмъртната любима,

сърцето ти докрай опожарил.

За да си нужен, и за да те има.

И в бъдното да знаеш, че си бил...

Не гледай съкрушен и разтревожен

към нишките от минали следи!

Избра си път - единствено възможен.

С небе и вяра, с обич и звезди...”

Светът ми става тъжно непонятен,

но някак си със него се сдобрих.

Откъснат лист в живота безвъзвратен,

над който тези думи сътворих...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)